КОМЕНТАР

Социология за наивници

Наивници вече почти няма. Има отвратени реалисти. И това е добро, положително определение. За разлика от фанатичните определения на апокалиптичния самовлюбен професор. В голямата си, преобладаваща част, народът е отвратен и това го прави реалист.

Наивници са и тези фигури в настоящите политически партии, които вече започват да осъзнават, че съзнателната ниска избирателна активност е парадокс, тя е примка, която ги вкарва лесно в парламента, но вкарвайки ги – се затяга. Отвращението и отказа от гласуване е един от най-добрите рефлекси на българския народ, който е подценяван от същия антиелит.

Някои неща трябва да се повтарят колкото е необходимо. Продължава говоренето в една и съща посока от различни хора, които имат трибуна и възможност да влияят на общественото мнение. Тази посока на говорене задължително води до внушението, че редовно правителство трябва да бъде избрано, защото е въпрос на живот и смърт, защото системата щяла да гръмне. Защото щяло да дойде нещо лошо. Все едно до сега държавата не е в процес на разпад във всяка една сфера. И все едно този разпад не е предизвикан от същите тези политически субекти, които отново искат да се сглобят и самовъзпроизвеждат. Разпадът на държавността е поетапен процес, а през последните години се наблюдава засилване на този ход. Дали ще има или не редовно правителство може единствено да забави това, което трябва да се случи, но не и да го заобиколи. Партийната система трябва да бъде взривена и самата държава трябва да бъде взривена. Дори това да се случва като поредица от малки взривове. Пример за такъв малък поетапен взрив представлява настоящото състояние на изборна спирала.

Личната ми позиция е, че настоящите избори няма да доведат до по-голяма представителност и легитимност на партиите, за да могат да претендират за правото да съставят правителство, което да представлява българския народ.

Настъпва момент, в който къщата трябва да се събори, за да се построи нова.

Неслучайно цялото медийно внимание се насочва към прогнозните резултати в проценти за политическите субекти, които „са в играта“ да влязат в поредното Народно събрание. Отбелязва се с някаква тревога, че активността ще бъде по-малка и пак се повтарят внушенията на страх, че е добре да има редовно правителство. Слонът в стаята са онези 70%, които няма да гласуват. А дори и сред тези 30%, които гласуват има поне едни 7-8%, които са също отвратени и гласуват или за малки партии, влагайки надежда и чувство за дълг, или с „Не подкрепям никого“.

Това е метафоричния „слон в стаята“, който води до големия извод – тези политически субекти са непредставителни. Те не представляват нито лявото, нито дясното, нито центъра.

При активност около 2млн. души, допускам възможност ГЕРБ за пръв път да паднат много близо до 500хил. гласа, или дори под 500 хил. А това е първата политическа сила – толкова за големите претенции, големите изказвания и голямото самочувствие. Но същото важи и за останалите – втория, третия и т.н. При поглед в ляво – БСП е в минало време, това са финалните действия на една незаслужена за електората агония, моето очакване е за 120-130 хил. гласа.

Примката се стяга и това ще си проличи при обявяването на активността и резултатите.

Основен извод: системата трябва да бъде взривена.

След това да се върви поетапно към нов обществен договор.
Има и още един аспект, който се пропуска, а ако се споменава то е в изцяло грешна посока.
Този аспект е едновременно и извод – вътрешните процеси в България са пряко свързани и зависими от геополитическите предпоставки и фактори.

Грешка е обвързването на нашите избори с резултата от изборите за Президент в САЩ, въпреки че нашият мантиелит ще чака точно това, защото е на команда. България, бъдейки център на Балканите, път към Проливите и врата към Близкия Изток и Азия, попада в сферата на най-силен контрол, но и на амбиции. Съдбата на България на геополитическо ниво ще зависи изцяло от развитието на глобалния конфликт. Вече настъпи момента, в който се наложи западните елити и медии да обясняват на своите общества защо Украйна загуби. Украйна е минало и в минало време, независимо дали след 5 месеца или още година. Това означава, че има три възможни пътя. Първият е Запада да признае загубата и да се седне преговори; вторият е да се премине към следващия етап на ескалация – намесата на следващата линия от Балтика до Черно море и третия е опит от страна на САЩ да спечелят време, за да се достигне до пряк сблъсък с Русия след определен брой години. Настоящият текст не е за геополитика, така че тук просто отбелязвам накратко. Много коментатори прибързано пишат и говорят за предстоящия край на войната. Но това е желание, което се представя като желана реалност, но тя не е.

Аз не виждам предпоставки, които да показват готовност за договаряне. Напротив, виждам точно обратното. Едно от условията за достигане до реална фаза за договаряне е изравняване на напрежението и възможностите на двата фронта – Европейския и Близкоизточния. Това в момента липсва.

Правя и едно допълнение като извод – външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Но тя в момента е лишена от стратегия, тя е политика на парче, като накрая излиза грешен пъзел. САЩ в момента нямат нито силен политик, нито силен дипломат, за съжаление.

Грешка е да се вярва, че Тръмп е герой, спасител, силния човек, който може да говори с Путин и т.н. Това са пропагандни измислици.

Тръмп е илюзия, съзнателно моделиран образ, който се променя от тези, които го моделират според необходимостта. Изборите в Щатите вече дори не отразяват реалните проблеми на самите американци. Има алтернативни наблюдатели и мислещи хора в САЩ, които определят предизборната кампания на демократи и републиканци като „кампания на двуфракционна управляваща партия“. Не би било учудващо Тръмп наистина да спечели. Но това ще бъде в резултат не на естествени процеси, а на договорка.

САЩ имат много по-дълбоки проблеми, свързани със самите себе си като идентичности, хомогенност на т.нар. „нация“, расови и етнически противоречия, антисемитизъм, който в даден момент може да преобърне и отношението към Израел. Те са в тяхна собствена криза, тяхната първа имперска криза.

Станислав Бачев

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 9

Свързани теми:featured trending анализ българия измама коментар лъжа политика

Следва

Наглите американци и техните слуги в Брюксел се о$раха тотално, свършиха парите, ами сега … ???

Не пропускай

Българските политици не виждат по-далеч от джобовете си

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Мечтата на Запада се сбъдна – един славянски народ убива друг

Михалков: Мечтата на Запада се сбъдна – един славянски народ убива друг |

Руският и сръбският народ са чужда на Запада цивилизация, която трябва да бъде защитена. Това мнение изрази народният артист на Русия Никита Михалков, който е в Белград с постановката „12“. „Ние не воюваме с тези, които се смятат за славяни и православни, иначе те не биха изгаряли своите православни църкви. Борим се с антихриста“, заяви руският режисьор и добави, че когато става въпрос за бъдещето, „нямаме друг избор: трябва да унищожим нацизма, иначе той ще ни унищожи“, съобщава ТАСС.

„Разбирате, че Русия днес е в конфронтация с 50 страни. Останалият свят гледа как ще свърши всичко и къде ще бъде по-изгодно. Това обаче не е за първи път, когато сме в такава конфронтация. И ние, и вие (сърбите) сме в същото положение. Ние сме в конфронтация не от година, не от две, не от 100, а от векове. Трябва да разберем това. И у нас, и у вас имаме такива, които са готови да отворят портите на обсадената крепост. Трябва да знаем и разбираме това. Всеки има свой избор, но ако погледнем в бъдещето, всичко зависи от това доколко искаме да останем себе си“, отбеляза Никита Михалков по време на пресконференция в Белград.

„Това е трудно, не са много онези, които могат да ни разберат. За мнозина ние сме чужди, но ако сме една цивилизация, славянска цивилизация, не различни държави, а именно цивилизация, сме длъжни да защитаваме тази цивилизация. Това може да звучи абстрактно, но всеки го прави на своето място. Аз го правя в киното, в театъра. Ако всеки прави това на своето място, тогава ще устоим”, подчерта режисьорът.

„Виждате ли какво става по света? Има бавно пробуждане. Какво става в Грузия, какво става в Молдова, какво се случва в Италия, Германия? Хората разбират, че ги мамят“, посочи Михалков. – Западна Европа, под ядрения чадър на американците, живя прекрасно 80 години и си мисли, че винаги ще бъде така, но всичко се променя. Изведнъж се оказва, че обикновеното малодушие се нарича толерантност, а нежеланието да се защитават идеалите се нарича мултикултурализъм“.

Според Михалков „мечтата на цивилизования свят се сбъдна – един славянски народ убива друг“. „Ние не воюваме с тези, които се смятат за славяни и православни, иначе те не биха изгаряли своите православни църкви. Борим се с антихриста“, заяви руският режисьор и добави, че когато става въпрос за бъдещето, „нямаме друг избор: трябва да унищожим нацизма, иначе той ще ни унищожи“.

На 26 октомври в Белград се състоя първото представление на постановката „12“ на режисьора и народен артист на Русия Никита Михалков. В залата на Народния театър в Белград, която побира 700 души, нямаше празни места.

„12” е представление-размисъл за това какво са свободата, състраданието и способността да помогнеш на напълно непознат, изпаднал в беда. Сериозен разговор за това, което тревожи всички днес. Основната идея на творбата винаги е актуална: законът е над всичко, но какво да правим, когато милосърдието е над закона?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Нидал Алгафари: Ще си говорим за правителства и избори през март и април

Нидал Алгафари: Ще си говорим за правителства и избори през март и април. Най-вероятно и този път ние ще се окажем изиграните, заяви Кънчо Стойчев

Какви са възможните посоки пред страната след предсрочния вот? Темата коментираха пред „Нова телевизия“ журналистът Силвия Великова, комуникационният експерт Нидал Алгафари, д-р Мирослав Ненков, Първан Симеонов, изследователски директор на „Галъп интернешънъл”, социологът доц. Кънчо Стойчев и политологът Стойчо Стойчев.

Паралелното преброяване сочи, че ГЕРБ води. Бойко Борисов заяви, че ще управлява с всеки, който подкрепя тяхната програма. Изключи единствено „Възраждане”.

„На ПП-ДБ не им е такъв интересът. Очевидно им се натрива носа, очевидно трябва да бъдат поставени в ъгъла и да се научат на политическо поведение. Подминат беше въпросът за двете ДПС-та. Борисов е известен с това, че каза, че няма добро ДПС, сега ще видим дали е така. БСП не прави феноменален резултат. При условие, че Нинова чака в коридора, влизане в колаборация с ГЕРБ, й отваря вратите за Нинова и нова партия. Слави Трифонов – той вече управлява с Петков и Василев – трудно ми се вижда да са заедно. Какво остава – едни партии, за които не се знае дали ще влязат. Най-вероятно и този път ние ще се окажем изиграните”, заяви Кънчо Стойчев.

„Подкрепям тезата, че водени от теснопартийни лични интереси хора, няма как да направят нещо, което да е подходящо за нас. За мен е интересно дали ще се намагнетизира ГЕРБ, или няма. Тоест дали ще се гушнат с момчето от ДПС-то, или с татко му”, коментира д-р Мирослав Ненков.

„Като най-реалистично виждам следното – двете ДПС-та настрана, едното вероятно ще подкрепя, другото ще подкрепя, може да има и някой министър. Възможно е „ДПС-Новото начало” да влиза през задния вход. Слави Трифонов може да преосмисли донякаде. Бойко Борисов – ПП-ДБ могат да се разберат. Това е най-легитимната формула. Не е най-вероятния сценарий. БСП би могла да се включи в това. Ако съм на тяхно място – не бих. Може и да се освободят малко депутати, може кворума да варира. Възможни са всякакви варианти”, заяви Първан Симеонов.

„Припомням, че Борисов каза, че ако имат около 80 мандата, той ще е министър-председател. Вторият вариант – ако са по-малко, ще се преговаря за някаква форма на колабобрация с ПП. Третият вариант, който лансира Росен Желязков, е за коалиция на малцинството, ако ПП-ДБ не искат коалиция с тях. Не мисля, че може да има опит за съставяне на правителство около съдебната реформа. От кратките изявления на ПП-ДБ ми се струва, че вече се изключиха”, припомни Силвия Великова.

„През май 2023 г. ситуацията изглеждаше невъзможна. В крайна сметка се стигна до конституционно мнозинство, което излъчи кабинета Денков-Габриел и управлява 9 месеца страната. Съвсем е възможно, макар че е трудно да си го представим в момента, да се договори такова мнозинство и то да излъчи кабинет”, заяви Стойчо Стойчев. „По-скоро си мисля, че този път ще се случат нещата, по невидими за нас пътища”, каза още Стойчев.

„Правителство ще си имаме, макар и служебно. Извън служебно няма да имаме към този момент. Ще си говорим за правителства и избори през март и април. Не виждам кои ще се съберат и как ще се съберат. Всички говорим, че са анти Пеевски, а той прави 10%. Не са никак малко хора. След това игнорираш „Възраждане”. След това други малки. Така няма да се получи. Трябват нестандартни решения”, коментира Нидал Алгафари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Лакеите в Брюксел гласуваха да откраднат 35 млрд. евро руски пари

Волгин: Послушковците в ЕП гласуваха да се откраднат 35 млрд. евро от руските активи за властта на Зеленски, да се обогати!

Европарламентът днес с голямо мнозинство гласува да се откраднат 35 милиарда евро от замразените руски пари в Европа и да се дадат на Зеленски. Така мнозинството на послушковците в ЕП отново позволи на управляващите в Киев да се обогатят още повече. Междувременно в Европарламента се състоя поредният лицемерен дебат по темата за защита на журналистите, които отразяват войната в Украйна. Лицемерен, защото повечето оратори оплакваха съдбата само на тези журналисти, които са критични към Кремъл. А за тези, които пострадаха, защото бяха критични към Зеленски, никой и дума не каза. Е, аз казах. Това пише в своя публикация евродепутатът от Възраждане Петър Волгин.

Към нея той публикува и видео, в което дава още подробности:

„Днес в европарламента имаше две интересни събития за дискусии. Първото беше това, че евродепутатите трябваше да одобрят заем за Украйна на стойност от 35 милиарда евро, които казаха, че ще бъдат гарантирани със замразените руски активи в Европа.

Да ви кажа, че това са активи на Руската централна банка. Те не са пари на руски милиардери или олигарси. Европарламентът, разбира се, гласува това. Мнозинството си е желязно. След като трябва нещо да бъде направено срещу Русия и в подкрепа на Владимир Зеленски (гражданин на Украйна, който беше с мандат на президент на страната до 20 май), коментира бившият водещ на БНР.

По думите му, само 56 евродепутати са гласували против решението, всички останали са гласували „за“. Сред гласувалите против това решение са били и депутатите от Възраждане, обясни Петър Волгин. 61 са се въздържали.

Не е много сигурно, че всичко това ще бъде платено с руските замразени активи, обясни още Волгин. Той добави още, че за да се отдели всеки транш от въпросните 36 милиарда за Украйна от руските активи, същите трябва периодично да се размразяват с решение на европарламента. И това трябва да се прави на всяко предстоящо полугодие.

„Представете си след 6 месеца една държава-членка да каже – не, ние не сме съгласни с това. Тогава руснаците ще си вземат замразените активи. Тогава, кой ще плаща този заем? Познахте, ние с вас ще го плащаме“, обясни Волгин.

„Това означава, че парите ще бъдат дадени на правителството на Зеленски, а после ние ще плащаме погасяването му“.

Петър Волгин обърна внимание, че този заем от Европа се дава на Украйна, за да погасява страната други свои заеми.

„Голямата част от тези пари няма да стигнат до обикновените украинци. Те или ще бъдат откраднати от властта, както обърна внимание друг колега от малцинството, което гласувахме против, или ще отидат за погасване на дълговете на Украйна.

Втората тема, която на мен ми беше много интересна, защото доскоро работих като журналист, беше дискусия, която беше озаглавена: „Защита на европейските журналисти, които отразяват агресивната война на Русия срещу Украйна“.

Той обърна внимание на двойния стандарт на евроатлантически настроените депутати, защото по думите му има нужда от защита и на руските журналисти, както и такива от други националности.

Тази теза разви евродепутатът Петър Волгин и от трибуната на Европейския парламент.

Волгин, който е дълбоко свързан с журналистиката и критичния наратив при отразяване на политическите процеси, както вече отбелязахме, заяви следното: „Самото заглавие на тази дискусия е сбъркано. Всички журналисти трябва да бъдат защитавани, а не само европейските. За жалост и в тази сфера се сблъскваме с крещящи двойни стандарти. Когато пострада някой журналист, подкрепящ Украйна, всички световни медии говорят за това. Но когато същото се случи с критичен към Киев журналист, случаят тотално се неглижира.“

В изказването си българският евродепутат от групата „Европа на суверенните нации“ /ESN/ посочи няколко емблематични случаи на журналисти, чиито трагични съдби не са във фокуса на големите медии, защото не са фанатично проукраински настроени:

„Колко от вас са чували за чилийско-американския журналист Гонсало Лира? В началото на войната той живееше в Харков и беше арестуван, защото критикуваше правителството на Зеленски. На 12 януари тази година Лира почина в затвора. От пневмония според официалната версия.“

Руско-испанският журналист Пабло Гонсалес пък беше задържан в Полша, след като отразяваше преминаването на украински бежанци на полско-украинската граница и изкара близо три години в затвора.

Руският военен кореспондент Владлен Татарски беше убит в центъра на Санкт Петербург с взривно устройство. По време на войната в Украйна са загинали над 30 руски журналисти. И украински журналисти загинаха. Десетки пострадаха. Всички те трябва да бъдат помнени. И не трябва да бъдат разделяни на „добри“ и „лоши“!“

Темата за журналисти, които загиват, докато отразяват събития, за да бъде обществото информирано, винаги е пареща. И логично се дебатира в ЕП. Медиите често са определящ фактор за развитието на събитията, тъй като имат способността да мобилизират общественото мнение. В този смисъл журналистите нерядко са обект на репресии, но към такива случаи не трябва да се подхожда с двоен стандарт. Няма добра, почтена или идеологически защитена репресия върху журналисти. Всяка репресия е осъдителна.