Речта на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа.

Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация.

Цялата реч на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа. Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация

Реч на президента на Аржентина Хавиер Милей на Световния икономически форум в Давос:

Преди една година стоях тук пред вас, сам, и казах някои истини за състоянието на Западния свят, които бяха посрещнати с известна изненада от икономическия, политическия и медийния елит на Запада.

И трябва да призная, че донякъде това беше разбираемо за мен. Президент на страна, която, вследствие на систематични икономически провали в течение на повече от 100 години, на слаби позиции на страната в големи световни конфликти и на затваряне на страната за търговия, е загубила на практика през годините всякакво международно значение.

Президентът на една така страна застана тук и каза на целия свят, че греши, че се е запътил към провал, че Западът се е заблудил и че трябва да бъде насочен правилно.

Президентът на тази страна, Аржентина, който не беше политик, който нямаше законодателна подкрепа, нямаше подкрепата на управляващите, бизнес лидерите или медийните групи. В тази реч, изправен тук пред вас, ви казах, че това е началото на нова Аржентина, че Аржентина беше заразена със социализъм твърде дълго време и че с нас тя отново ще прегърне идеите на свободата – модел, който обобщаваме като защита на живота, свободата, частната собственост.

Казах ви също, че в известен смисъл Аржентина е „призракът на западните Коледи, които тепърва предстоят“, защото вече бяхме преживели всичко, през което преминавахте и вече знаехме как ще завърши. Година по-късно трябва да кажа, че вече не се чувствам толкова сам.

Не се чувствам сам, защото светът прегърна Аржентина. Аржентина се превърна в световен пример за фискална отговорност, за ангажимент за спазване на задълженията си и очевидно за решаване на проблема с инфлацията.

Също така, ние сме пример за нов начин на правене на политика, който е да казваш истината на хората в лицето и да вярваш, че те ще разберат.

Нито пък се чувствам сам, защото през тази година намерих съюзници в тази борба за идеите за свобода във всяко кътче на света – от невероятния Илон Мъск до онази свирепа италианка, моята скъпа Джорджа Мелони; от Букеле в Ел Салвадор до Виктор Орбан в Унгария; от Бенямин Нетаняху в Израел до Доналд Тръмп в Съединените щати – бавно се формира международен съюз между всички онези нации, които като нашата искат да бъдат свободни и вярват в идеите за свобода.

Бавно това, което преди изглеждаше като абсолютна глобална хегемония на будното ляво в политиката, в образователните институции, в медиите, в наднационалните организации и дори във форуми като Давос, започна да се срива. И аз се надявам, че идеите за свобода започват да се появяват.

Днес дойдох тук, за да ви кажа, че нашата битка още не е спечелена. И въпреки че надеждата е възвърната, наш морален дълг и наша историческа отговорност е да разрушим идеологическото здание на болния уокизъм (болната будност), докато не постигнем успех във възстановяването на нашата историческа катедрала, докато не се уверим, че мнозинството от западните страни отово е прегърнало идеите на свободата.

Докато нашите идеи не станат основна валута в залите на събития като това, не можем да отслабваме бдителността си. Защото трябва да кажа, че форуми като този бяха станали главни действащи лица и пропагандатори на зловещия ред на уокизма, който нанася толкова много вреди на западния свят.

Ако искаме да се променим, ако наистина искаме да защитим правата на гражданите, трябва да започнем като им кажем истината. А истината е, че има нещо много погрешно в идеите, които бяха пропагандирани чрез форуми като този. И днес искам да отделя няколко минути и да обсъдя някои от тях.

Голяма част от свободния свят все още предпочита комфорта на познатото, дори и това да е погрешният път. И те ще упорстват за прилагането на рецептите за провал, а голямото бреме, което е общият знаменател между провалените държави и институции, е психологическият вирус на уокистката идеология.

Това е голямата епидемия на нашето време, която трябва да бъде лекувана. Това е туморът, от който трябва да се отървем. Тази идеология е колонизирала най-важните световни институции – от политическите партии и правителствата на водещи западни нации до глобални правителствени организации, НПО, универститетите и медиите.

Той също така определя тона на глобалния разговор през последните десетилетия. Докато не премахнем тази отвратителна деология от нашата култура, институции и закони, западната цивилизация – и дори човешкият вид – няма да могат да се върнат на пътя на прогреса, нужен на нашия откривателски дух.

От съществено значение е да разкъсаме тези идеологически вериги, ако искаме да поставим началото на нов златен век. Ето защо днес бих искал да отделя няколко минути, за да разчупя тези вериги.

Но първо нека кажем за какво се борим. Западът представлява върхът на човешките постижения върху плодородната почва на гръко-римското наследство и юдео-християнските ценности.

След категоричното преодоляване на абсолютизма в историята бяха посяти семената на нещо безпрецедентно. Либерализмът постави началото на нова ера в човешкото съществуване и в тази нова морална и философска рамка, която постави индивидуалната свобода над капризите на тираните, Западът успя да разгърне творческите способности на човека, поставяйки началото на единствен по рода си процес на създаване на богатство.

Данните сами говорят за себе си. До 1800 г. БВП на глава от населението в света остава почти постоянен. От 19 в. нататък обаче, благодарение на индустриалната революция, БВП на глава от населението се умножава по 20 пъти, което изважда 90% от световното население от бедността, въпреки че самото население се увеличава осем пъти.

И това става възможно само благодарение на сближаването на основните ценности – зачитане на живота, свободата и собствеността – което дава възможност за свободна търговия, свобода на словото, свобода на вероизповеданието и останалите стълбове на западната цивилизация. В допълнение към това е и нашият фаустовски изследователски, пионерски дух, който непрекъснато изпитва границите на възможното – и това е пионерски дух, който днес е представен, наред с други, от моя скъп приятел Елон Мъск, който през последните дни беше несправедливо очернен от идеологията на уокизма заради един невинен жест, който просто отразява неговия ентусиазъм и благодарност към хората.

За да обобщим, ние създадохме капитализма въз основа на спестяванията, инвестициите, труда, реинвестирането и упоритата работа. Всеки работник се умножи десетократно, стократно, ако не и хилядократно. По този начин производителността преодоля Малтусианския капан. Но на даден етап през 20 в. изгубихме пътя си и либералните принципи, които ни бяха направили свободни и проспериращи, бяха предадени.

Една нова политическа класа, водена от колективистични идеологии и възползваща се от периода на криза, видя перфектната възможност да натрупа власт. Цялото богатство, създадено от капитализма до тогава и занапред, щеше да бъде преразпределено чрез схема за централизирано планиране и това щеше да задейства процес, чиито катастрофални последици търпим и днес.

Действайки коварно в рамките на либералната парадигма, тази нова политическа класа прокара социалистическия дневен ред и така замени свободата с либерализация, използвайки принудителната сила на държавата за преразпределяне на богатството, създадено от капитализма.

Тяхно оправдание беше зловещата, несправедлива, отвратителна идея за социална справедливост, допълнена от теоретични марксистки рамки, целящи да освободят иднивидите от техните нужди. А в основата на тази нова ценностна система стои фундаменталната предпоставка, че равенството пред закона не е достатъчно, защото в системата съществуват скрити несправедливости, които трябва да бъдат поправени – идея, която послужи като златна мина за стремящите се към всемогъщество бюрократи.

И това е в основата, това е фундментът на уокизма – този резултат от преобръщането на западните ценности. Всеки от стълбовете на нашата цивилизация е заменен с изкривена своя версия чрез механизмите на културната диверсия.

Негативните права на живот, свобода и собственост бяха трансформирани в изкуствен и безкраен списък от позитивни права. Първо беше образованието, след това жилището, а после различни абсурди като достъп до интернет, излъчван по телевизията футбол, театър, козметични процедури и безчет други желания, които бяха превърнати в човешки права.

Права, за които разбира се, някой трябва да плати и които могат да бъдат гарантирани само чрез безкрайното разширяване на отвратителната държава. С други думи, от концепциата за свободата като основна защита на индивида от намесата на тиранина, ние преминахме към концепцията за освобождение чрез намесата на държавата.

Това е основата, върху която беше изграден уокизмът – идеология на монолитното мислене, поддържана от различни институции и имаща за цел да санкционира инакомислието, феминизма, разнообразието, приобщаването, равенството, имиграцията, абортите, екологията, джендър идеологията и други. Всичко това са различните глави на един и същи звяр, чиято цел е да оправдае експанзията на държавата, която си присвоява и изопачава блгородни каузи.

Нека разгледаме някои от тях. Радикалният феминизъм е изкривяване на идеята за равенство и той е излишен дори в най-благоприятната си форма, тъй като на Запад вече съществува концепцията за равенство пред закона. Всичко останало е стремеж към привилегии, което радикалният феминизъм наистина цели, противопоставяйки половината от населението на другата половина, когато и двете трябва да са от една и съща страна.

Те носят и знамето на разликата в заплащането, основана на пола, но когато се погледнат данните, става ясно, че няма неравенство за една и съща работа, а по-скоро повечето мъже са склонни да избират по-добре платени професии от повечето жени.

Те обаче не се оплакват от факта, че повечето затворници са мъже, че повечето водопроводчици са мъже, че повечето жертви на грабеж или убийства са мъже, да не говорим за повечето хора, които загиват във войни.

Но ако повдигнете тези въпроси в медиите или дори на този форум, ви смятат за женомразец, само защото защитавате елементарния принцип на съвременната демокрация и правовата държава, а именно равенството пред закона. Както, разбира се, защитавате и фактите.

Уокизмът се проявява и в този зловещ радикален екологизъм и програмата за борба с климатичните промени, когато запазването на планетата ни за бъдещите поколения е въпрос на здрав разум. Никой не иска да живее на сметище.

Но уокизмът успя да изкриви отново и тази фундаментална идея. От опазването на околната среда за радост на хората, преминахме към фанатичен екологизъм, в който на нас, хората, се гледа като на тумор, който трябва да бъде изкоренен, а икономическото развитие е смятано за нещо повече от престъпление срещу природата.

Но когато твърдим, че земята вече е преминала през пет цикъла на резки температурни промени и че по време на четири от тях човекът дори не е бил наоколо, ни наричат „плоскоземци“, за да дискредитират идеите ни, независимо че науката и данните са на наша страна.

Не е случайно, че същите тези групи са основните пропагандатори на кървавата, убийствена програма за абортите – програма, разработена на основата на малстусианската предпоставка, че свръхнаселението ще унищожи Земята и поради това ние трябва да приложим някаква форма на контрол на населението.

В действителност това е доведено до такава крайност, че днес на Земята започваме да виждаме как темповете на нарастване на населението започват да изглеждат като проблем.

В същото време в нашите предприятия, обществени институции и образователни институции се отхвърля принципът на заслугите в полза на доктрината за многообразието, която представлява връщане към аристократичните системи от миналото.

Измислят се квоти за всяко малцинство, което политиците могат да измислят, и това в крайна сметка подкопава високите постижения на нституциите. Уокизмът изопачава и въпроса за имиграцията, тъй като свободното движение на стоки и хора е основен стълб на либерализма.

Това ни е добре известно. Аржентина, САЩ и много други страни са станали велики благодарение на имигрантите, които са напуснали родните си места в търсене на нови възможности.

Уокизмът е проникнал толкова дълбоко в нашите общества, насърчаван от институции като тази, че е успял да постави под въпрос дори самото понятие за биологичен пол чрез катастрофалното влияние на джендър идеологията, което доведе до още по-голяма държавна намеса изразяваща се в абсурдно закондателство – като това, че държавата трябва да финансира скъпоструващи хормонални лечения и операции, за да могат определени хора да изпълнят представата за себе си.

Едва сега започваме да виждаме последиците от това, че едно цяло поколение е осакатило телата си, насърчавано от културата на половия релативизъм, и тези хора ще трябва да прекарат целия си живот в психиатрично лечение, за да се справят с това, което са си причинили. Въпреки това никой не смее да говори по тези въпроси. Не само това, но и огромното мнозинство беше подложено на погрешните възприятия на едно малцинство.

Уокизмът се стреми да похити и нашето бъдеще, защото, доминирайки във факултетите на най-престижните университети в света, той трансформира елитите на нашите страни в посока на отричане на културата, идеите и ценностите, които които са ни направили велики, а това допълнително уврежда нашата социална тъкан.

Какво бъдеще ни очаква, ако учим младите хора да се срамуват от миналото си? Всичко това се заражда и развива през последните десетилетия след падането на Берлинската стена.

И за съжаление, това са убеждения, пропагандирани в продължение на 40 години от институции като тази, и никой тук не може да се преструва на невинен. В продължение на десетилетия се почита една зловеща и убийствена идеология, сякаш тя е златен телец, който движи небето и земята и се опитва да я наложи на човечеството.

И тази организация, съвместно с най-влиятелните национални органи, са идеолозите на това варварство. Многостранните кредитни организации станаха инструменти за изнудване, а много национални правителства, и особено Европейският съюз, действаха като техни въоръжени крила.

Не е ли вярно, че докато ние говорим сега, в Обединеното кралство в затвора отиват граждани заради разкриване на ужасяващи престъпления, извършени от мюсюлмански имигранти – престъпления, които правителството се опитва да прикрие? И дали бюрократите в Брюксел не прекратиха изборите в Румъния, просто защото не харесаха партията, която спечели?

Изправени сме пред всяка от тези дискусии, а първата стратегия на уокизма е да дискредитира всеки от нас, който оспорва тези неща, като първо ни лепне етикет, а след това ни накара да замълчим. Ако сте бял, трябва да сте расист. Ако сте мъж, трябва да сте женомразец или да принадлежите към патриархата. Ако сте богат, трябва да сте жесток капиталист. Ако сте хетеросексуален, трябва да сте хетероопределящ хомофоб или трансфоб.

Те имат етикет за всяко несъгласие, а след това се опитват да ви потиснат със сила или с правни средства. Защото под реториката за многообразие, демокрация и толерантност, която толкова често проповядват, всъщност се крие откровеното им желание да премахнат несъгласието, критиката и в крайна сметка свободата, за да могат да поддържат този модел, в който те са основните бенефициенти.

Не чухме ли съвсем наскоро как някои водещи европейски органи, и то с червен уклон, бих казал, всъщност отправиха открити призиви за цензура? В действителност няма никаква цензура, а има тази идея – да се запуши устата на онези, които не участват в уокистката идеология.

Какво общество може да създаде уокизмът? Общество, което заменя свободния обмен на стоки и услуги с произволно разпределение на богатството под дулото на оръжие. Такова, което заменя свободните общности с насилствена колективизация. Такова, което заменя творческия хаос на пазара със стерилния и склеротичен ред на соцализма. Общество, изпълнено с негодувание, в което има само два вида хора – нетните данъкоплатци от една страна, и бенефициентите на държавата, от друга.

И тук нямам предвид онези, които получават социални помощи, защото нямат достатъчно за храна. Имам предвид привилегированите корпорации, банкерите, които бяха спасени по време на кризата с високорисковите кредити, повечето медии, центровете за индоктриниране, маскирани като университети, държавната бюрокрация, профсъюзите, социалните организации и приближените фирми, които процъфтяват от данъците на трудолюбивите хора и данъкоплатцте.

Говоря за света, описан от Айн Ранд в „Атлас изправи рамене“, който за съжаление се е превърнал в реалност. Това е система, в която големият победител е политическата класа, превърнала се едновременно в участник и съдия в тази игра на преразпределение.

Ще повторя, политическата класа е съдия, който е заинтересована страна в това преразпределение. Разбира се, този който, преразпределя, е и този, който запазва лъвския пай за себе си. И въпреки козметичните различия между отделните политически партии, те имат общи интереси, партньори, сделки, непоколебим ангажимент за запазване на статуквото.

Ето защо наричам всички тях партия на държавата – система, която се е скрила зад добронамерена реторика, твърдейки, че пазарът се проваля и че те са отговорни за коригирането на този провал чрез регулации, сила и бюрокрация.

Но няма такова нещо като провал на пазара. Пазарният провал, повтарям отново, не съществува. Тъй като пазарът е механизъм на социално сътрудничество, при който правата на собственост се разменят доброволно, самото понятие за пазарен провал е противоречие на терминологично ниво.

Единственото, което се постига с такава намеса, е създаването на нови изкривявания в ценовата система, което на свой ред затруднява икономическите изчисления, спестяванията и инвестициите и в крайна сметка води до още по-голяма бедност или до мрежа от отвратителни регулации, както е например в Европа, които убиват икономическия растеж.

Както често казвам в речите си, ако смятате, че е налице пазарен провал, отидете и проверете дали държавата не е намесена. И ако установите, че не е – проверете отново, защото сте сбъркали.

И отново, тъй като уокизмът не е нищо друго, освен систематичен план на партията на държавата да оправдае държавната намеса и да увеличи публичните разходи, това означава, че нашата първа и най-важна мисия – ако наистина искаме да върнем прогреса на Запада и да изградим нова златна ера – трябва да бъде драстичното намаляване на размера на държавата.

Не само във всяка от нашите страни, но и драстично намаляване на всички наднационални организации, тъй като това е единственият начин да се изкорени тази порочна система, която източва ресурсите, така че да се върне на данъкоплатците това, което им принадлежи и да се сложи край на продажбата на облаги. Няма по-добър начин за прекратяване на държавната бюрокрация от това да няма възможност за продажба на такива услуги.

Функциите на държавата трябва отново да се ограничат до защита на правото на живот, свобода и собственост. Всяка друга функция, която държавата поема, ще бъде за сметка на нейната основна роля и неизбежно ще доведе до „вездесъщия Левиатан“, от който всички ние страдаме днес.

Днес сме свидетели на глобалното изчерпване на тази система, която ни управляваше през последните няколко десетилетия. Точно както се случи в Аржентина, останалата част от света е свидетел на задълбочаването на единствения истински значим конфликт на този век, а и на всички предишни – конфликтът между свободните граждани и политическата каста, която се придържа към установения ред, удвоявайки усилията си за цензура, преследване и унищожаване.

За щастие, мълчаливото мнозинство в целия свободен свят се организира. И във всяко кътче на нашето полукълбо отеква ехото на този вик за свобода. Изправени сме пред смяна на епохата, пред Коперникова промяна – разрушаване на една парадигма и изграждане на друга.

И ако институции със световно влияние като тази искат да обърнат нова страница и да участват добросъвестно в тази нова парадигма, те ще трябва да поемат отговорност за ролята, която са играли през последните десетилетия, признавайки пред обществото „Mea culpa“, кето се изисква от тях.

В заключение искам да се обърна директно към световните лидери, към всички, които ръководят както националните държави, така и големите икономически групи и влиятелните международни организации, независимо дали присъстват днес тук или слушат от домовете си.

Политическите формули от последните десетилетия, които споменах в тази реч, се провалиха и сега се сриват под собствената си тежест. Това означава, че да мислиш като всички останали, да четеш това, което всички останали четат, и да говориш това, което всички останали говорят, може да доведе само до грешки. Въпреки че мнозина все още настояват да вървят към пропастта.

Сценарият от последните 40 години се изчерпа, а когато една система се изчерпи, историята се отваря. Ето защо казвам на всички световни лидери, че е време да се освободим от този сценарий. Време е да бъдем смели. Време е да дръзнем да мислим и да дръзнем да напишем собствените си стихове.

Защото когато идеите и наративите на настоящето говорят едно и също, което при това е погрешно, да бъдеш смел означава да застанеш извън времето. Означава да гледаме назад, да не се заслепяваме от преходното, да не губим от поглед универсалното. Това означава да възстановим истини, които са били очевидни за нашите предци и които са в основата на успеха на западната цивилизация, но които режимът на монолитното мислене от последните десетилетия преследва като ерес.

Ние трябва отново да възприемем последната доказала се теза за икономически и социален успех. Това е моделът на свободата, който отново прегръща идеите на свободата. Да се върнем към либертарианството.

Това е, което правим в Аржентина. Вярвам, че именно това ще направи президентът Тръмп в новата Америка. Това е, което приканваме всички велики нации на свободния свят да направят, ако искат да спрат навреме очевидния път към катастрофа.

Така че в края на краищата предлагам да направим Запада отново велик още днес. Днес, както и преди 215 години, Аржентина разкъсва оковите си и приканва – както гласи нашият национален химн – приканва нас, всички смъртни по света, да чуем свещения вик: „Свобода, свобода, свобода! Нека небесните сили бъдат с нас!“

Благодаря ви много и да живее свободата, по дяволите!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Александър Яковенко: Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Климатичните политики на Запада често са свързвани с либералните елити, които от години си поставят амбициозни и често нереалистични цели в борбата с климатичните промени.

Тези идеи намериха отражение в Парижкото споразумение за климата, концепцията за зелена икономика и енергийния преход. Подобни инициативи са заложени и в руската политика, включително в новата редакция на Климатичната доктрина 2023, която предвижда достигане на въглеродна неутралност до 2060 г., пише руският анализатор Александър Яковенко.

Русия, като „устойчив оловен войник,“ спазва международните си ангажименти, докато в същото време Западът, който създаде проблема с климата, започва да преразглежда собствените си цели

Русия и климатичните амбиции

Русия, като „устойчив оловен войник,“ спазва международните си ангажименти, докато в същото време Западът, който създаде проблема с климата, започва да преразглежда собствените си цели. Основен фактор за тази промяна е Доналд Тръмп, който още в началото на президентството си извади САЩ от Парижкото споразумение, добавя Александър Яковенко.

икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в ЕС

Този акт не е изолиран – той е отражение на нарастващото съзнание за ограниченията на човечеството в борбата с климатичните промени. Първоначално Западът смяташе, че може да се справи с всичко, но икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в Европейския съюз, допълва той.

Равносметката на „зелените технологии“

Много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство

През последните години стана ясно, че много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Пример за това е дело в Ню Йорк, където съдът установява, че японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство. Подобен резултат е отчетен и при соларните панели на една от компаниите на Илон Мъск – те компенсират само 24% от въглеродния си отпечатък за период от 10 години, пише анализаторът.

обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични

Същевременно, обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични. Въпреки че тези обещания помогнаха на Запада да привлече развиващите се страни към своята климатична политика, е ясно, че финансирането няма да бъде изпълнено, отбелязва Яковенко.

Глобалното затопляне и политическите игри

Опитите да се ограничат температурите на планетата до увеличение от 1,5 градуса вече са се провалили в много региони. Това поставя въпроси за ефективността на цялостната климатична политика, допълва анализаторът. Освен това, с очакваното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост, е възможно напълно да се преосмисли климатичната програма на САЩ, коментира Яковенко.

Арктика и енергийните интереси

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода. Претенциите за Гренландия и Канадските арктически територии са само върхът на айсберга в този контекст, подчертава анализаторът. Вместо да се съсредоточи върху глобалното затопляне, Вашингтон изглежда готов да използва изменението на климата като възможност за икономически растеж, пише Яковенко.

Противоречията на шистовата революция

САЩ се превърнаха в енергийна суперсила благодарение на шистовата революция. Въпреки това този метод за добив на нефт и газ се оказва изключително замърсяващ. Хидроразривът, използван за извличане на ресурсите, води до замърсяване на подпочвените води, микроземетресения и големи емисии на метан – газ, който е многократно по-вреден за климата от въглеродния диоксид, коментира анализаторът.

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели във всяко отношение

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели. Това е пример за двуличието на американската политика, която от една страна се представя като защитник на климата, а от друга използва разрушителни технологии за икономическа изгода, подчертава Яковенко.

Европа и последствията от санкциите

ЕС, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС

Европейският съюз, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС, който същевременно губи конкурентоспособност на глобалния пазар заради високите цени на енергията, обяснява анализаторът.

Призивите на Тръмп Европа да увеличи покупките на американски енергийни ресурси само влошават ситуацията, тъй като те са значително по-скъпи от традиционните доставки от Русия, добавя Яковенко.

Егоизъм в климатичната политика

Александър Яковенко подчертава, че САЩ не само живеят за сметка на останалия свят чрез статута на долара като глобална резервна валута, но и унищожават екологията на планетата, за да поддържат икономическия си растеж

Александър Яковенко подчертава, че САЩ не само живеят за сметка на останалия свят чрез статута на долара като глобална резервна валута, но и унищожават екологията на планетата, за да поддържат икономическия си растеж, отбелязва анализаторът.

В този контекст става ясно, че климатичната политика се превръща в инструмент за геополитически и икономически манипулации, а не в средство за справяне с глобалните екологични проблеми. САЩ, вместо да се ангажират с реални действия за опазване на климата, използват екологичните дебати за утвърждаване на собствените си интереси, пише Яковенко.

Това поставя въпроса дали глобалната борба с климатичните промени наистина може да бъде успешна, докато водещите икономики използват тези инициативи за свои собствени цели, заключава анализаторът.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?

Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.

Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.

Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.

Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.

Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.

Монополите не помагат на мисленето

Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.

Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).

Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод:  „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).

Объркването като оръжие на системата

Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.

Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл

Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.

„Антисистемна“ ирационалност

Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.

Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.

След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.

Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…

По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.

Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.

Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.

Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор

Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.

По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.

Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.

„Глобализаторите“ не са единствените империалисти

Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).

От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.

Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.

Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.

Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.

За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.

Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.

Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail