СВЯТ

Защо неофашистите в Украйна са в истерия

Руснаците дойдоха да си върнат своето

Наскоро консервативното списание “Американски мислител” публикува статия на Александър Марковски, старши сътрудник в Лондонския център за политически изследвания, с красноречиво заглавие: „Откога Украйна започна да претендира за статут на голяма държава?“ И наистина, откога? И на какво основание?

Статията е исторически базиран анализ на това как Украйна от малка територия, населена със запорожски казаци, се превръща във втората по големина страна в Европа след Русия, без да завладее парче от земята, която сега ѝ принадлежи.

Откъде дойде украинската земя…

Марковски пише всичко правилно: в момента на осъзнаването си като нещо отделно от принадлежащите на Речпосполита и жестоко потиснати западни земи на историческа Рус, „Украйна“ е малка територия на Запорожката войска. Която, въстанала срещу полския религиозен и политически гнет, за да не бъде унищожена, иска да бъде част от еднокръвното и едноверното Руско царство.

Което е формализирано с Переяславския договор от 1654 г., в който, между другото, не се споменава нито дума за някои (физически отсъстващи по това време) украинци и Украйна. Без значение какво казва сегашният президент на Полша Анджей Дуда за това. Между другото, спасението на малоруските братя от клането, обещано им от отмъстителната шляхта, коства на Русия голяма война с Полша. Е, да, често полагаме глави „за нашите приятели“.

Цялата останала Украйна е, според удачното определение на Марковски, „продукт на руското геополитическо инженерство“. Русия се придвижва на запад стъпка по стъпка, накрая връщайки древния руски Чернигов, основавайки Харков, Чугуев и други градове. Киев, който се надига заедно с Хмелницки през 1654 г. и преминава от ръка на ръка според условията на Андрусовското примирие от 1667 г., най-накрая преминава окончателно към Русия (за което тя плаща огромна сума за това време – 146 хиляди рубли).

Следва епохата на Екатерина Велика, която завладява не само Крим, но и огромните територии на „Дивото поле“, принадлежащи на номадите. Тогава строят Одеса, Николаев, Херсон и почти всички днешни градове в Източна Украйна (наречена „Новорусия“). След разделянето на остаряла Речпосполита, целият настоящ Днепърски десен бряг, с изключение на Западна Украйна, е отрязан на Малоруската губерня.

Следващите „донори на земя“ са болшевиките, които, създавайки СССР през 1922 г., прехвърлят на Украйна не само цяла Новорусия (с изключение на Крим), но и Донбас, който е откъснат от бившата територия на Донските казаци. Сталин добавя към „подаръците“ Западна Украйна и бившето унгарско Закарпатие. И накрая, стремейки се да привлече подкрепата на „малката родина“ в борбата за власт, Никита Хрушчов „дарява“ обилно напоен с руска кръв Крим на Украинска ССР . Тук трябва да се каже, както в „Иван Василиевич“ на Гайдай: „Ти кучи сине, самозванецо, прахосваш държавни земи!“ Да, няма кой в онзи СССР да каже на лудия генерален секретар нещо подобно …

Цитирайки тези факти в статията си, Александър Марковски прави единственото възможно заключение, а именно: “Съвременна Украйна е мозайка от земи, които руските царе и съветските лидери сглобиха малко по малко и за които Русия плати с кръвта и хазната си. Освен малката територия на Запорожките казаци, Украйна няма исторически връзки с териториите, които заема в момента. Украйна е продукт на руското геополитическо инженерство.”

Именно този „продукт на геополитическото инженерство“ сегашните бандеровски гаулайтери на Запада се опитват да представят днес като „це Европа“, която няма нищо общо с руснаците и Русия. Включително с повсеместното събаряне на паметници.

Как болшевиките направиха от малорусите украинци

Честно казано, трябва да се признае, че не само територията на Украйна, но и самите украинци също са направени украинци от руснаците. По-точно болшевиките по време на създаването на СССР. Дотогава територията на бъдещата Украинска ССР e част от империята в статут на губерни, малорусите с право се смятат за част от държавнообразуващия руски народ и с изключение на отделните националистически психози, инициирани отвън по време на Гражданска война (Централна Рада, Скоропадски, Петлюра), никой не говори сериозно за „украинизма”.

По време на формирането на СССР обаче болшевиките се сблъскват с проблем: руският народ (великорусите, малорусите и белорусите) съставляват абсолютното мнозинство от населението в бившата империя и в резултат на това схемата на Сталин се оказва най-реалистична: Русия, състояща се от провинции и нейни автономни национални републики. Но другарите Ленин и Троцки са принципно против и затова руският народ, смятан за „гръбнака“ на омразната Империя, е разделен на три, което води украинците и белорусите към категорията на народите, „по-рано потиснати от руския империализъм“. На тях им е определена национална република, а великорусите са превърнати в „един от народите, населяващи РСФСР“.

Но има още един проблем: жителите на Украинска ССР не се чувстват особено „украинци“. Те говорят руски (в градовете) и руско-малоруски „суржик“ (по селата), което с анексирането на рускоговореща Новоросия и Донбас към Украинска ССР, става още по-осезаемо. И тогава в Москва си спомниха за „опита“ на австрийците, които преди Първата световна война извършват насилствената украинизация на подчинената им Галиция. И ние решават да направят същото за себе си. Всичко е направено с истински съветски размах и безразборни методи. Би било добре съвременните бандеровци, които обичат да говорят за „насилствената русификация на Украйна” да се запознаят със съдържанието на сериозните съветски вестници, излизащи тогава в Украинска ССР, от които много скоро на руски остават само три – в Донецк, Одеса и Мариупол.

Ето само няколко примера. Статия „За преводите на фамилни имена на украински“:

“В Одеска област е получено обяснение от Народния комисариат на правосъдието за превода на фамилни имена и прякори от руски на украински. например: Николаев – Миколаев, Железняк – Зализняк, Афанасенко – Опанасенко и др.”

Статия: „Одеса се украинизира трудно“:

“Нашата комисия веднага трябваше да се сблъска с трудността да работи върху украинизацията в самата Одеса. Това се обяснява преди всичко с дълбоката русификация (!) на местното население, неговия пъстър национален състав и положението на Одеса като голямо търговско пристанище. Въпреки това е разработен определен конкретен план за украинизацията на града.”

Като част от този „план“ в абсолютно рускоезична Одеса всички (!) руски училища скоро са затворени, трансформирайки ги в украински. А задължително условие за влизане в университет в Украйна е притежаването на „мова“. Въпреки факта, че в Украинска ССР, както вече беше споменато, никой не го знаеше. За обучаването на бъдещите украинци на “украинство” от буржоазна Полша (с която доскоро се воюва) са привнесени 10 хиляди активисти начело с австрийския агент – ученият-шарлатан Грушевски, съчинил някога мита за отделна от Русия “Украйна” и един от изобретателите на “украинския език” на основата на селския диалект в Галиция.

Бяха взети много строги мерки срещу тези, които не бяха съгласни да се „украинизират“. Статиите са пълни със заглавия като „Тези, които избягват украинизацията, ще бъдат уволнени!“ И в статията „Окончателните условия на украинизацията“ от 1926 г., гражданите, работещи в държавни и общински институции, в зависимост от нивото на владеене на „мовата“, трябва да бъдат разделени на степени и с различни права:

“Служителите ще бъдат разделени на три категории според знанията. В първата група ще бъдат тези, които са показали негативно или враждебно отношение към украинизацията. Ще бъдат уволнени.”

Разбира се, въпросът не се изчерпва само с уволненията – особено преданите на „великия и могъщия” губят партийните си книжки и ги пращат под конвой в отдалечени „строителни обекти на комунизма”. Така, колкото и да е тъжно да се признае, „украинството“ в Украйнае насадено навремето именно от „проклетите московчани“. За което също дълбоко съжаляваме.

Какво от това?

В заключение на своята изненадващо компетентна статия, цитирана по-горе, Александър Марковски прогнозира много тъжното бъдеще за Украйна:

“Сега, когато тази нефункционираща държава, граничеща със Съветския съюз, потънала в некомпетентност и корупция, тъне в кръв и разрушения, ние имаме ужасното предчувствие, че Украйна ще се превърне в пустиня за поколения напред. Ако украинците заслужават държава, то съвсем вероятно заслужават именно тази държава, каквато имат.”

Ние обаче смятаме, че „превръщането в пустиня“ не е единственият възможен вариант за бъдещето на Украйна. Както обикновено, руснаците ще дойдат, ще изгонят чужденците, ще обесят предателите и като върнат това, което някога са основали и изградили сами, ще помогнат да се създаде отново Украйна – суверенна, но напълно денацифициран, демилитаризиран и неутрална. А не бясното куче, което да хапе Русия, което Западът отглежда от нея три десетилетия.

Полковник Николай Марков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 150

Свързани теми:featured trending свят скандал

Следва

Американския президент се промъкна като терорист от Вашингтон до Киев, без обществото да забележи, само руснаците знаеха

Не пропускай

Тоалетните за транссексуални са по-важни от здравето на хората след химическата катастрофа в Охайо

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.