„И да не плашат хората, че ще плащат те тази цена, ще си я платят трите търговски дружества от печалби”, заяви грижовно за народа си премиерът Борисов. От Виена, където участва във форум за цифровото ограмотяване на африканците, той направи бърза сметка какви цифри трябва да преглътне България заради глобата, наложена в понеделник от Европейската комисия. Тя санкционира за газов монополизъм трите държавни търговски предприятия „Български енергиен холдинг”, неговото дъщерно дружество за доставка на природен газ „Булгаргаз“ и другото дъщерно дружество за газова инфраструктура „Булгартрансгаз“ (групата БЕХ). Точното число е 77 068 000 евро, което на разбираем български означава 150 673 231.54 лева по официалния курс на БНБ.
Те ли са истинските виновници за нарушаването на пазарните правила в ЕС чрез блокиране на достъпа на други търговци до газопреносната система на България и до нейното единствено газохранилище в Чирен? От изявлението на Борисов пред съпровождащи го български журналисти във Виена стана ясно, че трите дружества са били странични наблюдатели на преговорите с Брюксел, защото правителството начело с него е водило пазарлък за размера на глобата. „Започнахме от 300 млн. евро. Аз преговарях веднъж, Томислав Дончев около 100 пъти. Свалихме ги на 150, на 140 и сега последно на 77 млн. евро. Това беше минималната сума, която успяхме да договорим“, тупна се в гърдите Бойко Борисов. Излиза, че правителството е смятало глобата за адресирана към него, а не към търговци със самоволно поведение на пазара. Това пък е ясен показател, че властта споделя вината им, защото им е диктувала какво да правят. Не е голяма тайна, че държавните фирми не са свободни от волята на правителството. И Брюксел не се е съмнявал в това, защото се е съгласил да преговаря пряко с правителството, а не с шефовете на трите дружества, които всъщност глобява.
Дотук задачата за цифрово ограмотяване е решена наполовина с помощта на премиера. След като е ясно, че вината трябва да се търси в средите на управляващите политици, достатъчно е да се види кои са били на власт през периода на нарушението, който е фиксиран от ЕК „между 2010 и 2015 г.“. Тогава групата БЕХ е блокирала достъпа до вътрешната газопреносна мрежа на България, единственото газохранилище в България и единствения газопровод за внос на газ в България, който ненужно е бил изцяло резервиран от БЕХ, само за да се пречи на други търговци.
Колкото и да напрягаме паметта си, други премиерски имена, освен на Бойко Борисов и Пламен Орешарски, няма да изкараме наяве. Орешарски бе краткотраен премиер и не остави спомен за собствена политика. Той бе само несполучлива пауза между два мандата на Борисов, който вече градеше самочувствие на стопанин на държавата. С годините събитията започват да се смесват и затова е необходимо да се напомни последователността на фактите. Макар че фирмата „Овергаз“ подаде сигнал в Брюксел през 2011 г., решението на ЕК да започне наказателна процедура бе взето самостоятелно две години по-рано, уточни след огласяването на глобата комисарката за конкуренцията Маргрете Вестагер. Началото й буквално съвпадна със старта в средата на 2009 г. на първия премиерски мандат на Борисов, но тогава той още бе твърде несведущ по европейските въпроси. След едногодишна преписка между неговата администрация и Брюксел България получи на 17 юни 2010 г. второ, последно предупреждение за предстоящи санкции, ако продължава да смята, че либерализацията на европейския енергиен пазар не се отнася до нея. След още една година търпение за вразумяване ЕК пристъпи към действие.
Личеше си, че играта загрубява, но как да се вразуми премиер, който смята, че чрез деформиране на пазара и спускане на цени отгоре показва на всеки гражданин кой му е началник. Вече можеше да се прогнозира, че либерализацията на енергийния пазар в България няма да се случи, докато държавните монополисти не понесат глоби за много милиони евро, каквито са тарифите на Брюксел. Тук не ставаше дума за чисто търговски интереси, а за цивилизационен сблъсък на две философии по енергийните въпроси.
Така например от гледна точка на европейския пазар за природен газ България бе определена като „газов остров“. Така пишеше в одобрения на 25 юни 2010 г. от представителите на 27-те правителства в ЕС проект на Регламент за сигурността на газовите доставки.
Държавата обаче се виждаше с други очи. Ден по-рано, на 24 юни, Министерството на икономиката и енергетиката публикува за обсъждане Проект на енергийна стратегия на България до 2020 г., в която страната се определяше като кръстопът, защото смяташе, че главното й предназначение в Европа е да служи за пренос и разпределение на газовите потоци към други страни. Отсъстваше разбирането, че България е не само транзитна територия, но и европейски пазар. „Понастоящем България се явява газов разпределителен център в региона на Югоизточна Европа – държавата ни осигурява доставките на природен газ за Турция, Гърция и Македония и е гарант за сигурността на газовите доставки в региона“, пише в стратегията. Още един напън на въображението и предстоеше Борисов да изобрети газов хъб, чиито кранове да върти лично той. Само че за да излезе от положението на газов остров, държавата трябваше не да мисли как да разпределя чужд газ за три и повече държави, а да получава газ поне от три източника. Това едва ли ще стане скоро.
Що се отнася до твърдението на Борисов, че гражданите няма да понесат щета от глобата, защото плащането й щяло да стане от печалбата на трите дружества, това означава само, че българите вече са платили и надплатили достатъчно много за монополните цени. Европейската комисия определя размера на глобите, като се основава на проучване на ОИСР от 2008 г. То установява, че картелите увеличават цените си с 15-20% годишно, ако не бъдат наказани своевременно. Могат да стигнат и до 50% увеличение. „Ако даден картел продължи няколко години, участващите в него предприятия се възползват от тези по-високи цени всяка година от неговото съществуване. За да се постигне превантивната цел за индустрията като цяло, това трябва да бъде взето под внимание при определянето на глобата“, пише в разяснение на ЕК как се формират финансовите санкции на Брюксел.
Заплахата от глоба на българските газови монополисти бе отправена в официално съобщение през 2013 г. от комисията „Барозу“. Тя стигна през 2015 г. до окончателния извод за извършени нарушения, когато мандатът й бе на финала. Щом дойде ред на комисията „Юнкер“, тя вече не можеше да прекрати процедурата и максималната услуга, която направи на „приятеля“ Бойко, бе да я проточи почти до края на мандата си. Жан-Клод Юнкер предпочете да я приключи, вместо да я остави на наследника си, защото в негова власт бе да намали глобата до 77 млн. евро от първоначално изчислените 316 млн. евро. Ако не бе направил този жест, сега символично щяхме да запишем на сметката на Борисов не 150, а 600 млн. лв.
Какво да прави България в тази ситуация?
Ако групата БЕХ плати, ще признае вина, която вече е установена. Ако не признае вина, както реши Народното събрание преди година, България ще трябва да оспори решението на ЕК пред Съда на ЕС в Люксембург. Това ще означава дело срещу Еврокомисията, което ще продължи поне 4-5 години. Ответник ще бъде следващата Еврокомисия, която може да не бъде изпълнена с такива топли чувства към Борисов и да изкара наяве факти, които сега не се съобщават. Цялостният преглед на материалите по делото може да накара съда да провери дали глобата е пропорционална на нарушението и неговата продължителност. Нищо чудно той да забележи тогава нейното четирикратно намаляване и да я върне в размера, който Борисов така героично е оспорил. При всички случаи обаче май е крайно време гражданите и фирмите да си потърсим надвзетите пари от онези, които така щедро ги прахосват. Уж за наше добро, всъщност – за тяхно добруване.
Светослав Терзиев