ФОКУС
Американското настояване за още жертви на фронта е извратено
Признаването на факта, че Украйна може и да не спечели войната с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка.
Дори когато президентът Джо Байдън беше на посещение на опустошения от пожари хавайски остров Мауи, вниманието му беше насочено най-вече към Украйна, за която той поиска още 24 млрд. долара помощ. Предложението му загатва за отчаяние. След като дългоочакваната контраофанзива на Киев се изчерпва с минимален успех, украинските официални лица все по-гръмогласно настояват за повече оръжия, с които да съживят съдбата си.
Всъщност украинският президент Володимир Зеленски звучи малко като германците през 1944 г., които възлагат намаляващите си военни надежди на „wunderwaffen“, или чудодейни оръжия. Германските инженери постигнаха някои забележителни успехи, като внедриха реактивни самолети и балистични и крилати ракети, но технологичните чудеса не можаха да спрат неудържимия поток от американски, британски и съветски сили. Служител на администрацията на Байдън разглежда украинските искания за самолети F-16 и ракети с по-дълъг обсег: „Проблемът остава пробиването на основната отбранителна линия на Русия и няма доказателства, че тези системи биха били панацея“.
Вероятността правителството на Зеленски да постигне заявените си цели – разгром на Москва и възстановяване на украинските земи, включително Донбас и Крим, изглежда все по-малка. Например, съобщава Washington Post: „Разузнавателната общност на САЩ оценява, че украинската контраофанзива няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол“, което, „ако се окаже вярно, ще означава, че Киев няма да изпълни основната си цел – да прекъсне сухопътния мост на Русия към Крим при тазгодишното настъпление“. Според друга новина официални представители на САЩ „все по-критично се отнасят към стратегията на Украйна за контранастъпление и мрачно оценяват перспективите за успех“. Усилията на Украйна слабо напомнят за Арденската офанзива – последната на нацистка Германия, при която са изразходвани ценни оръжия, гориво и жива сила, които биха могли да помогнат за забавяне на настъплението на Червената армия на изток.
Поне Берлин не страдаше от съюзнически кресливи генерали, които омаловажаваха усилията му. Загубите на Киев са огромни, вероятно по-големи от тези на Русия, чиито сили демонстрират подобрена тактика, оставайки в отбрана на подготвени позиции, подкрепени от превъзходна артилерийска и въздушна подкрепа. (Вашингтон отдавна твърди, че руските загуби са по-големи, но оценките на съюзниците са съмнителни и се основават на грижливо подготвените оценки на Украйна). Особено страшен е броят на украинците, които са загубили крайници, което напомня на наблюдателите за Първата световна война.
Въпреки това неназовани американски служители се оплакват, че украинските власти са твърде грижовни към живота на войниците си, не желаят да прокарват масови атаки през минни полета и под артилерийски обстрел. Това се случва въпреки признанието, че силите на Киев са били зле подготвени и недобре екипирани, за да постигнат целите си: „Когато Украйна започна голямата си контраофанзива тази пролет, западните военни служители знаеха, че Киев не разполага с цялата подготовка или оръжия – от снаряди до военни самолети – които са му необходими, за да измести руските сили. Те се надяваха, че украинската смелост и находчивост ще се справят.“ Това звучи като странно връщане към скъпоструващия „култ към настъплението“ от Първата световна война.
Преценката, че украинците не са били достатъчно агресивни, направена от сигурно и защитено място от другата страна на Атлантическия океан, е смразяваща. Цитатът е от „Ню Йорк Таймс“:
„Американски официални лица казват, че се опасяват, че Украйна не желае да дава жертви, което е една от причините да е предпазлива в настъплението на контраофанзивата. Почти всяка голяма атака срещу окопаните руски защитници, оградени от минни полета, би довела до огромен брой жертви. Само за година и половина загиналите украински военни вече надминаха броя на американските войници, загинали по време на почти двете десетилетия, през които американските части са били във Виетнам (около 58 000 души), и са приблизително равни на броя на загиналите афганистански служители на силите за сигурност по време на цялата война в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 000 души). … И в цяла Украйна, в големите градове и селските села, почти всеки познава семейство, което е загубило някого в боевете. Сухи цветя от погребения загрозяват тихите пътища, а гробищата се пълнят във всяко кътче на страната.“
Сега дори най-силните партизани в Киев, които продължават да настояват за крайния успех на страната си, говорят за конфликт, който ще продължи до началото на следващата година и след това. The Wall Street Journal съобщи: „Настоящата кампания на Украйна за отвоюване на териториите, окупирани от руските сили, може да продължи още много месеци. Но военните стратези и политиците на Запад вече започват да мислят за пролетната офанзива през следващата година. Промяната отразява задълбочаващото се разбиране, че ако не се стигне до голям пробив, борбата на Украйна за изтласкване на руските сили за нахлуване вероятно ще отнеме много време.“
Това извратено мислене се представя като положително за Киев, но войната унищожава Украйна. Цената на войната се покачва всеки ден, икономиката е в разруха, населението е изтощено от масовите бежански потоци, правителството оцелява само благодарение на западните помощи, армията е изразходвала голяма част от първоначалния си арсенал от съветската епоха, както и технологичната менажерия, подарена от съюзниците, а армията безразборно жертва човешки ресурси – както обучени, така и необработени. Намирането на заместници става все по-трудно, като се има предвид намаляващото население, корумпираните офицери по набирането на кадри и решителните укриватели от наборна служба. При всички пожелателни западни приказки за руски колапс, предвид очевидните многобройни предизвикателства пред Москва, катастрофалният провал в Киев изглежда по-вероятен. Целта на Вашингтон все повече изглежда насочена към това да причини зло на Русия, а не добро на Украйна.
Въпреки постоянната решимост на Вашингтон и Брюксел да отстояват все по-оскъдната си партийна линия, че Киев сам ще определи политическите си цели, ще спечели военната битка и ще определи мира, все по-често се появява несъгласие. Наблюдателят Тед Гален Карпентър: „Засега има само няколко пробни знаци, които предават това послание, но те загатват за началото на усилията да се подготви американската общественост за евентуално изоставяне на поредния американски клиент.“
Така например членовете на НАТО поддържат отказа си да се бият за Украйна не само днес, но и в бъдеще, отхвърляйки членството на Киев в алианса. Още по-драматично е, че началникът на щаба на генералния секретар на НАТО предложи на Украйна да признае териториални загуби срещу членство в Алианса. Това предизвика плач, скърцане със зъби и късане на дрехи в библейски мащаб, последвани от неизбежния унизителен отказ от предложението. Въпреки това, при нарастващото нежелание на населението както в САЩ, така и в Европа да се харчат повече средства за продължаване на мащабната помощ за Украйна, която съпартийците на Киев настояват да се ускори, за да се осигури окончателната победа над Русия, по-прагматичните служители изглежда търсеха дипломатически изход.
Вашингтонските привърженици на Украйна твърдят, че Москва не е готова да преговаря. Но повечето от тях всъщност се противопоставят на мира. Войната е ужасно решение на Владимир Путин. Въпреки това съюзническите служители прекараха десетилетия в тласкане на Русия към враждебно противопоставяне и в крайна сметка към война. Разширяването на НАТО, разпадането на Югославия, насърчаването на „цветните революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличния пуч срещу избрания украински президент през 2014 г. не бяха свързани с американската сигурност, а с доминирането, с желанието да се наложи обратната доктрина Монро до границата на Русия.
Процесът спомогна за превръщането на някога цивилизования Путин, който в речта си пред Бундестага през 2001 г. изрази готовност да се съобразява със Запада, във враждебен критик, което намери израз в спорното му обръщение на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Съюзниците споделят вината за предизвикването на конфликта, който причини ужасяващи човешки жертви в Украйна и Русия и създаде глобален икономически хаос. Всъщност безразсъдната агресивност на Вашингтон доведе до отказа на администрацията на Байдън да преговаря с Путин преди инвазията и до очевидните усилия на съюзниците да провалят ранните преговори между Киев и Москва, което гарантира продължаването на бойните действия.
Подобно на Първата световна война, кървавите сражения накараха и двете страни да увеличат исканията си. Днес Киев настоява Русия първо да предаде всички завзети територии. Както сред украинските, така и сред съюзническите политици се говори много и за поставянето на далеч по-драматични политически искания – основно смяна на режима, ядрено разоръжаване и фактическа капитулация. Това обаче е малко вероятно, особено след провала на последните военни операции на Украйна. След като Киев очевидно не желае да преговаря, правителството на Путин би изглеждало слабо, ако поиска условия.
Вашингтон трябва да направи първата крачка. Която би била да признае, че интересите на Америка не съвпадат непременно с тези на Украйна – както отбелязва Rand Corporation, те „често съвпадат, но не са синоним на украинските интереси“. Администрацията трябва тихо да информира правителството на Зеленски, че привидно неограничената съюзническа подкрепа е приключила. Въпреки че Киев има право да решава собственото си бъдеще, той няма право на съюзническа подкрепа за каквото и да е. САЩ имат интерес да помогнат за запазването на независимостта на Украйна. Окончателните граници на последната обаче не представляват интерес за американците и не си струва да се води прокси война срещу една ядрена сила, която е скъпа и опасна. Особено след като има основателни причини да се смята, че мнозинството от кримчаните биха предпочели да останат в Русия.
Съюзниците трябва да ангажират Москва със създаването на реалистична структура за сигурност в Европа, която да зачита основните руски интереси и да реинтегрира Москва в Запада, като същевременно запази суверенитета и икономическата свобода на Украйна да се насочи на запад или на изток. От съществено значение е да не се допуска въображаемото идеално да бъде враг на практическото добро.
В по-широк план неуспешният опит на Вашингтон да използва Украйна, за да унищожи Русия, трябва да подтикне към широко преосмисляне на разрушителната американска външна политика. Американското светотатство е на световно ниво, като последователните администрации плачат за демокрация и агресия, докато нахлуват в Ирак въз основа на лъжа и въоръжават Саудитска Арабия в нейното непровокирано нападение срещу Йемен, като и в двата случая смъртните случаи са повече, отколкото причинените от Русия в Украйна. Нещастната геополитика на Вашингтон влошава американската сигурност, като сближава Москва и Пекин и същевременно насърчава разпространението на ядрени оръжия сред по-малките държави. А международното високомерие на Чичо Сам застрашава фискалното бъдеще на страната. САЩ са във функционален фалит, а съотношението на дълга към БВП вече се доближава до рекорда, поставен след Втората световна война, и до средата на века ще достигне почти два пъти по-високо ниво.
Не е чудно, че администрацията на Байдън изпитва такива трудности да формулира убедителна обосновка за разхищаването на ценни ресурси и за воденето на война с ядрена сила заради периферни залози. Политическите съюзници на Киев отхвърлят оплакванията, че средностатистическото американско домакинство вече е предоставило близо 900 долара помощ за Украйна. В края на краищата законът CARES, представен като противоотрова срещу пандемията COVID, похарчи около 2 трилиона долара, голяма част от които бяха видимо пропилени. Така че какво означават няколко десетки милиарда повече за Украйна, дори ако, както може да се очаква, европейците отново се отмятат от обещанията си да направят повече за себе си?
Руско-украинската война е ужасна по много причини. Тя е опасна и за американските политици от Вашингтон, които гледат само през тъмно стъкло, разчитайки на Киев, който е винаги готов да въвлече Америка в конфликта с честни и нечестни средства. Признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната си с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка. Тогава реалността може най-накрая да се наложи дори и на най-заблудените вашингтонски политици.
Автор: Дъг Бандоу, The American Conservative. Бандоу е старши научен сътрудник в Института Катон. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън. Автор на книгата „Чуждестранни безумия: Новата глобална империя на Америка.“
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
ВАКАНЦИЯпреди 6 месеца
Дивото къмпингуване остава и това лято заради хаос в закона
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката