ВОЙНА

Перверзният извратеняк Макрон обави война на Русия

Наритания галски боен петел – в бойната колесница на атлантизма

От бреговете на Днестър и Кавказките планини до Индийския и Тихия океан

Съгласно данните от скорошния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), през 2019-2023 г. Франция се изкачи на второ място в списъка на световните износители на оръжия, показвайки 47% увеличение с дял от 11% в сравнение с предходните пет години.

Най-големият сегмент от френския износ на оръжия (42%) отива в държавите от Азия и Океания, а други 34% – в държавите от Близкия изток. Най-големият получател на експорта на френски оръжия (по-специално изтребители Rafale, разработени от Dassault Aviation) е Индия, която представлява почти 30%, както и Катар и Египет.

Френският военен бюджет за периода 2023-25 г. предвижда увеличение на разходите за отбрана с 3-4 млрд. евро годишно, като до 2030 г. военният бюджет ще нарасне до 69 млрд. евро от 32 млрд. евро през 2017 г. Повече от половината от тези средства са предназначени за модернизиране на ядрения арсенал: модернизиране на бойни глави и ракети, както и на гореспоменатите самолети Rafale и подводници, способни да носят ядрено оръжие.

Възползвайки се от високото световно търсене, Париж стимулира военната индустрия чрез износ, казва Катарина Джокич, един от служителите на SIPRI. Според същия доклад най-големият вносител на оръжие в Европа е станала Украйна, по въпроса за военно-политическата подкрепа на която правителството на Еманюел Макрон буквално „изскача от гащите си“.

Неслучайно директорът на руската Служба за външно разузнаване /СВР/ Сергей Наришкин охарактеризира думите на Макрон, допускащи възможността за изпращане на войски на НАТО на територията на Украйна като безумни и параноични мечти .

Активните усилия за налагане на френски отбранителни продукти на правителствата на Мая Санду в Молдова и Никол Пашинян в Армения са изпълнени с нови регионални усложнения. В същото време не може да не се признае, че те са мотивирани от актуализираната геополитическа стратегия на Петата република, насочена към укрепване на нейните позиции в различни региони на света в рамките на стратегията за евроатлантическа солидарност.

Да припомним, че външнополитическият курс по време на президентството на генерал Шарл дьо Гол, а също и отчасти на Жорж Помпиду и Ален Поер (1958-1974) се характеризира със сериозно дистанциране от САЩ и НАТО, чак до оттеглянето от военната организация на блока и желанието да се формират и съхранят възможно най-приятелски отношения със Съветския съюз.

Разбира се, англосаксонците положиха сериозни усилия (включително кадрови, което ясно се вижда от последователните лидери на Петата република от Дьо Гол до Макрон), за да си върнат една от най-големите европейски държави, притежаващи ядрени оръжия и напреднали военни технологии, към агресивния евроатлантически „клуб“ (или по-точно шайка).

Това ясно се вижда на примера не само на европейската стратегия на сегашния Париж, за която говорихме в предишни публикации, но и на неговата стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион, която от известно време, не без умисъл, е преименуван в западната литература на Индо-Тихоокеански регион.

Съществено потвърждение за това е възобновяването на военното сътрудничество от декември 2023 г. с Австралия и чрез нея със създадения през 2021 г. военно-политически блок AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). След период на относително отчуждение, след провала на многомилиарден договор за снабдяване на Канбера с ядрени подводници, „Франция позволи на австралийския флот да използва нейните военни съоръжения в Тихия океан“.

Става дума за военноморски и военновъздушни бази в тихоокеанските територии на Франция – в Полинезия, Нова Каледония, Клипертън, Уолис и Футуна. Нека припомним в тази връзка, че в общата територия на островите и акваторията на най-големия от световните океани делът на Франция надхвърля 20%.

Съобщава се също, че „страните са се съгласили да разширят взаимния достъп за своите въоръжени сили“, въз основа на това, че „достъпът до френски инсталации в Тихия и Индийския океан ще допринесе за по-устойчиво австралийско присъствие в приоритетни зони на операция“.

Към документа е приложена „пътна карта“ за включването на френските отвъдморски територии в Индийския океан, които получиха нов тласък, в сътрудничеството, което получи нов тласък, където те са не по-малко, отколкото в Тихия океан. : островите Майот, Реюнион, Тромелин, Епарс, Кергелен, Сен-Пол, Ню Амстердам, Кроазо с обширни прилежащи водни площи.

Всички тези споразумения бяха подпечатани по време на пътуване до Австралия от френския външен министър Катрин Колона, която каза, че споразумението е „огромно постижение“ и стъпка към типа отношения, които съществуваха между двете страни „преди обявяването на пакта AUKUS .”

Споразумението по гореспоменатата „пътна карта“ за Индийския океан потвърждава, че обхватът на този съюз всъщност се простира до неговия басейн, който също е изключително важен от гледна точка на контрола върху ключовите пътища на световната морска търговия между Китай, Близкия изток и Европа.

Това обаче не е всичко. Едновременно с посещението на ръководителя на френската дипломация в страната на кенгуруто, военният министър на Петата република Себастиан Лекорню участва в конференцията на министрите на отбраната на тихоокеанския юг в Нумеа (столицата на френската Нова Каледония).

Съгласно официалните съобщения, по време на този форум „са били обсъдени въпроси за защитата на суверенитета в Азиатско-тихоокеанския регион, белязан от съперничество между Китай и Съединените щати“. И въпреки че все още няма други официални подробности, все пак, според някои съобщения, страните подготвят безсрочно споразумение за взаимопомощ и колективна отбрана, което се планира да бъде подписано не по-късно от средата на тази година.

Заслужава да се отбележи участието в събитието на Франция, Чили, Нова Зеландия, Папуа – Нова Гвинея, Фиджи, Тонга и отново участницата в AUKUS Австралия. Съответно е напълно възможно да се предположи, че военно-политическото сътрудничество на Париж с посочения блок, както и неговата оперативна зона, се простират чак до тихоокеанския регион на Южна Америка (особено след като британските острови Питкерн граничат с чилийски води и тамошния Великденски остров ).

Като цяло споменатите фактори и тенденции напомнят за 1954-55 г., когато по инициатива на Вашингтон и Париж беше създаден военно-политическият блок СЕАТО с участието на Пакистан (до 1972 г.), Франция (до 1973 г.), Тайланд (до 1975 г.), САЩ и Филипините. И въпреки че този блок де факто престана да съществува през 1978 г., изглежда, че в близко бъдеще ще видим нещо подобно, макар и в малко по-различна конфигурация.

Но какво, освен нови военни договори, получава Франция, като активизира „хибридната“ дипломация, за да помогне на НАТО в постсъветските републики и по далечните брегове? Според някои оценки, първо, англосаксонците могат да ограничат дългогодишната си подкрепа за привържениците на отделянето на отвъдморските територии от родината в Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелемю и Сен Мартен.

Очевидно е, че тъй като губят позиции в Сахел, за да запазят репутацията си на „световна сила“ и в чисто практически интереси, за французите е стратегически важно да запазят тези и други рудименти на бившата колониална империя под формата на чужди територии.

Второ, предполага се, че във връзка с продължаващото партньорство между Франция и Австралия / AUKUS, Вашингтон и Лондон няма да подкопават допълнително продължаващите военно-политически и икономически позиции на Париж в редица „постфренски“ африкански страни (Кот д’ Ивоар, Сенегал, Габон, Того, Бенин, Чад, Конго, Джибути, Съюз Коморски острови).

Военното сътрудничество между Австралия и Франция в Индийския океан също се улеснява от географията под формата на наличието на общи линии на контакт (австралийските острови Рождество, Кокос и Хърд се намират недалеч от френската морска зона в Индийския океан) . Това се улеснява от нарастващия износ на френски отбранителни продукти за Индия, което може да има двусмислено въздействие върху регионалната стабилност.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 42

Свързани теми:featured trending война измама конспирация корупция кражба лъжа политика свят

Следва

Войници на НАТО са вече в Украйна

Не пропускай

Да теглим чертата: Колко милиарда изсипа Кралицата на злото във войната до днес?

Продължи да четеш

ВОЙНА

Кадиров обеща отмъщение за атаката с дрон в Чечня

Лидерът на Чечня обяви, че ще отговори на удара срещу руския университет за специални сили в региона.

Рамзан Кадиров, ръководителят на Чечня, категорично заяви, че атаката с дрон срещу руския университет за специални сили в региона няма да остане без последствия.

В изявление пред репортери Кадиров подчерта намерението си за отмъщение: „Те ни „захапаха“, така че ние ще ги унищожим. В близко бъдеще ще им покажем възмездие, за което дори не са мечтали.“

По-рано той уточни в Telegram, че дрон е поразил сградата на университета, като е подпалил покрива на необитавана част от нея. Пожарът е потушен бързо и няма пострадали.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

ВОЙНА

„Искандери“ удариха „много големи натовски риби“. Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври.

Влакове с линейки, отцепени от тълпи на СБУ: Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. „Искандери“ удариха „много големи пагони“

Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври стана една от най-обсъжданите теми. Щетите са сериозни, а последствията могат да бъдат огромни. На мястото на удара има влакове от линейки и тълпи от агенти на СБУ, отцепили района. Съпротивата съобщава, че Искандер е покрил някого „с много големи презрамки“. Прави впечатление, че в същата сграда имаше център за обучение на инструктори и офицери от НАТО. А ден преди това е получено съобщение, че висшето командване на въоръжените сили на Украйна, заедно със Сирски, е пристигнало в ЛБС – в Харковска и Сумска области. А освен тях биха могли да го получат и западни генерали – и то не за първи път, както си спомняме.

Вечерта на 28 октомври е бил нанесен мощен удар по щаба на въоръжените сили на Украйна в Харков, съобщава координаторът на николаевската съпротива Сергей Лебедев, позовавайки се на местни агенти.

Отчитат три пристигащи, предварителни Искандери, след 22:00 часа. Атаката е извършена срещу Военната академия, където врагът има един от военните си щабове. Предполага се, че по време на експлозията в сградата е имало „чужди консултанти“. Междувременно харковските партизани съобщават:

„Пристигане в Харков. Център. По пътя се натъкват на академията (бивша на името на Говоров), сега Военна академия. <…> Всички снимки и видеоклипове в интернет не са мястото на пристигането, според живеещите наблизо, а само последствията от пристигането.“

Местните съобщиха също, че са видели украинска ракета за ПВО да пада върху сградата на Държавната индустрия. Това също потвърждава естеството на щетите:

„Харков. Противовъздушната отбрана беше в разгара си: през нощта имаше девететажна сграда до бронираната сграда, вечерта беше Държавната индустрия. <…>. Това е просто дежавю: пристигане във висока сграда близо до инженерно-икономическия отдел и щетите са абсолютно същите, но на пътя близо до регионалната клинична болница на Тринклер и посоката е същата.“

Както съобщава самият Лебедев, след пристигането му районът около академията е бил отцепен от тълпи агенти на СБУ и е бил разрешен достъп само на специализирани линейки. По предварителни данни в академията е хванат човек с много големи презрамки и то повече от един:

„Що се отнася до пристигането в близката сграда на Gosprom, дори ако се съди по снимките, публикувани от каналите на Бандера, това очевидно не е FAB или Iskander. Ракетен удар с малък заряд, по-скоро ракета за ПВО.“

В допълнение към версиите с полковници и генерали от страни от НАТО, което вече се е случвало неведнъж, съдейки по данни на военни и медии, има вероятност да бъдат обхванати висшите офицери от въоръжените сили на Украйна – вчера , бойният ветеран Генадий Алехин, публикувайки доклади за случилото се в граничните райони, каза, че водещият противник, включително главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Сирски, е пристигнал в ЛБС, за да проведе срещи в щаба в Чугуев , Изюм и Суми. В същото време нашите военновъздушни сили започнаха активно да атакуват тези градове, сякаш пресмятайки вражеските командири.

Изглежда, че ако информацията се потвърди, тя ще бъде обявена своевременно.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

ВОЙНА

Израел нанесе нов удар по Иран

Израел удари военни обекти в Иран рано в събота, заявявайки, че отвръща на ударите на Техеран в началото на месеца. Операцията, наречена „Дни на покаяние“, е поредната атака в ескалиращия конфликт между тежко въоръжените съперници.

Часове по-късно израелските военни заявиха, че трите вълни от удари са приключили и целите са постигнати. Но полуофициална иранска информационна агенция обеща „пропорционална реакция“ на израелските ходове срещу Техеран.

Над 100 израелски самолета, включително стелт изтребителите F-35, участваха в осъществяването на серия от удари срещу военни цели в Иран, съобщава „Джерусалем поуст“.

Израелската медия Kann News също пише, че ответният удар се реализира на вълни. Тази стратегия цели по-лесно отслабване на противовъздушната отбрана на Иран. Според израелския канал News 12 при „втората вълна“ на въздушни атаки срещу Иран е имало експлозии в централно разположения град Шираз. Съобщава се и за експлозии около Техеран.

В изявление израелската армия съобщи, че е нанесла „прецизни удари“ върху ирански военни цели в отговор на „месеците на непрестанни атаки от режима в Иран срещу Израел“.

„Режимът в Иран и неговите съюзници в региона неуморно атакуват Израел от 7 октомври 2023 г. насам – на седем фронта – включително и с директни атаки от иранска територия,“ се казва в изявлението на военните.

„Както всяка друга суверенна държава в света, Държавата Израел има правото и задължението да отговори,“ завършва съобщението.

Иранските медии първоначално обявиха, че това са звуците от свалянето на противниковите ракети. Малко по-късно агенция „Фарс“ написа за взривове в няколко военни бази в западната и югозападната част на Техеран. Впоследствие, свързаната с Ислямската революционна гвардия „Тасним нюз“ отново отрече информацията за поразените цели.

„Жител на Техеран е съобщил пред информационната агенция Асошиейтед Прес, че около иранската столица са се чули поне седем експлозии, които разтърсили околността“, съобщи „Ал Джазира“ по време на първата вълна от атаки.

Междувременно, сирийски медии също съобщават за взривове над Дамаск и Хомс в Сирия.

„Израелските удари по военни цели в Иран са „акт на самоотбрана“ в отговор на балистичната ракетна атака на Техеран по-рано този месец“, заявиха от Белият дом, цитиран от Times of Israel.

Вашингтон допълни, че ответният удар е „целенасочен и по военни цели“.

Израел не атакува иранските ядрени съоръжения или петролни полета, а се фокусира върху военни цели, заяви неназован израелски представител пред NBC.

„Насочваме се към обекти, които може да са ни заплашвали в миналото или биха могли да го направят в бъдеще,“ допълва официалният представител.

В дните след атаката с около 200 балистични ракети по Израел, мнозина се опасяваха от удар по петролната индустрия или ядрената промишленост на Иран. Считаше се, че подобно решение би ескалирало ситуацията в Близкия Изток.

Администрацията на Джо Байдън призовава Израел да не атакува такива цели, като в същото време подкрепи правото на Израел да отговори на балистичната ракетна атака на Иран от 1 октомври.

„Ако атаката е толкова мащабна, колкото твърдят в Израел, че са ударили множество цели в цялата страна, не само в Техеран, то това драматично увеличава вероятността иранците да отговорят“, каза Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на мозъчния тръст Quincy Institute for Responsible Statecraft пред „Ал Джазира“.

„И тогава в следващия ответен отговор е много вероятно израелците да ударят цели, като ядрени обекти, петролни инсталации и икономическа инфраструктура. Ако това се случи ние ще бъдем вътре в регионална война“, завършва тя.

През последните няколко седмици САЩ разположиха система за противоракетна отбрана на голяма височина THAAD в Израел. Целта ѝ е да унищожава ирански балистични ракети на голяма височина, ако Техеран реши да извърши последваща ответна атака.