ФОКУС

– Всичко е само лъжа и единствената стабилност, която виждаме, е стабилността на мизерията! –

ДАНС отговори официално пред депутатите, че няма никакви доказателства за „шпионска дейност“ и че списъкът на 70-те е изготвен по устно указание от Кирил Петков.
.
А Петков арогантно и нагло отсече: „Няма да отстъпя“, докато си пиеше кафето с Лена Бориславова на някаква бензиностанция…
.
За извършването на това деяние срещу държавата и интересите на народа й, за което си има текстове в Наказателния кодекс,
КИРИЛ ПЕТКОВ СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗСЛЕДВАН ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ИЗПРАВЕН ПРЕД СЪДА!
Само „Възраждане“ поиска това и сезира главния прокурор.
.
У нас американските служители са над 2000, а нашите в САЩ се броят на пръстите на едната ръка. Реципрочност?
–––––––––––––––––

Не казвай „хоп“, преди да помислиш дали да скочиш в нищото
След като Кирил Петков извърши демарша с изгонването на 70 служители на посолството на Русия у нас, мнозина заявиха, че са очаквали нещо подобно, но са изненадани, че то се случи в края на битието на досегашното правителство, при това – вече свалено от власт от парламента. Само че, ако човек следи какво се случва на планетата в глобален мащаб, едва ли би се изненадал от стореното. От началото на тази година Вашингтон обяви, че ще има по-активна политика в Източна Европа, очевидно възраждайки американския проект за военен щит срещу Русия в този регион, който план бе изоставен през 2009 г. През януари т.г. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че президентът Джо Байдън обмисля разполагането на хиляди войници в Източна Европа и Балтийския регион, както и разполагането на бойни кораби и военни летателни апарати в източните страни на НАТО. През февруари Вашингтон добави, че това е израз на подкрепа към съюзниците от НАТО на фона на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна. Пентагонът обяви, че общо 8500 американски военни са в готовност за дислоциране в Европа, ако НАТО задейства силите за бързо реагиране.
През април пък Франс прес и Асошиейтед прес съобщиха, че САЩ подкрепят създаване на
американски бази на източния фланг на НАТО,
но военните в тях ще са на ротационен принцип, за да не се строят жилища за семействата, училища за децата и пр. Но можело да има и постоянни американски бази, което НАТО щяло да реши на срещата си на високо равнище през юни т.г. И ето че през юни мащабното разполагане на нови сили в Източна Европа стана основна тема за НАТО, като алиансът обяви Русия за основна заплаха за себе си.
Накратко казано, на човек трябва съвсем да му липсва мисловен процес, за да не разбере, че „внезапното“ изгонване на 70 руски дипломатически служители от България е натовска провокация към Русия с български изпълнители, чиято цел е да обтегне отношенията на София с Москва и да подготви почвата за „необходимото“ разполагане на нови военни американски сили у нас, включително на Черно море, което не е желано от голямото мнозинство от българите. Нито е случаен демаршът на Петков, нито е измислен от него. Затова и мащабът на акцията е скандален – никой в света досега не е изгонил 70 руски служители накуп. Това нямаше как да не предизвика най-остра реакция и нямаше как Русия да замълчи. Съвсем обяснимо посланик Елеонора Митрофанова предупреди, че ако не се отмени акцията на необоснованото изгонване, тя ще предложи на властите в Москва затваряне на руското посолство у нас. А де факто с прокуждането на 70-те, руските представителства вече няма как да работят, от консулствата например се освобождават счетоводителите, готвачите, дори чистачките, което прави работата им невъзможна.
Петков обаче веднага отсече: „Няма да отстъпя“, докато си пиеше кафето с Лена Бориславова на някаква бензиностанция, където медии ги снимаха. Напълно съзнателно той не се яви в парламента и докато там кипяха страсти, замина да проверява газовите съоръжения при Комотини, или кой знае къде. Човекът е изпълнил с мерак заданието и знае кой стои зад него. Затова лично пред Байдън той заяви, че „Турски поток е корупционна сделка“. Затова се държи арогантно и нагло, включително към руския посланик. Затова пръв в Европа отказа да плаща руския газ в рубли, което направи България пръв ястреб сред страните на Европа, повечето от които сега си плащат по схемата в рубли. В отговор, разбира се, Русия ни спря газа. Ако сега наистина се стигне до затваряне на посолствата, това само ще улесни изпълнението на американския план – базите ще кацнат у нас с основанието да ни пазят от „агресията на Русия, прекъснала отношенията си с България“. А пък руски бази в България никога не е имало. Да не говорим, че съветската легация е работела през цялото време на Втората световна война, докато сме били сателит на Хитлер. И на Трети март пред паметника на Царя Освободител в София редом с българските власти са стоели немски адмирали. Има снимки от онова време.
Не ми се мисли и за икономическите последици. Защото АЕЦ „Козлодуй“ например по междудържавни спогодби работи с руско гориво – горивото на „Уестингхаус“ не е съвместимо с реакторите ни, а отработеното гориво се връща пак в Русия, понеже хранилището за радиоактивни отпадъци в Козлодуй е още на първи етап на строителството. Според КЕВР, евтината електроенергия от АЕЦ-а осигурява 30% от енергийния микс за регулирания пазар, т.е. за битовите потребители… След като под натиска на ЕС затворихме 4-те малки реактора, сега там работят двата ВВЕР-1000, но през 2027 г. изтича експлоатационният срок на 5-и реактор, а през 2029 г.- на 6-и. А сетне? Като ликвидирахме зорлем и АЕЦ „Белене“ заради пълзене пред новия Голям брат, какво си мислим, че направихме? А се планира и премахване на регулирания пазар на тока, та всички да си го купуваме на свободни пазарни цени. Не плаша никого, но човек трябва да мисли дали да каже „хоп“ и да скочи в нищото!
Казаното дотук обяснява и безпрецедентния начин, по който бе осъществена акцията –
изцяло извън нормативните правила
и в нарушение на Закона за дипломатическата служба. Не са били уведомени нито парламентът, нито дори депутатите от ПП, нито президентът, нито прокуратурата, нито Министерският съвет. Отначало Петков обосноваваше акцията си с уж решение на Съвета по сигурност. Добави някакви три доклада на ДАНС за „нерегламентирана дейност“ от страна на 70-те. После включи аргумент, че трябвало да има реципрочност в броя на руските дипломати у нас и на нашите в Русия. Оказа се, че всичко това е само лъжа. Темата е била обсъждана по принцип в Съвета по сигурност, но никога не е взимано решение, нито е определяна бройка. Това са отговорили писмено от съвета на въпрос на президента Радев. ДАНС пък отговори официално пред депутатите, че няма никакви доказателства за „шпионска дейност“ и че списъкът на 70-те е изготвен по устно указание от Кирил Петков. Колкото до реципрочността, според международните правила, пет страни в света не са длъжни да спазват реципрочност на представителството – постоянните членки на Съвета за сигурност при ООН: Русия, САЩ, Франция, Великобритания и Китай. По данни на експерта и дипломата Боян Чуков, у нас американските служители са над 2000, а нашите в САЩ се броят на пръстите на едната ръка. Реципрочност?
Отгоре на всичко, нотата за изгонването е била подписана не от външния министър Генчовска, както е по правилата, а от заместничката й, която и я връчи на Митрофанова. И е станало това по нарежданията в две писма до МВнР, изпратени от… шефката на кабинета на Петков, споменатата вече Лена Бориславова! Заради всичко това въпросното еднолично от страна на Петков изгонване, което вкарва България в казус с много тежки и дългосрочни последици, е нелегитимно, нищожно, престъпно дори. Такова нещо в историята на България не се е случвало. За извършването на това деяние срещу държавата и интересите на народа й, за което си има текстове в Наказателния кодекс, Кирил Петков следва да бъде разследван от прокуратурата и изправен пред съда. Само „Възраждане“ поиска това и сезира главния прокурор.
Какво стана нататък обаче? В Народното събрание вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова поиска да се гласува решение, с което парламентът да задължи външния министър Генчовска да оттегли нотата за изгонването на 70-те, да бъдат уволнени незабавно зам.-министърката Ирена Димитрова, изпълнила нареждането на Лена Бориславова и шефа на ДАНС, подчинил се на устна заповед на Петков. Нищо, разбира се, не се случи от това. Върлите русофоби от „Демократична България“ и ГЕРБ изпаднаха във възторжен делириум от натирването на 70-те, без изобщо да се интересуват от това, че са нарушени всички правила, че един български премиер лъже като ненормален и че последиците за страната ни от безпрецедентния акт ще са много тежки. Така русофобското мнозинство в парламента стана съучастник в престъплението, подплатено вероятно и с добри „стимули“. Въпросът трябвало да се реши от Министерския съвет. Е, във въпросния Министерски съвет не се случи нищо, Петков още сутринта в четвъртък отсече: „Аз няма да отстъпя“ („аз“, не „ние“). А вездесъщата Лена тутакси разпореди на Генчовска да откаже пред Митрофанова оттегляне на нотата за екстрадирането на 70-те и да не приеме дори разговори по темата и представяне поне на някакви доказателства за „шпионите“. Толкоз. Но за репресия без доказателства има съд…
В нормална държава такова нещо не може да се случи
И нещата си продължиха нататък. Народното ни събрание, натиснато да разреши сваляне на ветото за Северна Македония, бе излъгано – Макрон в последния миг заличи най-важното за нас – „историческите въпроси“, от бъдещите преговори. Пием една студена вода от този нов Ньой. Проблемите ни тепърва предстоят.
Президентът връчи на ПП мандат за нов кабинет в рамките на това Народно събрание, а Кирил Петков издигна за бъдещ премиер Асен Василев, автор на гордата изцепка „Никога няма да сключим нов договор с „Газпром“. Мнозина анализатори отдавна твърдят, че всъщност той е бил основната фигура в досегашното правителство и новото предложение на ПП бе наречено „повече от същото“.
Но има още нещо странно. Председателката на БСП Корнелия Нинова, която отказа преговори за нов кабинет, ако Петков остане премиер, веднага след оповестяването на Василев с широка усмивка обяви, че условието на БСП е изпълнено, Петков не е премиер, поради което БСП ще преговаря с ПП за нов кабинет.
Не знам анализатор досега, който да не е прогнозирал, че влизането на БСП в още един десен и русофобски кабинет ще доведе до нов мащабен отлив на левите избиратели от 130-годишната партия. Кирил Петков вече обяви програма на това правителство, която да се изпълни за шест месеца. Разбира се: страната се нуждае от стабилност, трябва да се приемат 22 закона, нужни за да ни отпусне ЕК парите за възстановяване, трябва да борим мафията на ГЕРБ и ДПС и пр. Тези мантри повтаря и президентът Румен Радев, но едва ли те звучат убедително, след като за шест месеца досега нищо от същите намерения не бе осъществено.
За момента единствената стабилност, която виждаме, е стабилността на мизерията.
От първи юли цената на парното и топлата вода скочи с 40% за най-бедното население в Европа – българите. Останалото поскъпване предстои. А продължават да ни натискат и за еврозоната, в която окончателно ще загубим всички възможности за самостоятелна финансова политика и влизането в която вече ще се окаже фатално.
ГЕРБ и, забележете – досегашният коалиционен партньор ИТН, вече заявиха, че Кирил и Асен са едно и също и те няма да подкрепят бъдещото предложение на ПП за нов кабинет. От ДБ подкрепят ново правителство с две ръце. ДПС се обявиха за „избори веднага“.
А не е ясно как БСП, която издигна като основно искане да се подновят договорите с „Газпром“ за доставка на руски газ, ще се прегръща с човека, който никога няма да допусне това и е изявен русофоб, откровен изпълнител на волята на Запада и върл радетел на „евро-атлантическите ценности“, които днес никой не смее да формулира, защото ще му се смеят.
Как уж гневната от изгонването на руското посолство Нинова пристана на тези, които брутално и незаконно го изгониха и продължават да се репчат като улични хулигани насреща му?! На тези, които де факто от първите си дни в дълбоко непозната и непонятна за тях България вършеха предателство спрямо нея в спора със Северна Македония и накрая де факто заличиха 1300-годишната ни държава?
Вярно, като изключим скандалите с оръжията на Нинова, с досегашното си участие във властта БСП все пак постигна поне увеличение на пенсиите и някои важни социални придобивки за семействата. Но конфигурацията в едно евентуално ново правителство с крайно десен уклон едва ли вещае ползи за нея, както и „стабилност“ за постигане на „интересите на хората“. Напротив. БСП щеше да спечели доста пред левите избиратели и въобще пред избирателите, ако бе изразила поне малко колебание пред перспективата за него с Асен Василев начело. Защото избори все едно предстоят. Но не – приема го с широка усмивка. Нинова още при първите стъпки в преговорите заяви: „Нашите приоритети съвпадат с приоритетите на ПП“. Дали? И дали ще се усмихва, когато отново й откажат да се премахне плоският данък – основата на неравенството у нас? Когато продължат с новата идеологизация на образованието, което уж й е приоритет. Или когато ни напомнят, че Русия е главният враг на НАТО, под което и президентът Радев сложи подписа си преди няколко дни, и американците дойдат да ни защитават от „агресията“ на този враг? Напъните да вкарат България във войната няма да секнат.
.
ПП имат цяла седмица да мислят и пазаруват, преди да обявят проект за правителство. Засега трудно може да се прогнозира резултатът.
.
Велиана Христова

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 229

Свързани теми:фокус

Следва

ПСИХОПАТИЗАЦИЯ на обществото – ширеща се чувство за безнаказаност

Не пропускай

Защо победата на американския ВПГ над “Газпром” натъжава Европа

Продължи да четеш

ФОКУС

БРИКС получавате ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура

Светът отказва да се раздели. И остава да разберем какво следва. Как ще се изгради един нов свят, свят след настоящата трета хибридна война? Да, говорим за резултатите от срещата на високо равнище на БРИКС в Казан, защото това събитие отлично показа как ще се развие всичко по-нататък: бавно, не без хаос, но като цяло все още предвидимо.

Тук трябва да се върнем към една добра тема, която прозвуча абсолютно ясно и няколко пъти в Казан: за ООН (а тази организация, припомняме, трябваше да стане ако не световно правителство, то център на демократично самоуправление за човечеството).

Генералният секретар на тази организация Антониу Гутериш отлетя за Казан, за да спаси ООН, която висеше над бездната. Ако, както предишните няколко десетилетия, той просто изпълнява функцията на безжалостен васал на американците, тогава моментално ще загуби остатъците от репутацията и влиянието си и Щатите първи ще го отпишат от кораба на история, тъй като вече няма да им е от полза. Откритото противопоставяне на Вашингтон обаче също не е вариант за апарата на ООН – твърде много служители там са лично обвързани със Запада. Това означава, че за оцеляването си в новия свят ООН е принудена да търси среден път, без да пренебрегва световното мнозинство и неговите усилия за изграждане на нова, многополюсна и по-справедлива международна система. И то – това световно мнозинство – се олицетворява между другото и в БРИКС.

И така, Гутериш пристигна – и какво чу? Тук трябва внимателно да разгледаме какъв свят и какви управленски структури изгражда БРИКС за него. В Казан имаше истинска девета вълна от идеи, включително успешно осъществени в рамките на БРИКС. Новата банка за развитие, която успя да финансира няколко десетки проекта. Зърнената борса (руско предложение, което би лишило Чикагската борса от нейния монопол върху определянето на цените на този продукт). И още много, много повече, включително платежни системи в национални валути, проблемът с които не е, че не работят, а че има много варианти за такива – и то вече работещи.

И всички заедно… Да, това отново е ООН – плюс други международни структури, които обхващат всички взаимодействия между хора и нации. Ако, да речем, погледнете резултата от споровете за мощния поток от страни, желаещи да станат членове на БРИКС (в началото те бяха включени в списъка на партньорите на БРИКС), тогава и тук ще получите ООН и Съвета за сигурност представлявано от държавите, които са основатели на тази структура.

Какво тогава – ще има ли два свята, две ООН, две икономически системи, западна и незападна? Не е ли това, което САЩ правят през последните няколко години, създавайки „развод“ на два свята, конвенционално американски и китайски, и не се ли проваля тази идея по най-очевидния начин? Освен това се проваля, защото световното мнозинство не иска да избира на принципа „или-или“, а иска да работи с всички, като има свободен избор.

А в Казан Гутериш, който пристигна там и изглеждаше доста блед, беше утешен както от редовете на заключителната декларация, така и от многократно повтаряната мисъл на председателя на срещата Владимир Путин: структурите на ООН е необходимо да се адаптират към новите реалности. Тоест ООН е нужна – една за всички, просто различна.

Още веднъж: не създаването на две конкуриращи се структури на глобално управление, а адаптирането на старите към новата реалност. И – като говорим за това накъде ще тръгне светът след срещата на върха в Казан – можем да предположим, че световното мнозинство, тоест БРИКС, ще се опита, като осъществи много от своите инициативи, леко да принуди старите към новата нормалност.

Този процес се подпомага и от съзнанието на Запада, че на старите структури няма да издържат дълго и че няма по-лоша ситуация, когато желанията се сбъднат – тогава се оказва, че са желали нещо неправилно. Като само един от многото примери можем да споменем доста забавна скорошна статия, в която авторът прави преглед на книга за разложението на ООН и между другото казва: при дядо ми имаше силна организация, която помагаше за потушаването на конфликти и войни. Дядото беше генералният секретар на ООН, бирманецът У Тан, известен, наред с други неща, с посредничеството между СССР и САЩ по време на Кубинската ракетна криза. Отдавна е била работата…

Да, ООН е парализирана, най-малкото от отказа на САЩ и Запада да се подчинят на нейните принципи по време на войните в Югославия и Ирак. Освен това други световни структури, както агенции на ООН, така и финансово-икономически като МВФ се превърнаха в тикви именно защото Западът твърде успешно завзе властта и влиянието там, превръщайки ги в бюрократични лобистки усойници или парализирайки техните работа.

Но въпросът е колко бързо светът може да коригира тази ситуация, включително чрез усилията на растящия и укрепващ БРИКС.

Наистина, ООН, заедно с други структури, беше създадена буквално мигновено – както виждаме с изненада днес. Но да не забравяме откъде идва тази скорост. Втората световна война опустоши, почти унищожи Европа, част от Азия и да не забравяме цената на войната за СССР. Положението за голяма част от света беше толкова отчайващо, че дългите дискусии се смятаха за неуместни. А сегашната трета хибидна война на фона на тогавашната катастрофа изглежда (засега) относително вяло и предпазливо. Това означава, че новият свят ще бъде създаден със съвсем различно темпо. Бих искал да вярвам, че тази мудност ще помогне за създаването на по-надеждни структури за поддържане на света в ред.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

ФОКУС

Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим

Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?

Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.

Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.

Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.

Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.

Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията

Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.

Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?

Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.

Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.

Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.

Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.

Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.

Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?

Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.

А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?

Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.

Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.

Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?

Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“

Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.

Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

ФОКУС

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО

Китай свърза мечове с Русия: Първо Украйна, после Тайван – датата е посочена

Китай си взе поука от украинската война и няма да повтори грешките ни в Тайван. Пекин го разбра правилно. Съвсем скоро ще видим дали китайските десантчици, ракетчици, моряци и пилоти, които активно и интензивно се обучават да осигурят връщането на острова, опитващ се да „отплува“ от Китай по-нататък на Запад, ще се вдигнат на висотата.

Китайските широкомащабни военни учения „Свързани мечове 2024B“ около Тайван приключиха. За първи път целта им беше да се подготвят за заемането на острова – преди това в ученията се практикуваше само блокадата му. Освен това е ясно, че китайците са си извлекли поуки от нашата СВО: връщането на Тайван в неговото „родно пристанище“ ще бъде извършено от преобладаващи и добре подготвени военни сили. Китайците няма да забавят това дълго – максимум няколко години и това е всичко. Защо се прави този извод? Преценете сами.

Китай си взема поука от грешките на Руснаците в СВО#thesofiatimes pic.twitter.com/tmVy6O6NZI

— The Sofia Times (@thesofiatimes) October 19, 2024

Мощен натиск

Обучението за овладяване на Тайван, според Източното бойно командване на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК), включваше „сухопътни сили, флота, авиация, ракетни сили и други сили“. Ученията бяха проведени в Тайванския проток и районите, прилежащи към северната, южната и източната част на остров Тайван.

Те се превърнаха в „мощно възпиращо средство за сепаратистките сили, стремящи се към независимост на Тайван“ и бяха „легитимни и необходими действия за защита на националния суверенитет и запазване на националното единство“.

Изявлението на Източното бойно командване на НОАК напомня стилистика на военен доклад: кораби и самолети на НОАК се приближиха до остров Тайван от различни посоки, всички видове войски извършиха комбиниран удар, насочен срещу въздушни и морски бойни патрули, блокада на ключови пристанища и райони, атака на морски и наземни цели и получаване на цялостен контрол.

По този начин НОАК „изчерпателно“ изпита „своите способности за координация в различни области, системна конфронтация и високопрецизни удари срещу ключови цели“.

Ставаше въпрос не само за отработване на взаимодействието между клоновете на въоръжените сили, но и с бреговата охрана на КНР, която изпълнява полицейски функции, чиито кораби също участваха във военните игри. Защото и те се готвят да участват в връщането на Тайван в „родното му пристанище“.

Важни нюанси

Официалният представител на Департамента на морската полиция на КНР Лиу Деджун нарече участието на четирите корабни формации на бреговата охрана в учението, обкръжили острова от всички страни, „практически действия за контрол над Тайван в съответствие с принципа на „един Китай”, „патрул за осигуряване на законността и реда”.

Китайската брегова охрана е най-голямата в света и разполага с най-модерния флот. Но Тайпе вероятно беше още по-уплашен от нещо друго: самолетоносачът “Ляонин” (бивш съветски “Варяг”) с ескортни кораби участва в ученията за контрол на „въздушното пространство на Източнокитайско море над остров Тайван“.

Китайската армия даде да се разбере, че учението, подобно на което никога досега не е провеждано, е отговорът на Пекин на изявлението на главния мениджър на Тайван Лай Цинде от 10 октомври, в което той обеща да поддържа „националния суверенитет“.

Убийствен коментар

Настроението, с което китайската армия се справи със задачата да си върне Тайван, е добре предадено в коментара на Китайската централна телевизия (КЦТВ). Първо критикува Лай Цинде за представянето на „независимостта на Тайван“ като „нова теория за две държави“, „като по този начин се опитва да прекъсне връзките между Тайван и континента, лишавайки ги от основната им идентичност“. Напразно той нарича себе си „прагматичен поддръжник на независимостта на Тайван“, тъй като всъщност той е „прагматичен спусък на войната“.

“НОАК има достатъчно сила, за да потисне всички сепаратистки заговори за „независимост на Тайван“. Никой и никоя сила не трябва да подценява решимостта, силната воля и мощната способност на народната армия да защитава националния суверенитет и териториалната цялост, пълното обединение на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато”, подчертава КЦТВ.

Скърцане със зъби

От Тайпе в отговор са поискали Пекин да спре „военните провокации, които подкопават статуквото на мира и стабилността в региона и застрашават демократичната свобода на Тайван“. Тайванските военни също осъдиха „ирационалните провокативни действия“ на КНР, въпреки че, както виждаме, те са напълно рационални.

Пентагонът също беше много напрегнат, чийто прессекретар Патрик Райдър нарече китайските учения „провокативни военни действия“ (?!) и „операция за военен натиск“, която е „безотговорна, непропорционална и дестабилизираща“. Този лицемер, който не смята изпомпването на оръжия от Вашингтон в Тайван и насърчаването на Тайпе да обяви „независимост“ за дестабилизиращо, обеща да работи със съюзници и партньори „за нашата споделена визия за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион…“

Отворен, разбира се, към САЩ, разположени далеч, но не и към Китай.

Китай вижда всичко, изводите са направени от Северния военен окръг

Пекин разбира това много добре. Какво ясно се вижда от коментара на говорителя на външното министерство Мао Нинг: Ако САЩ наистина се интересуват от мира и стабилността в Тайванския пролив и регионалния просперитет, те трябва да спазват принципа на „един Китай“ и трите китайско-американски комюникета и да спазват поетия от ръководството им ангажимент да не подкрепят независимостта на Тайван”.

Тя също така предложи Вашингтон „да спре да въоръжава Тайван, като по този начин изпраща погрешни сигнали на сепаратистките сили, които се застъпват за „независимост на острова“, и подчерта, че „Тайван е вътрешнополитически въпрос на Китай, който не позволява външна намеса“. никога не е била суверенна държава и никога няма да бъде.

Както виждаме, както политически, така и военно, Китай активно се готви да върне Тайван. Целите му са ясни и точни. Цялата държава ги споделя. Между другото, в Тайван също има много привърженици на обединението с КНР по модела на Хонконг, но прозападните кръгове, както показаха последните избори, очевидно няма да допуснат техни представители да дойдат на власт. Което прави военната операция неизбежна.

Пекин явно е взел предвид уроците от СВО, който благодарение на усилията на Запада бързо се превърна от дръзка операция за възможно най-безкръвна смяна на режима в Киев в най-голямата война в Европа след Втората световна война с големи загуби. Русия влезе в него с недостатъчни сили за категорична победа, сериозни проблеми с оборудването, комуникациите, бойната подготовка и т.н.

Ето защо Китай не иска да отлага ограничаването на своята „Украйна“ и да понася прекомерни загуби, като се има предвид, че десантът на Тайван е много сложна десантна операция. За да се изключи възможността от провал, се подготвя мощна военна сила. Тя ще унищожи всичко по пътя си, ако островът не може да бъде превзет чрез блокада.

Професорът от Военната академия на Китайската народна република Джан Чи в коментар за КЦТВ вижда идеята на предстоящата операция по следния начин: чрез използване на „превъзхождащи сили“ за „значително отслабване на защитата и дейността на тайванската армия” с цел бързо установяване на пълен контрол над острова. За тази цел военноморските и военновъздушните сили на НОАК, както и китайската брегова охрана, „нахлуват на остров Тайван от различни посоки и го блокират от всички страни“.

Китай не изключва, че ефективна блокада на острова, който живее благодарение на външната търговия, може да доведе до смяна на режима и тогава няма да се наложи десант, а обединението ще стане относително мирно. Но едва ли, както показа примерът с Украйна, разчитат на толкова много. Във всеки случай трябва да се готвят за най-лошия сценарий.

Кога

Очевидно „аншлусът“ ще се случи в рамките на следващите две-три години. Много хора конкретно назовават 2027 г. Защо?

Първо, председателят Си Дзинпин ще трябва да бъде преизбран за четвърти мандат. Без Тайван няма да е толкова лесно. Успешната операция по обединение е най-добрият начин за консолидиране на обществото (китайците са големи патриоти) и увеличаване на популярността на лидера в среда, в която вероятно ще има проблеми на икономическия фронт, нещо, върху което САЩ активно работят.

Второ, през 2027 г. ще бъде 100-годишнината от основаването на НОАК и армията наистина ще иска да се отличи на тази годишнина.

Трето, разбира се, ако Тайван обяви „независимост“ по-рано, Пекин ще реагира бързо. Защото в този случай тайванският проблем ще се превърне от формално вътрешен за Китай в международен. Пекин напълно разбира, че това не трябва да се отлага повече. Особено защото Западът изпразни арсеналите си във връзка с украинската война и няма да може да ги попълни достатъчно след няколко години. САЩ също няма да имат време да се отвържат от Европа след няколко години, оставяйки Русия като свой враг, за да се фокусират основно върху Китай.

Четвърто, също така може да се предположи, че десантът в Тайван ще стане след края на войната в Украйна. Въпросът тук е, че КНР, тази съвременна „работилница на света“, определено трябва да помни икономическата страна на въпроса: Тайван трябва да бъде превзет, без да се „уврежда“ значително световната икономика. И два такива конфликта едновременно определено ще я удредят.

Пето, това не е нужно на никого и на първо място на китайците, които са почти милиард и половина. Една невоюваща Русия също ще може по-добре да помогне на КНР, която ще трябва да премине през трудни времена поради все още доста силната си зависимост от западния пазар, която обаче е взаимна.

Как?

Китайската операция за подчинение на Тайван неизбежно ще се състои от няколко етапа – това е морска и въздушна блокада, завземането на редица тайвански острови край бреговете на КНР, сред които има един доста голям десант на самия Тайван.

Ако последното не може да бъде избегнато, десантът ще бъде ограничено от метеорологичните условия. Всяка година има няколко „прозорци“, между които има период на тайфуни, когато стават невъзможни сериозни десанти и доставки на войски.

Географията на Тайван, на първо място, много висока планинска верига, простираща се от север на юг на острова, също ще донесе свои собствени специфики на военните операции, тъй като е малко вероятно да бъде възможно да се пресече веднага.

Освен това китайците ще трябва да се съобразят с факта, че техният десант и корабите, извършващи блокадата, могат да обстрелват от близките островни територии на васални на САЩ държави с американски далекобойни и високоточни ракети. Освен това не може да се изключи, че Япония също може да се намеси в конфликта със своя много мощен, модерен и добре обучен флот. Особено защото в продължение на половин век Тайван беше нейна провинция.

Успех или не?

Ето какво още обърна внимание най-добрият руски синолог Николай Вавилов, пишейки в своя ТГ-канал: “Интересно е, че всеки път ученията „Свързани мечове“ се провеждат на фона на посещения на висши руски лидери в Китай: за първи път почти едновременно с посещението на делегацията на президента Путин, вторите – час по час с пристигането на Белоусов.”

И това, разбира се, не е случайно, тъй като „военното партньорство на Китай с Русия и нейната позиция е един от … ключовите фактори за готовността на Китай да започне специална операция в Тайван“. Но премиерите на двете страни, Михаил Мишустин и Ли Цян, имаха добър разговор отново по същото време в кулоарите на Съвета на правителствените ръководители на ШОС в Исламабад.

Именно от този ъгъл си струва преди всичко да се разгледа изявлението на заместник-председателя на Централния военен съвет на КНР Джан Юся на среща с Андрей Белоусов в Пекин. Той изрази надежда, че „и двете страни ще задълбочат и разширят военните отношения между двете страни, ще защитят собствените си интереси в областта на националния суверенитет, сигурност и развитие“.

На което руският министър на отбраната отговори: „Имаме общи виждания, обща оценка на ситуацията и общо разбиране какво трябва да правим заедно“. „Имаме обща история, дълъг път заедно, гледаме към бъдещето с увереност“, добави Белоусов.

Министърът на националната отбрана на Китайската народна република Дон Джун (между другото, първият адмирал – здравей, Тайван! – на този пост) на срещата с Белоусов потвърди: „Армиите на Китайската народна република и Русия трябва да задълбочавата стратегическото сътрудничество, да подобряват качеството и ефективността на взаимодействието, да насърчават постоянното развитие на двустранните междуармейски отношения, твърдо да отстояват общите интереси на двете страни, ръка за ръка, за осигуряване на глобална стратегическа стабилност.”

Какво от това?

Ако една фраза изразява същността на военното сътрудничество между Китай и Русия и неговото значение, то това е: можем да спечелим или загубим само заедно. Затова, китайски приятели, помогнете на Русия да се справи по-активно с Украйна и Москва, която дължи това на Пекин, ще изплати дълга си в Тайван.