Свържете се с нас

ФОКУС

Прекият избор – най-красивата измама за демокрация

Много отдавна в обществените науки, занимаващи се с различни аспекти на демокрацията е ясно, че в съвременни условия демокрацията е твърде широко понятие и с различни съдържателни аспекти и форми, и че много лесно чрез него се манипулира общественото съзнание и се деформира истината. Абсолютна демокрация никога и никъде не е имало и не може да има, особено в многолюдните общности. Един от най-важните компоненти на съвременното разбиране за демокрацията е изборът на длъжностните лица в държавната власт, в партиите, обществените организация и т.н. Изборът на ръководни органи се определя чрез закон, правилник, устав, статут, основни положения или друг вид документ. В съвременните политически партии това обикновено е Устав (Статут). В организацията и дейността на политическите партии се използват два основни принципа на демокрацията – пряка и представителна демокрация.

В БСП по Устав са застъпени и двата принципа. Пряката демокрация се използва в основните партийни организации и клубовете и някои много малки общински организации на БСП, както и при въведеният пряк избор на председател. През 2017 Уставът на БСП бе прекроен по мярката на Корнелия Нинова. Една от грозните кръпки бяха новите членове на Устава № 16 и № 17. Има излагани множество предимства на прекия избор на председател на БСП. Първото от тях е формално демократичното разширяване на базата на избирателите на Председателя. Привличането на повече мнения и предпочитания безусловно е разширяване на демократичността. Второто е възможност за популяризиране на името и политиката на партията сред избирателите. Но това е само потенциална възможност, която не винаги се реализира. Реализацията ѝ зависи в крайна сметка от провежданата на власт политика и от заявявана и отстоявана като опозиция политика и политически намерения за действия

В международната политическа практика в света има различни начини на избиране на председател или на лидер на политическа партия. В повечето партии изборът е от ръководните висши органи на партията. В някои неолиберални общества прекият избор на председател (лидер) се използва като демократична фасадност и популизъм на основополагащо понятие „демокрация“ (най-често синоним на капитализъм). В Белгия тази практика е въведена от Фламандската либерална партия и след това възприета и от други белгийски партии. Във Великобритания прекият избор е въведен в края на XX век от Работническата (Лейбъристката) партия след 1981 г. чрез избирателна колегия от три части: депутатите в английския парламент; представители на избирателните окръзи; дъщерните организации на лейбъристката партия (синдикати и др.). Избира се не само лидерът, но и неговите заместници. След 2015 г. се въвежда правилото – един член на партията един глас, но след това се допуска и един член да може да представлява повече хора (т. нар. „суперделегати“. А кандидатурите се издигат (номинират) не от всеки и по всяко време, а от поне 10% от лейбъристките депутати в парламента. Тази практика в британската лейбъристка партия се въвежда след отказа на лейбъристите от думата социализъм и идеите на демократичния социализъм и прегръщане идеологията на Третия път (социал-либерализъм; няма ляво, няма дясно) разработена от лорд Гидънс и възприета от Тони Блеър и други ръководни лейбъристки дейци. Ключово място в прекия избор на лейбъристите имат т. нар. „дъщерни организации“ преди всичко на синдикалните членове на синдикалната организация на лейбъристката партия (в България БСП няма своя синдикална организация). По такъв начин лейбъристите се стремят да привлекат в политическата си дейност повече хора от средата на трудово заетите лица във Великобритания. В Нидерландия Партията на труда (еквивалент на Лейбъристката партия на Великобритания, също партия на Третия път, социаллиберализъм) след 2002 г. преминава към подход, при който се въвежда пряко гласуване от членовете на партията и по въпроси, които преди това са в прерогатива на партийния конгрес. Следователно постепенно партията се придвижва към статута на някакво демократично плебисцитно политическо движение, и то разбира след отказа от демократичния социализъм и преминаване към социаллиберализма. В повечето либерални и социал-демократически партии ръководителите им се избират на конгресите на съответните партии. В Италия ръководителят на Демократическата партия (секретар) се избира от националното събрание на партията. В Канада лидерите на политическите партии се избират от конгресите на тези партии, но в Южна Корея това става от членовете на партиите. Подобна е практиката и в съседна Турция.

Има едно объркване в използваните понятия. В СМИ и в обикновения речник на политиците се наложи схващането, че първият сред равните му в ръководството (Председател) е политически лидер. А политически лидер се схваща най-често като: водител, водач (фюрер, дуче, каудильо, поглавник и т.н.), вожд, шеф (директор, управител и т.н.), началник, главатар, предводител, т.е. човек който е нещо повече от другите, човек който направлява (ръководи) тяхната дейност, началнически им заповядва, разпорежда и изисква.В САЩ в двете основни политически партии има ясно разграничение между политически лидер (президент на държавата) и председател (оперативно ръководещ делата на партията), а във Великобритания председателят става лидер след спечелване на изборите и заемане на министър-председателския пост. У нас повечето действащи на парламентарно равнище партии се превърнаха в явна или в скрита форма в лидерски партии, независимо дали управляват или са опозиция, с явна или прикрита авторитарна власт на лидерите.

В България прекият избор бе наложен само в БСП. Сега стои въпросът „Какво се промени с въвеждането на прекия избор на Председател на БСП?“ Промените са многоаспектни, но най-важни на този етап са отрицателните, които определят до голяма степен понижаването на обществен авторитет на БСП и мястото на председателя във вътрешнопартийната власт. Ето някои от тях:

Първо. Прекият избор стана средство за концентрация на вътрешнопартийна власт. Чрез прекия избор се получи нещо като две в едно – Председателят на БСП е и Председател на Националния съвет (чл. 34. ал.1). Но председателят на НС на БСП не се избира от самия национален съвет. Следователно на националния съвет му се назначава председател и поради това той не е равен на останалите членове на НС, а е по-високостоящ, понеже се избира от цялата партия, а не само от делегатите на конгреса. Никъде в Устава не са уточнени правата и задълженията на Председателя на НС на БСП, а повечето от вмененото като права и задължения на Председателя на партията са преписани от предишните задължения на Председателя на НС на БСП. Най-често Председателят на НС, а след 2017 г. и Председател на партията, когато е избран за народен представител, се избира почти автоматично и за Председател на парламентарната група на БСП в съответствие с Устава на БСП. Получава се вече три в едно, т.е. сливане на правата на Председателя на БСП, Председателя на Националния съвет и Председателя на парламентарната група, и по същество се формира еднолично авторитарно управление и ръководство на социалистическата партия. Нещо повече авторите на промените в Устава на БСП поради деменция или целенасочено са пропуснали в Устава да посочат кой контролира, пред кого и по какъв начин се отчита Председателя на БСП, кой може извън изборна обстановка да му търси отговорност. Контрол от цялата партия на практика не може да има, независимо от постановката на чл.8, ал 2 на Устава на БСП, че за избраните е задължителен „ежегоден отчет, пред тези които са ги издигнали“. Възможностите за демократично прекратяване на пълномощията на председател са крайно ограничени и трудно реализуеми. Отчет, ако въобще може да се говори за такъв, има само колективен пред конгреса, пред Националния съвет, но не и персонален, личен отчет на председателя. Дистанционният възможен писмен отчет не позволява критикуване на неправилните действия на всеобщо избрания председател. За председателя на Националния съвет това логически е само Националния съвет и Общопартийната контролна комисия. Поради по-старото авторитарно правило, записано в Устава на БСП, че само председателят на Националния съвет на БСП предлага Изпълнително бюро, съставът на този орган е формиран по личното дълбоко субективно мнение (а понякога може би и лична прищявка) на Председателя и поради това няма допускане от Устава на други предложения и гласувания и реален избор за броя и поименните членове на Изпълнителното бюро. Само Председателят може да предлага смени на членовете на Изпълнителното бюро. Следователно имаме процес на сливане на четири функции: Председател на БСП, Председател на НС на БСП, Председател на парламентарната група и ръководител на изпълнителното бюро. По такъв начин председателят на БСП е безконтролен авторитарен ръководител, избран за такъв под демагогската маската на „разширяване на демокрацията“.

Второ. Нарушаване на политическата традиция както в България, така и в БСП. След Освобождението от турско робство (1878 г.) се създават първите политически партии. Тяхната масовост ги принуждава да формират йерархично структурирани ръководни органи. Моделът на управление е взаимстван от православната църква и от управленската структура на някои западноевропейски либерални партии. Възприема се принципът за формиране на органите за управление чрез принципа за представителната демокрация. Това означава, че първият ръководител на определено йерархично звено в структурата е пръв сред равните му членове на съответният орган – общински, районен, околийски, областен. Определението „пръв сред равни“ означава, че той има един глас при вземането на решение, както и всички други членове на съответния орган. В православната църква това е предстоятелят – ръководител на богослужението. Българският патриарх е пръв сред равните му митрополити, а Вселенският патриарх – пръв сред патриарсите на поместните православни църкви. Председателят като пръв сред равни председателства заседанията на съответния орган. Но поради това, че ръководи тези заседания той на практика има само един глас, толкова, колкото имат и всички останали членове на съответния органи, а не право сам да решава. Неговите предложения подлежат на обсъждане и решаване от всички други, а не както в католическата църква, където е възприет принципът на единоначалието – римският папа е началник на всички и неговите решения не подлежат на обсъждане и отмяна. Тази разлика е една от основите на раздялата на християнството през 1054 г. на западна църква – католическа и източна – православна.

В историята на Българската социалистическа партия и левите движения в България винаги е използван принципа на представителната демокрация при избора на ръководните лица, на председателят на партията, независимо как се е наричал той и какъв е бил неговият личен авторитет, лични способности, умения и опит – Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и др. В повечето случаи съобразяването с тяхното мнение е било на основата на висок личен авторитет, на силните им лични аргументи. Благоев и Георги Димитров са с висок личен авторитет и са теоретици и опитни политици. Изключения от правилото на представителната демокрация и положението на ръководителя като пръв сред равни е нарушавано за кратки периоди, особено в условията на въоръжената борба срещу фашизма.

Трето. Смесване на двата типа избор на ръководител – пряк и чрез представители. Това смесване на начина на избор на ръководните органи и лица – пряко и чрез представители води до непълна и твърде често да невярна оценка на притежаваните качества и способности на кандидатите за първото лице в партията. Масата членове на партията нямат преки наблюдения върху личните качества и способности на кандидатите да бъдат първи ръководители: идейност и ценности, партийно-политическа опитност, деловитост и т.н. Преки наблюдения върху качествата и способностите на първите ръководители имат тези, които непосредствено работят заедно с тях на основата на Програмата и на Устава на партията. А това са кадрите и активистите на партията, най-добрите от които са избрани за делегати на конгреса и избрани в Националния орган (Централен комитет, Висш съвет, Национален съвет) – т.е. тези които са работили, работят и ще работят в един и същи орган на партията с първия ръководител. Те са най-добре информираните за личните, идейни, политически и организационни качества и резултатите от работата на кандидата за „пръв сред равни“. С прекият избор се измества центъра на избора от качествата и резултатите в дейността към външният образ и неговата индивидуална субективна възприемчивост от огромно множество лица. Отмяната на избора от висшия представителен орган (конгреса) на първия ръководител е по същество отмяна на информирания и оценъчния избор за качествата и за резултатите от дейността на кандидатите за поста пръв ръководител. Липсва оценката на типа на ръководство, характерен за избирания лидер: авторитарно – не търпящо друго мнение и недопускащо обсъждането на други идеи, мнения и предложения, а налагане възприемането само на личностната субективна позиция; демократично – със свобода на мненията, предложенията и избор от всички на най-ефективното и най-подходящото за определен случай, равнопоставеност на всички в изборния орган; колективно – общо обсъждане от всички, общо решение и общо действие за изпълнение на решението; антиклиентелистко – липса на „мои хора“ на председателя, недопускане на кадрови предпочитания на основата на личната преданост към даден/дадени (или определен/определени) партийно-политически дейци, т.е. липса на т.нар. „тясно ръководство“ (обкръжение на ръководителя от лично предани нему хора, работещи предимно за определени лични облаги).

Някога Макс Вебер бе определил три класически типа лидерство: традиционно; рационално-легално; харизматично. Под самото понятие „лидерство“ той разбира авторитет и способности да се отдават заповеди и да се формира подчинение. Действеното партийно ръководство предполага авторитет, убеждение у водените, че предводителят има необходимите идейно-теоретически, политически, практико-организационни качества и лични морални устои и човешки достойнства. Но способността да се отдават заповеди и да се формира подчинение е белег не за демократично, а за силово, авторитарно ръководство, което е необходимо и приложимо в органите на държавната власт и едноличните фирми. В демократично устроените партии много по-важно е умението на първия ръководител да убеждава, да използва аргументи и факти за разясняване и убеждаване в правилността на политиката на партията, правилно да оценя политическата обстановка и да предлага верните решения.

Четвърто. Главното в прекия избор е по същество избирането на харесван образ. От групата кандидати се избира почти напълно субективно най-харесвания от отделния член на партията кандидат. В края на XX век (последната четвърт) и началото на XXI век в западните неолиберални общества доминиращи станаха философските и културологичните схващания на т. нар. постмодернизъм. Живеем по думите на Лиотар в „постмодерно състояние“. Това е своеобразна фетишизация на предметите за потребление, на образите и на действието, независимо от рационалността, отричане на всичко старо и предишно, включително и на старите партии, старите техните ръководители. Тези идеи и обществени практики неминуемо се пренесоха и в България. Тяхното начало бе в края на 1989 и началото на 1990 г. когато се обособи своеобразно отричане на всичко старо, предишно – социализма, комунистическата партия, а в нея и дори на всички предишни ръководители (номенклатурата) и т.н. Под маската на постмодернизма се водеше класова борба за доминиращите интереси и социалното предимство на богатството и на богаташите. Този процес се усилваше и ускоряваше с намесата на СМИ и особено на телевизията, а от началото на XXI век и на Интернет чрез фейсбук, сайтове, YouTube, тик-ток и т.н. Животът в пазарното общество се подчини на принципите на търсенето и предлагането и рекламата на продаващото се, т.е. формиране на благоприятен външен образ на продаваната стока или услуга. Това е основата на маркетинга. В случая се създаде и негово ново направление – политическият маркетинг, включително и създаване и налагане на образи на политически и държавни дейци и ръководители. Формираха се и нови технологии за политическа реклама чрез СМИ и интернет. Във Франция с подобни технологии на пряка връзка и формиране но нови привлекателни политически образи дори бяха избрани двама президенти – Оланд и Макрон. През последните петдесет години се разви и едно ново масово явление – имиджмейкърство (от англ. magemaker, от image образ и make правя, създавам). Това са група от хора, които се грижат за външния образ на лицата – техните облекло, аксесоари към него, прически, грим, жестове, мимики, интонация на изказа и т.н. Дори в телевизиите поканените преминават първо през гримьорната, преди да се появяват пред зрителя. Появи се определено ново направление на имиджмейкърството – политическото, грижещо се за създаване на възприемчив, благоприятен образ пред зрители, избиратели и т.н. Първи в БСП с тази дейност се прочу „Червеният шаман“ (покойният доц. Гронев), който на два пъти подпомогна Йорданов да бъде избран за кмет на Варна, във времето преди да пролази в краката на Борисов и ГЕРБ. Изкуствено формираният благоприятен политически външен образ се откъсва от реалната политическа действителност, реалните умения, способности, опитност и най-важното – резултатите от дейността. При него са важни фасонът, изказът и екранното поведение, а не личните качества, провежданата политика и резултатите от това. Тази практика се наложи и в демократичната форма на номинациите в основните организации на БСП за председател на партията и при някои други избори. При прекия избор на председател на партията огромната част от номинациите бяха само поименни, без аргументация, харесвани само и предимно по телевизионния образ.

Прекият избор на председател на БСП е висш израз на политическото имиджмейкърство – целенасочена дейност за политическо внушение на членовете на БСП (вътрешнопартийни избиратели) за определен позитивен образ за председател на БСП. На проведеният първи пряк избор най-широк излаз чрез имиджмейкърство и пиар акционерство имаше действащият председател на НС на БСП. За останалите, участието в този своеобразен конкурс бе „кауза пердута“, която те не осъзнаваха и станаха без да искат това, съучастници в акция на псевдодемократичност, прикриваща лични амбиции на утвърден и информационно изграден външен образ. Огромната маса от членове на БСП имаше само телевизионна представа за външния образ и ораторските умения на кандидатите, а действащият председател имаше неограничено по време появяване пред трибуната на Народното събрание и пред телевизионните екрани. Социалистите имаха предимно откъслечна представа какъв е образът и речовитостта на другите кандидати. Но те нямаха реалната представа за действително извършената работа, за постигнатите резултати и за пропилените възможности от всички участващи в конкурса за Председател на БСП. Ако към това се прибави и че броящите резултатите от прекия избор бяха пряко или косвено организационно подчинени или свързани с председателя шансът на другите кандидати бе сведен почти до минимум.

Когато се прави пряк избор за политически водач предимно само по образ, се пренебрегват другите качества, необходими за този пост като: идеологичност и придържане и спазване на определени за дадения тип партия (в случая социалистическата)ценности; стратегически политически умения, т.е. умение да се оцени вярно политическата ситуация и да се предлагат на партията адекватни на нея и в духа на социалистическите ценности действия; организатор – човек, който може да организира работата на другите му равни, да увлича масите, да контактува с тях непринудено, да умее да изслушва и да се вслушва в техните интереси, мнения и предпочитания и да ги отразява в политическата стратегия и тактика, да приобщава към делото на партията опитни и водещи експерти в различни сфери на живота и на политическата дейност и т.н.

В условията на дейност под егидата на постмодернизма едно от най-привличащите внимание неща е открояване на различията, на новото и отказ от старото, от традиционното. Търси се непрекъснато нещо специфично, оригинално по форма и образ, с което да се привлече вниманието. Използването на едни и същи образи, едни и същи подходи и поведение, един и същ изказ води до това образите се „изтъркват“, да се „износват“, т.е. омръзват на зрители на телевизиите, на публикациите в интернет и най-важното – на масата избиратели. И започва обратния процес на търсене на нещо ново, различно, на нов политически образ и лидер. В момента в България има криза на лидерството. Всички лидери на парламентарно представените т.нар. „системни“ партии са се втръснали на информационното, все още предимно телевизионно общество. Трябват нови лица и нови ръководители, които да внесат промяна, да има не само една и съща неолиберална дясна политика, довела страната до дълбока демографска и социална криза.

Пето. Прекият избор по същество е принизяване на ролята на Конгреса на партията като висш ръководен орган. Прекият избор отнема едно от значимите права на висшия ръководен колективен орган и по същество чрез него да се прехвърлят индивидуални права чрез пряк избор върху Председателя на партията. Конгресът е обявен от Устава като „върховен орган на партията“ (чл.31, ал.1), т.е. орган, който може да приема, изменя, допълва Програмата и Устава на партията и да избира Национален съвет – най-висшето звено на управленската йерархия. Съставът на този най-главен партиен орган се формира демократично чрез избор от представителите на основните партийни организации(общинските и районните конференции). Съставът на най-висшия орган на партията (конгреса) и най-върховното звено в управленската структура на партията – Националния съвет се формират чрез представителната демокрация. Само председателят, след променения през 2017 г. Устав, се избира пряко от членовете на партията.

В Устава е предвидено, че конгресът на БСП избира НС, но на самият този НС е отнето правото да избира свой председател („пръв между равни“), а му е назначен за такъв избраният пряко от членовете Председател на БСП. Следователно, логично е да се смята, че Председателят на БСП, назначен и за Председател на НС на БСП стои по-високо от НС, понеже последния не може да избира този, който го председателства, ръководи и представлява пред други органи, не може да го сменя. В Устава не са записани основните изисквания към това, кой може и трябва да заема длъжността Председател на БСП, а това кой може да бъде кандидат се прехвърля на правила разработени и утвърдени от НС на БСП, подписани от назначения му чрез прекия избор председател на БСП, т.е. непряко Председателят сам определя правилата, по които може да бъде избиран той и други кандидати за Председател на партията.

Изборът на ръководни лица в партията на Конгреса и от Националния съвет има своето предимство във пряката, макар и понякога само потенциална, възможност да има дискусия около качеството на кандидатите, да има диалог между тях пред тези, които ги избират. Всеки да може не само да издига свои виждания, но и да спори, убеждава, разубеждава, отговаря и пита другите кандидати. При прекия избор това е априорно невъзможно и недостижимо.

Шесто. Отрицателните резултати от политическата дейност. Изминалият период след приемането в Устава на БСП на прекия избор на председател показа своите незадоволителни резултати. А те са ужасяващи. Загуба на широко обществено доверие, загуба на привърженици и последователи, значително съкращаване на членския състав, почти пълно загуба на опора сред младото поколение, внасяне на вътрешноорганизационни и идейно-политическо напрежение и самоцелни вътрешнопартийни битки, налагане на възлови постове на „свои хора“ на принципа „много мой човек“, целево разбиване чрез решения на НС на БСП на множество областни и общински организации и особено тези в София и Бургас, непосредствено преди парламентарните избори и т.н.

Тези отрицателни резултати се дължат на множество причини, някои от които са извън БСП, но решаващите са две вътрешнопартийни причини. Първата от тях е провеждането на крайно десен социално-икономически курс, който при Първанов бе обявен като социллиберализация на БСП, опит при Миков и Стоилов да се промени към ляво, към някакъв центристки социалдемократически курс под името социалистически. В първия мандат на Нинова по същество централното ръководство на БСП възприе почти открита защита и предимство на интересите на бизнеса. Почти във всяка реч на председателя на партията и нейните най-близки помощници имаше загриженост за развитието и за помощ на бизнеса, а бяха забравени хората, които произвеждат материалните блага и услуги. Провежданият политически курс наподобяваше на някаква лявонеолиберална форма на политика, маскирана под социалистическа терминология. През втория мандат на Нинова, под влияние на Калоян Методиев, неолибералният курс на лявата социалистическа партия бе фризирана като някаква дясна боза под наименованието – социален консерватизъм. В народното събрание през последните осем години по същество (независимо дали на власт или в опозиция) изчезна лявата политика и истинското ляво представителство.В българското Народно събрание всички партии бяха за дясна политика, независимо как се определяха – десни, дясно-център, центристко-либерални, ляво-център, националистически и т.н. И по същество трудовите хора на България останаха без действено политическо представителство в Народното събрание. Това се отрази и пряко на авторитета на председателя на партията, независимо, че е избран „демократично“ чрез пряк избор. Социологическите изследвания от продължително време разкриват понижения личен авторитет на г-жа Нинова и особено на показателя „неодобрение“, по който тя се изравни с общественото неодобрение към представителите на ДПС и ГЕРБ, особено това на Бойко Борисов, с който уж Нинова воюваше и искаше разграждането на „модела Борисов“.

Втората основна причина за спадане на общественото доверие на БСП в обществото е равнището на вътрешнопартийния живот, на вътрешно-партийните отношения и стилът на ръководство на дейността на партията. За няколко години след 2016 г. БСП се превърна от вътрешно-демократична организация в лидерска партия по подобие на повечето български партии в Народното събрание. Неизбежно политическото лидерство в неолибералните общества, в условията на господстващ пост-модернизъм е придружено с отричане на идеологията, колективизма и т.н. и постепенно се превръща в авторитаризъм. Опитът на БСП в последните четири години потвърждава подобен извод. Макар и в други конкретно-исторически условия това напомня написаното от бившия фашистки министър В. Митаков в правителството на Б. Филов: „Диктатура! Но диктатура на народа, на водачи избрани и посочени от народа.“ (Дневник на правосъдния министър …, С., 2001, с. 54). Диктатът е най-лесното решение – без спорове, без обсъждане и само с мнението на водача.

Обявеният за демократичен пряк избор на председател на партията отклони вниманието и дейността от действително демократичните процедури, предвидени в Устава на БСП. Става дума за начина на формиране на политиката чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания. В последните осем години това изискване на устава (чл. 43) не се спазва, а почти изцяло политиката на партията се концентрира в ръцете на т.нар. „тясно ръководство“.

В заключение, по своята същност прекият избор на председател на партията е трудно демократично управлявана организационна система от действия, премесваща елементи на пряка и на представителна демокрация, на избор основан предимно на емоциите, а не разума, на рационалността. Прекият избор се основава предимно на предварителните телевизионни и масово-информационни нагласи за предпочитан образ. В индивидуалното решение на членовете на партията водещо място имат установките (формираните предварително нагласи), понякога и под прякото организационно въздействие по йерархията на партийните структури отгоре-надолу.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

  • Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
  • Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
  • Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Продължи да четеш

ФОКУС

Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 5 дни

Увеличават се населените места на воден режим в страната

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?

Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е,...

БЪЛГАРИЯпреди 2 седмици

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена...

БЪЛГАРИЯпреди 2 седмици

Как ще се спре трайната емиграция на лекари и медицински сестри към Европа, Австралия и Съединените щати?

Противниците на новите болници не могат, а новите депутати трябва да отговорят на ключовите въпроси Интересува ли ни високото качество...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

СВЯТ

СВЯТпреди 2 дни

В САЩ става забавно!!! Републиканецът, който публично унижи Зеленски, ще стане главен прокурор на САЩ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор...

СВЯТпреди 7 дни

Вечните подлоги в Брюксел: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“

Медведев забеляза драматичните промени във властите в ЕС: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“ Заместник-председателят на руския Съвет за...

СВЯТпреди 7 дни

На Орбан е поверено спасяването на Европа

Мястото на срещата не е избрано случайно: На Орбан е поверено спасяването на Европа – обявиха главния вътрешен човек за...

СВЯТпреди 1 седмица

Илон Мъск: Олаф Шолц е глупак! Бившият финансов министър на канцлера: Разочарова ме. Оставя Германия в несигурност

Мултимилиардерът, който се очаква да бъде част от администрацията на Белия дом, когато новият президент на САЩ встъпи в длъжност...

СВЯТпреди 1 седмица

Търпеливите германци искат Шолц веднага да се маха. Радост от разпада на либералното правителство

Повече от половината граждани на ФРГ искат бързо провеждане на предсрочни избори за Бундестаг след разпадането на управляващата в Берлин...

Най-четени