БЪЛГАРИЯ

В държавата на Режима Борисов се търгува с деца!

Много пъти све изнасяли случаи с деца под закрила.

Отскоро водим и полемика имат ли право хора със съмнителен имидж в обществото да стават осиновители и приемни родители.

Какво представляват институциите, призвани да закрилят правата на децата у нас? Какви са проблемите в тази сфера, работят ли ефективно тези институции, попитахме Йордан Тодоров от Конфедерация за защита правата на детето.

Г-н Тодоров, има десетки сдружения за закрила на детето, но има ли на практика реална защита на правата на детето у нас?
Сдруженията настина са безброй, но няма друга обществена форма, освен тях – трябва да се регистрираш някак, за да упражняваш такава дейност.

Друг е въпросът кой какво върши и за какво го прави – реализира ли закрила по конкретни казуси с деца… Натъквам се, направо казано, на злоупотреби. Ще говоря с конкретни примери:

На 27 февруари, преди празничните мартенски дни, баща и дете си играят на карти.

Детето „било” бащата и той го бутнал за закачка с думите: „Абе, ти ли ще ме биеш на карти?!”, детето взима една пластмасова чаша да се „отбранява” и настава шумотевица.

Бабата по майчина линия, т.е. тъщата, се възползва от момента, тълкувайки го „посвоему”, и се обажда в полицията. Пристига полицейска кола от Второ районно РУП, нахлуват в къщата, а полицаят вика линейка и казва на лекаря: „Напишете, че детето е било в несвяст!”. Лекарят отказва да го направи и между него и полицая започва пререкание. Полицаят почва да настоява да качат детето в линейката и да го закарат в „Пирогов”. Лекарят отказва и се сопва на полицая, че „Спешна помощ” постоянно е критикувана, че не може да покрие нуждите от спешно нуждаещи, а го занимават с глупости. Пише си съответния документ и дава копие от него на майката. И точно в тоя момент идва още една полицейска кола с двама служители, издърпват медицинския документ от ръцете на майката и й казват: „Качвай се в патрулката!”. Карат детето и майката в районното управление. По време на пътуването майката подразбира, че има служителка от „Закрила на детето”. А всичко, забележете, се развива в петък, след работно време и преди празничните дни за 3 март! Вътре в районното детето, разстроено, тръгва към майката, но го възпират с думите: „Сега ще видим майка ти кого обича повече – тебе, или баща ти!…” – Карат майката да подаде жалба срещу бащата за домашно насилие. Тя отказва, но на един по-късен етап я принуждават да го направи. Оттам качват детето и майката пак в патрулка и ги закарват в кризисен център „Вяра, надежда и любов”, и настаняват детето там. Наказателно оставят майката да се прибере пеш по вечерно време от кв. „Надежда” до кв. „Бенковски”. Детето остава в дома и постоянно плаче. На 10 е – още дете! И болно от астма, без помпа за дишане! Можело е при един пристъп направо да умре. Ден-два след престоя в дома получава някакви обриви и едва тогава разрешават на майката да го заведе на личния лекар за талон за влизане в болница. Приемат ги в болницата. И едва тогава детето разказва на майка си, че е бито в кризисния център и дори е заплашвано сексуално! Майката прави една експертиза, която потвърждава, че е възможно да е бито. Идва време да ги изпишат и детето, като вижда ония от „Закрила на детето”, избягва. Майката хуква след него и оттогава насам никой не е виждал нито детето, нито майката. Пуснали сме сигнал до прокуратурата, но няма резултат. Сега искам да ви обърна внимание на няколко нарушения. Да започна с това, че без заповед за извеждане на детето от дома му то е настанено в дом. Ето какво отговаря г-жа Ева Жечева от ДАЗД: че била предприета мярка полицейска закрила. Но тази мярка е 48 часа, а не няколко дни!..

Казахте, че в крайна сметка майката е подала жалба за домашно насилие…
Да, подала е жалба до прокуратурата, но не е подписала декларацията за задействане на процедурата. Жената е била под натиск и се е чудила как да задържи детето, да го прибере от кризисния център.
Какви са наблюденията ви върху приемното родителство? Проверяват ли се щателно кандидатите за приемни родители?
Процедурата за приемно родителство е направо измислена.

Разговарял съм с един от членовете на комисия за одобрение на кандидати за приемна грижа и той признава, че има големи нарушения. Удостоверенията за приемно родителство се издават със съдействието на дирекциите по социално подпомагане, които са териториални към общините, но не са подчинени на кметовете им. Така се размива отговорността. Шапката е Министерството на социалните грижи. Аз още в предварителния ни разговор ви казах, че самото сдружение, което представлявам, е от потърпевши от системата. Ние се самофинансираме, защото стимулът ни е тръгнал като личен проблем и сме се сблъскали с всички язви на тази система. Имаме член на сдружението, който живее в Холандия – една жена. Тя твърди, че ние вървим по най-лошото от холандската система във връзка с т.нар. закрила на децата. Сподели ни един случай, в който съседката й родила дете, но по-голямото дете на тази жена почнало да ревнува заради новороденото. Жената отишла в социалните служби да сподели проблема, за да й помогнат да го реши, и те й казали: „Няма проблем, утре ще дойдем!”. Отишли на другия ден и извели детето от семейството!

Пример от „съвършената” холандска система. Лошото е, че май се движим по нейния образец. Жената от Холандия, с която ние работим, беше много активна и по случая Меган в Англия. Помните, че тогава имахме една министърка на правосъдието, която каза, че не може да вземе отношение по този спор. Меган бе осиновена, а сега делото е в Страсбург. В дъното на процедурата с отнемане на деца стоят пари. На 19 януари в Народното събрание се състоя кръгла маса на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес“, а нашето сдружение презентира десет случая на чудовищни парадокси. Един от тях ще ви разкажа: Двойка родители имат 4 деца и живеят в Плачковци, община Трявна. Заповедта за извеждане на децата от биологичното им семейство представляваше две странички – от едната страна за двете деца, от другата – за другите две. В изложението нямаше никаква фактическа част, заповедта няма изходящ номер, няма печат. Ето с това хвърчащо листче са изведени децата на това семейство! Писахме жалба до главния прокурор на Република България, но от Върховна административна прокуратура, както обикновено, ни отвърнаха, че „няма достатъчно данни за престъпление”. Извеждането на децата от семейството става на 11 ноември миналата година. Сигнала не казват кой го е подал. Бащата на децата ни сподели, че имал пререкания с началник на отдел „Закрила на детето” в Трявна – жена, която преди години настанява бащата на тези деца в дом за сираци. Тогава на него му казват, че майка му е починала, а на нея казват, че детето й е починало… Майката, обаче, не вярва – идва в София и почва да си търси детето. Намира го и си го връща след няколко години. След което умира. След смъртта й вторият й съпруг осиновява детето, изучва го. Момчето завършва средно образование – дърворезба. Харесва се с някакво момиче от приложните изкуства и се женят. Това е историята на мъжа от Плачковци. Раждат им се децата. Едното от четирите е „Дете на годината” за Трявна. Явно за да си направят актив, от SOS-детски селища и отдел „Закрила на детето” – Трявна, ги посещават и им казват: „Много са ви лоши битовите условия, ще ви отпуснем 200 лева помощ, за да си боядисате къщата”. Хората боядисали къщата, но, въпреки това, после им взимат децата. Онази социална служителка, която някога изиграва такава фатална роля в живота на мъжа, бащата разказва, че активно съдейства да му отнемат децата. „Ти си расъл в дом и децата ти ще бъдат в дом!” му казала, а когато кметът на Трявна предлага на семейството общинско жилище, тя го прекъснала с думите: „После ще говорим!”…

Няма други подбуди за подобно поведение, освен материален интерес. Най-малкото дете, което се ражда седмаче, е настанено в Габрово, останалите три – в SOS-детски селища в Трявна. От bTV показаха репортаж по този случай. Моите критики бяха „отрязани” и обликът на предаването се получи следният: родителите нямат средства, държавата е добра, ние им дадохме предписание, те го спазиха и им върнахме децата. Само че им върнаха три деца, не четири!…

Как така?!
Четвъртото, седмачето, все още си седи в приемно семейство в Габрово. Ходят, виждат го, там е, но… Допреди половин месец детето, което вече е на 6 месеца, са го държали и можело да пристъпва на крака, а сега било със свити крачета и приемната майка го масажирала. Бащата разбира от дирекция „Социално подпомагане”, че детето било с детска церебрална парализа. Може и да е придобито заболяването – при висока температура, гърч, удар по главата и т.н. Ако се стигне дотам, обаче, да се доказва, аз съм убеден, че административният орган ще укрие много неща. Разговарях лично с най-голямото дете от трите, докато бяха в SOS-детски селища, и то ми разказа, че там го били малтретирани. Крещяли им, наказвали ги да стоят на колене с вдигнати ръце, да клякат – да стават, и им говорели, че родителите им са отишли да празнуват Коледа по София и не се интересуват от тях. /?/. Децата, естествено, са били дълбоко разстроени от тия приказки. Това си е чиста манипулация за постигане на т.нар. синдром на родителско отчуждаване. Да не говорим, че и при осиновяванията, и в приемната грижа, разделят братче от сестриче, което е силно травмиращо за децата. Бащата от Плачковци ни изпрати снимка на зачервяване зад ухото на голямото момиченце. Преди това бил подал един сигнал в полицията, че децата му са били неправомерно изведени от семейството и… те му правят акт от 200 лева за „неправомерен сигнал”!?! След случая със зачервяването, подава втори сигнал – за малтретиране на дете, и те пак му налагат акт за неверен сигнал – този път от 2000 лева! За да спре да се оплаква. Решават, че няма малтретиране, без да освидетелстват детето в „Съдебна медицина”. С бележка от джипи. Социален служител от SOS-детски селища ми размаха пред очите една хвърчаща бележка с думите: „Ето, нищо му няма на детето!” – диадемата му била наранила ухото!… Пред мен представителка на SOS-детски селища – Трявна, взе да крещи на бащата защо бил подал сигнал срещу тях. Един взе да ми обяснява, че бил психолог. Представете си как тези хора са „работили” със семейството! Знаете ли как?! – „Направи изолация на къщата, иначе ще ти вземем децата!”… Случаите не са един и два. На една майка й отнемат двете деца и ги настаняват в SOS-детски селища в Дрен. Жената си има втори мъж и ражда трето дете. Вторият й мъж я подкрепя напълно в това тя да си вземе децата и да ги гледат заедно и трите. Един член на нашето сдружение – жена от Брюксел, пое половината наем на жилището, в което живеят. Дойде в България – искаше лично да се запознае със случая. Оказа се, че в SOS-детски селища в Дрен по-голямото дете – момченце, 3 години го държат с епилепсия, без да го лекуват. Получавало е пристъпи, в които е прегръщало сестра си като вкаменено. До такава степен, че е можело да я удуши. С много усилия успяхме да върнем тези деца при майката.
Какви са изводите ви от всички тези потресаващи случаи?
Че институциите за закрила на детето и за обществена подкрепа постоянно досаждат, но формално. Липсват истинската загриженост и професионализмът. Ще ви кажа как работят. Бяха отишли в дома на едно семейство от Център за обществена подкрепа (ЦОП) – Перник, и казали на хората, преди да им върнат децата: „Абе, луфтът между чекмеджетата май е много голям!…”. Търсят причини като прах по дрехите и пр., за да не върнат децата. И което ми направи впечатление, във всеки един от случаите чакат да се завърши цикълът със заплащането на социалната услуга, и тогава връщат децата.
Питам се, доколко обществото знае всичко това?
Не го знае. Хората не са наясно, че има много родители, които не са си захвърлили децата, ами неистово се борят за тях с мрежа от институции. Тези институции не искат това да се знае, а играят една фалшива роля, разиграват някаква псевдохуманност, която прикрива истинската причина – пари! Знаете ли какво ни каза директорката на „Социално подпомагане” в Габрово по повод децата от Плачковци?! – Въпросната директорка си разпозна подписите на заповедта пред трима представители на сдружението ни и в присъствие на бащата на децата. Заповедта, която както ви споменах, бе без нужните реквизити, направо нередовна. Директорката обясни това с думите: ”Ами, тя заповедта е такава, защото нашата юристка така я е написала! Ние вече 2 години така работим!…”. Това не означава ли, че може да има и други неправомерно изведени от семействата им деца?! И най-страшната констатация от тази среща: Срещнахме се с началник отдел „Закрила на детето” – Габрово, и аз я попитах: „Добре де, юристката ви защо е направила такава заповед?!”, а тя ми отвърна: „Ние нямаме юристка!”?!? Оказа се, че онази директорка от социалното ни излъга. И то без да й мигне окото!
Каква е далаверата, грубо казано?
Не мога да го докажа, но имаме сведения, че част от приемните родители не са случайно подбрани.

Част от тях са хора близки и познати на някого от служителите в социалните служби, изобщо хора, за които има гаранции, че ще бъдат услужливи към системата – ще взимат пари и ще си траят. Системата от своя страна брани тези хора. Финансовият интерес не е този, който е официално оповестен в обществото. На приемен родител му се дават 740 лева на дете до 7-годишна възраст. За по-голямо дете се увеличават парите. Аз лично съм виждал това в таблица в офис на „Закрила на детето” – „Оборище”. Прави ми впечатление, че почва да се вдига и прагът на социалната прослойка, към която се насочва системата. Това вече не са само най-бедните, ами се върви към условно наречения среден социален слой. Всичко започва да прилича на една легална перачница на пари. По неофициална информация, за услугата „психологическа подкрепа” отпускат 3000 лева на дете на центровете за обществена подкрепа!… Така наречените ЦОП-ове са неправителствени организации с лиценз за работа с деца. Взимат си психолози, и това е всичко. След време се кандидатства по европейски проекти и се усвояват пари, които „цопват” в системата. Тя, в замяна, застава зад гърба им. Всичко е толкова опорочено, че ме е срам дори да произнеса думите сдружение, фондация, конфедерация и пр.!…

Казахте, че вече влизат сред пострадалите и средна класа хора, не само бедни и не само роми…
О, имаме един много интересен случай с ромско семейство! Направо е за филм. Млада ромка от село Бухово, Софийско, ражда бебе и дядо й й помага да си гледа детето. Тя обаче след време решава да отиде да работи в града. Отива в Пловдив да проституира там. Дядото и жената, с която той живее, българка, гледат с голяма любов бебето. В един момент майката отива да си види детето, но със сутеньора си, и скоро след това се появяват социалните от „Оборище”. Нахлуват в къщата с полицаи, държат се грубо, даже ударили дядото през ръката и откарват без заповед, без нищо, детето. Бабата, българката, отива при социалните и казва, че иска да се грижи за детето, но не й го дават. Предполагаме, че под натиск от страна на сутеньора, майката подписва декларация, от която по-късно се отказва, но късно. Детето първо е дадено на приемен родител – една жена. Тази жена, обаче потърсва бабата и я вика да гледа детето, защото трябвало да пътува зад граница. Бабата отива и гледа детето в дома на приемната майка близо месец. Биологичната майка иска да се откаже от подписа си в декларацията, която е подписала, но те, вместо да й помогнат – ускоряват осиновяването на детето! Само за няколко дни вписват детето в регистъра за осиновяване, осиновяват го, сменят му ЕГН-то, и – край! Бабата и дядото го преживяват много травмиращо. Дядото постоянно плаче. Непрекъснато ходи със снимката му!..
Има ли смъртни случаи на деца при приемни родители?
Да. Повърнало, пък се задушило и т.н. Имаме и един друг интересен случай в Бургас. Майката на бебето, Ралица, е социолог. Родила е на късна възраст, но не са й направили генетичните прегледи, които са задължителни за родилки в рискова възраст. Детето се ражда с мозъчна малформация и без гълтачен рефлекс. Започват да обучават майката как да го храни със сонда. Карат я да разпише декларация, че се отказва от детето. Тя отказва. Вметвам, че това се прави масово. Ако помните Айше, която беше при отец Иван… А в Закона за задълженията и договорите, дори и в Наказателния кодекс са предвидени случаи, в които следва да се тълкува, че при родилна депресия, интервенции и под въздействието на упойващи средства и медикаменти, човек не носи отговорност за собствените действия, а камо ли да го карат да разписва документи, и то не какви и да е, а за да му отнемат детето! Такъв документ се счита за нередовен. Детето на Ралица от Бургас го настаняват в някакъв медикосоциален дом, в който се оказва, че върлува вирусна инфекция и то се разболява там от вирусна бронхопневмония. Почват да й ограничават контактите с детето – не й дават да го вижда и да го храни. И в един момент, според нея, за да почине детето не в дома, а в болница, го пренасят с кола на социална служба, не с линейка, в болница, където то умира. А през това време Ралица вече е потърсила контакти с професори – дават й надежди, че на детето има шанс да му се помогне да живее. Уви!… Сега в момента с бебенцето на хората от Плачковци положението е същото – не го връщат на родителите, не му се помага да го лекуват.
Според вас, търгува ли се с деца в България?
Според мен се търгува. С неизрядни заповеди се извеждат деца, срещу което се взимат пари за приемна грижа и т.н. Това не е ли търговия?! Нарочно се поддържа тромава процедура, хаотично разпределена между институции с неясни цели. Да не отваряме и жестоката тема, че може би част от осиновените деца отиват за органи.

Едно дете струва да се „купи” от 10 000 до 70 000 лева. Ако се „разфасова” на органи, само за един орган ще вземат толкова пари. Вие наясно ли сте, че ние не знаем къде са тези деца, които са осиновени?! Сменени са им ЕГН-та, тези деца не знаят биологичните си родители… Примерно, това дете от с. Бухово ние не знаем къде е! Може да е зад граница вече…

Post Views: 136

Свързани теми:българия корупция скандал

Следва

Посочете ми едно цигане или по възрастният му еквивалент

Не пропускай

Громим мафията – Домуса и подкупа за Горанов никой не ги разследва

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Увеличават се населените места на воден режим в страната

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.

„Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество“, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция “ Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.

Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта „Осигуряване на вода“.

„Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме“, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.

От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.

„Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване“, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ наличният обем в яз. „Тича“ е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.

В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.

Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.

Post Views: 13

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?

Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев

Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е, че тогава вече няма да е важно за имаме до 3% дефицит. Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев.

Той подчерта, че и тази година не е сигурно, че ще успеем да се вместим в рамката на дефицит от 3%, защото всеки месец той расте с 1 милиард лева. А в края на годината традиционно са предвидени големи плащания. Този път обаче те няма да се случат, защото няма да има пари. Така нито ще бъде реализирана капиталовата програма, нито ще бъдат дадени 13-и заплати на служителите в държавата сфера.

„Големият бюджетен риск обаче е след като (евентуално) влезем в еврозоната. Тогава вече разюздаността и популизма могат да вземат връх. Защото 3-те процента дефицит вече няма да са важни. И ще можем да си правим не 18, ами и 28 милиарда. Гръцки сценарий в действие. Както реформите спряха веднага след влизането ни в ЕС през 2007 и започна голямото точене на еврофондове“, посочи още Владислав Панев.

Той подчерта, че другата драма в държавата в момента е в сектора на енергетиката. Ето защо:

„Последният парламент гласува такива огромни компенсации (всичко над 180 лева за мегаватчас), че сега се изплащат милиони на час. И то парите няма как да се вземат от нашите производители, както през 2022 година. Защото сега сме нетни вносители. Ще изгребем всичко, което можем. И на следващите дупе да им е яко. Въобще рулетката с популизма се завъртя със страшна скорост. И не виждам някой да иска да я спре.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 23

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.

Народно събрание на България

Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.

По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.

Избори

Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.

Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.

Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“

Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.

Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.

Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.

Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.

В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.