ФОКУС
Кой ще свали лицето БМБ?
Не се хабете. Не можете да го съборите. Той сам ще падне. Като бившия си клиент Тодор Живков.
Не всички днес помнят как падна Живков, но аз съм от стопяващото се малцинсто, което помни.
Това малцинство се стопява по естествени причини и защото някои в него се правят на забравили.
Затова истината трябва да се повтаря. Без нея ще расте безпаметна младеж.
1. Истината е, че Живков падна от вътрешнопартиен преврат.
На народа отдавна му беше писнало от него, но той (народът) се оправяше по народному – с надхитряне на властта и с вицове за нея.
Мераклии за революция не се виждаха и шубето беше голям страх. То остана такова и после.
Ключовата промяна беше, че освен на народа, в един момент и на партията й писна от Живков и от обкръжението му. За важна част от нея той стана пасив. И тази част от партията започна да му търси цаката.
Да се освободи от Живков за нея стана въпрос на оцеляване. Но и за нея шубето беше голям страх.
Тя го преодоля, когато Живков загуби външната си подкрепа. Т.е. когато стана ясно, че Москва няма да прати танкове да го спасява както в Чехия през 1968 г.
В Кремъл дойде Михаил Горбачов, а той не си падаше по старата гвардия лидери от някогашния съветски блок.
Така узряха вътрешните и международните условия да падне Живков.
Трите следващи десетилетия някои наричат демокрация, други – преход, аз ги наричам борба за наследството му.
Естествено, в процеса на тази борба, България се демократизира и опазари. Нямаше как да остане извън тенденцията за цяла Централна и Източна Европа.
Не всички българи са съгласни, че това, което имат днес, е точно демокрацията и пазарната икономика, които им бяха показвали по международните новини.
А нямаше ли дисиденти, борци за свобода и правда, народни будители и трибуни, лидери на промяната?
Имаше, естествено. Каква промяна щеше да бъде тя без тях? Вътрешнопартийните превратаджии и съюзените с тях служби за всички се бяха погрижили.
Те просто отпушиха флакончето с опозиционна мисъл, което старият режим държеше плътно затворено. Позволиха да се недоволства на глас и групово, да се пътува, вместо да се бяга в чужбина, да се пазарува по реален, вместо по черен валутен курс.
И си намериха „нови лица“, които да свършат вместо тях ненопулярната част от промените. Част от новите лица имаха стари досиета на сигурни места.
На днешната младеж трябва да се разяснява, че до преврата на 10 ноември 1989 г. Партията беше всичко. Тоталитарен режим означава тотален контрол, основаващ се на тотален страх и апатия, които се манифестират като тотална подкрепа.
Без партията не вирееха нито домати, нито опозиция. БКП разреши да има СДС. Целият преход е следствие от това обстоятелство.
2. Но защо все пак БКП направи това? Образованието е виновно.
Светът принуди режима да отгледа образовани политическа и технократска класа, за които той – режимът – постепенно се превърна в пречка.
Те искаха и можеха да бъдат капиталисти или поне средна класа, а трябваше да продължават остарялата и оглупяла диктатура на пролетариата.
Те нямаха нищо общо с него, защото още родителите им и техните предци бяха еволюипрали от революционен пролетариат в комунистическа номенклатура.
От миналото си бяха запазили само насилието и класовия подход, които ги крепяха на власт.
Но само с тях в модерния свят не можеше. Освен липса на свобода, соцът беше поредица от фалити на една безумна икономика и последващи ги безвъзмездни (само финансово) бейлаути от съветста страна. Те бяха изцяло политически мотивирани в условията на Студената война.
Живков разбираше, че това не може да продължава безкрайно. Че с методите от 1950-те режимът не можеше да съществува през 1980-те.
Затова дойдоха „качество и ефективност“, „нация техническа“, „новият икономически механизъм“, „електронизацията“(сега е цифровизация), Указ 56 (люлката на днешната имотна класа).
Режимът се опитваше в условията на политическа диктатура да създаде ефективна икономика с всякакви средства, дори рискувайки понякога да разгневи Кремъл.
Този процес неизбежно минаваше през създаването на образована класа от професионалисти в различни области. Неин коренен интерес обаче стана да се отърве от отгледалия я режим на Тато.
Има нещо едиповско в това.
Живков сам създаде гробокопачите си, включително в БКП, където беше абсолютен господар.
3. На партийна власт, сравнима с Живковата, в днешна България се радва само Бойко Борисов, макар в съвсем различни във вътрешно и международно отношение времена.
Също като БКП ГЕРБ има само един и неоспорим вожд. Също като в БКП членската маса и партийната номенклатура го третират приживе като мъртвец – за него или хубаво, или нищо.
Също като в БКП волята на водача на две не става. Също като в БКП зад, или по-скоро под него се манифестира пълно единодушие.
Също като в БКП всяко отклонение от генералната линия – идейно, политическо или битово – се наказва минимум с отлъчване, ако не и със съдебна репресия.
Също като в БКП вождът има тесен вътрешен кръг, на който е разрешено всичко, освен да се домогва до властта му.
Също като в БКП има и малко по-външен кръг, където се намира фабриката за дитирамби.
За разлика от Живков Борисов още не е започнал да „пише“ тезиси и съображения и да ги издава в многотомни съчинения. Неговото идейно наследство засега се очертава като изключително устно. То е запечатано на хиляди видеофайлове по телевизии и социални мрежи.
Спорно е дали Борисов има свой пророк, какъвто при Живков беше Милко Балев.
Подобно на някогашната народна власт, фокусът на гебрерската е върху доволството, не толкова върху достойнството на народа. Работи се за „все по-пълно задоволяване“.
Лидерът обича да се къпе в прояви на народно доволство. Подобно на Живков той реже ленти, тържествува край нов завод и над нов асфалт.
Бедността означава да си доволен от малко. Тя води със себе си ниски потребности и ниски критерии. За тях новият асфалт е наистина празник.
Умберто Еко беше отбелязал, че другаде в Европа това е рутинно задължение на властта и никому не минава през ум да празнува неговото изпълнение. Още повече, че то е финансирано от данъкоплатеца – местен и европейски.
Борисов обаче превръща европейската рутина в балкански триумф. Той не е слуга на народа, а негов баща-господар, който грижовно и справедливо доставя и разпределя благата, поощрява добрите и наказва лошите.
Пак също като Живков Борисов има склонност да се обгражда с технократи и образованци (виж разликата между тях и интелектуалеца в: Дмитрий Лихачов. „Руската Култура“, „Руската интелигенция“, стр. 115. Издателство „Изток-Запад“, София, 2018 г.) да ги купува с възможности за кариерно развитие, с протекции.
Техните роли са няколко. Едната е да предлагат умни изходи от глупавите ситуации, в които властта влиза. Другата е да създават сред масата впечатлението, че я ръководят компетентни и некорумпирани хора.
Технократите и образованците обаче по принцип не принадлежат към най-вътрешния кръг на политическите лоялисти, на бойните другари. Те не могат да оспорват политическите решения и волята на вожда. За всекиго от тях той знае достатъчно, за да предотврати нелоялност. Все пак вождът идва от службите и подобно на Живков се старае да ги държи на къса каишка.
Всичко това показва, че голямата потенциална опасност за властта на Борисов и на ГЕРБ идва именно от този втори кръг на технократи и образованци. Тяхното положение е такова, че естествено генерира недоволство.
Те няма вечно да се задоволяват с ролята на безропотни изпълнители, на натискачи на правилните копчета. Ролята на тези хора, мястото им в йерархията, ги зарежда с по-високи амбиции.
Има предел, до който технократът би търпял да го идентифицират с дадена власт. Отвъд този предел настъпва минимум морален конфликт, а могат да настъпят и политически правни последствия от причастност към действията на властта.
Поради зависимостта от бойните другари вождът един ден става бреме и пречка за тези, които осъществяват всекидневното управление. Това е конфриктът между управленците и властниците, който събори Живков и който застрашава Борисов.
4. Образованието е може би политически най-самоубийствената инвестиция на Борисов. Колкото повече квалифицирани кадри произвежда то, колкото повече такива хора се връщат от чужбина, толкова повече противници ще има ГЕРБ.
Културната среда, в която избуя тази партия бяха чалгата, риалити програмите, жълтокафевите и угодническо-бухалкови медии, т.е. всичко онова, което малцинственият жълтопаветник обозначава като „опростачване“.
ГЕРБ експлоатира тази културна среда целенасочено и тя стана негов атрибут. Тя е негова завинаги.
На съвещание с актива в началото на кампанията за европейските избори Борисов призова колегите си да не превръщат ГЕРБ в елитарна партия, да пазят връзката с масите.
Така той сам предпостави антитезата: ГЕРБ – образована класа.
Ако последната присъства в партията и във властта, то е като наемник, често от т.нар. гражданска квота.
Публична тайна са напреженията между нея и партийните кадри.
5. Един от признаците, че кризата на режима е в последен стадий, е, че той се вижда принуден да допусне представители на технократите в забранения град на старата гвардия и да прокуди от него висши партийни кадри.
Така през през зрелия соц от плътния кръг около Живков отпаднаха Борис Велчев, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Пеко Таков. В него проникнаха Андрей Луканов , Огнян Дойнов, Стоян Овчаров, Стоян Марков. Те привлякоха на своя страна ключови фигури от старата гвардия – Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев.
От висшата йерархия на ГЕРБ отпаднаха Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Димитър Главчев, Искра Фидосова. Някои наблюдатели виждат особено в отпадането на Цветанов пукнатина във вътрешния кръг и победа на най-близките до Борисов технократи в правителството.
Те са част от най-горния етаж на видимата държава. Но има и невидима, с която им предстоят сблъсъци. Това са някогашните бойни другари от охранителния бизнес, притежателите на тайни от архивите на Държавна сигурност и от историята на прехода, олигархията, чийто самотен символ е Делян Пеевски.
В дълбоката държава са и частите от правоохранителната и правоналагащата система, която те контролират. Тази дълбока държава става все по-компрометираща , а следователно и застрашителна, за амбициозната технокрация, допусната във вътрешния кръг на лидера.
6. Освен вътрешни превратаджии, за смяна на лидера трябва и повратна точка.
За Живков това беше т.нар. Възродителен процес, както БКП наричаше насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване в Турция в средата на 1989 г.
Това беше стъпката, с която Живков окончателно загуби покровителството на Москва. Тя се разграничи от действията на София в една сдържана, но достатъчно ясна статия за Голямата екскурзия в тогавашния орган за съветското правителство „Известия“.
Освен на практика фалирала за пореден път, България беше и политически изолирана и изложена на гнева на военно по-силен съсед.
По ирония на съдбата, опасността за Борисов днес пак идва от българските турци, но този път – от преяждането на тяхната партийна върхушка с власт, главно съдебна, медийна и икономическа, и от очевидната неохота и неспособност на премиера слънце да ограничи феодалния произвол на велможите от ДПС.
Те периодично тестват прага на търпение на българското население, който изглежда висок за европейските стандарти. Но все един ден ще бъде достигнат.
Не, най-вероятно няма да има кръв и барикади. Ще има пленум и гласуване, а след тях – отново демокрация и преход. Или, ако ви харесва повече, борба за наследството.
Колкото и да се краде, наследство винаги има.
Сценарият може да бъде и друг – доброволно оттегляне с условия преди пленума, за да няма пленум с условие за принудително оттегляне.
Извън залата на пленума, естествено, ще има дисиденти, борци против режима. Те ще пишат статии и мемоари. Или просто статуси във Фейсбук. Ще има и блогъри като мене – т.е. хора с мнение и с лаптоп.
Те ще представляват демократичната среда. И ще бъдат напълно разрешени. От Борисов.
Само дето няма да могат да се похвалят, че са повели народа да го свали. Защото народът я кара по народному, а това не включва четенето.
Забравих да кажа, че през цялото това време ще има многопартийна система, избори, „свобода на медиите“ и, общо взето – демокрация, с която ЕС и НАТО могат да живеят. Като в Турция или пък в Унгария.
Такива неща имаме вече 30 години и те с нищо не пречат на приликите между Живков и Борисов.
Демокрациите се изграждат около нациите и носят техните черти. Изграждането на наднационална демокрация поражда политическа съпротива на национално ниво. Примерът на ЕС в това отношение е непрекъснато пред очите ни.
7. Кога ще се престрашат технократите ли? Когато се убедят, че рискът да посегнат на властта на Борисов е приемлив.
Това означава той вече да не може да ги надвие и в редовете им да няма предатели. И международните партньори, включително отвъд океана, да бъдат на тяхна страна.
С това обаче историята няма да свърши. Защото технократите може да умеят да управляват, но не умеят да властват.
Те ще забъркат отново един дълъг и тъжен преход, вследствие на който народът ще си поиска пак някой, чийто език и маниери разбира – бате или бай.
Дисидентите и интелектуалците пак ще имат избор – да се продадат или да се спотаят и да чакат някоя технократска хунта отново да им позволи да се изказват високо.
Ако и тогава са същите, пак няма да могат да поведат никого и да променят историята.
Ще могат само да я разказват, да я интерпретират, да я окарикатуряват и да протестират.
Защо не споменавам военна хунта ли? Защото е невъзможна по технически причини, както казваше историкът Драгомир Драганов. С осем още незакупени изтребителя преврат не става. А и се намираме в ЕС и в НАТО.
Въпросът е, като сме такива, какво правим там.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Брутално източване на милиарди от Борисов и неговия авер Валентин Златев чрез строителната фирма
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 6 месеца
Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
-
ВАКАНЦИЯпреди 6 месеца
Дивото къмпингуване остава и това лято заради хаос в закона
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Петродоларът ще бъде ликвидиран
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месеца
Дългите ръце на ЦРУ! Следите на много политически убийства водят към САЩ
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката