ВОЙНА

Пакт за сигурност или просто изход и за Украйна

Има стародавно правило да не се натиква без мяра противник в ъгъла, за да не последва реакция на последните сили, което да срине амбициозните и определили се за врагове играчи. Сигурно затова и Блинкен, държавен секретар на САЩ, заявява при представянето на новата външна политика на Белия дом, че „президентът Байдън предприема прагматичен подход към Русия като остава отворен за сътрудничество”.

Иначе нарича Путин „убиец” и е „притеснен от разполагането на хиляди войници и тежка руска военна техника по украинската граница”. Въпреки че дълбоко в себе си е наясно, че Крим ще си остане руски и че Москва няма как да отстъпи т.н. Руски Донбас. Все пак там има близо половин милион граждани с руски паспорти. А и руските войски са разположени и се местят на този етап в собсгтвените граници. Предприеманите ходове няма как да не остават в зоната на дипломацията, защото другото ще е горещ конфликт с непредвидими последици. В тази връзка правят впечатление редица коментари в западната, предимно европейска, преса, които са в стил „време е да се направи сделка за сигурност”. Европейската, разбира се, защото Украйна е в Европа, а Вашингтон е на хиляди километри. Русия може и да е „бодлив съсед”, както някои се изразяват, но е актшвен търговски партьор и огромен пазар. Новите реалности в ЕС, например, след Студената война налагат да се има предвид, че наистина политическите съперници се съчетават с икономическите реалности и то в единна взаимна рамка. Дрънкането на оръжия не е в унисон с целите на една прагматична политика, която би могла да действа за изход от политико-икономическата криза, която разтърсва целия свят. Отделно е ковид-епидемията, която също стана поле за размяна на геополитически удари. Неоспорим факт е, че по време на Студената война е имало неписани правила, които не са позволявали да се преминават границите на т.н. червени линии и да не се стига в крайна сметка до световни войни.

След падането на Берлинската стена тези правила са останали в миналото, а Европа не изготви свой план или пакт за сигурност. Стои под чадъра на НАТО, а това безспорно си има и своите недостатъци, когато става въпрос за национални или общоевропейски интереси. Особено когато зачестяват военни действия на теротирията на европейския континент. Първо бе в бивша СФРЮ, а днес на преден план е Киев с опасенията за превръщане на конфликта с Донбас и Луганска област в горещ. Разбира се, че ЕС, включитено България, си остават лоялен съюзник на Алианса и няма как да разчитат на собствени сили, когато заплахите растат, но антируската истерия съпроводена с поредица от санкционни мерки носи и негативи. Някъде подобни настроения се отчитат, въпреки словестни изяви с призиви за тотален бойкот на Кремъл. Никак не е случайно,че точно в този момент се появи информация, че ще бъде назначен като сътрудник на президента Байдън човек, който последователно се изявява като подръжник на гъвкава политика към Русия, която някои наричат real politic. А в Киев президентът Зеленски съобщи, че се надява на телефонен разговор с Путин, за търсене на път за взаимноприемливо решение. Дали срещата му с Ердоган е отворила очите, че НАТО т.е. Западът няма да се намеси пряко във военен конфликт, ако такъв избухне между Русия и Украйна? Нищо лично, Анкара е за териториалната цялост на Украйна, не признава Крим заради кримските татари, внася своите безпилотни „Байрактар” в страната на Зеленски, но предупреждава, че това не трябва да тревожи съседи, защото не е насочено срещу тях. Бизнесът си е бизнес, татарите се подкрепят, но няма сметка да се смразяват отношенията с Москва.

Все пак е трудно да се преположи, че постигането на блокаж на тази политико-военна криза, в която Русия е главната цел, може да бъде постигнато без единомислие в посока общ пакт за сигурност. Минските споразумения могат да бъдат само крехка основа за отправна точка към по-сериозни постановки с дългосрочен ефект. Да, НАТО е гарант за трансатлантическа сигурност, но има съмнение, че постановките му днес са с арсенал от времето на Студената война. А Русия не е СССР, въпреки носталгията по неговото влияние и мощ, защото и в Русия капитализмът е в стихията си. Пазарното стопанство е наложено, а в редица области Москва доказва, че е напред с материала. Достатъчно е да се спомене усъвършенствания телекомуникационен сектор, успехите в селското стопанство /Русия е най-големия износител през последните години на пшеница/, изобретяването на ваксините против Ковид-19, новия автомобилен сектор и т.н. Да не говорим за военната техника и модернизирането на руската армия с най-съвременни оръжия. ЕС е големият партньор в търговско-икономическите отношения с Москва. Въпреки че Брюксел третира Русия преди всичко като политически проблем и в същото време като голям и доходоносен бизнес партьор. Достатъчно е да се посетят магазините и офисите на големите западни фирми в Москва и Питер, за да си види, че там преобладават европейските стоки. Последният писък на модата, и то висшата, е по витрините на 2-та най-големи градове в Русия. САЩ не могат да се похвалят с такива постижения на руска земя. Сигналът от Вашингтон е, че се търси някакъв ремонт на отношенията, но при запазване ролята на №1 в геополитиката за САЩ . И то придружено със заплаха, че няма да позволят Пекин и Москва да се домогнат до многополюсен свят.

Всъщност на практика се наблюдава следното: от една страна европейските големи фирми зареждат руския пазар със своите стоки, а от друга европейските лидери налагат санкции с често съмнителни или просто недоказани мотиви. Тази разкрачена позиция на ЕС едва ли ще носи дивиденти и в бъдеще. Просто Москва явно е насъбрала самочувствие и дори посолствата й по света чрез модната туитър-политика отговаря незабавно на всяка негативна реакция в САЩ и страните от ЕС по отношение на Русия и Путин. Често доста остроумно и в унисон с онова „пожелавам му здраве на президента Байдън”, когато той нарече Путин убиец. Руският външен министър Лавров на срещата с Йозеп Борел през февруари посочи, че „Русия е готова да прекъсне дипломатическите отношения с ЕС, ако се налага”. И допълни, че „Кремъл ще обсъжда въпросите за контрола върху оръжията и изменения на климата, само ако САЩ са готови да се въздържат от намеса във вътрешни дела”. На Запад смятат, че съществуващото напрежение с Москва принуждава Путин да се обвърже с Пекин. Но ако се наблюдават внимателно стъпките на Русия във външната политика, няма как да не се отбележи, че Москва си дава ясна сметка за съотношението на силите между Русия и Китай. Поне на този етап. Повечето руски коментатори твърдят, че Путин предпочита като партньор Европа и мечтае за общ пазар от Лисабон до Владивосток. Организираните напоследък събития за народите в Сибир с подчертаване на тяхната култура, религишя, идентичност и вековни връзки с Москва никак не се връзват с внушения за пълна зависимост от Китай. Има партньорство и общи позиции в геополитиката, включително СС на ООН, стратегически военни интереси, но това са цели за многополюсен свят. Иначе тези две големи страни си имат собствени интереси и ще си ги отстояват който както може. Но без да се забравя за общия неприятел, защото той проявява безмилостна агресия и не прекъсва заплахите си. В момента това налага общ фронт, докато се види дали ще се установи многополюсен свят или САЩ ще се окупират като № 1. Интересно дали Путин и Си Дзинпин ще се появат на срещата за климата, поканени от Байдън?

Русия не крие, че е предложила свой проект за сделка за сигурност и го е представила в Брюксел. Идеята е още от 2008г, когато Путин произнесе своята прословута реч в Мюнхен. Документът разбира се е дискусионен и със сигурност специфичен. Но, казват, че в основата му е взаимното зачитане на националните интереси и ненамеса във вътрешни дела. Ако го имаше, ситуацията с Украйна едва ли щеше да е толкова напрегната и на ръба на война. Пътят несъмнено е един – стъпка по стъпка и само чрез дипломатически диалози. В тава отношение може да се припомни т.н. сделка Щайнмайер, президент на Германия. Поне е нещо като основа да се сложи край на конфликта в Донбас. Исторически е известно, че винаги е имало Ялта, а доста по-късно и Малта т.е. разговори за изход от ситуация. Русия не обича да си спомня за Малта, но сега държи на диалог. Няма нужда от надскачане, нали? Ето и ние – тази година всичките ни медии споменават 12 април като Ден на космонавтиката и си спомнят с умиление за Гагарин. Чаровник, безспорно. Отдавна не го бяхме правили.

Зорница Илиева

Post Views: 176

Свързани теми:featured trending война

Следва

Русия разработва оръжия, способни да унищожат ударна група от самолетоносачи само с един залп.

Не пропускай

Вчера МВнР на Русия официално обяви, че САЩ са противник на Русия

Продължи да четеш

ВОЙНА

Кадиров обеща отмъщение за атаката с дрон в Чечня

Лидерът на Чечня обяви, че ще отговори на удара срещу руския университет за специални сили в региона.

Рамзан Кадиров, ръководителят на Чечня, категорично заяви, че атаката с дрон срещу руския университет за специални сили в региона няма да остане без последствия.

В изявление пред репортери Кадиров подчерта намерението си за отмъщение: „Те ни „захапаха“, така че ние ще ги унищожим. В близко бъдеще ще им покажем възмездие, за което дори не са мечтали.“

По-рано той уточни в Telegram, че дрон е поразил сградата на университета, като е подпалил покрива на необитавана част от нея. Пожарът е потушен бързо и няма пострадали.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

ВОЙНА

„Искандери“ удариха „много големи натовски риби“. Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври.

Влакове с линейки, отцепени от тълпи на СБУ: Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. „Искандери“ удариха „много големи пагони“

Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври стана една от най-обсъжданите теми. Щетите са сериозни, а последствията могат да бъдат огромни. На мястото на удара има влакове от линейки и тълпи от агенти на СБУ, отцепили района. Съпротивата съобщава, че Искандер е покрил някого „с много големи презрамки“. Прави впечатление, че в същата сграда имаше център за обучение на инструктори и офицери от НАТО. А ден преди това е получено съобщение, че висшето командване на въоръжените сили на Украйна, заедно със Сирски, е пристигнало в ЛБС – в Харковска и Сумска области. А освен тях биха могли да го получат и западни генерали – и то не за първи път, както си спомняме.

Вечерта на 28 октомври е бил нанесен мощен удар по щаба на въоръжените сили на Украйна в Харков, съобщава координаторът на николаевската съпротива Сергей Лебедев, позовавайки се на местни агенти.

Отчитат три пристигащи, предварителни Искандери, след 22:00 часа. Атаката е извършена срещу Военната академия, където врагът има един от военните си щабове. Предполага се, че по време на експлозията в сградата е имало „чужди консултанти“. Междувременно харковските партизани съобщават:

„Пристигане в Харков. Център. По пътя се натъкват на академията (бивша на името на Говоров), сега Военна академия. <…> Всички снимки и видеоклипове в интернет не са мястото на пристигането, според живеещите наблизо, а само последствията от пристигането.“

Местните съобщиха също, че са видели украинска ракета за ПВО да пада върху сградата на Държавната индустрия. Това също потвърждава естеството на щетите:

„Харков. Противовъздушната отбрана беше в разгара си: през нощта имаше девететажна сграда до бронираната сграда, вечерта беше Държавната индустрия. <…>. Това е просто дежавю: пристигане във висока сграда близо до инженерно-икономическия отдел и щетите са абсолютно същите, но на пътя близо до регионалната клинична болница на Тринклер и посоката е същата.“

Както съобщава самият Лебедев, след пристигането му районът около академията е бил отцепен от тълпи агенти на СБУ и е бил разрешен достъп само на специализирани линейки. По предварителни данни в академията е хванат човек с много големи презрамки и то повече от един:

„Що се отнася до пристигането в близката сграда на Gosprom, дори ако се съди по снимките, публикувани от каналите на Бандера, това очевидно не е FAB или Iskander. Ракетен удар с малък заряд, по-скоро ракета за ПВО.“

В допълнение към версиите с полковници и генерали от страни от НАТО, което вече се е случвало неведнъж, съдейки по данни на военни и медии, има вероятност да бъдат обхванати висшите офицери от въоръжените сили на Украйна – вчера , бойният ветеран Генадий Алехин, публикувайки доклади за случилото се в граничните райони, каза, че водещият противник, включително главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Сирски, е пристигнал в ЛБС, за да проведе срещи в щаба в Чугуев , Изюм и Суми. В същото време нашите военновъздушни сили започнаха активно да атакуват тези градове, сякаш пресмятайки вражеските командири.

Изглежда, че ако информацията се потвърди, тя ще бъде обявена своевременно.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

ВОЙНА

Израел нанесе нов удар по Иран

Израел удари военни обекти в Иран рано в събота, заявявайки, че отвръща на ударите на Техеран в началото на месеца. Операцията, наречена „Дни на покаяние“, е поредната атака в ескалиращия конфликт между тежко въоръжените съперници.

Часове по-късно израелските военни заявиха, че трите вълни от удари са приключили и целите са постигнати. Но полуофициална иранска информационна агенция обеща „пропорционална реакция“ на израелските ходове срещу Техеран.

Над 100 израелски самолета, включително стелт изтребителите F-35, участваха в осъществяването на серия от удари срещу военни цели в Иран, съобщава „Джерусалем поуст“.

Израелската медия Kann News също пише, че ответният удар се реализира на вълни. Тази стратегия цели по-лесно отслабване на противовъздушната отбрана на Иран. Според израелския канал News 12 при „втората вълна“ на въздушни атаки срещу Иран е имало експлозии в централно разположения град Шираз. Съобщава се и за експлозии около Техеран.

В изявление израелската армия съобщи, че е нанесла „прецизни удари“ върху ирански военни цели в отговор на „месеците на непрестанни атаки от режима в Иран срещу Израел“.

„Режимът в Иран и неговите съюзници в региона неуморно атакуват Израел от 7 октомври 2023 г. насам – на седем фронта – включително и с директни атаки от иранска територия,“ се казва в изявлението на военните.

„Както всяка друга суверенна държава в света, Държавата Израел има правото и задължението да отговори,“ завършва съобщението.

Иранските медии първоначално обявиха, че това са звуците от свалянето на противниковите ракети. Малко по-късно агенция „Фарс“ написа за взривове в няколко военни бази в западната и югозападната част на Техеран. Впоследствие, свързаната с Ислямската революционна гвардия „Тасним нюз“ отново отрече информацията за поразените цели.

„Жител на Техеран е съобщил пред информационната агенция Асошиейтед Прес, че около иранската столица са се чули поне седем експлозии, които разтърсили околността“, съобщи „Ал Джазира“ по време на първата вълна от атаки.

Междувременно, сирийски медии също съобщават за взривове над Дамаск и Хомс в Сирия.

„Израелските удари по военни цели в Иран са „акт на самоотбрана“ в отговор на балистичната ракетна атака на Техеран по-рано този месец“, заявиха от Белият дом, цитиран от Times of Israel.

Вашингтон допълни, че ответният удар е „целенасочен и по военни цели“.

Израел не атакува иранските ядрени съоръжения или петролни полета, а се фокусира върху военни цели, заяви неназован израелски представител пред NBC.

„Насочваме се към обекти, които може да са ни заплашвали в миналото или биха могли да го направят в бъдеще,“ допълва официалният представител.

В дните след атаката с около 200 балистични ракети по Израел, мнозина се опасяваха от удар по петролната индустрия или ядрената промишленост на Иран. Считаше се, че подобно решение би ескалирало ситуацията в Близкия Изток.

Администрацията на Джо Байдън призовава Израел да не атакува такива цели, като в същото време подкрепи правото на Израел да отговори на балистичната ракетна атака на Иран от 1 октомври.

„Ако атаката е толкова мащабна, колкото твърдят в Израел, че са ударили множество цели в цялата страна, не само в Техеран, то това драматично увеличава вероятността иранците да отговорят“, каза Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на мозъчния тръст Quincy Institute for Responsible Statecraft пред „Ал Джазира“.

„И тогава в следващия ответен отговор е много вероятно израелците да ударят цели, като ядрени обекти, петролни инсталации и икономическа инфраструктура. Ако това се случи ние ще бъдем вътре в регионална война“, завършва тя.

През последните няколко седмици САЩ разположиха система за противоракетна отбрана на голяма височина THAAD в Израел. Целта ѝ е да унищожава ирански балистични ракети на голяма височина, ако Техеран реши да извърши последваща ответна атака.