СВЯТ

„Ню Йорк таймс“: Ангажиментът на НАТО към Украйна е дългогодишна дилема

Двучасовият видеоконферентен разговор между президентите на САЩ и Русия и днес е сред коментираните теми във водещите американски издания.
Вестник „Ню Йорк таймс“ посочва в подзаглавие на авторски анализ, че през 2008 г. НАТО е обещала на Украйна пълноправно членство, но без да обясни как или кога ще стане това, а президентът Владимир Путин гледа на това обещание като продължаваща заплаха за Русия. Авторът Стивън Ерлангър нарича случващото се „дългата дилема на НАТО относно Украйна“.

От самото начало някои държави от НАТО имаха съмнения дали предложението за членство е мъдър ход и не е ясно дали това обещание някога ще бъде спазено, но предвидимо, то подхранва траен конфликт с президента Путин, посочва Ерлангър.

Като партньор на НАТО, но не и неин член, Украйна не се възползва от основния принцип на НАТО – ангажимента за колективна отбрана, въпреки че страната изпрати войски да се бият в мисии на алианса както в Ирак, така и в Афганистан, припомня изданието.

Така че, докато хиляди руски войници се струпват по границите на Украйна, НАТО не е обвързана с договор да защитава Украйна военно, нито има вероятност да се опита да го направи. Попитан вчера за възможността за изпращане на американски сили в Украйна, президентът Джо Байдън категорично отхвърли това, като каза на журналисти в Белия дом: „Това не е на масата за дискусии“, припомня „Ню Йорк таймс“.

Но НАТО има непреодолим интерес да се опита както да възпира Русия, така и да избегне предизвикване на нахлуване.

Важно е да се прави разлика между съюзниците от НАТО и партньорска Украйна, каза миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На съюзници от НАТО предоставяме гаранции за колективна отбрана, докато Украйна е партньор, високо ценен партньор, посочи Столтенберг, цитиран от вестника.

Но какво дължи НАТО на толкова високо ценен партньор, пита риторично изданието. Сърцевината на въпроса, пред който НАТО е изправена, е как да поддържа доверието в алианса, казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и президент на Чикагския съвет по глобални въпроси. Независимо от цялата ѝ близост с НАТО, казва той, Украйна не е член, така че как при това положение да се гарантират нейната независимост и суверенитет?

Вестникът цитира и становището на Марта Дасу, бивш италиански заместник-министър на външните работи и съветник по Европа на Института „Аспен“. Според нея, не може категорично да се приеме предложението на Путин за изключване на членство в НАТО, така че в крайна сметка се прави опит за засилване на капацитета на Украйна за военно възпиране, но може да се прибегне само до повече икономически санкции, а това вероятно не е достатъчно.

След видеоконферентната среща Путин повтори твърдението си, че разширяването на НАТО в Украйна би представлявало сериозна заплаха за Русия и че „би било престъпна небрежност от наша страна“ да не се стремим да го спрем.

„Ню Йорк таймс“ цитира казаното от Путин на пресконференция в Сочи, че Русия провежда миролюбива външна политика, но има право да гарантира собствената си сигурност и че „предполагаме, че този път поне нашите опасения ще бъдат чути“.

Имайки предвид обещанието за членство, Путин вижда в това „обкръжаване“ и все още експанзионистична НАТО, решена да откъсне Украйна от руската зона на влияние. Това е особено тежък удар за човек, за когото разпадането на Съветския съюз беше „най-голямата геополитическа катастрофа“ на миналия век, човек, съсредоточен върху възстановяването и утвърждаването на руската мощ, отбелязва американският вестник.

Путин разглежда Украйна, където е създадена средновековната руска държава, като измислена страна и „неотменна част от Русия“. Руският лидер изложи възгледите си в дълга статия през юли, под заглавие „За историческото единство на руснаци и украинци“.

Правилно или не, Путин, според Юджийн Румър и Андрю С. Уайс от Фонда „Карнеги“, „все по-често разглежда Украйна като западен самолетоносач, паркиран точно срещу Ростовска област в Южна Русия“. Двамата цитирани от „Ню Йорк таймс“ експерти отбелязват, че Украйна сега е един от най-големите получатели на американски военна помощ.

Путин не е провокиран от НАТО, той е провокиран от независимостта на Украйна, смята Даалдер, довод, отбелязан от автора на „Ню Йорк таймс“. Но в резултат на действията на Путин е още по-малко вероятно Украйна някога да направи това, което той иска, смята Даалдер. Вследствие на това, което Путин направи през 2014 г., Украйна е по-прозападна и повече украинска, както и по-малко руска, посочва Даалдер.

На изборите в Украйна през 2019 г. проруските кандидати бяха смазани, припомня изданието. И с нахлуване в Украйна Путин рискува, вместо да създаде покорния съсед, който желае, просто да дозасили желанието на Украйна да остане независима, смятат много наблюдатели.

След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор някои на Запад предложиха и НАТО да се разпусне. Вместо това организацията се разшири и след като започна, беше трудно да реши кога да спре, е мнението на Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон и автор на „Украйна и изкуството на стратегията“. Разбира се, отбеляза той, разширяването е в отговор на желанията на страните от бившия съветски блок.
Щеше да е по-добре, смята Фрийдман, ако НАТО беше „намерила други начини да подкрепи Грузия и Украйна“, а не беше обещала членство. Най-вероятно Украйна никога няма да бъде интегрирана в НАТО, отбелязва Фрийдман, „но не можем да включим това в договор“, както изисква Путин.
Според Даалдер „основният грях“ на НАТО беше неопределеното обещание, дадено на Украйна и Грузия в Букурещ през април 2008 г. То е било резултат от компромис, постигнат от бившия президент на САЩ Джордж У. Буш, докато други членове на НАТО, като Германия и Франция, са отхвърлили предложението му да предложи на двете страни конкретна и незабавна пътна карта за членство.

По думите на бившия премиер и външен министър на Швеция Карл Билд компромисът в Букурещ беше „най-лошият“. Защото той създаде очаквания, които не бяха изпълнени, и страхове, които са силно преувеличени. Това беше краткосрочна целесъобразност с дългосрочни последици, които наблюдаваме оттогава – в Грузия, която загуби бърза и мръсна война от Русия четири месеца по-късно през 2008 г., и в усилията на Русия да дестабилизира и дори да възстанови контрола над Украйна.

В анализа е цитирана и Фиона Хил, руски експерт в института „Брукингс“, която е била на срещата на върха в Букурещ като служител от американското национално разузнаване. Тя посочва, че разузнавателната общност е препоръчала да не се предлага път за членство на Украйна и Грузия, защото голяма част от НАТО е срещу това, но американският президент Буш не се е съобразил с тази позиция.

Компромисът беше постигнат с посредничеството на британците, подчертава Хил, но „това беше най-лошият от всички възможни резултати“. Оттогава Путин „се опитва да затвори тази врата“, заключава Хил.

Post Views: 127

Свързани теми:featured trending свят

Следва

Медия на Ердоган: България фалира!

Не пропускай

Хелмут Кол: Имах двама любимци – Меркел и Орбан. Остана ми само Орбан.

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.