ПАРИ

Благодарение на ПиПитата И ДеБилите промишлеността в България бележи спад

България се отдалечава от възможността да приеме еврото

Почти всички дейности в промишлеността бележат спад

Растежът на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още е положителен, което е добра новина

Нарастването на потребителските цени се забавя

Националният статистически институт обяви официално предварителните данни за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2023 г. Тъй като това е най-подробният показател за процесите в икономиката, наличието на посочените данни позволява анализ на цялостната ситуация.

Реализираният през тримесечието БВП по текущи цени достига 42,3 млрд. лв., като нараства със 7,8% в номинално изражение на годишна база. По този начин темпът на номинален растеж за пръв път е едноцифрен от 10 тримесечия насам. Основен фактор за това се явява силният спад на дефлатора на БВП, който от 18,5% през първото тримесечие се забавя до 7,8% през разглежданото. Това кореспондира до известна степен с данните за инфлацията според индекса на потребителските цени, според които темпът є е съответно 15,6% и 10,2% на годишна база през първото и второто тримесечие на 2023 г. Все пак посоченото забавяне на потребителската инфлация предполага може би по-висок размер на дефлатора.

Това би довело до по-нисък реален растеж, който според наличните данни е 1,8% на годишна база. Така темпът на растеж на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още остава положителен, което представлява добра новина за българската икономика.

Както отбелязах и по-горе, нарастването на потребителските цени се забавя, като това се дължи както на високата база от миналата година, така и на някои сезонни фактори. Въпреки това българската икономика не само не се приближава към изпълнение на критерия за инфлацията, а дори напротив. По този начин обаче тя се отдалечава от възможността да приеме еврото като законно платежно средство.

През второто тримесечие настъпи едно дългоочаквано събитие – краят на политическата криза. С мандата на парламентарната група на Продължаваме Промяната и Демократична България и с подкрепата на партньорите им от ГЕРБ-СДС се формира т. нар. ротационно правителство Денков-Габриел. Основните приоритети на това мнозинство са провеждането на съдебна реформа, приемането на необходимата нормативна уредба за изпълнение на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост и промени в Конституцията, както и попълването на състава на регулаторни органи. Следващите тримесечия ще покажат дали от решаването на политическите въпроси произтичат позитиви и за икономиката или недостатъчните инвестиции ще продължат да спъват развитието.

Производство

Произведената през второто тримесечие брутна добавена стойност достига 37,4 млрд. лв. и нараства с 2,1% на годишна база в реално изражение. За разлика от БВП реалният растеж на БДС се ускорява спрямо предходното тримесечие, което донякъде не кореспондира с наличните данни за някои дейности.

Така например икономическата дейност с най-голям индивидуален принос към БДС в страната е промишлеността, при която добавената стойност се свива с 1,9% в реално изражение на годишна база. Индексът на промишлено производство обаче през посоченото тримесечие се понижава с 10,6% при спад от 4,7% преди това. Това се съчетава и с намаление на броя заети лица с 0,7% на годишна база, което е признак за навлизане в низходяща фаза на цикъла. (Нещо повече – спадът в тези дейности е дори в номинално изражение).

Почти всички дейности в промишлеността бележат спад през второто тримесечие. Индексът за добивната промишленост се понижава с 15,2% на годишна база, като съществен принос за това има добивът на въглища. При действащите през периода пазарни цени и цени на въглеродните квоти производството на електрическа енергия от въглища не беше рентабилно за сметка на възобновяемите източници, което доведе и до срив в добива им. За разлика от тях добивът на метални руди отбеляза растеж.

При преработващата промишленост също растежи се реализират при производството на метални изделия, на електрически съоръжения, на автомобили и превозни средства и като цяло на инвестиционни стоки, докато при всички останали дейности и продукти се регистрират спадове. При добивната промишленост спадът е вече второ поредно тримесечие, докато при преработващата през предходното все още беше налице положителен растеж.

Според данните за БДС при останалите дейности се реализират положителни темпове на растеж. Най-високи са те при строителството и селското стопанство и професионалните дейности и научни изследвания, където растежът надвишава 5%. Същевременно обаче според НСИ строителната продукция през второто тримесечие на 2023 г. се понижава с 1,4%, което е резултат от спад в инженерното строителство и леко повишение при сградното строителство.

В дейност търговия, транспорт, складиране, хотели и ресторанти се реализира растеж от 3,9% на годишна база. Според данните на НСИ оборотът в търговията се свива с 4,4% в реално изражение, като при тази на едро е с 9,9% по-малко, а при тази на дребно повишението в реално изражение е едва 0,5% на годишна база. При хотелите и ресторантите са налични данни само в номинално изражение, но според тях през второто тримесечие оборотът на хотелите се запазва непроменен на годишна основа, докато при ресторантите той се увеличава с 18,5%. Общият номинален растеж обаче е 11,3%, докато потребителската инфлация в сектора е 13,2%.

Търсене

Намаляването на вноса вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.

Най-важният компонент на вътрешното търсене е крайното потребление на стоки и услуги, чиито размер през второто тримесечие по текущи цени е 33,7 млрд. лв. и отбелязва номинален растеж с 15,2% на годишна база. Тук забавянето на темпа спрямо предходното тримесечие е съвсем слабо (от 15,9%), което е леко изненадващо предвид понижаването на темпа на инфлация. Въпреки по-високите цени през периода реалният растеж се ускорява до 4% на годишна база като основен принос за това има индивидуалното потребление на домакинствата, което се увеличава с 8,2% в реално изражение. Така този компонент е двигателят на текущия растеж. Подобен темп обаче не кореспондира с данните за доходите, кредитирането и склонността към потребление, които би следвало да са факторите, определящи такова развитие.

От друга страна индивидуалното потребление на правителството и колективното потребление се свиват, като по този начин имат отрицателен принос. През второто тримесечие служебният кабинет за пореден път отбеляза сериозните рискове пред финансовата стабилност, които произтичат от прекомерното нарастване на бюджетните разходи заради увеличаването на социалните разходи и заплатите в бюджетния сектор, и през май предприе мерки за частичното им намаляване. През юни застъпи новото правителство, но приетият бюджет за 2023 г. влезе в сила едва от началото на юли и не повлия върху разглежданите данни.

Инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, достигат почти 7,5 млрд. лв. през второто тримесечие на 2023 г., което е рекордна за последните години стойност в номинално изражение. Растежът им в реално изражение е 10,8% на годишна база, което изглежда впечатляващо на фона на останалите разходни компоненти. Само че този темп дори не е достатъчен, за да компенсира спада от 2022 г., и в реално изражение се доближават до размера им през 2021 г., но не успяват да го достигнат. Така те остават на по-ниски нива и от предходните години (например 2018-2020 г.).
Това означава, че инвестициите в материални активи все още са относително ниски и не позволяват необходимото увеличаване на потенциала на икономиката, който да доведе до по-висок и устойчив растеж в бъдеще.

Същевременно се наблюдава спад на инвестициите в запаси, които бяха характерни за периода на висока инфлация. Вероятно това е признак, че предприемачите очакват спад на инфлацията и затова не се запасяват с ресурси и продукция. Спадът на запасите означава, че продажбите през периода са по-големи от произведените количества, което би могло да оправдае и по-големия растеж на частното потребление. От друга страна обаче външното търсене намалява, а възможностите на вътрешния пазар са доста ограничени.

Износът на стоки и услуги се свива както в номинално, така и в реално изражение и това допринася за по-нисък общ икономически растеж. Все още спадът е скромен (1% на годишна база), което се дължи на износа на стоки, докато при услугите е налице положителен растеж. Тук съществено влияние имат промените в цените на електроенергията и на горивата. При останалите продукти основен фактор е понижаването на външното търсене. Например, икономиката на Германия се свива с 0,6%, а еврозоната като цяло е в стагнация.

Вносът на стоки и услуги се свива на годишна база за второ поредно тримесечие, като процесът се задълбочава. Отново, както при износа, по-голям принос имат стоките, но макар и малък спад се регистрира и при услугите. Макар че ситуацията до голяма степен е зависима от цените на енергоносителите, подобно развитие предизвиква опасения, тъй като винаги при икономически кризи един от ефектите е свиване на вноса. Текущото развитие вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.

Пазар на труда

Тези опасения все ще не се потвърждават на пазара на труда, където броят на заетите лица незначително се увеличава (с 0,1% на годишна база), като все още се запазва позитивната тенденция. Понижаване на заетите се регистрира в селското стопанство, промишлеността, търговията, финансовите услуги и операциите с недвижими имоти. Понижаване на темпа на изменение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на културата, спорта и развлеченията, докато в държавното управление броят на заетите продължава да нараства.

Производителността на труда, измерена като брутна добавена стойност в реално изражение на един зает, като цяло за икономиката се повишава с 2,1% на годишна база през разглежданото тримесечие, като по този начин темпът се ускорява спрямо началото на годината (0,5%). Растеж на показателя се регистрира в селското стопанство, строителството, търговията, финансовите услуги, операциите с недвижими имоти и при професионалните дейности. При останалите дейности е налице спад на производителността, като най-силен е при културата, спорта и развлеченията и при информационните и комуникационните технологии.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 296

Свързани теми:featured trending пари свят финанси

Следва

Позитивното мислене и баланса в сметката

Не пропускай

FOXnews: Тенденциите в икономиката ни са плашещи! Идва много болка, а не сме подготвени

Продължи да четеш

ПАРИ

МЕЧ иска кабинет на анти-Борисов и анти-Пеевски мнозинство

Радостин Василев, чиято партия МЕЧ ще е най-новата формация в бъдещия парламент, предлага сформиране на анти-ГЕРБ-ДПС мнозинство с втория мандат за съставяне на правителство, но с условието, че получи mинистерството на вътрешните работи.

Според обработени 99.71% протоколи, МЕЧ влиза в 51-вото Народно събрание с 4,59% – 111 615 гласа.

Василев призова за анти-ГЕРБ мнозинство и анти-ДПС мнозинство в 51-вото Народно събрание, което да излъчи правителство с ясно разписано коалиционно споразумение.

„Истината трябва да се чува. Последователността в политиката, която аз отстоявам и ми е довела много страдание през годините, ще продължи. Още днес използвам възможността да поставя на масата с това да има антиГЕРБ мнозинство и антиДПС. Такова мнозинство ще има. То ще бъде между 140 и 150 народни представители и отговорност на ПП-ДБ е те да поканят всички останали, за да се формира мнозинство срещу Борисов, Пеевски и Доган. Това е битката, която трябва да бъде извървяна в България преди всички други реформи“, каза той на брифинг пред столичния храм-паметник „Св. Александър Невски“.

Лидерът на МЕЧ допълни, че това мнозинство ще се окомплектова с антикорупционно законодателство, с отстраняване на Борислав Сарафов, изпълняващ длъжността главен прокурор и с абсолютна атака към Висшия съдебен съвет. „Ние предлагаме това мнозинство. Всички останали без ГЕРБ и ДПС могат да формират такова мнозинство“, коментира Василев.

По думите му единственото условие на МЕЧ е да получи Министерството на вътрешните работи.

„Имаме едно единствено изискване и то е Министерство на вътрешните работи да бъде в МЕЧ, за да мога да въдворя обещанията, които съм дал в предизборната кампания – да бъде на колене моделът на Борисов и Пеевски, добави Василев и обясни, че когато МЕЧ управлява, ще има Министерство на справедливостта и то ще управлява всички силови структури – Главна дирекция „Борба с организирана“, Държавна агенция „Национална сигурност“.

На въпрос дали се вижда като бъдещ вътрешен министър, отговорът беше утвърдителен: „Нямам нищо против да поема тази отговорност“ .

Сред първите предложения, които МЕЧ ще направи като самостоятелна парламентарна сила, ще бъде премахване на депутатския имунитет, както и предложение за одържавяване на „Лукойл“, чиято печалба по думите му е в размер на 7 милиарда лева.

„Ето ви един План за възстановяване и устойчивост директно от българската държава“, каза Василев.

Относно войната в Украйна Радостин Василев посочи, че МЕЧ е за запазване от страна на България на абсолютен неутралитет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

ПАРИ

12 компании са напълнили газохранилището в Чирен „до козирката“

Подземното газово хранилище “Чирен” вече е запълнено на 100% от техническия си капацитет, отчете операторът „Булгартрансгаз“. Това означава, че България е преизпълнила задачата за запасяване, поставена с еврорегламент (към 1 ноември всяка държава от ЕС трябва да е запълнила поне на 90 процента своите газови резерви).

В „Чирен“ е нагнетен природен газ от общо 12 компании – 7 български и 5 международни, посочва в съобщение до БТА „Булгартрансгаз“.

Единственото българско газово хранилище е от значение за енергийната сигурност не само на България, но и на цяла Югоизточна Европа. Постигнатото ниво на запълване допринася за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ за предстоящия отоплителен сезон.
…

Бизнесът се оплака от нов административен тормоз

Отчитане на материалните запаси пред НАП на всеки три месеца ще натовари фирмите с прекомерни разходи

Работодателските организации остро възразяват срещу предложението на финансовото министерство от догодина фирмите на всеки три месеца да декларират дълготрайните си материални активи и материалните си запаси. Това представлява нова административна тежест за компаниите у нас, която ще доведе до допълнителни счетоводни и инвентарни разходи, обявиха представителите на бизнеса в становища до Министерството на финансите.

Тази нова мярка е включена в пакета данъчни изменения за 2025 г., като все още тече периодът на обществено обсъждане.

Целта на МФ е ясна – да затвори пробойните в хазната и да преустанови практики, с които недобросъвестни фирми си спестяват плащането на данъци, като отчитат складови наличности, които отдавна са продадени.

От Българска стопанска камара (БСК) обаче предлагат МФ да прилага новата мярка само за сектори, за които е известно, че създават подобни проблеми, вместо да бъдат тормозени всички останали редовни данъкоплатци.

„В мотивите на МФ към промените в Закона за ДДС е посочено, че това се прави с цел изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари. Ние не знаем дали тази мярка самостоятелно може ни извади от този списък, но тя ще принуди предприятията непрекъснато да правят ревизия на своите материално-стокови запаси – продукция, стоки, материали“, коментира пред „Блумбърг тв“ зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев.

Попдончев припомня, че преди една година по подобен начин е въведено изискване за деклариране на всеки три месеца пред НАП на наличните парични средства в касите на фирмите, както и размерът на вземанията от собственици и управители. „Нямаме информация доколко това допринася за приходите във фиска, не са предоставяни публично данни за ефекта от тази мярка, но сега се въвежда нова такава административна тежест“, каза зам.-председателят на БСК.

Според БСК трябва да се прецизира за кои предприятия да се отнася новото изискване, като се постави фокусът върху сектори, за които има данни, че прикриват продажби чрез отчитане на дълготрайно материални активи.

В публикувания вариант на промените в Закона за ДДС липсва оценка на въздействието от новата административна мярка. Нещо повече, твърди се, че тя няма да доведе до разходи за бизнеса. „Това изобщо не е така – фирмите ще бъдат натоварени с допълнителни разходи най-малкото за счетоводно обслужване, но също и за вътрешно-организационни разходи за извършване на инвентаризацията“, посочват от БСК.

Проблемът вече е дискутиран във финансовата комисия към Съвета за тристранно сътрудничество, където работодателските организации остро са възразили срещу тримесечно отчитане на дълготрайни и краткотрайни материални активи. От БСК смятат, че в крайна сметка финансовото министерство ще представи по-мек вариант, така че да не се стига до допълнително отежняване на бизнес средата.

В същото време от БСК са доволни от друга предложена промяна в Закона за ДДС, която улеснява малките предприятия да извършват сделки в други държави от ЕС. В момента те трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС в държавата-членка, в която е дължим ДДС. Това е проблем за малките предприятия. МФ предлага възможност за ползване на специални режими за малките предприятия с по-прости правила с цел намаляване на разходите им за справяне със сложната системата на ДДС в ЕС.