ФОКУС
Разследване от 2020 г.: Вече е известно кой наистина е искал и е имал възможност да убие Навални
Този текст е публикуван в края на октомври 2020 г. Припомняме го отново в днешния контекст след смъртта на Навални.
На 2 септември 2020 г. канцлерът на ФРГ Ангела Меркел публично заяви, че в кръвта на опозиционера са открити следи от отрова от групата „Новичок“, като обвини Русия във възможна съпричастност към инцидента. Ние обаче получихме информация, която сочи към тези, които действително са заинтересовани от скорошната смърт на Алексей Навални. И това въобще не са неговите противници, а покровителите му, които помогнаха на опозиционера да създаде образа си на „борец с режима“
Възможно е отравянето на Алексей Навални да е извършено вследствие на конфликт със съратника на блогъра, Владимир Ашурков, и другите му задгранични партньори. А вероятният отровител е продавачката на книги от Лондон, приятелка на Чичваркин (подсъдим през 2009 г. по наказателно дело за изнудване, отвличане и контрабанда на мобилни телефони – бел. пр.) и Ходорковски, никому неизвестната досега Мария Певчих.
В средата на август основателят на „Фонда за борба с корупцията“ (ФБК) Алексей Навални заминава за Новосибирск и Томск във връзка с предстоящо разследване на ФБК. При обратния полет на 20 август от Томск за Москва опозиционерът неочаквано се почувствал зле, загубил съзнание и след принудително кацане на самолета в Омск екстрено е хоспитализиран. Лекарите от местната Спешна помощ предприемат всички необходими мерки за спасяване на живота на пациента. След като го стабилизират, по молба на семейството му и официалните немски представители, Навални е транспортиран в клиниката „Шарите“ в Германия. Разходите за транспорта са платени от спонсориращия го от дълго време Борис Зимин. Няколко дни след постъпването в клиниката лекарите заявяват, че пациентът вероятно е отровен. На 2 септември канцлерът на ФРГ Ангела Меркел публично заяви, че в кръвта на опозиционера са открити следи от отрова от групата „Новичок“, като обвини Русия във възможна причастност към инцидента. Ние обаче получихме информация, която сочи към тези, които действително са заинтересовани от скорошната смърт на Алексей Навални. И това въобще не са неговите противници, а покровителите му, които помогнаха на опозиционера да създаде образа си на „борец с режима“.
Какво е правил Навални в Сибир?
Алексей Навални пристига в Новосибирск на 15 август. В пътуването му го придружават сътрудници от ФБК, които включват лицата Георгий Албуров, Павел Зеленский, Иля Пахомов, Владлен Лос, прессекретарят Кира Ярмиш и никому непознатата Мария Певчих. Спорд графика Навални провежда среща с доброволци и записва материали за ново разследване преди предстоящите избори на 13 септември, след което заминава за Томск. Именно в тази част от пътуването му е ключът за разгадаване на тайнственото отравяне. В Томск Навални събира информация и разказва за работата на „Единна Русия“ в сферата на жилищните комунални комплекси. Особено внимание отделя на компанията „Томскводоканал“. Дружеството се занимава с обслужване на водопроводната мрежа в целия град, след като печели поръчка в конкурентна борба с московската „Росводоканал“ (РВК). При това, РВК е най-големият в страната частен оператор на централизирани системи за водоснабдяване и канализация, която от време на време подкрепя Ашурков. Всичко това става известно от записа, който ФБК излъчва на 3 септември. Интересите на „Росводоканал“ се простират много по-далече от Сибир. В частност, РВК се бори да вземе водоснабдяването в Рязан, като се опитва да получи договор за 49 години. Но поражението в Томск нанася чувствителен удар по плановете на компанията, затова в битката е хвърлен главния медиен актив на Ашурков, Алексей Навални. Предстоящите избори и загрижеността за Жилищно-комуналните комплекси в Сибир са добро прикритие в борбата за надмощие на пазара. Но защо именно командировката в Томск се превръща в „еднопосочен билет“ и каква роля играе Ашурков и собственика на магазини в Лондон Чичваркин в отравянето на Навални? Това става ясно, ако се проследи историята на техните връзки с опозиционера.
Как и кой създаде Навални
През 2010 г. Алексей Навални още няма собствен бранд и води политически блог на платформата Live Journnal, който накрая успява да привлече дългоочакваното внимание на потенциален инвеститор. С блогъра се свързва Владимир Ашурков, който от септември 2006 г. до февруари 2012 г. е директор по управление и контрол на активите на CTF Hodings Ltd, холдинг, който управлява компаниите от консорциума „Алфа Груп“. „Едрата риба“ клъвнала на текстовете от блога на Навални, изказала подкрепата си за него и изявила готовност да използва връзките си в негова подкрепа. Нещо повече, Ашурков провел разговор с него за помощта, която може да окаже за издигането му, с което Навални се съгласил, като поел ангажимента да действа внимателно и тайно. По-късно именно Ашурков изкара Навални в светлината на прожекторите, като му осигури контакт със задграничния финансист Уилям Браудер и емигриралия в Лондон Евгени Чичваркин. Това му позволи да изгради стратегия за създаване на собствен бранд и влияние върху обществено-политическия дневен ред. Навални е субект на големи надежди и очаквания да създаде широко, демократично опозиционно движение. През следващите няколко години Ашурков интегрира активно Навални в световния елит. Той създава на неизвестния блогър име, имидж и бранд. Помага му да си осигури финансиране, предоставя му компромати за гръмки разследвания и му дава инструкции как да създаде собствен проект. И така, през 2011 г. Навални заедно с Ашурков основават „Фонд за борба с корупцията“. През 2012 г. официално става известно за сътрудничеството на топмениджъра от „Алфа Груп“ с опозиционера, поради което се налага да напусне поста си. По-късно Ашурков официално е включен в екипа на Навални и е назначен на длъжността изпълнителен директор на ФБК.
Падението на Лондон
Годините си минават, „Фондът за борба с корупцията“ се развива добре, набира аудитория и задейства нови проекти. Алексей Навални става неформален лидер на опозицията, като получава медийна и финансова подкрепа от чуждестранни инвеститори и организации. Той преминава курс на обучение в Йейл и концентрира най-многобройното опозиционно движение в Русия. ФБК събира стотици милиони рубли дарения, а през портфейлите за биткоини на оглавяващите щаба, Навални и Леонид Волков, преминали милиони долари. Обаче нарастването на влиянието и убедеността в собствената му незаменимост водят Навални до редица фатални грешки. Той губи подкрепата на лоялните опозиционни медии, и след като инициира няколко гръмки скандала, разцепва опозицията, проваля протестите и, привличайки вниманието върху себе си, губи едно след друго всички дела за клевета. Резултатът от всичко това е, че успява да загуби съюзниците си. Фактически Навални се превъръща в политически изгнаник, но практически, самият той все още така и не разбира това.
Егений Чичваркин закрива „Фонда за борба с корупцията“ едва три месеца след неговата регистрация и оттегля подкрепата си за либертарианството. Създадената в Лондон през ноември 2019 г. организация трябвало да сложи в ред финансирането на Навални, което провеждал лично Чичваркин. Ликвидацията на фонда става на 25 февруари 2020 г., както е видно от сайта на регистъра във Великобритания. Причина за това вероятно е конфликтът между Навални, Чичваркин и Ходорковски по повод призивите на Навални да не се протестира срещу поправките в Конституцията на Русия и „умното гласуване, които ФБК започнал да излъчва още през 2019 г. В същото време, когато Навални потушава протестния потенциал в контекста на Конституцията, Ходорковски се опитва да изкара хората на улицата и да мобилизира руснаците. Той инвестира милиони в дейността на своите структури за дискредитиране на поправките в Конституцията и то в същото време, когато Навални говори за безсмислието на протестите и призовава за бойкотирането им. Тук може би при Чичваркин е изиграл роля личният фактор. За него Ходорковски е много близък приятел и кръстник на дъщеря му. Освен това и при Навални, и при Ходорковски има общи източници на финансиране и покровители, които не одобряват излишната самостоятелност на опозиционера. Тъй като ФБК съгласно законите в Русия се води като „чужд агент“, той не може да използва законно технологиите за влияние върху електоралните процеси, което поставя под заплаха съществуването на организацията и инвестираните в нея средства. На фона на всички натрупали се въпроси, какъвто е и проблемът с дълга от 88 милиона към т. нар. „Готвач на Путин“ (става дума за милиардера Евгений Пригожин. Във връзка с дълга, вж. сатията „Готвача на Путин изкупи дълг на Навални и „Фонда за борба с корупцията“ в сайта „Дневник“ от 26.08.2020 г. – б.пр.) и перспективата за банкрут на Фонда, между Навални, Ашурков и останалите лондонски опозиционери възниква дългосрочен неразрешим конфликт.
Първият звънец
Дългът от 88 млн. рубли пред „Готвача на Путин“ подтикнал Навални на 20 юли да обяви, че ще ликвидира руския филиал на ФБК. Според източник, близък до ФБК и Навални, решението било взето без да е обсъдено с Ашурков и Волков, въпреки че всеки един от тях играе важна роля във функционирането на Фонда. Единият обезпечава задграничните поръчки и политическата им подкрепа, а вторият – стабилното финансово положение, легализацията на средствата и работата на щабовете на Навални. Източникът ни казва следното: „Естествено, самодейността много не се хареса на Ашурков. За десет години бяха вложени прекалено много средства в Навални и ФБК, за да му позволят еднолично да закрие Фонда. Освен това, тук възниква и въпроса за репутацията на самия Ашурков, а така също и на хората, които го подкрепят“.
На 22 юли Ашурков звъни на Навални и иска обяснения, като му предлага два варианта за развитие на събитията, съобщава нашият източник: „Ашурков отначало се опита да му обясни, че не е възможно да закрие ФБК без да се посъветва с никой. След това ултимативно му заяви: „Или запазваш ФБК и правиш ново изявление, в което правиш стъпка назад, като обясниш, че в първото си изявление си искал да покажеш колко е важен ФБК и какви ще бъдат последствията от неговата ликвидация, или си регистрираш друго юридическо лице и връщаш всички вложени лично в теб и във Фонда средства. Предаваш всички финансови и материални активи, връщаш последните вложени в теб 33 милиона от сметките на Фонда и личните ти пари от сметките са открити в чужбина. А освен това предаваш управлението на Фонда на човек, който може да изплати дълговете му и няма да позволи да бъде съдебно назначен управляващ, който да получи достъп до цялата финансова история на Фонда“. Освен това Навални трябвало сам да унищожи всички филми и разследвания, за да не може никой да стигне до тях. Тази переспектива накарала всички силно да нервничат. Като капак на всичко, Навални трябва да върне и всички акции, които е получил от Ашурков, чрез които Навални участва в съветите на директорите на всички големи компании в Русия. По този начин той получил достъп до вътрешната документация от заседанията на компаниите. Така Навални набирал информация за своите разследвания“, обяснява източникът ни. Самият Навални реагирил много остро на предложението. Той бил известен сред сътрудниците си със своя истеричен характер. Както обяснява нашия източник: „Той, разбира се, избухна и започна да крещи, че ФБК е негова рожба и само той ще взема решения, тъй като и без това всичко се крепи само на него и моментално ще рухне, ако ФБК бъде предадена на друг човек. А въпроса за парите и акциите, той въобще няма намерение да обсъжда. Те са лично негов „пенсионен фонд“ и „възнаграждение за риска“. Въпреки това Ашурков предложожил на опозиционера добре да помисли, иначе „може да има последствия“, с което разговорът приключил.
В контекста на този разговор е необходимо да се изясни какви активи са били в разпореждане на Навални и защо те представляват отделен пункт от предявените искания и спорове. През 2008 г. Навални започва да публикува своите първи разследвания, в центъра на които стоят компаниите, в които е акционер. Това съвпада с фалита на неговата компания „Н. Н. Секюрити“, занимаваща се с търговия на ценни книжа. Ползвайки се от правото си на миноритарен акционер, той има достъп до конфиденциалните документи, които впоследствие публикува. По този начин той възпрепятства сделки на тези компании и им нанасял репутационни щети. На атака са подложени такива гиганти, като „Роснефт“, „ВТБ“ и „Газпром“. През 2012 г. в неговия портфейл има акции на 37 акционерни дружества, между които „Газпром“, „Роснефт“, „Лукойл“, Сургутнефтегаз“, „ВТБ Банк“ и др. Посочените данни фигурират в Сведението от 2012 г. за доходите и имуществото на самия Навални, като кандидат за кмет на Москва, включително и на неговата съпруга и непълнолетните им деца.
„Първоначално Навални притежаваше малко количество акции, но след това Ашурков и останалите му добавиха още, за да може да работи по-спокойно. Накрая той вече притежава много повече ценни книжа, отколкото е вписал в декларацията си. Така например, според декларацията му, той не притежава акции на „Аерофлот“, макар че всички знаят, че е член на съвета на директорите. Истинските мащаби на притежаваните от Навални акции никой не знае, но те с точност са значително повече от декларираните“, твърди нашият източник. След като проверихме информацията на източника ни се оказа, че Навални действително е бил акционер в „Аерофлот“. Той е бил член на съвета на директорите на компанията по предложение на Александър Лебедев. През 2013 г. двамата взимат съвместно решение повече да не предлагат Навални за член на съвета на директорите, тъй като участието на Лебедев в компанията силно намалява. Имаме основания да предполагаме, че част от ценните книжа на Навални са предадени във владение на Юлия Навална. Официално тя е безработна и се занимава с възпитанието на децата, но въпреки това опозиционерът е декларирал на нейно име неголям годишен доход, който вероятно е от дивиденти от притежаваните акции, които са били декларирани през 2012 г., а впоследствие през 2017 г. изчезват. Навални има и други източници на доходи. Така например, според изчисленията на журналистите, месечната заплата на Навални възлиза на 750 хил. рубли. Макар че официално Навални е обявил само 450 хил. рубли, които получава от олигарха Дмитрий Зимин, бивш собственик на фирмата „Винпелком“. Но за сметка на това, официалните годишни разходи на Навални възлизат на около 17 млн. рубли. Тук се включват и личните му пътувания зад граница и наемът за апартамента в центъра на Москва, за новата кола на жена му и таксата за обучение на дъщеря му в САЩ. Но на зададените му въпроси чии са парите за разкошния му живот, Навални отказва да даде отговор.
Изостряне на конфликта
Но нека се върнем на последните събития преди отравянето. След телефонния разговор с Ашурков, Навални не отстъпва от намеренията си и продължава да развива темата за ликвидацията на ФБК, като помага на дарителите да преоформят регулярните си дарения в нови банкови сметки, открити от Навални. Едновременно с това продължава и активната експлоатация на темата за реализация проектите на Фонда и повишаване популярността на самия Навални, като „жертва на режима“. Следейки ситуацията, Ашурков на 27 юли прави нов опит да обсъди с Навални по-нататъшните стъпки, свързани с ФБК. Но и този разговор, по вина на опозиционера, завършва със скандал. Източникът ни на информация предава този разговор, като казва следното: „На 27 юли Ашурков пак позвъни на Навални. Той отговори на повикването неохотно. През последните няколко месеца това беше обичайно за тона им на общуване. Ашурков попита какво е решението на Навални. Готов ли е да приеме условията, да запази ФБК и да върне всичко, което му е дадено. Трябва да е ясно, че въпросът за парите винаги е бил болезнен за Навални. Той отново изпадна в истерия и каза, че нищо няма да връща, защото няма никакви пари. „Нямам пари, нямам акции, гол съм, като сокол. А ако не вярваш, тогава търси“, отговорил Навални на Аршуков“. Думите на Навални за липсата на акции, косвено се потвърждават от наличието на доходи от акции на жена му, за което писахме по-горе. Вероятно преди две-три години опозиционерът действително ѝ е прехвърлил акциите. А при условие, че има и личен дълг 29 милиона към Пригожин, той маха всички пари от личните си сметки, като закрива и сметките си в „Алфа Банк“. Сега Навални има 43 079 рубли в банка „Тинкофф“ и 164 153 рубли в „Райфайзен Банк“. Но и тези сметки са запорирани по обвинение в „пране“ на пари чрез ФБК. Освен това нашият източник твърди, че Навални е измамил своите куратори с минимум 50 млн. рубли, а всички пари отдавна са скрити в чужбина. По този повод източникът ни казва, че „Първо Волков хвана Льоша (Алексей, б. пр.) в кражба. Но тогава Навални вече беше „на коня“ и му простиха. Сега обаче Ашурков накрая разбра какви са реалните мащаби“.
Конфликтът е разрешен
И втория телефонен разговор също не помага Навални да промени стратегията си. В работата на ФБК не се променя нищо, като че ли въобще не е имало разговори с Аршуков. Нещо повече, за конфликта знаят сътрудниците във ФБК, но той избягва всичките им въпроси зададени по този повод. В организацията не е прието да му задават лични въпроси, още повече, ако те са свързани с бюджета. На 29 или 30 юли, източника ни не може да каже точната дата, Ашурков отново се свързва с Навални. Този път, той неочаквано се отказва от претенциите си и предлага на Навални да забравят за конфликта, като всичко продължи така, както си е било. „Той каза, че е възможно малко да е прекалил, а на Навални и без това сега не му е леко с дълговете и делата, които води и затова по-добре е нещата да си останат така, както са били. Но го помоли да му направи една услуга, като проведе важно за него разследване, и самия той иде в Новосибирск да направи снимките и да събере материалите, защото той може много по лесно да се ориентира в нюансите и да синхронизира нещата с местните хора. Ашурков каза, че ще му изпрати за помощ едно момиче от Лондон, като паралелно с това, с нея ще обсъдят и темата за „умното гласуване“. Навални, разбира се се зарадва и каза, че няма никакъв проблем да направи разследването“. И ето, че на 15 август, Навални заедно със своите сътрудници, включително и с пристигналата в Русия още на 7 август Мария Певчих заминават за Новосибирск. От там, той няма да се върне вече в Москва.
Мария от Лондон
Мария е 33-годишна жена с неясна житейска история и много интересни факти в биографията си. Въпреки че живеем във века на информационните технологии и социалните мрежи, практически сведения за Мария няма. От откъслечните данни е известно малко за нея. През 2008 г. тя е завършила Московския държавен университет, специалност „Социология“, след това завършва елитното Лондонско училище по икономика и политически науки. Впоследствие Певчих живее дълги години във Великобритания, като на 22 години вече заема длъжността асистент на един от членовете на британския парламент. Към днешна дата тя е собственик на верига от книжарници във Великобритания и Австралия. Точният размер на доходите ѝ не е известен, но явно парите са ѝ стигнали да си купи апартамент с изглед към лондонския Тауър в елитния комплекс The Circle, на улицата на кралицата. Има широки делови и политически връзки, включително с Чичваркин и Ходорковски. Навални и Певчих се познават поне от десет години. От 2010 г., по молба на Ашурков, тя оказва информационна подкрепа на опозиционера, като му предоставя за разследване сведения за активите на високопоставени руснаци във Великобритания. Свободен достъп до такива данни няма и по тази причина има основания да се предполага, че Мария сътрудничи с европейските специални служби и МИ-6. Мария посещава Русия два-три пъти годишно, като в рамките на визитите си се свързва инкогнито с Навални. Самата тя не прави никакви съвместни снимки или клипове с него, а присъствието си в мрежата прикрива чрез VPN. По време на посещенията си в Русия тя практически не се отделя от Навални и постоянно поддържа контакт с него. С Ашурков също има отношения от дълго време. През 2013 г. тя организира в Москва преговори на премиера на Белгия Ги Верхофстадт и съветника на президента на Литва по въпросите на външната политика, Реналдас Вайсбродас, с Навални и Ашурков. Това се потвърждава и от публикуваната снимка в Nation News на Навални и Певчих.
В пътуването до Новосибирск и Томск Певчих също се намира постоянно до Навални и е имала „достъп до тялото му“. В тази връзка нашият източник казва: „Тя не само, че не се отделяше дори на крачка от Навални, но и живееше заедно с него в хотела. Тя буквално прекарваше нощите в неговата стая. Ние сме възрастни хора и разбираме за какво става на въпрос, когато една жена прекарва няколко нощи с един мъж“. Имало е само един малък период от време, когато Мария не е била до опозиционера, и това е било на борда на самолета от Томск за Москва. Отчитайки уменията на жената да пътешества инкогнито и да заличава следите си, след вероятното отравяне на Навални тя е могла да предвиди, че Навални ще получи пристъп в самолета и не е искала през това време да е близо до опозиционера, за да не попадне под въпросите на полицията. Предварителната полицейска проверка вероятно би засегнала съпровождащите Навални, което ненужно би привлякло вниманието към нейната личност. Освен това, по думите на нашия събеседник, когато Певчих разбрала за отравянето, заминала от Томск за Новосибирск с кола и непознат мъж, който нямал никакво отношение към ФБК. И едва в Новосибирск си купила билет до Омск, където се присъединила към групата на ФБК.
Направихме проверка и се оказа, че по същото време, когато тя пътува с кола от Томск за Новосибирск, е имало свободни билети за полета от Томск до Омск. Така че тази нейна маневра с колата е доста странна. Интересно е, че когато съпругата на Навални Юлия и неговият прессекретар Кира Ярмиш правят коментари и описват случилото се пряко в ефир, за присъствието на Певчих никой не казва и дума. Самата тя също нищо не е коментира и ловко избягва вниманието на пресата. Затова пък по време на транспортирането на Навални в Германия на специално оборудвания самолет, не са били допуснати нито Юлия, нито сътрудниците от ФБК, а Певчих е напуснала Русия със същия самолет. По този повод нашият източник на информация казва: „На борда на немския самолет Певчих успя да попадне като преводачка. И досега не ми е ясно,как толкова лесно я пуснаха да се качи от Службата за сигурност. Никой не зададе въпроса на рускинята на кого и какво точно има намерение да превежда в летящия за Германия самолет. На публикуваните видеозаписи, направени от Ruptly до клиниката „Шарите“, в компанията на Юлия Навални постоянно присъства някакво момиче, което по косвени признаци много прилича на Мария Певчих. При това тя максимално прикрива лицето си със слънчеви очила и медицинска маска, лавирайки умело между обективите на камерите на журналистите.
Отделно внимание заслужава и появилата се в Германия бутилка с отровена вода, която преди това не се споменава никъде нито от Юлия Навални, нито от Кира Ярмиш. Напълно възможно е тя да е предоставена от Певчих. Нашият източник коментира този факт по следния начин: „Ако се замислим кой е имал достъп до яденето и напитките на Навални, то най близко до ума е Певчих, която прекарваше нощите с него. За нея е било най-лесно от всички останали да сипе нещо в бутилката с вода и после да я прибере в багажа, който предава на летището, тъй като в самолета няма да я пуснат, ако носи бутилка с вода. Ярмиш казваше, че той не е пил нищо друго, освен чай на летището. За бутилката с вода, която е пил в стаята си в хотела, тя нищо не би могла да знае, докато Мария точно обратното. Тя предварително е планирала предаването на уликата, която със сигурност ще бъде взета под внимание и изследвана от експертите за съдържанието на токсини“, разсъждава източникът ни. Както е известно от заключенията на токсиколозите, отрова с такива характерни признаци на отравяне, каквито е имало при Навални, могат да действат до 15-20 часа, преди самият човек да се почувства зле. Затова Мария напълно спокойно е могла да разчита, че на Навални ще му стане лошо, едва когато е над Москва и вече всички ще са забравили за нея.
Много необичаен е и фактът, че Борис Зимин за толкова кратко време успява да намери пари за транспорта със специален медицински самолет, чиято цена е минимум три пъти по-голяма от дълговете на ФБК и Навални. Защо той веднага не му е дал тези пари да погаси дълговете си, за да не се налага да ликвидира ФБК? Отговорът за нашия източник е прост: „Всички разбраха, че са „намазали“, когато Навални изпадна в кома. За него бяха решили или да го убият, или сериозно да го сплашат. Но със сигурност не са искали да го изпратят в болница под наблюдението на лекари и охрана. Така че при тази ситуация е трябвало бързо да се измисли легенда. И тогава веднага са се намерили пари, а така също и лекари професионалисти“, обясни източникът ни.
Съвпадение? Не мислим…
А сега нека сложим всички факти заедно. За първи път от десет години насам неуязвимият за властите и право-охранителните органи Алексей Навални се спречква с кураторите си и почти веднага след това се оказва в кома. При това не някъде в центъра на Москва, а когато е в командировка, където го е изпратил да прави разследване Аршуков, като също така е изпратил да го придружава жена, която идва чак от Лондон и с която Навални работи по политически проекти. А по-нататък германските политици направиха всичко сами: намериха някакъв токсин от множеството такива в природата и не определиха състава му, но го нарекоха след това „Новичок“. После обвиниха Русия. По същото време заплатилият полета Зимин сне всички подозрения от себе си, представяйки се за щедър меценат, а Аршуков и съдружниците му останаха в сянка, контролирайки ситуацията в Германия чрез Певчих, която успешно се отдалечи от готовото всеки момент да се взриви буре с барут.
И в заключение: Навални е почти мъртъв. А за всичко се обвинява Русия. Но кълбото от странни съвпадения започва лека-полека да се разплита. И сега главното за тези, които искаха да премахнат Навални, е да успеят да раздухат истерията до такава степен, че всички да се втурнат да търсят хората с „Новичок“, а не тези, за които смъртта на блогъра действително би била изгодна. „Получава се така, че сега цялата тази компания около Навални е печеливша. Ето, вие ме питате, защо е трябвало да го отровят. Защо не е било по-лесно просто да го унищожат политически? А всичко е много просто. Става въпрос за манталитета на тези хора. Те са бизнесмени от 90-те години, дори и да са облечени в костюми от три части. За тях наказанието на Навални е принципен въпрос. Освен това, никой не знае за какво ще започне да говори Алексей, ако го притиснат в ъгъла. А вече го притиснаха много успешно“, разясни източникът ни. Между другото, както твърди източникът, „Ашурков вече три пъти звъня на Любов Собол. Сега ѝ обещава длъжността неформален лидер на ФБК. Вие сигурно си мислите, че Любов се е разстроила от отравянето на Навални? Не, тя беше щастлива. Сега тя е в главната роля и активно я подкрепят Волков и Милов“, съобщи източникът ни. Но даже и в самия щаб на Навални вече има хора, у които цялата тази ситуация буди съмнения. „Всички вярват, че Навални са го отровили. Но половината от хората в офиса се съмняват, че това са го направили властите. Част от съмняващите се сътрудници или просто ги уволниха, или ги изпратиха да работят в регионите“, както ни обясни един от сътрудниците в щаба на Фонда в Москва. Сега възможните отровители са убедени, че нищо няма да им се случи. Никой в света няма да повярва, че Навални са искали да го убият собствените му последователи. Но какво ще каже самият Навални, като излезе от кома? Сега го защитават същите тези хора, които напълно сигурно e, че преди това искаха убийството му.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
СВЯТпреди 6 месеца
Съдят истеричната вещица от Брюксел