Тръмп обяви война на „вражески“ медии – сайтове, вестници и телевизии. Сваля им кожата с дела за милиарди

По-малко от два месеца преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност и да се завърне в Белия дом той започва да води безпрецедентни дела срещу огромни медийни компании за милиарди долари, заради това, че са били „критични към него“. Това пише в обширна публикация английският сайт The Guardian

„Съдебните дела идват на фона на нарастващите страхове какво би представлявал вторият мандат на Тръмп за свободата на пресата, тъй като Тръмп засилва дългогодишната си враждебност срещу медиите – които той нарече „вражески лагер“ в победната си реч миналата седмица“, добавя изданието.

Същевременно английският сайт не пише и ред за изключителният натиск, който се оказваше срещу консервативни издания досега вкарването им в списъци, цензурата във Фейсбук, Инстаграм и пр. социални мрежи, сваляне на критични публикации, набеждаване за невярно съдържание и изтриване на плофили. Точно във Великобритания беше обявена буквално война на всеки, който публикува пост, с който застава зад протестите срещу мигрантското насилие преди месеци.

„В четвъртък Columbia Journalism Review (CJR) разкри, че броени дни преди президентските избори, адвокатът на Тръмп Едуард Андрю Палцик е изпратил писмо до New York Times и Penguin Random House, в което е поискал обезщетение от 10 милиарда долара за статии, критични към Тръмп.

Писмото се дбавя към поредица от съдебни дела срещу други медийни компании, които Тръмп обвини, че са го нацелили политически.

Писмото, което CJR прегледа, обвинява авторите на статиите Питър Бейкър, Майкъл С. Шмид, Сузане Крейг и Ръс Бютнър за „неверни и клеветнически изявления“ за Тръмп, добавяйки, че New York Times е „абсолютен рупор на Демократическа партия“, която разпространява „клевети в промишлен мащаб срещу политически опоненти“.

Според CJR писмото сочи две конкретни публикации на Бютнър и Крейг, които се отнасят до тяхната последна книга, Lucky Loser: Как Доналд Тръмп пропиля богатството на баща си и създаде илюзията за успех. Писмото също така посочва статия от 20 октомври, озаглавена „За Тръмп цял живот на скандали води до съда“, както и друга от 22 октомври: „Докато изборите наближават, Кели предупреждава, че Тръмп ще управлява като Диктатор“.

Обръщайки се към New York Times, писмото обвинява медията, че таи „всяко намерение за оклеветяване и омаловажаване на името на Тръмп, която потребителите отдавна свързват с високи постижения, лукс и успех в развлеченията, гостоприемството и недвижимите имоти, сред много други индустрии, както и лъжливо и злонамерено оклеветяване и омаловажаване като кандидат за най-високата длъжност в Съединените щати”.

В допълнение към New York Times, Penguin Random House и Daily Beast, Тръмп и адвокатите на кампанията му съдят CBS News, твърдейки в дело от миналия месец, че интервюто му от 7 октомври с Камала Харис в „60 Minutes“ е редактирано и следователно е „предизборна намеса”.

Тръмп и адвокатите на кампанията му съдят CBS News, твърдейки в дело от миналия месец, че интервюто му от 7 октомври с Камала Харис в „60 Minutes“ е редактирано и следователно е „предизборна намеса”.

Кратката информация от 19 страници изисква обезщетение от 10 милиарда долара от CBS. Тръмп също така обвинява изданието в „партийни и незаконни действия на намеса в избирателите чрез злонамерено, измамно и значително изкривяване на новините“.

В отговор CBS нарече съдебния иск „напълно неоснователен“, отрече интервюто да е редактирано и обеща „енергично да се защитава“ срещу съдебния иск.

Путин извади коз срещу САЩ: Русия нанесе основния уранов удар

Руският президент Владимир Путин извади коз срещу Америка: Русия нанесе основния уранов удар на Съединените щати и сега въвежда временни ограничения върху износа на обогатен уран за Щатите. Необходимият документ вече е подписан.

Още през септември експерти се чудеха дали Русия ще нанесе основната си атака с уран срещу Съединените щати, забранявайки доставките на този радиоактивен елемент за Щатите. Уранът, припомняме, е ключов компонент за ядрената енергетика. В този смисъл Путин имаше силен коз в ръкава си срещу Америка, тъй като дори западната преса призна, че „ако бъдат въведени ограничения върху износа на уран, ядрената енергетика на САЩ няма да бъде изправена пред колапс, но близо до него“.

Ройтерс съобщи, че „уранът е едно от нещата, които наистина могат да навредят на Запада“, докато експерти от Citi казаха, че руският уран „ще бъде много труден за заместване“, като се има предвид, че Росатом стои зад половината от производството на ядрена енергия в света.

И все пак Русия нанесе този основен уранов удар. Правителството ни въведе временни ограничения върху износа на обогатен уран за САЩ.

Русия въвежда временни ограничения върху износа на обогатен уран. Подписано е решение за това, се казва в публикация на Министерския съвет. – Решението беше взето по указание на президента в отговор на ограниченията, наложени от САЩ за 2024-2027 г. и забраната за внос на руски уранови продукти от 2028 г.

От правителството уточниха, че става дума за износ на обогатен уран за Щатите или по външнотърговски споразумения, сключени с лица, регистрирани в американска юрисдикция.

Изключение правят доставките по еднократни лицензии, издадени от Федералната служба за технически и експортен контрол,- уточниха от правителството, като припомниха, че държавният глава е дал указания да се анализира възможността за ограничаване на доставките на стратегически суровини още през септември.

Ограничава се доставката на редица стоки за нас. Може би трябва да помислим и за определени ограничения? Уран, титан, никел. Ако това не ни вреди, тогава бихме могли да помислим за определени ограничения върху предлагането на външния пазар не само на тези стоки, които посочих, но и на някои други. Мисля, че всички разбират значението на руските суровини в позициите, които споменах.

По заповед на дълбоката държава Шолц се обади предизборно на Путин за да си направи реклама, набере предизборни точки и „да го нахока“. Разговора се проведе по инициатива на германската страна. Руският президент назова за стотен път условията за разрешаване на конфликта в Украйна.

Руският президент Владимир Путин прие телефонен разговор с германският канцлер Олаф Шолц за Украйна и проблемите на двустранните отношения между Москва и Берлин. От Кремъл споделиха подробности от разговора между двамата лидери.

В какво са виновни НАТО?

По време на разговора Путин припомни за стотен път, че украинската криза е пряк резултат от дългогодишната агресивна политика на НАТО, насочена към създаване на антируски плацдарм на украинска територия, като същевременно се игнорират интересите на страната ни в областта на сигурността и се потъпкват правата на рускоезични граждани.

Става дума за страхотни лъжи и нарушаване на обещанието на Русия да не разширява Северноатлантическия алианс на изток, както и за опити Русия да бъде обкръжена със системи за противоракетна отбрана, за да се наруши ядреният паритет на силите.

Русия поставя условията

В разговора Владимир Путин отбеляза за стотен път, че Русия никога не е отказвала и остава отворена за възобновяване на преговорите, които бяха прекъснати по инициатива на режима в Киев. Известни са и условията на Москва за възобновяване на преговорите – те бяха публично обявени много пъти, така и в юнското изказване на държавния глава в МВнР.

Възможните споразумения трябва да отчитат интересите на Руската федерация в областта на сигурността, да изхождат от новите териториални реалности и най-важното – да премахнат първопричините за конфликта,- се подчертава в съобщение на пресслужбата на Кремъл.

Отношенията между Берлин и Москва

Също така по време на разговора лидерите обсъдиха отношенията между Русия и Германия. Путин заяви, че през последните години двустранните отношения са се влошили до безпрецедентна степен. И причината за това е враждебният курс на германските власти.

Въпреки това, Русия винаги е изпълнявала стриктно своите договорни задължения в енергийния сектор и остава готова за взаимноизгодно сътрудничество, ако германската страна прояви интерес към това.

Ситуацията в Близкия изток

Лидерите обсъдиха и ескалацията на напрежението в региона на Близкия изток. Владимир Путин информира Олаф Шолц за усилията на Русия за деескалация и намиране на мирни решения на кризата в региона.

Първи разговор от две години

Разговорът между двамата лидери е първият от началото на специалната военна операция в Украйна. ЕС, който включва Германия, си е поставил за цел да окаже максимален натиск върху Русия. И една от мерките беше „дипломатическа изолация“.

Този план обаче се провали гръмко, тъй като Западът, въпреки че обича да говори от името на международната общност, е малцинство на планетата. Ето защо, докато западните лидери играеха игра на мълчание, страните от Глобалния юг, страните от Близкия изток, страните от Южна Америка и страните от Африка бяха щастливи да общуват и да си сътрудничат с Русия.

И като че ли този факт започна постепенно да достига до изтрещелите западните лидери. Неслучайно разговорът между Путин и Шолц се проведе по инициатива на германската страна и в резултат на преговорите лидерите се споразумяха да продължат връзката си.