Разкажи го отново, Марко Поло!

В прекрасния филм „Казабланка“ главният герой, Хъмфри Богарт, остава известен с думите, с които се обръща към пианиста в неговия нощен клуб, в който нацистите се опитват да командват живота. „Изсвири го отново, Сам!“ – е култовата фраза на Хъмфри Богарт. С тази фраза той им напомня, че джазът е музика, която по онова време е била символ на свободата, надеждата и независимостта. Музика, която могат да разберат само истински свободните хора.

Когато през 12в известният венециански търговец Марко Поло заедно със своя син и брат потегля за Китай никой не е знаел къде точно отива и какво точно ще види. Марко Поло пропътувал Пътя на коприната до Китай , срещнал се с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан, внук на Чингис хан, в Шанду – и дори работил десетилетие за него. За разлика от другите чиновници на императора, той умеел да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връщал при императора, му разказвал всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът предпочитал да го изпраща на сложни мисии, за да събере необходимата информация.

Години по-късно Марко Поло се връща във Венеция и наред с многото екзотични стоки, подаръци и новости донася най-важното послание. Като разказва за своя живот при китайския император той много ясно, подробно и философски обяснява как трябва да се държат търговците, когато отиват в чужда страна да търгуват. Като казвам търговците – имам пред вид не само обикновените предприемачи, но също така политиците, военните, свещениците. Тогава всичко това е било едно цяло. По-късно се появяват тесните специализации.

Марко Поло разказва, че ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура.

Повтарям– да опознаеш, а не да пренебрегнеш или да унищожиш! Да разбереш на какво се смеят те и от какво плачат.

И когато проникнеш дълбоко в културната им идентичност, ти вече ще бъдеш добре посрещнат и можеш да се надяваш и да направиш добра търговия- с други думи да спечелиш от това свое познание. Съветът на Марко Поло е: „Като отидете в Китай, дръжте се уважително към китайците и към техния император, към техните богове. Ако го направите, ще ви посрещнат добре.“ В същото време той съветва и китайския император какво трябва да направят неговите търговци, за да бъдат посрещнати добре във Венеция. Ако имахме тогава такъв еквивалент щяхме да кажем, че Марко Поло е бил основател на първата дипломатическа академия. И също така- основоположник на хартата на ООН. Въпреки, че днес тази харта е обрасла с толкова условности, че вече е трудно да се каже в какво е основата на тези отношения.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

А то е съвсем просто и не е от вчера. Ако искаш да те уважават и да те посрещат добре- отнасяй се с другите страни уважително, зачитай техните закони и техните обичаи и те ще ти отвърнат със същото. Разказва Марко Поло, ама кой го слуша! За съжаление само няколко века след неговото пътешествие, което в интерес на истината мнозина са приемали като измислица и фантастичен разказ, великите европейски мореплаватели нападнали Южна Америка без да са чели спомените на именития пътешественик и търговец. Те просто решили, че няма смисъл да си губят времето с изучаване на чуждите обичаи и желания, ами по-добре да покажат кой има по-остри мечове и алебарди. Останалото го знаем .

Като казвали, че не вярват на разказите на пътешественика мореплавателите-завоеватели искали да пояснят, че не може само с една добра дума да отидеш при чужденеца и да го убедиш да търгува с тебе. Трябва и нещо друго. Векове по-късно Ал Капоне ще облече тази идея в крилатата фраза : „ На нашата улица се знаеше, казва той, че с добра дума и пистолет можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума“. И двамата герои са добре познати на историята- можете да вярвате на когото поискате като знаете как са завършили живота си и какъв спомен са оставили след себе си.

Днес тези мъдрости явно вече са оценени по достойнство, защото глобалните икономически империи не се нуждаят от добрата дума на хората по света. Те предпочитат да цитират Ал Капоне. И все пак си мисля – колко ли щеше да спечели светът ако се бяха прислушали на времето в думите на стария венециански търговец. Както казахме, тогава търговците са били едновременно и предприемачи, и воини и дипломати. Сега вече тези търговци ги няма. Както впрочем и дипломатите.

Ако знаех че ще подейства бих призовал високо: „Разкажи го отново, Марко Поло!“

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Как се насложиха църковните върху народните и какъв е традиционният смисъл на дългите и напоителни всенародни трапези

На мнозина е известно, но все пак и аз да се опра на този исторически факт, че януари и февруари са последните два месеца, добавени в Григорианския календар. Просто древните римляни са смятали, че през зимата месеци няма. Логично, като се има предвид, че няма и селскостопанска дейност.

На принципа, че последните обикновено стават първи, първият месец на годината носи името на двуликия бог Янус, бога на времето, пазителя на вратите, обърнат едновременно към миналото и към бъдещето. Народното име на януари е Голям Сечко – нищо по-мъдро от народа, зимата, сковала земята, не предполага нищо, освен да притичаш до обора, да хвърлиш на добитъка, да изринеш, да нахраниш птичия двор, сврян на топло в кокошарника, и да седнеш на трапезата. Няма оран, няма копан, няма жътва и вършитба, житцето спи под снежния юрган и на човека му се полага отдих. Прасето е заколено, ще стигне, докато се хванем за зелено, тъй е подреден светът в нормалното си за нашите ширини битие.

10 месеца усилен труд предполагат месец празници. Някои наричат януари

“пиянския месец” – не укоризнено, а с шеговитост

Защото какво е празникът без греяна ракия и руйно вино, хора нормални сме, не строги догматици, я. Цели осем празника са се наредили в януари, като се вземе предвид преминаването от Юлианския към Григорианския календар, празнуването се удвоява, та не е голяма дума да кажем, че през ден е празник. Васильовден се отбелязва въпреки дванайсетте “мръсни дни” (от Игнажден до Йордановден, некръстени дни са, гонят се злите сили, но да си кажем честно то и Сурвата, и всичките народни ритуали за прогонване на лошотиите са си своего рода празници), и Богоявление “отпушва” върволицата на наздравиците.

На 6 януари.

Знаете обичаите, макар далеч не всички да се къпете в студената вода и да скачате за кръста, който си има Данчовци и Данки, реди трапеза или се реди на нея. Всъщност

в имените дни има нещо всенародно, за разлика от личните,

рождените – празнуват всички именици. Тавтологията е нарочна, да изпишем правилно – който има имен ден е именик, колкото и да го пишат в социалните мрежи с двойно “н”. Имайте го предвид. Като си наричате мълчаната вода преди Богоявление, познато още Зимен Кръстовден, Водици или Водокръщи, да ви се сбъднат пожеланията за през цялата година.

След Йордановците сядат на тежки трапези Ивановците – на 7 януари, денят на кръстителя Исусов Йоан Предтеча. Името Иваново по нашите земи е второто най-разпространено сред населението, празнуват всички носещи него и производните му, та направо за един от националните ни празници трябва да смятаме 7 януари. Можем да го отбележим и като

радиоден на песента “Иване, Иване”,

изпълнявана от Богдана Карадочева по музика на Стефан Димитров, с намигване го казвам.

Трапезите стават все по-всенародни и все по-весели. Винаги съм се питала защо е ритуалното къпане и на Йордановден, и на Ивановден, че и на следващия – Бабинден, когато, внимание!- празнуват не бабите на внучета, а жените, които помагат за раждането на децата. Акушерките тоест. Те дават път на новия живот, те поемат бебето и го изкъпват, затова ритуално и тях ги къпят на празника им, че и ги даруват булките, родили през годината – да са здрави и те, и децата годиначета. Един от най-големите женски празници в народния ни календар, защото повече празнуването е отредено на мъжкия пол, но пък

женският празник е с много повече подтекст

Няма да ви го разказвам сега, описан е подробно, намерете си източниците, забавлението е гарантирано.

Тринайсет дни по-късно, на 21 януари, официално честваме Деня на родилната помощ, предупредих за двойното празнуване.

Тъй по принцип са наредени празничните дни – с наслагване на църковните върху народните. Тъй след Бабинден на 17 януари е редът на Лелинден, според църквата посветен на св. Антоний Велики. Именици са Антоновците и производните им имена, поверието гласи, че на този ден се събират болестите и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. Затова се правят ритуали за предпазване от тях. Жените не работят женска работа – не плетат, не шият, не предат, за да не разлютят чумата и другите страшни болести. Задължително е било да се омесят три питки и да се намажат с мед – две да се раздадат на съседи, а третата да се качи на тавана на къщата за чумата…

Поверия. Лично мое мнение – трябва да си отдъхнат и жените, да разпуснат души. Смята се че св. Антон и св. Атанас са свързани – че са били братя ковачи, затова и в двата поредни дни празнуват освен имениците ковачите, железарите, налбантите. Св. Атанасий Велики се представя като мъж, облечен с копринена риза, който излиза на полето, яхнал бял кон и вика: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Останала е и поговорката “Атанас гялди и яз гялди” в превод “Атанас дойде и лятото дойде”. Така покровителят на снеговете и ледовете обявява своето оттегляне от нашите земи, особено е почитан този празник от хората, които недолюбват студа, вярно, че до лято има бая месеци, ама има стоплящата надежда, че ей го зад баира.

По Юлианския календар още един празник е в януари – Петльовден, денят на мъжките рожби. На 20 януари се отбелязва, коли се петел. А по църковния канон на този ден се чества Св. Евтимий. Казах ви за наслагването, работи.

И на всичките тези празници, чествани всенародно, напоително и здравословно, народът се весели с каквото Бог дал, според чергата и според разбиранията си. Важното е дух да има,

душа да се отпусне и тяло да почине

Защото от февруари започва кърската работа – лозе ще зарязва, Малък Сечко понякога сече повече от Големия, но вече сестра им Марта стяга червеното рухо и започват усилните трудови делници.

Иначе ние всички си ходим на работа (дай боже всекиму в тези времена!), но обичаите си ги спазваме. Така се пази родовата памет, така се спазва традицията и се предава от поколение на поколение. Защото, ако не се веселиш, както трябва – с пълна чаша и пълно сърце, не можеш и да работиш всеотдайно. За всичко има време – важното е да го уцелиш. И да не бъркаш едното с другото.

* Маргарита Петкова е авторка на текста на песента „Иване, Иване“

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Идеологически правилната музика спасява Байдън

Зъл американски публицист обиди жена, която привлича тълпи от хора на концертите си и е известна на почти целия свят, като цяло – Тейлър Суифт. Обвинението е ясно и разбираемо, като се има предвид, че нарушителят е републиканец и тръмпист. И така, тази певица я натискат в гърлото на всички, тя е навсякъде и звучи от всяко желязо, а демократите активно обсъждат , че тя ще излезе в подкрепа на Джо Байдън на изборите и ще спаси него и демокрацията като цяло.

И тогава нашият автор изброява, точка по точка, проявите на политическия „активизъм“ на Тейлър в пълно съгласие с ключовите точки от програмата на „събудените“ леви демократи. Тя се бори за климата на планетата (въпреки че лети със собствен самолет и не смята да спира да гори гориво по повода). Тя е феминистка, мрази „господството на мъжете“, бори се за правата на ЛГБТ и т.н. И единственото хубаво нещо в тази ситуация, казва нашият тръмпист, е, че някой е прекалил. И може би демократите толкова открито са превърнали Тейлър в свое оръжие, че точно преди изборите ще вземе да втръсне на всички окончателно.

Ако, за ваше щастие, не знаете нищо за тази прекрасна жена, нека ви напомня: тя е „човек на 2023 г.“ според списание “Тайм”. Тоест, тя е надминала целия свят по своите заслуги – политици, генерали, идеолози, магнати, учени… И тук има смисъл внимателно да се вгледаме как са формулирани нейните заслуги от този рупор на демократите.

Тя „слива изкуството и търговията, освобождавайки енергията на историческата сила“. Тя е първата поп звезда, спечелила милиард долара. Милиард. Шегата настрана.

Освен това тя е първата в историята, която е „личност на годината“ от света на изкуството. И това ни „събужда да мислим“ за това кой притежава нашето „културно изразяване“. В същото време тя е част от „меката сила“ на САЩ.

Общо взето, пред нас е идеологически последователен музикант в духа на настоящия дневен ред – либералка, глобалистка и т.н. Отлежаването ѝ е от отдавна – от 2009 г., когато започва възходът на кариерата на тази 33-годишна певица, която сама пише музика и текстове. Има, няма да повярвате, подробна справка по тази тема, съставена от вестник “Хил”, по години и етапи на творчество. Информацията не е за това какви песни и албуми са написани, дали са добри или лоши, а за какви политически теми и през коя година е говорило момичето.

И от това досие научаваме, че в младостта й се е случвало какво ли не – дори е била харесвана от някои американски „расисти и нацисти“, защото типичната арийска блондинка, освен това, свиреща кънтри – принадлежащо към страната и това е собствено, американско, оригинално нещо. Но след това преодолява русото и след време – през 2017 г. – предприема действия за преследване на сексистите мъж и оттам нататък всичко тръгва по правилните релси и напълно в рамките на правилната идеология.

И тук започват въпросите – за нас, на първо място, тъй като в Русия разговорите за „с кого сте, майстори на културата“ станаха оживени. Колко добре се смесват политиката и културата? Например половината Америка смята Тейлър за страхотна певица, защото има правилните възгледи, но другата половина не може да я трае, защото тя има същите възгледи. Това добре ли е (за тях, за световната музика) или лошо? Дали културата в идеалния случай е нещо, което обединява обществата, или обратното?

След това има друга история, свързана с факта, че политиката често прави мечешка услуга на културата, защото може – както в случая с Тейлър Суифт – да прекали. И човекът се пита: струва ли ми се, че момичето е политическа конструкция, празно място и не прави нищо гениално, или е защото ние с нея имаме различни възгледи?

В случая фактът, че е заработила един милиард и е „човек на годината”, е чист пропаганден излишък – това е очевидно. Но – тук преминаваме в сферата на чисто личното възприятие – има и е имало музиканти, от които настръхваш. Сред живите са Пол Маккартни (с когото мнозина имат силни различия във възгледите си), преди това Ленард Коен, Франк Синатра, преди Синатра Руди Вали и т.н. Настръхвай колкото искаш. Пеенето на нашия „човек на годината“ не ме кара да настръхвам. И възниква въпросът: може би някой трябва да възстанови настръхването, в противен случай неистовата политизация на културата ще я избие в зародиш, ако не се защитим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?