КУЛТУРА
Оперната певица Люба Велич (Люба Величкова) на разходка във Варна с бъдещия си съпруг Димитър Костов – 1935 г.
И до днес в музикалния свят изпълнението й на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус се приема за еталон за чувствена и лирична интерпретация, по който се равняват дори прими като Мария Калас.
Родена на 10 юли 1913 г. в село Борисово (днес Славяново), Поповско, Люба Величкова от малка проявява своя музикален талант. Като дете свири на цигулка и пее в училищния хор на Шуменската гимназия. Още тогава гласът й има голям диапазон, като спокойно покрива три октави. Учителката й по пеене е така запленена, че започва да й дава безплатни уроци. Родителите й обаче настояват тя да получи сериозно образование и девойката заминава да учи философия в Софийския университет.
Успоредно с това обаче тя пее в хора на катедралата „Александър Невски“. Именно там я забелязва известният музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин и й предлага да учи безплатно при него в Държавната консерватория. Той настанява талантливото момиче на работа в Софийската опера като хористка.
Дебютът на Люба на родна сцена е през 1934 г. с малка роля в „Борис Годунов“ на Мусоргски. Черкин подарява билет за Виена на младата певица, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер, ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага задължителните изпити. Заради липса на средства Люба е принудена да живее в мизерна стаичка и да върви пеша по 7 километра всеки ден. Въпреки оскъдицата, с желязна дисциплина и огромен труд българката успява да завърши 6-годишния курс за две години и приема поканата за работа в операта на Грац, чиято примадона е от 1937 до 1940 г.
За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата публика, певицата променя фамилията си на Велич. Натрупала само за две години солиден репертоар, тя провежда успешно турне из Германия и Австрия.
През 1944 г. се навършват 80 години от рождението на Рихард Щраус. Дирекцията на виенската „Щатсопера“ кани певицата за участие в главната роля в „Саломе“ на бележития композитор. На репетициите и на премиерата присъства и самият Щраус. След представлението той се обръща към българката с думите, които са цитирани в цялата австрийска преса: „Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Вие ми открихте това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря“. Танцът на Саломе се превръща в коронния й номер. През 1947 г. тя гастролира с него в лондонската опера „Ковънт Гардън“, където е извикана 30 пъти на бис от публиката. Но истинската сензация предстои.
През 1949 г. Люба дебютира на сцената на „Метрополитън“ в Ню Йорк отново като Саломе. Танцът й продължава 20 минути, през които сопраното пее и танцува едновременно. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало трико в телесен цвят, но публиката мисли, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага е й предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари.
Пет години тя е всепризнатата богиня на Америка. Пазарът е залят с червила и парфюми „Люба“ и пудри „Саломе“. Освен на любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключително внимание от страна на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които неведнъж дават приеми в нейна чест.
По това време се развихря скандал между нея и друга голяма певица – великата Мария Калас. Гъркинята също мечтае за „Метрополитън“, но директорът на операта разрешава на импресариото да я наеме само ако е по-добра от сънародничката ни. Отговорът му е: „Не. Люба Велич е по-добра от Калас“. Разгневена гръцката дива завежда дело срещу нашенката. Но съдът на Ню Йорк единодушно решава, че наистина българката е по-талантлива.
Въпреки шумните успехи и слава отвъд Океана, Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г. В австрийската столица тя продължава изявите си, като паметни за публиката остават превъплъщенията й като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Манон Леско в едноименната опера, Мими в „Бохеми“, Дездемона в „Отело“ на Верди и Донна Ана в „Дон Жуан“ на Моцарт.
В средата на 50-те години се появяват първите проблеми с гласа й и Люба започва да се появява рядко на сцената, главно в по-малки роли. През 1959 г., едва 46-годишна слага окончателно край на кариерата си. Изключителното актьорско майсторство обаче й позволява да намери ново поле за изява – този път на големия екран. Тя се снима в общо 26 филма в киното и телевизията. Сред по-популярните са мюзикълите „Гълъбицата“ от 1959 г, в който си партнира с прочутия Луис Армстронг, и „Последен акорд“ от 1960 г. с Марио дел Монако.
Дори в лоното на седмото изкуство тя не може да избяга от ролята, превърнала се в нейна емблема. През 1963 г. по киноекраните излиза филмът „Между двама мъже“, В него има сцена, в която главните герои отиват на спектакъл на „Саломе“, а Велич играе ролята на оперна прима, изпълняваща знаменития танц с воалите.
През 1976 г., когато е на 63 години, директорът на „Метрополитен“ Рудолф Бинг я кани да се завърне отново на сцената в новата постановка на „Дъщерята на полка“ от Доницети. Ролята на застарялата примадона е говорна и епизодична, а нейни партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от мисълта, че американската публика я е забравила, но се случва нещо уникално – зрителите стават на крака и 15 минути аплодират българката. Представлението спира, а Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: „Вие сте най-щастливата певица на века!“
Последните й артистични изяви са в предаването „Стари френски шансони“ по националната австрийска телевизия. В изпълнението си Люба е толкова трогателна, че разплаква целия снимачен екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: „За мен любовта никога не е била в миналото, а в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и Вие!“
През целия си живот знаменитата прима не забравя своята родина. Въпреки съществуващия в нея по това време комунистически режим, тя поне веднъж годишно се завръща в България, за да се види със своята майка. При едно от тези идвания взема със себе си няколко коренчета здравец от родната земя, за да ги засади в прочутата Виенска гора, в която някога са бродели великите композитори Бетовен и Моцарт.
Когато Люба Велич си отива от този свят на 2 септември 1996 г., „Щатсопера“ за първи път в историята си спуска черни знамена на фасадата си. Погребението й се превръща в масова проява на любов и почит към голямата оперна певица, създала най-добрата „Саломе“ на 20 век.
Мирослав Трифонов
КУЛТУРА
ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!
Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.
Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.
„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.
По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.
Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.
Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.
Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.
Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.
„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.
От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.
Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите
„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.
„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.
„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.
Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.
Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.
„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.
„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КУЛТУРА
Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество
На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)
За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.
Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:
По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.
„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.
Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.
Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.
„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.
Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.
„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.
ГЕРГАНА НИКОЛОВА
СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)
КУЛТУРА
Ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура
Разкажи го отново, Марко Поло!
В прекрасния филм „Казабланка“ главният герой, Хъмфри Богарт, остава известен с думите, с които се обръща към пианиста в неговия нощен клуб, в който нацистите се опитват да командват живота. „Изсвири го отново, Сам!“ – е култовата фраза на Хъмфри Богарт. С тази фраза той им напомня, че джазът е музика, която по онова време е била символ на свободата, надеждата и независимостта. Музика, която могат да разберат само истински свободните хора.
Когато през 12в известният венециански търговец Марко Поло заедно със своя син и брат потегля за Китай никой не е знаел къде точно отива и какво точно ще види. Марко Поло пропътувал Пътя на коприната до Китай , срещнал се с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан, внук на Чингис хан, в Шанду – и дори работил десетилетие за него. За разлика от другите чиновници на императора, той умеел да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връщал при императора, му разказвал всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът предпочитал да го изпраща на сложни мисии, за да събере необходимата информация.
Години по-късно Марко Поло се връща във Венеция и наред с многото екзотични стоки, подаръци и новости донася най-важното послание. Като разказва за своя живот при китайския император той много ясно, подробно и философски обяснява как трябва да се държат търговците, когато отиват в чужда страна да търгуват. Като казвам търговците – имам пред вид не само обикновените предприемачи, но също така политиците, военните, свещениците. Тогава всичко това е било едно цяло. По-късно се появяват тесните специализации.
Марко Поло разказва, че ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура.
Повтарям– да опознаеш, а не да пренебрегнеш или да унищожиш! Да разбереш на какво се смеят те и от какво плачат.
И когато проникнеш дълбоко в културната им идентичност, ти вече ще бъдеш добре посрещнат и можеш да се надяваш и да направиш добра търговия- с други думи да спечелиш от това свое познание. Съветът на Марко Поло е: „Като отидете в Китай, дръжте се уважително към китайците и към техния император, към техните богове. Ако го направите, ще ви посрещнат добре.“ В същото време той съветва и китайския император какво трябва да направят неговите търговци, за да бъдат посрещнати добре във Венеция. Ако имахме тогава такъв еквивалент щяхме да кажем, че Марко Поло е бил основател на първата дипломатическа академия. И също така- основоположник на хартата на ООН. Въпреки, че днес тази харта е обрасла с толкова условности, че вече е трудно да се каже в какво е основата на тези отношения.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
А то е съвсем просто и не е от вчера. Ако искаш да те уважават и да те посрещат добре- отнасяй се с другите страни уважително, зачитай техните закони и техните обичаи и те ще ти отвърнат със същото. Разказва Марко Поло, ама кой го слуша! За съжаление само няколко века след неговото пътешествие, което в интерес на истината мнозина са приемали като измислица и фантастичен разказ, великите европейски мореплаватели нападнали Южна Америка без да са чели спомените на именития пътешественик и търговец. Те просто решили, че няма смисъл да си губят времето с изучаване на чуждите обичаи и желания, ами по-добре да покажат кой има по-остри мечове и алебарди. Останалото го знаем .
Като казвали, че не вярват на разказите на пътешественика мореплавателите-завоеватели искали да пояснят, че не може само с една добра дума да отидеш при чужденеца и да го убедиш да търгува с тебе. Трябва и нещо друго. Векове по-късно Ал Капоне ще облече тази идея в крилатата фраза : „ На нашата улица се знаеше, казва той, че с добра дума и пистолет можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума“. И двамата герои са добре познати на историята- можете да вярвате на когото поискате като знаете как са завършили живота си и какъв спомен са оставили след себе си.
Днес тези мъдрости явно вече са оценени по достойнство, защото глобалните икономически империи не се нуждаят от добрата дума на хората по света. Те предпочитат да цитират Ал Капоне. И все пак си мисля – колко ли щеше да спечели светът ако се бяха прислушали на времето в думите на стария венециански търговец. Както казахме, тогава търговците са били едновременно и предприемачи, и воини и дипломати. Сега вече тези търговци ги няма. Както впрочем и дипломатите.
Ако знаех че ще подейства бих призовал високо: „Разкажи го отново, Марко Поло!“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
-
СВЯТпреди 6 месеца
Съдят истеричната вещица от Брюксел