ПАРИ

Валутната война – битката на обречените

Светът е в тежка икономическа война – както търговска, така и все по-видимо – валутна. Само преди месец американският президент Доналд Тръмп помаха с пръст на европейската централна банка да не натиска курса на еврото надолу със стимули. Логиката: Европа ще изнася повече с по-слабото евро, застрашавайки, видите ли, американската икономика и растеж. Китай също редовно е анатемостван от Вашингтон като валутен манипулатор номер едно, въпреки че самият финансов министър на САЩ Стивън Мнучин изрично приветства политиката на слаб долар като рецепта за икономически подем.
Азбучна и зле прикрита истина е, че всички парични стимули на централните банки след Голямата рецесия от 2007-2009 г. реално целяха именно обезценка на валутния курс на местните им валути. Скритата идея на всички тях бе да се повиши износа и оттам БВП на конкретното стопанство или т. нар. конкурентна девалвация.
За да стане по-ясно: освен потреблението, инвестициите и правителствените разходи при изчислението на БВП, икономистите включват и нетния износ – тоест колко повече пари са „влезли“ при износа в стопанството спрямо „напусналите“ при вноса, а положителната разликата увеличава и БВП при изчислението му.
Фетишът по търговския излишък, наричан още „меркантилизъм“, се корени назад в генезиса на стопанската мисъл и една от големите заблуди в икономическата наука до наши дни. Още от времето на Аристотел се считало, че който при размяна на пазара вземе парите, „печели“ срещу онзи, който придобие стоката. Разбира се, нашите вкусове и предпочитания са различни и субективни и самият факт, че сме предпочели стоката вместо част от парите си е достатъчно показателен кое е било по-важно за нас.
Безапелационен пример колко абсурдно е величаенето на търговските излишъци, е, че аз мога да продам всички си дрехи, вземайки пари срещу тях – и формирайки „търговски излишък“ с купувача на облеклото ми, – което обаче през зимата надали може да ме стопли. Буквално. Обратно, търговски дефицит имаме с магазина в квартала си – факт, от който едва ли някой се оплаква сериозно. Ако логически продължим подобна линия на мислене, ще излезе, че най-голямото благоденствие бихме генерирали, ако разпродадем евтино – товарейки на кораби – всички материални активи, с които разполагаме като страна, например.. И че по-малко стоки у нас едва ли не е по-добре от повече – все логически абсурди, които здравият разум принципно би отхвърлил веднага като безсмислен силогизъм.
Истината е, че с приходите от износа си ние само финансираме вноса си – на продукти и услуги, които сами не можем, или само много скъпо можем да произвеждаме. Никаква друга полза няма от износа сам по себе си.
Ползата от обезценката на валутата – и то само първоначално – касае един конкретен сегмент от икономиката на страната – този на износителите. Това е така, защото разходите на компанията-износител А ще са в местна и обезценена валута, докато приходите обратно – ще са в по-силна чужда. Това е добре за маржа и развитието на тази компания, изглежда добре и за БВП – износът, видите ли, расте.
Невидимият ефект обаче е другаде. В тази тотално обвързана глобална икономика междинните продукти за производство (суровини, детайли, машини) се внасят основно отвън, следователно поради обезценката на собствената валута – те се оскъпяват. С една дума: ръст на производствените разходи на всички в системата. Оскъпява се и вносът на стоки и услуги за местното население, удряйки разполагаемия доход на цялото стопанство, но най-много – на хората с фиксиран доход като пенсионери, учители и лекари.
Идеята, че като обезцениш валута си с инфлация, стоките ще станат по евтини в чужда валута, не е търпи проверката на здравия разум – просто инфлацията ти може да е по-високата от обезценката на курса на валута ти, което значи, че стоките дори може да поскъпнат за чужденците. Пазарът действително клони към равновесие чрез паритета на покупателната сила, но докато минава време – конкурентното предимство на „по-ниските цени навън“ изчезва или е пренебрежимо слабо.
Освен това за ужас на паричните власти по света се оказа, че обезценката не води до ръст на износа дори емпирично: Япония и Великобритания опитаха преди няколко години, а търговският им дефицит само се увеличи. Ако обезценката водеше до растеж, то хиперинфлацията логически трябваше да е манна небесна за износа и растежа. А България през 90-те, Венецуела днес и Зимбабве – да са модел за подражание с небивал успехи и растеж.
Може би най-перверзният ефект от цялото упражнение е преразпределението на стойност – по насилствен, недоброволен и непазарен начин. Преразпределяне на стойност веднъж към износителите и още един път – към онези, които в процеса на „впръскване“ на нови пари при обезценката са първи по веригата на получаването им.. Те получават новите пари преди цените да са скочили за всички, което ги поставя в привилегирована позиция, или т. нар. ефект на Кантийон. Де факто говорим за „грозна схема“, която освен всичко останало е тежко неморална.
Валутната война като решение за търсене на икономически подем е може би една от най-големите, но широкоразпространени заблуди в световната икономическа политика.
Рецептата
Не слаба, а и именно силна валута е рецептата за икономически растеж и подем. Тя е гарант и за доверие. Именно силната валута привлича инвестиции, респективно намалява и разходите за финансиране на стопанските субекти, защото намалява валутния, а оттам и кредитния риск – фактори, които инвеститорите отчитат при вземане решенията за това къде да инвестират. По-високите инвестиции в едно стопанство значат и по-голяма ефективност на производството, което води до ниска себестойност, а оттам – до по-ниски крайни цени и конкурентоспособност на международен план. Няма нужда от политически мотивирани шашми и опасни намеси в икономическите процеси.

Post Views: 104

Свързани теми:финанси

Следва

И ако това е истина…..Ужас!

Не пропускай

„Фолксваген“ не идва в България, а много други се изнасят, след като са били тук.

Продължи да четеш

ПАРИ

МЕЧ иска кабинет на анти-Борисов и анти-Пеевски мнозинство

Радостин Василев, чиято партия МЕЧ ще е най-новата формация в бъдещия парламент, предлага сформиране на анти-ГЕРБ-ДПС мнозинство с втория мандат за съставяне на правителство, но с условието, че получи mинистерството на вътрешните работи.

Според обработени 99.71% протоколи, МЕЧ влиза в 51-вото Народно събрание с 4,59% – 111 615 гласа.

Василев призова за анти-ГЕРБ мнозинство и анти-ДПС мнозинство в 51-вото Народно събрание, което да излъчи правителство с ясно разписано коалиционно споразумение.

„Истината трябва да се чува. Последователността в политиката, която аз отстоявам и ми е довела много страдание през годините, ще продължи. Още днес използвам възможността да поставя на масата с това да има антиГЕРБ мнозинство и антиДПС. Такова мнозинство ще има. То ще бъде между 140 и 150 народни представители и отговорност на ПП-ДБ е те да поканят всички останали, за да се формира мнозинство срещу Борисов, Пеевски и Доган. Това е битката, която трябва да бъде извървяна в България преди всички други реформи“, каза той на брифинг пред столичния храм-паметник „Св. Александър Невски“.

Лидерът на МЕЧ допълни, че това мнозинство ще се окомплектова с антикорупционно законодателство, с отстраняване на Борислав Сарафов, изпълняващ длъжността главен прокурор и с абсолютна атака към Висшия съдебен съвет. „Ние предлагаме това мнозинство. Всички останали без ГЕРБ и ДПС могат да формират такова мнозинство“, коментира Василев.

По думите му единственото условие на МЕЧ е да получи Министерството на вътрешните работи.

„Имаме едно единствено изискване и то е Министерство на вътрешните работи да бъде в МЕЧ, за да мога да въдворя обещанията, които съм дал в предизборната кампания – да бъде на колене моделът на Борисов и Пеевски, добави Василев и обясни, че когато МЕЧ управлява, ще има Министерство на справедливостта и то ще управлява всички силови структури – Главна дирекция „Борба с организирана“, Държавна агенция „Национална сигурност“.

На въпрос дали се вижда като бъдещ вътрешен министър, отговорът беше утвърдителен: „Нямам нищо против да поема тази отговорност“ .

Сред първите предложения, които МЕЧ ще направи като самостоятелна парламентарна сила, ще бъде премахване на депутатския имунитет, както и предложение за одържавяване на „Лукойл“, чиято печалба по думите му е в размер на 7 милиарда лева.

„Ето ви един План за възстановяване и устойчивост директно от българската държава“, каза Василев.

Относно войната в Украйна Радостин Василев посочи, че МЕЧ е за запазване от страна на България на абсолютен неутралитет.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

ПАРИ

12 компании са напълнили газохранилището в Чирен „до козирката“

Подземното газово хранилище “Чирен” вече е запълнено на 100% от техническия си капацитет, отчете операторът „Булгартрансгаз“. Това означава, че България е преизпълнила задачата за запасяване, поставена с еврорегламент (към 1 ноември всяка държава от ЕС трябва да е запълнила поне на 90 процента своите газови резерви).

В „Чирен“ е нагнетен природен газ от общо 12 компании – 7 български и 5 международни, посочва в съобщение до БТА „Булгартрансгаз“.

Единственото българско газово хранилище е от значение за енергийната сигурност не само на България, но и на цяла Югоизточна Европа. Постигнатото ниво на запълване допринася за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ за предстоящия отоплителен сезон.
…

Бизнесът се оплака от нов административен тормоз

Отчитане на материалните запаси пред НАП на всеки три месеца ще натовари фирмите с прекомерни разходи

Работодателските организации остро възразяват срещу предложението на финансовото министерство от догодина фирмите на всеки три месеца да декларират дълготрайните си материални активи и материалните си запаси. Това представлява нова административна тежест за компаниите у нас, която ще доведе до допълнителни счетоводни и инвентарни разходи, обявиха представителите на бизнеса в становища до Министерството на финансите.

Тази нова мярка е включена в пакета данъчни изменения за 2025 г., като все още тече периодът на обществено обсъждане.

Целта на МФ е ясна – да затвори пробойните в хазната и да преустанови практики, с които недобросъвестни фирми си спестяват плащането на данъци, като отчитат складови наличности, които отдавна са продадени.

От Българска стопанска камара (БСК) обаче предлагат МФ да прилага новата мярка само за сектори, за които е известно, че създават подобни проблеми, вместо да бъдат тормозени всички останали редовни данъкоплатци.

„В мотивите на МФ към промените в Закона за ДДС е посочено, че това се прави с цел изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари. Ние не знаем дали тази мярка самостоятелно може ни извади от този списък, но тя ще принуди предприятията непрекъснато да правят ревизия на своите материално-стокови запаси – продукция, стоки, материали“, коментира пред „Блумбърг тв“ зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев.

Попдончев припомня, че преди една година по подобен начин е въведено изискване за деклариране на всеки три месеца пред НАП на наличните парични средства в касите на фирмите, както и размерът на вземанията от собственици и управители. „Нямаме информация доколко това допринася за приходите във фиска, не са предоставяни публично данни за ефекта от тази мярка, но сега се въвежда нова такава административна тежест“, каза зам.-председателят на БСК.

Според БСК трябва да се прецизира за кои предприятия да се отнася новото изискване, като се постави фокусът върху сектори, за които има данни, че прикриват продажби чрез отчитане на дълготрайно материални активи.

В публикувания вариант на промените в Закона за ДДС липсва оценка на въздействието от новата административна мярка. Нещо повече, твърди се, че тя няма да доведе до разходи за бизнеса. „Това изобщо не е така – фирмите ще бъдат натоварени с допълнителни разходи най-малкото за счетоводно обслужване, но също и за вътрешно-организационни разходи за извършване на инвентаризацията“, посочват от БСК.

Проблемът вече е дискутиран във финансовата комисия към Съвета за тристранно сътрудничество, където работодателските организации остро са възразили срещу тримесечно отчитане на дълготрайни и краткотрайни материални активи. От БСК смятат, че в крайна сметка финансовото министерство ще представи по-мек вариант, така че да не се стига до допълнително отежняване на бизнес средата.

В същото време от БСК са доволни от друга предложена промяна в Закона за ДДС, която улеснява малките предприятия да извършват сделки в други държави от ЕС. В момента те трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС в държавата-членка, в която е дължим ДДС. Това е проблем за малките предприятия. МФ предлага възможност за ползване на специални режими за малките предприятия с по-прости правила с цел намаляване на разходите им за справяне със сложната системата на ДДС в ЕС.