СВЯТ

Дипломацията на Германия се разлага заради зелените неофашисти

Германският външен министър Аналена Бербок избра изключително неудачна формулировка, за да коментира тайванския скандал, който силно усложни отношенията между Берлин и Пекин. Германската външна политика при Бербок напълно е загубила своята рационалност и работи в ущърб на страната. Но това не е само грешката на Бербок, това е проблем на системата като цяло.
Демокрацията съсипа външната политика на Германия. Не в смисъл, разбира се, че това, което германците са имали преди демокрацията, е по-добро от това, което имат сега. Но това, което имат сега, също е в състояние да доведе до големи проблеми – както германците, така и цялата планета.
Проблемът, както често се случва, е в крайностите. Максимално приобщаване (т.е. представяне на различни групи и мнения), съчетано с „сигурност“ срещу концентрацията на власт в едни ръце, е това, към което се стремят германците след войната, или по-скоро, към което са били принудени да се стремят. Но досега не се стигаше до крайности и докато политическата система на Германия се основаваше на две партии – консервативната ХДС/ХСС и лявата ГСДП (между другото, най-старата активна в страната), тя работеше много по-добре. В нея имаше много по-малко случайни хора, които просто нямаха място на отговорни позиции.
Двупартийните системи често са критикувани именно заради липсата на демократичност: какъв избор е това, ако е избор само на два стола. Но в такива случаи е по-лесно да се състави отговорно правителство: винаги има два кабинета – управляващ и „в сянка“, готови да бъдат сменени по всяко време без загуба на качество на работа. Така е функционирала Великобритания векове наред, точно както Германия се е превръщала в основната икономика на Европа, издигайки се от руините.
Радикал, който попадна в такава система, бива или изгонен в хода на вътрешнопартийната борба, или се „обръща“ – той се приближава до центъра, тъй като мнозинството почти винаги гласува за „златната среда“.
Олаф Шолц в младостта си, бидейки в редиците на същата ГСДП, както и сега, се бори срещу световния капитализъм като цяло и срещу агресивния блок НАТО в частност. Но тогава той е никой, а сега е канцлер с плюс-минус умерени възгледи за икономиката и политиката.
Но системата в Германия вече не работи както преди, когато спечелилата изборите партия можеше да състави министерски кабинет само от свои и доверени хора. Сега всичко е много по-сложно: след като се разочароваха от двамата традиционни играчи, германците започнаха да гласуват за различни екзотики – сили, които никога преди не са претендирали за нищо, като максимум – за статута на незначителен партньор с отговорни победители (при ХДС/ХСС тази роля често се играеше от либерали от Свободната демократична партия).

Когато това се случва на регионално ниво, не е проблем. Дори когато радикалите попадат в управляващата коалиция в столицата: кройнолибералният, доста разхвърлян и горд с всичко това Берлин прилича по-малко на Германия, отколкото на който и да е друг от нейните градове.
Но на федерално ниво – единственото, където външната политика е в сферата на отговорността – това се превърна в проблем. Поради засилващата популярност на малките партии, гласовете бяха разпръснати, нито ХДС/ХСС, нито ГСДП вече не можеха да ръководят страната сами.
В най-добрия за страната случай той създаде така наречената „голяма коалиция“ – неестествен съюз от вечни съперници, които обаче бяха обединени от отговорност и умереност в подхода.
В най-лошия (а и днешния) случай беше необходимо да се сключи съюз с някаква малка партия, която довчера беше невлиятелна и почти екстремистка. В конкретния германски случай това са „Зелените“, чийто основен електорат са радикални младежи, различни малцинства, феминистки и прочее.
Други две големи „извънсистемни“ сили – „Алтернативата за Германия“ и „Левицата“ – досега бяха обявени за недосегаеми (сега – особено, както се приемат техните „проруски“ настроения). Но пътят към властта беше отворен за идейните фенове на НАТО – „Зелените“, без тях властта просто нямаше математически да се получи, въпреки че тази партия е стигнала доста далеч в своя радикализъм, макар и в различна посока от „левите“ и „Алтернативата за Германия“.
Ако при разделянето на ресорите им бяха дадени маловажни министерства – на екологията например, където да се борят за намаляване на производството на месо и за защита на правата на кокошките, а понякога дори да направят нещо полезно за околната среда – проблемът на безотговорните „екзотика“ във властта можеше да се компенсира.
Но според традицията, установена в Германия, не само длъжността вицеканцлер, но и Министерството на външните работи се отписва от партньора. В много други напълно демократични страни, където правителството влиза в принудителна коалиция с по-радикални партии, дори не смеят да помислят за контрол над външната политика. Но немците не си поплюват.
През 1999 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Йошка Фишер въвлече доста миролюбивия Герхард Шрьодер в косовската авантюра и агресия срещу Югославия. През 2022 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Аналена Бербок направи всичко, за да направи колкото се може по-лоши отношенията с Русия, а икономическите щети за Германия повече от разумни.
Но и това като че ли не беше достатъчно. Бербок реши да коментира конфликта между САЩ и Китай около посещението на Нанси Пелоси в Тайван по най-провокативния за Пекин начин.
Първо, тя заяви, че определено ще подкрепи Тайпе в случай на военна операция на КНР. Тоест, предварително обяви готовността си да участва поне в прокси война с ядрена сила.
Второ, тя нарече Китай и Тайван съседи, сякаш говори за две различни държави, въпреки че официално това не е така за Германия.
Такъв е случаят, когато ръководителят на германската дипломация пропусна страхотна възможност да запази мълчание. Активистът в нея все пак надделява над политика.
Подобен коментар по тази тема едва ли не вадеха с ченгел от ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел. Ден по-късно той говори в духа, че нищо особено не се е случило, няма нужда от ескалация.
Дори ръководителят на британската дипломация и основният претендент за поста министър-председател Лиз Тръс и ястреб, като отговори възможно най-уклончиво на въпроса за подкрепата на Тайван, в същото време твърдо увери, че няма да лети там. Не искала безцелно да провокира Пекин.
В същото време техният германски колега Бербок доброволно влиза във външен, американско-китайски конфликт, усложнявайки отношенията с Пекин. Които в Берлин като цяло са добри.
Тяхното сближаване беше изявление за взаимната зависимост на икономиките и беше отчасти насочено срещу Съединените щати при президента Доналд Тръмп: Тръмп обичаше протекционизма, Ангела Меркел и Си Цзинпин не.
Тези добри отношения са особено важни за Германия сега, ако тя не иска да участва в икономическа война на два фронта – срещу Русия и срещу КНР, с която до вчера се пресмятаха ползите от проекта „Нов път на коприната“. Но по някаква причина Бербок иска война на два фронта – и тя има късмет, че Китай все още не иска това.
Пекин предупреди Германия, че изявлението на външния министър ще има последствия, но не ескалира положението и изрази надежда, че германците ще развият „правилна позиция“ за Тайван.
Такава позиция, предполагаща ненамеса в очевидно чужд конфликт, със сигурност съществува в Германия. Но няма политическа схема, в която подобна позиция да доминира във Външно министерство, където сега управляват неквалифицирани и случайни хора.
За Русия ситуацията с този конкретен конфликт се развива успешно. Ние сме заинтересовани Китай да влезе в конфронтация не само със САЩ и Япония, но и със Запада като цяло, тъй като ние самите сме в такава позиция.
Но в нашия случай всичко можеше да бъде различно – по-малко болезнено, ако квалифицирани хора ръководеха дипломацията в основната икономика на Европа.
На практика няма надежда за връщане на такива времена. Когато Грета Тунберг порасне напълно и властта премине към активистите от нейното поколение, ерата на Аналена Бербок ще изглежда като време на рационалност, сдържаност и защита на националните интереси, дори сега, когато зелената министърка се опитва да дърпа въглища от ядрения огън.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Post Views: 194

Свързани теми:featured trending измама конспирация корупция кражба лъжа мафия свят скандал

Следва

Китай избра Русия за съвместно противопоставяне на Запада

Не пропускай

Денацификацията на Прибалтика ще започне с Литва

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.