ФОКУС

Христо Грозев се опитва да играе на таен агент, в коя ли канафка ще го намерят с един контролен?

Разследване от 2021г.: Христо Грозев се опитва да играе Джеймс Бонд и е оплетен в сложни връзки с олигарси и служби

Дали няма да го изкарат и него сакрална жертва???

Това руско разследване е публикувано през 2021 г. и преведено още тогава от „Фрогнюз“. Сайт, който е известен с антируската си линия. Припомняме го заради интересната фактология и сегашния контекст:

През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се превърна в ”лицето” на антируските разследвания от само позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „забелязан“ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е ключов свидетел по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни разследвания с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за чуждестранни агенти и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими”.

Но ако навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, проследите всичките му връзки, става пределно ясно кой е той:: човек, считан за „фиктивна фигура“ в българския подземен свят, успял да се издигне до ролята на ключов обвинител срещу Русия с подкрепата на чуждестранни спонсори.

Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 г. в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи образование в английската гимназия в града – специално училище със задълбочено изучаване на английски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.

Учебното заведение е създадено през 1958 г. с одобрението на заместник-министъра на образованието на социалистическа България и съименника на бъдещия „герой“ Геро Грозев. По време на Студената война там са преподавали носители на езика от Великобритания. Възниква естественият въпрос: как синът на „прост“ учител (според Грозев) е попаднал в такова училище, което е трябвало да бъде под строгия надзор на българското КГБ?

Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в образа на „семейството на дисиденти“. По собствените му думи той започва журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – тоест през 1986 г. в България. По това време на случайни лица не е било позволено да работят в медиите, перестройката в СССР тепърва започва, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е отрицателно.

Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал статии, възхваляващи партията и правителството. В края на 80-те обаче всичко американско става модерно и Христо бързо се преориентира: в началото на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази образователна институция е основана през 1991 г. със съдействието на посолството на САЩ в България и Фондация „Отворено общество 1“ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.

Самият Грозев не крие факта, че е успял да поработи за Американското радио „Свобода 2“ – началото на кариерата на бъдещия следовател на „независимия“ Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.

След обучение в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев заминава за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на бившия американски разузнавач Джон Клуге. Той проявява интерес към руските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развитието на радиостанции: той стартира руските активи на компаниите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.

На снимка от 1996 г. Грозев е заедно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става оперативен директор на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го показва в светлината на специалист за популяризиране на американските ценности по света, включително Русия. През 2000 г. Грозев става президент на Metromedia International.

През 2003 г. бъдещият следовател на Bellingcat изкупува активите на Metromedia в Русия за Broadcast Media Holdings (RBMH). Съветът на директорите включва руско-американския журналист Владимир Познер: той води радиопрограма по Радио 7 на Seven Hills, собственост първо на Metromedia, а след това и на RBMH. Грозев се хвали, че за него работи известен журналист.

През 2006 г., по собствените му думи, уж поради натиск от руските власти, той продава своите медийни активи в Русия.

В началото на 2010 г. Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен гигант WAZ обяви намерението си да продаде двете си най-големи печатни публикации „Труд“ и „24 часа“, които бяха част от вестникарската група „България“. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, заедно с български бизнесмени – собственикът на най-голямата българска фармацевтична компания „Софарма“ Огнян Донев и неговия партньор Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 г.

След това Грозев започва да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.

По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги обвинява в пране на пари, получени с престъпни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите партньори отговорят, като го обвиняват в опит да завземе контрола над групата – те твърдят , че той може би действа от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.

Българските медии обръщат внимание на „БГ Приватинвест Гмбх“, , която е създадена в края на 2010 г. точно преди сделката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и германският гражданин Даниел Руц – внасят само половината по време на регистрацията, като се възползват от възможността за отложено участие.

Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 г. Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с управлението на бившата вестникарска група България: той е обвинен, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 г. Софийският градски съд анулира споразумението между „БГ Приватинвест Гмбх“, , Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал правомощието да сключи сделка за закупуване на вестникарска група „България“, тъй като към момента на сключването му, „БГ Приватинвест Гмбх“ не е бил регистрирана и не е имало общо събрание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.

По време на скандала около вестникарската група Грозев е обвинен в лъжа за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се потвърждава от българските медии.

През декември 2011 г. фоторепортери на вестник „България Днес“ заснемат Грозев на излизане от офиса на фирма „Скорпион Параход“, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо обещал половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще докажат връзката му с Пеевски, но журналистите така и не получават обещаните пари.

Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) предизвиква особен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията „Винпром Пещера“ Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също училище.

Разследващият сайт „Биволъ“ (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 г., докладва за плановете на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е собственик на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, публикувана в „Биволъ“, е, че компанията „Приватинвест“ от Хабсбург и Грозев е можела да бъде създадена с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно свързан с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира много от фирмите си на булевард „Джеймс Баучер“ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.

Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на бившия български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в английската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, докато постоянният бизнес партньор на Грозев, Карл Хабсбург, е ръководител на австрийския клон на същата организация, която дълго време е оглавявана от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.

Освен това съпругът на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия период се опитва да се кандидатира за българския парламент от партия „Национално движение на Симеон II“ (НДСВ).

Въпреки че Грозев не успява да завладее групата МГБ чрез компанията си „Приватинвест“ той става фиктивният собственик на редица местни медии, чията политика странно съвпада с интересите на Делян Пеевски. По-специално говорим за вестник „Стандарт“. Грозев е наричан още номинален собственик на вестниците „Утро“ в Русе и „Марица“ в Пловдив.

Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 г., когато той, заедно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според съобщения в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.

През 2014 г. Кръстева се опитва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, собственост на бившия изпълнителен директор на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди това са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от факта, че Media Maker Limited е създадена два дни преди обявяването на сделката.

„Не само този факт, но и как семейството [Кръстева] е изградило своята медийна империя (други публикации, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която провеждат същата редакционна политика или участват в общи медийни атаки), и използването му за политически и икономически цели поражда съмнения,дали продажбата е истинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се казва в статия на„ Дневник “.

Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до днес. През 2020 г. бившият партньор на Делян Пеевски, бивш собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, обвини Грозев, че работи за одиозен олигарх и използва връзки със западните разузнавателни служби на най-ниското ниво за изпълнение на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, но тъй като опонентите му представиха нови аргументи в Twitter, той не намери време за това, като се позова на заетостта си.

Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специалните служби, участващи в невидими сделки. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският „оръжеен барон“ Петър Манджуков.

Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО участва в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, заедно с разследващата група на Bellingcat, представят Гебрев като невинна жертва на руските специални служби: уж се опитали да отровят търговеца с Новичок през 2015 г., а преди това складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от конфликт между Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия отбранителен завод в България „Дунарит“. Самият Гебрев потвърждава същата версия.

Компанията Виафот, регистрирана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е адвокатът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.

Версията на Грозев с „руска следа“ се оказва полезна, тъй като позволява да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.

През 2014 г. трънлив път доведе мениджъра по сложни отношения Христо Грозев до Bellingcat: според самия следовател през 2014 г. той внимателно следи събитията в Украйна и „просто не може да мълчи“.

През юни Грозев бе посочен като служител в лабораторията за управление на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентация на страната.

По това време Грозев вече е запознат с Костов. В разгара на скандала с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „Шератон“. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е свързан с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на властите.

„Твърд привърженик на либералните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов стартира програма за „масова приватизация“: повечето нерентабилни предприятия са ликвидирани или приватизирани. В същото време приватизационните сделки са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите опоненти смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „Командир“) ”, – откъс от Великата руска енциклопедия.

Костов обаче е оценен и е ценен на Запад, считан е за незаменим агент на влияние.

Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава основно с борбата срещу „Южен поток“. Грозев подготвя доклади за „електронната война“ в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна кампания.

Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на преден план в разследванията, включващи Русия по един или друг начин.

Bellingcat се позовава на Христо Грозев като на своя „водещ следовател“ за Русия. От 2015 г. името му се появява в докладите на организация, тясно свързана с правителствата на Великобритания и САЩ.

Най-вероятно присъствието на влиятелни покровители, ориентацията към Запада, както и познаването на руския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо установява контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: например дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, сега е жител на Сколково.

Медийният мениджър се потапя стремглаво в политиката под прикритието на „разследвания“, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинения срещу Русия – и често пристрастните доклади или липсата на доказателствена база също се отбелязват от „колегите“ на Bellingcat. Например през май 2018 г. на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана „Бук“: в това е участвал някой си „генерал“ Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинения срещу този човек , което поставя под съмнение адекватността на разследването на Грозев.

В разследването на „Кремълски балканския гамбит„ през 2017 г. Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от разследването на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.

На 16 октомври 2016 г., в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха арестувани представители на опозицията срещу режима на премиера Мило Джуканович: задържаните бяха обвинени в опит за преврат. Техни поддръжници обявиха ,че има политическо преследване и желание на властите да повлияят на резултата от изборния процес. През февруари 2017 г. прокуратурата на страната обвини Русия, че се опитва да свали Джуканович и подкрепя опозицията.

В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – човекът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил слава на корумпиран политик, обвързан с престъпления. Оказа се, че бизнес партньорите на Христо от България имат собствен интерес по този въпрос.

Делян Пеевски, с когото Грозев многократно е обвиняван в сътрудничество, през 2015 г. се появява в разследването на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с международни престъпни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 г. българското издание на Alarma News съобщава , че Мило Джуканович е договорил сътрудничество в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.

На 5 февруари 2021 г. Апелативният съд на Черна гора отменя присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвиняеми в опита за преврат през 2016 г. Според решението на съда „в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито фактически, нито правни изводи, както по отношение на наличието на престъпления, така и по отношение на наличието на тяхната вина за тези действия“. По този начин от правна гледна точка дори самият опит за преврат не е доказан, докато фактът, че бизнес партньорите на

Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за руската следа, е станал обществено достояние.

Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от ключовите теми на разследването на „злонамереното руско влияние“.

Христо Грозев взема активно участие в разследването на опита за убийство на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от руски военни експерти, които твърдят, че данните в служебния списък на служителите в Главното управление на руския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са предоставили доказателства, доказващи участието на руски граждани в отравянето.

Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „отравянето“ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява заедно с него на човека, когото представя като един от убийците. Повечето от „доказателствата“ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев незаконно („сиви данни“). Невъзможно е да ги проверите открито, можете само да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat

Стойността на тези данни е спаднала значително, след като в началото на юли 2021 г. се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие, по време на която беше публикуван доклад за дейността на организацията през 2020 г.

„… по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне на руски гражданин.“ Става дума за Алексей Навални, който, както отбеляза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова този ден, „само е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да предостави техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне с химическо оръжие“.

През пролетта на 2021 г. Христо Грозев стана „затворен свидетел“ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е използвал „метода на подкуп“, за да получи необходимата информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.

Христо Грозев, след като се преквалифицира от медиен мениджър със съмнителна репутация и олигархични връзки в „следовател“, както никой друг допринесе за упадъка на имиджа на Bellingcat.

В разследванията си той защитава корумпиран политик, свързан с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, предател на Родината, работещ за британските разузнавателни служби, чеченски терорист и гражданина Навални. Антируските обвинения, с които винаги всичко приключва, често се основава на непроверими данни, а разследването на „преврата“ в Черна гора след решението на съда постави под съмнение самия факт на опита за сваляне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за боклук.

Заедно с Грозев уникален български привкус беше прибавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени чрез престъпления чрез черни пазари или подкуп на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това противоречи на посочената линия на Bellingcat: агенцията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, за да не се изложи Bellingcat.

Въпреки че днес славата на главния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев вече е станал обект на критика както заради връзките си, така и заради ангажираните разследвания. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат предимствата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този начин поне малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.

Превод и редакция: „Фрогнюз“

П.П. Тезите в публикацията не съвпадат с тези на Фрог нюз, но даваме възможност да читателите ни да се запознаят с други гледни точки по отношение на разкритията за скандални събития, включително замесването на руските тайни служби в опита за убийство на Емилиян Гебрев, сина му и директор от „Дунарит“.

Готови сме да публикуваме и други мнения по засегнатите теми.

Материалът е публикуван на 28.07.2021 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 29

Свързани теми:featured trending българия измама конспирация корупция лъжа свят

Следва

Не държава, а организирана престъпна група

Не пропускай

Подготовката на лудите в прибалтика за “война с Русия” се превърна в комедия

Продължи да четеш

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО#thesofiatimes pic.twitter.com/tmVy6O6NZI

— The Sofia Times (@thesofiatimes) October 19, 2024

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.