БЪЛГАРИЯ

Комунистите викат „Комунизма е престъпление“ но искат диктатура на комунистите!!!

Излезе новина в медиите, че пет стола от народното събрани с евроатлантическа дамаска са пожелали на всяка държавна сграда, от парламента през болниците и университета до градските тоалетни, да има голям табела „Комунизмът е престъпление“(предложението е на ГЕРБ-б.р.). Въпреки изобилието от противни, глупави, нелогични, нечовешки и откровено фашистки и турбототалитарни идеи, с които е пълен политическият ефир, горната новина заблестя. В нея, както и в другите, между впрочем, е видима линията на поведение, която не е случайна, не е временна, а целенасочена, системна, нарочна и последователна. Това е линията на дехуманизация, която се тъче по онази тънка и важна за всеки човек и народ нишка на собственото и за това обичано, славно или изстрадано минало.

В своята книга „Четвъртата индустриална революция“ проф. Клаус Шваб, говорител на глобалистката омерта, заключава, че повратната точка на тази революция е появата на първия човек с изкуствена памет имплантирана в мозъка (стр. 225; Шваб, Четвъртата индустриална революция, ИК Хермес, 2006). До тогава, разбира се, очакванията са не само в САЩ, Великобритания, Канада и ЕС транссексуалните да са над 40%. В перспективите на нуждата е безпаметно, безполово, безродово същество….(което сигурно ще е енергиен ресурс, за друго не виждам как ще служи).

Не е нужно да сме професори, за да забележим няколко неща, които се случват в България горе – долу след гадния комунизъм, който е престъпен и по-време на благородната демокрацията, започнала около годините на издаване на горния цитат. Тези неща са следните:

Пренаписване на историята на България по време на турското робство, така че да се заличи всичко, което Антон Дончев разказа в своята книга „Време разделно“.

Заличаване образа на Русия като освободителка, като се акцентира върху нейния стремеж към топлите морета.

Унищожаване на цялата стопанска, селскостопанска и военна инфраструктура изградена по време на Народна Република България.

Смазване на основното, средното и висшето образованието от нива, за които Маргарет Тачър сипеше суперлативи, до нива на 50% функционална неграмотност в училище и подтисната в безпаричие и евроатлантически рамки наука.

Обезличаване на кирилицата като, с грубо и повсеместно нарушаване на Конституцията на Република България цялата държава е изписана с латински букви и на английски, а официалните лица, от своите тронове, не само не повдигат въпроса пред Конституционния Съд, но и приемат за нормално работен език на международни срещи в България да е английски. (По Конституция официален език в България е български.)

Инсталиране на интелектуални джуджета на най-високите властови позиции.

Казват, че СССР в лицето на Михайл Горбачов ни е предал през 1989 г. на колегата Джордж Буш – Старши. Казват, че престъпният комунизъм е бил престъпен, но нищо не се казва, за тези и за това, което се случи след него. А след него в България бе проведен планът Ран- Ъп, бе приложен Вашингтонския консенсус (масова приватизация, високи лихви, шоков терапия, съкращаване на бюджетните разходи, уволнения, други.). Станахме член на НАТО (унищожение на въоръжението и военния капацитет, без да бъде възстановен, минимизиране на живата военна сила) и ЕС (унищожение на селското стопанство, индустрията и стопиране развитието на стратегически отрасли като наука и енергетика). В резултат България днес наброява около 5,5 милиона българи сравнимо с 9 милиона през 1989 г.; войската е минимизирана до 35 000 от 300 000, оръжията са подарени или унищожени; 95% от селскостопанската продукция е внос, като за сравнение до 1989 сме нетен износител и сме хранили всички страни от Съвета за Икономическа Взаимопомощ; цялата индустрия на стойност 120 млрд. долара към 1989 е разпродадена за 6 млрд. в изпълнение на приватизация, управлявана от назначени лица с длъжност „ликвидатор“; целият научен потенциал около всички тези индустрии бавно и сигурно е унищожен. Селата са пусти, държавата е изпълнена с разрухата на стари предприятия, къщи, читалища, църкви, души. От най-високият трон ни казват, че референдум е невъзможен (няма значение темата, важно е, че се твърди). Правителство, депутати и президент пандемично навлякоха черни маски с герба на България, сякаш сме на пиратски кораб. Разиграват се сценарии между 20-30 актьора в страната за сметка на милионите данъкоплатци, които вероятно, както в Италия, след време ще са длъжни да плащат операция за смяна на пола на някое невръстно дете, което машината е смляла в гаврата си с човека. (Тук се визира случая Мишел, излъчен по телевизията, където се разбира, че в Италия операция за смяна на пола се поема от държавата и струва 100 000 евро.) Режисьорът се кълне в ценности и в цивилизация, докато нарушава всички Божии заповеди и стриктно изпълнява седемте смъртни гряха, но да кажем , че е болен от безрелегиозност, както преди много години Солженицин диагностира на място. Странното обаче е, че нито един от 240 -те стола в Народното Събрание на Република България не съзря в това престъпление.

Но нека се върнем пак на престъпния комунизъм. И понеже опасенията на инициаторите на табелата „Комунизмът е престъпление“ са, че все още има хора, който помнят, какво е било тогава, то редно е да се признае, че е точно така. Ако го карам по спомени, то образованието от детската ясла до последен курс на висшето образование, плюс последващите научни и академични степени бе напълно БЕЗПЛАТНО. Като дете ходих на всички кръжоци и спортни дейности – БЕЗПЛАТНО. В училищата имаше лекар, зъболекар – БЕЗПЛАТНО. България впечатляваше с нивото на образованост и интелект. Здравеопазването беше напълно БЕЗПЛАТНО. Имаше лекари и медицински сестри по всички специалности и нямаше недостиг на медицински кадри. Строяха се пътища , училища, детски градини, заводи, кораби, градове, които бяха дишащи и архитектурно съобразени. Още е налична, ползваме, и е основна тази инфраструктура. Картата за почивка „ол инклюзив“ беше 35 лева за 14 дни. Нямаше човек без работа, ако някой искаше да „почива“ му намираха работа. В множество направления България беше на едни от първите места. Ето и примери.

България беше една от първите космически държави.

В енергетиката:

• АЕЦ Козлодуй с мощност 3760 MW – една от най-големите за времето си.

• ПАВЕЦ Чаира без европейски аналог. До днес. Някои „столове“ направиха така, че да я унищожат.

• Каскадата Белмекен – Сестримо – международна рядкост.

• Българските енергетици проучваха, проектираха и строяха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания. Днес българските енергетици се броят на пръсти.

В металургията:

• 1989г. България е 27-та металургична страна в света с 3 300 000 тона стомана.

• Патентът на инж. Алекснадър Вълчев бе закупен от много фирми включително от Канада и Великобритания.

• България участва в международната интеграция на газ от Русия със собствена микролегирана с азот стомана 10 ГСАФ.

• Методът за газово противоналягане на акд. Балевски е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20-ти век.

• С български технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти.

• Спиралошевните газопроводни тръби произвеждани в завода в гр. Септември намериха своя производител в нов завод… в Турция.

В химията:

• 4-то място в света по калцирана сода.

• 17-то място в света по производство на пластмаса.

• Първенство пред Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада в изкуствените текстилни влакна.

• Първи в света по производство на паста за зъби.

В машиностроенето:

• 89-та година в отрасъла има 730 завода с 430 000 работещи и 35 000 инженери, които осигуряваха 20 % от БВП и 55% от износа на страната. Днес произвеждаме уплътнители за прозорци на чуждите концерти под аутсорсинг.

• Три бяха световните фирми в производството на електрокари – Кларк САЩ, Тойота Япония и Балканкар България.

• Със 150 000 годишен износ България бе сред петицата на световните производители.

В корабостроенето:

• За четири десетилетия са построени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона, като печалбата от износа е в пъти повече от инвестицията в този отрасъл;

• Научно-изследователският и проектно-конструкторски институт по корабостроене във Варна е първият в Източния блок, който въвежда автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника. Перлата на европейското корабостроене ККЗ Варна бе продаден за 1 щ.д.

В инвестиционното машиностроене:

• Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини.

• Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена изцяло с българско оборудване.

• Заводът за помпи във Видин експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми в т.ч. и Сигма.

• Заводът Мир в Монтана работещ с лицензите на италианските Морандо и Келер, бе известен производител на комплектни линии за тухли и керемиди.

• Машиностроителният завод ”Вапцаров” в Плевен имаше международна специализация по производство на възли за атомни електроцентрали.

• Осемдесетте години в България имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи, 90% от които се експортираха в десетки страни от Близкия Изток и Западна Европа.

• 80% от оборудването и технологиите в инструменталното производство бяха закупени от западни фирми.

• Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали с над 1000 броя асортимент не отстъпваха на световните еталони.

• Заводът за производство на пектин и плодови сокове в Перник бе единствения на Балканския полуостров.

В електрониката и изчислителната техника:

• Завод за запаметяващи устройства в Стара Загора, памети и телеобработка във В. Търново, механични конструкции в Благоевград, магнитни глави в Разлог, печатни платки в Русе и Търговище, инструменти в Шумен, Благоевград, София, градивни елементи в Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог, организационна техника в Силистра и Самоков… УКВ радиостанции в Гоце Делчев, радионавигационна апаратура във Врана… окръжни и заводски изчислителни центрове… с над 100 000 души заети в производството и научното развитие.

В българския военно-промишлен комплекс:

• Развиват се военните заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори и учебни самолети.

• България произвеждаше бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика, твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство.

• След Втората световна война напълно разрушения ВПК е възстановен напълно и осигуряваше валутен доход над 1 млрд. щ.д., работни места за над 100 000 души и спираше необходимостта от внос.

Десетки заводи работеха с лицензи на западни марки като Фиат, Рено, Кока-Кола, Пепси-Кола, CSF, Варта, Кесборер, Пирели, Шльоман, Перкинс, АЕГ… Над 600 предприятия в мащаба на МСП са били подготвени да стартират с лицензи и съвместни договори със западни фирми. 1988г. икономическия директор на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайнър в 12 страници отделени за България казва, че програмата за МСП в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реалистична крачка към пазара. След 1989 г. новият ментор на родината бе впечатлен и ужасен от успехите на Научното разузнаване на България, затова първо заклеймиха него, а после цялата сфера на разузнаването и сигурността на държавата. (А, как иначе да смажат такава силна държава?!) И така нататък ….

И точно тук, когато „престъпният комунизъм“ е на върха на развитието на една нация и държавност „свършва“ студената война и вместо развитие, 33 години по-късно България е в плачевно материално, интелектуално, репутационно, духовно състояние. Точно тук, от където можеше нагоре, започва престъплението, за което нито един стол или трон от българския политически антураж не продумва и думичка. Точно тук започва разединението и погрома, за което инж. Иван Пехливанов казва: „Голямото престъпление на нашите перестройчици е, че разедини националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би завинаги“. Днес това разединение продължава да се вклинява и в най-дребните останали стожерчета на това, което се нарича род, родина, език, минало, нация, дух. Тази проказа на политическата стратегия – разделяй и владей – днес в изнемогата на интелектуалната и духовната си предателска нищета пуска последните, унищожителни капки отрова.

Четири са нещата, които движат обществените маси – единение/ разединение, житейски шансове, полагаеми се права и доверие/ недоверие. Това са социалните измерения на политическия риск. Видимо разединението расте, полагаемите се права намаляват, недоверието удря тавана, а житейските шансове се измерват със страх и ужас. Видимо е, че нивата на политическият риск са преминали онази червена линия, при която нищо социално не може да има виталност, камо ли развитие. Нужен е елит, който да промени този риск. Но трагедията е, че без да се оглеждаме за урсула или борел, тук, в България, на политическия фронт няма капка генетичен материал останал от цар Самуил, цар Цар Борис Михаил, цар Симеон Велики….няма капка българско самочувствие, воля, дързост, хъс. Позор. Останали са позьори, играчи, играчки, гробари на Родината.

Тогава остава народът. И на него естествено му идва въпросът: има ли капка логика, (за капка легитимност и дума не може да става), има ли поне една причина, за да приеме учебника за четвърти клас, в които пише, че с Конституцията от 1991 година на българите се дава право на образование, здравеопазване, труд и творчество (т.е. преди не е имало); да приеме за обвързващи по някакъв начин законите сътворени от облицовани столове, които не искат да имат език, род, родина, минало и бъдеще; да приеме чуждестранни високоплатени гастрольори да определят ценностната ни система, нашите приятели, врагове, минало и бъдеще; да приеме неговите данъци да плащат заплатите на столовете, на троновете, според които референдумът е невъзможен, на операциите за смяна на пола на децата, когато мама и тати или родител 1 и 2 не знаят или не могат; да приеме, че предстоят сезонни празници, а не Рождество Христово; да приеме диктатурата на глупостта…бих казала и престъплението… дори и с отвращение?! И отговорът на целия смислен български народ, сигурна съм, е еднозначен. Не.

Време е за диктатура на народа, народе…(!!!)

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 133

Свързани теми:featured trending българия

Следва

България е готова да подари оръжия за убийства на 12 000 деца в Украйна

Не пропускай

ДЕСИ АРТЕМИДОВА И БЛАГОРОДНИЯ ЕЛЕН РОСКО АКТЕОНОВ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Увеличават се населените места на воден режим в страната

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.

„Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество“, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция “ Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.

Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта „Осигуряване на вода“.

„Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме“, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.

От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.

„Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване“, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ наличният обем в яз. „Тича“ е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.

В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.

Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.

Post Views: 11

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?

Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев

Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е, че тогава вече няма да е важно за имаме до 3% дефицит. Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев.

Той подчерта, че и тази година не е сигурно, че ще успеем да се вместим в рамката на дефицит от 3%, защото всеки месец той расте с 1 милиард лева. А в края на годината традиционно са предвидени големи плащания. Този път обаче те няма да се случат, защото няма да има пари. Така нито ще бъде реализирана капиталовата програма, нито ще бъдат дадени 13-и заплати на служителите в държавата сфера.

„Големият бюджетен риск обаче е след като (евентуално) влезем в еврозоната. Тогава вече разюздаността и популизма могат да вземат връх. Защото 3-те процента дефицит вече няма да са важни. И ще можем да си правим не 18, ами и 28 милиарда. Гръцки сценарий в действие. Както реформите спряха веднага след влизането ни в ЕС през 2007 и започна голямото точене на еврофондове“, посочи още Владислав Панев.

Той подчерта, че другата драма в държавата в момента е в сектора на енергетиката. Ето защо:

„Последният парламент гласува такива огромни компенсации (всичко над 180 лева за мегаватчас), че сега се изплащат милиони на час. И то парите няма как да се вземат от нашите производители, както през 2022 година. Защото сега сме нетни вносители. Ще изгребем всичко, което можем. И на следващите дупе да им е яко. Въобще рулетката с популизма се завъртя със страшна скорост. И не виждам някой да иска да я спре.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 22

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.

Народно събрание на България

Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.

По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.

Избори

Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.

Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.

Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“

Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.

Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.

Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.

Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.

В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.