КОМЕНТАР

Интернет или защо е по-лесно да мразим онлайн

Днес между 50 и 80% от преминалите на работа онлайн казват, че предпочитат да си останат вкъщи и след пандемията. Дори и в по-слабо развитите дигитални икономики, каквато е нашата, цифрите са сходни. Общите платформи, видеовръзката, достъпът до всякакви архиви и програми всъщност прави труда онлайн по-производителен. Спестяваме часове висене в задръствания, лежим по пижама на дивана с любимия котарак на скута, пък и шефът пести разходи за офис.

Но всеки прогрес има цена. Дистанционната работа усилва неравенствата между хората. Едните имат домашни удобства, другите не; едни семейства имат по стая за всеки и се изнасят в кокетна вила сред природата, други могат да се изолират само в гардероба. Заражда се воля за всеобщ и безплатен достъп до интернет и ако карантината продължи, вероятно ще се стигне и до политики в тази посока. Но засега основната тежест на дигиталната миграция е върху плещите на работника. Не знам как е при българските учители – ние в университета минахме на онлайн преподаване без институцията да ни плати домашните интернет-абонаменти или да ни купи компютри. Ще кажете – дреболия, въпросът е, че се събират много такива дреболии.

Близкото се оказа тъй далечно

Новата дистанционна работа има тенденцията да заличи разликата между работно и свободно време. Е да, ама си непрекъснато на разположение. Към разликата в интернет-уменията, които някои са имали щастието да усвоят преди пандемията, други – не, ще добавя и едно чисто психологическо неравенство, което дистанционната работа усилва: способността сам да планираш, да се контролираш без някой да стои над главата ти. Качество, което заменя досегашната печеливша способност да си създаваш връзки. Тъй да се каже общителните са изместени от съсредоточените.

Онлайн съвещанията представят специфичен проблем. От една страна служителите ги предпочитат – докато тече скучният доклад на шефа, ще сготвят нещо или ще наредят пасианс. Тази тенденция я имаше и преди Ковида, особено в по-големите зали, където можеше незабелязано да следиш телефона си, уж слушайки. Сериозният въпрос е дали виртуалните съвещания могат да заменят физическите, които са ни вече непоносимо скучни.

Представяме си все по-съвършени комуникации, които предават перфектно изражението на всеки участник, интонацията на гласа му. Изкуственият интелект сигурно ще почне дори да зуумва и подсилва отделни ракурси на лицата, както правят камерите в риалити-игрите, ще имаме данни за телесната температура и сърцебиенето на събеседниците си.

И все пак досегашните цивилизации са развили една почти религиозна вяра във физическата среща лице в лице, в ръкуването (което сме на път да елиминираме заради ограниченията), в официалната вечеря, с една дума – в съвместното телесно преживяване, което закрепва контакта. Когато се срещнат двама президенти, това е събитие; когато разговарят по видеотелефона – всекидневие. Някакво усещане за симулативност оставят конферентните връзки – също както гражданските протести във Фейсбук, които опитват да заменят физическото присъствие на площада.

Защо е по-лесно да мразиш в интернет

Отчуждението обаче не само охлажда отношенията. Изследванията показват, че агресията – расова, хомофобска, класова – е обратно пропорционална на това дали познаваме лично съответните хора или за нас те са само виртуални образи. Затова и в интернет върлуват такива урагани от омраза, раздухвани от иначе кротките хора по пижама на дивана.

Помислете и за бездомниците, които просят на ъгъла – техният „бизнес“ е всъщност най-тежко ударен от преминаването на живота онлайн, защото минувачите са се преобразили в интернет-сърфисти. Затова пък онези организации, които имат сайтове и дигитален ПР, днес процъфтяват заради увеличения трафик и, както напоследък разбрахме по повод ХелпКарма, печелят добра пара.

По същия начин разцъфтяват Фейсбук и Амазон, според (ироничното) „правило на Матей“, че който има, ще му се даде, а който няма – ще фалира. Няма нужда да споменаваме революцията в пазаруването, което е на път да превърне магазините в изложби, където само разглеждаш, а после поръчваш онлайн. Цената на това ново удобство е смъртта на кварталните магазинчета, малките книжарници, прохождащите бизнеси.

Мигрирането на човечеството във виртуалния сват направи така, че заживяхме с далечното – очакваме веднага да гледаме новия сериал по Нетфликс, вълнуват ни американските избори, следим любовната драма на Клое Кардашиан. Обратно, нещата около нас се оказаха далечни – карантината направи така, че да излезеш на улицата е пътешествие. Нали си спомняте как престанахме да ходим на кино? Днес рискуваме да се отучим от физическото посещаване на музеи, концерти, театри. Не че ще загубим интерес, а ще навикнем да ги ползваме дистанционно и това ще ги промени, както се промени киното, когато влезе в телевизора, а после в телефона.

Животът – в хибриден режим

Хората се научиха да организират Фейсбук вечери, с кристални чаши и свещници, всеки от своята страна на екрана. Не само по-евтино, но и практично – всеки може да си готви каквото обича. Подготвени сме за този тип общуване благодарение на трогателните скайп-родителства, където мама от Италия пита детето си в родопското село какво е закусило и дали си е научило уроците. Какво става с приятелствата, когато хората почнат по-малко да ходят на гости по комшийски и почнат да вечерят с хора от цялата планета?

По-младите пък танцуват на виртуални партита. Ще кажете, какво парти, ако не си там, на място? Изглежда емоцията успява да зарази от разстояние. Основното е това, че нещо се изживява едновременно – съвпадението по време заменя съвпадението по място. Подобни стрийминг-общности си пробиват път в провеждането на партийни митинги, научни конференции, та дори в религиозни служби. Може би след пандемията ще почнем да се връщаме понякога на площада, в аудиториите, в храмовете, но много вероятно е животът да мине в хибриден режим.

Най-дълбок отпечатък ще има интернет-отшелничеството върху любовните отношения, онези, при които телесният контакт е неизбежен. Предното поколение вече преживя драмата на СПИН-а, който принуди тогавашните млади рязко да ограничат сексуалната си свобода. Днес застрашени наистина са по-старите, но страхът от чуждото тяло е проникнал във всички гънки на обществото. И тук карантината чука на отворена врата: онлайн-свалките са станали част от културата и вече отдавна не е срамно да си намираш партньор или съпруг в платформа за запознанства.

Какво да се прави, трябва да се научим да плаваме в безтегловността на новия виртуален свят. Ако има някаква полза от този проклет вирус – това ще е.

Post Views: 215

Свързани теми:коментар

Следва

Онова Нищо в джипката вече няма как да оцелее, каквото и да прави

Не пропускай

Съществувала ли е на Земята напреднала цивилизация на влечуги преди нашата? Къде да я търсим?

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Няма по-големи крви от българските евроатлантически крви

Тв студиата са залети от обичайните шарлатани тип харизани, харалани и гоголозани, а Борисов стана пръв „тръмпист“

Няма по-големи к*рви от българските евроатлантически к*рви.

Студиата са залети от обичайните шарлатани тип харизани, харалани и гоголозани. Съвсем по фарисейски същите тия, които довчера ни обясняваха какъв фашист, психопат и враг на прогреса е бай Дони, вече го титулуват като „прагматик, загрижен за американската икономика“.

Чиновникът от ГЕРБ Дани Митов (известен единствено с това, че е служил в един офис с Антъни Блинкен и покрай тази близост изгради политическа кариера) първи сред герберите поздрави Тръмп.

А шефът му Бойко Борисов безцеременно публикува старо снимче с бай Дони от визитата си в Белия дом през 2019 г.

Демек, вижте ме какъв тръмпист съм само! И винаги съм бил! И пак съм готов, винаги готов…

Готов си, само че явно ни бъркаш с късопаметни идиоти.

Не друг, а точно ти слугуваше като първи ибрик на семейство Байдън и Демократическата партия във войната им срещу Русия.

Не друг, а ти окичи офиса на ГЕРБ и общината по време на Фандъкова с украинския флаг.

Не друг, а ти измайстори отровната сглобка с „кучите синове“ на посолството от ППДБ, подвеждайки стотиците хиляди избиратели на ГЕРБ.

Не друг, а ти позволи на “Галя от посолството” на Байдън да уволни Вежди Рашидов.

Не друг, а ти продаде ветото за Македония, за да угодиш на началниците от Вашингтон и Брюксел.

И си мислиш сега, че с една снимка си готов? Изпран?Пречистен? Че е забравено?

Аз лично ще помня, брате, за другите не знам.

Щото иначе, ако ставаше с една гола снимка…направо вади и снимката как подаряваш овчарското куче на Путин. Това ще е още по-готина индулгенция в новия „перестроечен тренд“.

И пак да си кажа – няма по-големи к*рви от българските евроатлантически к*рви.

Загасете телевизора!

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 13

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Удоволствие е да гледаш печално изненаданите физиономии на водещите в трите системни телевизии

Политикът и журналист Велизар Енчев коментира траурните физиономии на водещите в трите неолиберални телевизии, които системно проповядваха „демократическите ценности“. По думите му: Удоволствие е да гледаш печално изненаданите физиономии на водещите в трите системни телевизии в тези часове. И отчаяната им надежда добрата Камала Харис да победи лошия Тръмп. Горката Цънцарова!

Фейсбук прелива от вицове и подигравки именно за слисаните физиономии на водещите, които отдавна са наричани мисирки. Убедени, че Камала Харис ще спечели, смазващата победа на Доналд Тръмп ги хвана неподготвени…

Дори и след като републиканецът изнесе триумфалната си реч в едната от ефирните ни телевизии казали с пресъхнало гърло:… официалните резултати още
не са изнесени…

Потресът е пълен!

Ето какво написа Велизар Енчев в профила си във Фейсбук:

6 НОЕМВРИ 2024 – ДЕН НА ТРАУР В ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ МЕДИИ: Удоволствие е да гледаш печално изненаданите физиономии на водещите в трите системни телевизии в тези часове. И отчаяната им надежда добрата Камала Харис да победи лошия Тръмп. Горката Цънцарова! Как ли ще вземе завоя?

Но Светльо Иванов току-що го взе. Озари го прозрението, че в Европа вече няма да се говори за евроатлантизъм. Заради Тръмп, който ще удари Европа с непосилни мита и ще изостави Украйна, новата мантра на ЕС щяла да е… Европа.

Пратеникът на БТВ в САЩ Иван Георгиев пък сложи черна лентичка. Потресен от победата на лошия републиканец Тръмп, покойният републикански президент Роналд Рейгън вече се обръщал в гроба…
Очертава се Ден на траур в евроатлантическите медии.

А неадекватната на скръбната ситуация Натали Трифонова веднага да свали късата плажна поличка и спешно да надене черна роба.

Не скърбиш ли за Камала, ти си 4-хилядник.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 15

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Е, днес тази грандиозна измама позорно рухна!

Ирини Зикидис коментира новата политическа реалност след избирането на Доналд Тръмп за прездиент на САЩ, независимо, че официалните резултатите само ще бъдат формалност, която да подпечата, така да се каже, този факт. По думите ѝ: „години наред, послушни ибрикчии, наричащи се журналисти, носители на експертиза, инфлуенсъри, социолози, политически анализатори или просто киселият елит на нацията, ви засипваха с презрение и ви обясняваха, че Ганя е селяндур, чобанин, орк, враг на цивилизацията и прогреса.“

Тя припомня, как консервативният българин и България са били подигравани по най-брутален начин от телевизионния екран: „Българистан е вмирисана руска губерния, за разлика от прогресивния свят, който диша свободно“.

Ето и целия пост на Зикидис:

Ирини Зикидис: ….Западът е монолитен и обединен. Западняците са цивилизованите звездочели носители на прогреса. Само Ганя е миризлив чобанин, който отказва да приеме светлите евроатлантически ценности като мигрантите от Афганистан; кърмещите и раждащи мъже; мъжете в женските спортове; мъжете в женски рокли в детските градини…

„Западът е монолитен и обединен. Западняците са цивилизованите звездочели носители на прогреса. Само Ганя е миризлив чобанин, който отказва да приеме светлите евроатлантически ценности като мигрантите от Афганистан; кърмещите и раждащи мъже; мъжете в женските спортове; мъжете в женски рокли в детските градини; децата, които по закон нямат право да пият алкохол, но имат право да си сменят пола; перата в задника на LGBT парада; зелените сделки; Истанбулската конвенция и нейните вратички за влизане на мигранти, и всички други велики каузи на неолиберализма. Само Българистан е вмирисана руска губерния, за разлика от прогресивния свят, който диша свободно“.

Зикидис: ….години наред, послушни ибрикчии, наричащи се журналисти, носители на експертиза, инфлуенсъри, социолози, политически анализатори или просто киселият елит на нацията, ви засипваха с презрение и ви обясняваха, че Ганя е селяндур, чобанин, орк, враг на цивилизацията и прогреса

Познато ви звучи, нали? Няма как да не ви е познато, след като години наред, послушни ибрикчии, наричащи се журналисти, носители на експертиза, инфлуенсъри, социолози, политически анализатори или просто киселият елит на нацията, ви засипваха с презрение и ви обясняваха, че Ганя е селяндур, чобанин, орк, враг на цивилизацията и прогреса. Срещу някой и друг грант, разбира се.

Е, днес тази грандиозна измама позорно рухна. Оказа се, че Западът е всичко друго, но не и монолитен и обединен. И че в САЩ и във Великобритания и в Австрия и в Германия броят на Ганя расте ли расте.
На мен само малко ми е мъчно за Ганистън от Калифорния, който вече е стегнал куфарите за летище JFK. Дано в Молдова го посрещнат добре.

“От Олимпиадата насам не съм виждал мъж да бие жена толкова лошо”.

Вчера Ирини Зикидис обърна внимание за страховете на немалка част от българската „интелигенция“ да не ѝ спрат „кинтите“, ако спечели Тръмп:

Давате ли си сметка какво преживява една немалка част от българската интелигенция в момента? Представяте ли си стиснатите палци, треперещите устнички, разтуптените сърчица?

Зикидис: Та нали, ако Камала спечели, грантовете от демократическата партия на САЩ ще продължат да текат обилно? За разлика от онези мъчителни четири години, когато Тръмп спря кинтите по време на президентството си.

Та нали, ако Камала спечели, грантовете от демократическата партия на САЩ ще продължат да текат обилно? За разлика от онези мъчителни четири години, когато Тръмп спря кинтите по време на президентството си.

Говорим за колосални пари, стотици милиони долари, отпускани по различни либерални проекти за „развитие на гражданското общество в България“.

Спомнете си онези милиони, отпуснати за Капитал, Дневник, Медиапул и Клуб З, които в никакъв, ама в никакъв случай не ги прави зависими и продажни медии, за които работят зависими и продажни журналисти, нали така.

Кандидатът за президент и настоящ вицепрезидент Камала Харис изобразена като комунистически лидер

Зикидис: Ако Камала спечели, тези пари ще продължат да текат в България и ах, каква демокрация ще разцъфне. Някой да не си помисли, че наричам част от българските журналисти, експерти, инфлуенсъри и депутати – мизерни паразити и юзлеси, които си продават задника? Дума да не става.

Спомнете си щедрите суми, отпуснати за „развенчаване на митовете на Българската история“, когато Левски беше наречен „лайн0“, а османската империя – благородна и прогресивна. А действащи депутатки и депутати ще продължат да отчитат в данъчните си декларации стотици хиляди левове, отпуснати да се борят денонощно с хибридната пропаганда.

Ако Камала спечели, тези пари ще продължат да текат в България и ах, каква демокрация ще разцъфне. Някой да не си помисли, че наричам част от българските журналисти, експерти, инфлуенсъри и депутати – мизерни паразити и юзлеси, които си продават задника? Дума да не става. Просто знам, че с един добър финансов стимул някак си родните интелигенти още по-убедено ще се борят за евроатлантизъм.