Германия хвърля последните морални и етични окови, наложени ѝ след Втората световна война. Тя преминава от статута на „вечно каеща се“ държава към това, което беше в продължение на 75 години (от създаването на Втория Райх до падането на Третия). Към статута на една от водещите военно-политически сили в Европа. Или по-точно и се ще да премине.

Германският канцлер Олаф Шолц ясно формулира и аргументира тази идея в неотдавнашната си статия, публикувана на страниците на авторитетното списание “Форин Афеърс”. Обикновено този вид статии на западни лидери в западни издания са пълни с идеологическа плява, мисли „за всичко добро срещу всичко лошо“. Текстът на Шолц обаче прави изключение – той е доста прям и откровен.

Да, канцлерът започва, като казва, че в свят, в който се случва “епохален обрат” и където „различни държави и модели на управление се борят за власт и влияние“, Германия е най-важният бастион на реда и международното право.

Следователно „германците възнамеряват да станат гаранти за европейската сигурност – това е, което нашите съюзници очакват от нас“, пише Шолц. „Строители на мостове (тоест тези, които търсят и намират компромиси, събират участници) в рамките на Европейския съюз и се застъпват за многостранни решения на глобалните проблеми“, продължава канцлерът. И заключава, че „това е единственият вариант за Германия да преодолее успешно геополитическите грешки на нашето време“.

В текста има много важни семантични части. Има и пасаж, посветен на „ужасната заплаха“, идваща от Русия. „Когато Путин нареди настъплениетота, той разруши европейската и международната архитектура на света, чието изграждане отне десетилетия“, пише Шолц. И дава да се разбере, че Германия ще води Европа във военно-политическата конфронтация с тази заплаха.

Тук Хер Шолц е пряк наследник на Ангела Меркел. Припомнете си, че през 2014 г. тогавашният канцлер измисли, както тя смяташе, чудесен начин да увеличи драматично политическото влияние на Германия в Европа за сметка на Русия – тя просто реши да оглави антируския лагер. И ако преди това европейците по всякакъв начин се страхуваха от нарастването на политическата мощ на Берлин (сещайки се до какво доведе тази мощ през ХХ век), то след началото на руско-украинския конфликт те поискаха Германия да „изиграе своята роля“ в сдържането на Русия.

Вълкът дойде

Да, тогава ставаше дума за политическата роля – за лидерството. Сега, след началото на СВО изискванията вече са свързани с военно-политическата роля. И Шолц, като добър канцлер, отговаря на тази молба на европейските овце относно поканата на вълк в стадото. „Решаващата роля за Германия в момента е да стане един от основните доставчици на сигурност в Европа чрез инвестиране в нашите въоръжени сили, укрепване на европейската отбранителна индустрия, укрепване на нашето военно присъствие на източния фланг на НАТО и обучение и оборудване на ВСУ“, обяснява канцлерът. Всъщност Германия вече се е споразумяла с поляците за разполагането на свои системи за ПВО “Пейтриът” на полска територия. Възможно е в близко бъдеще те да бъдат допълнени от бригади на Бундесвера.

Нещо повече, под прикритието на тихата война Германия възнамерява да укрепи лидерската си позиция в Европейския съюз. И не само с намеса на Западните Балкани (държави в сферата на влияние на Германия). Берлин е за промяна на процеса на вземане на решения от принципа на консенсуса към принципа на мнозинството – тоест, с други думи, за премахване на правото на Полша, Унгария или която и да е друга страна да блокира решенията на Европейски съюз.

Шолц нарича този принцип „егоистичен“ и уверява, че без премахването му Европейският съюз няма да има никакъв субективизъм. „Тъй като ЕС се разширява и става геополитически играч, бързото вземане на решения ще бъде ключът към успеха“, пише той. Естествено, без да споменаваме, че именно упражненото от Унгария право на вето спаси Европейския съюз от приемането на самоубийствени газови санкции срещу Русия. Е, по-точно, спаси го за известно време.

Накрая Шолц се опитва да посочи, че тези планове на Германия по никакъв начин не противоречат на интересите на господарите на Европа – тоест на САЩ. „Трансатлантическото партньорство беше и остава жизненоважно за справяне с тези предизвикателства. Но балансираното и устойчиво трансатлантическо партньорство също изисква Германия и Европа да играят активна роля“, уверява канцлерът. Така той решава два проблема. Първо, позиционира Германия като помощник на Америка, а не бунтовник срещу американското господство в Стария свят.

Второ, неутрализира опасенията на някои държави, че изключването на САЩ от ЕС и замяната на Америка с Германия ще доведе до премахването на единствения противовес на германската мощ (няма надежда за Франция, а Великобритания напусна ЕС). В същото време Шолц е наясно, че отслабването на позициите на САЩ в Европа е неизбежен процес. Не е нужно да се насилва – той си тече от само себе си и е свързан преди всичко с вътрешнополитическите процеси в Америка. Засилването на изолационизма, конфликтите в партийните елити, умората на обеднялото население от бремето на международните разходи и прочее. Така че защо сега да не подадат рамо на американците, за да ги благословят за лидерство.

Няма да им се получи

Основният въпрос обаче е какво ще стане след като американците се оттеглят. Германските амбиции са големи – но ще успее ли Берлин да ги осъществи? Очевидно не. И има много причини за такъв скептицизъм.

Едно от тях е качеството на германския елит. Подобно на своите колеги в кабинетите на други страни от ЕС, германците са забравили как да управляват държавата си сами. Подобно на ергени-готованци на около 40-годишна възраст, живеещи под грижите на родителите си, те са свикнали, че Съединените щати ги управляват, решават всички проблеми, поемат основните грижи за военната защита и развитието на позициите им. Да, в един момент желанието за „свобода“ се събужда в децата и те започват да се бунтуват, да изискват независимост – но в момента, когато започнат да усещат пронизващия студ на отговорността, която върви в допълнение към независимостта, децата отстъпват в зоната на комфорт. Точно това, в частност, се случи при Доналд Тръмп, когато на германците беше предложено да вземат мантията на лидера на либералния свят, захвърлена от собственика на Белия дом, и те се уплашиха и предпочетоха да изчакат Байдън.

Втората причина е състоянието на германската икономика. Предполагаше се, че това е основното конкурентно предимство на Германия в борбата за военно и политическо лидерство – но германските власти направиха всичко, за да неутрализират това предимство. По-специално, те изоставиха евтините руски енергийни източници, в резултат на което германските компании или фалираха, или се преместиха в други страни (по-специално в Съединените щати).

Но основната причина за скептицизма остават вътрешнополитическите процеси в Германия. Отказът на сегашните елити да следват националните интереси, икономическата криза, тоталните лъжи в медиите (например опитите да се обвини Путин за влошаването на качеството на живот на германците) водят до повишаване на популярността на крайнодесни и крайнолеви сили сили. По-специално, от лятото националният рейтинг на „Алтернативи за Германия“ е нараснал почти с 50 на сто. И властите отговарят на този растеж не с промяна в политиката, а с „лов на вещици“ – арестуването на старата радикална група „Райхсбюргери“, напоена с агенти на специалните служби, под прикритието на предполагаем опит за организиране на държавен преврат. Така Берлин се опитва да смаже десните движения, но в резултат на тези опити ще получи още по-голяма радикализация на десните, с превръщането им в истински неонацисти.

Междувременно съседите на Германия отлично виждат всички тези процеси – и ги разчетат. Може би не биха били против създаването на Четвъртия Райх под управлението на ФРГ, но те абсолютно не са доволни от получаването на превъплъщение на Третия.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ