КУЛТУРА
Тарикат или рицар? Изборът е ваш
Стана ми навик да се застъпвам за Андрешко. Не за разказа, за неговия герой. Откакто действителността в тази държава безнадеждно се разминава с приказките на управниците, откакто националният идеал и всяка поредна социална идея грубо и безцеремонно се приспособяват за лична изгода – до превръщането им в тяхната противоположност, сиреч в последните стотина години – учени, литератори и най-банални агитатори по нашите земи се специализираха в ловко пренасочване на вината, в пробутване на намеци и инсинуации срещу исторически образи и… литературни герои. На властта все някой друг трябва да й е виновен.
Изтече времето на идеологиите, дойде времето на икономическото мислене. Няма вече да ни управляват идеите, парите ще управляват. Обаче много бързо свършват, пустите пари.
И емнаха Андрешко
„Андрешко“ е мерна величина в българската литература. Спомням си от моето литературно юношество, че когато на кафе или на трапеза се одумваше някой колега, стари писатели имаха обичай да теглят чертата с въпроса: има ли тоя автор „Андрешко“, или не? Ако няма – защо изобщо се занимаваме с него. Ако има – останалото губи значение, всичко може да му се прости. Но това бе само приблизително – никой на масата (а и въобще) нямаше „Андрешко”.
Има нещо подозрително, нечисто в това, че със същия патос, с който бе възпяван като защитник на бедните и слабите, като изпълнител на социалната правда, днес Андрешко се обругава като нихилист, саботьор и конспиратор срещу държавата. Авторите на тези текстове са в крак с конюнктурата, но разказа са позабравили, замазал се е в съзнанието им и си го досъчиняват, както им падне. Най-общо, въпросната тяхна теза внушава, че държавата ни не процъфтява, защото българинът е поразен от Андрешковата зараза. Тази зараза се предавала в поколенията и блокирала икономиката. Андрешко се представя за родоначалник на данъчното кръшкане, заради което държавата не свързва двата края. В заслеплението си и в усърдието да изкарат някого виновен авторите изпускат, че нередовният платец не е Андрешко, а някой си Станой. В разнообразието от ругатни и оскърбления съдията дори не намеква, че Андрешко се е отклонил от данъчните си задължения. И следва да го освободим от тази отговорност.
Остава обвинението в данъчен саботаж. И, разбира се, в пълна липса на гражданско (селско) съзнание. Оставил съдията в блатото и търтил да предупреди длъжника. Хич не го е еня за държавата!
Но никой не се опитва да надникне зад това обвинение.
Може пък в онова нощно приключение Андрешко да има смекчаващи вината обстоятелства!
Може да има някакъв горчив опит като данъкоплатец, може да има достатъчни разочарования като гражданин (селянин) на тази държава, за която го обвиняват, че бил потопил! Може дори да има някаква сантиментална причина. Или просто (и най-вероятно) като истински шоп да мрази да го лъжат.
Ако Андрешко знаеше поне онова, което ние днес знаем от българската история, той вероятно също нямаше да си плаща данъците.
Ако знаеше, че заплатените с неговите пари генерали Рачо Петров и Михаил Савов ще завъртят епичната далавера с вноса на патрони за българската армия и ще влязат в летописа на световната корупция.
Ако знаеше, че Фердинанд, чиято цивилна листа е попълвана точно с данъците на Андрешко, ще залага страната на различни военни съюзи и групировки срещу огромни суми, получени в тайни сметки.
Ако знаеше, че група политици, на които пак той осигурява депутатските заплати, ще останат в историята с голямата житарска афера, чиито последствия доразоряват и доизгребват България след втората национална катастрофа…
Ако знаеше поне това. А и всичките подобни афери, които ще последват и ще продължават до днес… Е, няма как да е знаел.*
Но все нещо трябва да е подочувал Андрешко, все за нещо трябва да се е договедил.
А и главното е още занапред. Защото заради широките пръсти, заради лакомията и корупцията на същите тези особи, политически и държавни мошеници той ще показва чудеса от храброст с калпави патрони, с пробити ботуши и гнил шинел, с оскъден залък за стомаха и без лекарства за раните. И отвоюваните с тази гола храброст земи и слава ще бъдат пропилени, профукани като всичко останало от същите продажници – монарх, министри, дипломати, които нито в един момент от българската история не са си изработвали парите, дето Андрешко им ги дава, а Станой – не.
Ето защо така дълбоко в миналото бърка агитката от социолози, литератори и политолози, която напоследък се суети (и в клин, и в ръкав!) да изрови за нуждите на управниците дежурния необходим грешник. Андрешко може да е оставил кости пред Одрин, Чаталджа или Криволак, може да е погинал в българските междуособици, да е угаснал от бедност, разорение или видовете терор, но симпатичното приключение от мочурищата около София още не му е простено.
И цялата тая абсурдна пукотевица има само една цел: алиби
Алиби! Така се опитват да ни го пробутат тук, където държавата се отървава и от последните си задължения към данъкоплатеца – а от които няма как да се отърси, просто не изпълнява. Данъците на населението са най-обикновена, вулгарна, но не и доброволна вересия – срещу тях то често не получава дори едно merci…
Обществото преглътна факта, че те не се събират за покриване на неговите разходи и нужди, за неговата сигурност, здраве, образование и култура, а за издръжка и охолство на онези, които тези средства прибират и управляват. То се примири, че по традиция това са единствените „свободни“ пари в държавата, които министри, чиновници и депутати си заплюват във вид на безсрамни заплати, на екзотични командировки, на служби за роднините и слугите, на отстъпки и облекчения за партньори и съдружници, а и на най-обикновени рушветчии. Неговите пари отиват в разгула на държавните поръчки, в гигантоманските сделки с още по-безсрамни комисиони.
Може би те имат предвид, че нещо в държавата се е променило? Или че самата държава не е вече онази, която Андрешко тъй точно бе претеглил на своя си шопски кантар? Но доказателства за промяна Андрешковите клеветници не дават. Още по-малко е приготвила такива доказателства и държавата.
Освен едната промяна, за която всички си затваряме очите: че днес, обратно на оригинала, бирниците зарязаха данъкоплатеца в блатото.
_____________________________
* Този вреден разказ Елин Пелин отпечатва през 1903 г. в сп. „Просвета“, предназначено, според собствените му думи, „за учениците от гимназиите, за интелигенцията, за учителите“. Редакторът му дал сто лева и писателят спомня този хонорар с благодарност – тогава сто лева били много пари. Очевидно, за да отпечата разказа в ученическо списание, Елин Пелин, който, бездруго, е и между моралистите в нашата литература (пък и сам бил учител), го е смятал за поучителен, предразполагащ към благородни помисли. Искал е да даде на българчетата пример на рицар от тяхната кръв и тяхната черга. Вероятно за да го следват…
КУЛТУРА
ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!
Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.
Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.
„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.
Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.
Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.
Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.
Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.
„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.
Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите
„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.
„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.
„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.
Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.
Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.
„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.
„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КУЛТУРА
Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество
На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)
За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.
Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:
По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.
„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.
Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.
Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.
„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.
Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.
„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.
ГЕРГАНА НИКОЛОВА
СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)
КУЛТУРА
Ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура
Разкажи го отново, Марко Поло!
В прекрасния филм „Казабланка“ главният герой, Хъмфри Богарт, остава известен с думите, с които се обръща към пианиста в неговия нощен клуб, в който нацистите се опитват да командват живота. „Изсвири го отново, Сам!“ – е култовата фраза на Хъмфри Богарт. С тази фраза той им напомня, че джазът е музика, която по онова време е била символ на свободата, надеждата и независимостта. Музика, която могат да разберат само истински свободните хора.
Когато през 12в известният венециански търговец Марко Поло заедно със своя син и брат потегля за Китай никой не е знаел къде точно отива и какво точно ще види. Марко Поло пропътувал Пътя на коприната до Китай , срещнал се с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан, внук на Чингис хан, в Шанду – и дори работил десетилетие за него. За разлика от другите чиновници на императора, той умеел да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връщал при императора, му разказвал всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът предпочитал да го изпраща на сложни мисии, за да събере необходимата информация.
Години по-късно Марко Поло се връща във Венеция и наред с многото екзотични стоки, подаръци и новости донася най-важното послание. Като разказва за своя живот при китайския император той много ясно, подробно и философски обяснява как трябва да се държат търговците, когато отиват в чужда страна да търгуват. Като казвам търговците – имам пред вид не само обикновените предприемачи, но също така политиците, военните, свещениците. Тогава всичко това е било едно цяло. По-късно се появяват тесните специализации.
Марко Поло разказва, че ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура.
Повтарям– да опознаеш, а не да пренебрегнеш или да унищожиш! Да разбереш на какво се смеят те и от какво плачат.
И когато проникнеш дълбоко в културната им идентичност, ти вече ще бъдеш добре посрещнат и можеш да се надяваш и да направиш добра търговия- с други думи да спечелиш от това свое познание. Съветът на Марко Поло е: „Като отидете в Китай, дръжте се уважително към китайците и към техния император, към техните богове. Ако го направите, ще ви посрещнат добре.“ В същото време той съветва и китайския император какво трябва да направят неговите търговци, за да бъдат посрещнати добре във Венеция. Ако имахме тогава такъв еквивалент щяхме да кажем, че Марко Поло е бил основател на първата дипломатическа академия. И също така- основоположник на хартата на ООН. Въпреки, че днес тази харта е обрасла с толкова условности, че вече е трудно да се каже в какво е основата на тези отношения.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
А то е съвсем просто и не е от вчера. Ако искаш да те уважават и да те посрещат добре- отнасяй се с другите страни уважително, зачитай техните закони и техните обичаи и те ще ти отвърнат със същото. Разказва Марко Поло, ама кой го слуша! За съжаление само няколко века след неговото пътешествие, което в интерес на истината мнозина са приемали като измислица и фантастичен разказ, великите европейски мореплаватели нападнали Южна Америка без да са чели спомените на именития пътешественик и търговец. Те просто решили, че няма смисъл да си губят времето с изучаване на чуждите обичаи и желания, ами по-добре да покажат кой има по-остри мечове и алебарди. Останалото го знаем .
Като казвали, че не вярват на разказите на пътешественика мореплавателите-завоеватели искали да пояснят, че не може само с една добра дума да отидеш при чужденеца и да го убедиш да търгува с тебе. Трябва и нещо друго. Векове по-късно Ал Капоне ще облече тази идея в крилатата фраза : „ На нашата улица се знаеше, казва той, че с добра дума и пистолет можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума“. И двамата герои са добре познати на историята- можете да вярвате на когото поискате като знаете как са завършили живота си и какъв спомен са оставили след себе си.
Днес тези мъдрости явно вече са оценени по достойнство, защото глобалните икономически империи не се нуждаят от добрата дума на хората по света. Те предпочитат да цитират Ал Капоне. И все пак си мисля – колко ли щеше да спечели светът ако се бяха прислушали на времето в думите на стария венециански търговец. Както казахме, тогава търговците са били едновременно и предприемачи, и воини и дипломати. Сега вече тези търговци ги няма. Както впрочем и дипломатите.
Ако знаех че ще подейства бих призовал високо: „Разкажи го отново, Марко Поло!“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
-
СВЯТпреди 6 месеца
Съдят истеричната вещица от Брюксел