СВЯТ

Бесните кучета в Брюксел започнаха да се ръфат за кокала

Европа започна да взима газ от най-слабите

Недостигът на газ засегна не само Европа, но и други кътчета на планетата, много по-отдалечени от Русия. Стигна се дотам, че най-големите доставчици просто отказват да изпълняват договори и да доставят газ на клиентите. Кои държави бяха най-засегнати и как това е свързано с доставките на руски газ за Европа?

Развиващите се страни – от Индия до Бразилия – често не могат да се конкурират с европейските страни заВПГ на такива цени – около 40 долара за милион британски термични единици (БТЕ) или около 1500 долара за хиляда кубични метра. Поради това те са принудени да намалят вноса на ВПГ, пише „Уолстрийт Джърнъл“.

Например Пакистан е поискал 10 пратки от 140 000 кубически метра всяка на стойност над 100 милиона долара на пратка, които да бъдат доставени от юли до септември. Никой обаче не реагира. Три предишни търгове за ВПГ през последните седмици привлякоха една оферта почти 1500 за хиляда кубически метра, което страната просто не може да си позволи.

От началото на годината до 19 юни европейският внос на ВПГ е нараснал с 49%, според консултантската фирма „Ууд Маккензи“. Междувременно вносът в Индия, Китай и Пакистан е намалял с 15-21% през същия период.

Бедните страни трябва да спестяват. Например Бангладеш прекъсва електричеството през деня. Индия набързо се връща към въглища и собствен газ. Експерти казват, че в някои случаи стоките, предназначени за бедните страни, са били обръщани към Европа.

„Пакистан и Бангладеш откровено бяха зарязани. Имаха подписани дългосрочни договори за доставка на ВПГ, но просто им казаха, че няма да ги изпълнят. Оказа се, че е по-изгодно за доставчиците на ВПГ да плащат неустойка по договор с развиващите се страни, но да изпращат товара в Европа, която ще плати повече. Следователно Пакистан и Бангладеш трябва да поръчват газ на фючърсния пазар на настоящите огромни цени. Свидетели сме на неоколонизация на газовия пазар“, каза Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Пакистанските власти казват, че продължават да получават ВПГ само по дългосрочен договор с Катар. Докато две европейски компании не успяха да доставят по дългосрочни договори. Това са италианската енергийна компания „Ени“, която дължи пет пратки от август миналата година, и женевската търговска къща „Гунвор“, която не е доставила седем пратки от ноември, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“.- Цената по тези договори беше повече от три пъти по-ниска от днешната, тоест под 500 долара за хиляда кубически метра.

„Европа може да се плъзне към газовия дарвинизъм през този отоплителен сезон. Ако не можеш да платиш, ще останеш без ток”, казва Юшков. Затова той е убеден, че ако тази зима в Европа настъпи газов колапс, Брюксел ще изиска законово от европейските компании (търговци и превозвачи) да изпратят всички количества ВПГ в Европа.

Преди 10 години пазарът на газ, за разлика от пазара на петрол, беше регионален. „Имаше три доста затворени газови пазара – Северна Америка, Европа и Азия“, казва Юшков.

Европейският пазар се отличава с факта, че получава газ по тръбопроводи от Русия и съседните страни, обемите на доставките се определят от дългосрочни договори, а цените зависят от цената на петрола. Синьото гориво беше обвързано с договори и тръбопроводи с конкретен доставчик и конкретен купувач.

Въпреки това шистовата революция в САЩ и новите технологии доведоха до появата на терминали за втечнен природен газ и ВПГ, които могат да бъдат инсталирани във всяка страна без излаз на море. В резултат ВПГ започна да се транспортира с танкери, подобно на петрола. Това направи възможно пренасянето на газ по целия свят. Всяка година пазарът на газ става все по-глобален. И сега това, което се случва в Европа – недостиг и бързи цени на газа – оказва силно въздействие върху други играчи на пазара в други части на планетата.

Дълго време Европа, която изгради ВПГ терминали, всъщност не ги използва. „ВПГ терминалите в Европа бяха натоварени само 25-30% през периода, когато нямаше недостиг на газ. Ако европейците имаха нужда от допълнителни количества газ, те го купуваха от Русия“, спомня си Юшков. Тогава нямаше борба за ВПГ на пазарите. Но от две години Европа изпитва недостиг на газ и други купувачи на ВПГ започнаха да страдат от това.

Защо газът в Европа стана толкова скъпа и дефицитна стока? Първо, обяснява събеседникът, като цяло търсенето на газ е нараснало значително през последните години и то в целия свят. В Китай, например, търсенето на газ нараства с двуцифрени числа.

Второ, Европа систематично затвори въглищни и атомни електроцентрали, което доведе до увеличаване на производството на електроенергия от газ. Трето, от 80-те години насам собственото производство на газ в Европа намалява.

Четвърто, темпът на растеж на доставките на ВПГ започна да намалява. „Политиката в областта на климата изигра жестока шега тук, освен всичко друго. Петролните и газовите компании просто бяха уплашени от енергийния преход. Преобладава мнението, че инвестициите в петролни и газови проекти няма да се изплатят и е по-добре да се инвестира във възобновяема енергия. В резултат на това старите находища се изчерпват, а новите не идват на замяна “, обяснява експертът.

Пето, Европа физически започна да получава по-малко газ от Русия. През пролетта пет страни отказаха да купуват руски газ по новата схема на плащане в рубли. А през лятото изпомпването през тръбопроводи беше намалено. По украинския маршрут работи само една газокомпресорна станция. Маршрутът през Полша за Германия през „Ямал-Европа“ е затворен заради санкциите на Полша и реакцията на Кремъл. И накрая, намаляването с 60% на изпомпването на газ през „Северен поток-1“ за Германия стана шумно поради невръщането на Канада от ремонт на турбината на „Сименс“ газокомпресорната станция. В Германия дори се опасяват, че газопроводът, който беше спрян на 11 юли след планови ремонтни дейности, няма да заработи отново.

И накрая, грешките на Брюксел бяха от голямо значение за сегашните проблеми.

„По-рано европейският пазар беше доминиран от дългосрочни договори, свързани с цената на петрола, което направи възможно поддържането на относително ниски цени на газа. Но европейците преминаха към цените, формирани на спот пазарите, където цените постоянно варират. Европейците очакваха, че винаги ще има излишък от доставки и конкуренция на доставчиците на място, така че цените на газа винаги ще останат ниски. Но се оказа, че купувачите трябва да се конкурират за доставка на газ, което тласка цените нагоре. Сега виждаме, че газовите пазари са все по-свързани поради развитието на ВПГ сегмента“, заключва събеседникът.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 204

Свързани теми:featured trending свят

Следва

Изпратиха изкукалия дъртак да целува арабски задн…ци!

Не пропускай

Какви са алтернативите на Европа, ако руските газови потоци спрат

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.