Сергей Караганов: Преди ядрения удар ще има няколко опита за отрезвяване на европейците с „Орешник“

Ако САЩ, когато усетиха, че войната може да се прехвърли на тяхна територия, постепенно започнаха да се отдалечават от конфликта в Украйна, то обезумелите елити на ЕС, въпреки чувството си за самосъхранение, действат изключително нерационално. Това заяви политологът и икономист, модератор на Владимир Путин на Петербургския международен икономически форум 2024 Сергей Караганов пред канала „Союзное вече“.

„Американците, за които войната в Украйна беше суперизгодна, щом надушиха опасността тя да ескалира на американска територия, започнаха да се отдръпват. Това започна още преди идването на Тръмп, който ще продължи процеса. Европейците просто са загубили всякакъв стратегически усет; не виждам там елити, които могат да вземат рационални решения“, коментира политологът.

„Колкото до „Орешник“, това е прекрасно оръжие, помага за вкарване в правия път. Мисля, че може да се използва още няколко пъти, преди да се наложи да използваме ядрени оръжия. Освен това все още има доста голям брой стъпки по стълбата на ескалацията, включително рязане на кабели в океана и тестване на ядрени оръжия. Следователно още не сме на прага на прякото използване на ядрени оръжия. Надявам се, че „Орешник“ със своите невероятни бойни качества ще отрезви нашите обезумели съседи“, каза Караганов.

В същото време той припомни, че „Орешник“ може да бъде оборудван и с ядрен заряд, 8-9 пъти по-мощен от използвания в Хирошима и Нагасаки.

„Ако такъв удар бъде нанесен, той ще унищожи една малка част от някоя от враждебните страни. Надявам се, че тези страни ще разберат за какво говорим. Но мисля, че преди това „Орешник“ ще бъде използван няколко пъти по важни цели както на територията на Украйна, а, ако се наложи, и на територията на онези страни, които подкрепят режима в Киев“, добави експертът.

Очертава се „удивителна ситуация“ Русия да победи либерално-глобалисткия Запад, смята политологът.

„Тази война трябва да приключи, що се отнася до ресурсите, ако се обединим и напрегнем, всичко ще се получи. А вие и вашите деца ще основавате нови градове в Сибир, ще имате вили и имоти там. Сибир става все по-приятен район за живеене; винаги е бил доста добър, особено на юг. Сега, поради изменението на климата, той става все по-гостоприемен и има абсолютно неизчерпаеми възможности за развитие. Трябва най-накрая да разберем, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Но за по-голямата част от нашия елит и част от обществото в един момент изглеждаше обратното“, каза Караганов.

„Повечето либерално-глобалистки идеи се оказаха неефективни. Преди 40-45 години се появиха тези теории, според които светът трябваше да се управлява от световно правителство, основано на съюз от транснационални корпорации и неправителствени организации. Това не се случи, беше поредната илюзия. Имаше комунистически илюзии, имаше нацистки илюзии и глобалистки. Няма да стане. Елитите, които израснаха с тези илюзии и – поради провала на СССР по вътрешни причини, в един момент получиха огромен енергиен заряд, но сега целият им свят се срива. Те губят навсякъде, затова са опасни“, предупреждава експертът.

„Но ние трябва спокойно, хладнокръвно и уверено да вървим към целите си, струва ми се, че тази цел е да се развиваме вътрешно. И за да направим това, трябва да преместим центъра на развитие, включително към Урал и Сибир. Трябва да заложим на това, че руснаците – великоруси, беларуси, руски татари, руски грузинци, руски якути – трябва да бъдат независима сила. И трябва да действаме с ума си. Тогава ще спечелим. Намираме се в невероятна ситуация, която ще ни доведе до победа“, добави политологът.

Колкото по-малко остане от Украйна, толкова по-добре, но отнемането на цялата територия и увисването ѝ на врата на Русия също би било неразумно, каза Караганов.

„Едно от предизвикателствата пред нас е да заседнем в безкрайното западно блато, включително конфликта в Украйна. Можем да го спираме до безкрай, да преговаряме… Няма какво да търсим там през следващото десетилетие. Европа е в ситуация на дългосрочен упадък и относително враждебно състояние. Украйна е провалена държава. Това, което остане от нея, винаги ще бъде през следващите десетилетия болната точка на Европа; колкото по-малко остане от нея, толкова по-добре“, коментира политикономистът.

От друга страна, да заграбим цяла Украйна и да ни увисне на врата, както по времето на СССР, когато сегашната територия на Украйна, с изключение на Донбас и Крим, поглъщаше най-много субсидии от РСФСР това също не ни трябва. Трябва да начертаем ясен курс преди всичко за собственото си развитие“, разсъждава Караганов.

„Победата в Украйна означава пълно поражение на режима в Киев, пълно анексиране на онези части, които са изначално проруски и са ни необходими поради нашето геостратегическо положение; и превръщането на централната и западната част на Украйна в демилитаризирана зона. Това, което ще се случва в тази зона, никога повече не трябва да ни интересува, не сме длъжни да ги възстановяваме. Не както след Великата отечествена война, когато за сметка на Брянск, Смоленск и други региони възстановихме Сумска, Харковска и други области“, коментира експертът.

„Необходимо е да се създадат условия, включително чрез ядрено възпиране, военни победи и след това със силови споразумения, така че това да е един вид буферна зона. Пак ще е отвратителна, ще хвърчат всякакви боклуци от нея. Но ние трябва да постигнем пълна капитулация и поражение на Запада в Украйна. Това е абсолютна задача“, каза в заключение политологът Сергей Караганов.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

• Германия достига точка, от която няма връщане назад. Бизнес лидерите го знаят, хората в страната го усещат, но политиците нямат отговори, пише Bloomberg в анализ.
• Това постави най-голямата икономика в Европа на пътя на упадък, който заплашва да стане необратим.

След пет години на стагнация икономиката на Германия сега е с 5% по-малка, отколкото би била, ако тенденцията на растеж отпреди пандемията се беше запазила.

Румънската данъчна агенция: Не руснаците са платили кампанията на Джорджеску в TikTok, а Либералната партия в Букурещ

По-тревожното е, че според изчисления на Bloomberg Economics по-голямата част от загубеното ще бъде трудно да се възстанови заради структурни ефекти като загубата на евтина руска енергия и трудностите на Volkswagen и Mercedes-Benz Group да поддържат темпа на китайските автомобилни компании. Намаляването на националната конкурентоспособност означава, че всяко домакинство изостава с около 2500 евро годишно.

Евентуални предсрочни избори предлагат шанс за промяна на курса, но тенденцията за постепенно влошаване не създава чувство за неотложност. Рискът е в безжизнените реакции на политическите играчи, които нямат необходимата амбиция за справяне с основните предизвикателства.

„Германия няма да се разпадне за една нощ. Това прави този сценарий толкова ужасяващ“, казва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на Future Today Institute, който консултира германски компании. „Това е много бавен, много продължителен спад. Не на компания, не на град, а на цялата страна, и Европа ще бъде повлечена“, допълва тя.

Джордж Фридман през 2015 г.: Обединени Русия и Германия са единствената заплаха за САЩ и Украйна ще ни послужи това да не се случи

Това се изразява в загубата на Германия на голяма част от своето енергоемко производство и намаляващия износ, докато нестабилните компании овладяват вътрешните инвестиции. Тъй като стандартът на живот ерозира, гласоподавателите търсят някого, когото да обвинят, а социалното напрежение отблъсква външните таланти, от които страната отчаяно се нуждае. Токсичният коктейл от предпазливост и негодувание ще се разлее после и из цяла Европа.

„Животът на всички малко по малко се влошава, до края на съществуването им“, посочва Уеб.

Години на лошо взети решения и до известна степен лош късмет разбиха икономическия модел на Германия точно когато останалата част от Европа се нуждае от своите индустриални мускули, за да помогне на региона да е в крак с Китай, да се справи с войната в Украйна и да отговори на все по-изолационистките политики на САЩ. Вместо това Германия е изправена пред най-голямата си криза след обединението.

Преди 35 години падането на Берлинската стена обедини германците зад мащабен план за разходи за интегрирането на бившия комунистически изток. Сега страната е жестоко разделена и е малко вероятно поляризираният електорат да даде ясен мандат на правителството, което ще поеме контрола след изборите през февруари.

„Конкурентната позиция на германската индустрия се влоши“, каза Йоахим Нагел, управител на Германската централна банка, в реч в Люксембург по-рано този месец. „Растящите външни пазари не са осигурили импулс за растеж, както в миналото“, посочи той.

След като се раздели с бизнес ориентираната Партия на свободните демократи, Шолц дърпа шнура на правителството си, подлагайки се на парламентарен вот на доверие, който няма шанс да спечели. Това ще задейства предсрочните избори, които са насрочени за 23 февруари, седем месеца по-рано от планирания край на неговия мандат. Но по-слабите традиционни партии сочат към по-голяма политическа парализа.

Фридрих Мерц е фаворитът от Християндемократическата партия (ХДС), но неговите реформи „на сигурно“ едва ли ще стигнат достатъчно далеч, за да преродят икономика, бореща се да осигури благополучие на 84 млн. души.

Мерц се стреми да се върне към политическата рамка, която помогна за следвоенното възстановяване на Германия, включваща ниски данъци, ограничени регулации и основни социални помощи. Това означава по-малка роля на държавата и следователно нежелание за по-значително облекчаване на ограниченията на публичните разходи, известни като дългова спирачка.

„Не се нуждаем от задлъжняло правителство, а от нов политически курс, който се справя с корена на проблемите“, каза Мерц в интервю за радио Deutschlandfunk в края на ноември. „Докато не направим радикални корекции в разходната част, със сигурност няма да има промяна по отношение на дълговата спирачка, допълни той.

Социалдемократите на Шолц (ГСДП), напротив, водят кампания за по-значими промени в конституционните правила за поемане на дълг. Те също така обещаха да защитят работните места в остаряващи сектори, като тези на стомана и автомобилите, и да субсидират цените на електроенергията, за да подкрепят компаниите.

Управляващата лявоцентристка партия остава на далечното трето място с около половината от подкрепата за консерваторите, водени от ХДС. А кандидатурата на Шолц за преизбиране отчасти се основава на циничните очаквания, че Мерц – склонен към противоречиви коментари за жени и чужденци – ще отблъсне избирателите.

Въпреки че една „широка коалиция“ между единствените две партии, издигнали следвоенен германски канцлер, може да успее да осигури мнозинство и да избегне тромав тристранен съюз, за това няма гаранции, тъй като разочарованието тласка избирателите към партиите от политическата периферия.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) е на второ място в проучванията, а левият Алианс „Сахра Вагенкнехт“ (BSW) може да стигне до Бундестага само година след като беше сформиран. Взети заедно, те имат подкрепа от приблизително една четвърт от електората.

Докато икономисти и бизнес лидери настояват за намаляване на бюрокрацията, модернизиране на инфраструктурата и ускоряване на усилията за дигитализация, политическото разделение заплашва да задържи Германия на път, който е фокусиран върху защитата на статуквото, вместо да се обърне към бъдещето. Тази тенденция предхожда Шолц.

По време на 16-годишното управление на Ангела Меркел като канцлер спорната дългова спирачка беше приета, което допринесе за недостатъчните инвестиции в отбраната, транспорта и образованието. Тя също така задълбочи зависимостта на Германия от евтината руска енергия – слабост, която излезе наяве, след като Владимир Путин нареди пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

„Ако ще помогне, тогава можете да кажете, че вината е на Меркел“, каза бившият християндемократически канцлер в края на ноември по време на събитие около издаването на нейните мемоари. „Просто мисля, че не помагаме на страната, като правим това“, допълни тя.

Защитавайки своето наследство, Меркел заяви, че не е виновна за проблемите, които оттогава тежат върху страната. По думите ѝ ГСДП – неин партньор през три от четирите ѝ мандата – не се интересува от увеличаване на разходите за военно оборудване. Тя също така обвини и Зелените, че не искат да намалят регулациите, въпреки че никога не е била в съюз с екологичната група.

Тъй като списъкът с проблеми става по-дълъг, потенциалът за растеж на Германия – скоростта, с която нейната икономика може да се разшири, без да генерира инфлация – се е свил до едва 0,4%, според Съвета на икономическите експерти на страната. Добавете цикличните колебания и честият флирт с рецесията става съвсем реална възможност.

„Най-накрая трябва да създадем привлекателни условия за компаниите“, коментира Вероника Грим, член на правителствения панел от независими икономически съветници и професор в Техническия университет в Нюрнберг, призовавайки следващото правителство да приеме широкообхватна програма за съживяване на конкурентоспособността.

Тя призовава за програма за реформи в подобен обхват и мащаб на плана „Дневен ред 2010“ на канцлера Герхард Шрьодер от началото на хилядолетието, който разхлаби трудовите правила и помогна да се проправи пътя за дългосрочно икономическо разширяване. Това възстановяване беше подтикнато и от скока на износа за Китай, който оттогава се превърна в съперник в развитото производство и лидер в електрическите превозни средства.

За да съживи конкурентоспособността, Германия в крайна сметка трябва да харчи повече. Само за да настигне други напреднали икономики, страната ще трябва да увеличи годишните инвестиции в инфраструктура и други обществени блага с около една трета до 160 млрд. евро, според Bloomberg Economics. Това е ръст, еквивалентен на повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Германските публични инвестиции изостават в сравнение с тези на останалите големи икономики. Графика: Bloomberg LP Германските публични инвестиции изостават в сравнение с тези на останалите големи икономики. Графика: Bloomberg LP

Дори ако повишаването на растежа смекчи въздействието от по-големите заеми, въвеждането на по-свободна фискална политика е малко вероятно. Въпреки че има дискусии, насочени към облекчаване на дълговите правила, които ограничават нетния нов дълг до 0,35% от БВП, една конституционната промяна би била предизвикателство на фона на фрагментирания политически пейзаж на Германия.

Частният сектор също се ограничава. Разходите за машини са с повече от 9% под нивата отпреди пандемията. Скорошно проучване сред семейни компании показа, че почти половината дори не планират да заменят това, което е повредено, обвинявайки бюрокрацията и непредвидимите политики. Това на практика е вот на недоверие към икономика, която се бори да запази статута си на трета по големина в света.

Бързата деиндустриализация на Германия „налага задълбочено преосмисляне на това какво всъщност означава „германска икономика“, каза Стефан Купман, старши макростратег в Rabobank, след последното понижение в данните за индустриалното производство. „Засега има оскъдни индикации, че това се случва“, допълни той.

Но не всичко е загубено. Германия очевидно има най-ниското съотношение на дълг от всички страни от Г-7, което предоставя възможност за харчене на още средства, ако има политическа воля за това. Краткосрочната перспектива също може да донесе попътен вятър, като икономистите прогнозират умерено възстановяване.

Въпреки че това е добра новина, „политиците не трябва да бъркат това със знак, че реформите стават по-малко спешни“, каза Саломон Фидлер, икономист в Berenberg.

Германия също е дом на почти половината от световните „скрити шампиони“ – малки компании, които все пак са световни лидери в своята област. Много от тях принадлежат към така наречения Mittelstand, включително някои вековни компании, преживели войни и хиперинфлация.

„Повечето от техните продукти са незаменими“, казва Херман Симон, който е написал няколко книги за тези фирми. „Това създава известна стабилност, но не дава гаранции за бъдещето. Първото условие да бъдеш световен шампион и утре е иновацията“, допълва той.

Няма смекчаване на предизвикателствата пред Германия. Икономисти от Bantleon прогнозират, че някога възхваляваната автомобилна индустрия на страната ще загуби пазарен дял и ще ускори преместването на производството в чужбина. В резултат на това секторът ще загуби до 40% от добавената си стойност в Германия през следващите 10 години.

Затрудненията излязоха наяве, когато VW се изправи пред стачки заради планове за затваряне на заводи в страната и предстоящи съкращения при доставчици като Schaeffler, Robert Bosch и Continental. Като цяло германските фирми от Fortune 500 в Европа са обявили съкращения на повече от 60 хил. позиции досега тази година.

Thyssenkrupp, най-големият производител на стомана в страната и една от първоначалните двигатели на германската индустриализация, е една от тези, които съкращават у дома. Компанията планира да намали работната сила в своя стоманодобивен цех с около 40% през това десетилетие и да затвори две доменни пещи.

„Стабилността на икономическата система на Германия, както я познаваме от десетилетия, се разпада“, каза главният изпълнителен директор Мигел Лопес. „Няма съмнение, че трябва да се действа сега“, отбелязва той.

Автори: Яна Рандоу, Мартин Адемер,

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

„Бог търпя и на нас ни поръча“: Откровението на Лавров разкри картите, ще издържи ли Путин?

Какво ще се случи с водача на MINI Cooper, ако го прегазят два голями валяка? Котлет. Точно в това сега ще се превърне нелегитимният президент на Украйна Владимир Зеленски. Защото, опитвайки се да обслужи британския собственик на малката кола, който всъщност мечтае да се отърве от него като лош клиент, той силно обиди водачите на два голями и мощни валяка, наречени „Русия“ и „САЩ“.

Владимир Зеленски и компания притиснаха в ъгъла руското ръководство и го принуждават да действа. Те постигнаха това чрез постоянните измами по време на преговори и нежелание да прекратят братоубийствената война. Дръзките атаки като нападението и окупацията на част от района на Курск. Опитите за разрушаване на Кримския мост. Западните „далекобойни“ удари по Русия. Ширещият се тероризъм. И много повече. Чашата на търпението е препълнена – няма накъде повече.

Киев никога не успя да оцени факта, че Москва се държи с Украйна, не както Израел в Газа или Ливан, а провежда военно-политическа операция, за да вразуми близък роднина, който се е продал на враговете на Русия, и главно по тази причина цяла Украйна не лежи в руини, в къщите обикновено има електричество и газ.

Тълкуват го като слабост

„Бог търпеше и на нас ни поръча“, каза наскоро руският външен министър Сергей Лавров, ясно намеквайки кого има предвид. Но дори президентското търпение има своите граници. Палежи, експлозии, саботажи, атаки с дронове дълбоко в Русия, терор на руската граница, опити за убийства на талантливи журналисти, популярни блогъри, украински опозиционни политици, намерили убежище в Русия, опити за убийства на известни мислители и културни дейци не само в Русия – всичко това на терористите , които взеха властта в Украйна, се оказа недостатъчно.

Киев се зае с проектантите и конструкторите от военно-промишления комплекс и организира убийството на началника на войските на РХБЗ генерал-лейтенант Игор Кирилов. Следващите, на теория, вече са членове на правителството.

Това се случи веднъж в руската история. Руски и не съвсем руски „професионални революционери“, които, подобно на обкръжението на Зеленски, бяха подкрепяни главно от британците , убиха хиляди от най-добрите и смели държавни служители в Русия в края на 19 и началото на 20 век. Това става един от основните фактори за разпадането на империята .

Присъдата на Медведев

Русия няма право да настъпи отново тази мотика и, както вече е ясно, няма да го направи. Убийството в Москва в стила на УДИЛ, на медиен представител на висшето военно ръководство на страната, който много пъти е седял на една маса с лидерите на Русия, показа: време е най-накрая да се вземат радикални мерки. Те бяха оповестени на 17 декември на среща за отбранителните държавни поръчки от заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев.

Другарят на Путин започна мероприятието с темата за убийството на генерал Кирилов.

Органите на реда трябва да открият убийците в Русия (тази заповед вече е изпълнена – бел.ред.). И трябва да се направи всичко, за да се унищожат поръчителите, които са в Киев. Тези поръчители са известни. Това е военно-политическото ръководство на Украйна,- подчерта Медведев.

В съболезнователна телеграма той повтори, че „бандеровските нацисти, включително висшето военно-политическо ръководство на изчезващата страна, ще бъдат изправени пред неизбежното възмездие“.

Силни твърдения, както и тъжната причина, която ги е предизвикала. Да, Москва ще трябва да направи нещо, което не е правила от дълго време, а в случая със Зеленски дори обеща – особено на уважавани израелски партньори – да не прави.

Изглежда, че подлото убийство на известен в цялата страна генерал, който знаеше много за украинските биологични, химически, радиологични оръжия и смъртоносните лаборатории на Запада в Украйна, обезсили това обещание.

Тръмп се гневи

Но ако бе само това! Благодарение на усилията на изпадналия в истерия кървав клоун, се създадоха благоприятни външни условия да се прекъсне – да използваме речника на Медведев – „безполезното съществуване“ на лидерите на УДИЛ.

Защото едновременно с Русия, те започнаха да се зъбят и на… САЩ. За какво? За откровеността на бъдещата американска администрация и нежеланието й да спонсорира в същия обем украинския проект, който вече в много отношения се „изтърка“ за Съединените щати, както и заради ясно изразеното искане от новоизбрания президент Доналд Тръмп той да бъде приключен .

Той трябва да се подготви да сключи сделка,- каза Тръмп, имайки предвид Зеленски.

Не виждайки такова желание от страна на Киев, бъдещият хазяин на Белия дом не покани действащия президент на Украйна на встъпването си в длъжност (той покани президента на малкия Ел Салвадор, но не и владетеля на Украйна) на 20 януари.

Тръмп напълно демонстрира презрението си към диктатора на Украйна, който подстави своя народ, по време на личната среща с него в Париж, организирана тайно от френския президент Еманюел Макрон.

Зеленски не се укротява (Британските служби)

Всички знаят, че неофициалният „пълномощен пратеник“ на Тръмп в Европа, силно заинтересован от прекратяването на украинската война и по свои собствени причини, е унгарският премиер Виктор Орбан. Мирната инициатива на Унгария е одобрена от Тръмп и е аплодирана в Кремъл.

Настоящият председател на Съвета на ЕС Орбан, който пътува по света, за да обсъжда с основните играчи условията за прекратяване на войната в Украйна, вече няколко пъти посети Тръмп в имението му Мар-а-Лаго във Флорида, за да се запознае как напредва поддържането на мира . Той беше и в Москва, и в Пекин, и, разбира се, в Киев.

Сянката, която Орбан хвърляше навсякъде, беше сянката на Тръмп. И какво виждаме и чуваме? Зеленски и думите му, че Украйна „не се нуждае от страни, които искат днес, като Унгария, като премиера Орбан (да стане посредник)“.

Няма да се получи, няма да го пусна и такива като него също,- храбрееше Зеленски на публична среща, проведена на 17 декември в Лвов. Той, така да се каже, иска да говори с Тръмп директно, без никакви посредници.

Имаме нужда от преки отношения със САЩ, ние сме силна държава, показахме това на бойното поле. Някой в Европа има ли такъв съвременен пример? Никой няма. Орбан има ли такава армия? Не. Как ще окаже натиск върху Путин? С анекдот, усмивка? Нека ги запази за себе си- дрънкаше просроченият.

Около седмица по-рано Орбан в телефонен разговор с Путин предложи голям обмен на пленници между Русия и Украйна и коледно примирие. След това Москва незабавно представи предложенията и списъците за размяна на пленници в унгарското посолство. Киев обаче отхвърли тази идея по най-наглия начин, като обвини Будапеща в „неморални манипулации“.

Зеленски атакува не само Орбан, пратеникът на Тръмп в САЩ, който осъди разрешението на Байдън Киев да изстрелва западни ракети с голям обсег на действие срещу Русия, но и Вашингтон на Байдън, от когото, според тях, той не е получил „много неща“ и това, което получи, пристигна едва „в края на срока“, със закъснение.

Ситуацията, при която зависимия „туземец“ хапе подаващата ръка на белия господар, е напълно неприемлива за Съединените щати.

Какво не искат да разберат в Киев (Британските служби)?

Особено за Тръмп и хората му, които имат два основни приоритета: предстоящото прочистване на САЩ и сдържането на Китай. Украйна с нейните апетити, грубост, тероризъм (СБУ призна: именно Киев е организирал убийството на генерал Кирилов) и нежеланието си да върне на Русия малка част от руската територия, случайно попаднала в нейно владение, при това тласкаща Москва в обятията на Пекин , предизвиква гнева им, тъй като отвлича вниманието от главното.

Освен това Киев по всякакъв начин нарушава мирните преговори с Русия. И при това разобличава западните си покровители, без чиято помощ Украйна отдавна щеше да капитулира.

Какво струва например изявлението на Зеленски от 1 декември, че Украйна никога няма да приеме покана за НАТО, без да върне всичките си територии? Или това, което беше озвучено на 17 декември от ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Андрий Ермак:

Истинските преговори за устойчив мир ще започнат едва когато врагът вече няма ресурсите да продължи войната.

„Следователно предстои невероятно голяма работа“, каза Ермак, имайки предвид и белите господа, които са спонсори на Украйна.

Това са речите, чути в Украйна в отговор на прочувственото изявление на Тръмп, направено предния ден пред Зеленски:

Трябва да е готов да сключи сделка. Това е всичко… Твърде много хора умират. Това е война и твърде много хора умират. Трябва да сключим сделка .

Оказва се, че Киев възнамерява да извлече още стотици милиарди долари от Вашингтон, необходими за възстановяване на Съединените щати и борба с китайската заплаха, и иска по някакъв начин да се бори още години с глупавата надежда, че Русия „няма да има ресурсите да продължи войната”?

Само маргиналността и глупавата упоритост, които британците толкова умело използват за собствените си цели, не позволяват на властите в Киев да разберат, че копаят дупка за себе си. Че не само руснаците искат да ги погребват за хаоса, който създават, но сега и Вашингтон – за неимоверната им наглост.

Стана ненужен и на бившите спонсори

Освен това в САЩ Зеленски има два проблема едновременно. Един от тях е Тръмп, който не го понася и го смята за феноменален просяк, а сега и за нагъл човек, който му пречи да спре сближаването между Русия и Китай.

Друг проблем е… Байдън, защото Зеленски е най-опасният свидетел на покварата на семейството на този „Голям човек“, на мнозина в Демократическата партия на САЩ, както и на някои представители на глобалисткото крило на републиканците. Тръмп все още ще се нуждае от тази информация, за да състави „списъци със забранени лица“, за да „направи Америка отново велика“.

И сега въпросът е ще успее ли Великобритания да защити преиграното си протеже в Киев, когато Москва и два пъти Вашингтон искат да го елиминират? Както знаем, британците нямат вечни съюзници – само вечни интереси. Техен интерес не е губещият Зеленски, а контролът над поне по-голямата част от Украйна (британците са реалисти).

По-добре може да им го осигури сегашният посланик на Киев в Лондон, опозореният генерал Валерий Залужни, който, когато се проведат избори в Украйна, има всички шансове да спечели. Да, в началото той беше протеже на САЩ, но тъй като Украйна вече не е толкова интересна за Америка, той лесно ще промени ориентацията си към английската. Явно сега в Лондон работят по въпроса. И Зеленски ще бъде направен „ изкупителна жертва “, обвинявайки го във всички грехове. Британците са „царе на прецакването“.

Какво от това?

Е, в заключение един последен въпрос: има ли Зеленски поне малък шанс да оцелее, ако Москва, Вашингтон и Лондон решат да се отърват от него? Нито един, дори и най-малък.

Твърде много е подразнил Москва. Тръмп е антипатичен и неприемлив за бъдещето. За Байдън той стана опасен. А Лондон просто има нужда от заместител.

Въпросът е кой ще поеме инициативата. Британската охрана на владетеля на Украйна има най-голям шанс, но, разбира се, Лондон ще твърди, че руснаците са го направили, и ще намери възможност да сложи лапа върху милиардите, откраднати от Зеленски. Но какво да се прави, не можете да спечелите, като сключите споразумение с дявола, особено с толкова опитен.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail