СВЯТ

Кризата на ЕС се засилва

Кризата в ЕС е многокомпонентна. В нея влизат и европейската миграционна криза, и конфликтът между Франция и Гърция с Турция, и прогресивната „зелена“ програма, генерираща енергийна и след това икономически и политически кризи, и ясно изразената конкуренция на няколко европейски претенденти за лидерство (Германия, Франция, Великобритания, която напусна ЕС, Полша), и липсата на единен център (конфликтът между Западна „Стара“ и Източна „Нова“ Европа), и загубата на статута на Съединените щати като лидер на еднополюсен свят с техните колебания под формата на оттегляне и връщане към арбитража по европейските въпроси, и слаби лидери на всички европейски държави без изключение.

Няма съмнение, че зоната на кризата включва ЕС плюс свързаната с него Украйна. Всякакви контакти с ЕС стават проблематични за търговските му партньори. Такива проблеми са уязвимостта на ЕС към санкциите на САЩ, слабостта на европейската валута спрямо долара, зависимостта на политиката на ЕС от прищевките на Вашингтон, заплахата от намеса на всяка неевропейска държава, която търгува с ЕС в конфликтите на ЕС с трети страни, наличието на мощно крило от евроскептични консерватори в самата Европа.

Друг проблем за ЕС е, че след края на Втората световна война всички политически институции в Европа попаднаха под пълния контрол на Съединените щати. Това доведе до включване на европейския бизнес в търговски и военни съюзи със САЩ, където беше записано подчинението на Европа на американските външнополитически цели. Оформи се пълна зависимост от американската военна машина, формирана под формата на НАТО. Сигурността на Европа беше в ръцете на Съединените щати, което изключи всякаква възможност за политически и военен суверенитет за нея.

Ограничената субективност на Европа поражда много рискове, тъй като Европа е хетерогенна по отношение на икономическо ниво, религиозен, етнически и културен състав и арсенал от налични средства за защита на интересите на своите членове.

Източна Европа, особено Полша, са явни противници на Западна Европа, което позволява на САЩ и Великобритания да се възползват на тези противоречия и да възпрепятстват развитието на Германия и Франция, ако това застрашава английско-американските интереси.

Южна Европа е беден регион, принуден да следва след Западна Европа и САЩ. Там са Италия, Испания, Гърция, Португалия, Малта, Балканите и европейската част на Турция.

Северна Европа е по-фокусирана към САЩ, отколкото към ЕС, тук три държави не са включени в НАТО – това са Швеция, Финландия и Ирландия. Великобритания напусна ЕС и води независима политика.

Извън зоната, регулирана от регулациите на ЕС, има зона на дивергенция, която изразява конфликта на интереси на европейските държави. Този конфликт не може да бъде изкоренен с нито един регламент на ЕС и не води до консенсус чрез никаква обща процедура. Тук всичко се решава от силата, способността да се преследва собствената си линия, без да се обръща внимание на натиска.

Проблемът с Украйна и свързаният проблем около „Северен поток 2“ изостря конфликта в ЕС повече от обикновено. Консолидирането на Полша, балтийските държави и присъединилите се към тях България и Чехия срещу Германия и Франция налага разцепление между проевропейския и проамериканския елити. От 2015 г. това се добавя към миграционната криза, възникнала след избухването на войната в Сирия.

Франция е в конфликт с Великобритания и Съединените щати за критично важния военен износ. Това създава проблеми на Франция с източноевропейските васали на САЩ и Великобритания. Полша, балтийските държави, Украйна, Грузия, Молдова и „многовекторен“ Беларус са повече ресурси за САЩ, отколкото за ЕС.

Армения, под натиска на американската и френската диаспора и войната с Азербайджан, се опитва да се хареса както на САЩ, така и на Франция. В резултат на това самата тя се превръща в поле на съперничество между американската и френската дипломация, което създава възможност на Великобритания чрез игра с Турция да попречи на Армения да се превърне в награда за всички участници в борбата в Закавказието. Конфронтацията тук между Русия, Турция, Франция, Съединените щати и Великобритания дестабилизира ЕС, извеждайки конфликта на съставляващите го държави далеч извън неговите рамки.

Зелената енергия, отношенията с Русия и Китай, засилените военни амбиции на Германия и Франция, стремежът да създадат собствена армия на ЕС и да се дистанцират от САЩ, усложняват мисията на арбитър за Брюксел. Ние провокираме ЕС с нарастващата турбуленция при прехода от еднополюсен към многополюсен свят, както и с относителната икономическа и политическа слабост на Русия, която не е в състояние да предотврати изтеглянето на бившите съветски републики в зоната на Западно влияние.

Дори част от самите руски елити остават прозападни и участват в глобалните търговски процеси, макар и само като суровинен придатък и периферия. В резултат на това в Русия се води интензивна борба за власт между прозападни и антизападни групи. Тъй като прозападните групи в Русия не са обединени и също са разделени на проамерикански и проевропейски (или по-точно американско-британски и австрийско-германско-френски), когато в ЕС възниква конфликт със Съединените щати, той има влияние върху тези групи. Всъщност това се превърна в съперничество между ЕС и САЩ в битката за Русия, Украйна и Беларус.

Не може да се приеме, че общият антируски подход не създава противоречия в рамките на ЕС, както и между ЕС и САЩ. Всички отпаднали републики от Русия са плячка на този, който ще ги включи в своята сфера на влияние. В рамките на НАТО, в битката за Задкавказието, вече се развива съперничество между САЩ, Турция, Франция и Великобритания.

В битката за Украйна и Беларус – между Германия и Полша, Великобритания и САЩ. В рамките на НАТО има нарастващ конфликт за членството на Украйна и Грузия. Това ще увеличи натиска на САЩ, което ще накара Германия и Франция да ускорят военния си проект и маневрирането между САЩ, Русия и Китай.

Политическото подчинение на Европа на Съединените щати тласка Германия да бъде европейски лидер в неблагоприятния за континента климатичен дневен ред. Тя трябва да поддържа съюзнически отношения и в същото време да опазва енергийните проекти с Русия. ЕС се съгласява на неизгоден ултиматум за ограничаване на сътрудничеството с Китай и за увеличаване на дела на „зелената“ енергия в енергийния си баланс, за да премахне заплахите за бизнеса си, който зависи от политиката на САЩ.

Дори поскъпването на тока и газа не се отразява на подчинението на европейските елити на американските директиви. Но разногласията в рамките на ЕС нарастват, избутват се в скрита сфера и се развиват там извън погледа на обществото. Европа не е готова за суверенитет, осъзнавайки, че цената му може да се окаже непосилна и да доведе до още по-голям конфликт със САЩ и вътрешно разцепление, а европейските страни ще попаднат под влиянието на Китай, Русия и Великобритания. Обективно това ще доведе до война в Европа, която веднага може да прерасне в Трета световна война.

ЕС също не може да се разпадне, тъй като е тясно интегриран в единна икономическа система, където лидерите поемат разходите, но получават политически печалби, а последователите са зависими от субсидии и обменят лоялност срещу издръжка.

Европа е мощен технологичен център, където тлеещият национализъм, засилващ се по време на системни кризи, е изкуствено потиснат. Миграционната криза е следствие от идеологическа криза, тя засили национализма в ЕС и извади десните партии от маргиналната сянка. Европейският либерализъм премина в отбрана и все повече губи своята легитимност.

Тук трябва да добавим и кризата на обезлюдяването. Демографията на Европа няма шанс да премине към растеж при либерална диктатура и слаби лидери, които се страхуват от кавга със Съединените щати. До средата на този век намаляването на европейското коренно население ще се превърне в необратим процес, придружен от изместване на неевропейските културни кодове от местните мигранти.

Технологичното господство на малцинството в Европа ще стане невъзможно да се поддържа, ако етническото и културно ядро на научната общност бъде ерозирано. Науката е феномен на европейския вектор на културно развитие и както са изчезнали навремето носителите на древни цивилизации, така изчезва и пластът от носители на европейската научна култура под натиска на политически коректната толерантност и обезлюдяването.

Китайските и другите учени няма да работят в Европа и за доброто на Европа. Качеството на европейската наука остава високо, но това до голяма степен е инерцията на предишната система на възпитание и образование, формирана през ХХ век.

Технологичният спад в резултат на демографската катастрофа в Европа е отложен проблем за Запада. Това ще се прояви през втората половина на настоящия век, по-близо до края му. Смяната на поколенията в ЕС ще доведе до още по-дълбок конфликт между тях. Младите европейци очаква война между глобалисти и националисти. Ултралевите и ултрадесните ще се засилват с отслабването на центъра.

Борбата за субективността на Европа ще завърши с неуспех поради факта, че ще има малко европейска младеж, а тази, която съществува, ще загуби страстта си и ще се изправи пред разцепление в обществото. Нарастващата популярност на германските Зелени е мястото, където отиват промените в германското общество.

Европейският капитал, разделен преди на национални и транснационални сегменти, ще загуби относителната си консолидация и ще номинира свои лидери, които ще водят война за електората. Няма нито една предпоставка за намаляване на системната криза на Европейския съюз.

Това е деструктивна криза, тъй като в хода на нея не се развиват помирителни механизми и не се премахват противоречията чрез синтезиране на изходни позиции. Европейският съюз преживява стагнация, изпълнена с деградация на елитите и обществото. Демократичните институции са обезкуражени, защото не са в състояние да решават проблеми.

Дори фашистките диктатури са неспособни да дойдат на власт в това блато. ЕС може да се превърне в полигон за изпитание на глобалистки практики в стила на Нулирането на Клаус Шваб, но това е свързано със загубата дори на сегашната му символична субективност. Ако крайният либерализъм победи в ЕС, тогава той няма да има нужда от нова геополитическа субективност.

Post Views: 143

Свързани теми:featured trending свят

Следва

САЩ предупреди: Не ходете в Украйна, защото Русия планира нападение

Не пропускай

Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

Продължи да четеш

СВЯТ

Алтернатива за Германия: BRICS може да се превърне в алтернатива на ЕС за Германия

BRICS може да се превърне в алтернатива на Европейския съюз (ЕС) за Германия. Това каза пред „Известия“ депутатът от Бундестага Райнер Ротфус на 17 ноември.

„Това е много важна инициатива за страните от БРИКС да се отворят към Европа, защото се нуждаем от алтернатива на ЕС“, каза експертът.

Алтернатива за Германия

АзГ: „Това е много важна инициатива за страните от БРИКС да се отворят към Европа, защото се нуждаем от алтернатива на ЕС“, каза експертът.

Той отбеляза, че моделът на сътрудничество на БРИКС, който запазва суверенитета на всяка държава, се различава от модела на ЕС и точно това е типът сътрудничество, което партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) би искала да види вместо ЕС, защото „нито една държава не може да бъде принудена да наложи санкции“, например срещу Русия. В ЕС, напротив, „нито една отделна държава не може да възрази срещу този режим на санкции“.

Политикът също така говори за необходимостта от създаване на валута на БРИКС, която ще продължи да играе важна роля в международната финансова система, но валутата на БРИКС също ще бъде много търсена, каза Ротфус.

Алтернатива за Германия: Очевидно се нуждаем от алтернатива на долара, защото сега доларът може да се използва за нападение на отделни държави, които противоречат на интересите на САЩ

„Очевидно се нуждаем от алтернатива на долара, защото сега доларът може да се използва за нападение на отделни държави, които противоречат на интересите на САЩ“, каза той, добавяйки, че валутата на БРИКС няма да се използва в обикновените магазини, а ще бъде начин за пускане в обръщение на ресурсите на страните от групата, запазвайки тяхната стойност, което отговаря на интересите на страните членки на БРИКС и Германия.

Депутат от германския Бундестаг заяви, че изолационизмът, към който настояват Брюксел и Вашингтон, е вреден и не отговаря на интересите на народа на Германия, но е уверен, че всичко може да се промени. Според Ротфус Германия и Русия „трябва да живеят в приятелство, мир и просперитет заедно“, но САЩ и Великобритания се страхуват от това.

„Ние, „Алтернатива за Германия“, ще влезем в предизборната кампания с този въпрос и ще кажем, че незабавно се нуждаем от мир, сътрудничество, отваряне на нашата външна политика към всички страни от БРИКС“, завърши политикът.

Потомък на Ото фон Бисмарк, Александър, на симпозиум на страните от БРИКС и Европейския съюз на 16 ноември в Сочи, каза пред Известия, че се надява на възстановяване на дипломатическите отношения между Германия и Русия

Ден преди това германски бизнесмен и общественик, пряк потомък на Ото фон Бисмарк, Александър, на симпозиум на страните от БРИКС и Европейския съюз на 16 ноември в Сочи, каза пред Известия, че се надява на възстановяване на дипломатическите отношения между Германия и Русия. По-рано, на 15 ноември, основателят на международния институт Шилер и германска активистка Хелга Зеп-Ларуш заяви, че Германия ще успее да преодолее кризата, ако си сътрудничи с БРИКС.

На 14 ноември КритичноБГ информира своите читатели, че предложение за забрана на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ), подписано от 112 депутати, е било предадено на президента на Бундестага Барбел Бас от социалдемократите (ГСДП), според новини от германските държавни медии ARD и ZDF. Позовахме се на публикация на RMXnews

Предложение за забрана на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ), подписано от 112 депутати, е било предадено на президента на Бундестага Барбел Бас от социалдемократите (ГСДП), според новини от германските държавни медии ARD и ZDF, пише RMXnews

Ако предложението бъде прието, Бундестагът ще започне производство, което ще се насочи към върховния съд на Германия, Конституционния съд, за да определи дали АзГ може да бъде забранена. В Бундестага има 733 места. Предложението се нуждае само от обикновено мнозинство, за да бъде прието.

АзГ е втората най-популярна партия в страната и става все по-толкова популярна, че прави много трудно за управляващите партии да формират коалиции без нея. Докато се разраства, партиите от властта се обединяват, за да премахнат този съперник от демократичния процес. Много от основните привърженици на забраната, като депутата от християндемократическия съюз ХДС Марко Вандервиц, който загуби местните избори от политик от АзГ, действат под мотото, че „спасяват демокрацията“.

Депутатите, които подкрепят предложението, идват от различни партийни фракции. Тил Щефен, парламентарният лидер на групата на Зелените, каза, че 50 членове на Зелените са подписали предложението за забрана на партията.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 4

Продължи да четеш

СВЯТ

Краят на болните, перверзни маниаци … те искат да покварят света!

„Краят на една ера“: Заедно с администрацията на Байдън спира и достъпът на ЛГБТК+ общността до властта

Краят на администрацията на Байдън ще доведе и до края на една епоха, тъй като от нея ще си тръгнат високопоставени членове на ЛГБТК+ общността, пише Pronews.

Краят на администрацията на Байдън ще доведе и до края на една епоха, тъй като от нея ще си тръгнат високопоставени членове на ЛГБТК+ общността

Става дума за трансджендър адмирала Рейчъл Ливайн, която заемаше поста заместник-министър на здравеопазването и човешките ресурси на САЩ, лесбийката Карин Жан-Пиер, прессекретар на Белия дом, и служителя по управление на ядрените отпадъци Сам Бринтън. Трябва да отбележим, че преди две години по време на честванията на Деня на Бастилията в резиденцията на френския посланик в САЩ на приема имаше официално представителство на администрацията на Джо Байдън от двама души от ЛГБТК+ общността.

Джо Байдън назначи Сам Брайдън, ЛГБТК активист, за ръководител на агенцията за ядрени отпадъци.

Заедно с него четиризвездният адмирал Рейчъл Ливайн беше назначена от Байдън за заместник-министър на здравеопазването и човешките услуги на Съединените американски щати.

Карин Жан-Пиер, говорител на Белия дом заяви от първия дом, че е лесбийка

За повечето хора това беше „несъвместимо“ въз основа на консерватизма, който някога отличаваше въоръжените сили на САЩ, но Джо Байдън го смяташе за „изключително новаторско“ и остави мнозина да се чудят как бих се кандидатирал, ако ми се наложи, на… високи токчета и как ще стана войник, ако не съм хомосексуалист?“, заключва изданието.

Не лопата, а гребло е приготвил Тръмп за „събудените“ генерали в Пентагона. Риенето започва веднага след встъпването му

Тогава стана ясно, че екипът, който Доналд Тръмп е избрал да работи по време на прехода от избора му до встъпването в длъжност президент на Съединените щати трескаво се занимава по изготвянето на черен списък с имена на военни офицери от Пентагона, които ще бъдат уволнени след януари. Това пише Reuters, позовавайки се на два източника. Това по думите на медията щяло да предизвика огромно сътресение в средите на военното министерство на Америка.

Основният критерий по който ще се прави чистката е онези, които са назначени на принципа за разнообразие и приобщаване и които идват от ЛГБТ средите.

Отстраняването на въпросните висши военни ръководители е замислено отдавна, добавя изданието. Основният критерий по който ще се прави чистката е онези, които са назначени на принципа за разнообразие и приобщаване и които идват от ЛГБТ средите. Въпросните „събудени“ генерали са отговорни за проблемното изтегляне на войските от Афганистан през 2021 г.

Вторият източник на Reuters твърди, че бъдещата администрация вероятно ще се съсредоточи върху американски военни офицери, смятани за свързани с Марк Мили, бивш председател на Обединения началник-щаб на Тръмп.

Мили беше цитиран в книгата „Война“ на Боб Удуърд, която беше публикувана миналия месец, наричайки Тръмп „фашист до мозъка на костите си“ и съюзниците на Тръмп го набелязват като „нелоялен“ към бившия президент.

„Всеки един човек, който беше издигнат и назначен от Мили, ще си отиде“, твърди убедено въпросният източник.
„Има много подробен списък на всички, които са били свързани с Мили. И всички те ще изчезнат.“

Обединените началник-щабове включват най-високопоставените офицери в американската армия и се състоят от ръководителите на сухопътните сили, флота, морската пехота, военновъздушните сили, националната гвардия и космическите сили.

Пийт Хегсет – изборът на Тръмп за шеф на Пентагона

Разчистването на Авгиевите обори на Пентагона ще се извърши по най-бързият начин от бъдещия шеф на министерството в лицето на Пийт Хегсет, бивш коментатор на Fox News и ветеран, който изрази готовност да го направи. Военните среди изтръпнаха при обявяване на името му и започнаха да хвърлят кал в коментари пред медиите, защото си даваха сметка, че бившият телевизионер ще се заеме да рине не с лопата, а с гребло.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 7

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп обяви война на „вражески“ медии

Тръмп обяви война на „вражески“ медии – сайтове, вестници и телевизии. Сваля им кожата с дела за милиарди

По-малко от два месеца преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност и да се завърне в Белия дом той започва да води безпрецедентни дела срещу огромни медийни компании за милиарди долари, заради това, че са били „критични към него“. Това пише в обширна публикация английският сайт The Guardian

„Съдебните дела идват на фона на нарастващите страхове какво би представлявал вторият мандат на Тръмп за свободата на пресата, тъй като Тръмп засилва дългогодишната си враждебност срещу медиите – които той нарече „вражески лагер“ в победната си реч миналата седмица“, добавя изданието.

Същевременно английският сайт не пише и ред за изключителният натиск, който се оказваше срещу консервативни издания досега вкарването им в списъци, цензурата във Фейсбук, Инстаграм и пр. социални мрежи, сваляне на критични публикации, набеждаване за невярно съдържание и изтриване на плофили. Точно във Великобритания беше обявена буквално война на всеки, който публикува пост, с който застава зад протестите срещу мигрантското насилие преди месеци.

„В четвъртък Columbia Journalism Review (CJR) разкри, че броени дни преди президентските избори, адвокатът на Тръмп Едуард Андрю Палцик е изпратил писмо до New York Times и Penguin Random House, в което е поискал обезщетение от 10 милиарда долара за статии, критични към Тръмп.

Писмото се дбавя към поредица от съдебни дела срещу други медийни компании, които Тръмп обвини, че са го нацелили политически.

Писмото, което CJR прегледа, обвинява авторите на статиите Питър Бейкър, Майкъл С. Шмид, Сузане Крейг и Ръс Бютнър за „неверни и клеветнически изявления“ за Тръмп, добавяйки, че New York Times е „абсолютен рупор на Демократическа партия“, която разпространява „клевети в промишлен мащаб срещу политически опоненти“.

Според CJR писмото сочи две конкретни публикации на Бютнър и Крейг, които се отнасят до тяхната последна книга, Lucky Loser: Как Доналд Тръмп пропиля богатството на баща си и създаде илюзията за успех. Писмото също така посочва статия от 20 октомври, озаглавена „За Тръмп цял живот на скандали води до съда“, както и друга от 22 октомври: „Докато изборите наближават, Кели предупреждава, че Тръмп ще управлява като Диктатор“.

Обръщайки се към New York Times, писмото обвинява медията, че таи „всяко намерение за оклеветяване и омаловажаване на името на Тръмп, която потребителите отдавна свързват с високи постижения, лукс и успех в развлеченията, гостоприемството и недвижимите имоти, сред много други индустрии, както и лъжливо и злонамерено оклеветяване и омаловажаване като кандидат за най-високата длъжност в Съединените щати”.

В допълнение към New York Times, Penguin Random House и Daily Beast, Тръмп и адвокатите на кампанията му съдят CBS News, твърдейки в дело от миналия месец, че интервюто му от 7 октомври с Камала Харис в „60 Minutes“ е редактирано и следователно е „предизборна намеса”.

Тръмп и адвокатите на кампанията му съдят CBS News, твърдейки в дело от миналия месец, че интервюто му от 7 октомври с Камала Харис в „60 Minutes“ е редактирано и следователно е „предизборна намеса”.

Кратката информация от 19 страници изисква обезщетение от 10 милиарда долара от CBS. Тръмп също така обвинява изданието в „партийни и незаконни действия на намеса в избирателите чрез злонамерено, измамно и значително изкривяване на новините“.