Свържете се с нас

ФОКУС

Прекият избор – най-красивата измама за демокрация

Много отдавна в обществените науки, занимаващи се с различни аспекти на демокрацията е ясно, че в съвременни условия демокрацията е твърде широко понятие и с различни съдържателни аспекти и форми, и че много лесно чрез него се манипулира общественото съзнание и се деформира истината. Абсолютна демокрация никога и никъде не е имало и не може да има, особено в многолюдните общности. Един от най-важните компоненти на съвременното разбиране за демокрацията е изборът на длъжностните лица в държавната власт, в партиите, обществените организация и т.н. Изборът на ръководни органи се определя чрез закон, правилник, устав, статут, основни положения или друг вид документ. В съвременните политически партии това обикновено е Устав (Статут). В организацията и дейността на политическите партии се използват два основни принципа на демокрацията – пряка и представителна демокрация.

В БСП по Устав са застъпени и двата принципа. Пряката демокрация се използва в основните партийни организации и клубовете и някои много малки общински организации на БСП, както и при въведеният пряк избор на председател. През 2017 Уставът на БСП бе прекроен по мярката на Корнелия Нинова. Една от грозните кръпки бяха новите членове на Устава № 16 и № 17. Има излагани множество предимства на прекия избор на председател на БСП. Първото от тях е формално демократичното разширяване на базата на избирателите на Председателя. Привличането на повече мнения и предпочитания безусловно е разширяване на демократичността. Второто е възможност за популяризиране на името и политиката на партията сред избирателите. Но това е само потенциална възможност, която не винаги се реализира. Реализацията ѝ зависи в крайна сметка от провежданата на власт политика и от заявявана и отстоявана като опозиция политика и политически намерения за действия

В международната политическа практика в света има различни начини на избиране на председател или на лидер на политическа партия. В повечето партии изборът е от ръководните висши органи на партията. В някои неолиберални общества прекият избор на председател (лидер) се използва като демократична фасадност и популизъм на основополагащо понятие „демокрация“ (най-често синоним на капитализъм). В Белгия тази практика е въведена от Фламандската либерална партия и след това възприета и от други белгийски партии. Във Великобритания прекият избор е въведен в края на XX век от Работническата (Лейбъристката) партия след 1981 г. чрез избирателна колегия от три части: депутатите в английския парламент; представители на избирателните окръзи; дъщерните организации на лейбъристката партия (синдикати и др.). Избира се не само лидерът, но и неговите заместници. След 2015 г. се въвежда правилото – един член на партията един глас, но след това се допуска и един член да може да представлява повече хора (т. нар. „суперделегати“. А кандидатурите се издигат (номинират) не от всеки и по всяко време, а от поне 10% от лейбъристките депутати в парламента. Тази практика в британската лейбъристка партия се въвежда след отказа на лейбъристите от думата социализъм и идеите на демократичния социализъм и прегръщане идеологията на Третия път (социал-либерализъм; няма ляво, няма дясно) разработена от лорд Гидънс и възприета от Тони Блеър и други ръководни лейбъристки дейци. Ключово място в прекия избор на лейбъристите имат т. нар. „дъщерни организации“ преди всичко на синдикалните членове на синдикалната организация на лейбъристката партия (в България БСП няма своя синдикална организация). По такъв начин лейбъристите се стремят да привлекат в политическата си дейност повече хора от средата на трудово заетите лица във Великобритания. В Нидерландия Партията на труда (еквивалент на Лейбъристката партия на Великобритания, също партия на Третия път, социаллиберализъм) след 2002 г. преминава към подход, при който се въвежда пряко гласуване от членовете на партията и по въпроси, които преди това са в прерогатива на партийния конгрес. Следователно постепенно партията се придвижва към статута на някакво демократично плебисцитно политическо движение, и то разбира след отказа от демократичния социализъм и преминаване към социаллиберализма. В повечето либерални и социал-демократически партии ръководителите им се избират на конгресите на съответните партии. В Италия ръководителят на Демократическата партия (секретар) се избира от националното събрание на партията. В Канада лидерите на политическите партии се избират от конгресите на тези партии, но в Южна Корея това става от членовете на партиите. Подобна е практиката и в съседна Турция.

Има едно объркване в използваните понятия. В СМИ и в обикновения речник на политиците се наложи схващането, че първият сред равните му в ръководството (Председател) е политически лидер. А политически лидер се схваща най-често като: водител, водач (фюрер, дуче, каудильо, поглавник и т.н.), вожд, шеф (директор, управител и т.н.), началник, главатар, предводител, т.е. човек който е нещо повече от другите, човек който направлява (ръководи) тяхната дейност, началнически им заповядва, разпорежда и изисква.В САЩ в двете основни политически партии има ясно разграничение между политически лидер (президент на държавата) и председател (оперативно ръководещ делата на партията), а във Великобритания председателят става лидер след спечелване на изборите и заемане на министър-председателския пост. У нас повечето действащи на парламентарно равнище партии се превърнаха в явна или в скрита форма в лидерски партии, независимо дали управляват или са опозиция, с явна или прикрита авторитарна власт на лидерите.

В България прекият избор бе наложен само в БСП. Сега стои въпросът „Какво се промени с въвеждането на прекия избор на Председател на БСП?“ Промените са многоаспектни, но най-важни на този етап са отрицателните, които определят до голяма степен понижаването на обществен авторитет на БСП и мястото на председателя във вътрешнопартийната власт. Ето някои от тях:

Първо. Прекият избор стана средство за концентрация на вътрешнопартийна власт. Чрез прекия избор се получи нещо като две в едно – Председателят на БСП е и Председател на Националния съвет (чл. 34. ал.1). Но председателят на НС на БСП не се избира от самия национален съвет. Следователно на националния съвет му се назначава председател и поради това той не е равен на останалите членове на НС, а е по-високостоящ, понеже се избира от цялата партия, а не само от делегатите на конгреса. Никъде в Устава не са уточнени правата и задълженията на Председателя на НС на БСП, а повечето от вмененото като права и задължения на Председателя на партията са преписани от предишните задължения на Председателя на НС на БСП. Най-често Председателят на НС, а след 2017 г. и Председател на партията, когато е избран за народен представител, се избира почти автоматично и за Председател на парламентарната група на БСП в съответствие с Устава на БСП. Получава се вече три в едно, т.е. сливане на правата на Председателя на БСП, Председателя на Националния съвет и Председателя на парламентарната група, и по същество се формира еднолично авторитарно управление и ръководство на социалистическата партия. Нещо повече авторите на промените в Устава на БСП поради деменция или целенасочено са пропуснали в Устава да посочат кой контролира, пред кого и по какъв начин се отчита Председателя на БСП, кой може извън изборна обстановка да му търси отговорност. Контрол от цялата партия на практика не може да има, независимо от постановката на чл.8, ал 2 на Устава на БСП, че за избраните е задължителен „ежегоден отчет, пред тези които са ги издигнали“. Възможностите за демократично прекратяване на пълномощията на председател са крайно ограничени и трудно реализуеми. Отчет, ако въобще може да се говори за такъв, има само колективен пред конгреса, пред Националния съвет, но не и персонален, личен отчет на председателя. Дистанционният възможен писмен отчет не позволява критикуване на неправилните действия на всеобщо избрания председател. За председателя на Националния съвет това логически е само Националния съвет и Общопартийната контролна комисия. Поради по-старото авторитарно правило, записано в Устава на БСП, че само председателят на Националния съвет на БСП предлага Изпълнително бюро, съставът на този орган е формиран по личното дълбоко субективно мнение (а понякога може би и лична прищявка) на Председателя и поради това няма допускане от Устава на други предложения и гласувания и реален избор за броя и поименните членове на Изпълнителното бюро. Само Председателят може да предлага смени на членовете на Изпълнителното бюро. Следователно имаме процес на сливане на четири функции: Председател на БСП, Председател на НС на БСП, Председател на парламентарната група и ръководител на изпълнителното бюро. По такъв начин председателят на БСП е безконтролен авторитарен ръководител, избран за такъв под демагогската маската на „разширяване на демокрацията“.

Второ. Нарушаване на политическата традиция както в България, така и в БСП. След Освобождението от турско робство (1878 г.) се създават първите политически партии. Тяхната масовост ги принуждава да формират йерархично структурирани ръководни органи. Моделът на управление е взаимстван от православната църква и от управленската структура на някои западноевропейски либерални партии. Възприема се принципът за формиране на органите за управление чрез принципа за представителната демокрация. Това означава, че първият ръководител на определено йерархично звено в структурата е пръв сред равните му членове на съответният орган – общински, районен, околийски, областен. Определението „пръв сред равни“ означава, че той има един глас при вземането на решение, както и всички други членове на съответния орган. В православната църква това е предстоятелят – ръководител на богослужението. Българският патриарх е пръв сред равните му митрополити, а Вселенският патриарх – пръв сред патриарсите на поместните православни църкви. Председателят като пръв сред равни председателства заседанията на съответния орган. Но поради това, че ръководи тези заседания той на практика има само един глас, толкова, колкото имат и всички останали членове на съответния органи, а не право сам да решава. Неговите предложения подлежат на обсъждане и решаване от всички други, а не както в католическата църква, където е възприет принципът на единоначалието – римският папа е началник на всички и неговите решения не подлежат на обсъждане и отмяна. Тази разлика е една от основите на раздялата на християнството през 1054 г. на западна църква – католическа и източна – православна.

В историята на Българската социалистическа партия и левите движения в България винаги е използван принципа на представителната демокрация при избора на ръководните лица, на председателят на партията, независимо как се е наричал той и какъв е бил неговият личен авторитет, лични способности, умения и опит – Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и др. В повечето случаи съобразяването с тяхното мнение е било на основата на висок личен авторитет, на силните им лични аргументи. Благоев и Георги Димитров са с висок личен авторитет и са теоретици и опитни политици. Изключения от правилото на представителната демокрация и положението на ръководителя като пръв сред равни е нарушавано за кратки периоди, особено в условията на въоръжената борба срещу фашизма.

Трето. Смесване на двата типа избор на ръководител – пряк и чрез представители. Това смесване на начина на избор на ръководните органи и лица – пряко и чрез представители води до непълна и твърде често да невярна оценка на притежаваните качества и способности на кандидатите за първото лице в партията. Масата членове на партията нямат преки наблюдения върху личните качества и способности на кандидатите да бъдат първи ръководители: идейност и ценности, партийно-политическа опитност, деловитост и т.н. Преки наблюдения върху качествата и способностите на първите ръководители имат тези, които непосредствено работят заедно с тях на основата на Програмата и на Устава на партията. А това са кадрите и активистите на партията, най-добрите от които са избрани за делегати на конгреса и избрани в Националния орган (Централен комитет, Висш съвет, Национален съвет) – т.е. тези които са работили, работят и ще работят в един и същи орган на партията с първия ръководител. Те са най-добре информираните за личните, идейни, политически и организационни качества и резултатите от работата на кандидата за „пръв сред равни“. С прекият избор се измества центъра на избора от качествата и резултатите в дейността към външният образ и неговата индивидуална субективна възприемчивост от огромно множество лица. Отмяната на избора от висшия представителен орган (конгреса) на първия ръководител е по същество отмяна на информирания и оценъчния избор за качествата и за резултатите от дейността на кандидатите за поста пръв ръководител. Липсва оценката на типа на ръководство, характерен за избирания лидер: авторитарно – не търпящо друго мнение и недопускащо обсъждането на други идеи, мнения и предложения, а налагане възприемането само на личностната субективна позиция; демократично – със свобода на мненията, предложенията и избор от всички на най-ефективното и най-подходящото за определен случай, равнопоставеност на всички в изборния орган; колективно – общо обсъждане от всички, общо решение и общо действие за изпълнение на решението; антиклиентелистко – липса на „мои хора“ на председателя, недопускане на кадрови предпочитания на основата на личната преданост към даден/дадени (или определен/определени) партийно-политически дейци, т.е. липса на т.нар. „тясно ръководство“ (обкръжение на ръководителя от лично предани нему хора, работещи предимно за определени лични облаги).

Някога Макс Вебер бе определил три класически типа лидерство: традиционно; рационално-легално; харизматично. Под самото понятие „лидерство“ той разбира авторитет и способности да се отдават заповеди и да се формира подчинение. Действеното партийно ръководство предполага авторитет, убеждение у водените, че предводителят има необходимите идейно-теоретически, политически, практико-организационни качества и лични морални устои и човешки достойнства. Но способността да се отдават заповеди и да се формира подчинение е белег не за демократично, а за силово, авторитарно ръководство, което е необходимо и приложимо в органите на държавната власт и едноличните фирми. В демократично устроените партии много по-важно е умението на първия ръководител да убеждава, да използва аргументи и факти за разясняване и убеждаване в правилността на политиката на партията, правилно да оценя политическата обстановка и да предлага верните решения.

Четвърто. Главното в прекия избор е по същество избирането на харесван образ. От групата кандидати се избира почти напълно субективно най-харесвания от отделния член на партията кандидат. В края на XX век (последната четвърт) и началото на XXI век в западните неолиберални общества доминиращи станаха философските и културологичните схващания на т. нар. постмодернизъм. Живеем по думите на Лиотар в „постмодерно състояние“. Това е своеобразна фетишизация на предметите за потребление, на образите и на действието, независимо от рационалността, отричане на всичко старо и предишно, включително и на старите партии, старите техните ръководители. Тези идеи и обществени практики неминуемо се пренесоха и в България. Тяхното начало бе в края на 1989 и началото на 1990 г. когато се обособи своеобразно отричане на всичко старо, предишно – социализма, комунистическата партия, а в нея и дори на всички предишни ръководители (номенклатурата) и т.н. Под маската на постмодернизма се водеше класова борба за доминиращите интереси и социалното предимство на богатството и на богаташите. Този процес се усилваше и ускоряваше с намесата на СМИ и особено на телевизията, а от началото на XXI век и на Интернет чрез фейсбук, сайтове, YouTube, тик-ток и т.н. Животът в пазарното общество се подчини на принципите на търсенето и предлагането и рекламата на продаващото се, т.е. формиране на благоприятен външен образ на продаваната стока или услуга. Това е основата на маркетинга. В случая се създаде и негово ново направление – политическият маркетинг, включително и създаване и налагане на образи на политически и държавни дейци и ръководители. Формираха се и нови технологии за политическа реклама чрез СМИ и интернет. Във Франция с подобни технологии на пряка връзка и формиране но нови привлекателни политически образи дори бяха избрани двама президенти – Оланд и Макрон. През последните петдесет години се разви и едно ново масово явление – имиджмейкърство (от англ. magemaker, от image образ и make правя, създавам). Това са група от хора, които се грижат за външния образ на лицата – техните облекло, аксесоари към него, прически, грим, жестове, мимики, интонация на изказа и т.н. Дори в телевизиите поканените преминават първо през гримьорната, преди да се появяват пред зрителя. Появи се определено ново направление на имиджмейкърството – политическото, грижещо се за създаване на възприемчив, благоприятен образ пред зрители, избиратели и т.н. Първи в БСП с тази дейност се прочу „Червеният шаман“ (покойният доц. Гронев), който на два пъти подпомогна Йорданов да бъде избран за кмет на Варна, във времето преди да пролази в краката на Борисов и ГЕРБ. Изкуствено формираният благоприятен политически външен образ се откъсва от реалната политическа действителност, реалните умения, способности, опитност и най-важното – резултатите от дейността. При него са важни фасонът, изказът и екранното поведение, а не личните качества, провежданата политика и резултатите от това. Тази практика се наложи и в демократичната форма на номинациите в основните организации на БСП за председател на партията и при някои други избори. При прекия избор на председател на партията огромната част от номинациите бяха само поименни, без аргументация, харесвани само и предимно по телевизионния образ.

Прекият избор на председател на БСП е висш израз на политическото имиджмейкърство – целенасочена дейност за политическо внушение на членовете на БСП (вътрешнопартийни избиратели) за определен позитивен образ за председател на БСП. На проведеният първи пряк избор най-широк излаз чрез имиджмейкърство и пиар акционерство имаше действащият председател на НС на БСП. За останалите, участието в този своеобразен конкурс бе „кауза пердута“, която те не осъзнаваха и станаха без да искат това, съучастници в акция на псевдодемократичност, прикриваща лични амбиции на утвърден и информационно изграден външен образ. Огромната маса от членове на БСП имаше само телевизионна представа за външния образ и ораторските умения на кандидатите, а действащият председател имаше неограничено по време появяване пред трибуната на Народното събрание и пред телевизионните екрани. Социалистите имаха предимно откъслечна представа какъв е образът и речовитостта на другите кандидати. Но те нямаха реалната представа за действително извършената работа, за постигнатите резултати и за пропилените възможности от всички участващи в конкурса за Председател на БСП. Ако към това се прибави и че броящите резултатите от прекия избор бяха пряко или косвено организационно подчинени или свързани с председателя шансът на другите кандидати бе сведен почти до минимум.

Когато се прави пряк избор за политически водач предимно само по образ, се пренебрегват другите качества, необходими за този пост като: идеологичност и придържане и спазване на определени за дадения тип партия (в случая социалистическата)ценности; стратегически политически умения, т.е. умение да се оцени вярно политическата ситуация и да се предлагат на партията адекватни на нея и в духа на социалистическите ценности действия; организатор – човек, който може да организира работата на другите му равни, да увлича масите, да контактува с тях непринудено, да умее да изслушва и да се вслушва в техните интереси, мнения и предпочитания и да ги отразява в политическата стратегия и тактика, да приобщава към делото на партията опитни и водещи експерти в различни сфери на живота и на политическата дейност и т.н.

В условията на дейност под егидата на постмодернизма едно от най-привличащите внимание неща е открояване на различията, на новото и отказ от старото, от традиционното. Търси се непрекъснато нещо специфично, оригинално по форма и образ, с което да се привлече вниманието. Използването на едни и същи образи, едни и същи подходи и поведение, един и същ изказ води до това образите се „изтъркват“, да се „износват“, т.е. омръзват на зрители на телевизиите, на публикациите в интернет и най-важното – на масата избиратели. И започва обратния процес на търсене на нещо ново, различно, на нов политически образ и лидер. В момента в България има криза на лидерството. Всички лидери на парламентарно представените т.нар. „системни“ партии са се втръснали на информационното, все още предимно телевизионно общество. Трябват нови лица и нови ръководители, които да внесат промяна, да има не само една и съща неолиберална дясна политика, довела страната до дълбока демографска и социална криза.

Пето. Прекият избор по същество е принизяване на ролята на Конгреса на партията като висш ръководен орган. Прекият избор отнема едно от значимите права на висшия ръководен колективен орган и по същество чрез него да се прехвърлят индивидуални права чрез пряк избор върху Председателя на партията. Конгресът е обявен от Устава като „върховен орган на партията“ (чл.31, ал.1), т.е. орган, който може да приема, изменя, допълва Програмата и Устава на партията и да избира Национален съвет – най-висшето звено на управленската йерархия. Съставът на този най-главен партиен орган се формира демократично чрез избор от представителите на основните партийни организации(общинските и районните конференции). Съставът на най-висшия орган на партията (конгреса) и най-върховното звено в управленската структура на партията – Националния съвет се формират чрез представителната демокрация. Само председателят, след променения през 2017 г. Устав, се избира пряко от членовете на партията.

В Устава е предвидено, че конгресът на БСП избира НС, но на самият този НС е отнето правото да избира свой председател („пръв между равни“), а му е назначен за такъв избраният пряко от членовете Председател на БСП. Следователно, логично е да се смята, че Председателят на БСП, назначен и за Председател на НС на БСП стои по-високо от НС, понеже последния не може да избира този, който го председателства, ръководи и представлява пред други органи, не може да го сменя. В Устава не са записани основните изисквания към това, кой може и трябва да заема длъжността Председател на БСП, а това кой може да бъде кандидат се прехвърля на правила разработени и утвърдени от НС на БСП, подписани от назначения му чрез прекия избор председател на БСП, т.е. непряко Председателят сам определя правилата, по които може да бъде избиран той и други кандидати за Председател на партията.

Изборът на ръководни лица в партията на Конгреса и от Националния съвет има своето предимство във пряката, макар и понякога само потенциална, възможност да има дискусия около качеството на кандидатите, да има диалог между тях пред тези, които ги избират. Всеки да може не само да издига свои виждания, но и да спори, убеждава, разубеждава, отговаря и пита другите кандидати. При прекия избор това е априорно невъзможно и недостижимо.

Шесто. Отрицателните резултати от политическата дейност. Изминалият период след приемането в Устава на БСП на прекия избор на председател показа своите незадоволителни резултати. А те са ужасяващи. Загуба на широко обществено доверие, загуба на привърженици и последователи, значително съкращаване на членския състав, почти пълно загуба на опора сред младото поколение, внасяне на вътрешноорганизационни и идейно-политическо напрежение и самоцелни вътрешнопартийни битки, налагане на възлови постове на „свои хора“ на принципа „много мой човек“, целево разбиване чрез решения на НС на БСП на множество областни и общински организации и особено тези в София и Бургас, непосредствено преди парламентарните избори и т.н.

Тези отрицателни резултати се дължат на множество причини, някои от които са извън БСП, но решаващите са две вътрешнопартийни причини. Първата от тях е провеждането на крайно десен социално-икономически курс, който при Първанов бе обявен като социллиберализация на БСП, опит при Миков и Стоилов да се промени към ляво, към някакъв центристки социалдемократически курс под името социалистически. В първия мандат на Нинова по същество централното ръководство на БСП възприе почти открита защита и предимство на интересите на бизнеса. Почти във всяка реч на председателя на партията и нейните най-близки помощници имаше загриженост за развитието и за помощ на бизнеса, а бяха забравени хората, които произвеждат материалните блага и услуги. Провежданият политически курс наподобяваше на някаква лявонеолиберална форма на политика, маскирана под социалистическа терминология. През втория мандат на Нинова, под влияние на Калоян Методиев, неолибералният курс на лявата социалистическа партия бе фризирана като някаква дясна боза под наименованието – социален консерватизъм. В народното събрание през последните осем години по същество (независимо дали на власт или в опозиция) изчезна лявата политика и истинското ляво представителство.В българското Народно събрание всички партии бяха за дясна политика, независимо как се определяха – десни, дясно-център, центристко-либерални, ляво-център, националистически и т.н. И по същество трудовите хора на България останаха без действено политическо представителство в Народното събрание. Това се отрази и пряко на авторитета на председателя на партията, независимо, че е избран „демократично“ чрез пряк избор. Социологическите изследвания от продължително време разкриват понижения личен авторитет на г-жа Нинова и особено на показателя „неодобрение“, по който тя се изравни с общественото неодобрение към представителите на ДПС и ГЕРБ, особено това на Бойко Борисов, с който уж Нинова воюваше и искаше разграждането на „модела Борисов“.

Втората основна причина за спадане на общественото доверие на БСП в обществото е равнището на вътрешнопартийния живот, на вътрешно-партийните отношения и стилът на ръководство на дейността на партията. За няколко години след 2016 г. БСП се превърна от вътрешно-демократична организация в лидерска партия по подобие на повечето български партии в Народното събрание. Неизбежно политическото лидерство в неолибералните общества, в условията на господстващ пост-модернизъм е придружено с отричане на идеологията, колективизма и т.н. и постепенно се превръща в авторитаризъм. Опитът на БСП в последните четири години потвърждава подобен извод. Макар и в други конкретно-исторически условия това напомня написаното от бившия фашистки министър В. Митаков в правителството на Б. Филов: „Диктатура! Но диктатура на народа, на водачи избрани и посочени от народа.“ (Дневник на правосъдния министър …, С., 2001, с. 54). Диктатът е най-лесното решение – без спорове, без обсъждане и само с мнението на водача.

Обявеният за демократичен пряк избор на председател на партията отклони вниманието и дейността от действително демократичните процедури, предвидени в Устава на БСП. Става дума за начина на формиране на политиката чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания. В последните осем години това изискване на устава (чл. 43) не се спазва, а почти изцяло политиката на партията се концентрира в ръцете на т.нар. „тясно ръководство“.

В заключение, по своята същност прекият избор на председател на партията е трудно демократично управлявана организационна система от действия, премесваща елементи на пряка и на представителна демокрация, на избор основан предимно на емоциите, а не разума, на рационалността. Прекият избор се основава предимно на предварителните телевизионни и масово-информационни нагласи за предпочитан образ. В индивидуалното решение на членовете на партията водещо място имат установките (формираните предварително нагласи), понякога и под прякото организационно въздействие по йерархията на партийните структури отгоре-надолу.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

 

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 7 дни

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...

БЪЛГАРИЯпреди 2 седмици

Защо си журналист?

Защо взеха журналистите на подбив? Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна

България влиза във война, чакат ни атентати Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент

Така одиозната мутра от Банкя смятал да приключи политическата си нарцистична кариера и да си осигури пълна неприкосновеност Простака мафиот...

БЪЛГАРИЯпреди 1 месец

Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци

Главчев подписа „споразумение“ за изпращане на наши войски във бандеровска Украйна Министерският съвет прие решение (по заповед на западните служби),...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 14 часа

Иван Иванов: Поведението на ПП-ДБ с ултиматума буди насмешка! Да не се държат сякаш имат 100%

БСП за първи път повиши резултата си от 2021 г. насам, подчерта водачът на червената листа в Русе Основната задача...

ПОЛИТИКАпреди 16 часа

Костадинов с контрадекларация към ПП-ДБ:Да се подпишат за запазване на българския лев и на ТЕЦ-овете

Най-логично е „Възраждане“ да не влязат”, заяви лидерът на „Възраждане“. В парламента „Величие“ се разцепиха, имаха напускания на цели структури,...

ПОЛИТИКАпреди 22 часа

Окончателно! ЦИК обяви по колко депутати ще имат партиите. „Величие” остава извън парламента

Поименният състав на новото 51-во Народно събрание трябва да бъде оповестен до неделя ГЕРБ-СДС има 69 депутати, ПП-ДБ – 37,...

ПОЛИТИКАпреди 2 дни

Кирил Петков: Няма да приемем Борисов за премиер

Той уточни, че има няколко задачи, които могат да бъдат постигнати Отговорността да се направи правителство е на най-голямата политическа...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Пеевски: Новото начало е необратим факт! И това е окончателно! Благодаря за доверието!

Съзнавам каква огромна отговорност за мен и за новото начало е това доверие и ще я оправдая, казва той Оттук,...

СВЯТ

СВЯТпреди 2 дни

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“...

СВЯТпреди 4 дни

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат...

СВЯТпреди 4 дни

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП...

СВЯТпреди 6 дни

Балансът на силите в световната икономика се измества от Г-7 към БРИКС

През следващите пет години световната икономика ще разчита повече на страните от БРИКС, отколкото на страните от Г-7, показват данни,...

СВЯТпреди 6 дни

Авиокомпаниите започват да напускат Германия

„Луфтханза“: Авиокомпаниите започват да напускат Германия Заради високите държавни такси и политиката за климата авиокомпаниите намаляват присъствието си в Германия....

Най-четени