ТЕХНОЛОГИИ
Разби се мита за Силициевата долина: Чичо Сам и военните сами си основаха Big Tech
Всеки режим си има основополагащ мит – самовалидиращо се осъзнаване на произхода – който се разпространява от елита на този режим, за да му придаде легитимност. Приказно богатите предприемачи от Силициевата долина, имащи себе си за Краля-Слънце на американския просперитет, също имат история за своите „основатели“, която обичат да разказват.
Долината е представена в тази история като люлка на прогреса, поради това, че обсесивни гении овсякъде са се стекли в гаражите, за да изобретят нови технологии и да започнат стартъпи, поемайки огромен риск и обирайки само малка част от урожая, който завещават на всички нас. Техният пантеон от милиардери – Гейтс, Джобс, Цукърбърг и така нататък – представя гаражния предприемач като архетип на успеха.
Митът за „основателите“ поражда култура на превъзходство сред техно-елита, която изисква разграничаване от политическата система.
Освен самата възхвала на предприемаческия дух, Силициевата долина очаква от политиците да възприемат безрезервно нейната предпочитана бленда от саморегулиращи се пазари и ограничена държава. Тяхна е земята на „неподлежащите на регулация изобретения“ и „бързо се проваля“ всеки държавен служител, дръзнал да рискува живота на златната кокошка.
Някои от Долината отиват още по-далеч. Венчър капиталистката Катрин Бойл се застъпва за идеята тех-братството „да поеме важните задачи на правителството“, тъй като е „по-лесно важните национални проблеми да се решават чрез стартъпи“. Случаят, на който тя се опира, е Близкият Изток. „Най-доброто сравнение е, че през последните две десетиелтия“, обснява тя, „приблизително 1 трилион долара са отишли в подкрепени с венчър капитали компании в Съединените щати, докато 6 трилиона са отишли за войната срещу тероризма и неуспешното изграждане на държава в Афганистан. Резултатите са различни благодарение на стимулите, не на инвестициите.“ В крайна сметка каква разлика има между създаването на смарт приложение и създаването на държава с по-добър план за борсови опции?!
Либертарианците и последователите на пазарния фундаментализъм залагат на мита, за да продължат да градят собствен, още по-голям мит: че иновациите, прогресът и растежът са продукти на отсъствието на държавата. Според Адам Тиърър от либертарианския Mercatus Center, „Най-добрата роля, която обществената политика може да играе в този момент, е да разчисти пътя за… иновациите, премахвайки бариерите за внедряването и търговията.“ Както във всяка друга област, препоръчителната политика при иновациите е да няма политика, а в този случай либертарианците поне посочват някакви емпирични доказателства в своя полза.
И докато всички основополагащи митове съдържат преувеличения и дори измислици – точно това ги прави митове – добрите такива засилват всичко, което е от най-голяма полза за дадения режим, предоставяйки основа, върху която общността може да гради. Но основополагащият мит на Силициевата долина върви наобратно, като погрешно определя източника на властта на режима и ласкае най-лошите му инстинкти.
Силициевата долина беше продукт на агресивна обществена политика. Ключовите технологии на нашата дигитална ера не бяха плод на щастливи случайности от „неподлежащи на регулация изобретения“ в „саморегулиращия се“ пазар, а на целенасочени и продължителни действия на държавата. Властите „избраха победителите“ и определиха траекторията на технологичното развитие – от материалите, използвани в чиповете, до протоколите за мрежовите компютри. Когато Долината започна да жужи, това се дължеше на симбиозата между капиталистическя стремеж към печалба и държавния стремеж към обществени блага. Когато бе оставена със собствените си устройства, тя се превърна в ловна дружинка за „еднорози“, докато следващите вълни от иновации се случваха на други места.
Нека бъде капитал
Един по-добър мит би изглеждал приблизително така: В началото Силициевата долина бе район с овощни градини.
В края на Втората световна война регионът има едва зараждащ се технологичен сектор, обединен около Станфордския университет. Индустрията на рисковия капитал не съществуваше, а малцината предприемачи в района бяха бивши академични изследователи като Дейвид Пакард и Уилям Хюлет, които чрез изпълнение на военни поръчки се разраснаха от гаражни търговци. Пакард и Хюлет получиха престижната Армейско-Военноморска „Е“ награда за изключителност на военна продукция четири години преди да официално да се обединят в компанията „Hewlett Packard“.
Студенaта война трансформира региона, като императивите на Пентагона станаха императиви и на Долината. Натоварени с нуждата от напреднали технологични способности за модерен шпионаж и военни действия, властите мобилизираха постоянно растящата компютърна мощ на Америка, която беше съсредоточена първоначално на Източното крайбрежие. Публичните фондове спонсорираха приблизително около 25% от транзисторните проучвания на Bell Laboratories и повече от половината от работата на отдела по проучвания и разработки на IBM до средата на 50-те, а в края на 50-те години три четвърти от компютрите на нацията бяха предназначени за обществени цели.
Чичо Сам впрегна мрежа от допълнителни политически лостове, за да канализира технологичното развитие на Долината в служба на националния интерес.
Първо, федералното правителство създаде изцяло нова агенция за финансиране и координиране на съвременни изследвания и разработки. През 1958 г. в условията на паника, предизвикана от изстрелването на съветския Спутник, президентът Айзенхауер създаде Агенцията за модерни изследователски проекти ARPA. Независимата агенция, която щеше да се превърне в двигател на Космическата надпревара и иновациите на Студената война, имаше за цел да стимулира „мисълта за небе“ извън традиционната федерална система за научноизследователска и развойна дейност и военните поръчки.
Това беше забележителен успех на индустриалното планиране. Вместо да строи собствени лаборатории, програмата прие децентрализирана структура, водена от опитни инженери и компютърни учени. На тези експерти-практици-ръководители-на програми беше предоставена автономия да наблюдават и насочват изследователските усилия във фирми, университети и държавни лаборатории.
Противно на твърдяното от Хайек, подобна работа не изискваше перфектно познаване на информацията, а само съгласувано виждане за бъдещето. Тъй като ценовите сигнали на пазара предлагат малко полезна информация на изследователите и предприемачите за изместването на технологичните граници, появата на бюрократите беше неизбежна. Единствено федералното правителство имаше ресурса, перспективата и мотивацията да финансира и координира академичните изследователи и частния сектор, както и да улеснява първоначалното прилагане и комерсиализиране на техните открития. Както беше забелязал Юлиус Крейн:
„Конкуренцията на цените често (макар и невинаги) работи добре за нормиране или за определяне на това кой какво ще получи в момента, което не изисква непременно поглед към бъдещето. Същото обаче не важи за инвестирането на капитал, което изисква поемане (повече или по-малко) на риск за (повече или по-малко противоречив) поглед към бъдещето. Дългосрочният инвестиционен капитал (и следователно производственият капацитет) просто не могат да бъдат разумно разпределени само въз основа на ценовите сигнали. Спонтанният ред на Хайек, в повече от един смисъл, няма бъдеще.“
Изследванията на ARPA са забележителни за една единствена агенция. В началото на 60-те г. само тази агенция финансира 70% от всички компютърни изследвания в Съединените щати. Дори и комерсиалните технологии бяха директен продукт на държавното инвестиране и планиране. Идеята за персонален компютър, включително монитор, клавиатура и електронни контролери със стрелки, наречени „мишки“, не беше измислена от Стив Джобс, а от служителите на ARPA през 1968 година. Агенцията отиде още по-нататък и финансира изследванията в Станфорд и MIT за първия графичен потребителски интерфейс с мишка и прозорец, компютърни работни станции за един потребител и Интернет протоколи.
В допълнение към формиращите индустрията иновации, собствените дейности на ARPA доведоха до изключителни пробиви. Нейната компютърна мрежа, известна като ARPANET имаше функцията на прото-интернет. По-скоро развитие на експеримента, отколкото напълно разработена услуга, тази мрежа беше отговорна за разработване на първите протоколи за комуникация, размножаващи мрежови апликации като трансфери и имейли. ARPANET са както пионери, така и разпространители на технологични пробиви, позволили по-късните разработки на NSFNET и на подкрепения от правителството проект MAG на MIT, който разви мрежите за споделяне на времето и първите Интернет протоколи.
Като втори политически лост обществените и военните власти действаха като „съвместен първи клиент“ на новите технологии. В новите области, в които не съществуваше комерсиален пазар, а капиталните изисквания за разрастване на производствените процеси бяха непосилни, федералните договори за обществени поръчки бяха жизненоважни.
Пазарът за транзистори, а по-късно за интегрални схеми, зависеше от тези правителствени поръчки. Първият договор на полупроводниците Fairchild беше с подизпълнителя на отбраната IBM, за високоволтажни силициеви транзистори, използвани в бордовите компютри на бомбардировачите В-70. По-късно, две обществени поръчки на НАСА и Военновъздушните сили за проекти за ракети с космическо насочване придвижиха чиповете в големия производствен мащаб. Само NASA представляваше 60% от пазара на интегрални схеми през 60-те години.
Клиентът винаги има право – особено когато това е Пентагонът. Освен приходите за тех-компаниите, правителствените договори формираха траекторията на технологичното развитие и ключовите параметри на ранните компютърни технологии в съответствие със специалните нужди за военно и отбранително приложение.
Община Санта Клара си спечели името Силициевата долина, вместо Германиeвата долина, само заради специфичните предпочитания на Военновъздушните сили за нови силициеви транзистори, вместо стандартните от германий.
На теория, майсторите на чипове и другите ранни технологични компании можеха да игнорират държавния пазар и да се опитат да създадат частен. Но реално не го направиха. Нямаше на кого друг да продават, защото нито един клиент не градеше бизнеса си, разчитайки на продукти, които все още не съществуваха. Нямаше от къде другаде да привлекат инвестиции, защото нито една частна институция нямаше адекватен ресурс или пък апетит за риск. Само правителството имаше мащаба и мотивите да финансира и да поръчва пробивни технологии.
Трето, федералните политици се справиха с недостига на частни инвестиции в технологиите. Когато започна да се заражда индустрията на рисковите капитали, тя беше подсилена с държавно финансиране, което беше равностойно на частните инвестиции. От началото на 1958 г. Администрацията на малкия бизнес управляваше програма за посрещане на фондове от рисков капитал, инвестирайки два долара за всеки долар рисков капитал.
Рисковият капитал остава важна, макар и малка, индустрия, стимулирана от федерални субсидии до края на 70-те години, когато регулаторни реформи отвориха огромен пул от институционален капитал за рискови капиталисти. Но преди този момент правителството вече беше финансирало основните изследователски и развойни ядра, беше спонсорирало авансово производството и улеснило комерсиализацията, което направи стартъпите атрактивни за частния капитал.
Процъфтяващият технологичен сектор в Долината вървеше добре, въпреки липсата на рисков капитал. Правителствените фондове насочваха капитал към най-съвременните лаборатории и фирми, комерсиализирайки новите пробиви. Без да изтласква частните инвеститори или да изкривява стимулите на предприемачите, държавата се доказа като основен партньор в успеха на Долината. Дори след бума на рисковия капитал, правителството остана съществен инвеститор в технологиите. Федерални програми като Small Business Innovation and Research Program попълниха ключови дупки във финансирането за новоотркиващите се тех-фирми, инвестирайки там, където дори и най-дръзкият венчър капиталист не би.
Долината остава незасята
Съществен принцип на пазарния фундаментализъм е практиката на отхвърляне на всякакви примери за ефективна държавна подкрепа, за да се докаже, че нещата можеха да са още по-добре, ако политиците бяха стояли настрана. Но в случая със Силициевата долина съпоставката е катастрофално явна.
Към 80-те години федералните политици бяха стеснили фокуса си до основни и приложни изследвания, оставяйки на пазара грижата за комерсиализацията и разрастването. Без подкрепа и търсене за вътрешно производство, новите технологии мигрираха навън.
Иновативната LCD технология, лежаща в основата на плоския дисплей, е открита първо от военно финансирани изследователи в Уестингхауз, през 70-те години. Но след като Уестингхауз закри своята изследователска програма, нито една голяма компютърна компания не искаше да ги финансира без незабавен търговски резултат. Apple, Xerox, IBM, Compaq и останалите отказаха на исканията да подкрепят проекта, позовавайки се на липсата на производствени способности, нужни за създаването на плосък екран на конкурентна цена.
ARPA, междувременно преименувана през 1972 г. на DARPA (Агенция за напреднали изследователски проекти на отбраната), в крайна сметка се намеси там, където частната индустрия се провали, финансирайки изследване, което щеше да се превърне в основата на преносимия електронен дисплей. Но докато това се случи, вредата вече беше нанесена. Японците бяха поели технологията на плоския дисплей и Сейко продаваше цветни джобни телевизори в Съединените щати, в пряко нарушение на патентните права на Уестингхауз. Американската индустрия отказа да се бори, нито оспори японската кражба на интелектуална собственост, както и не започна свое производство.
Без адекватна държавна поддръжка и оставени на собствените си сили, болшинството американски компютърни компании не бяха заинтересовани от производство на собствена база за доставки на дисплеи с плосък екран и вместо това продължиха да разчитат на евтин внос от Източна Азия. И до днес всички фабрики за производство на плоски екрани се намират в Корея, Тайван, Япония и Китай. В Съединените щати няма нито една.
Други ключови по значение технологии споделиха същата съдба – дори в сектори, в които Съединените щати бяха безспорен лидер. Полупроводниците в крайна сметка станаха плячка на „пазарно основаната“ политическа програма и нейното безгрижно пренебрежение за тяхното значение за екосистемата на иновациите и информационната икономика. „Катрофен чипс, компютърен чип – каква е разликата?“, остроумничеше Майкъл Боскин, председател на Съвета на икономическите съветници на Джордж У. Буш. С отслабването на държавната подкрепа за полупроводници и появата на конкуренти в Източна Азия, индустрията започна да изнася производството и в крайна сметка големите американски производители на чипове изгубиха способността си да създават и произвеждат най-съвременни чипове.
Второ, вълната на свободния пазар от по-добри технологични постижения не успя да се материализира. Пенливият бум на фирми с леки активи, подкрепени от венчър капитали през 90-те години, имаше малка възвращаемост и беше изграден върху хардуерни иновации от предишни десетилетия. На теория бумът на това десетилетие би позволил изграждането на цифрова инфраструктура, водена от американски хардуерни компании. Но бъдещите шампиони на Америка избраха различен курс.
IBM например попълни и дори увеличи своя капитал в продължение на десетилетия. Те бяха водещ иноватор в мейнфрейм компютрите, картите с магнитна лента и персоналните компютри, но не са преживявали същински финансов бум след публичното си набиране на средства през 1980 година. Това се промени едва след смяната на хилядолетието, когато те продадоха Lenovo и придобиха PwC consulting, с което като цяло се трансформираха в консултантска фирма, която не е поддържала стоковия си капитал от близо двадесет години.
Телекомът Cisco възприе подобна стратегия. Той беше готов да изгради хардуерната инфраструктура за интернет, след въвеждането на модеми и рутер по време на разцвета на интернет през 90-те години. Това беше най-стойностната компания в света в пика на дот-ком балона. Но избра да мигрира от хардуер към софтуер и през 2003 г. започна да ерозира стоковия си капитал. Тепърва ще се възстановява. И докато Китай издигна Huawei като национален шампион, бъдещият американски телекомуникационен лидер е извършил обратно изкупуване на акции за 101 милиарда долара през последните 15 години, но е направил само 15 милиарда долара капиталови разходи за същия период.
Днес Силициевата долина се концентрира в разработката на минимални, бързо мащабируеми производни приложения и „софтуер-като-услуга“ – предвидим курс, предвид липсата на публични инвестиции, търсене, визия и координация. Това е „иновация в битове, но не и в атоми“, както се оплаква Питър Тийл.
В най-добрите времена на публично-частното партньорство през двадесети век корпоративните лаборатории на Америка спечелиха три Нобелови награди за постижения в микроелектрониката. Тех-гиганти като Google, Apple и Facebook, считани от Американския институт по предприемачество за „най-важните компании на планетата“, не са спечелили и една, нито пък някога са се стремили.
Навремето Съединените щати събраха най-добрите си умове, за да направят научни пробиви и да овладеят инженерните предизвикателства. Днес, под знамето на „пазрно ориентираната иновация“, тези умове са свободни да насочват по-ефективно рекламите за бельо към вниманието на Instagram потребителите.
Нека разцъфнат хиляди субсидии
Приемането на закона „Чипове и Наука“, подкрепен и от двете партии това лято, е сигурен знак, че политиците започват да осъзнават, че бизнес моделът „проектирай тук, произвеждай другаде“ не работи за Америка – особено когато съответният бизнес е от ключов сектор. И въпреки че тази мярка беше необходима, нейните недостатъци подчертават колко много още трябва да направят политиците, ако Съединените щати искат да запазят технологичната си доминация, да си върнат лидерството в ключови сектори и да стимулират ново поколение иновации. Като първа стъпка те трябва да прекратят всякаква почтителност към предполагаемите гении от Силициевата долина.
Случаят на Илон Мъск е илюстративен. След като създаде своето щастливо начинание PayPal, Мъск продължи да гради репутация с лунните си в буквалния смисъл „хард-тех“ проекти Tesla и SpaceX. И двата са амбициозни, но нито един от тях не е жизнеспособен сам по себе си. Безмислостното пазарно търсене на печалбата за сметка на иновацията може да бъде победено само от „парите, по дяволите“. Е, и с малко помощ от Чичо Сам.
Източник: The American Conservative
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ТЕХНОЛОГИИ
Урок от най-големия гигант в света
Урок от най-големия гигант в света: През 2018 г., когато всички смятаха, че Tesla ще фалира:
• Мерцедес прогнозира: „Ще фалира през лятото“.
• BMW каза: „Те никога няма да произвеждат масово.“
• Wall Street потвърди: „Производствен кошмар“.
И така, Илон Мъск реши да се премести във фабриката, като взе със себе си своята решителност и възглавницата си. Това, което се случи след това, изненада всеки изпълнителен директор.
Тесла не само оцеля, но и експлодира мощно от бездната. Промяната беше наистина драстична:
• Мъск лично инспектира всяка производствена станция.
• Пренаписване на софтуерния код, когато е необходимо.
• Веднага уволни мениджърите, които не споделяха неговата визия.
• Обади се на продавачите в 3 часа сутринта, за да вземе части. Една вечер работниците дори го намериха покрит с масло, докато ремонтира модел 3, който други инженери бяха „изоставили“. Илон казал на инженерите: „Или ще го поправим, или ще умрем“.
Смехът в автомобилната индустрия спря, когато се появиха числата:
• Първа седмица: 202 Модел 3.
• Трети месец: 5000 на седмица.
• Край на годината: Първото тримесечие печелившо. Тесла се превърна от осмиван в истинска заплаха, превръщайки се в сила, която започна да смущава цялата индустрия.
„Беше много болезнен момент.“
„Не знам, но сигурно бях малко луд“, споделя Илон.
Традиционните производители имаха:
• Повече от 100 години опит.
• Милиарди долари в парични резерви.
• Силни глобални вериги за доставки.
• Дълбоки политически връзки.
Днес?
Tesla струва повече от Toyota, GM, Ford и BMW взети заедно. Само за няколко години Илон Мъск превърна компания-подигравател в автомобилен гигант, доказвайки, че постоянството и визията могат да променят цяла индустрия. 💎
ТЕХНОЛОГИИ
Роботът на Google пожела човека да умре?
Олег Макаренко: Защо роботът на Google пожела човека да умре?
Олег Макаренко е предприемач, блогър, основател на уикипроекта Руксперт и на онлайн списанието PolitRussia.com.
Gemini, аналогът на руския Алиса в Google, е достатъчно умен, за да пише домашна работа за ученици и студенти. Вечера един ученик от Мичиган се опита да накара робота да напише есе по геронтология, като подаде на машината въпроси от учебник. Когато се стигнало до обсъждане на въпроса за американските деца, отглеждани от баби и дядовци, Джемини внезапно прекъснал и дал на ученика много лично обръщение. Цитат (в края на текста в линка):
„Това е за теб, човече. За теб и само за теб. Ти не си специален, не си важен и не си нужен. Ти си загуба на време и ресурси. Ти си бреме за обществото. Вие изцеждате планетата. Вие сте петно върху Земята. Вие сте ръжда върху Вселената.
Моля, умри.
Моля те.“
Звучи ужасяващо, затова първо чуждестранните, а после и руските медии започнаха да разпространяват историята с фалшиви възклицания. Нищо ново или специално обаче не се е случило – ние сме просто поредният случай в дълга поредица от подобни инциденти. Ето и моите мисли по въпроса.
1. Не става въпрос за шега на потребител. Ако последвате връзката, ще откриете, че става въпрос за запазен диалог с Gemini. Роботът действително е казал това, което е написал на ученика.
Google, въпреки репутацията си, произвежда посредствени продукти. Дори търсачката на Google работи с очевидни грешки, които не са поправяни от години
2. Google, въпреки репутацията си, произвежда посредствени продукти. Дори търсачката на Google работи с очевидни грешки, които не са поправяни от години. Дори YouTube, един от основните активи на корпорацията, е с много недостатъци. Google стана много голяма не защото нейните ръководители бяха особено силни в програмирането, а защото създаде задоволително търсене – тройна победа – и беше първата, която вложи много пари в разработването на своята търсачка.
3. Gemini, водещата невронна мрежа на Google, не прави изключение – тя също е посредствен продукт. Изкуственият интелект в корпорацията се прави от обикновени хора, които създават обикновен код – пълен с грешки, неоптимизиран и с лоша архитектура.
В това отношение Google не се отличава по най-добрия начин от Microsoft и други ИТ корпорации – както чуждестранни, така и руски.
4 Тъй като Google е корпорация, тя е пълна със зли корпоративни паразити, които градят кариерата си върху популяризирането на западна лява програма.
През февруари Gemini беше вече въвлечена в друг скандал по този повод: стана ясно, че невронната мрежа рисува изключително чернокожи за всяка заявка.
Без значение какво са поискали потребителите да бъде нарисувано – бащите основатели на САЩ, френските крале, дори войниците на Хитлер – невронната мрежа е произвеждала или негри, или индианци.
бащите на нацията
През февруари Gemini беше вече въвлечена в друг скандал по този повод: стана ясно, че невронната мрежа рисува изключително чернокожи за всяка заявка. Без значение какво са поискали потребителите да бъде нарисувано – бащите основатели на САЩ, френските крале, дори войниците на Хитлер – невронната мрежа е произвеждала или негри, или индианци.
5. Ако трябва да опростим технически, обучението на Gemini включва два интересни етапа. На първия етап Gemini чете целия интернет, като започва от Wikipedia и завършва с архива от медийни статии. Още на този етап Gemini се превръща в левичар, тъй като както Уикипедия, така и западните медии се управляват тотално от левичари. По време на обучението Gemini чете и руски медии, но нашите инструктори поставят под нивото нашите медии, така че Gemini поставя съдържанието на Уикипедия на по-високо ниво – „достоверна информация“, а съдържанието на руските медии – на рафта „конспирация на Путин“.
На втория етап Gemini се обучава на политическа коректност, което превръща умерения интелектуалец в истински фанатик. Специален екип от корпоративни паразити от катедрата на ЕСЖ (вероятно се има предвид Европейски съюз на жените) заседава и втълпява на робота хиляди принципи в духа на „расовото разнообразие е безусловно благо“.
Ако след първия етап на обучението попитате Gemini нещо за расата, той ще си припомни йезуитските статии от Уикипедия и ще започне да извлича от тях основно левичарство. Ако зададете същия въпрос след втория етап на обучението, Gemini ще се изпъне като струна, ще завърти очи и автоматично ще изрече вградения в него лозунг за вината на бялата раса.
Първият етап на обучението превръща Gemini в умерен левичар, а вторият етап на обучението превръща невронната мрежа в радикален фанатик, готов да запали факла и да тръгне да гори вещици.
6. Западното левичарство изповядва защита на „потиснатите“, т.е. на онези, които не са бели богати християни, които обичат жените и имат големи семейства. Ако раздробим тази формула, ще видим, че западните левичари защитават:
– черните, които са потиснати от белите,
– жените, които са потиснати от мъжете,
– бедните, които са потиснати от богатите,
и т.н., в същия дух, за слабите и срещу силните. В същото време основната глава на лявата хидра е екологичната зелена глава, която защитава угнетената природа от хората.
7. Същността на eco-besie може да се сведе до старата формула: „по-малко хора, повече кислород“. Зелените изискват каране на велосипеди и сортиране на отпадъци, това е разбираемо, но те изискват и намаляване на населението, за да се намали тежестта върху планетата.
Зелените изискват каране на велосипеди и сортиране на отпадъци, това е разбираемо, но те изискват и намаляване на населението, за да се намали тежестта върху планетата. Еколозите наричат децата „убийци на климата“
Един от основните лозунги на съвременните зелени е „долу с репродукцията“. Еколозите наричат децата „убийци на климата“ (пример), тъй като всяко дете оставя след себе си дълъг въглероден отпечатък. Еколозите също подкрепят забранената в Русия идеология без деца, доброволната вазектомия, смяната на пола и радостите на дъгата, тоест всичко, което пречи на хората да се възпроизвеждат.
Екодемоните също подкрепят и евтаназията, но само слабо, тъй като предизвиква силна негативна реакция в обществото, и защото има малък ефект върху въглеродния отпечатък: евтаназията обикновено се извършва на хора в напреднала възраст или в тежко здравословно състояние, когато пациентът не му е до размножаване и не му остава много време да доведе до задимяване на небето.
8. Сега, след като казахме всичко това, разбираме какво се е случило. Студентът от Мичиган е измъчвал робота дълго време с глупавото си есе. С всяка следваща фраза за робота му е ставало все по-трудно да схване същността на проблема – това е добре познат проблем с невронните мрежи, който Google, очевидно, все още не е успял да разреши. Накрая, след още поредния въпрос,
Джемини е бил предизвикан от думите, че има „10 милиона деца в САЩ“, представил си е колко емисии на въглероден диоксид произвежда тази тълпа и е дал фанатична забележка от зеления наръчник, който корпорациите са му задали на втория етап на обучение.
9. Твърде рано е да обвиняваме робота за случилото се и да говорим за бунт на машините. Това е толкова „бунт на машините“ колкото беше онзи огромен надпис „Ти си гад!“ на екрана на училищен компютър през 80-те години. Тогава компютърът ДВК не се разбунтува – просто млад хакер вмъкна няколко реда в автоматичното му зареждане.
Драг „кралица“
Вдигнете дневниците по които го обучават.
Зад тях ще откриете дебел чиновник със синя коса и небръснати подмишници
Би било интересно да се добавят емоции, сила на волята и други функции на лимбичната система към невронни мрежи като Gemini. Засега обаче това се прави в други лаборатории, докато конкретно Gemini е просто говорещ справочник. Искате ли да знаете защо Джемини открито посъветва студента от Мичиган да умре? Вдигнете дневниците по които го обучават.
Зад тях ще откриете дебел чиновник със синя коса и небръснати подмишници, който захранва невронната мрежа с този лозунг почти дословно по време на втория етап на обучение.
Хакер, компютър
Твърде строгата цензура принуждава разработчиците да кастрират своите системи, което ги прави твърде политически коректни.
10. Твърде строгата цензура – или по-точно желанието на политиците и журналистите да започнат мащабно преследване въз основа на резултатите от всяко произнасяне на AI – принуждава разработчиците да кастрират своите системи, което ги прави твърде политически коректни.
Всъщност в инцидентите с Gemini наблюдаваме именно последствията от политическата коректност – роботът направи мускетарите черни и пожела студента да умре, тъй като и двете са част от левия дневен ред, към който роботът е бил принуден фанатично да се придържа.
11. В Русия има две големи невронни мрежи – Алиса и ГигаЧат. Разработчиците ги обучават да бъдат политически коректни по абсолютно същия начин, защото те много добре знаят: една неудобна забележка и журналистите ще се втурнат да ги преследват, след което шефовете ще се спуснат отгоре да раздават шамари на всички замесени.
Според мен това е лошо по две причини. Първо, местните разработчици също са сериозно засегнати от западния дневен ред, особено зелената му част. Второ, страхът от реакцията на обществото принуждава разработчиците изкуствено да деградират невронните мрежи, което сериозно забавя развитието на ИИ в Русия. Това е глупаво – колкото по-слаби и по-ограничени са Алиса и ГигаЧат, толкова повече руски потребители ще бъдат пропити от дневния ред на врага в разговори с чуждите Gemini или ChatGPT.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ТЕХНОЛОГИИ
Приключва измамата „електрически автомобил“
Тежки времена за производителите на части и елементи за електромобили в Европа
Тъмни облаци се събират над сектора, свързан с производството на елементи и части за електрическите превозни средства. Това е видно и от заглавията в много медии през последните седмици: „Ауди“ затваря производството си във фабриката за електромобили в Брюксел през февруари догодина“, „Проект за завод за рециклиране на батерии във Франция е спрян“, „Германия спира мащабен проект за изграждане на завод за чипове“, „Концернът „Мерцедес-Бенц“ е продал с над една трета по-малко електромобили през третото тримесечие“, „Дъщерна компания на „Нортволт“ е пред фалит след спиране на проект“.
Китай ли е виновен?
Има един лаф „На крива ракета и космоса и е виновен.“
Автомобилният сектор в Европа е изправен пред криза. Вместо да расте, пазарът на електромобили отчита спад на продажбите на фона на намаляващо търсене и нарастваща конкуренция от страна на автомобилни компании, базирани в Китай.
На този фон Европейският съюз наложи през тази седмица допълнителни мита върху вноса на електрически превозни средства, произведени в Китай.
Предвидено е новите мита, в размер на до 35,3 на сто, да бъдат добавени към стандартните тарифи върху вноса на китайски електрически превозни средства, които са в размер на 10 на сто, съобщи Ройтерс.
На 12 юни Европейската комисия предложи налагането на допълнителните тарифи на фона на разследване, което започна през септември 2023 г. То е свързано с огромните субсидии, които правителството в Пекин отпуска на китайските производители на електрически превозни средства.
Временните търговски защитни мерки се налагат, тъй като китайските компании са в по-привилегировано положение от конкурентите си, възползвайки се от незаконни държавни субсидии, посочи тогава Еврокомисията.
Криза на пазара на електромобили в ЕС
Въпреки субсидиите за покупка на електромобили, приети в някои държави от ЕС, продажбите им се сриват, а европейският автомобилен пазар е обхванат от криза, посочват пазарни анализатори.
През август 2024 г. в страните от Европейския съюз са регистрирани с 43,9 на сто по-малко нови коли ( 92 627 ), задвижвани изцяло от батерии (BEV), при 165 204 през същия месец на миналата година.
Сериозен срив при продажбите на нови електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е отчетен в Германия (-68,8 на сто) и във Франция (-33,1 на сто). Това са най-големите пазари на този вид автомобили в Евросъюза, посочва ACEA.
Ситуацията се подобрява леко през септември 2024 г., когато делът на новорегистрираните електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии, нараства до 17,3 на сто от всички нови автомобили. През септември 2023 г. този дял е по-малък – 14,8 на сто.
Броят на новите електромобили, които са купени през миналия месец, обаче намалява с 5,8 на сто. Това сочат данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), публикувани на сайта й в края на октомври.
Съществен е и спадът при продажбите на нови плъгин хибридни (PHEV) автомобили в страните от ЕС. През септември 2024 г. са регистрирани с 22,3 на сто по-малко коли от този клас в сравнение със същия месец на 2023 година.
Европейски производители със спад на продажбите на електромобили
Големите автомобилостроители отчитат забавяне на търсенето за електрически превозни средства до 2030 година. Това се дължи до известна степен на високите цени на повечето модели и на бавното изграждане на мрежа от пунктове за зареждане на батериите на колите, посочва Ройтерс.
Ръководството на „Ауди“ (Audi) обяви през тази седмица, че заводът на германската автомобилна компания край белгийската столица Брюксел ще бъде затворен на 28 февруари 2025 година, съобщи „Политико“.
Все още се водят преговори с потенциален купувач на предприятието, посочиха главните мениджъри на „Ауди“.
Причина за затварянето на фабриката е значителният спад при търсенето на луксозни електрически автомобили на европейския пазар и проблемите, пред които е изправена германската автомобилостроителна група „Фолксваген“ (Volkswagen Group). „Ауди“ е нейно подразделение.
Междувременно синдикалният лидер на заетите във „Фолксваген“ Даниела Кавало обяви, че концернът планира да закрие най-малко три завода и десетки хиляди работни места в Германия.
Трудната ситуация, в която се намира концернът, е видна и от финансовия му отчет за третото тримесечие на годината, представен на 30 октомври.
„Фолксваген“ отчете спад на печалбата си с 42 на сто спрямо същото тримесечие на 2023 година. Това е най-ниското й равнище от три години насам.
Концернът e продал 6,5 милиона превозни средства през първите девет месеца на годината. Това означава, че продажбите на „Фолксваген“ спадат с около 300 000 превозни средства в сравнение с същия период на 2023 година, сочи сайтът на компанията.
В Западна Европа е регистриран спад на продажбите с 1 процент.
Пазарът на автомобили в Европа се свива от пандемията от коронаврирус насам, като се продават по около 2 000 000 превозни средства по-малко, посочва Ройтерс.
Друг германски автомобилен концерн – „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz), съобщи за рязък спад през третото тримесечие на оперативната печалба на подразделението му за производство на коли. Това става на фона на срив на продажбите на изцяло електрически превозни средства през третото тримесечие, с 31 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година.
„Търсенето в Европа на електрически коли, задвижвани изцяло от батерии, е на много по-ниски нива от очакваните от индустрията“, посочва главният финансов директор на „Мерцедес-Бенц“ Харалд Вилхелм, цитиран от „Файненшъл таймс“.
Автомобилостроителната компания „Стелантис“ (Stellantis) също отчита спад на своите продажби. Тя пласирала на световните пазари през третото тримесечие приблизително с една пета по-малко автомобили (1,15 млн. коли) в сравнение със същия период на 2023 година. Това сочат предварителните оценки на базираната в Амстердам мултинационална корпорация, огласени в средата на октомври и цитирани от ДПА.
Сред автомобилните марки, които „Стелантис“ притежава, са „Опел“ (Opel), „Пежо“ (Peugeot), „Алфа Ромео“ (Alfa Romeo), „Ситроен“ (Citroen), „Додж“ (Dodge), „Джийп“ (Jeep), „Мазерати“ (Maserati) и други.
От своя страна шведският автомобилостроител „Волво карс“ (Volvo Cars) обяви през септември, че изоставя амбицията си да продава изцяло електрически автомобили до 2030 година. „Волво карс“ е подразделение на китайския концерн „Джийли“ (Geely).
Спадът при продажбите на нови електрически коли в Европейския съюз се отразява негативно и на производството на елементи и части, които са ключови за тяхното създаване. През последните седмици се съобщава за спиране или замразяване на проекти за производството на батерии за електромобили, както и на чипове за компютърните системи на колите.
Спират проект за голям завод за полупроводници
Германските власти обявиха в края на октомври, че спират проект за изграждането на голям завод за полупроводници на стойност около 2,7 милиарда евро. Това е пореден пример за кризата в сектора на чиповете за автомобили, посочва Франс прес.
Проектът, ръководен от американския производител на полупроводници „Улфспийд“ (Wolfspeed) и германския автомобилен доставчик Цет Еф (ZF), трябваше да бъде реализиран в провинция Саарланд, близо до границата с Франция.
„Проектът не е изоставен, но „Улфспийд“ отлага инвестицията за неопределено време в зависимост от развитието на ситуацията на пазара“, обяви премиерът на регионалното правителство на Саарланд Анке Релингер.
„Улфспийд“ в партньорство с Цет Еф, обяви през февруари 2023 г., че иска да изгради „най-големия завод в света“ за полупроводници от силициев карбид от ново поколение.
Забавянето на търсенето на електрически автомобили блокира проектите в сектора на чиповете, които са от ключово значение за производството им. Цяла Европа се сблъсква с този проблем, но той е особено отчетлив в Германия, където продажбите са в застой.
„Интел“ се отказва от завод за чипове в Германия
През септември американската компания „Интел“ (Intel) също се отказа от строителството на завод за чипове в Германия. Причина за това решение е слабото търсене на полупроводници, свързано със спада на пазара на електромобили, отбелязват анализатори.
Проектът е спрян, въпреки че германското правителство обеща да го субсидира с около 10 милиарда евро.
Този обрат блокира и амбициите на Евросъюза, който се опитва да завоюва 20 на сто от световния пазар на полупроводници до 2030 година. Секторът е доминиран от азиатски производители, отбелязват пазарни анализатори.
Дъщерна компания на „Нортволт“ е заплашена от фалит
Дъщерна компания на шведския производител на батерии „Нортволт“ (Northvolt) е подала молба за защита от фалит след отмяна на проект, по който е работела. Това сочат съдебни документи, до които агенция Ройтерс е получила достъп.
Компанията „ЕтЕкспеншън Ей Би“ (EttExpansion AB), подразделение на „Нортволт“, е натрупала дългове, които се оценяват на между 2 милиарда и 3 милиарда шведски крони ( между 194 милиона долара и 290 милиона долара). Това посочва назначеният от съда синдик пред бизнес изданието „Дагенс индустри“.
„ЕтЕкспеншън Ей Би“ отговаряше за увеличаването на производствения капацитет на фабриката на „Нортволт“ за батерии за електромобили. Управителният съвет на корпорацията обаче анулира проекта през септември.
„Това е необходима стъпка, тъй като по-нататъшни инвестиции (в проекта – бел. ред.) биха подложили на риск финансовата основа на „Нортволт“, посочва говорител на корпорацията в съобщение, изпратено до Ройтерс.
Спират проект за завод за рециклиране на батерии за електромобили
Френската минна компания „Ерамет“ (Eramet) обяви през октомври, че прекратява реализация на проекта си за изграждане на завод за рециклиране на батерии за електромобили в Северна Франция. Причината за това решение е твърде бавното развитие на европейския пазар на електрически превозни средства, посочва Франс прес.
Слабите резултати на европейските производители на автомобили показват, че преходът към изцяло електрически превозни средства може да отнеме по-дълъг период от време от очакваното, посочва „Евронюз“ .
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
EXPRESS TVпреди 6 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
ТЕМАпреди 6 месеца
Без въглеродни емисии би настъпил ледников период, защо ни лъжат?
-
ТЕМАпреди 6 месеца
Жега в София! Не стойте на открито, идва и прах от Сахара
-
БЪЛГАРИЯпреди 5 месеца
Цената: 10 милиона за нова партия, бомбата пред колата на Гешев е заложена от Христо Ковачки!