ФОКУС

От Запада няма какво повече да се вземе

Сергей Караганов: Век на войни. Русия ще запази отхвърлената от постевропейската мода велика европейска култура, но от Запад няма какво повече да вземе, освен глупости

Много насоки за необходимата политика бяха вече описани през 2021 г. в „Стратегия за националната сигурност на Руската федерация“ и особено в утвърдената през 2023 г. „Концепция за външната политика на Руската Федерация“. Опирайки се на тях, ще се постарая да отида по-далеч.

Външна политика

Крайно опасният свят през следващите две десетилетия ще изисква корекция на външната и на отбранителната политика. Вече съм писал, че те трябва да се основават на концепцията „крепост Русия“ – максимална възможна самостоятелност, суверенитет, защитеност, независимост, концентрация върху вътрешното развитие (1). Но, разбира се, не автаркия – тя е смъртоносно опасна. Нужна е разумна откритост към изгодно икономическо, научно, културно, информационно сътрудничество с приятелските страни от Световното мнозинство (СМ). Но откритостта не е самоцел, а средство, обслужващо вътрешното материално и духовно развитие. Либерално-глобалистката отвореност, както вече се убедихме, е смъртно опасна. Стремежът за включване на всяка цена в „международните вериги за създаване на стойност“ е безсмислен, когато самите създатели на предишните модели на глобализацията я развалят и военизират икономическите връзки. Ролята на взаимозависимостта като инструмент за поддържане на мира е била преоценявана и преди, но сега е преди всичко опасна. Трябва да се стараем да създаваме „стойностни вериги“ на своята територия, за да увеличим нейната свързаност, като това се отнася особено за взаимодействието между центъра на страната и Сибир, и още по-точно – с приятелските страни. Сега това са Беларус, повечето централноазиатски държави, Китай, Монголия, страните от ШОС и БРИКС (2).

Политиката „крепост Русия“ изисква максимално невъвличане в конфликти, които ще възникват в хода на започващото „геостратегическо земетресение“. В новите условия директното въвличане не е актив, а пасив. Бившите колониални държави започват да изпитват това върху себе си, и особено САЩ, като се сблъскват с ръст на антиамериканизма, с атаки срещу базите си. Тези и други задгранични преки активи ще стават все по-уязвими, за което си струва да се допринесе косвено, като се повиши цената на американската империя и се улесни възстановяването на американската външнополитическа класа от глобалистката хегемонистична болест на следвоенните години и особено от последните трийсет години. Ние съвсем удачно не се въвлякохме в поредните армено-азербайджански и израелско-палестински конфликти. Но, естествено, не бива да се повтаря украинският провал, когато в съседни държави на власт идват антируски елити или те биват дестабилизирани отвън. Най-голямо безпокойство в това отношение извиква Казахстан. Необходима е превантивна работа съвместно с други приятелски страни.

За развитието на само отчасти получилия се източен завой през Далечния Изток е необходима нова комплексна сибирска стратегия, водеща напред, но и „назад“, към романтиката на усвояването на Зауралието. „Сибиризация“ на Русия, преместване на центъра на нейното духовно, политическо и икономическо развитие в Урал и целия Сибир, а не само в тихоокеанската му част, с ускорено развитие на меридианни пътища в допълнение към Северния морски път и широчинните магистрали. Въвличане в тази стратегия на страните от Централна Азия с техния излишък от работна ръка, но и дефицит на вода и водоемки стоки, оживяване на северния път на коприната (3).

Осъзнатото интегриране в новия свят изисква откриване на азиатските ни корени. Великият руски владетел свети княз Александър Невски не само получава властовите си инсигнии в Сарай от Бату хан, но ги потвърждава в Каракорум, столицата на Монголия. През 1248-1249 г. той пътува из територията на съвременна Централна Азия, Южен Сибир и Монголия. От тук след няколко години започва и въздигането до положение на велик владетел на Китай на великия хан, а после и император Кубилай, основателя на династията Юан, обединил под своята власт Китай, Монголия, Корея и редица прилежащи страни. Знаем за него от Марко Поло. Почти сигурно е, че Александър и Кубилай са се срещали. Майката на Кубилай е християнка, а във войските му се сражават и руснаци, набрани от землищата на Смоленск и Рязан. По същия начин във войските на Александър са се сражавали монголи, чиято власт той се опитвал да отхвърли, но и ги използвал за защита от враговете от Запад, заплашващи, както сега биха се изразили, идентичността на Русия. Историята на руско-китайските отношения е много по-дълбока, отколкото е прието да се смята.

Русия не би станала велика империя, и най-вече не би оцеляла в руската равнина, атакувана от Юг, Изток и Запад, ако не беше усвоен Сибир с неговите несметни ресурси. Петър изгради велика империя, опирайки се в голяма степен на тях. Множеството кервани, които са носели по северния път коприна и чай от Китай през Русия за Европа, са се използвали и за оборудването на полковете на новата руска армия.

При закъснялото (трябваше да е с един век по-рано) завършване на западния, европейски воаяж (на Запад вече няма почти нищо полезно за взимане, затова пък от там излизат много глупости), ние ще си запазим отхвърлената от постевропейската мода велика европейска култура. Без нея не бихме създали великата си литература. А без Достоевски, Пушкин, Толстой, Гогол, Блок нямаше да станем велика страна и велик народ.

В настъпилите световни условия безусловен приоритет трябва да стане развитието на отбранително съзнание в обществото, готовност да се защитава Отечеството, включително и с оръжие в ръка (4). Броят на „снежинките“ (поколението, родено през 21 в., което е убедено в своята изключителност – б.пр.) в нашето общество трябва да намалява, а броят на воините – да расте. Това ще развие нашето конкурентно преимущество, необходимо за света на бъдещето – умението и готовността да се воюва, което е резултат от нелеката история на успешни войни за оцеляване в гигантската равнина, открита от всички страни.

Векторът на деншната външна политика е всестранно развитие на отношенията със страните от Световното мнозинство. Още една очевидна, но все още неформулирана, цел е създаване на организация с партньорите от Световното мнозинство за максимално мирно оттегляне на Запада от доминиращите му позиции, които той заемаше почти пет века, а на САЩ – от техните хегемонистични позиции, получени в продължение на петнайсетте години, след края на 1980-те години на миналия век, до по-скромна, но достойна позиция в световната система. Не трябва да бъдат гонени. Предвид вектора на западното развитие, ще си идат сами. Но твърдо удържане на ариергардните битки на все още силния организъм е необходимо. След няколко десетилетия е възможно и частично възстановяване на нормалните взаимоотношения. Но това не е самоцел.

В новия многообразен, многорелигиозен, многокултурен свят трябва да развиваме в себе си още едно конкурентно предимство – интернационализъм, културна и религиозна отвореност. В образованието – особено засилване на изучаването на езици, култури, живот на развиващите се страни и цивилизациите в Азия, Африка, Латинска Америка. Във външнополитическото мислене трябва не само да поощряваме, но и твърдо да налагаме преориентиране от остарялото и вече не просто окаяно западно мислене към другия свят.

Много съм писал, че е необходима радикална реформа на външнополитическия апарат – тя тече, но е затруднявана от бюрократична и ментална инерция, от стаени надежди за връщане към безнадеждно отминалото status quo ante. Ще рискувам да призова към административни мерки – дипломатите, работещи на западни назначения, трябва да печелят по-малко, отколкото работещите в страните от Световното мнозинство. Най-важното направление в политиката е създаването заедно със страните от Световното мнозинство на нови институции, които биха подпомогнали изграждането на новия свят, биха предотвратявали или дори и само забавяли изпадането в поредица от кризи (5).

ООН има отминаваща същност, превзета е от западния апарат и поради това е нереформируема. Не трябва да бъде разрушавана, но е нужно да се изграждат паралелни структури на основата на БРИКС+, разширяването на ШОС, интеграцията им с Организацията за африканско единство, Лигата на арабските страни, АСЕАН, МЕРКОСУР. На междинен етап е възможно създаването на постоянен съвет на тези институции в рамките на ООН. Ако ние сме цивилизация на цивилизациите, то защо да не започнем заедно с приятелите и партньорите да строим организация на организациите, предобраз на бъдеща ООН?

Пекин е основният външен ресурс на нашето вътрешно развитие, съюзник и партньор в обозрима перспектива. Струва си да съдействаме за развитието на военноморската и военностратегическата мощ на Китай, за да лишим Съединените щати от ролята на агресивен хегемон и да подпомогнем прехода им към позиция на относително конструктивен неоизолационизъм от типа на 1930-те години, естествено, адаптиран към новия свят.

Китай и Русия са взаимодопълващи се държави. Тяхната коалиция, ако успее да се съхрани, а това трябва да бъде направено, е способна с годините да стане определящ фактор в строителството на новата световна система. Отрадно е, че съвременната китайска философия на външната политика е близка до нашата (6).

Заедно с това естествена стратегия на Русия трябва да бъде премахването на едностранната икономическа зависимост, както и работата по „приятелското балансиране“ на КНР чрез взаимодействие с Турция, Иран, Индия, Пакистан, страните от АСЕАН, арабския свят, с двете Kореи и даже в перспектива с Япония. Предотвратяването на междукорейски конфликт, който може да бъде провокиран от САЩ, е огромна задача. Най-важен елемент от „приятелското балансиране“ трябва да стане споменатото ново усвояване на Сибир. Балансирането ще е полезно и на Пекин, то ще бъде насочено към намаляване на опасенията, които съседите в Евразия изпитват по повод мощта на КНР. Накрая, приятелските, почти съюзнически отношения с Китай, приятелството с Индия, развитието на ШОС, са призвани да станат основа на система за сигурност, развитие и сътрудничество на Голяма Евразия. Надявам се, че нейното създаване ще стане официална цел на руската външна политика (7).

Такава стратегия ще бъде и предохранителна, ако изведнъж у мирния през последните векове Китай се събудят неговите исторически експанзионистки, включително и монголски гени. Ще напомня, че тези гени, впрочем, ни обединяват. И двете страни в голяма степен са наследници на великата империя на Чингис хан. Проследяването на общите корени е увлекателна задача за историците и от двете страни. Ако Русия остане силна, за което предстои да се борим, Китай ще запази подхода си на миролюбив гигант, а ако лидерите на двете страни и техните народи развият дружба, тази двойка ще стане опора на международния свят и стабилността.

Индия е друг естествен съюзник за създаването на нова световна система и за предотвратяването на подхлъзване към трета световна война. Страната е източник на важни технологии, работна сила за новото усвояване на Сибир, а също и почти бездънен пазар. Най-важна задача е въвличането на Индия в строителството на Голямото Евразийско партньорство, от което тя засега е малко встрани, предотвратяването на превръщането ѝ в неприятелски балансьор на Китай, към което бутат САЩ, както и изглаждането на естественото съперничество между Индия и Китай. Примаковият триъгълник Русия-Китай-Индия е гарант за относително мирно развитие на Голяма Евразия. Нужни са отделни усилия за смекчаване на индо-пакистанските противоречия, оставащи засега в периферията на вниманието на руската дипломация. Между другото ще напомня, там се намира едно от най-опасните огнища на възможен термоядрен конфликт. Сега са ни нужни стотици индолози, десетки специалисти по Пакистан, Иран, Индонезия, другите страни от Югоизточна Азия, африканисти. И, разбира се, стотици синолози.

В рамките на стратегията за изграждане на Голяма Евразия е нужно по-нататъшно усилване на вниманието към АСЕАН. Там има не само пазари и приятни дружелюбни места за курортисти. След десет години могат да възникнат сериозни конфликти. Още повече, че оттеглящите се Съединени щати засега са заинтересовани от тяхното разпалване.

Дълбоко удовлетворение извикват нашите връзки с арабския свят. С много от неговите лидери – Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Алжир, отношенията са на практика приятелски. Руското външно балансиране помага за стабилизирането на неспокойния регион, който САЩ се заеха активно да преследват. В тази политика на външно балансиране започна бляскаво да участва и Китай, спомогнал за сближаването на Саудитска Арабия и Иран.

В северноамериканска посока е нужно съдействие на започналото дългосрочно оттегляне на САЩ в естествения за тях неоизолационизъм в новото глобално ниво. Пълно завръщане към политическата парадигма, която съществуваше преди Втората световна война, не е възможно, а вероятно не е и желателно. Зависимостта на Съединените щати от външния свят дава инструменти за натиск върху тях. В случай на смяна на сегашното поколение либерално-глобалистки елит, САЩ могат да се превърнат дори в относително конструктивен балансьор на световната система, какъвто бяха до втората половина на 20 век. Комплексната стратегия на сдържане (някогашното „containment“) не е нужна – тя води до пилеене на ресурси, необходими за вътрешно възраждане. Ние нямаме дълбинни противоречия с американците. Такива се появиха поради тяхната експанзия и се задълбочиха от нашата слабост и глупост през 1990-те години, които допринесоха за резкия ръст на хегемонистичните настроения във Вашингтон. Вътрешната криза, обръщането на днешния американски елит към постчовешки ценности, обуславят продължаващото отслабване на тяхната „мека сила“, или казано с наши думи – идеологическо влияние.

Междувременно една твърда политика на стратегическо възпиране (разгледана по-долу) трябва да създаде условия за превръщането на САЩ в нормална велика сила.

Европа – някога наша и на много други народи пътеводна светлина в модернизирането – бързо върви към геополитическа нищожност и, надявам се да греша, към разложение. Струва си опитът да се използва все още богатият пазар, но основният вектор по отношение на субконтинента е морално и политическо разграничаване. Изгубили първо душата си – християнството – сега те губят и плода от епохата на Просвещението – рационализма. Към това евробюрокрацията сама налага на Русия разграничаване по външна поръчка. Благодарни сме ѝ.

Разривът с Европа е нелеко изпитание за много руснаци. Но трябва да го преминем, колкото може по-бързо. Естествено, разграничаването не трябва да става принцип и да бъде тотално. Но разговорите за възстановяване на системата за европейска сигурност са опасна химера. Системите за сътрудничество и сигурност трябва да се градят в рамките на континента на бъдещето – Голяма Евразия – като се поканят заинтересованите и интересните за нас европейски страни. Важен елемент трябва да стане настъпателната, а не отбранителната като в миналото, идеологическа политика. Опитите да се „харесаме“ и да се договорим със Запада са не само безнравствени, но и контрапродуктивни от гледна точка на Realpolitik (8). Време е открито да издигнем знамето в защита на нормалните човешки ценности срещу идващите от Запада пост- и дори античовешки ценности.

Една от главните насоки на руската политика трябва да стане отдавна предлаганата от руската външнополитическа общност, но отхвърляна поради умората от съветските лозунги, активна политика на борба за мир. И не просто срещу ядрена война. Лозунгът с половинвековна давност „Ядрена война никога не трябва да се започва, в нея не може да има победители“ е прекрасен, но и простодушен. Той, както доказа опитът от войната в Украйна, отваря вратите за водене на крупни войни с използване на конвенционално оръжие. А тези войни могат и ще стават все по-чести, смъртоносни за обществата и едновременно още „по-достъпни“. Ако, разбира се, не им бъде противопоставена активна мирна политика.

За мен е достатъчно очевидна единствената разумна цел за нашата политика по отношение земите на Украйна. Освобождаване и присъединяване на целия юг, изток и, вероятно, Приднепровието. Западните земи ще бъдат предмет на бъдещ търг. Оптималното е там да се създаде буферна демилитаризирана държава с договорно-неутрален (с руски бази за гаранция на неутралитета) статут. Място за тези обитатели на днешна Украйна, които няма да поискат гражданство в РФ и живот по руските закони. И за избягване на провокации и неконтролируема миграция – ограда на периметъра, в духа на това, което Тръмп започна да строи на границата с Мексико.

Военно-политически аспект

С полагането на превантивно (макар и закъсняло) начало на активни военни действия срещу Запада, ние, действайки в руслото на старите представи, не разчитахме, че противникът ще започне голяма война. И не пуснахме от самото начало в ход активно ядрено удържане-заплашване. Бавим го и до сега. С това ние не само откриваме пътя на гибел за стотици хиляди и милиони, ако броим и загубите от рязкото влошаване на качеството на живот, хора в Украйна, както и на десетки хиляди наши мъже. Но правим и лоша услуга на целия свят. Агресорът, какъвто де факто е Западът, остава безнаказан. Разчиства се път за нови агресии.

Забравихме основите на стратегията на сдържането. Страната с по-големи конвенционални, човешки и икономически възможности, печели от намаляването на ролята на ядреното възпиране, и обратното. Когато СССР имаше превъзходство в областта на въоръжените сили с общо предназначение, САЩ/НАТО безсрамно разчитаха на концепцията на първия удар. Действително, Съединените щати блъфираха, а ако изобщо са планирали, то е било само срещу настъпващи съветски войски на територията на съюзници. По съветски територии удари не са се предполагали, доколкото нямаше съмнение в отговора срещу американски градове.

Засилване на опората върху ядрено сдържане, ускоряване на движението по стълбата на ескалацията, са призвани да убедят Запада, че за него има три изхода от военния конфликт в Украйна. Първият е да отстъпи с достойнство, например, на предложените наши условия. Вторият е да бъде разгромен, да избяга, както от Афганистан, и да получи вълна от въоръжени, включително и бандитски, бежанци. И третият, да получи всичко това, но с ядрени удари по своята територия и съпътстващия разпад на обществата.

В руската традиция влиза нанасяне на съкрушителни поражения на европейските вмешателства, с последващи договорености за нов ред. Така е направил Александър I с Кутузов и де Толи в 1812-1814 г., а след това договореностите от Виенския конгрес. След това Сталин с Жуков, Конев и Рокосовски отново разгромяват общоевропейската армия, този път под предводителството на Хитлер, сключен е Потсдамският мирен договор. Но аз не съм съгласен с аргументите в полза на такова завършване на поредната агресия. За да се сключи такъв договор сега, ще се наложи пътят на руските войски да се разчисти с ядрено оръжие. И така или иначе да понесем огромни загуби. Включително морални. Тъй като това би била настъпателна война. За гарант за прекратяване на агресията трябва да служи достоверно и надеждно ядрено сдържане, както и буфер на сигурност на територията на Западна Украйна. СВО трябва да бъде продължена до победа. Противникът трябва да знае, че ако не отстъпи, легендарното руско дълготърпение ще свърши. И ще се наложи за гибелта на всеки руски войник да се плати с хиляди животи на другата страна.

Успешното предотвратяване на попадането на света в серия от конфликти и последваща глобална термоядрена война, осигуряване на продължение на мирното възраждане на нашата страна и превръщането ѝ в един от архитектите и строителите на новата световна система, са невъзможни без рязко активизиране и модернизиране на политиката на ядрено сдържане. За многото аспекти на такава политика съм писал в предишни статии и други материали (9). Между другото, руската доктрина вече предвижда възможност за употреба на ядрено оръжие за париране на широк кръг заплахи, а реалната политика в съвременния си вид отива по-далеч от доктрината. Необходимо е уточняване и втвърдяване на формулировките и съответните военно-технически мерки. Главното е демонстриране на готовност и способност за прилагане на ядрено оръжие в случай на крайна необходимост.

Не се съмнявам, че модернизацията на доктрината е в ход. За това свидетелстват и множество конкретни стъпки. Най-очевидната е придвижването на предни позиции, на територията на братска Беларус, на ракетни комплекси с далечен обсег. Тези ракети явно са предназначени за използване не само при заплаха за „самото съществуване на държавата“, а много по-рано. Но в разпоредбите на доктрината относно условията за използване на ядрено оръжие има пропуски, които трябва да бъдат запълнени, особено в очевидно предвоенната ситуация.

Активизирайки ядреното сдържане, ние не само ще отрезвим агресорите, но и ще направим неоценима услуга на цялото човечество. Друг предохранител от серия войни и голям термоядрен конфликт засега няма. Трябва да го активираме. В неотдавна създадения Институт за световна военна икономика и стратегии НИУ ВШЕ, оглавяван от адмирал Сергей Авакянц и професор Дмитрий Тренин, ще помагаме на този процес от научна страна. Ще изкажа само част от мнението си, изискващо бърза преработка и претворяване в живота.

Руската политика трябва гласно да изхожда от това, че НАТО е враждебен блок, доказал агресивността си с досегашната си политика и де факто водещ срещу Русия война. Поради това всякакви, включително изпреварващи, ядрени удари по него са морално и политически оправдани. Преди всичко това се отнася за страните, които активно участват в поддръжката на киевската хунта. Старите и особено новите членове на алианса трябва да разберат, че след влизането в блока тяхната безопасност е кардинално отслабена, а компрадорските управляващи елити са ги поставили на границата между живота и смъртта. Вече неведнъж съм писал, че ако Русия нанесе изпреварващ удар на възмездие по която и да е страна от НАТО, няма да последва отговор от страна на САЩ, освен ако в Белия дом и Пентагона не седят безумци, ненавиждащи страната си и готови да унищожат Вашингтон, Хюстън, Чикаго или Лос Анжелис, за да защитят Познан, Франкфурт, Букурещ или Хелзинки.

Руската политика за използване на ядрено оръжие трябва, според мен, да сдържа заплахата от удар на възмездие и мащабно използване срещу Русия или нейните съюзници на биологическо или кибероръжие. Надпреварата във въоръжаването в тази област, водена от САЩ и някои техни сателити, трябва да се прекрати.

Време е да се сложи край на започнатите от Запада пререкания за възможностите за използване на „тактическо ядрено оръжие“. Неговото използване теоретично се разглеждаше в годините на отминалата Студена война. Сега американските стратези, съдейки по изтичащата информация, работят по по-нататъшна миниатюризация на ядрените боеприпаси. Движението в тази посока е глупаво и недалновидно, доколкото това продължава да размива стратегическата стабилност – то е показател за вероятността от разгръщане на глобална термоядрена война. Доколкото аз разбирам, както и от военна гледна точка, такъв подход е крайно неефективен.

Намирам за целесъобразно воденето на нещата към ограничаване мощността на ядрените боеприпаси от по-ниско ниво, да кажем, 30-40 мегатона, една и половина до две бомби от Хирошима, за да разберат потенциалните агресори и тяхното население какво ги грози. Понижаване на прага на използване и повишаване на минималната мощност на боеприпасите са нужни и за възстановяването на още една изгубена функция на ядреното сдържане – предотвратяването на големи конвенционални войни. Трябва да стане ясно на стратезите във Вашингтон и на техните европейски маши, че унищожаването на руски самолети над наша територия или последващи бомардировки на руски градове ще бъдат наказани (след предупредителен удар с неядрени боеприпаси) с използване на ядрено ръжие. Тогава, вероятно, те сами ще се заемат с ликвидирането на киевската хунта.

Необходимо е, явно, и изменение (включително отчасти гласно) на списъка с цели на ядрени удари на възмездие. Трябва по-сериозно да се помисли, кого искаме да сдържаме. След като американците, заради имперските си амбиции, „в защита на демокрацията“, унищожиха милиони хора във Виетнам, Камбоджа, Лаос, Ирак, извършиха чудовищна агресия в Югославия, Либия, съзнателно и въпреки всички предупреждения хвърлиха в огъня на войната стотици хиляди, а може би и милиони украинци, няма увереност, че за западната глобалистка олигархия заплахата от удар на възмездие дори и по териториите на техните страни, ще е достатъчно сдържащ фактор. Просто казано, тях не ги вълнува благото дори на собствените им граждани, и може и да не се уплашат от жертви сред тях. Може би си струва да се обмисли сред целите на първата вълна и дори на предупредителните удари на възмездие, да бъдат местата на струпване на тази олигархия?

Господ заради очистването на света е поразил с огнен дъжд (съвременният му еквивалент би бил ограничен ядрен удар по цели в Европа) затъналите в мерзост и разврат Содом и Гомор. Можем да се върнем и към още една подсказка от Стария завет. Нашите ядрени торпеда „Посейдон“ са способни да предизвикат цунами, напомнящи всемирния потоп. Болшинството страни, водещи нагла и агресивна политика, са крайбрежни. Глобалисткият олигархат, или „дълбоката държава“ не бива да се надяват, че ще успеят да се спасят, подобно на Ной с благочестивото му семейство и животните в ковчега.

Още веднъж ще повторя казаното по-рано. Повишаването на достоверността и ефективността на ядреното сдържане е нужно не само за прекратяване на украинската война, започната от Запада. И не само за мирно пренасочване на Запада към далеч по-скромно, но, надяваме се, по-достойно място в бъдещата световна система. Главната задача е предотвратяване на надигащите се вълни от конфликти, предотвратяване на „века на войни“ и тяхната ескалация на глобално термоядрено ниво.

Затова изкачването нагоре по стълбата на ядреното сдържане е необходимо и независимо от войната в Украйна. Вече са в ход и са направени или планирани стъпки, предполагам целесъобразни и след консултации с приятелски държави, но без прехвърляне на отговорността върху тях, за възобновяване на изпитанията на ядрено оръжие. Отначало подземни, а ако това се окаже недостатъчно, ще се проведат и изпитания на „Цар Бомба 2“ – в Нова Земя, минимизирайки вредата за природата в нашата страна и приятелските държави от Световното мнозинство (10).

Няма да протестирам много, ако такъв демонстрационен ядрен взрив бъде произведен и от Съединените щати. Това би усилило всеобщия ефект от ядрено сдържане. Но Вашингтон засега не е заинтересован да засилва ролята на ядрения фактор в световната политика, осланяйки се на все още значителната си сила в областта на икономиката и на силите с общо предназначение.

Рано или късно предстои да се промени официалната руска политика в областта на неразпространение на ядреното оръжие. Предишната не беше безполезна: намаляваше рисковете от непозволено използване на ядрено оръжие, от ядрен тероризъм. Но тя беше несправедлива по отношение на много незападни държави и отдавна престана да работи. Придържайки се към нея, ние бяхме във фарватера на американците, които искаха не само да предотвратят рисковете, но и да не допуснат създаването на ограничителни механизми за реализиране на собственото им превъзходство в силите с общо назначение, особено военноморския флот. Исторически и философски разпространението способстваше за мира. Ужасно е да си представим какво би станало, ако СССР не се беше сдобил с ядрено оръжие, а след това и Китай. Израел, получавайки ядрено оръжие, започна да се чувства по-уверен сред враждебните арабски страни. Наистина, той злоупотреби с тази увереност, отказвайки справедливо решение на палестинския въпрос, а сега започна и война с явни признаци на геноцид в Газа. Ако неговите съседи имаха ядрено оръжие, Израел щеше да действа по-скромно. Индия започна да се чувства по-спокойна по отношение на по-силния Китай, след като проведе ядрени изпитания. Индо-Пакистанският конфликт тлее, но с времето и двете страни получиха статут на ядрени държави и мащабът на стълкновенията намаля.

КНДР се чувства по-уверена и повишава статута си на международната сцена, особено след като Русия най-сетне престана да се влачи на опашката на Запада и де факто възобнови сътрудничеството с Пхенян. Ограниченото ядрено разпространение може да се окаже полезно и като бариера по пътя на създаването и използването на биооръжия. Повишаването на нивото на ядрена заплаха може да стане сдържащ фактор за милитаризацията на технологиите с изкуствен интелект. И най-важното – ядреното оръжие, включително неговото разпространение, е необходимо за възстановяването на престаналата да действа функция на ядреното сдържане – не само за предотвратяване на големи войни с използване само на конвенционално оръжие (вж. Украйна), но и на надпреварата с обикновено въоръжаване. Не трябва да губим неядрената война, ако потенциалният противник има ядрено оръжие и най-вече готовност за неговото използване.

Сега вече засилването на ядреното сдържане е необходимо, за да се охладят безразсъдните европейски „лидери“, които говорят за неизбежността на сблъсъка между Русия и НАТО и призовават за военна подготовка. На тези дърдорковци и техните слушатели трябва да се напомня, че в случай на война между Русия и НАТО в Европа, от множество европейски държави в алианса ще остане малко след първите дни на избухване на конфликта.

Разбира се, разпространението носи и рискове. Но в условията на започналия световен безпорядък и преразделяне те са много по-малко, отколкото рисковете, породени от отслабването на ядреното сдържане. Полицентричният и устойчив световен порядък на бъдещето няма да настъпи без ядрена многостранност.

Разбира се, някои страни трябва да бъдат завинаги и твърдо лишени от правото да притежават ядрен арсенал или дори да се приближават към получаването на такъв. Германия, предизвикала две световни войни, извършила геноцид, е длъжна да стане законна цел на изпреварващ удар и да бъде просто унищожена, ако протегне ръце към ядрена бомба. Между другото, тя вече, забравила за чудовищната си история, си търси такова наказание, действайки като реваншистка държава и основен европейски спонсор на войната в Украйна. От подобна участ в Европа трябва да се боят и всички страни, участвали в нападението на Хитлер над територията на СССР. Мисля, че в случай на крайна необходимост от тази участ няма да избяга и страната, която Чърчил меко наричаше „хиените на Европа“, ако тя се замисли за ядрено оръжие. Ще се повторя вече за пореден път – не дай, Боже.

Китай ще има пълното право и дори моралния дълг – при подкрепата на Русия и на другите страни от Световното мнозинство – да накаже Япония, чиято агресия отнесе десетки милиони животи на китайци и други жители на Азия, и която и до днес мечтае за реванш, претендирайки към руски територии, ако Токио тръгне към притежание на ядрено оръжие.
В Близкия Изток е нужен устойчив ядрен баланс. Израел, ако и когато преодолее своята делегитимация заради зверствата в Газа. Иран, ако се откаже от официалния си стремеж да унищожи Израел. Една от страните в Залива, или техен съюз. Най-приемливият кандидат за притежаване на ядрено оръжие от името на целия арабски свят са ОАЕ, ако не Саудитска Арабия и/или Египет. Естествено, движението към ядрено оръжие на страните от Световното мнозинство трябва да бъде съразмерно, съпроводено от подготовката на съответни кадри и елити. Русия може и е длъжна да сподели опита си. Сега вече трябва интензивно да се развиват диалози с водещите страни от Световното мнозинство за същността и модернизацията на политиките за ядрено сдържане. Ако САЩ, преминавайки, надявам се максимално мирно, от случайната им роля на световен хегемон към ролята на нормална велика страна, поискат да се върнат към класическия прочит на „доктрината Монро“, отново да станат хегемон в Латинска Америка, може да се помисли за помощ с предоставяне на ядрен статут на Бразилия или дори на Мексико (ако те поискат).

Някои от изложените предложения ще предизвикат вълна от критики, подобно на статиите за ядрено сдържане от миналата година (11). Но те се оказаха изключително полезни както за вътрешната, така и за световната стратегическа общност, принуждавайки я да излезе от летаргичната дрямка на „стратегическия паразитизъм“. В САЩ бързо спряха да говорят, че Русия никога няма да използва ядрено оръжие в отговор на западната агресия в Украйна. След това започнаха да говорят за опасността от ядрена ескалация на войната в Украйна. След това, че ще загубят войната срещу Русия и Китай (12). В Европа, която напълно е изгубила своята стратегически мислеща класа, все още пищят. Но те не са толкова опасни.

Трябва да мислим заедно напред. Вярвам, че ще го направим както публично, така и при закрити врата с експерти от водещите страни на Световното мнозинство, а в бъдеще и с отрезвени представители на Западния свят.

Ще завърша със строфи на надеждата от същия Александър Блок: „Преди да е станало късно – приберете старата сабя в ножницата, другари! Ние ще станем братя!“ Ако преживеем следващите две десетилетия и избегнем още един век на войни, какъвто беше 20 век, особено първата му половина, нашите деца и внуци ще живеят в един многоцветен, многокултурен и много по-справедлив свят.

Автор: Сергей Караганов

Бележки към втора статия

[1] Караганов С.А. От не-Запада к Мировому большинству // Россия в глобальной политике. 2022. Т. 20. No. 5. С. 6-18.

[2] това възраждане обаче започна сякаш след няколко десетилетия тъпчене на място. Нови магистрали е простират отвъд Урал. Най-сетне започна изграждането на железопътна линия, която да свързв страната ни през Иран със Залива и Индийския океан.

[3] О некоторых контурах Восточного поворота-2 – сибиризации России см. Караганов С.А. Сибиризация: Второй поворот России на Восток лежит «за Камнем» // Российская газета, 2024. URL: https://rg.ru/2024/02/05/reg-sibfo/sibirizaciia.html

[4] за нуждата от нова мобилизационна готовност на обществото красноречиво писа адмирал С.И. Авакянц, сегашен директор на Института за световна военна икономика и стратегии НИУ ВШЭ: Авакянц С.И. Утро понедельника // Российская газета, 19.12.2023. URL: https://rg.ru/2023/12/19/utro-ponedelnika.html.

[5] За новата политика спрямо Световното мнозинство см. доклад «Политика России в отношении Мирового большинства», опубликованный на сайте НИУ ВШЭ 28.12.2023 г. URL: https://cceis.hse.ru/pubs/share/direct/883012573.pdf.

[6] Вж. например краткото описание на тази философия от водещия руски синолог А.В. Ломанов в интервю за предаването «Международное обозрение», публиковано на сайта ма списание «Россия в глобальной политике» 11.12.2023 г. URL: https://globalaffairs.ru/articles/glavnoe-pravo-cheloveka/.

[7] За ранните идеи за развитие на общоевразийска система на безопасност вж. Караганов С.А. Евроазиатский выход из европейского кризиса// Россия в глобальной политике. 23.08. 2015. URL: https://globalaffairs.ru/articles/evroaziatskij-vyhod-iz-evropejskogo-krizisa-2/; Караганов С.А. От поворота на Восток к Большой Евразии // Международная жизнь. 2017, № 5. С. 6-18. URL: https://interaffairs.ru/jauthor/material/1847

[8] За бастъпателна политика в идейната сфера вж. Караганов С.А. Наступление в войне идей // Россия в глобальной политике. 27.11.2020. URL: https://globalaffairs.ru/articles/nastuplenie-v-vojne-idej/.

[9] За функциите на ядреното сдържане вж. Караганов С.А. О новом ядерном мире // Россия в глобальной политике. 04.04.2017 г. URL: https://globalaffairs.ru/articles/o-novom-yadernom-mire/.

[10] За последствията от изпитанията ядрено оръжие на Нова Земя вж. Широкорад А.Б. Учения – от слова «учить»: Даёшь ядерные испытания на Новой Земле! // Свободная Пресса, 2024. URL: https://svpressa.ru/war21/article/402610/

[11] Караганов С.А. Применение ядерного оружия может уберечь человечество от глобальной катастрофы // Деловой журнал Профиль. 13.06.2023. URL: https://profile.ru/politics/primenenie-yadernogo-oruzhiya-mozhet-uberech-chelovechestvo-ot-globalnoj-katastrofy-1338893/ ; Караганов С.А. Как не допустить Третьей мировой // Россия в глобальной политике. 26.09.2023. URL: https://globalaffairs.ru/articles/vek-vojn-statya-pervaya/

[12] См., например, Mitchell A.W. America Is a Heartbeat Away from a War It Could Lose // Foreign Policy. 16.11.2023. URL: https://foreignpolicy.com/2023/11/16/us-russia-china-gaza-ukraine-world-war-defense-security-strategy/?tpcc=recirc062921

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 31

Свързани теми:featured trending анализ война измама конспирация корупция лъжа политика свят фокус

Следва

Взгляд: Как смериканският агент, основният русофоб на България стана за смях

Не пропускай

Нямало да пращаме войски в Украйна? А какво стана с ПВО, с ракетите и с БТР-ите? Кого лъжете?

Продължи да четеш

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО#thesofiatimes pic.twitter.com/tmVy6O6NZI

— The Sofia Times (@thesofiatimes) October 19, 2024

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.