СВЯТ

Америка крещи, а Путин и Си се слушат един-друг

Телефонният разговор между Путин и Си Цзинпин се състоя на рождения ден на китайския лидер, който навърши 69 години, също като нашия президент. Но изобщо не ставаше дума за това. В допълнение, в Китай, както и в Русия, рожденият ден на държавния глава не се празнува: наследството на култа към личността остава, въпреки че по време на живота на Мао в Поднебесната империя те не празнуваха деня на раждането му. Сега и двете страни действат като активни реформатори на световния ред, изправени пред нарастващ натиск от Запада в отговор, а координацията между тях изисква все повече усилия и внимание, преди всичко от техните лидери.

Ето защо не е случайно, че Путин и Си отбелязаха, че отношенията между двете страни непрекъснато се подобряват и се договориха да разширят сътрудничеството в енергийната, финансовата, промишлената, транспортната и други области, „като се вземе предвид ситуацията в световната икономика, която се усложни поради нелегитимната западна политика на санкции.“ Тук става дума не само за двустранно сътрудничество, но и за „изграждане на една наистина многополюсна и справедлива система от международни отношения“. Тоест и двете държави непрекъснато напомнят, че наистина имат глобални цели и няма как да бъде иначе, предвид мащаба и значението на нашите държави.

Срещата на високо равнище на БРИКС ще се проведе след седмица и въпреки че ще се проведе онлайн поради коронавирусните ограничения, нейното значение ще бъде голямо. След началото на специалната операция в Украйна атлантистите положиха много усилия в опит да повлияят на позицията на Индия, убеждавайки я да се дистанцира от Русия. Но всичко се оказа точно обратното – и не само в руско-индийските отношения, но и в триъгълника Русия-Индия-Китай, който е от основно значение, и в индийско-китайските отношения. Въпреки че Делхи не отказва да участва в открито антикитайската КУАД (която обаче не е от военен характер), те няма да позволят на Запада да изиграе картата на противоречията между тези две страни.

И дори да се опитват да играят на руско-китайските различия е напълно нелепо, но Западът все още вярва, че потенциално има такива възможности. Много е трудно да се примирят с идеята, че времето е пропуснато и всички опити да се играе на „страха на Русия от Китай“ или „разходите на Китай за подкрепа на Русия“ сега изглеждат просто несериозни. Това не означава, че санкционната война срещу Русия не засяга нашите търговско-икономически връзки с Китай, ще са необходими много време и усилия, за да се заобиколят многобройните проблеми, създадени от Запада, а принципното отношение на Москва и Пекин към „връзки без ограничения“ не е възможно да се промени. И не става дума за коренно променената международна ситуация след 24 февруари: Путин и Си са обединени както от общи стратегически цели, така и от разбиране за националните цели на партньора си и те вървят по пътя към постигането на тези цели заедно.

Ето защо е изненадващо, че такъв опитен стратег като Хенри Кисинджър продължава да прави прогнозите си въз основа на неработещи, несъществуващи категории, по-специално от предпоставката за нестабилността на руско-китайския съюз и възможността на Запада да повлияе на отношенията между Москва и Пекин.

Онзи ден, в интервю, публикувано от „Таймс“, бившият държавен секретар каза, че „въпросът сега е как да се сложи край на тази война. След края и е нужно да се намери място и за Украйна, и за Русия, ако не искаме Русия да стане плацдарм на Китай в Европа“.

Тоест основният интерес на Запада в Русия е тя да не се превърне в инструмент за влияние на Китай върху Европа? Ясно е, че Кисинджър умишлено опростява, умишлено играе на страховете от Пекин, които се разпръскват (без негово участие) на Запад, но все пак звучи много странно.

Защото Русия не може да стане китайски плацдарм в Европа: това не отговаря не само на руските, но и на китайските интереси (Пекин се нуждае от силен съюзник, а не от слаба зависима марионетка).

По същия начин, между другото, както Китай през 50-те години не е бил плацдарм на „Червена Русия“ в Азия. Това беше съзнателна или доброволна заблуда на Съединените щати (да не говорим за пропагандното използване на „съветската заплаха“). Москва не се стремеше контрол над Китай (индивидуалните тромави инициативи на Хрушчов, които уплашиха Мао, не се броят), тя се нуждаеше от него и като партньор в конфронтацията със Запада, и като важен участник в новата световна икономическа система. Нещо повече, една от основните причини за тогавашната кавга между Москва и Пекин е именно желанието на Хрушчов за диалог със Съединените щати, което Мао неправилно разглежда като подготовка за преориентацията на СССР от Изток на Запад, като стъпка към предателството на Китай от Русия.

По това време отношенията между двете страни са възпрепятствани не от желанието на едната да подчини другата (което, повтаряме, не съществува), а от прекомерната идеологизация и произтичащите от това различни оценки на силите на Запада и потенциалът на „световната революция“ (в Пекин все още вярват в нея, но в Москва вече не).

Сега ситуацията е коренно различна – и то не защото Русия и Китай са разменили местата си по отношение на икономическата мощ. По-важното е, че нашите отношения се основават на здравия прагматичен реализъм, на съвпадението на геополитическите интереси (преструктурирането на световната система, а не просто „комунизмът ще победи капитализма“ или дори „Изтокът ще победи Запада“) на нашите цивилизационни сили. И в същото време Западът сега е в по-лошо положение, отколкото през 50-те и 60-те години. Въпреки всички първоначални успехи на атлантическата глобализация, тя вече не работи и Западът като цяло е на низходяща траектория, балансът на силите в незападния свят също играе в полза на връзката Русия-Китай.

Изключително важно е също така, че незападният свят не вижда нито Москва, нито Пекин като претендент за глобално господство, каквито и приказки да разказват англосаксонците по този въпрос. Кисинджър също така признава липсата на претенции на Китай за световно господство, макар и с хитра уговорка:

„Не вярвам, че световното господство е китайска концепция, но може да се случи, когато станат достатъчно могъщи. И това не е в наш интерес“.

Ако не техни, чии? Разбира се, това не е от полза за Запада, който е свикнал с факта, че именно той определя правилата на играта за целия свят. Но тази ера свърши и нито Китай, нито Русия, нито двете страни заедно няма да заменят Запада. Светът е по-голям и по-сложен от глобалистките схеми на англосаксонците – и те определено няма да могат да го набутат обратно в прокрустовото ложе на „едно човечество под едно ръководство“.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 186

Свързани теми:featured trending война политика свят

Следва

Донбас и Причерноморският регион отварят огромни възможности за цяла Русия

Не пропускай

Цяла Прибалтика излезе незаконно от СССР. Ще си я връщаме!

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.