КУЛТУРА
„Калинките” на радикализираната групировка ГЕРБ превърнаха културата в дойна крава
Директори „калинки”, назначени от ГЕРБ без конкурси или с манипулирани състезания, все още управляват българските театри, опери и оркестри (доколкото такива останаха след разрушителните „реформи” на Костов – Москова и особено тази на Борисов – Рашидов).
Преди няколко години една новина скандализира културна ни общественост. Оказа се, че доскорошният директор-диригент на Русенската опера Найден Тодоров няма легитимна диплома от Виена за висше образование в степен бакалавър, но въпреки това се е сдобил с такава за по-високата магистърска степен в частния НБУ.
В биографията му по негови данни можем да прочетем, че от 1993 г. е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил „през 1996 г.”.
Но всъщност и това се оказа невярно! Една лъжа, която и досега тиражират в печата неосведомени репортери. Някои от тях дори го обявиха за „гениален“, за „българско чудо“.
Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира у нас.
Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка.
Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз от Австрия.
Да, чуждестранна диплома от Виена не е регистрирана и легализирана у нас. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че бакалавърският курс е 4 години, Тодоров отговори, че е представил „легализирана и призната академична справка от Виена”.
За подобна „справка” от образователното министерство, обаче, не потвърдиха. След това той заяви, че бил учил за бакалавър вместо четири две години у нас (!), а за магистър – вместо две – две и половина, само за една година!
И това бе оповестено в печата, но от Културното министерство не предприеха нищо. Всъщност през всичките тези години той без прекъсване е бил на постоянна, щатна работа, при това без редовна диплома за висшист в различни оркестри (Видин, Враца, Пловдив, Бургас, Русе), без изобщо да прекъсва трудовия си стаж, и съвсем не е бил редовен студент.
Нито се е явявал на изпити! А в Пловдив дори е бил назначен за главен, при това в оркестъра на знаменития Добрин Петков. Накрая, след скандала, най-неочаквано се появиха… едновременно две негови дипломи от частния НБУ за бакалавър и магистър, издадени почти едновременно – с разлика от няколко месеца.
От което следва, че са твърде спорни. Защото магистратура не се учи и защитава за 2-3 месеца, нали?! Всъщност, това се доказа и от Съда! Отделен въпрос е, че сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент.
Но, за съжаление, някои кръгове у нас (далече от музиката и културата) му оказват щедра финансова и морална подкрепа.
Преди няколко години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора – иначе талантливият млад оперен и камерен певец Веселин Стойков, съобщи „Телеграф”.
Когато поел високия пост, Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но впоследствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса.
Но солидно подкрепеният от някои „фактори“, в това число и от чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си!
Дори наскоро получи награда, а някои наивни репортерки побързаха да го обявят за „новия Емил Чакъров“ и дори за „българския Караян“!
А той продължи да съсипва музикално Русе с ниското качество на надве-натри сглобените постановки и симфонични концерти, подготвени за ден- два!
Както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с частните турнета на операта и оркестъра в чужбина, на които те получаваха мизерни хонорари, а той – солидни суми. При това управляваше Операта и Оркестъра повече дистанционно – по телефона и чрез интернет, но еднолично, по диктаторски, без художествен съвет.
Ако някой му се противопоставяше, биваше незабавно уволнен. Така за кратко време през Русе преминаха десетки певци и музиканти, както и диригенти, които Найден Тодоров назначаваше и уволняваше, както му хрумне.
В Русе Найден Тодоров започна да работи още в началото, както се изрази много точно една известна критичка, музикалният наблюдател на вестник „Култура”, Екатерина Дочева – „по-стахановски“, страшно производително и, разбира се, страшно некачествено; „да прави музика за тежко чуващи хора“ или, както каза известен наш музикант: „да преминава през най-съвършените партитури грубо като танк!“
И наистина, Тодоров вече повече от десет години не преставаше да изумява културната публика с рекордно кратките срокове, за които подготвя цяла голяма опера – от 7 до 9 дни, вместо за поне два- три месеца, а премиерна симфонична програма вместо за седмица, за два дни!
При това става дума за мащабни, тежки опери като „Вилхелм Тел“, „Турандот“, „Дон Карлос“, „Кавалерът на розата“, „Самсон и Далила“. Това доведе и до спад на художественото ниво, до демотивиране и дори до деморализиране на част от състава – поражение, което е вече видно от всички, които познават миналото и настоящето на този водещ преди наш музикален институт.
Да, резултатите от този начин на работа вече са налице – след първото или най-много третото представление, премиерните постановки падат безславно, въпреки труда на изпълнителите и средствата, вложени в тях.
Но планът според т.нар. „делегирани бюджети”/ един абсурд, без аналог в света!/ се изпълнява, разбира се, на книга, с разни машинации и двойни счетоводства. Въпреки, че в културното министерство се знае за тази измама!
А след скъпия и некачествен, неконтролиран от него ремонт, сградата на Русенската опера наскоро отново протече, фасадата започна да се руши, а и сцената се оказа опасна за здравето и дори живота на артистите.
На всичко отгоре Найден Тодоров остави и един огромен дълг на Русенската опера и оркестър – близо милион и половина! Но министерството продължи да нехае. Нещо повече – неговият покловител, Веждьо Рашидов го назначи за директор на… представете си: Националната ни филхармония, оркестъра на великия Саша Попов!
Предполагам, че „Бащата на българския симфонизъм“ би се обърнал в гроба, ако можеше да присъства на един концерт на този „български Караян“. При това влезе в комбина с министър Банов и двамата въртят далавери с продажбата на билетите за концертите в зала „България”, случай, който подлежи на разследване.
Ако описвам явлението „Найден Тодоров“, то е, защото конкретното явление съвсем не е изолирано. В голяма степен то вече е типично. Посочвам го просто като най-драстичния пример.
В последните години от безхаберното управление на неукия ни културен ексминистър Рашидов в редица театри, опери, оркестри бяха назначавани без конкурс или с манипулирани такива, немалко протежета на управляващите.
Така се случи и в Русенския драматичен театър, където беше натрапен активист на управляващата партия – бившият артист Орлин Дяков, провалил се като директор в Монтана / изгонен още в първия си сезон, спасил се от съда след две големи злоупотреби/, а сега изявяващ се като режисьор без диплома за това и без необходимите качества. Наскоро режисира „Хамлет“ в Русе като постановката не издържа и три представления).
КУЛТУРА
ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!
Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.
Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.
„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.
Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.
Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.
Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.
Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.
„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.
Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите
„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.
„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.
„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.
Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.
Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.
„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.
„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КУЛТУРА
Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество
На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)
За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.
Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:
По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.
„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.
Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.
Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.
„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.
Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.
„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.
ГЕРГАНА НИКОЛОВА
СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)
КУЛТУРА
Ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура
Разкажи го отново, Марко Поло!
В прекрасния филм „Казабланка“ главният герой, Хъмфри Богарт, остава известен с думите, с които се обръща към пианиста в неговия нощен клуб, в който нацистите се опитват да командват живота. „Изсвири го отново, Сам!“ – е култовата фраза на Хъмфри Богарт. С тази фраза той им напомня, че джазът е музика, която по онова време е била символ на свободата, надеждата и независимостта. Музика, която могат да разберат само истински свободните хора.
Когато през 12в известният венециански търговец Марко Поло заедно със своя син и брат потегля за Китай никой не е знаел къде точно отива и какво точно ще види. Марко Поло пропътувал Пътя на коприната до Китай , срещнал се с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан, внук на Чингис хан, в Шанду – и дори работил десетилетие за него. За разлика от другите чиновници на императора, той умеел да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връщал при императора, му разказвал всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът предпочитал да го изпраща на сложни мисии, за да събере необходимата информация.
Години по-късно Марко Поло се връща във Венеция и наред с многото екзотични стоки, подаръци и новости донася най-важното послание. Като разказва за своя живот при китайския император той много ясно, подробно и философски обяснява как трябва да се държат търговците, когато отиват в чужда страна да търгуват. Като казвам търговците – имам пред вид не само обикновените предприемачи, но също така политиците, военните, свещениците. Тогава всичко това е било едно цяло. По-късно се появяват тесните специализации.
Марко Поло разказва, че ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура.
Повтарям– да опознаеш, а не да пренебрегнеш или да унищожиш! Да разбереш на какво се смеят те и от какво плачат.
И когато проникнеш дълбоко в културната им идентичност, ти вече ще бъдеш добре посрещнат и можеш да се надяваш и да направиш добра търговия- с други думи да спечелиш от това свое познание. Съветът на Марко Поло е: „Като отидете в Китай, дръжте се уважително към китайците и към техния император, към техните богове. Ако го направите, ще ви посрещнат добре.“ В същото време той съветва и китайския император какво трябва да направят неговите търговци, за да бъдат посрещнати добре във Венеция. Ако имахме тогава такъв еквивалент щяхме да кажем, че Марко Поло е бил основател на първата дипломатическа академия. И също така- основоположник на хартата на ООН. Въпреки, че днес тази харта е обрасла с толкова условности, че вече е трудно да се каже в какво е основата на тези отношения.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
А то е съвсем просто и не е от вчера. Ако искаш да те уважават и да те посрещат добре- отнасяй се с другите страни уважително, зачитай техните закони и техните обичаи и те ще ти отвърнат със същото. Разказва Марко Поло, ама кой го слуша! За съжаление само няколко века след неговото пътешествие, което в интерес на истината мнозина са приемали като измислица и фантастичен разказ, великите европейски мореплаватели нападнали Южна Америка без да са чели спомените на именития пътешественик и търговец. Те просто решили, че няма смисъл да си губят времето с изучаване на чуждите обичаи и желания, ами по-добре да покажат кой има по-остри мечове и алебарди. Останалото го знаем .
Като казвали, че не вярват на разказите на пътешественика мореплавателите-завоеватели искали да пояснят, че не може само с една добра дума да отидеш при чужденеца и да го убедиш да търгува с тебе. Трябва и нещо друго. Векове по-късно Ал Капоне ще облече тази идея в крилатата фраза : „ На нашата улица се знаеше, казва той, че с добра дума и пистолет можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума“. И двамата герои са добре познати на историята- можете да вярвате на когото поискате като знаете как са завършили живота си и какъв спомен са оставили след себе си.
Днес тези мъдрости явно вече са оценени по достойнство, защото глобалните икономически империи не се нуждаят от добрата дума на хората по света. Те предпочитат да цитират Ал Капоне. И все пак си мисля – колко ли щеше да спечели светът ако се бяха прислушали на времето в думите на стария венециански търговец. Както казахме, тогава търговците са били едновременно и предприемачи, и воини и дипломати. Сега вече тези търговци ги няма. Както впрочем и дипломатите.
Ако знаех че ще подейства бих призовал високо: „Разкажи го отново, Марко Поло!“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
-
СВЯТпреди 6 месеца
Съдят истеричната вещица от Брюксел