БЪЛГАРИЯ

Проблемът започва да става дразнещо сложен

Дори Андрей Р., който може да обясни всичко, и той безутешно слаломира с ръце: ту ГЕРБ си отива, ту е заседнал като препълнена гемия в плитчина. Липсват трезви обяснения за поредния успех на ББ.
Това лиши от обичайната им словохотливост дежурните екранни герои, понеже главната причина за въпросния успех ги отвежда до нещо, което те гледат да избягват на всяка цена. Народа.

Протестен вот има, търкаля се по улиците, но няма кой да го консумира. Отгоре на всичко, липсваха нестандартните решения.
Хайде да се порадваме на някои фантазии. Например, във Варна БСП трябваше да издигне кандидатурата на Георги Гергов – заради гениалната му комбинация с известната „дупка“, варненци като нищо щяха да го подкрепят.
Но Нинова заложи на невзрачната Клисарова, тя сякаш ревнува по-ярките личности.

Срещу Шивача/Портних*, който до преди десетина години все още бил руски гражданин – така поне твърдят Костадинов, с когото ще се джаскат на балотажа, и Уикипедия – шанс има само здрав балкански персонаж като Гергов, въпреки, че той пък е руски консул в Пловдив.

С Шивача беше свързано и едно персонално застъпничество – и то дойде от Христо Стоичков със специално видео-обръщение.
За голяма част от варненци това се оказа по-важно, отколкото новото „кръгово“ на булевард „Васил Левски“, което всъщност било елипсовидно, викали му водопада – може би и заради това цената му е замайваща. Навремето с толкова пари направиха НДК.

Но да не сме прекалено придирчиви. За да се успокоите, само си представете, че Портних ви шиеше костюмите – никога ръкавите нямаше да се еднакво дълги.

Най-потърпевша, поне засега – преди балотажа, е Манолова.
Тя стоеше добре като омбудсман, тази длъжност приляга на характера й, как я навиха за новата й роля на кандидат-кметица един Господ знае. А може би и Бойко.
Костинбродската афера – истинска или не – винаги ще й тежи като ръждясала котва.

Още когато Бойко подметна, че е направил много за Мая, стана ясно, че в един момент ще си го поиска обратно направеното, и то двойно. „Костинбродската аферистка“, това са негови думи, му даде основание да се втренчи в любимото си съперничество с БСП, което отново спечели. /Кога ли ще дойде времето за другата битка – тази за Народа?/

БСП не си научи урока и след успеха на Радев – все гледат да приватизират някого, да му теглят още една ръка червена боя – вместо да стоят отстрани и да го побутват дискретно, колкото могат.

Наскоро Бойко ми сви една любима дума, утешавам се с нея от дълги години– „главанак“, много е подходяща за нашите политикани: главите им са все големи, обаче дрънчат на кухо – дрънчат, докато не превърнат и държавата в държава-главанак. Бойко я използва покрай скандала с директора на Радиото.

Но главанаци има, колкото щете, и сред леваците вдясно.
В изборната нощ поне два пъти техни хора цитираха един известен френски лаф: навремето, преди балотажа между Ширак и Льо Пен, социалистите призовали привържениците си да пренасочат подкрепата си за Ширак така: „По-добре крадец, отколкото фашист“.
В нашия случай „фашистът“ би трябвало да е Мая, а пък крадецът – човекът на ГЕРБ. Хубав комплимент, нали?

И сетне тия ще очакват подаяния от Бойко. Може и да получат, той мре да съживява политически трупове и да ги унижава.
Това е някакво много изобретателно политическо некрофилство.

Бонев от „Спаси София“, който за някои е звездата на тия избори, ме подсети за младите ни математици, които все обират медалите на всевъзможни олимпиади, а в същото време значителна част от съучениците им са функционално неграмотни.
Ето една задача за олимпийците ни: възможно ли е право на глас да имат над 6 милиона и 200 хиляди души, след като, според последното преброяване, целокупното ни население е 7 милиона?
А децата и младежите до 18 години са около 1 милион и 200 хиляди души. Който реши задачата, ще получи тиквен медал от ЦИК.

Харесва ли ни или не, Падишаха ще стои, докато иска. Играта на БСП е отчайваща.
Един ясен, чист социалист, дори дървеноглав да е, не успяха да намерят за София.
За БСП отместването на Падишаха е непосилна задача. Той пък прекалява като ги нарича крадци, по-справедливо е да използва думата „инфантили“, тя не е по-малко обидна.

И неговата не е лесна – няма с кого да се сбори истински. Въпреки това, понесе загуби на първия тур – и може би заради това заряза грубовато-ухажьорската роля, която играе с удоволствие от години. И заговори за „кукувици“и руси мадами; видя ми се изнервен на кратката пресконференция, която даде на крак – нито една дама нямаше в антуража му от навъсени мъже, само един се хилеше като пияна жена, но той пък искаше преди години да го вкарва в затвора. Всяка блондинка е за предпочитане пред такова леке.

Би Ти Ви трябваше спешно да смени слогана на предизборната си продукция: „Ти местиш“ – но караха до края с него.
Защото се оказа, че „ти“ не местиш – и не само, че не местиш, ами и нямаш никакво желание да го правиш. А и дори все още да си съхранил някакво желание, то се процежда с мъка.
Болшинството обикновени хора нищо не местят – това пролича и от тези избори. Местят турците – промислено, предани на каузата на водачите си. Местят и циганите – известно по какви причини. Ами българите какво местят изобщо?

Сръдлив софиянец ще ругае кметицата, че си е счупил крака в някоя дупка, но няма да отиде да мести.
Това е велико, безподобно постижение на Прехода.
Дори бежанците – специално ония от Африка – се опитват да преместят съдбата си. Тук наблюдаваме окончателно примирение с келявия животец.

Големият въпрос беше, дали разпръсквайки харизмата си над всевъзможни типове, ББ ще спечели и тези избори. Отговорът се оказа лесен: всички останаха под сянката му и се чувстват добре там, дори
уж-опозицията. Защо тогава обикновеният човек да мести каквото и да е. Ай сиктир с вашето местене…

Един от опонентите на Портних каза, че ако не е ГЕРБ, той няма да спечели и 100 гласа. Бойко му прости някакво приключение в Хайфа/Израел – и послушно вкупом му простиха и варненци. А Бойко можеше да направи нещо забележително: да извади ден преди изборите Шивача от надпреварата. Щеше да спечели безподобно одобрение.

Ами десните – какво ще местят те в София, ако искат наистина промяна, къде ще насочат/преместят гласовете си.
Една баба-реститутка, на която й хлопат ченетата от плочките по булевард „Витоша“, ще гласува ли за Мая Манолова? Интересува ли я плочника изобщо – или нейното местене е приключило преди двайсетина години, когато си е върнала дюкяна, сетне го е дала под наем за сладкарница, взема три хиляди евро на месец – и за нея преместването на българската Съдба окончателно е приключило.
Докато мазните торти вървят, къш на Съдбата!

Онова, което се случи на изборите в Будапеща е невъзможно тук.
Очаква се тук да мести Народа – обаче той е добре дресиран, дори е самодресиращ се.
В годините на Прехода бе дозаличено цялото му самочувствие – заради това му е невъзможно да измъкне още нещо от себе си, да премести нещо в себе си, примирен е да стои затапен, задръстен…

Всеки се затваря в собствената си история и няма никакво желание да мести нищо, още по-малко колективно; няма желание и да се вглежда – нито назад, нито напред. Вън от съмнение – симпатичен образ на завършената безнадеждност.

„Осиновен“ задълго от тоталитарния порядък, включван понякога и в неособено разумни начинания на колективното местене, в ония години човек, все пак, си даваше сметка, че талантът и упорството ти дават възможност да местиш донейде свободно съдбата си.

Промяната бе посрещната с прекомерна наивност. Скоро обаче стана ясно, че Прехода е Раят на Главанаците от голямата игра.
Постепенно обикновеният човек загуби нуждата си да мести, да участва в някакво местене – което пък все довежда до един и същи резултат…

А междувременно милиони възрастни хора окончателно бяха преместени, изместени, изметени някъде далеч и забравени. Превърнаха се в ненужни петънца от общата картина – и тя порядъчно мътна.
И кой да мести сега тяхната съдба? В крайна сметка, местиш, не местиш – все тая…

Не само, че не местят, но дори не си знаят цената – на гласа си, на гласчето си.
Знаят си обаче цената циганите. На тия избори един предлагаше четири хиляди гласа наведнъж, комплексно обслужване.

Вече ми минава една кощунствена идея: и нашите хора, преди някой ден наново да се научат да местят, да определят цената на гласа си, да не гласуват, без да им плащат, дано така схванат силата си.
И без друго Политическата Секта е превърнала всичко в алъш-вериш – нека тогава да включи в менюто и местенето на обикновените хорица…

А, всъщност, нежеланието да местиш е форма на самоубийство, то е над-отчаяние.
Защо хората станаха такива, защо решиха, че нищо не зависи от тях?
Какво ги отчая до такава скотска степен? Питайте лакеите на Прехода – неговият „възход“ със сигурност е една от причините.

Нека си дрънкотят кметовете, че ще работят в полза на гражданите – в смисъл, че те ще ползват 6 сантиметра от асфалтовата настилка на градските улици.
Останалите 14 сантиметра ще асфалтират джоба на Сектата.

Дали не се е оформило някакво ново тайно знание, за което нямаме представа, според което е напълно несмислено хората да местят?
Тогава ще чакаме Сектата да се отегчи и измори, да се самоизядат в нея.

Усещането, дори убеждението на обикновения човек, че нищо не зависи от него е едно от най-отвратителните постижения на Прехода, то е дори по-лошо от това да се гласува 100% за Живков.
Едновремешната автоматизация на колективното поведение изглеждаше нелепо/позорно. Но сегашната апатия не е по-малко оскърбително-позорна.
Гледай да не се удавиш в „кръгово-елипсовидното“ във Варна – и това ти стига.

Според едно проучване, само една четвърт от анкетираните смятат, че нещо зависи от тях по време на избори. Създава се едно ново гигантско гето за онези, които са пасивни, не искат да местят.

Предизборните компромати нямаха никакво значение.
Официалните медии внимаваха за кефа на галениците си. Партизанските медии, главно малки сайтове, обаче оставяха следи, дращеха по паметта на Бъдещето.

Изборите бяха/са интересни с едно – дали сянката на Бойко ще се прокъса по някакъв начин. Отговорът е – не.
И друго беше любопитно: ще се разпадне ли страната на отделни феоди, ще се измъкнат ли някои от тях от Сянката.
Това се оказа невъзможно – и няма да има политически кастрации.
Цветанов се оказа един сапунен мехур.

*Портниха /руски/ – шивачка, Портной – шивач; с известно въображение може да приемем Портних като шивач.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***

Липсват трезви обяснения за поредния успех на ББ

Post Views: 94

Свързани теми:българия

Следва

ЩЕ ПЛАТИ ЛИ НЕУСТОЙКАТА ДОМУСЧИЕВ? ОТКРИТ УРОК ПО ПОЛИТИКА. „НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА” ИСКА РЕГИСТРАЦИЯ. ВАКСИНИТЕ И СЪДЪТ. ЛЮБОВ И ОМРАЗА.

Не пропускай

КАСИРАНЕ, АМА ДРУГ ПЪТ. Ако се намери безсмъртен съдия, който не се интересува какво ще му се случи, само и само да възтържествува правото.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е големият фалшификатор зад печатницата на банкноти менте. Известният фалшификатор Томи Петела е тарторът на шуменската печатница, бълвала суперментета на 500-еврова банкнота.

Става въпрос за 55-годишният Томи З. Х., когото приятелите наричали Петела заради „надутостта и демонстрацията на висок личен статус“.

Томи Петела печата пари от 1999 година. През лятото Хорозов бил в Испания и харчел по 50 хиляди евро на вечер. Петела и приятелят му са имали присъди и преди. Преди години са разбивани техни печатници в Свищов и на две улици в Шумен.

Трима са били арестувани в акцията на антимафиотите в Шумен. Освен Х., задържан е и В. Г. Двамата били партньори в престъпната дейност от години.

Печатницата край Шумен е бълвала суперфалшификати на 500-еврова банкнота, засечени в страни от Европейския съюз. Запознати с въпроса казват, че само много добри специалисти можели да разпознаят, че парите са менте.

Печатницата край Шумен е бълвала суперфалшификати на 500-еврова банкнота, засечени в страни от Европейския съюз. Тя е била разкрита при спецакция и са задържани трима души – производители и разпространители, на въпросните банкноти, както и на почти неразличими от истинските 50-левови и 50-доларови купюри, гласи официалната информация. Запознати с въпроса казват, че само много добри специалисти можели да разпознаят, че парите са менте.

Единият от задържаните е под постоянен арест, другият с домашен арест, а третият – под гаранция. Зам.-шефът на ГДБОП Боян Раев пояснил, че дирекцията работи по случая от 2020 г. Сътрудничили са Европол и „Сикрет сървиз“.

„500-евровият суперфалшификат е с много високи защитни елементи на самата банкнота“, уточни Раев.
50-левовите банкноти са намирани в търговската мрежа и са преминали през машинната проверка, минали са и през банкомати.

Никой не казва, колко стотици хиляди или милиони лева, евро и долари са били отпечатани? Колко от тях са вече пуснати в обръщение в страната и в чужбина и продължават да се въртят, след като са изключително трудно разпознаваеми?

Възниква логичният въпрос, защо са били нужни близо 4 години на спецслужбите, които са били работили по въпроса, за да заловят „печатарите“ и да спрат работата на манифактурата? Много е вероятно през това време печатницата изобщо да не е спирала. Следващият логичен въпрос е, колко стотици хиляди или милиони лева, евро и долари са били отпечатани? Колко от тях са вече пуснати в обръщение в страната и в чужбина и продължават да се въртят, след като са изключително трудно разпознаваеми? Защо точно преди изборите са я ударили?

От МВР вече разпространиха преди дни следната информация:

Във връзка със запитвания и публикации, свързани с разкритата при специализирана полицейска операция на ГДБОП високотехнологична печатница за банкноти в лева, евро и долари, МВР уточнява:

МВР отхвърля връзки на политически сили и лица

Ръководството на МВР категорично отхвърля появилите се твърдения за каквито и да било връзки на политически сили и политически лица с разкритата производствена база.

Подробности за брилянтно реализираната полицейска операция бяха изнесени на нарочна пресконференция вчера, проведена съвместно от представители на ръководството на ГДБОП и на офиса на Сикрет сървис към посолството на САЩ.

Американските партньори дадоха висока оценка за професионализма на всички служители от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.

Акцията е проведена с експертната и финансова подкрепа, и в координация с Европол. При провеждането и беше неутрализирана престъпна група за производство и разпространение на неистински банкноти и бяха задържани трима души, регистрирани и преди за криминални прояви.

Връщаме се на темата на супер фалшификатите. „Лицата не са имали лидер, който да ги ръководи, но всеки един от тази група има определение функции. Единият е много добре технически грамотен, който работи със специфичната техника. Другият има много тънки и ювелирни умения, който доработва произведената банкнота на ръка. А други престъпни връзки на тези лица са се занимавали с разпространението на тези неистински парични знаци. Към настоящия момент не бих казал, че са финансирани за производство на тези пари от външни структури“, отбеляза Боян Раев.

Намерени са и плаките за производство на 50-левови и 50-доларови банкноти.

няколко медии гравитиращи около ДПС на Доган писаха, че лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски бил в основата на удара, защото бил имал връзка с печатницата. Медии пък, които от сутрин до вечер възхваляват Пеевски отрекоха информацията: не било вярно.

Медии гравитиращи около ДПС на Доган писаха, че лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски бил в основата на удара, защото бил имал връзка с печатницата

Междувременно няколко медии гравитиращи около ДПС на Доган писаха, че лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски бил в основата на удара, защото бил имал връзка с печатницата. Медии пък, които от сутрин до вечер възхваляват Пеевски отрекоха информацията: не било вярно. От дни КитичноБГ проверява информацията, дали Пеевски е замесен, дали е избягал за Сърбия и после за Дубай.

Запознати ни увериха, че това е медиен блъф с предизборни цели. Още повече, че днес Пеевски се появи в Якоруда. Кметът на града до него казва, че не били в Доха. Според разследващата медия BirdBG, Пеевски си е дошъл за малко в страната.

Истината ще излезе наяве. Нали знаете, че нищо не остава скрито дълго време?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 17

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Защо си журналист?

Защо взеха журналистите на подбив?

Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш на въпроса: защо си журналист?

Историята на всеобщата нужда от информация досега дава две причини:
Първата е идеологията – през медиите тя се пропагандира и разпространява. Втората е бизнесът – той се занимава с медии, за да печели от тях.

Идеологията, точно както и бизнесът, се грижи за читателите, слушателите и зрителите. Това не означава нищо повече от това да уважаваш публиката и да се опитваш да й дадеш нещо, което да задоволи както нуждите, така и вкусовете, но и да я увеличава.

Причината, както и в случая с бизнеса, разбира се, е егоистична – идеологията се разпространява по този начин – но това не омаловажава факта, че поне у нас идеологията, що се отнася до някои медии, е много щедър работодател.

Днес в България, като част от „свободния свят“ медиите и свободата на словото би трябвало да тържествуват, но нещата съвсем не стоят така.

Вместо това получихме съвсем нов мотив за съществуването на медии, което доведе до пълната им девалвацията, както на медиите, така и на журналистите.

„Основният мотив стана влиянието“

Основният мотив за същесвуването на медии и журналисти стана влиянието. Това доведе, логично, до няколко катастрофални за медиите ефекта.

Владислав Наков: Основният мотив за същесвуването на медии и журналисти стана влиянието

На първо място, тъй като този тип политико-бизнес влияние не се осъществява чрез публиката и нейната численост, а чрез различни центрове на власт, медиите престанаха да се интересуват от публиката.

Така отпадна нуждата от истински добри журналисти. Необходим е само медиен персонал.

Освен това миксът от бизнес и политика спря да гледа на медиите като на нещо, в което трябва да се инвестира, а като нещо, което представлява само разход. Разликата между инвестиция и цена е решаваща.

Инвестицията предполага развитие, планово, дългосрочно, което заедно отново води до спазване на основния постулат и всичките му положителни ефекти, следователно и до медийна и професионална експанзия.

Разходът е просто разход. Той е еднократен, краткотраен, не подбира средства и хора за постигане на целта и прави медиите и професията това, което са днес, в повечето случаи – разходен материал. Така в България се стигна до положението, в което медиите са разход или за олигархията и/или политиците, за да си прокарват интересите, или за чуждите фондации, които правят същото.

Публиката, както споменахме, е ненужна във всичко това.

Владислав Наков: Истинските медии също са ненужни, както и големите журналисти. Днес почти ги няма на екрана.

Истинските медии също са ненужни, както и големите журналисти. Днес почти ги няма на екрана.
От друга страна, тази консумация на медии, професия и журналисти породи още няколко големи парадокса.
Информирането беше заменено от очевидното лансиране на тези и опрони точки.

Основната функция на медиите – да информира – беше напълно пренебрегната и премина от поредица от безумни банални клишета към откровено убеждаване и принуждаване на аудиторията да вземе страна по всеки въпрос.

Всичко това, разбира се, минава под мотото за свободата на словото и наивните претенции за обществената значимост, ценности и т.н.

Цензура

Владислав Наков: Основната функция на медиите – да информира – беше напълно пренебрегната и премина от поредица от безумни банални клишета към откровено убеждаване и принуждаване на аудиторията да вземе страна по всеки въпрос.

Това допълнително отчужди аудиторията, защото тя има нужда от информация, а не от мозъчни атаки. Тя иска новини, а не нечия нужда да доказва някаква теза, което журналистите в големите медии упорито правят от години. Това упорство във фалшивата вяра в собственото влияние доведе до друг ефект, чиято последица отново е загуба на публика.

Увлечени в обслужването на чужди интереси и осъществяване на чуждо влияние, медиите, професията и журналистите погрешно сметнаха, че не са маргинализирани и употребени, каквито са, а че те са тези, които имат влияние и които трябва да имат власт, и че са тези които трябва да бъдат слушани и следвани.

Журналистите се влюбиха в себе с, самоубедиха се, че са по-умни от публиката, което, както и в политиката, е най-голямата грешка, която може да се допусне. А месианството, освен когато става въпрос за Бог, е болест и тази болест е засегнала най-много медиите.

Американски пастир и европейски овце

Владислав Наков: Информирането беше заменено от очевидното лансиране на тези и опрони точки.

Пренебрегнаха новината в полза на коментарите и защитата на тези и собствени убеждения. Сайтовете са пълни с мнения, колонки и текстове, които се пишат не за да информират обществото, а за да докажат една или друга теза и колко е умен авторът. А самите текстове, до един, звучат горе-долу така: Публико, това сме аз и моята малка групичка, която като публикувам нещо ме потупва по рамото и ми казва колко съм умен и обществено значим.

Запомни!

Между другото броят на наградите, които именно заради това една камара журналистите и уж журналистически органицазии си измислиха, рязко се увеличи и прилича на фарс, подобен на наградите на поп-фолк телевизията.

От друга страна, броят на тези, които просто си вършат работата, които информират обществото, е притеснително малък. Обикновено са сайтове и канали в Ютюб, поддържани от стари журналисти.

Самовлюбеността, самореклама, нуждата да доказват тезата си, откритите призиви за или против нещо, работа за чужди интереси, пренебрежение към публиката – всичко това доведе до този резултат – журналистите да са на подбив.

А за това положение не е виновна нито една власт, а фактът, че медиите не съществуват, за да информират, а за да осъществяват влияние и да създават желания дневен ред.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 16

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна

България влиза във война, чакат ни атентати

Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От многото конфликти, които разтърсват региона, техният отдавна е сред най-взривоопасните.

Двете страни са се атакували неколкократно — най-вече тихомълком, а в случая на Иран често чрез посредници — като засега избягват ескалация до пряка война.

Конфликтът влезе в опасна нова фаза с избухването на настоящата война между Израел и палестинската групировка Хамас. Тази битка привлече и други групировки, подкрепяни от Иран, както и самия Иран.

Напрежението нарасна в края на септември, когато израелските сили убиха лидера на Хизбула, най-ценния регионален съюзник на Иран, и навлязоха в южен Ливан като част от кампания срещу милицията. На 1 октомври израелската армия съобщи, че Иран е изстрелял над 100 ракети директно към страната в значителна ескалация.

Кой бе лидерът на Хузбула?

Хасан Насралла застава начело на Хизбула, или Партията на Аллах на 32 години – през 1992 г., след като Израел ликвидира лидера на организацията Аббас ал-Мусави. Беше начело на подкрепяното от Иран движение от десетилетия на конфликт с Израел. Под негово ръководство то се превърна във военна и политическа сила със сериозно влияние в региона, по мнението на анализаторите – всъщност най-голямата паравоенна организация.

Всички тези събития макар и не толкова близо до нас, стреснаха България, че още една пълномащабна новина може да се разгори, а и извадиха от килера спомена за атентата в Бургас.

Атентатът в Бургас

Терористичният акт на летище „Бургас“ в България е бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, станал на 18 юли 2012 г. в 17:23 часа местно време, при което загиват 7 души и 35 са тежко и леко ранени.

В продължение на дни никоя организация не поема отговорност за атентата.

По-малко от два часа след взрива Израел с комюнике на своя премиер Бенямин Нетаняху обвинява Иран за него и заплашва с военен отговор като не изключва удар по иранските ядрени обекти. Иран напълно отхвърля обвиненията като „ционистки“ и „смехотворни“. Ехуд Барак допълва израелските обвинения като сочи свързаната с Иран Хизбула, но говорител на Хизбула определя изявленията му също като „смехотворни“ .

Към днешна дата беше установено, че извършителят на атентата се казва Мохамад Хасан Ел Хюсеини, роден в Ливан, но притежавал и френско гражданство. Разследването на Специализираната прокуратура по случая доказа, че атентаторът е действал в съучастие с Мелиад Фарах и Хасан ел-Хадж Хасан.

За тях бяха събрани доказателства, че имат връзка с военното крило на организацията „Хизбула“, за която се предполага, че е осигурила финансирането и логистиката на терористичния акт. Тъй като по време на досъдебното производство и на съдебния процес не бяха издирени, двамата бяха осъдени задочно на доживотен затвор без право на замяна.

Именно заради миналото и днешните събития попитахме читателите ни:

„Има ли опасност за България заради ескалацията на напрежението в Близкия изток?“

Според резултатите от анкетата близо 50% (47.31%) смятат, че където и да има военни действия по света, винаги има риск и за България. А, че като нищо може да има атентат, наподобяващ този от Сарафово смятат почти 20% (19.18%) от гласувалите.

По-притеснени от войната в Украйна, отколкото тази в Близкия изток са 13.9%.

Други 16.16% смятат, че няма риск за България.

Под 4% (3,45%) са тези, които нямат мнение и не могат да преценят.