Група от европейски компании от различни сектори, свързани с производството и оползотворяването на метали, излезе с предупреждение за катастрофалните последици от недостига на китайски магнезий и призова за спешни действия, за да се предотврати риска от спиране на промишленото производство в Европа.

Тъй като ЕС е почти изцяло (95%) зависим от Китай за своите нужди от магнезий, европейските отрасли, които произвеждат и използват алуминий, желязо и стомана, вече страдат от много сериозен дефицит на суровини. В бъдеще проблемът заплашва да се разпространи по веригата до хиляди други европейски предприятия като по този начин ще застраши милиони работни места, включително в ключови сектори като автомобилостроенето и строителството. Авторите на апела определят сегашните цени на магнезия в Европа, които достигнаха 10-14 хил. долара за тон, като грабителски, тъй като в началото на годината цената им е била едва 2 хил. долара за тон. Тяхната прогноза освен това е, че до края на ноември запасите от магнезий в Европа окончателно ще се изчерпят, което ще доведе ако не до пълен колапс, то със сигурност поне до много сериозен срив на европейската индустрия.

Какво всъщност се случи и кои са причините за това?

Като начало си струва да споменем, че магнезият се използва широко в металургичната промишленост и машиностроенето. Той е най-лекият материал за конструкции, лесно се обработва, а магнезиевите сплави тежат четири пъти по-малко от стоманата. Поради това магнезият намира широко приложение в индустрията, като особено активно се използва в автомобилния и авиационния сектор.
Китай осигурява 80-85% от общото световно производство на магнезий през последните години. Самата Европа, която консумира около 17% от световния магнезий, произвежда минимални количества магнезий. Следователно тя почти изцяло зависи от доставките от Китай. През септември обаче китайското правителство реши да затвори 35 от 50-те си топилни предприятия, а производството на останалите да намали наполовина. Точно това доведе до толкова силен дефицит. Кое накара Китай драстично да намали производството си на магнезий?
Отговорът е: Енергийната криза, породена от зелената програма на Запада. Причината се корени именно в този „зелен преход“ към въглеродна неутралност, който Западът налага на себе си и на останалия свят.

ЕК подкрепя идеята да не се обвързват цените на газа и тока в Европа

Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон подкрепи предложението на Франция за отмяна на обвързването на цените на еле…

Като част от изпълнението на тези изисквания Китай обеща да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., и не само обеща, но и започна активно да работи в тази посока. През юли Китай въведе нова система за обмен на въглеродни емисии. Но още преди това Китай бе започнал да затваря въглищни мини – през последните няколко години бяха затворени стотици.
Така през септември Китай се изправи пред тежка енергийна криза, която трябваше да бъде преодоляна не само чрез отваряне на по-рано законсервираните мини, но дори и чрез директен режим на потреблението на електроенергия.
Между другото, проблемът с недостига на магнезий вече е достигнал до Северна Америка. Канадската компания за заготовки от алуминиево-магнезиеви сплави Matalco Inc. съобщи на клиентите си миналата седмица, че наличността на магнезий е „пресъхнала“ и ако този дефицит продължи, ще трябва да намали производството и доставките през следващата година.
В момента Европейският съюз води преговори с Китай, призовавайки го да увеличи производството на магнезий. Но, разбира се, без да се предлага помощ – предполага се, че китайците трябва сами да намерят начин, за да задоволят европейските нужди.
Но дали единственият проблем е с магнезия?

Файненшъл таймс: Недостигът на газ в света ще продължи няколко години

Катар предупреди правителствата, че рискуват „да се прострелят в крака“, ако не дадат знак за по-голяма подкрепа на международните енер…

Миналата година в света се появи недостиг на микросхеми, поради което автомобилната индустрия (а и не само тя) вече претърпя и продължава да търпи загуби, тъй като не беше възможно да се справи с дефицита на чипове. Всеки вече е чул за недостига на въглища и газ в цяла Европа и в Югоизточна Азия. До пролетта се прогнозира също така недостиг на торове в Европа. А освен това целият свят е на ръба и на меден дефицит – акциите на медта на Лондонската фондова борса паднаха до рекордно ниско ниво за половин век докато цената й е нараснала с един и половина пъти за последната година. И това не е всичко, списъкът може да бъде продължен.
Всички тези проблеми не са свързани само с пандемията от COVID-19. Те са предизвикани в много голяма степен от действията на Запада. Първо, чрез опитите за справяне с кризата чрез емитиране на немислими и необезпечени с нищо обеми от световни валути (предимно долари). На второ място, чрез вдъхновеният от Запада „зелен преход“, който в своята популярна форма е не толкова грижа за природата, колкото грижа за поддържане на икономическото му превъзходство за сметка на други държави.
На фона на тези действия инфлацията, ситуационният недостиг на различни стоки и перманентните прояви на енергийната криза в целия свят ще стават все по-често срещани. Както ще стават все по-чести и снимките на полупразни рафтове в американските супермаркети, напомнящи гишетата на съветските магазини през 80-те и 90-те години на XX век.

Анализът е на Валерий Михайлов