• Всъщност Британската империя никога не е спирала да подкрепя пиратите, бандитите, терористите, войните по света от които получава комисионни за да ги „озакони“.
• Източно Индийската Компания колонизира цял континент.
• Предлагането или потреблението на наркотиците в света не намалява, а расте.

Всеки образован човек знае, че през 19 век Великобритания води опиумните войни срещу Китай. Първата – 1840-1842 г. Втората – 1856-1860. Тези войни имаха доста дълга предистория. През 1600 г. британската кралица създава с указ Източно Индийската Компания (ИИК), която получава монополни права да търгува с Индия. По-късно компанията получи правомощия да управлява Индия.

В Индия, главно в Бенгалия, вече има обширни насаждения от опиум, който се използва като наркотично вещество почти изключително на Индийския полуостров. ИИК  реши да направи голям бизнес от опиума. Опитите да се продаде наркотикът в самата Англия бяха неуспешни; нейните жители решително отхвърлиха опиума.

Но Компанията се справи много добре на китайския пазар. Приходите на ИИК от продажби на опиум в Поднебесната империя нарастват бързо през 18 век. За Китай обаче това беше съвсем истинска катастрофа – протичаше бързо дрогиране на страната с всички произтичащи от това последствия.

Властите на Средищното кралство се опитаха да спрат потока на дрогата, което обаче очаквано предизвика недоволство и съпротива от страна на британците, което в крайна сметка провокира Опиумните войни.

Поднебесната империя загуби и двете войни. През 1842 г. империята Цин е принудена да подпише споразумение с британците, според което се съгласява да плати обезщетение на Великобритания, да й отстъпи остров Хонг Конг и да отвори китайските пристанища за британската търговия.

Империята Цин започва дълъг период на отслабване на държавата и граждански вълнения, което води до поробването на страната от европейските сили и гигантското разпространение на наркоманиите, деградацията и масовото изчезване на населението.

В резултат на втората война на 24-25 октомври 1860 г. са подписани Пекинските договори, според които империята Цин плаща още едно голямо обезщетение, отваря Тиендзин за външна търговия и позволява използването на китайците като фактически робски труд. в колониите на Великобритания и Франция. Южната част на полуостров Коулун също премина към Великобритания.

Английската корона продължава да получава гигантски печалби от продажбата на опиум в Китай. В крайна сметка опиумът значително отслаби китайската нация; без да се вземе предвид този фактор, е трудно да се разбере историята на Поднебесната империя до средата на ХХ век.

Китай беше изваден от „опиумната игла“ бързо и много радикално – веднага след победата на комунистическата революция през 1949 г. и приемането на строги укази от Мао Цзедун, които потискаха търговията и потреблението на опиум и други наркотици.

След Втората световна война наркобизнесът на планетата оцелява и дори укрепва. Но продажбата на наркотици (не само обикновен опиум, но и хероин, канабис, кокаин, хашиш, марихуана, конопени производни, синтетични наркотици и др.) се премести в други страни, както икономически развити (Стария и Новия свят), така и развиващи се.

Производството на наркотици се премества в района на Златния полумесец (Афганистан, Иран, Пакистан), Златния триъгълник (Мианмар, Лаос, Тайланд), Южна Америка (Колумбия, Боливия, Перу, Венецуела), Мароко и редица други държави. Почти цялото производство на „отварите“, нейното трансгранично движение и търговия бяха нелегални.

Много страни са обявили война на наркотиците. Бяха приети закони, създадени бяха специални ведомства/отдели и започнаха да се отделят големи бюджетни средства за борба с наркотиците. Така в Съединените щати през първите две следвоенни десетилетия с този въпрос се занимаваше Федералното бюро по наркотиците (FBN) към Министерството на финансите и Бюрото за контрол на злоупотребата с наркотици (BDAC) към Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи.

recto

През 1968 г. тези ведомства са обединени и на тяхна база е създадено Бюрото по наркотици и опасни вещества (БНДД) към Министерството на правосъдието. На 1 юли 1973 г., по предложение на президента Никсън, това бюро беше обединено с редица други структурни подразделения на изпълнителната власт и беше създадена Администрацията за борба с наркотиците (DEA) . Това решение е в сила и днес.

През 2021 г. американски експерти изчислиха, че за петдесет години Съединените щати са похарчили един трилион долара за борба с наркотиците. А федералният бюджет за 2022 г. отпусна 41 милиарда долара за борба с наркотиците

Тъй като наркобизнесът има подчертан транснационален характер, то, разбира се, международните организации и международните споразумения могат и трябва да играят голяма роля в борбата с наркотиците. Организацията на обединените нации (ООН) се зае с въпроса. На първо място е Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), която е пряко подчинена на Генералния секретар на ООН. Освен това в ООН беше създадена Комисията по наркотичните вещества (CND) като част от ECOSOC.

Други организации на ООН, занимаващи се с наркотици: Международен съвет за контрол на наркотиците (INCB) – наблюдава прилагането на съответните международни споразумения и събира статистически данни; Световна здравна организация (СЗО) – отговаря за научния преглед на веществата за включване или освобождаване от контрол.

В рамките на ООН са взети голям брой решения, подписани са много споразумения и конвенции за наркотиците. Най-фундаменталният документ е Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г. Други важни документи: Конвенция за психотропните вещества (1971 г.); Конвенция на ООН срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (1988 г.).

Само преди десетина години темата за наркотиците и борбата с тях беше доста значима за много медии по света. Говоря за това с увереност, защото по едно време писах доста често по тази тема и в интернет имаше много свежа и интересна информация. Но днес всичко е много оскъдно.

Официалните материали, публикувани на уебсайтовете на ведомства и организации, предназначени за борба с наркотиците, са много неинформативни и имат формален характер. Независимите експерти, пишещи по теми за наркотиците, използват предимно по-стари източници.

Ships at Spithead 1797. Sceptre. King George, Hudson’s BayCompany. Rodney, East Indiaman. Ganges. Perseverence. General Goddard, East Indiaman’. watercolour by Nicholas.

Темата за наркотиците винаги е била не особено „прозрачна“, но сега нейната „прозрачност“ напълно изчезна. Или може би причината е, че самият обект на наблюдение е изчезнал? Може би войната приключи с пълното поражение на наркомафията?

Не, по-скоро завърши с нейна победа. И това не е нещо, за което говорят някои алармисти или крайни експерти (от крайно ляво или крайно дясно). Този факт се признава дори от онези, които обикновено се наричат „уважавани господа“. Например Глобалната комисия по политиката за наркотиците, която се състои от такива „уважавани експерти“.

Тя включва по-специално бившия швейцарски президент Рут Драйфус, бившия държавен секретар на САЩ Джордж Шулц, бившия върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Хавиер Солана, бившия колумбийски президент Сезар Гавирия, бившия изпълнителен директор на Глобалния фонд за борба със СПИН Мишел Казачкин и други.

От 2011 г. тази комисия публикува годишни доклади, в които последователно се възпроизвежда фразата: „…глобалната война срещу наркотиците е загубена“. Поради причината, че предлагането или потреблението на дрога в света не намалява, а расте.

Фактът, че войната срещу наркотиците и наркомафията в света може да бъде загубена, беше написан в края на миналия век от американеца Джон Коулман в книгата му „Комитетът на тристата“, която се превърна в бестселър за много години ( първо издание – 1992 г.). Комитетът на 300-те е световният елит, който е наследник на Съвета на 300-те. Споменатият съвет управляваше горепосочената Ост-индийска компания .

След премахването на ОИК през 1874 г. върхушката на компанията, тясно обединена от общи интереси и общи цели, състояща се от триста „избрани“, продължава своето съществуване и дейност. Основните цели на „Комитета на 300-те“ са да се намали населението на планетата, да се деиндустриализира икономиката, да се отслабят и разрушат националните държави и да създаде единна световна държава с единно световно правителство върху руините на националните държави. Представителят на английския истаблишмънт О. Хъксли описва това бъдеще в антиутопията си „Прекрасният нов свят“ (1932).

Естествено, тази единствена световна държава („прекрасен нов свят“) ще бъде управлявана от членове на „Комитета на 300-те“. А средствата за завземане и поддържане на световната власт, освен всичко друго, трябва да бъдат наркотиците.

Първо , изграждането на „прекрасен нов свят“ изисква огромни суми пари. За закупуване на оръжия, държавници, политици, медии, финансиране на революции, граждански войни, майдани и т.н. А такива гигантски пари може да осигури само наркобизнесът (нормата на печалбата се измерва в стотици, хиляди и дори десетки хиляди проценти). И днес наркомафията, в съюз с разузнавателните служби на англосаксонския свят, доставя пари на „дълбоката държава“ (едно от новите имена на „Комитета на 300-те“).

Второ , наркотиците предоставят решение на такава задача на „Комитета на 300-те“ като намаляване на броя на хората, живеещи на Земята. Тази идея получи „научна“ формализация в началото на 18-19 век. под формата на теорията на Томас Малтус.

В продължение на повече от два века теорията на Малтус беше подобрена от много от неговите последователи; днес тя вече се нарича „нео-малтусианство“. Малтус не е просто някакъв „мислител от креслото“, както го представят в настоящите учебници. Бил е на служба в Остиндийската компания.

„Малтус не беше просто стар селски свещеник, а официален икономист на Британската източноиндийска компания, най-големият монополист, който светът някога е познавал, с армия в края на 18-ти и началото на 19-ти век, по-голяма от тази на самата британска държава. В действителност Британската източноиндийска компания, която търгува с роби и наркотици, е самата Британска империя.

И когато тази компания основава Haileybury College през 1805 г., Малтус е назначен за професор по политическа икономия – първият във Великобритания и всъщност в целия свят. През следващите няколко десетилетия учениците на Малтус стават администратори на компанията и систематично прилагат своите геноцидни политики, за да държат местното население под контрол.

Само в Индия те убиха десетки милиони хора, включително като ги принудиха да отглеждат опиум вместо хранителни култури, които след това използваха, за да отровят китайците“, пише Естулин Даниел в своя труд „Трансеволюция. Ерата на човешкото унищожение“ (М.: Книжный мир, 2015 г.).

Според последните оценки на СЗО всяка година около 600 хиляди души умират от свръхдоза на наркотици по света . И цифрата изглежда умерена. Малко повече от един процент от общата смъртност. Но тази цифра е само върхът на айсберга. А броят на убитите от наркоманите? Според правоприлагащите органи, приблизително половината от всички тежки престъпления като убийства са извършени от лица в състояние на наркотично „опиянение“.

Наркотиците също драстично съкращават живота на човека. Може да умре и с друга диагноза. Но първопричината е „отварата“. По данните на експерти, животът на активно употребяващите наркотици, се скъсява средно с 10-20 години.

И може би най-важното е, че дрогата като правило намалява раждаемостта. Темата е твърде многостранна. Въздействие върху репродуктивната функция. Склонност към аборт. Разпадане на семейството (или невъзможност за създаване на такова). И т.н. Количествените оценки са трудни. Но броят на неродените деца на наркомани, според експерти, е с един или дори два порядъка по-висок от броя на тези, които умират от свръхдоза.

Трето , наркотиците са ефективно средство за контролиране на човек и поддържането му в подчинение. Тази тема е засегната в много книги, статии и дори филми. Например в домашния филм „Наркотици. Тайните на манипулацията”, създадена от общоруската обществена организация „Обща кауза”.

Но може би този въпрос е осмислен и осветлен най-дълбоко от вече споменатия английски писател О. Хъксли. В романа си „Прекрасният нов свят“ той предполага, че е по-лесно да се контролират хората не с помощта на „тоягата“ (силата), а с помощта на „моркова“. За последното се използва дрога, наречена сома. Хората от „прекрасния нов свят“, „закачени на иглата“, никога няма да се бунтуват, винаги ще бъдат доволни и послушни.

Сома почти няма отрицателни последици, което е допринесло за разпространението му. Единственият минус е, че намалява продължителността на живота до 60 години, но това се възприема като дължима заплата за вечността, която сома дава всеки път след консумация. Героите на романа се влюбват в сома, като от време на време възкликват: „Сома 2 грама – и няма драма …“; „Когато човек приеме това, времето спира да тече… Сладко е да забрави човек и какво е било, и какво ще бъде…” и т.н.

И така, опиумните войни не са приключили през предишния век. Опиумната война продължи през целия двадесети век и вече е засегнала по-голямата част от света. Вярно е, че името „опиум“ е чисто условно. Защото освен опиума се появиха и голям брой други наркотици. В този век войната още не е приключила. Противно на твърденията на тези, които твърдят, че е изгубена. Следващият път ще говорим защо се правят подобни изявления и какви са бъдещите планове на Комитета на 300-те по отношение на наркотиците.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Вълкът и трите прасенца: Вашингтон определи за съюзниците си нова роля.

Изявленията на Тръмп относно претенциите към Гренландия и Панамския канал, както и анексирането на Мексико и Канада към Съединените щати, може да изглеждат екстравагантни в нашата обичайна следвоенна референтна рамка: суверенитет, ненарушимост на границите и други подобни.

Но можете да го погледнете и по различен начин – тогава всичко ще изглежда много по-реалистично. Особено ако признаем, че сегашната смяна на властта във Вашингтон има всички признаци на революция – както във вътрешната, така и във външната политика.

Освен това не само за Съединените щати, но и за много страни по света, включително всички западни, както видяхме през последните три години, въпросът не е за запазване на статуквото, което по дефиниция не може да съществува в ера на тектонични промени в света, а за оцеляване в качествено променена среда.

Факт е, че следвоенната система Ялта-Потсдам тази година ще навърши 80 години. Периодът е значителен. Ще се позова на последния доклад на ИMEMO с годишна прогноза за 2025 г. Той заключава за „почти пълния колапс“ на тази система „с нейните договори и институции“. И това е трудно да се отрече – включително и за нас, ако погледнем разпадането на СССР и Югославия, факта, че в края на Студената война няма официално уреждане на ситуацията в Европа, което да актуализира публикацията – военен световен ред, отчитащ новите реалности.

Но това не беше направено по вина на Запада, който смяташе, че няма нужда да преговаря с „победената“ Русия. Всичко остана както си беше. НАТО и Европейският съюз продължиха разширяването си, което беше частен случай на очакването, че западната хегемония автоматично ще се разпространи в останалия свят – нещо като геополитически край на историята. Сега дори американски политолози (да речем Бен Роудс, автор на речи на Барак Обама) публично признават, че в природата вече няма либерален ред. И ние трябва да изхождаме от тази реалност.

Може би ни е по-лесно да признаем всичко това, тъй като нямахме други залози, освен напълно илюзорни, в „еднополюсния момент“, или, с други думи, в САЩ/Западната глобална империя. Неформалният Pax Americana съжителства удобно в международната система с ООН, играеща централна роля.

Но времената се промениха. И съдейки по реакцията на американския истаблишмънт към „геополитическото предизвикателство“ от страна на Русия, Китай и цялото незападно световно мнозинство/Глобален Юг, което отчасти се дължи на четири десетилетия глобализация, е необходим преход към ръчно управление, т.е. е, консолидацията на западните страни на открито имперска основа. Капанът за мишки с това сиренце трябваше да се затвори в един момент.

Никой не оспорва тезата, че историята е възвърнала смисъла си. Обръщението към историята е това, което разширява хоризонта на това, което внезапно е станало възможно. Още през 19 век мнозина, включително Николай Бердяев, пишат за Новото средновековие и новия феодализъм. Още в наше време същите постмодернисти предрекоха, че махалото на историята, особено ако беше достигнало до прословутите комунистически и либерално-капиталистически краища на историята, ще се завърти в обратната посока.

Какво се случи в историята и какъв отпечатък остави? Имаше доктрината Монро, където американците „самоопределиха“ Панама от Колумбия, за да построят Панамския канал. След Втората световна война САЩ наследяват всички предишни западни империи, включително Британската.

Имаше Американската революция, известна още като Войната за независимост от Лондон. Тогава 40 хиляди американци избраха лоялността към английската корона и създадоха това, което през 1867 г. стана Канадската конфедерация. Вашингтон неуспешно се опитва да завладее Канада във войната с Великобритания през 1812-1814 г. По-успешно се получава с Испания в средата на 19 век и след това в края му, когато САЩ анексират Флорида и установяват господството си във Филипините. Те закупиха огромна част от територията си – Луизиана – от Наполеон и Аляска от Русия.

И как да не е това „транзакционната дипломация“, която изповядва новата републиканска администрация! Така че има връщане към историята: преходният период просто се проточи и трябваше да са назрели условията за такова радикално и цинично преформатиране/преразделяне на света.

Тогава реиндустриализацията на Америка за сметка на европейските съюзници изисква гарантиран пазар от поне 600 милиона души. Да не говорим за ресурсите, включително енергията, които ще са необходими не само за добива на биткойн, но и за изкуствения интелект. Канада, с малкото си население, се справя доста добре в това отношение.

Освен това Канадският арктически архипелаг, който все още трябва да бъде разработен, заедно с Аляска и Гренландия осигуряват достъп до перспективната Арктика, сравнима с руската. Аргументът тук е, че Отава няма да трябва да харчи пари за отбрана, докато НАТО се превръща в поредния капан за мишки за своите съюзници, като Вашингтон изисква от тях да увеличат разходите за отбрана до пет процента от БВП (от сегашните два процента!).

В крайна сметка всичко ще се реши от икономиката. Вашингтон има два мощни лоста – долара и достъпа до неговия пазар. Има и трети – санкционен натиск: Русия, като му се противопостави, показа с какво могат да се сблъскат другите, които очевидно не могат да се справят без нашата уникална самодостатъчност. Проблемите на Мексико Сити и Отава с пропускливостта на границите за миграцията и трафика на наркотици няма да висят във въздуха.

Роля ще изиграе фактът, че смяната на режима, която също беше узряла за това в рамките на сложна криза в западното общество, мигрира към набора от инструменти за правене на бизнес със съюзници. Илон Мъск не крие това, подкрепяйки Партията на реформите във Великобритания и обявявайки необходимостта от обединяване на всичките пет англосаксонски страни в нещо едно цяло – същата тази Британска империя, само че под различно лидерство.

Трябва да помним, че индустриализацията на Канада се случи по време на Втората световна война с леката ръка на американците, които след това ги привързаха към себе си с Авто пакта. Вашингтон тръгна по същия път и с Мексико. И за двете страни назрява подновяване на тристранната зона за свободна търговия, преформатирана от Тръмп по време на първото му президентство.

По едно време Пьотр Столипин в полемика с Лев Толстой пише, че „бедността е най-лошият вид робство“. Следователно политическите сили, идеологически свързани с американските консерватори в западните страни, едва ли ще избират дълго между илюзорния суверенитет (в Европа той беше особено в немилост след 1945 г.) и благоденствието на своите граждани, което може да бъде осигурено и отвъд митниците и енергийните граници на Съединените щати. Отбраната вече зависи изцяло от Америка.

Ако стоим в началото на „консервативната вълна“, обхванала Съединените щати, можем също така да предположим, че като си изгради – използвайки методите на голия империализъм – пространство за развитие в Северна Америка, Западното полукълбо и дори и в трансконтинентален формат Вашингтон имитира нашата идея за голямо евразийско партньорство, създадено на друга, междудържавна основа (това важи и за БРИКС).

Но тук се щраква още един капан, в който западните елити се вкараха на вълната на русофобията, а именно, че е дошло времето да спасим Запада и неговия начин на живот от „авторитарните“ Русия и Китай: няма друг начин освен да преминете към качествено нов етап на западно сближаване/солидарност.

Това може да бъде всеобхватна зона за свободна търговия, валутна зона и много повече. Но същността ще бъде същата: времето на суверенитета на Запада отмина. Необходимо е да се инвестира в общия фонд, а американски мегафондове като Blackrock вече са инвестирали достатъчно в контролни и блокиращи дялове в системно важни банки и свързани компании.

Следователно, колкото и кльощаво да изглежда западното прасе, то ще бъде напълно подходящо за англосаксонския вълк. Тук електоратът на самите западни страни трябва да реши. И благодарете на Господ, че най-после се захванаха със собствените си работи! Да видим как ще се справят. Главното е да не ни пречат. Иначе винаги сме отворени за сътрудничество на суверенна, междудържавна основа с всякакви държави.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Майкъл Снайдер: Америка се разпада пред очите ни!

Майкъл Снайдер: „Разпадащата се инфраструктура на Америка“: Американската инфраструктура, която някога беше символ на иновации и просперитет, днес се разпада пред очите ни, твърди икономистът Майкъл Снайдер в свой анализ, публикуван в личния му блог.

По неговите думи, разрушените мостове, остарелите канализационни системи и пренатоварената електрическа мрежа са само част от мащабния проблем, който страната пренебрегва от десетилетия.

„Знаците, че някога сме били велика нация, са навсякъде около нас“, пише Снайдер, подчертавайки, че инфраструктурата на страната разказва историята за ръждясващите останки на едно по-добро време.

Проблемът с мостовете и пътищата

Влак, превозващ торове в САЩ, падна в река, след като мостът под него се срути 45 000 моста и 20% от пътищата в САЩ са в лошо състояние“, посочва снайдър, цитирайки администрацията на Байдън при встъпването ѝ.

Снайдер припомня, че когато администрацията на президента Джо Байдън пое властта през 2021 г., тя предупреди, че инвестициите в инфраструктурата като процент от БВП са намалели с повече от 40% от 60-те години на миналия век. В резултат на това, „повече от 45 000 моста и 20% от пътищата в САЩ са в лошо състояние“, посочва икономистът.

Метрото в Ню Йорк в любимата на жълтопаветните укронацистки планктони в България, Америка. Боклукът ПП ДБ е нормално да харесва боклук. pic.twitter.com/SCdDXLiYzb

— Върнете птичката в логото (@return_the_bird) January 10, 2025

Метрото в Ню Йорк

Дори след като Конгресът одобри законопроект за инфраструктурата, който предвиждаше над 100 милиарда долара, състоянието на мостовете и пътищата остава критично. „Министерството на транспорта все още оценява, че над 40 000 моста са в незадоволително състояние“, твърди Снайдер.

Агенцията за опазване на околната среда изчислява, че повече от 9 милиона водопроводни тръби все още са направени от олово и от тях пият милиони американци

Водоснабдяване и здравословни рискове

Още по-обезпокоителен е проблемът с остарелите оловни тръби в страната. Оловото се явява невротоксин при поадане в човешкия организъм. Въпреки че милиони американци получават вода от такива тръби, проблемът остава нерешен. „Агенцията за опазване на околната среда изчислява, че повече от 9 милиона водопроводни тръби все още са направени от олово“, отбелязва Снайдер.

Излагането на олово е сериозна заплаха за здравето, особено за децата. Случаи като кризата с водата във Флинт, Мичиган, където токсични нива на олово замърсиха водоснабдяването, подчертават колко належащ е този въпрос.

Пътищата са в упадък

Пример за лошото състояние на пътната инфраструктура е Калифорния, където почти половината от градските пътища са в лошо състояние, според Consumer Reports. „Въпреки годишни разходи за магистрали от над 21 милиарда долара, щатът поддържа малко над половината от своите пътища“, пише Снайдер.

• Калифорния е и сред водещите щати по пътнотранспортни произшествия, което е свързано с натовареността на пътищата и лошата им поддръжка.
• Снайдер обръща внимание и на окаяното състояние на метрото в американските градове, в които има такова. На снимката – метрото в Ню Йорк

Летищата и метрополитените – пълна смешка

Снайдер обръща внимание и на летищата и системите на метрото, които са далеч от стандартите на други индустриализирани държави. „Защо не можем да имаме красиви летища и модерни метрополитени като останалите развити страни?“, пита икономистът, подчертавайки, че Америка събира повече данъчни приходи от всяка друга държава, но инфраструктурата ѝ не отговаря на тези събрани от стотиците милиони американци ресурси.

Къде отиват парите?

Снайдър: Честно казано, бих искал да видя къде точно администрацията на Байдън е похарчила повече от 100 милиарда долара за инфраструктура

„Честно казано, бих искал да видя къде точно администрацията на Байдън е похарчила повече от 100 милиарда долара за инфраструктура“, заявява Снайдер. Въпреки обещанията за мащабни ремонти, изглежда, че проблемите се задълбочават. В някои райони на страната пътищата, които някога са били павирани, се превръщат в чакъл, защото това е по-евтино за поддръжка.

Инфраструктурата като метафора за обществото

Снайдер завършва с мрачна метафора, сравнявайки разпадащата се инфраструктура с разпадащото се американско общество. „Нашата разпадаща се инфраструктура е идеална метафора за нашето разпадащо се общество като цяло“, пише икономистът, призовавайки американците да изискват повече от своите лидери.

Той подчертава, че страната има всички ресурси да осигури на гражданите си модерна и безопасна инфраструктура, но политическата воля и приоритетите липсват. Вместо да приемаме упадъка като неизбежен, Снайдер призовава за действия: „Американският народ трябва да започне да изисква повече от всички нива на управление.“

В заключение, анализът на Майкъл Снайдер е предупреждение за дълбоките системни проблеми, които застрашават бъдещето на Съединените щати. Това е призив за реформи, насочени към спасяване не само на инфраструктурата, но и на самата американска идентичност.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail