ПАРИ

Става по лошо от турско, пригответе се да плащате, че дишате в България

Населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест

Планираните бюджетни разходи през 2025 г. са 98,9 млрд. лв.

Разходите не са съобразени с възможностите на българската икономика

Дефицитите и нарастването на дълга означават повишаване на данъчните ставки рано или късно

В Германия проблемите се задълбочават

На свое заседание на 11 декември Министерският съвет прие проекта за държавен бюджет за 2025 г. Планираните приходи, помощи и дарения са почти 92,5 млрд. лв., разходите заедно с вноската в бюджета на Европейския съюз са 98,9 млрд. лв., а дефицитът е 6,4 млрд. лв. В няколко последователни статии ще представя основните му параметри и моята оценка за тях.

Общи положения

През последните години (от COVID-19 кризата насам) е налице промяна в модела на управление на държавния бюджет – първо се определя колко разходи ще бъдат направени и след това се търси начин необходимите средства да бъдат осигурени, но при условие че основните данъчни ставки (уж) не се променят. Нарастването на разходите обаче не е съобразено с възможностите на българската икономика и това налага използването на мерки с еднократен характер или такива, които се изразяват в трайно източване на ресурсите от държавни и общински предприятия най-вече в енергетиката, от Българската народна банка, добивната промишленост и т.н. Тъй като неизменно се оказва, че и това не е достатъчно, се прибягва към по-традиционното решение – свиването на капиталовите разходи, които изведнъж вече не са толкова необходими. Само че в резултат от тази политика нито потенциалът за икономическо развитие нараства, нито бюджетът е балансиран, а се формира дефицит от около 3% от брутния вътрешен продукт и се натрупва допълнителен държавен дълг.

Всъщност предприетите през годините мерки включват увеличаване на максималния осигурителен доход и повишаване на данъка върху печалбите за предприятията с оборот над 1,5 млрд. лв. от 10% на 15%. Първата мярка се обосновава с по-големите права, които щели да получат осигурените на максималния праг лица, но същевременно не се отчита, че вероятността голяма част от тях да имат нужда от обезщетения за безработица е много ниска, че здравните права са еднакви за всички осигурени, независимо дали са на минимален или максимален осигурителен доход и че всъщност максималната пенсия далеч надхвърля получения размер според коректното прилагане на формулата в Кодекса за обществено осигуряване.

В крайна сметка благоразумната фискална политика би следвало да отчита какви са възможностите на икономиката и колко приходи ще се получат при действащото законодателство, кои са приоритетните области за използване на средствата и така да определя размера и разпределението на разходите. Правилният модел е да се спазва бюджетната дисциплина и да се намаляват пречките пред икономическия растеж. Това означава строг контрол върху разходната част и спазване на принципите, заложени в Закона за публичните финанси – адекватност, икономичност, ефективност, ефикасност, прозрачност, отчетност, отговорност и устойчивост.

Използването на капиталовото бюджетиране е инструментът, който да се използва, за да се покаже, че дадена инвестиция носи нетни ползи за обществото и позволява подредбата им. Преди да се пристъпи към заемно финансиране обаче първо трябва да се търси вариант за търсене поне на икономия при съществуващите разходи – дали е възможно същите резултати да се постигнат с по-малък ресурс и тогава да се преминава към дефицит и поемане на допълнителен дълг.

Бюджетната дисциплина е необходима, защото дефицитите и нарастването на дълга през дадена година или период всъщност означават неизменно повишаване на данъчните ставки рано или късно, особено когато исканията за повишения за бюджетни заплати почти винаги се изпълняват и са свързани с ангажимент за трайно увеличаване на разходите. Колкото повече се отлага тази мярка обаче, толкова по-голям ще бъде скокът на данъчните ставки.

При настоящата ситуация с големи постоянни дефицити и растящ държавен дълг населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест и – доколкото е възможно – да се опита да повиши дела от доходите си, който спестява. Или ако използвам популярния израз – „да се стягат коланите“.

Тук отново трябва да обърна внимание на факта, че тази политика засяга населението по различен начин. Проблемът ще възникне за хората, които са нетни вносители в бюджета (имат по-голям принос, отколкото получават от там) – тези, които не са на бюджетна издръжка и не разчитат на държавни поръчки за своите доходи. За тази група данъчната тежест и в момента е (много) висока, но ще се повиши и те трябва да се подготвят за това.

Макрорамка

За разлика от проекта за бюджет за 2024 г., когато дори оценката за размера на БВП през базовата (2023) година беше погрешна (и аз нееднократно предупредих за това), а реалният растеж на този показател според очакванията се оказа по-нисък от планирания, прогнозата в настоящия проект изглежда по-реалистична. Разбира се, при условие че не се случи някаква непредвидена в базовия сценарий ситуация в национален и в международен аспект.

Очаква се леко ускоряване на реалния икономически растеж до 2,8%, БВП в стойностно изражение да достигне 215,2 млрд. лв. и да нарасне номинално с 6,8%, средногодишната инфлация да се забави малко до 2,4%, нормата на безработица да се понижи леко до 4,1%, а средната месечна заплата да се увеличи с 9,1%. Тази положителна картина се получава при допускания за по-висок растеж на световната и на икономиката на ЕС, леко поскъпване на еврото спрямо щатския долар, поевтиняване на петрола на международните пазари, запазване на цените на неенергийните ресурси и понижаване на пазарните лихвени проценти спрямо 2024 г.

Рисковете пред тази прогноза са свързани с развитието на част от най-важните за българската икономика партньори. Германия е изправена пред задълбочаване на проблемите, произтичащи от „зеления“ преход, които предизвикаха както спад в икономиката, така и политическа нестабилност. Това заедно с повишаването на минималната работна заплата в България се отрази негативно на част от фирмите, които работят с германски партньори, и те затварят производства и освобождават работници. Проблеми са налице и във Франция, които могат да застрашат стабилността в еврозоната като цяло.

Растежът през 2025 г. ще бъде движен от потреблението и инвестициите. Повишението на заплатите в бюджетната сфера и увеличаването на минималната работна заплата ще допринесат за по-високо крайно потребление. При инвестициите съществува риск прогнозата да не се изпълни, както се случи през 2024 г. заради неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата за преките чуждестранни инвестиции също изглежда завишена особено предвид спада през настоящата година. Положителен импулс може да се очаква от членството в Шенген, но то ще се отрази както върху вноса, така и върху износа на стоки, както и върху изходящите и входящите туристически потоци.

В прогнозата прави впечатление, че разходите (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 19,7 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., докато БВП ще нарасне само с 13,8 млрд. лв. Това означава, че в прогнозата се предвижда част от тези разходи да се насочат основно към внос и към междинно потребление и да не допринесат за растежа на икономиката. Освен това през 2027 г. и 2028 г. реалният растеж според проекта ще се забави до 2%. Тези развития се явяват потвърждение на тезата, че надхвърлянето на определен праг за съотношението между държавните разходи и БВП всъщност не допринася, а дори пречи на растежа. Наблюдава се т.нар. ефект на изтласкване на частните инвестиции, тъй като повишава неефективността заради необходимостта от повишаване на данъците, както ще се случи в България.

Фискални правила

Основно положение за държавния бюджет и всеки друг управленски акт или план е да се съобразява с Конституцията и действащото законодателство. Министерският съвет отговаря за съставянето, приемането и изпълнението на бюджета и при изпълнението им той трябва да се съобразява конкретно и със Закона за публични финанси (ЗПФ), където са дефинирани фискалните правила. Това са числови ограничения за опредени показатели, които трябва да бъдат съблюдавани. Недостатък на ЗПФ е липсата на санкции при неспазването на разпоредбите от страна на МС.

Правилото за консолидирания бюджет, което се изпълнява в проекта, ограничава съотношението между държавния дълг и БВП до 60%.

В проекта за 2025 г. обаче не са спазени няколко фискални правила. Първото от тях се отнася до средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, който не би следвало да надвишава 1% от брутния вътрешен продукт. Структурен баланс е годишното салдо на сектор „Държавно управление“, коригиран спрямо икономическия цикъл без отчитане на еднократните и временните мерки. Според проекта през 2025 г. ще бъде реализиран структурен дефицит в размер 5,5% от БВП. Тази стойност значително се отклонява от средносрочната цел. Освен това дефицитът се разширява спрямо предходната година, въпреки че е било необходимо да бъдат предприети коригиращи мерки и не са налице извънредни обстоятелства, които биха позволили такова отклонение.

Подобна е ситуацията по отношение на ограниченията за бюджетните салда, отчитани на касова и на начислена основа. Целта за тях е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Видимо от предложения проект е, че както през настоящата, така и през следващите 4 години ще са налице дефицити и по двете методологии.

Нещо повече – според мотивите към проекта очакваният от Министерството на финансите бюджетен дефицит за 2024 г. ще възлиза на 6,55 млрд. лв. При очакван размер на БВП за тази година в размер 201,5 млрд. лв. дефицитът на касова основа ще бъде 3,25% от БВП!

Освен това в проекта не се спазват правилата и за растежа, и за размера на разходите. Техният реален растеж не трябва да превишава този на потенциалния БВП, а размерът им не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП. И двете изисквания не са изпълнени, защото номиналният растеж на разходите е 25,5% (т.е. реалният е над 20%), а разходите ще са 46% от БВП през 2025 г. и ще се понижават постепенно до 42% в края на прогнозния период.

По този начин с приемането на проекта Министерският съвет категорично не спазва разпоредбите на Закона за публичните финанси.

Автор: Димитър Чобанов, финансист

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 11

Свързани теми:featured trending българия корупция кражба пари финанси

Следва

Предпразнично: Ново поскъпване на млечните продукти

Не пропускай

Ръстът на заплатите в министерства през 2025 г. се оказа чудовищен.

Продължи да четеш

ПАРИ

Русия започва да използва биткойн за международна търговия

Pycĸи ĸoмпaнии вeчe изпoлзвaт битĸoйн и дpyги ĸpиптoвaлyти зa мeждyнapoдни плaщaния блaгoдapeниe нa нoв зaĸoн, ĸoйтo лeгaлизиpa тoзи мeтoд ĸaтo мяpĸa cpeщy зaпaднитe caнĸции.

Toвa пoтвъpди финaнcoвият миниcтъp Aнтoн Cилyaнoв в интepвю зa тeлeвизиoнния ĸaнaл „Poccия 24“ вчepa. Cпopeд нeгo тoзи пoдxoд нe caмo пoмaгa нa cтpaнaтa дa зaoбиĸoли oгpaничeниятa, нo и oтĸpивa нoви възмoжнocти зa paзвитиe нa финaнcoвaтa и eнepгийнa индycтpия.

Cлeд въвeждaнeтo нa cтpoги мeждyнapoдни caнĸции, Pycия ce cблъcĸa cъc cepиoзни зaтpyднeния пpи извъpшвaнeтo нa мeждyнapoдни тpaнзaĸции, дopи c ĸлючoви тъpгoвcĸи пapтньopи ĸaтo Kитaй и Typция. Mecтнитe бaнĸи пpoявявaт изĸлючитeлнa пpeдпaзливocт пpи oбpaбoтĸaтa нa pycĸи тpaнcaĸции, зa дa избeгнaт пoтeнциaлни нaĸaзaния oт зaпaднитe финaнcoви peгyлaтopи. Toвa дoвeдe дo зaбaвянe и дopи блoĸиpaнe нa няĸoи вaжни cдeлĸи, ĸoeтo нaлoжи тъpceнeтo нa aлтepнaтивни мeтoди зa paзплaщaнe.

Hoвият зaĸoн, пpиeт тaзи гoдинa, пoзвoлявa нe caмo изпoлзвaнeтo нa ĸpиптoвaлyти в мeждyнapoднaтa тъpгoвия, нo и лeгaлизиpa дoбивa нa ĸpиптoвaлyти, вĸлючитeлнo битĸoйн. Pycия вeчe e eдин oт cвeтoвнитe лидepи в oблacттa нa битĸoйн ĸoпaeнeтo блaгoдapeниe нa изoбилнитe cи eнepгийни pecypcи и cpaвнитeлнo ниcĸитe paзxoди зa eлeĸтpoeнepгия. Cъздaвaнeтo нa зaĸoнoвa paмĸa зa тeзи дeйнocти e чacт oт cтpaтeгиятa нa Kpeмъл дa yĸpeпи иĸoнoмичecĸaтa cтaбилнocт нa cтpaнaтa.

„B paмĸитe нa eĸcпepимeнтaлния peжим e възмoжнo дa ce изпoлзвaт битĸoйни, ĸoитo cмe изĸoпaли тyĸ в Pycия, зa мeждyнapoдни тъpгoвcĸи oпepaции“, зaяви Cилyaнoв. „Taĸивa тpaнзaĸции вeчe ce ocъщecтвявaт и ниe cмятaмe, чe тe тpябвa дa ce paзшиpят и paзвият oщe пoвeчe. Убeдeн cъм, чe тoвa щe ce cлyчи пpeз cлeдвaщaтa гoдинa.“ Mиниcтъpът пoдчepтa, чe дигитaлнитe вaлyти пpeдлaгaт знaчитeлeн пoтeнциaл зa зaoбиĸaлянe нa финaнcoвитe бapиepи, нaлoжeни oт Зaпaдa.

Toвa нe caмo ocигypявa дoпълнитeлни пpиxoди зa eнepгийния ceĸтop, нo и пoдпoмaгa cтaбилизиpaнeтo нa вътpeшния пaзap нa eлeĸтpoeнepгия. Интepecът ĸъм ĸpиптoмaйнингa в Pycия pacтe знaчитeлнo, ĸaтo няĸoи ĸoмпaнии вeчe изгpaждaт гoлeми фepми зa дoбив нa битĸoйни в oтдaлeчeни paйoни c eвтин дocтъп дo eлeĸтpoeнepгия.

Πpeзидeнтът Bлaдимиp Πyтин нacĸopo пoдчepтa, чe изпoлзвaнeтo нa щaтcĸия дoлap ĸaтo пoлитичecĸи инcтpyмeнт пoдĸoпaвa дoвepиeтo в нeгo ĸaтo cвeтoвнa peзepвнa вaлyтa, ĸoeтo пpинyждaвa мнoгo cтpaни дa тъpcят aлтepнaтивни aĸтиви. Toй пocoчи битĸoйн ĸaтo пpимep, пoдчepтaвaйĸи, чe ниĸoй в cвeтa нe мoжe дa peгyлиpa тaзи ĸpиптoвaлyтa. Cпopeд Πyтин ĸpиптoвaлyтитe мoгaт дa игpaят ĸлючoвa poля в бъдeщeтo нa глoбaлнaтa финaнcoвa cиcтeмa.

Bъпpeĸи тoвa, eĸcпepти пpeдyпpeждaвaт, чe възмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa битĸoйн в мeждyнapoднaтa тъpгoвия вce oщe ca oгpaничeни oт peгyлaциитe нa дpyги дъpжaви и нaтиcĸa oт cтpaнa нa зaпaднитe финaнcoви инcтитyции. Mнoгo мeждyнapoдни бaнĸи ocтaвaт пpeдпaзливи пo oтнoшeниe нa ĸpиптoвaлyтитe, a няĸoи cтpaни дopи нaпълнo зaбpaнявaт изпoлзвaнeтo им в тъpгoвиятa.

Pycия oбaчe изглeждa peшeнa дa paзвивa тoзи eĸcпepимeнтaлeн мoдeл. C нapacтвaщия интepec ĸъм ĸpиптoвaлyтитe и зacилeния ĸoнтpoл нaд тpaдициoннитe финaнcoви мexaнизми, cтpaнaтa виждa в дигитaлнитe вaлyти вaжeн инcтpyмeнт зa иĸoнoмичecĸa нeзaвиcимocт. Kaĸ тoзи пoдxoд щe ce paзвиe пpeз cлeдвaщитe гoдини и ĸaĸ щe peaгиpaт мeждyнapoднитe peгyлaтopи ocтaвa въпpoc c глoбaлнo знaчeниe.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 6

Продължи да четеш

ПАРИ

Държавата няма да се намесва в сделка между унгарската MOL и „Лукойл-Нефтохим“

Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов потвърди в понеделник, че унгарската компания МОЛ смята да участва в процедурата за продажбата на бургаската рафинерия „Нефтохим“, където мажоритарен собственик в момента е руската компания „Лукойл“, българската държава има една „златна“ акция. Малинов каза, че от държавния представител в надзора на нефтопреработвателното предприятие е поискано да получава информация за хода на прорцедурата, но самата държава не може да се намесва в частна сделка.

Орбан потвърди, че унгарската MOL иска да купи „Лукойл-Нефтохим“ в Бургас

Когато има конкретна информация по въпроса, ще бъде изготвен доклад до парламента, но той не можа да се ангажира с коментар дали депутатите могат да предприемат нещо за сделката.

Макар че имаше предложение да се приеме законово задължение бъдеща смяна на собствеността на бургаската рафинерия да се одобрява с две трите мнозинство в парламента, в крайна сметка то не бе прието, защото приключи животът на Народното събрание, в чиито рамки бяха внесени конкретните текстове.

Българската държава следи отблизо процеса, но държавата не може да има пряка намеса в процеса по смяната на собствеността, коментира Малинов по време на посещението си с премиера Димитър Главчев в ПАВЕЦ „Чаира“.

Като правителство и като министър на енергетиката напълно уважаваме частната собственост, от тази гледна точка българската държава не може да има решаваща дума по отношение промяната на собствеността на рафинерията. Но от гледна точка на значимостта на рафинерията не само за националната сигурност, но и за енергийната сигурност на държавата, ние осъществяваме много близък мониторинг на тези процеси, каза енергийният министър.

Той допълни, че на заседание на Надзорния съвет на рафинерията, проведено на 18 декември с участието на държавния представител, е поискано правителството да бъде своевременно информирано за всеки един етап от процеса по отношение смяната на собствеността.

Той обясни, че по време на срещата му с външния министър на Унгария Петер Сиярто в София преди десетина дни е бил информиран, че МОЛ е един от участниците в процеса за подаване на оферти за закупуване на мажоритарния дял от собствеността на рафинерията.

Очаква се подаването на оферти да стане в началото на 2025 г.

„Лукойл“ обяви в началото на декември 2023 г. че смята да търси купувач за активите си в България. Това се случи след поредица от действия на държавно и политическо ниво срещу нефтопреработвателното предприятие, което от началото на 2024 г. спря да внася руски суров петрол за производство на горива.

През август 2023 г. правителството отне концесията на рафинерията за терминала за разтоварване на танкери „Росенец“ и инфраструктурата отново мина на подчинение на „Пристанищна администрация“. Политическият натиск над „Нефтохим“ продължи и през ноември 2023 г. след поредица политически разправии и заплахи управляващите от „Продължаваме промяната-Демократична България“, некоалиционният им партньор ГЕРБ и пришилото се ДПС се разбраха вносът на руски петрол в България да бъде прекратен „в срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г.“. Реално вносът бе прекратен още в края на декември 2023 г.

Малко преди това от „Лукой“ обявиха, че започват да преразглеждат активите си в България и се оплакаха от „дискриминационни закони и други несправедливи, пристрастни политически решения спрямо рафинерията, които нямат нищо общо нито с цивилизованото регулиране на големия бизнес, нито с увеличаването на приходната част на бюджета на страната“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 11

Продължи да четеш

ПАРИ

Работодателите станали по-щедри: 74% дават коледни бонуси

Размерът на сумите по Коледа като цяло се запазва

И тази година делът на фирмите в България, които ще дадат коледни бонуси на служителите си, е съществено по-голям от тези, които ще се въздържат. Наблюдава се леко увеличение на компаниите, които ще мотивират коледно своите служители в сравнение с 2023 г., но пък бонусите, които ще се дадат, ще са по-скоро същите като размер.

Това показва традиционното проучване, проведено от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в периода 9-13 декември 2024 г. за практиките на българските фирми по отношение на допълнителните възнаграждения (бонуси) около Коледа. Участвали са 236 организации и предприятия от различни сектори – производство, услуги, търговия, машини и оборудване, храни и напитки и други, предоставяйки задълбочен поглед върху динамиката на мотивационната политика в страната. В сравнение с предходното проучване през 2023 г. се наблюдава ръст от 46% на участвалите в анкетата мениджъри.

Две трети (73,7%) от фирмите предвиждат да дадат бонуси. Забелязва се обаче промяна в мотивацията за това. Делът на компаниите, които са мотивирани основно от подобрено финансово състояние, спада от 29,6% през 2023 на 19,5% през 2024 г.

Проучването за 2024 година отчита задържане и съвсем лек ръст на дела на фирмите, които планират коледните бонуси да бъдат част от тяхната мотивационна политика, а делът на фирмите, планиращи да не дадат бонуси, е почти 14% на фона на 17% през 2023 г. Наблюдава се обаче увеличаване на дела на фирмите, които все още не са взели решение и изчакват последните работни дни преди празниците, като този дял за 2024 г. е 12% на фона на почти 10% през 2023 г., което е една по-трайна тенденция на несигурна икономическа ситуация и липса на предвидимост за бизнеса.

Почти двойно скача делът на фирмите (10,6% за 2024 г.), които посочват като водеща причина да се въздържат от бонуси финансовото състояние на предприятието, 2% от компаниите са посочили именно очакваното повишаване на заплатите на персонала като причина да се въздържат от коледен бонус. Други вече са повишили заплатите на своите служители през текущата година или дават текущо през годината други видове бонуси, което е намалило потребността или желанието им да предоставят допълнително и коледни бонуси.

По отношение на начина на определяне на бонусите, проучването показва, че голям процент от работодателите предоставят еднакви бонуси за всички служители (50%), а тези, които определят бонусите индивидуално, в зависимост от представянето на служителя, са 34,13%. Не е малък процентът на фирмите (15,8%), които определят бонуса според йерархията и длъжността в компанията.

Относно размера на предвижданите от работодателите бонуси най-голям дял заемат тези, които ще определят сума в рамките 200-500 лв. (31,63%). Забелязва се спад в процента на фирмите, които ще дадат бонуси само до 200 лв. – от 34% през 2023 г. на 24% за тази година. В същото време се наблюдава и леко увеличение на по-големите бонуси над 1000 лв. (дори могат да се дефинират и в диапазона на 13-та заплата), които от 12% през 2023 г. се покачват до 12,56% през 2024 г.

Проучването показва, че 48% от фирмите запазват същия размер на бонусите си в сравнение с миналата година, докато 38% са увеличили размера на своите бонуси. Само 13,3% планират да предоставят по-ниски бонуси.