Свържете се с нас

EXPRESS TV

Ердоган унижи Фон дер Лайен! Жена не може да седи наравно с него! (видео)





Турският президент Реджеп Ердоган прецени, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не може да седи наравно с него, когато я прие вчера в двореца си в Анкара заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. На официалната среща шефът на протокола му бе предвидил кресло само за него и Шарл Мишел, а смутената Фон дер Лайен бе пратена да се разположи на близкия диван. Срещу нея като равен седна на друг диван външният министър Мевлют Чавушоглу, въпреки че по дипломатически ранг Фон дер Лайен стои по-високо от него и е наравно с премиерите.

Това протоколно принизяване на официална гостенка бе допълнителен знак за завоя на Турция, която в края на миналия месец оттегли подписа си под Истанбулската конвенция, чиято прокламирана цел е закрилата на жените.

Днес Европейската комисия възрази открито срещу пренебрежително отношение към председателя на институцията Урсула фон дер Лайен вчера в Анкара. Говорител на комисията посочи, че Фон дер Лайен е можела да напусне срещата, но е преценила да остане и е участвала пълноценно в последвалия разговор.

На пресконференцията си с Мишел обаче Фон дер Лайен отправи положително послание. „Искаме да вървим напред към много по-добри отношения в бъдеще“, каза тя, като същевременно предупреди, „ние сме в началото на този път и седмиците и месеците напред ще покажат докъде можем да стигнем.“

Събирането на тримата бе първият опит да се започне изпълнение на цел, поставена от лидерите на ЕС на срещата им през март: повторно ангажиране с Турция за съвместно решаване на европейските проблеми.

Това бе посланието, което двама от висшите лидери на ЕС предадоха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на среща във Анкара във вторник.

Ердоган седя близо два часа с гостите си от Брюксел, за да обсъдят възобновяването на координацията по няколко спорни въпроса, включително миграцията и икономическите връзки. Към групата се присъедини и турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

По време на срещата Мишел и Фон дер Лайен обясниха подробно на Ердоган неотдавнашното решение, взето на срещата на върха на лидерите на ЕС миналия месец, за възобновяване на сътрудничеството с Турция по различни въпроси. Този ход дойде, тъй като напрежението с Анкара намаля, след като миналата година достигна връх заради провокативните действия на Турция срещу членовете на ЕС Кипър и Гърция.

„През последните месеци станахме свидетели на дезескалация“, каза Мишел по време на пресконференцията с Фон дер Лайен след срещата. „Казахме на президента Ердоган, че ЕС е готов да постави на масата конкретна и позитивна програма, основана на три стълба: икономическо сътрудничество, миграция и контакти между хората и мобилност.“

Той добави: „Надяваме се, че Турция ще се възползва от тази възможност“.

На този Европейския съвет, състоял се на 25-26 март лидерите на ЕС помолиха Еврокомисията да „засили разговорите“ с Турция за справяне с трудностите при прилагането на Европейския митнически съюз, като същевременно приканиха Съвета на ЕС (министрите) да работи по мандат за неговата модернизация. В изявление лидерите заявиха, че повторната ангажираност трябва да се развие по „поетапен, пропорционален и обратим начин“.

Лидерите на ЕС също така поискаха от ЕК да проучи нови методи за финансиране на миграционна сделка, която блокът сключи с Турция преди пет години. Сделката, първоначално подкрепена с 6 милиарда евро, значително намали пристигането на бежанци на гръцките острови. Но парите започнаха да привършват и трябва да се попълват, особено след като Анкара все още е домакин на около 4 милиона сирийски бежанци.

Въпреки че напрежението между ЕС и Турция е намаляло, блокът продължава да се притеснява от това, което един старши дипломат от ЕС определи като „непостоянното поведение на Ердоган“, писа брюкселското издание „Политико“, цитирано от БГНЕС. Споразумението от март за работа с Турция „е крехко“, аргументира се дипломатът, а допълнителни санкции остават опция, ако Турция възобнови част от агресивното си поведение. „Ако той продължи, тогава ще е сложно да има единодушие да се продължи“ с плана за сътрудничество, каза дипломатът.

Турция разгневи членовете на ЕС миналата година по много начини, включително когато ескалира дългогодишни териториални спорове с Кипър и Гърция. През август и октомври Турция разположи кораб за сеизмични изследвания на петролни и газови залежи близо до гръцкия остров Кастелоризо, което доведе двамата съюзници в НАТО до ръба на евентуален сблъсък.

И само преди няколко дни турският енергиен министър Фатих Дьонмез заяви, че Анкара скоро ще възобнови своите сеизмични и сондажни дейности в Източното Средиземноморие. Но дипломати от ЕС подчертават, че Анкара не е казала къде точно ще се извърши сондажът. Някои дипломати са относително уверени, че Турция няма да възобнови враждебни действия срещу Гърция или Кипър преди следващата среща на лидерите на ЕС през юни – когато отношенията с Анкара отново ще бъдат на масата.

Турция остава страна кандидат за присъединяване към ЕС, но кандидатурата й е затруднена от нарастващите опасения относно липсата на зачитане на правата на човека, независимостта на съдебната власт и свободата на печата.

В неотдавнашен доклад на Комисията и Европейската служба за външна дейност, дипломатическият орган на блока, Анкара беше критикувана за „голямото отстъпление в реформите“ в области като върховенството на закона.

Фон дер Лайен и Мишел казаха, че са повдигнали тези въпроси пред Ердоган по време на срещата си. „Въпросите за правата на човека не подлежат на преговори“, каза Фон дер Лайен. „Бяхме много ясни по този въпрос.“ И Мишел подчерта, че споделил с Ердоган „нашата дълбока загриженост“ за правата на човека.







EXPRESS TV

Лена Бориславова за фалшифицираните документи: Не съм търсена от органите на реда





  • Тя заяви, че не се притеснява от проверка, но никой не я търси

По повод журналистическото разследване на сайта „Биволъ“, което твърди, че Лена Бориславова от ПП-ДБ е фалшифицирала подписи и документи, самата тя не даде еднозначен отговор пред бТВ подправяла ли е подписи и документи, или не. Заяви, че не е била търсена от органите на реда:

„Не се притеснявам от проверка от това общо събрание и ще съдействам на всякакви разследващи органи, за да излезе истината“, заяви Бориславова.

Тя обясни, че в Търговския регистър пишело дали Кирил Петков е бил част от УС на Сдружение „Да запазим Корал“ докато е бил министър на вече министър на икономиката, обясни Бориславова в краткия си коментар.

Според документите към 13-ти май 2021 г. Кирил Петков все още е бил част от сдружението, той встъпва в длъжност ден по-рано.

Сайтът „Бивол“ публикува документи, за които се твърди, че са съставени с фалшив подпис на председателя на „Да запазим Корал“ Атанас Русев. Първият: пълномощно, с което Лена Борислвова може да се разпорежда с делата на Сдружението.

Останалите: протокол от заседание на Сдружението, на което се взима решение за освобождаване на Кирил Петков като член на управителния съвет и назначаването на Мартин Драгулев на негово място и декларация за истинност. Отново с подписи на Русев, който реагира в социалните мрежи.

„Това е „иконата“ на „Продължаваме подмяната“, която се е изгаврила с мен и сдружението, което представлявам, като си е направила фалшиво пълномощно от мое име и още куп фалшиви документи и подписи. Ред престъпления. За да може нейният Кирил Петков да влезе във властта.“

Според изданието документите са били входирани в Агенцията по вписванията с електронен подпис на адвоката на Лена Борислвова. Във връзка с тях Агенцията по вписванията изисква още няколко други документи. Като списък на присъствалите на заседанието, на което е взето решението. Сред които се оказва и основателят на „Да запазим Корал“ Атанас Русев.

„Точно гледам документите и виждам, че всъщност на моя подпис е насолен подписа на човека, който е отдолу, но това не променя нещата, тъй като наистина има фалшификация“, каза Атанас Чобанов – главен редактор на bird.bg.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?







Продължи да четеш

EXPRESS TV

Политическата криза ще свърши, когато Борисов влезе в съда





Митническият скандал, който в последните дни наред с други скандали разтърси държавата, е организиран от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с пропагандна цел. Това коментира журналистът Иван Бакалов.

„Съчиняват престъпна група. Парламентът прави комисия да разследва Асен Василев за митниците. Това е направено да излиза в новините. Това е целта – пропаганда. Затова се правят организирани престъпни групи и комисии“, каза Бакалов и направи паралел със скандала „Нексо“, който започна с шумна акция, а след това безславно приключи, без да се стигне до съд.

По думите на Бакалов със снимките на пудел и пачки, които изтекоха в различни сайтове, се цели да се пришие политически на ПП-ДБ съпричастност. „Но не видях обвинения към Живко Коцев, че е участвал в организирана престъпна група“, посочи журналистът.

„Борбата е толкова на живот и смърт, че си мисля, че Паскал (обвинен в аферата, който се издирва, б.а.) трябва да се скрие дълбоко, за да не го последва съдбата на Нотариуса. Той е застрашен“, смята Бакалов.

Според него Коцев е „е същото ченге“ като тези от „котилото на Борисов“.

„Политическата криза е ГЕРБ и конкретно Борисов. Защото той не е разследван и не е вкаран в съда, има за какво. Той е токсичен. Затова правим избори непрекъснато и няма възможност за стабилно правителство. Борисов да го вкарат в съда. Това ще е изходът от политическата криза“, заключи Бакалов.

Във видеото вижте още:

– Защо ПП-ДБ така яростно защитават Коцев?

– Може ли прокуратурата да се обърне и срещу Борисов и Пеевски?

– Как да тълкуваме, че ГЕРБ и ДПС бойкотират комисията „Нотариуса“ в парламента.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?







Продължи да четеш

EXPRESS TV

В Брюксел под масовата психоза на милитаризма, заплашват, говорят за кражби, оръжия и смърт





Увеличените военни разходи неизбежно ще влошат икономическата криза в Европа

На 21-22 март в Брюксел се проведе поредната среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз. Дневният ред на срещата беше обширен. Обсъдиха въпроса как да се разпоредят със „замразените“ активи на Русия. Повдигна се въпросът как да се затегнат антируските санкции.

Стои и въпросът за разрешаването на ситуацията в Близкия изток. Относно евентуалното членство на нови страни в ЕС (Украйна, Молдова). Те също така обсъдиха ситуацията с продължаващите протести на европейските фермери, причините за които бяха напливът на селскостопански продукти от Украйна в резултат на премахването на митата от Европейския съюз.

Но, струва ми се, военните въпроси бяха с най-висок приоритет. Първо, въпросите за военната помощ на режима в Киев. Второ, въпросите на милитаризацията на европейската икономика.

Участниците в срещата потвърдиха ангажимента на ЕС за пари за оръжия за Киев в размер на 50 милиарда евро през следващите четири години, включително ангажименти за военна помощ на стойност 5 милиарда евро тази година.

Те се опитаха да свържат въпроса за военните разходи с кражбата на „замразените“ руски активи. Конфискацията на такива активи в полза на Украйна беше окончателно изоставена, беше обсъден само вариантът за използване на доходите от „замразените“ активи.

Европейският комисар по външните работи и политиката на сигурност фашизирания Жозеп Борел предложи 90% от приходите от замразените руски активи да бъдат изпратени в Европейския фонд за мир за плащане на доставките на оръжия за Киев, а останалите 10% да бъдат прехвърлени в бюджета на ЕС за подкрепа на украинската военна промишлиност.

По въпроса за руските активи обаче нямаше пълно единодушие. Ирландия, Люксембург и Малта смятат, че правната разработка на въпроса е недостатъчна. А Унгария смята, че средствата трябва да се харчат не за оръжие, а за възстановяването на Украйна.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица други радикални брюкселски служители създадоха атмосфера на военна психоза на срещата. Те призоваха за ускорена подготовка на Европа за война и прехвърляне на икономиката на ЕС на „военна основа“. Мишел обяви необходимостта от удвояване на военното производство на ЕС до 2030 г.

Редица участници в срещата заявиха, че техните страни дори са готови да изпратят свои военни в Украйна за участие в бойни операции. Очевидно те са били повлияни от френския президент Еманюел Макрон, който още преди срещата на върха предположи, че западните страни могат да изпратят войски в Украйна в бъдеще.

За милитаристичната лудост, в която се проведе срещата на върха, може да се съди отчасти по коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан. Той беше шокиран от военните настроения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Чувствам се като в друга галактика заради военната атмосфера“, описа Орбан атмосферата на срещата.

Унгарският премиер изрази опасения, че редица европейски държави наистина могат да изпратят войски в Украйна през следващите месеци. Орбан също така свърза въпроса за европейския милитаризъм с предстоящите избори за Европейски парламент: „Би било по-добре избирателите в Унгария и други европейски страни да изпратят в Брюксел повече политици, подкрепящи мира, и по-малко политици, подкрепящи войната.“

На срещата на върха в Брюксел отново беше озвучена такава болезнена тема като нивото на военните разходи в страните от Европейския съюз. Но това ниво все още се счита за недостатъчно. Повечето европейски страни трябва да се подчиняват на директивите не само на ЕС, но и на НАТО, тъй като те са членове на този военно-политически блок.

Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО решиха да отделят най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. По това време общият БВП на страните от НАТО без Съединените щати е приблизително равен на БВП на САЩ. Но военните разходи на страните от НАТО без Съединените щати бяха само половината от военните разходи на Съединените щати. Явен дисбаланс, който трябваше да бъде коригиран.

Финансовата криза от 2007-2008 г попречи на много държави да се съобразят с този стандарт на НАТО. Военните разходи в повечето европейски страни по време на кризата и следващите години намаляват в относително изражение, а в някои страни и в абсолютно изражение.

Военните разходи на европейските страни членки на НАТО през 2014 г. възлизат на 1,47% от общия им БВП. Освен това дисбалансът между военните разходи на САЩ и военните разходи на останалите членове на блока спрямо САЩ се увеличи.

На среща на върха в Уелс през 2014 г., след като Руската федерация беше обявена за враг на Запада (след връщането на Крим на Русия) и нестабилността в Близкия изток се увеличи, лидерите на НАТО приеха документ („Ангажиментът“), който отново изискваше изтегляне на военните разходи на страните-членки на блока до ниво от поне 2% от БВП.

А на тези страни, които бяха далеч от този показател, беше наредено поне да спрат да намаляват дела на военните разходи в БВП. Също така за първи път беше определен стандарт за структурата на военните разходи. В редица страни лъвският дял от военните разходи се падат на изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии на ветерани, изграждане и поддръжка на военни съоръжения, закупуване на храна, конвенционални превозни средства, горива и смазочни материали и др. А разходите за закупуване на нова техника и оборудване и още повече за развитието й могат да се измерят с няколко процента.

С такава структура не се извършва модернизация на въоръжените сили. За да се гарантира, че тези средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин за придобиване и разгръщане на усъвършенствани способности, съюзниците от НАТО се съгласиха поне 20% от разходите за отбрана да бъдат разпределени за закупуване на ново базово техническо оборудване. Това включва и свързаните с това научноизследователска и развойна дейност (R&D), които се считат за критичен показател за модернизацията.

На срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като се ангажираха с постоянен ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП в отбраната всяка година (без отстъпки за изоставащите страни).

Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се запълнят съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области на военната сигурност. Новото обещание за инвестиции в отбраната призовава страните от НАТО да се ангажират с 20% от годишните разходи за отбрана и закупуване на нова базова техника, включително и за научноизследователска и развойна дейност.

Разбира се, всички ключови решения в НАТО се инициират и прокарват от Вашингтон. Европейските страни членки на НАТО всъщност се оказват под контрола не на Брюксел, а на Вашингтон. А последното решение във Вилнюс не е препоръка за европейците, а строга директива.

Може би само няколко страни-членки на ЕС избягват тези директиви: Австрия, Ирландия, Кипър, Малта, защото не са членове на НАТО. Доскоро тези директиви бяха избягвани и от Швеция и Финландия, но сега те се присъединяват към военния блок и се оказват под двоен натиск: ЕС и НАТО. В момента от 32 страни членки на НАТО, 23 страни са членки на ЕС.

Прави впечатление, че централата на НАТО и основните институции на Европейския съюз се намират на едно място – в Брюксел. За да осигурят още по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, на 10 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха декларация за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството.

Между другото, не всички членове на НАТО са членове на Европейския съюз. Ясно е, че ЕС не може по дефиниция да включва САЩ и Канада. Всичко е ясно с Великобритания, която умишлено напусна ЕС. Но има страни от НАТО, които обикновено се наричат европейски или „почти европейски“, които все още са извън ЕС: Албания, Исландия, Северна Македония, Норвегия, Черна гора, Турция.

Разбира се, за НАТО би било по-удобно тези страни да станат част от Европейския съюз. Това би улеснило прокарването на решенията на военния блок в тези страни. НАТО е невидимият ходатай за приемането на тези страни в Европейския съюз. Особено силно се ходатайства за Турция, която, както знаете, има втората по големина армия в НАТО след САЩ.

Като се има предвид това, не е изненадващо, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21-22 март т. г. военните въпроси бяха на първо място в дневния ред. Срещата отбеляза напредък в увеличаването на военните разходи на НАТО през 2023 г. в сравнение с 2022 г.

През 2023 г. военните разходи на страните-членки на НАТО възлизат на 1,26 трилиона долара, в сравнение с 1,18 трилиона долара през 2022 г. Увеличението за годината възлиза на около $80 млрд. Приблизително половината от това увеличение е осигурено от САЩ, другата половина – от всички останали страни-членки на блока; почти цялата втора половина на увеличението е осигурено от страните-членки на ЕС.

Тежестта върху Съединените щати намаля донякъде през годината. Ако през 2022 г. те са съставлявали 69,6% от военните разходи на блока НАТО, то през 2023 г. те се оказват равни на 68,3%. Но това все още е дори малко по-високо, отколкото в началото на този век, когато Вашингтон започна да се бори с този дисбаланс в НАТО.

В продължение на много години Съединените щати също бяха на първо място сред страните от НАТО по отношение на размера на военните разходи спрямо БВП. Те никога не са падали под нивото от 3%, а в някои години надхвърлят 4 и дори 5%. Например през 2009 г. цифрата е била 5,32%.

През последните години понякога някои европейски страни достигат или дори надхвърлят нивата на САЩ. Така през по-миналата година Гърция неочаквано зае първо място по показателя, измествайки САЩ на второ място. А миналата година Полша надмина САЩ.

Ще дам данни за размера на военните разходи спрямо БВП за всички страни от НАТО през 2023 г. (%; в низходящ ред; в скоби – цифрата за 2022 г.):

Полша 3,90 (2,40)

САЩ 3,49 (3,45)

Гърция 3,01 (3,86)

Естония 2,73 (2,16)

Литва 2,54 (2,47)

Финландия 2,45 (1,68)

Румъния 2,44 (1,72)

Унгария 2,43 (1,82)

Латвия 2,27 (2,08)

Великобритания 2,07 (2,16)

Словакия 2.03 (1.81)

Франция 1,90 (1,88)

Северна Македония 1,87 (1,62)

Черна гора 1,87 (1,41)

България 1,84 (1,62)

Хърватия 1,79 (1,82)

Албания 1,76 (1,21)

Холандия 1,70 (1,63)

Норвегия 1,67 (1,51)

Дания 1,65 (1,38)

Германия 1,57 (1,49)

Чехия 1,50 (1,34)

Португалия 1,48 (1,42)

Италия 1,46 (1,51)

Канада 1,38 (1,22)

Словения 1.35 (1.25)

Турция 1,31 (1,36)

Испания 1,26 (1,07)

Белгия 1.13 (1.19)

Люксембург 0,72 (0,62)

От 30-те страни, 24 държави са увеличили относителното ниво на военните разходи през годината. Шест държави са с понижен рейтинг (Гърция, Обединеното кралство, Хърватия, Италия, Турция, Белгия). През 2022 г. 7 държави са изпълнили стандарта на НАТО за относителното ниво на военни разходи (поне 2% от БВП).

През 2023 г. броят на тези страни се увеличи до 11. От тях 8 държави бяха членки на ЕС: Полша, Гърция, Естония, Литва, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия. Други 15 страни членки на ЕС не отговарят на стандарта.

На срещата на върха в Брюксел бяха дадени обещания тази година да бъде спазен стандартът на НАТО за военни разходи от 2 процента от страните от ЕС. Вярно, не е много ясно: от всички страни без изключение или ще бъде 2% като цяло за целия европейски „колхоз“.

Трудно е да си представим, че такива изостанали страни като Люксембург, Белгия, Испания, Португалия и Италия могат да увеличат военните разходи с един и половина до два пъти за една година. Дори в Германия има сериозни съмнения, че ще успее да достигне необходимия стандарт.

Затова на срещата на върха, наред с уверенията за изпълнение на задълженията си към НАТО, бяха направени предложения как това да стане в днешните условия, когато Европа всъщност е в състояние на икономическа депресия. В допълнение към предложенията за използване на „замразените“ активи на Русия за тези цели, от които вече настръхнаха всички, имаше и други. Много оригинални.

Например Еманюел Макрон изложи идеята за издаване на паневропейски облигации (т.е. задължения не на отделни държави, а на целия ЕС) за развитие на военната индустрия в Европа. Възможността за издаване на съвместни отбранителни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но „по-пестеливите страни“ – Германия, Холандия и Австрия – са категорично против тях.

EUОbserver съобщава за друга инициатива: „Страни като Германия и Холандия предлагат пенсионните фондове да поемат част от разходите чрез увеличаване на инвестициите в отбранителния сектор.“ Представители на някои пенсионни фондове казаха пред EUObserver, че не са наясно в какво точно трябва да инвестират. „Ние не купуваме оръжия и боеприпаси и не поръчваме танкове“, отбеляза един от тях.

Участниците в срещата също се обърнаха към Европейската инвестиционна банка, като я призоваха да превърне кредитирането на отбранителната индустрия в свой основен приоритет.

Резултатите от срещата бяха обобщени от Politico в статията „Лидерите на ЕС са разделени относно това как да финансират оръжия“. Той цитира един европейски служител след срещата на върха на лидерите в Брюксел: „Нека бъдем честни: нищо реално не е решено относно финансирането на отбраната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?







Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 7 дни

Приключи „славният път“ на „политика“ фурнаджийска лопата Явор Божанков. Синът му застреля дете с боен пистолет!

Непълнолетният син на депутата от ПП-ДБ Явор Божанков, който е на 11 г. е стрелял в друго дете по време...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Тъпанара за Главчев: Ще му скъсам главата!

Столът му се клати: Димитър Главчев в скандал за милиони заради частната детска болница Силно се клати столът на служебния...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Некадърни и бездънно цинични нови комсомолци изпитват класова омраза към хората, живеещи в центъра на София

Некадърни и бездънно цинични нови комсомолци изпитват класова омраза към хората, живеещи в центъра на София Борис Станимиров е един...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Комунистическото отроче, плюнката Терзиев забрани възпоменание на хиляди Българи

Плюнката Терзиев, питаме какво общо имат хиляди загинали във втората световна война Българи с комунизма та забраняваш споменаването им??? Излиза,...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Първите череши у нас за тази година поливани със златна вода

Рекордна цена: Череши от 50 лв. за килограм се продават у нас Собственикът твърди, че плодовете са негово собствено производство...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Москва изплаши клоуните от Великобритания и Европа, загубаха на дар слово

Нещо мистериозно се случва в Европа. Втори ден, откакто британският посланик (както и френският му колега) беше извикан в руското...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Русия – най-важното: Три причини защо Си Дзинпин не „мигна“ в Париж

Си Дзинпин, възмутен от опитите на Запада да окаже натиск върху него, за да повлияе на Русия по отношение на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Пътуването на Си Дзинпин в Европа: Всичко е подготвил Путин

Има дълбока символика в последователността от посещения на Си Дзинпин по време на пътуването му до Европа. Това е демонстрация...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Западът готви нови „цветни революции“

Политиката на САЩ, Европейския съюз и НАТО в Централна Азия увеличава опасността от „цветни революции“ в страните от региона. Това...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Консервативните сили набират преднина

Преди Европейските избори: Консервативните сили набират преднина. Крайнодесните консервативни партии консолидират позициите си в навечерието на изборите за Европейски парламент,...

СВЯТ

СВЯТпреди 5 часа

Столтенберг произнесе присъда за Киев: Три причини защо НАТО се отказва от Украйна

Не без основание генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че няма смисъл да се възстановява Украйна, ако тя загуби...

СВЯТпреди 3 дни

Мутанта Терзиев нахлупи очила като мутреса, да изглеждал по интелегентен, но велоалеите му се превърнаха в алеи за боклуджийски кофи

Браво Терзиев, пак ме първи в Европа. Терзиев : Новите велоалеи по „Витоша“, „Патриарх Евтимий“ и „Фритьоф Нансен“ няма да...

СВЯТпреди 3 дни

Путин се срещна със Си Дзинпин в Китай

Руският президент Владимир Путин пристигна в Дома на народа в Пекин, пише РИА Новости. Започнаха преговори с китайския лидер Си...

СВЯТпреди 3 дни

Ще наводним Европа с мигранти!

Лидерът на Хизбула Хасан Насрала призова ливанските власти да „отворят морето“, за да наводнят Европа с нова вълна от мигранти,...

СВЯТпреди 3 дни

На ръба на гражданска война сме!

Словашкият вътрешен министър: На ръба на гражданска война сме! „Призовавам всички да спрат да разпространяват омраза. На ръба на гражданска...

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най-четени