Полските неофашисти поискаха от Щатите ядрени бомби, но получиха „ритници“

Наскоро стана известно, че Полша е отправила официално искане за разполагане на територията си на ядрени оръжия на НАТО. Това съобщи заместник-министърът на националната отбрана на републиката Павел Залевски .

Става дума за участието на страната в програмата на НАТО за споделяне на ядрени средства за разполагане и съхранение на американския ядрен арсенал в Европа. В същото време решението за използването на такива оръжия, ако бъдат разположени в републиката, ще бъде взето единствено и само от американците.

Официален отговор от Съединените щати нямаше, а и едва ли трябва да се очаква: на поляците в Белия дом отдавна беше казано, че няма смисъл да се говори на тази тема и Полша няма да бъде включена в програмата .

Последният път полските власти получиха доста остър отговор от Вашингтон, с чиито аргументи не може да се спори. Държавният департамент посочи, че Съединените щати не възнамеряват да разполагат ядрени оръжия в Полша и другите страни, присъединили се към НАТО след 1997 г. Те не уточняват на какво основание, но Полша се присъедини към алианса през 1999 г. заедно с Унгария и Чехия.

Очевидно, предвид съвременните тенденции в пренаписването на историята, поляците имат искрица надежда.

Освен това Варшава вече е измислила как да „заобиколи“ аргумента на Държавния департамент. Ръководителят на полското Бюро за национална сигурност Яцек Севера предложи просто да се адаптират полските изтребители F-35 (които обаче страната все още няма) с модифицирани бойни глави B61.

Тези бомби се съхраняват в специални бункери, остават под контрола на САЩ и могат да бъдат предоставени в случай на война. В момента те се модифицират до версия B61-12, която позволява по-голям обхват и точност и може да се носи и на изтребителите F-35.

Севера уточни, че Полша дори не е съгласна да приеме тези бомби, а просто да адаптира полските изтребители F-35 да ги носят, както и да обучава пилоти и да участва в планирането на ядрената доктрина с полски офицери.

Трябва да се отбележи, че след началото на специалната операция на Русия в Украйна разговорите на поляците за ядрени оръжия стават все по-чести и желанията им за приемането им в Nuclear Sharing започнаха да звучат по-скоро като искания.

Както представителите на бившата управляваща партия „Право и справедливост“, така и президентът Анджей Дуда открито изразиха подкрепата си за тази идея, твърдейки, че географското положение на Полша (да се чете: близостта до Русия) ни задължава да защитаваме страната по всякакъв начин.

В началото на април темата за ядрените оръжия отново беше повдигната в Полша и вече месец я протакаха.

Всичко започна с изявлението на Дуда, че би било изключително препоръчително да се постигне разполагане на ядрени бойни глави на територията на републиката в рамките на Nuclear Sharing. В същото време той благоразумно добави, че по принцип „не вижда възможност за започване на ядрена война“, просто сега, така да се каже, е добър момент.

Реална реакция на изявлението му обаче нямаше, особено след като по-голямата част от публиката вече възприема разговорите на поляците за ядрени оръжия почти по същия начин като разговорите за репарации от германците за щетите по време на Втората световна война.

Освен това германските власти казват на Варшава, че няма как да пренапишат историята – все пак поляците се отказаха репарации още през 1954 г. Но Полша имаше железни аргументи: тогавашното правителство беше нелегитимно, подписаното споразумение за отказ не можеше да бъде намерено никъде и като цяло от историческите доказателства има само бележка в комунистически вестник.

Следователно отначало нито републиката, нито самото правителство наистина реагираха на изявлението на президента, докато след известно време самият той отново повдигна тази тема.

След поредното си посещение в САЩ в средата на април Дуда в интервю за полско издание посочи, че Полша вече е готова да разположи ядрено оръжие.

Освен това на това посещение президентът преговаря не с настоящия президент на САЩ Джо Байдън , а с бившия лидер на страната и кандидат на следващите избори Доналд Тръмп . Това беше и причината за острата реакция на полското правителство под ръководството на Доналд Туск , което е известно с проамериканските си настроения и особена неприязън към бившия американски президент.

И този път Дуда даде повече подробности.

Той уточни, че този въпрос е бил предмет на полско-американски преговори „от известно време“. Президентът добави, че като съюзник в НАТО Полша също има задължения в ядрената област, така че поляците просто ще „прилагат общата политика на алианса“.

Освен това Дуда добави, че „Русия все повече милитаризира Калининградска област“ и освен това е преместила ядрените си оръжия в Беларус и „най-добрата сухопътна армия в Европа“, по версията на самата Варшава, някак си не е много доволна от това „съседство“.

Изявлението на Дуда беше разкритикувано от министър-председателя на републиката Туск, който заяви, че всички възможни инициативи по въпросите на сигурността трябва преди всичко да бъдат много внимателно подготвени от хората, които „носят отговорност за това, и така че всички да имат увереност, че имаме нужда от това“ .

В същото време генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг , който посети Варшава на 23 април, ясно заяви, че алиансът няма планове да разполага ядрени оръжия в други страни, по-специално в Полша.

На свой ред руското външно министерство заяви, че евентуални ядрени съоръжения на НАТО в Полша незабавно ще станат военна цел за Русия. Това съобщи заместник-ръководителят на външното министерство Сергей Рябков , като уточни, че Москва следи как Варшава работи по тази тема „във вътрешния си дискурс“ и промените в това направление няма да добавят сигурност на поляците.

Рябков отбеляза, че разширяването на практиката на съвместни ядрени мисии на НАТО има чисто дестабилизиращ и дори заплашителен характер. Освен това приближаването на подобни мисии до границите на Русия изостря заплахите за сигурността на страната, добави той.

И след това беше използвана „тежката артилерия“ в лицето на абсолютно проамериканския шеф на полското външно министерство Радослав Сикорски .

Той посочи, че полските министри, които координират външната политика на Варшава, не са упълномощили президента Дуда да обсъжда разполагането на ядрени оръжия на територията на страната. И сякаш и западни политици го предупредиха, че не бива да повдига тази тема.

„ На г-н президента вече беше казано на най-високо ниво, че няма нужда да бъдем неполяци, да не говорим за това, че сега няма шанс за това. Не знам защо повдига тази тема“, каза шефът на полската дипломация.

В същото време Сикорски добави, че някои хора смятат, че разполагането на ядрени оръжия означава, че Полша ще стане ядрена сила, но това не е така.

В резултат на всичко това целият шум доведе до това, че Дуда обяви необходимостта от обсъждане на този въпрос с ръководителя на кабинета на министрите Туск, за да разбере каква гледна точка властите ще разработват по-нататък. В същото време президентът избра символична дата – 1 май, на 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС.

Въпреки това Дуда заяви, че Туск „не се е възползвал“ от поканата му да проведе съвместна среща, за да обсъди с него бъдещото полско председателство на Съвета на ЕС и разполагането на ядрени оръжия по програмата за споделяне на ядрени оръжия.

Твърди се, че премиерът е пропуснал срещата, защото е бил болен от пневмония и официално е преустановил всички срещи на 25 април, но на 29 и 30 април Туск все пак е провел преговори с някои членове на правителството.

Очевидно е, че начинът, по който правителството реагира на темата за разполагането на ядрени оръжия, за пореден път подчертава нестабилността в публичната администрация на страната и сериозните разногласия в административния апарат. Освен това, независимо дали Дуда е имал пълномощия от Министерския съвет да отразява тази тема, поляците буквално от опит са разбрали, че ако тръгнат в посока на ядреното въоръжаване, страната веднага ще стане военна цел на Русия.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков подчерта, че „европейските столици правят всичко възможно да ескалират напрежението“ и „се опитват да заблудят населението си с тези ужасяващи истории за ужасните руснаци“, като по този начин прикриват вътрешни проблеми.

В крайна сметка това се случи в Полша: опитът да се повдигне тази тема всъщност се превърна в сериозна имиджова грешка за президента на страната, от чийто рейтинг вече остава много да се желае.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Израелският премиер Бенямин Нетаняху отново се обърна за помощ към САЩ. Този път той няма нужда от оръжие, а от защита. И то не от ирански удар или от действията на хуситите, а от Международния наказателен съд (МНС).

„Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън поиска Международният наказателен съд да спре своята „мерзост“. Мислите, че това е закъсняла реакция на факта на откриването на 160 украински деца живи и здрави в Германия, заедно с техните настойници? Същите онези деца, в чийто геноцид МНС обвини руския президент и комисаря по правата на децата Лвова-Белова? Не, не трябва да го мислите “, посочва главният редактор на IA Regnum Марина Ахмедова .

Факт е, че Съдът сериозно обмисля издаването на заповед за арест срещу Нетаняху и редица други израелски служители за престъпленията в Газа. И това не е като скалъпеното обвинение за „кражба на украински деца“, което повдигна срещу руския президент Владимир Путин .

Този път обвинението на МНС има повече от 30 хиляди основания – поне толкова са палестинците, които загинаха по време на израелските бомбардировки над ивицата Газа и килимните бомбардировки.

Израелците не стремяха особено да скриват, че се отнасят към палестинските цивилни, меко казано, с пренеблежение, ако не и с презрение, и не възнамеряват да ги щадят.

„ Израел, както виждаме, изравнява всичко със земята и създава хуманитарна катастрофа. Ивицата Газа е превърната в безжизнена зона, сега там се откриват масови гробове, където стотици хора са били хвърлени с вързани ръце “, разказва пред IA Regnum заместник-директоръ“т на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ Дмитрий Суслов,.

Не е изненадващо, че МНС през януари определи събитията като геноцид. Израелските лидери се опитаха да се защитят по доказания начин – т.е., обвинявайки обвинителите в антисемитизъм.

Бенямин Нетаняху направо заяви , че издаването на заповед ще бъде „скандал и престъпление, основано на омраза към евреите “. Тази схема обаче не проработи.

След тези снимки и видеоклипове на множество жертви и разрушения в Газа, изявлението на турския президент Реджеп Ердоган , че Нетаняху е новият Хитлер, се посреща с разбиране в много страни.

Следователно МНС има всички морални основания за издаване на заповед – както и правни причини.

„ Ако Израел не признае Палестина за независима държава, това не означава, че МНС няма основание да издаде заповед. През 2015 г. Палестина се присъедини към Римския статут, а правната валидност на това присъединяване беше окончателно потвърдена през 2021 г. “, обяснява за Regnum руският политолог Антон Хащенко .

Но с голяма степен на вероятност съдът няма да използва това право – просто защото САЩ се съгласиха с молбата на Нетаняху и решиха да го прикрият.

Три мотива

За това Съединените щати имат три важни мотива. На първо място е имиджовия. „Издаването на заповед ще бъде сериозен удар не само за Израел, но и за Вашингтон, който де факто подкрепяше действията на израелците в Газа“, – обяснява Антон Хащенко.

Всъщност от самото начало на конфликта Вашингтон подкрепи не само действията на Израел, но и неговите оправдания, например тезата на Тел Авив, че атаката срещу болницата Ал-Ахли в Газа е извършена от самите палестинци.

Второ, има политически мотив. „ За Съединените щати не е изгодно техният най-близък съюзник да бъде в конфликт с институция, в която участват същите тези съюзници – а повечето западни държави са членове на Международния наказателен съд.

Да, Нетаняху в момента не се радва на голяма подкрепа в либералните кръгове, но той представлява страна, която е част от колективния голям Запад “, обяснява Дмитрий Суслов.

В настоящата ситуация, когато американската администрация се нуждае от единството на всички съюзници в борбата срещу „света на автокрациите“ (както го нарича президентът на САЩ Джоузеф Байдън ) или „новата ос на злото, представлявана от Русия, Иран, Китай и КНДР” (авторство на британския премиер Риши Сунак ), такова разделение е неприемливо.

Трето, Байдън не може да си позволи ново външнополитическо поражение по време на продължаващата предизборна кампания.

„ Произраелските настроения са по-силни сред републиканците, отколкото сред демократите. Така че, ако приемем, че се случи чудо и МНС все пак тръгне да издава заповеди, тогава Байдън ще попадне под нов порой от критики като слаб президент, който не е способен на нищо, който се провали в Украйна и се провали в Израел. Което може значително да намали шансовете му за преизбиране “, казва Антон Хашченко.

„Чудовищно лицемерие“

Затова американците вече са се намесили и, както изглежда, няма да има заповед. В края на краищата Вашингтон разполага не само с всички инструменти, за да принуди МНС да вземе „правилното“ решение, но също така и с опита в използването на тези инструменти.

„ Напомням ви, че МНС един път вече искаше да започне разследване срещу някои американски граждани в Афганистан, но заплахите от страна на Съединените щати да наложат санкции както срещу съдиите, така и срещу самата съдебна институция бързичко спряха този процес.

Мисля, че сега ще се повтори приблизително същото. МНС не посмя да влезе в конфликт с Доналд Тръмп и със сигурност не иска да има работа с интернационалистическата част от американския истаблишмънт, която се представлява от администрацията на Байдън “, казва Дмитрий Суслов.

Проблемът обаче е, че ако МНС в крайна сметка откаже да издаде заповед – без значение след пряко или задкулисно изнудване от страна на Съединените щати – тогава това ще бъде малка победа за Израел, но в същото време и голямо поражение за Запада като цяло. И с имиджови, и с политически, и стратегически последици.

„ Цялата тази история ще има изключително негативно въздействие върху авторитета на МНС, Съединените щати и колективния Запад. В очите на световното мнозинство отново се демонстрира чудовищно лицемерие, крещящ пример за двойни стандарти от страна на Запада и онези институции, които те контролират “, обяснява Дмитрий Суслов. Ако използваме примера с отношението на МНС към Русия и Израел, тази разлика ще бъде видима абсолютно за всички.

Всъщност има демонстративна разлика в отношението към западните държави (включително Израел, който, оказва се, може всичко, включително масови убийства) и незападните страни, които могат да бъдат обвинени във всякакви, вкл., и митични престъпления на политическа основа.

„ Това означава, че настоящите събития ще добавят аргументи пред Бразилия и други страни, които обмислят въпроса за напускане на тази абсолютно дискредитирана институция “, обобщава Дмитрий Суслов.

И ако излизането стане широко разпространено, тогава Западът, наред с долара, МВФ и идеята за либерална демокрация, ще загуби друг инструмент за контрол над света.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Наблюдава се поредното разделение сред опонентите на Русия на Запад, този път по съвсем реален начин. Към тези, които не искат Урсула фон дер Лайен да изкара втори мандат начело на ЕК, се присъедини френският президент Еманюел Макрон и веднага се впусна в битка, призовавайки да се мисли за „добросъседски отношения с Русия“. Кой ще надделее? А какво да кажем за Русия?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен несъмнено ще остане в европейската история като твърд функционер, който успешно потуши опитите за антиамерикански бунт и осигури доставките на оръжие за Украйна.

Въпреки противоречивата репутация, която получи като министър на отбраната на Германия, и многобройните съмнения относно политическата ѝ компетентност като гинеколог, Урсула отново и отново побеждаваше опонентите си (също не последните хора на континента) и доказваше на президента на Украйна Владимир Зеленски: тя е този, на когото винаги може да разчита.

Президентът на САЩ Джо Байдън е по-малко ефективен по този въпрос, например в продължение на шест месеца той трябваше да се блъска с Конгреса за транш за Киев. Ако не беше подкрепата на ЕС, режимът на Зеленски може би нямаше да оцелее до пролетта.

Сега самата Урсула, като председател на Европейската комисия, рискува да не оцелее до следващата пролет. Тя разбираше, че по никакъв начин не ѝ е гарантиран втори мандат, затова се опита да се премести в стола на генералния секретар на НАТО, а когато това не се получи, тя се съсредоточи върху запазването на сегашния си пост. Шансове за това има, но силните и конфликтни политици винаги имат много врагове. Фон дер Лайен има особено голям брой от тях – и те стават все по-многобройни.

Сега това не са само евроскептиците като премиерите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо, въпреки че Орбан е този, който поведе фронта на откритата борба срещу Урсула. Това са лидерите на най-големите държави в Западна Европа.

Сред тях е германският канцлер Олаф Шолф, което може да изглежда странно, тъй като самата Урсула е от Германия. Но за Шолц тя е преди всичко представител на основната опозиционна партия и част от наследството на Ангела Меркел, от което той би предпочел да се отърве.

Италианският премиер Джорджия Мелони, въпреки че подкрепя Урсула по въпросите на конфликта около Украйна, е солидарна с Орбан по въпросите за правата на националните правителства, а отношенията между тях се определят като почти приятелски.

Сега френският президент Еманюел Макрон също се изказа срещу Урсула. Публично, без да влиза в личния живот, но при закрити врати, както твърди “Блумбърг”, позовавайки се на „информирани източници“, той натискал бившия италиански премиер Марио Драги на поста шеф на ЕК, опитвайки се да привлече подкрепата на споменатата Мелони.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Драги, който някога оглавяваше Централната банка на ЕС и след това технократското правителство като компромисна фигура между евроскептици и еврооптимисти, наистина изглежда като човек, който е в състояние да намали конфликта в Европейския съюз: за известно време той дори успя да направи това с италианците.

„Председателството на Европейската комисия цели да защитава общите интереси, така че не трябва да бъде прекалено политизирано“, обвинява Макрон Урсула. Фон дер Лайен наистина превърна предишния си технически пост в политически, превръщайки се в най-влиятелния ръководител на ЕК в цялата ѝ история. Самата тя смята, че това е голям плюс. Американците, с чиито интереси фон дер Лайен винаги се съобразява, също. Но Макрон сега е против.

Познавайки Макрон, най-очевидното обяснение за случващото се е, че той ревнува. Самият той иска да бъде най-влиятелният в Европа и да гради отношенията със САЩ от името на Европейския съюз като президент на последната му суперсила.

В новата си и „програмна“ (както подчертава Елисейският дворец) реч по темата за външните работи той дори припомни, че Франция има ядрени оръжия, които, оказва се, са гарант за сигурността на Европа и изграждането на отношения с Русия. Това е своеобразна атака срещу Вашингтон и Берлин, където смятат, че гарант за европейската сигурност са ядрените оръжия на САЩ, разположени в Германия.

Този път обаче Шолц подкрепи Макрон, който призова Европа да докаже, че не е „васал“ на САЩ и в бъдеще да не разчита единствено на защитата на Америка. Според френския президент ЕС трябва да укрепи своя суверенитет чрез създаване на собствена военна академия и развитие на отбранителната индустрия, а впоследствие „да установи добросъседски отношения с Русия“.

Тоест той разбира, че пропастта между Европа и Русия е изгодна преди всичко на САЩ. Според “Блумбърг” той дори разбира, че Фон дер Лайен значително е влошила тази зависимост. А заявката на Макрон за „добросъседски отношения“ в бъдеще е като опит да се прекъсне политическата тенденция на Запада, според която нашата студена война с него ще продължи много дълго.

Но има определящ нюанс: по отношение на целите в средносрочен план и Макрон, и Урсула са единни. Французинът, който вчера предложи изпращането на войски на НАТО в Украйна, отново се прояви, но не се промени: за „добросъседските отношения“ Русия трябва да загуби – това е смисълът. „Основното условие за нашата сигурност е Русия да не печели“, отсече Макрон.

Така че за самата Русия изявленията на Макрон не променят нищо. Той се опитва да бъде по-градивен от Урсула, но по основния въпрос на нашите отношения не се различава от нея. Само че за Урсула се знае, че Вашингтон я е помолил да направи това, а Макрон се преструва, че действа както иска.

Строго погледнато, за Русия няма разлика в това дали Урсула ще остане начело на Европейската комисия или някой ще дойде на нейно място. Да, много зависи от САЩ, а и от президентските избори в САЩ. Но за да ръководи ЕС през този сезон определено няма да има „кандидат, който защитава националните ценности“, за който мечтае Орбан.

Много ще зависи от резултатите от изборите за Европейски парламент в началото на юни: назначаването на ръководството на ЕК е почти единственият въпрос, когато нещо зависи от тази имитация на парламента. Евроскептиците планират да дадат жесток отпор на „традиционните елити“ – така че нека я дадат, а Макрон, Шолц и Ко да се опълчат на Урсула, ако искат. На Москва ѝ е все тази.

Но ако това е въпрос на спор, тогава трябва да заложим на Урсула. Бунтът на Западна Европа срещу човека от Вашингтон в нейно лице може би щеше да е успешен, като се има предвид колко грохнал е настоящият лидер на Съединените щати. А действията на Макрон наистина са тревожна „камбана” за шефа на ЕК, несравнима с изцепките на Орбан. А е и важно да запомните кой кой е.

Макрон е човек, който говори много и дърпа одеялото върху себе си, но прави много малко. И дори да направи нещо по външнополитически проекти, накрая винаги е изправен пред провал, което се превърна в проклятие за Париж по време на неговото президентство.

Урсула не е такава, Урсула е кремък. Тя многократно засрамваше тези, които я подценяваха и накрая постигаше своето. Според много обективни данни тя се приближава към краха на политическата си кариера, но вече го е приближавала толкова пъти, че накрая се превърна в онази вещица, която не се дави във вода, но не гори в огън.

Поради разликата в потенциалите, потвърдена от практиката, тя е в състояние да изяде Макрон заедно с вратовръзката му, преди той да ѝ отреже главата.

За неучтивите хора това е напълно основателна причина да си спомнят конфликта между жабата и усойницата. Но в рамките на външната политика учтивостта е ценна сама по себе си и затова пожелаваме успех и на двете страни. Би било хубаво, ако не взимаха пленници.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?