Онзи ден министърът на отбраната Красимир Каракачанов и министърът на икономиката Емил Караниколов, и двамата от квотата на т. нар. „Обединени патриоти“, внесоха в Министерски съвет доклад, с който предлагат да се проведат преговори с правителството на САЩ за придобиване на изтребители Ф-16. Въпреки че във Възраждане участват редица бивши военнослужещи, включително бивши военни пилоти като организационния ни секретар Николай Дренчев, ние няма да си позволим да изтъкваме предимствата на един самолет пред друг. Просто защото това е тема за специалистите, в която не биваше да се намесват политиците. Както е обичайно у нас обаче, случи се точно обратното.
Само преди година и половина предходното правителство (служебният кабинет, начело с проф. Огнян Герджиков) одобри решение за придобиване на шведските Грипен. Последва силен вътрешен и международен натиск, повече скрит, отколкото явен, да се премине към нова процедура. Разбира се, това и стана. Но остана горчилката, че отново някой с по-глобален интерес ни диктува какво и как да правим.
Постъпването на нови предложения за закупуване на изтребители и оценката им също не мина по начин, който да не повдига въпроси. Така и не се разбра, например, защо американската оферта за Ф-16 е подготвена съобразно поставените изисквания, а изходящата от същата страна за, макар и с малко, по-новия Ф-18 не е надлежно оформена, поради което не бе и разгледана.
Кампанията бе съпътствана с шумно медийно участие на проповедници на щатския милитаризъм. Почти изцяло от средите на сборището за резидиращи у нас чужди агенти – „Атлантически съвет на България“. Опоненти липсваха. В един момент забравихме, че сред кандидатурите има и конкуренция на американския звездолет.
А след отегчително дългия рекламен блок… Всъщност разбрахме, че водещи при избора на нов изтребител са политическите доводи. То, това не бе и прикрито, тъй като дори решаващата в оценката комисия не бе маскирана под някое тежко име като „експертен съвет“, примерно, а просто като „политико-военна група“. Водещата характеристика е видима за всички.
И когато коментираме неглижирането на техническите аспекти на въпроса, нека се върнем към доклада на „патриотите“ Каракачанов и Караниколов. В същия е записано: „предложението на Швеция за самолет JAS-39 C/D Gripen получава най-висока оценка по критерия с най-голяма тежест в схемата на обобщената оценка – „Оперативна ефективност“, а предложението на САЩ за самолет F-16V Block 70 получава най-висока оценка по критерий „Срок на експлоатация“.“ В тази връзка, една лаишка повърхностна справка в интернет води до информация, че дори МиГ-21 все още е на въоръжение в някои страни, но това определено не го прави най-подходящия изтребител. Не ще и дума, че в резултат на добра поддръжка, днес са в състояние да летят и отделни запазени немски Месершмит от Втората световна война. Но, отново, едва ли бихме им се доверили само заради това.
Преди да завършим, за да довгорчим вкуса, ще припомним, че само преди 4 дни в сайта на Държавния департамент на САЩ бе публикувано изявление на държавния секретар Майкъл Помпео. Последният бе откровен, че Щатите държат на успешния завършек на сделката с България за Ф-16 и дори е говорил по темата с нашия министър-председател Бойко Борисов. Както и че ангажиментът на американското правителство е бил потвърден от заместник-държавния секретар Джон Съливан по време на посещението му в София седмица по-рано.
С погнуса ще отбележим, че станахме свидетели на няколкомесечен театър, поднасящ ни леко овкусената политическа сделка. Гешефт, при който интересът на онези, които ще пилотират изтребителите и най-вече на онези, които те ще отбраняват, бе подложен под чужди мераци и абстрактни глобални концепции. Но има и известно вълшебство в мига – да фантазираме как създателите на „политико-военната група“ биха посрещнали един „политико-военен съд“ спрямо тях.