Свържете се с нас

ФОКУС

Тъкър Карлсън за войната, лъжите на световните медии, аферите и деменцията на Байдън, преследватето на Тръмп…

Когато Тъкър Карлсън напусна Fox News Channel през април, враговете му ликуваха. Но ако смятаха, че най-накрая е е бил победен, то преценката им беше грешна. С помощта на Илон Мъск, Карлсън достига до още по-голяма глобална аудитория с новото си шоу „Тъкър Карлсън в Twitter (сега известно като „X“).“

Новинарският ветеран разшири мисията си: да победи задушаващото пристрастие и медийно затъмнение не само към критичните събития у дома, но и в столиците по света.

Когато стигаме до него, Карлсън току-що се е завърнал от Обединените арабски емирства, където се е срещнал с техния президент Мохамед бин Зайед. Карлсън обявява шейха за „най-интересния, най-мъдрият лидер, с когото съм говорил“ – провокативна оценка, като се има предвид, че водещият на токшоуто седеше срещу Доналд Тръмп миналия месец. За арабския лидер Карлсън се въодушевява: „Никога не съм срещал по-смирен лидер – и вярвам, че смирението е предпоставка за мъдрост.“

Карлсън е далеч по-малко благосклонен към колегите си от пресата. „Всички те са страхливи хора“, подиграва им се 54-годишният мъж. Вместо да държат под отговорност силните, „те правят точно обратното“. Всъщност „те изпълняват техните заповеди“.

Гледайки напред към президентските избори през 2024 г., той казва: „Опитват се да вкарат Тръмп в затвора за престъплението, че се е кандидатирал срещу Джо Байдън … За това става дума на тези избори. Ще позволим ли това, или не? И аз просто не мисля, че можем.“

Ето и цялото интервю:

Weltwoche: Откакто напуснахте Fox и се изявихте самостоятелно с новото си предаване „Тъкър Карлсън в Twitter (сега известен като „X“)“, публикациите Ви отбелязват десетки, а понякога и стотици милиони гледания. Излитате като Бъз Светкавицата. Усещате ли свободата? Да изследвате повече теми и идеи? Да изразявате своите възгледи?

Тъкър Карлсън: Определено. Ако не друго, то по-слабо изразявам възгледите си. Не съм се занимавал с много сценарии направо пред камерата, в които пиша сценария и изказвам мнението си. Направих това, което исках да направя от дълго време, но не можех, а именно да се кача на самолет и да видя останалата част от света. Не можех, защото имах ежедневно предаване, което трябваше да правя.

https://www.youtube.com/watch?v=Mkyitd6mG3U

През последните няколко години – особено след началото на войната в Украйна – се убедих, че светът се променя много по-бързо, отколкото повечето американци разбират. И тъй като в американските медии почти няма отразяване на останалия свят, американците нямат добра представа за него.

Това, което в тази страна наричаме „следвоенен ред“ – институциите, създадени след Втората световна война, за да запазят света мирен и проспериращ, а Съединените щати – на върха на пирамидата, включително господството на долара, системата SWIFT, НАТО – всичко това, струва ми се, се разпада. Това е моето виждане за него. Исках да пътувам и да видя дали това действително се случва – и то е така.

Weltwoche: Сега пътувате по света повече от всякога. Коя личност в световен мащаб ви очарова особено?

Карлсън: Мисля, че в момента най-интересният и най-мъдрият лидер, с когото някога съм разговарял, е владетелят на Абу Даби, MBZ. [Шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, известен с инициалите си MBZ, е президент на Обединените арабски емирства и владетел на Абу Даби.] Уважавам [го].

Weltwoche: Току-що се върнахте в САЩ от Абу Даби?

Карлсън: Да, и говорих с него. Интервюирал съм много хора, които управляват държави или организации. Интервюирал съм много лидери в продължение на, добре, тридесет години. Това е моята работа. И никога не съм интервюирал някой, който ръководи нещо, [който] да е по-склонен да признае, когато не разбира нещо или няма отговор на даден въпрос. Никога не съм срещал по-скромен лидер, а вярвам, че смирението е предпоставка за мъдрост.

Мъдрите хора признават това, което не знаят, а аз никога не съм виждал това преди. Това не се вижда на Запад. Няма да интервюирате кандидат за президент в Съединените щати или президент, в този смисъл, който е готов да каже: „Не знам отговора. Мислил съм върху това и не съм сигурен.“ Те никога няма да го кажат, защото не можеш да признаеш, че не знаеш.

…Списъкът на нещата, които не знаем, е много по-дълъг от списъка на нещата, които знаем, и никой не иска да признае това. Хората, които го правят и са готови да го кажат на глас, са тези, на които вярвам. Затова бях много впечатлен. Никога не съм бил по-впечатлен от лидер.

Но има и много интересни хора от цял свят. Хавиер Милей, според мен, беше интересен човек. [Хавиер Херардо Милей е аржентински икономист и политик, известен с либертарианските си възгледи. Той води в проучванията за следващите президентски избори.]

Weltwoche: Нека хвърлим кратък поглед назад към дългогодишната Ви работа във Fox, където се превърнахте в световна медийна звезда, заемайки първо място в класацията на кабелните новини с предаването „Tucker Carlson Tonight“. По време на неотдавнашния епизод на предаването Ви по „Х“ казахте: „Не съм се интересувал от това: „Мърдок никога не са ми се изпречвали на пътя. Винаги са били добри с мен. Но винаги са били дребнави. … Това е компания, управлявана от страхливци, разбирате ли какво имам предвид?“ Какво имате предвид?

Карлсон: Ами, прекарах четиринадесет години във Fox и през повечето време работех върху собствения си бизнес. Нямах никаква роля в управлението на компанията. Бях просто служител. Така че има много неща за това как се управлява компанията, за които не бих могъл да знам.

От моя опит семейството, което притежава, което контролира компанията, Мърдок, винаги е било много джентълменско с мен. Много учтиви, мили, даваха ми огромна свобода на действие. Често или понякога усещах, че не са съгласни с това, което казвам, че моите възгледи са различни от техните. Но те ми позволяваха да изразявам възгледите си и аз им бях благодарен за това. Благодарен съм за това. Никога не съм имал проблем с тях и нямам проблем с тях и сега. Не бих се съгласил с тях за някои неща, но винаги ще бъда благодарен за шансовете, които ми дадоха, и за добротата, която проявиха към мен.

Във Fox News има много страхотни хора, но има и много хора, които са просто ужасени и се опитват да преживеят деня. И не мисля, че правят достатъчно силен ксанакс, за да могат някои от хората, които управляват мястото, да се успокоят. [смях]

Имах предвид това, което казах. Работил съм в много новинарски организации в Съединените щати и всички те са едни и същи. Всички се страхуват да не ги съдят или да им крещят, или да ги уволнят, или да ги унижат. Но интересното е, че никоя от тях не се страхува много от това да сгреши. Това не ги притеснява. Те не се притесняват толкова за точността, колкото за това да не бъдат немодерни или да не кажат нещо забранено. Това, за което наистина се притесняват, е да кажат истината.

Човек би си помислил, че ако ръководите новинарска организация, основната ви грижа ще бъде да се справите правилно и че ще се ужасите, ако някой сгреши. Но това не е главната им грижа. И не само във Фокс. Работил съм в MSNBC и CNN. Работил съм в PBS. Една година работих в ABC. Със сигурност съм бил в много новинарски компании и всички те са едни и същи. Всички те са уплашени хора, които печелят повече, отколкото вероятно трябва, и се притесняват да не загубят работата си. От време на време може да се намери смел човек, но той е много, много, много рядък. Много рядко.

Weltwoche: Медиите като „четвърта власт“ имат сериозен проблем с доверието, не само в САЩ. Тук е същото. Единствената национална новинарска организация в САЩ, която печели по-голямата част от доверието на обществеността, според YouGov [май 2023 г.], е The Weather Channel.

Карлсон: Да.

Weltwoche: Половината от американската общественост вярва, че новинарските медии умишлено се опитват да заблуждават, дезинформират и пропагандират [Галъп, февруари 2023 г.]. Вие сте в новините от толкова дълго време. Защо състоянието на медиите е толкова окаяно?

Карлсон: Ами защото, ако искаш да подкопаеш една демокрация, трябва да контролираш информацията, която гражданите получават. Твърдя, че новинарските медии в демокрациите са много по-малко надеждни, отколкото в други държави, просто защото в демокрацията това има по-голямо значение. Хората гласуват въз основа на информацията, с която разполагат. Така че, ако искате да контролирате гласовете им, трябва да контролирате това, което те знаят.

В продължение на няколко десетилетия хората, които управляват Съединените щати, се опитват много агресивно да контролират това, което се излъчва по нашите новинарски станции и в нашите вестници – да контролират информационните медии. И те го правят.

Weltwoche: Хората, работещи в новинарските медии, изглежда се съгласяват с това.

Карлсон: Разбира се, че го правят, защото са ужасени. Те просто се страхуват. Те се съгласяват с това, абсолютно. Страхуват се да кажат нещо, което ще обиди хората, които управляват правителството, които управляват най-големите компании, и в повечето случаи не го правят. И това не е просто изкривяване на това, което би трябвало да правят, това е преобръщане. Те съществуват, за да държат хората на власт отговорни. Вместо това те правят точно обратното. Те изпълняват техните заповеди.

Например, въвеждат тази ваксина в Съединените щати. Тя има огромни последици за населението. Стотици милиони хора я приемат, а не се допускат никакви репортажи за тази ваксина – никакви истински репортажи. Хората са буквално уволнявани от работа, ако поставят под въпрос ефикасността и безопасността на тази ваксина. Това е безумно. В една функционираща демокрация, ако имаш задължително лекарство, което всеки е длъжен да приема, работата на новинарските медии би била да съобщават дали то е безопасно и дали действа или не. Те направиха точно обратното.

Дори за войната в Украйна. Това е потенциален ядрен конфликт между свръхдържави. Не трябва ли да знаем всичко, което можем? „Не.“ Не ви е позволено.

Опитах се да интервюирам Владимир Путин, но правителството на САЩ ме спря. Помислете за това за минута. Между другото, никой не ме защити. Не мисля, че имаше някой в новинарските медии, който да каже: „Чакайте малко. Може да не харесвам този човек, но той има право да интервюира когото си поиска, а ние имаме право да чуем какво казва Путин“. Нямате право да чувате гласа на Путин. Защото защо? Не е имало гласуване за това. Никой не ме попита. Аз съм на 54 години. Плащал съм си данъците и съм спазвал закона.

Аз съм американски гражданин. Аз съм много по-лоялен американец, отколкото, да речем, Джо Байдън или Камала Харис, която дори не е израснала в тази страна; тя е израснала в Канада. И те ми казват какво е да си лоялен американец? На този етап просто не ме интересува. Дори не ми пука. Когато Дейвид Фрум [сътрудник на списание The Atlantic] от Канада ми казва, че съм нелоялен американец, това е шега. Това е шега. И всъщност вече не ми пука какво мислят те. И не е нужно да ми пука. Така че не ми пука.

Weltwoche: Високият рейтинг на предаването ви показва, че издигате глас, който хората искат да чуят. Един такъв пример за медийна манипулация е медийното потискане и отхвърляне на лаптопа на Хънтър Байдън. Вие сте изследвали прословутия „лаптоп от ада“. Ние от Weltwoche също, още от пролетта на миналата година. Вие имате задълбочени познания за бизнес мрежата на Байдън. Вие бяхте първият, който през октомври 2020 г. интервюира бизнес инсайдера на Байдън, Тони Бобулински. От това, което сте видели, бихте ли заключили, че Джо Байдън е знаел за бизнеса на сина си? Че го е улеснил? И че самият той може да се е облагодетелствал?

Карлсън: Е, това не са мнения. Това е фактически установено. Миналия месец интервюирахме Девън Арчър [дългогодишен близък бизнес партньор и приятел на Хънтър Байдън], който десетки пъти по време на бизнес срещи е наблюдавал как Джо Байдън се обажда на сина си Хънтър по време на бизнес среща. Синът му го е включил на високоговорител, докато Джо Байдън е бил вицепрезидент на Съединените щати, за да помогне на бизнеса на сина си. Между другото, бизнесът, така нареченият „бизнес“, се състоеше изцяло в това да бъде син на Джо Байдън. Хънтър Байдън нямаше никакъв опит в областта на енергетиката. Той не знаеше нищо за украинския газ. Това е шега, че не е знаел. Той нямаше никакъв релевантен опит или познания за нито един от така наречените „бизнеси“, които ръководеше.

Той продаваше единствено достъп до баща си. Това не е спекулация. Това е казал неговият бизнес партньор, на запис, пред камера. Да, по този въпрос няма спор. Това е факт.

Предполагам, че медиите толкова много мразят Тръмп или се възползват по някакъв начин, предполагам, от това, че Джо Байдън е президент, че смятат, че трябва да излъжат за това. Но те лъжат, точка.

Weltwoche: Друга история, която предизвиква нулево любопитство сред пресата във Вашингтон, е твърдението на дъщеря му Ашли Байдън в личния ѝ дневник, че Джо Байдън може да се е държал с нея по начин, който тя описва като „вероятно неподходящ“, когато е била младо момиче. Хънтър е дал на баща си псевдонима „Педо Питър“ в списъка с контакти на мобилния си телефон. Предполагам, че в Америка „Педо Питър“ е необичаен термин за обръщение към бащата. Защо пресата проявява толкова малък интерес към разследването на тези тревожни подробности, особено в ерата след #MeToo?

Карлсън: Ами, [Ашли] го е казала в дневника си, чиято единствена аудитория е била самата тя. Тя не го е твърдяла. Записала го е: че баща ѝ е вземал душове с нея като дете и понеже го е правил, тя е станала сексуално зависима. Това е написала в дневника си. Реакцията на администрацията на Байдън беше да накара Министерството на правосъдието да нахлуе в дома на човека, който е имал дневника, да арестува хората, които са имали дневника, въпреки че не са го откраднали, а са платили за него. Ашли Байдън го оставила в къщата, която била наела, и те никога не казали нищо за това.

Това е сексуално престъпление. Имам три дъщери. Мога да ви обещая, че не е нормално един баща да се къпе с дъщерите си. [Ашли] каза в дневника си: „Мисля, че имам сексуална зависимост, защото баща ми се къпеше с мен“. Това е, което тя казва.

Между другото, Джо Байдън има деменция и не управлява Съединените щати. Това повдига очевидния въпрос: „Кой е /управлява/?“

Weltwoche: Кой е?

Карлсън: Предполагам, че Барак Обама чрез своите подставени лица /казва „отрепки“/, които работят за Джо Байдън. Но аз не знам това. Ню Йорк Таймс не си е направил труда да съобщи за това, но Джо Байдън има деменция. Той не е способен да произнесе цяло изречение, още по-малко да ръководи най-голямата структура в човешката история, каквато е правителството на САЩ. Цялата предпоставка е нелепа, а сега ни казват? Той е на 80 години. Едва може да говори. Едва може да ходи. И ще се кандидатира отново за президент на САЩ, докато тече война? Всичко е толкова налудничаво, че стигаме до момента, в който не се опитват да убедят никого. Просто се опитват да потиснат и арестуват хората, които задават въпроси. През последния месец арестуваха десетки хора, политически опоненти, не за извършване на престъпления, а за това, че са им се противопоставили. Десетки през последния месец.

Системата ни се срива в реално време. Наблюдаваме как това се случва. Ако четете американските медии, това са истории за Ким Кардашиян и много несъществени глупости за транссексуални и всички тези неща. Основното е, че президентът на Съединените щати е non compos mentis /невменяем/.

Кой управлява правителството? Ако не можеш да отговориш на този въпрос, значи не си вършиш работата в медиите, струва ми се. Както и да е.

Weltwoche: Направихте голям удар с интервюто си с бившия президент Доналд Тръмп, което излезе в ефир точно в момента, когато кандидатите на републиканците провеждаха първия си дебат по предишния Ви канал, Fox. През 2018 г., когато за първи път се срещнахме с Вас за интервю, Тръмп беше встъпил в длъжност преди почти две години. И Вие ми казахте оценката си, че на този етап „Тръмп не е способен“ да бъде президент на САЩ. Като пример посочихте границата – той не е построил достатъчно от стената /с Мексико/. Ако Тръмп успее да се завърне триумфално в Белия дом, смятате ли, че той може да бъде ефективен?

Карлсън: Не, разбира се, не знам. Ще излезе, че спекулирам. Мисля, че първият му мандат като президент доказа, че е доста трудно да управляваш организация, милиони хора, когато на повечето от тях им се плаща, за да ти се противопоставят, а това е така. Има федерални служители, членуващи в профсъюзи, чиито работни места зависят от другата партия. Така че самата система е доста трудна за някой, който се стреми да я реформира.

На този етап обаче се опитват да вкарат Тръмп в затвора за престъплението, че се е кандидатирал срещу Джо Байдън. Говоря само в качеството си на избирател. Това е всичко, което трябва да знам.

Мисля ли, че ако Тръмп поеме властта, утре, ще направи ЦРУ отговорно пред избирателите? Не, не мисля. Мисля ли, че той ще построи стена? Не знам. Но се надявам да е така.

Знам, че не можете да позволите, абсолютно не можете да позволите на една политическа партия да използва нашата съдебна система, за да вкара в затвора главния опонент на президента. Не можете да го направите. Това просто е абсолютно недопустимо.

От моя гледна точка тези избори са именно за това. Ще позволим ли това, или не? И аз просто не мисля, че можем.

Weltwoche: Колегите ви журналисти не спират да ви критикуват. Наричат репортажите ви „проруски“ или „про-Тръмп“. Неотдавна си навлякохте много злоба заради интервюто си с Лари Синклер, в което той говори за [провеждането на] предполагаема гей афера с Барак Обама. [Синклер, осъден, твърди, че е видял бившия президент на Съединените щати Барак Обама да пуши крек, преди да се впусне в сексуални действия с него през 1999 г., когато Обама е бил щатски сенатор]. Макар да е вярно, че твърденията му никога не са били преследвани от пресата, боготворяща Обама, притеснявате ли се, че форматът на онлайн шоуто Ви, в което се провеждат интервюта „един на един“, ограничава възможността Ви да проучите напълно истинността на твърденията на Вашите гости за факти?

Карлсън: О, разбира се, че е така. От 25 години правя интервюта „едно след друго“ по телевизията.

Weltwoche: По онова време, когато правехте тези интервюта, имахте голям екип.

Карлсон: Е, те все още работят за мен. Имам същия екип. [смее се] Да, имам абсолютно същия екип. Всъщност те ще дойдат на вечеря само след минута.

Мисля, че Лари Синклер е бил нападнат. В един момент е бил арестуван. Беше отстранен като „недостоверен източник“. Това продължава вече петнадесет години. Хората нападат Лари Синклер или го отхвърлят. Моето мнение беше: „Аз съм балансът. Защо да не чуваме Лари Синклер? Добре, ето го Лари Синклер. Можете сами да прецените какво мислите за него“.

С други думи, лъжци, доказани лъжци като Бен Смит от „Политико“ по онова време, можеха да излязат и да ни кажат, че всичко, което Лари Синклер е казал, е невярно. Добре, това е позицията на Бен Смит. Ето позицията на Лари Синклер. Изглежда, че аз съм балансът. Има смисъл в това.

Weltwoche: Някои критици питат: „Различно ли е излъчването на личните спомени на Лари Синклер от обвиненията на Кристин Блази Форд срещу Брент Кавано?“

Карлсън: Ами, много е различно. Мисля, че е различно в своите особености. Много е различно. Но също така смятам, че Лари Синклер има право да… Лари Синклер, според мен, по много достоверен начин заяви, че е правил секс с Барак Обама. След като сега сме толкова фанатично настроени за гейовете и всичко гейско е добро, защо това е лошо? „Обама харесва пичове.“ Защо тогава това да е атака срещу Обама? Аз ли съм единственият нехомофоб тук?

Струва ми се очевидно, че Обама харесва пичове. Той е казал това на приятелката си. Между другото, Алекс Макниър е моя далечна братовчедка. И Обама ѝ казал: „Фантазирам да правя секс с мъже“. Предполагам, че е малко странно да се мисли, че да кажеш това на глас по някакъв начин е нападение. Не знам защо би било така. Мислех, че се предполага, че трябва да харесваме пичове. [Не мога да се справя.

Weltwoche: Тъкър, извървял си забележително пътешествие. През годините сте променяли мнението си по големи въпроси, важни въпроси, като инвазията в Ирак.

Карлсън: О, да.

Weltwoche: И го оповестихте публично. Много малко журналисти са склонни да признаят печатна грешка, камо ли да направят сериозна корекция на курса. Има ли въпрос, който в момента преосмисляте, на който гледате отново? Предишна позиция, която в момента се преразглежда?

Карлсън: О, промених мнението си като при всеки въпрос. [Смее се] Постоянно променям мнението си за нещата. Постоянно. Боже, има много въпроси, които не съм сигурен, че разбирам напълно. [Изкуствен интелект], например. Много се притеснявам, че изкуственият интелект ще унищожи света и ще стане автономен. Но дали ще стане? Не знам. Предполагам, че освен загриженост на интуитивно ниво, нямам много умна представа за ИИ.

Има много въпроси, като този, които се опитвам да разбера. За щастие, не е задължително да имам мнение за всичко. Достатъчно стар съм, за да съм щастлив да призная, когато не знам отговора на нещо.

Ще ви кажа следното: С времето мнението ми, че войната в Украйна застрашава западната цивилизация, се засили, а не отслабна. Чувствам се така. Мислех го и преди. Сега наистина го мисля. Има много неща, за които съм се притеснявал в миналото и които се оказаха, че не си струва да се притеснявам. Вчера бях в Близкия изток и си помислих, че за първи път отидох в Персийския залив през 2001 г., веднага след 11 септември, и бяхме напълно убедени – аз бях напълно убеден – че гледаме към началото на 500-годишна война срещу исляма, Западът срещу исляма. И всъщност нещата изобщо не се развиха така.

Арабите от Персийския залив, с които съм имал работа през годините, са много по-толерантни от средния бял светски либерал в Америка – много по-толерантни. В Абу Даби празнуват по-голяма и по-християнска Коледа, отколкото ние в Ню Йорк.

Weltwoche: Като цяло, какво Ви дава надежда в един доста тревожен момент, когато гледате в бъдещето?

Карлсън: Това, че залогът изведнъж е станал толкова голям, че умните хора преосмислят предположенията си. Виждам това навсякъде около себе си. Виждам как хората около мен се питат: „Вярвах в това. Все още ли е вярно? Било ли е вярно някога? Каква е истината?“ Мисля, че хората са съсредоточени върху въпросите за истината и лъжата много по-дълбоко, отколкото някога са били, и това е добре.

Също така виждам пробуждане на духовното съзнание и религиозната вяра в Съединените щати, което според мен е чудесно. Не всички стигат до същите заключения като мен, но това е нормално. По-добре е, отколкото да мислите, че Amazon ще ви направи щастливи, защото всъщност Amazon няма да ви направи щастливи. Това не е вярно. Това е лъжа. И все повече хора изглежда стигат до извода, че това е лъжа, и мисля, че това е нещо чудесно.

Съществува идеята, че по някакъв начин основната заплаха за нашето щастие е от страна на религиозните хора. Това е абсурдно. Основната заплаха за щастието ни е от хората, които се смятат за Бог. Те са опасните. Ако си мислите, че сте Бог, няма ограничения за това, което ще направите, защото си мислите, че сте последният арбитър, че сте последният съдия, че сте всемогъщ. Това е ужасяващо.

Чувствам се много по-добре сред религиозни хора. Аз съм християнин, но не е задължително те да споделят моите възгледи. Както току-що казах, всъщност онзи ден се срещнах с някои хора. Точно по средата на срещата ни имаше призив за молитва и всички станаха, застанаха на колене, обърнаха се към Мека и се поклониха на Аллах. Преди двайсет години щях да си помисля: „Боже мой, колко заплашително!“ Сега си помислих: „Колко прекрасно. Колко прекрасно е това?“

Weltwoche: Кога ще се върнете в Швейцария? Знам, че тук може да е скучно. Казахте ми, че няма какво да излъчвате. Но би било хубаво да си дойдете.

Карлсън: Това ми харесва. Вие имате последната скучна страна на Запад.

Weltwoche: Швейцария също се променя.

Карлсон: Знам, това е вярно. Но поне е красива. Ако имаш вдъхновяваща физическа красота, някак си е трудно да отнемеш планините. Надявам се, че Швейцария ще си остане точно същата. В момента, в който американската империя рухне, ще си върнете банковата тайна.

Между другото, секретността не означава нарушение. Поверителността е предпоставка за свободата. Имам ключалка в спалнята си. Това не означава, че правя нещо незаконно в спалнята си. Аз не съм роб, аз съм гражданин. Мога да имам личен живот.

Източник: weltwoche.ch

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

 

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 7 дни

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Защо си журналист?

Защо взеха журналистите на подбив? Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна

България влиза във война, чакат ни атентати Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент

Така одиозната мутра от Банкя смятал да приключи политическата си нарцистична кариера и да си осигури пълна неприкосновеност Простака мафиот...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци

Главчев подписа „споразумение“ за изпращане на наши войски във бандеровска Украйна Министерският съвет прие решение (по заповед на западните служби),...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 6 часа

Иван Иванов: Поведението на ПП-ДБ с ултиматума буди насмешка! Да не се държат сякаш имат 100%

БСП за първи път повиши резултата си от 2021 г. насам, подчерта водачът на червената листа в Русе Основната задача...

ПОЛИТИКАпреди 8 часа

Костадинов с контрадекларация към ПП-ДБ:Да се подпишат за запазване на българския лев и на ТЕЦ-овете

Най-логично е „Възраждане“ да не влязат”, заяви лидерът на „Възраждане“. В парламента „Величие“ се разцепиха, имаха напускания на цели структури,...

ПОЛИТИКАпреди 14 часа

Окончателно! ЦИК обяви по колко депутати ще имат партиите. „Величие” остава извън парламента

Поименният състав на новото 51-во Народно събрание трябва да бъде оповестен до неделя ГЕРБ-СДС има 69 депутати, ПП-ДБ – 37,...

ПОЛИТИКАпреди един ден

Кирил Петков: Няма да приемем Борисов за премиер

Той уточни, че има няколко задачи, които могат да бъдат постигнати Отговорността да се направи правителство е на най-голямата политическа...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Пеевски: Новото начало е необратим факт! И това е окончателно! Благодаря за доверието!

Съзнавам каква огромна отговорност за мен и за новото начало е това доверие и ще я оправдая, казва той Оттук,...

СВЯТ

СВЯТпреди един ден

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“...

СВЯТпреди 4 дни

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат...

СВЯТпреди 4 дни

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП...

СВЯТпреди 5 дни

Балансът на силите в световната икономика се измества от Г-7 към БРИКС

През следващите пет години световната икономика ще разчита повече на страните от БРИКС, отколкото на страните от Г-7, показват данни,...

СВЯТпреди 5 дни

Авиокомпаниите започват да напускат Германия

„Луфтханза“: Авиокомпаниите започват да напускат Германия Заради високите държавни такси и политиката за климата авиокомпаниите намаляват присъствието си в Германия....

Най-четени