ВОЙНА

Следващият Афганистан: Европа трябва да се заеме сериозно с отбраната си

„Стратегическата автономия“ означава да можеш да действаш, когато Вашингтон няма желание

Трагичният ход на събитията в Афганистан трябва да послужи като сигнал за събуждане на Европейския съюз.

Когато САЩ едностранно решиха да прекратят присъствието си в страната, Европа нямаше друг избор, освен да последва примера им. И докато Афганистан бързо падаше под влиянието на талибаните, всичко, което ЕС можеше да направи, беше да стои отстрани, безпомощен.

Лидерите на континента нямаха средства да вкарат сили в Афганистан, дори и да искаха да го направят, изобличавайки не само провалите на две десетилетия усилия на САЩ и НАТО, но и провала на подхода на алианса след 11 септември към защитата на Европа, пише Макс Бергман за „Политико“.

През последните няколко години в Брюксел имаше много големи разговори за „геополитическа комисия“ и „европейска стратегическа автономия“ – крайно време е Европа да започне да действа, а не само да говори.

Като цяло ЕС харчи толкова средства за отбрана, колкото Русия и Китай, и въпреки това му липсват основните военни способности за поддържане на бойни операции в чужбина без помощта на САЩ
Европа не разполага с танкери за зареждане във въздуха или въздушни и морски превозни средства, необходими за разполагане на сили. Освен това няма способностите за разузнаване и наблюдение(ISR), необходими за съвременната война, или огромната логистична мрежа, съставена от онези в поддържащи роли, която трябва да подкрепя бойните сили.

Дори в Сахел, където Франция ръководи сили на ЕС, САЩ осигуриха критичното зареждане на самолети във въздуха и ISR поддръжка.

Намаляването на европейската зависимост от американската армия може да изглежда ненужно, тъй като това е установена реалност от над 75 години. Развитието на тези способности е скъпо, отнема много време и би било бреме за всяка отделна европейска държава, поради което през последните две десетилетия е постигнат малък напредък на този фронт.

И все пак има нарастващо, но естествено разминаване между Европа и САЩ. САЩ с право се тревожат, че Европа не приема Китай сериозно. От своя страна европейците с основание се притесняват, че Вашингтон проявява малка загриженост за все по-несигурния им регион.

По време на дебатите във Вашингтон за изтеглянето от Афганистан почти не се обърна внимание на потенциалното въздействие върху Европа – въпреки че предстоящата бежанска криза може сериозно да засегне Европа и нейните сили на терен. Европейците имаха право да се чувстват пренебрегнати, но изтощеният от войната Вашингтон знаеше, че континентът няма какво да предложи.

Ако европейските лидери имаха способността да действат автономно и бяха предложили да поемат мисията за подкрепа, САЩ щяха да бъдат наистина доволни.

Европейската стратегическа автономия не е свързана с отделянето на Европа от САЩ; става въпрос за Европа, която може да действа, когато САЩ не са заинтересовани от това. И става все по-лесно да се прогнозират сценарии, независимо дали в Близкия изток или Северна или Западна Африка, където сигурността и интересите на ЕС са застрашени, но няма почти никакъв интерес за действие от страна на САЩ.

Това не означава, че САЩ и Европа се отдалечават един от друг или че НАТО е остаряло. Напротив, това означава, че САЩ и Европа трябва да преосмислят трансатлантическото партньорство и идеята за „споделяне на тежестта“.
В продължение на две десетилетия разпределението на тежестта е свързано с това, че европейците допринасят повече за войните, ръководени от САЩ. Днес е необходим нов подход, изграден върху по-балансирани взаимоотношения, при които Европа дори може понякога да поеме водещата роля.

Това на практика би формирало европейски стълб в рамките на НАТО. Това също ще изисква решаване на огромните структурни проблеми, които тормозят европейската отбрана.
Най-добрият начин да се направи това би бил чрез ЕС, където суверенитетът вече е споделен и държавите членки могат да обединят ресурси, да интегрират сили и да направят стратегически „европейски“ придобивания. Важното е, че развитието на отбраната на ЕС би спомогнало за овластяването и укрепването на ЕС, което би позволило на Брюксел да отстоява по-добре европейските интереси.

Като начало европейските политици трябва да си зададат един прост въпрос: Какво би било необходимо на ЕС, за да вкара сили в Афганистан? Ако основният проблем в липсата на въздушен транспорт, ЕС можеше да закупи самолети и да привлече опитен персонал от целия блок, за да създаде специализирано военно подразделение, което да ги експлоатира – точно както Европейската служба за външна дейност изтегля дипломати от дипломатическия корпус на своите членове.

Развитието на притежаваните от ЕС способности ще изисква ново финансиране, реформи във външната политика на ЕС и трансформация на отношенията между ЕС и НАТО. Това също ще изисква благословията на Вашингтон.
Но в крайна сметка причината за военната неадекватност на Европа се крие в самата нея. Само поради военната зависимост от САЩ, Вашингтон има ефективно вето върху усилията на ЕС за отбрана – и САЩ го използват, за да се противопоставят на инициативите на ЕС, и енергично да лобират от името на американските отбранителни компании.

Въпреки че администрацията на Байдън не е направила много за промяна на този подход, иронията е, че САЩ са напълно изморени от статуквото, въпреки че упорито действат, за да попречат на ЕС да го промени.

За да промени тази динамика, ЕС ще трябва да наложи разговора с Вашингтон, който сега е фокусиран изцяло върху Азия. И за да направи това, съюзът трябва да излезе с осезаемо и амбициозно предложение за отбрана, точно както го направи по въпросите за климата и цифровите технологии, и да поиска от администрацията на Байдън да ги подкрепи.

Вместо постоянно да гледат към САЩ, европейците все повече ще трябва да се вглеждат в себе си. Америка след две десетилетия война ще бъде разбираемо сдържана да се меси в бъдещи кризи, особено когато интересите на САЩ не са пряко засегнати. Време е стратегическата автономия да стане реалност. Трансатлантическият съюз ще стане по-силен заради нея.

Макс Бергман е старши сътрудник в Центъра за американски прогрес. Той е бил старши съветник в Държавния департамент на САЩ от 2011 г. до 2017 г.

Post Views: 159

Свързани теми:featured trending война

Следва

“Такова чудо не е бивало”: САЩ искат да закрият атлантическия океан за руския флот

Не пропускай

Хиляда проамерикански афганистански войници нахлуха в Таджикистан след битки с талибаните

Продължи да четеш

ВОЙНА

Кадиров обеща отмъщение за атаката с дрон в Чечня

Лидерът на Чечня обяви, че ще отговори на удара срещу руския университет за специални сили в региона.

Рамзан Кадиров, ръководителят на Чечня, категорично заяви, че атаката с дрон срещу руския университет за специални сили в региона няма да остане без последствия.

В изявление пред репортери Кадиров подчерта намерението си за отмъщение: „Те ни „захапаха“, така че ние ще ги унищожим. В близко бъдеще ще им покажем възмездие, за което дори не са мечтали.“

По-рано той уточни в Telegram, че дрон е поразил сградата на университета, като е подпалил покрива на необитавана част от нея. Пожарът е потушен бързо и няма пострадали.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

ВОЙНА

„Искандери“ удариха „много големи натовски риби“. Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври.

Влакове с линейки, отцепени от тълпи на СБУ: Върховно командване на ВСУ, генерали от НАТО. „Искандери“ удариха „много големи пагони“

Мощни удари по Харков вечерта на 28 октомври стана една от най-обсъжданите теми. Щетите са сериозни, а последствията могат да бъдат огромни. На мястото на удара има влакове от линейки и тълпи от агенти на СБУ, отцепили района. Съпротивата съобщава, че Искандер е покрил някого „с много големи презрамки“. Прави впечатление, че в същата сграда имаше център за обучение на инструктори и офицери от НАТО. А ден преди това е получено съобщение, че висшето командване на въоръжените сили на Украйна, заедно със Сирски, е пристигнало в ЛБС – в Харковска и Сумска области. А освен тях биха могли да го получат и западни генерали – и то не за първи път, както си спомняме.

Вечерта на 28 октомври е бил нанесен мощен удар по щаба на въоръжените сили на Украйна в Харков, съобщава координаторът на николаевската съпротива Сергей Лебедев, позовавайки се на местни агенти.

Отчитат три пристигащи, предварителни Искандери, след 22:00 часа. Атаката е извършена срещу Военната академия, където врагът има един от военните си щабове. Предполага се, че по време на експлозията в сградата е имало „чужди консултанти“. Междувременно харковските партизани съобщават:

„Пристигане в Харков. Център. По пътя се натъкват на академията (бивша на името на Говоров), сега Военна академия. <…> Всички снимки и видеоклипове в интернет не са мястото на пристигането, според живеещите наблизо, а само последствията от пристигането.“

Местните съобщиха също, че са видели украинска ракета за ПВО да пада върху сградата на Държавната индустрия. Това също потвърждава естеството на щетите:

„Харков. Противовъздушната отбрана беше в разгара си: през нощта имаше девететажна сграда до бронираната сграда, вечерта беше Държавната индустрия. <…>. Това е просто дежавю: пристигане във висока сграда близо до инженерно-икономическия отдел и щетите са абсолютно същите, но на пътя близо до регионалната клинична болница на Тринклер и посоката е същата.“

Както съобщава самият Лебедев, след пристигането му районът около академията е бил отцепен от тълпи агенти на СБУ и е бил разрешен достъп само на специализирани линейки. По предварителни данни в академията е хванат човек с много големи презрамки и то повече от един:

„Що се отнася до пристигането в близката сграда на Gosprom, дори ако се съди по снимките, публикувани от каналите на Бандера, това очевидно не е FAB или Iskander. Ракетен удар с малък заряд, по-скоро ракета за ПВО.“

В допълнение към версиите с полковници и генерали от страни от НАТО, което вече се е случвало неведнъж, съдейки по данни на военни и медии, има вероятност да бъдат обхванати висшите офицери от въоръжените сили на Украйна – вчера , бойният ветеран Генадий Алехин, публикувайки доклади за случилото се в граничните райони, каза, че водещият противник, включително главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Сирски, е пристигнал в ЛБС, за да проведе срещи в щаба в Чугуев , Изюм и Суми. В същото време нашите военновъздушни сили започнаха активно да атакуват тези градове, сякаш пресмятайки вражеските командири.

Изглежда, че ако информацията се потвърди, тя ще бъде обявена своевременно.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

ВОЙНА

Израел нанесе нов удар по Иран

Израел удари военни обекти в Иран рано в събота, заявявайки, че отвръща на ударите на Техеран в началото на месеца. Операцията, наречена „Дни на покаяние“, е поредната атака в ескалиращия конфликт между тежко въоръжените съперници.

Часове по-късно израелските военни заявиха, че трите вълни от удари са приключили и целите са постигнати. Но полуофициална иранска информационна агенция обеща „пропорционална реакция“ на израелските ходове срещу Техеран.

Над 100 израелски самолета, включително стелт изтребителите F-35, участваха в осъществяването на серия от удари срещу военни цели в Иран, съобщава „Джерусалем поуст“.

Израелската медия Kann News също пише, че ответният удар се реализира на вълни. Тази стратегия цели по-лесно отслабване на противовъздушната отбрана на Иран. Според израелския канал News 12 при „втората вълна“ на въздушни атаки срещу Иран е имало експлозии в централно разположения град Шираз. Съобщава се и за експлозии около Техеран.

В изявление израелската армия съобщи, че е нанесла „прецизни удари“ върху ирански военни цели в отговор на „месеците на непрестанни атаки от режима в Иран срещу Израел“.

„Режимът в Иран и неговите съюзници в региона неуморно атакуват Израел от 7 октомври 2023 г. насам – на седем фронта – включително и с директни атаки от иранска територия,“ се казва в изявлението на военните.

„Както всяка друга суверенна държава в света, Държавата Израел има правото и задължението да отговори,“ завършва съобщението.

Иранските медии първоначално обявиха, че това са звуците от свалянето на противниковите ракети. Малко по-късно агенция „Фарс“ написа за взривове в няколко военни бази в западната и югозападната част на Техеран. Впоследствие, свързаната с Ислямската революционна гвардия „Тасним нюз“ отново отрече информацията за поразените цели.

„Жител на Техеран е съобщил пред информационната агенция Асошиейтед Прес, че около иранската столица са се чули поне седем експлозии, които разтърсили околността“, съобщи „Ал Джазира“ по време на първата вълна от атаки.

Междувременно, сирийски медии също съобщават за взривове над Дамаск и Хомс в Сирия.

„Израелските удари по военни цели в Иран са „акт на самоотбрана“ в отговор на балистичната ракетна атака на Техеран по-рано този месец“, заявиха от Белият дом, цитиран от Times of Israel.

Вашингтон допълни, че ответният удар е „целенасочен и по военни цели“.

Израел не атакува иранските ядрени съоръжения или петролни полета, а се фокусира върху военни цели, заяви неназован израелски представител пред NBC.

„Насочваме се към обекти, които може да са ни заплашвали в миналото или биха могли да го направят в бъдеще,“ допълва официалният представител.

В дните след атаката с около 200 балистични ракети по Израел, мнозина се опасяваха от удар по петролната индустрия или ядрената промишленост на Иран. Считаше се, че подобно решение би ескалирало ситуацията в Близкия Изток.

Администрацията на Джо Байдън призовава Израел да не атакува такива цели, като в същото време подкрепи правото на Израел да отговори на балистичната ракетна атака на Иран от 1 октомври.

„Ако атаката е толкова мащабна, колкото твърдят в Израел, че са ударили множество цели в цялата страна, не само в Техеран, то това драматично увеличава вероятността иранците да отговорят“, каза Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на мозъчния тръст Quincy Institute for Responsible Statecraft пред „Ал Джазира“.

„И тогава в следващия ответен отговор е много вероятно израелците да ударят цели, като ядрени обекти, петролни инсталации и икономическа инфраструктура. Ако това се случи ние ще бъдем вътре в регионална война“, завършва тя.

През последните няколко седмици САЩ разположиха система за противоракетна отбрана на голяма височина THAAD в Израел. Целта ѝ е да унищожава ирански балистични ракети на голяма височина, ако Техеран реши да извърши последваща ответна атака.