БЛОГ

Настъпи прекрасният и любим петък. Ден за уборка на мозъка и душевен панаир

Минути за култура – убили са шефа на операта. Шегувам се, жив и здрав си е, Господ здраве да му дава, друга е новината и е от столицата на Латвия, Рига. Тамошният театър „Едуард Смилги“ ще бъде домакин на представление, в което актьорите ще бъдат голи, но това не е всичко – всички зрители също трябва да бъдат голи. Мотивацията:
„Закупувайки билет, вие се съгласявате да гледате представлението голи; само голи зрители могат да участват в събитието. Всички участници в представлението също ще бъдат голи. Това гарантира интимността на преживяването!“

Наистина авангардно, но у нас такова нещо няма да се получи. Ще се яви някоя у́фатна булка, пичовете ще вдигнат самолетите, дамите ще започнат да разглеждат авиопарка и пилотите, а пиесата ще замине на майната си. Ами в антракта? Водиш дамата си да изпиете по коняк в барчето на театъра и си мандахерцаш зарзалите, а тя се чуди как да се гъне, та да е в по – добър ракурс. Мани, бегай, по – добре да се придържаме към традициите!

Четох откъс от съвременен учебник по история. Разказват колко унизителен е бил ритуалът на манифестациите по време на соца. Пошашках се какви неща учат децата, после се успокоих – не учат. За да учиш трябва да четеш, а цял випуск в Пловдив изкарали на матурата по БЕЛ двойки, както има викахме навремето – дузпи. Общо в страната 8 000, за тройките не ми се мисли. Ще седне некой да ти срича за за манифестациите, а нема да си гледа амфетките и райския газ у чалготеката! По телевизията ще им обяснят що е митинг и протест, а на самия протест полицаите ще им обяснят колко боли, като ходиш по такива места. Първо им изгладиха мозъците с комбинация от Болонската образователна система и тв формати за ергени и кулинария, а после ги полираха с рап и чалга. Само да са живи и здрави, всичко ще научат миличките, както и ние го научихме. Вапцаров помните ли: защото би ни безпощадно, живота с тежките си лапи, направо по устата гладни …

В Правителствена болница едно апартаментче от 500 квадрата го откриха наскоро, при последното почистване. И извикаха в един глас, я апартамент! Питаха предишния шеф Любчо Спасов, той вика, а, знам го, там пари на болницата не са харчени. И толкоз! Новият шеф нещо пелтечи, показва някакъв асансьор, аз ,вика, съм отскоро … Сетих се вица за оня наркоман, дето се напушил и паднал от петия етаж. Събрала се тълпа, момче, как си, какво стана? А той се огледал и казал, не знам бе и аз сега идвам.

Другарю директор, шефе, не 500 квадратни метра, а 5 квадратни сантиметра в болницата ти не трябва да има, за които не знаеш нищо. Иначе си събирай чеиза и заминавай да лекуваш, каквото там умееш, защото да управляваш не умееш. Някой му е плащал на това вода, ток, някой го е чистил. Знаеш и всички преди теб са знаели, ама прокуратурата сега има семейни проблеми. Нищо, то не е плет да изгние, някой ден ще се върнат към случая, ако не ви самоубият дотогава.

А кой е ползвал тоя жилфонд? Там някъде в кадър се търкаляше шише от уиски, същото като онова до шкафчето с кюлчетата. Пил съм го, супер е, ама цената му е като за собственик на шкафче с кюлчета, а в мойто има само хапчета.

Който и да е бил тоя глезльо, мълчи като партизанин, срам го е. За срам си е, такъв апартамент нямаше и Бай Тошо. То сауна, то джакузи, то луксозно обзавеждане. Нарочно я прекръстихте болницата да не е Правителствена, та да не направим връзка с оная епоха, да не помислим че се връщаме към времената на застоя и култа към личността. Не бойте се мишки, за култ трябва личност! За застой трябва да е имало някакво движение, различно от свободното падане.

Някаква кръчма за изчанчена бира си турила табелка „На привърженици на Възраждане не сервираме“. Сетих се за гениалните Илф и Петров /да не се бъркат с Петров и Боширов/, които написаха романа „Златния телец“, а от него е безсмъртният цитат „Бира се отпуска само за членове на профсъюза“. Това е било през 1931 година, през 2013 имаме еволюция, вече не говорим за членове, а за привърженици. Те членовете ги обслужват безотказно и по пълна програма, само привържениците им дават ядове.

А как ще ги разпознавате? По дрес кода – нашите са с раничка и тротинетка, а в ръката държат безкофеиново и обезмаслено лате макиато, каквото и да значи това. Има предложение да накарат „Възраждане“ да носят отличителен белег на ревера, някакъв умник дори споменава жълта звезда. Следващата крачка са факелните шествия и маршировката, а накрая идва Ванка с танка. Хем Ванка е набрал инерция, ще ни прегази като дизел цинкова кофа.

В един ден почина Берлускони и уволниха Гешев. За Берлускони ми е мъчно, за Гешев не очаквах, мислех че ще си избута мандата. По едно време си беше направил собствена полиция, па спецпрокуратура, па бронирани коли, па вила в резиденция „Бояна“ със специалния мултитемпературен шкаф за вино, па масрафи и изведнъж – лапай пръчката животно злоядо! Поучително.

Замислих се дълбоко и тъкмо да отроня скъпа мъжка сълза, Каскета игра двойка спатия под масата – мене, вика ме махнаха, щото казах че ще арестувам Путин. И атентат ми направиха, той оная пиратка си я брои за терористичен акт. Значи тамън да хване Вовата и го ушиха. Като във вица, тамън да я опъна и тя ми затвори телефона. Чак в Европа отиде да разправя тия тъпотевини, сума пара похарчи.
Нека си угажда, да не сме луди да ги дадем тия пари за нещастниците в Берковица, дето ги заля пороят и асфалтът им стана на юфка. Съответната министърка баш тогава се случи в Швейцария, та малко се натъжи, пиеше шампансктото и хайверът с много печал в очите, сьомгата и омарите направо и́ присядаха. Една друга преди време беше на Мачу Пикчу /истинкия, не тоя дето ги пращаме на него/ точно когато изтекоха данните на всички българи от НАП и тя също не си прекъсна отпуската. Па права е, то каквото имало – станало, вие знаете ли къде е Мачу Пикчу? На Мачу Пикчу у царевичака е, а това е по – далече даже от мичка си пайчина.

Та го махнаха Гешката, само гранивият вкус в устата ни остана от него. Може ли да си толкова тъп! Сто години на тоя пост и не си е заделил нито едно компроматче, не е скътал нито едно висящо дело, като дойде голямата нужда да си ги ползва тия хартишки. Ндаа, оказа се че макар и много рядко и аз мога да сгреша. Звучи нескромно? Майната му, скромността е път към забравата.
Започна месец на прайдовете, но и там се разделиха на първа класа и обикновена паплач. Първата класа се държи в сянка и раздава акъл, обикновената паплач се кичи с перушина и се чекне на високи токчета. За добро или лошо, по нашите земи тия работи протичат доста вяло, мисля че пикът отмина и има чувствителен спад. Никакви европейци не сме ние, едни прости колибари сме, та ако ще по три Харварда да завършим. Дето викат шопите, от Пена можеш да избегаш, от гена никога. И жълти павета ни наредиха хората, ние ги разкъртихме и си ги наредихме като калдъръм.

Почна курортният сезон, слънце като из ведро, време само за водни ски. За мен не е проблем, в кръчмата не вали, но по нашия край придоби бедствен размер. Правителството се държи като временно изпълняващо длъжността, па и толкова си могат. Както казват по врачанско, все се е Лалка женила, ама такъв чичко не е намирала.

През ум не ми минава, че им пука за мен, надявам се поне да имат инстинкт за самосъхранение. Защото ситуацията се променя с часове. Западният свят е в политическа и икономическа криза, а на източния фронт Леопардите и Брейдлитата горят като факли. Даже руснаците си хванаха един Леопард и сега германците се чудят кое е по – лошо, че ще им откраднат технологиите, или че ще разберат, че нема кой знае какви технологии.

Дъртият Сорос надуши нещо и се оттегли, остави дюкяна на наследника си. Дедо го погнаха с импийчмънт, оказа се че „Likely“, може би дори „Highly likely“ е затънал в корупция до клепарестите си уши, барабар с фамилията си. Тръмп го заплашват 400 години затвор, Урсула я раследват за ваксините, Шолц за корупция.

На практика светът се управлява от бъдещи затворници. Някои от тях ще се измъкнат, но после предстои да съди Той. Според обичая покойниците ги обличат в костюми, та Страшният съд ще бъде едно доста тържествено събитие. А дали ще има нужда от Страшен прокурор, щото на нас току – що ни се освободи един? Не е смешно, ама с тая една хемисфера дето ми тропа в главата толкова мога.
Сега предстои последният работен ден от седмицата. Така че по машините, а довечера по масите и наздраве!

Владимир Тупавичаров

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 301

Свързани теми:featured trending актуално блог българия култура

Следва

Приятелството си е приятелство, паролата е с пари

Не пропускай

АЗ, ПРЕДАТЕЛЯТ!

Продължи да четеш

БЛОГ

Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло

„Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло.

Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща.

Случайно видях разговорите ви в Месинджъра, както и някои снимки в мрежите от места, където сте били заедно на почивки. Предполагам не сте мислили, че ще разбера! Малко се изненадах…

Вижте наистина… лъжата е изкуство, което е майсторство!

Предполагам, че не си изненада, че се свързах с теб, след всичко, което винаги си знаела, а това, което прочетох, за теб никога не е било проблем, за мен вече също!

И така, Надя, иска ми се да знаеш няколко неща за ′′твоя ′′ Ивайло… преди да успеем в живота, живеехме в мъничка къща, спокойна и пълна с мечти.

Сбъднахме ги, благодарение на много работа и безсънни нощи!

Видях, че ти купува подаръци и те води на хубави места.

Какъв хубав живот, нали… ех..?!

Виждам, че е пропуснал да ти каже някой неща, така че:

Знаеш ли, че той нямаше една стотинка, когато се запознахме?

Знаеш колата му, нали?

Тя е моя!

Знаеш бизнеса му, нали?

И той е мой!

Навремето му помогнах, за да сбъдне мечтите си, работех денонощно, за да можем да имаме всичко това!

Знаеш ли истината за пътуванията ви и подаръците, които ти е подарявал? Плащаха се с моите пари, без мое знание разбира се. Да, той е същия този човек, който ти обещава небето и земята!

И на мен ми ги обещаваше, а разликата е там, че аз му ги дадох, а не той на мен!

Никога не съм била от типа жени, които държат мъжа си здраво и винаги е имал свободата си. За мен той беше мой партньор, моето всичко и всичко което правех и толкова много работех е, за да помагам не само на децата ни, но и на него, за да живеят един по-добър живот и да не са лишени от нищо.

Днес осъзнавам, че реално аз не съм познавала съпруга си.

Гарантирам ти едно: аз вече не го искам.

Знам, че си влюбена и вече няма от какво да се притесняваш, всичко е твое.

Веднага ще ти го изпратя, куфарът му вече е събран и е готов.

Надявам се да го направиш по-добър човек, какъвто мислех, че е!

Наслаждавай се на подаръка, който ти правя, безплатен е и вече е опакован, само че без колата, без пътуванията, без подаръците, без статута му в обществото и без всичко, което разполагахте благодарение на мен!

Всеки път, когато се опиташ да съблазниш женен мъж, се запитай.. Кой всъщност е той?… Независимо дали в работата или в личния живот, той е това (понякога всичко) благодарение на жертвите, които жената прави за него!

-Поздрави Виолета“

Post Views: 43

Продължи да четеш

БЛОГ

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии

Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова?

БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в действащото НС и да обясни – кой от народните представители и как е купувал на изборите гласовете на затворниците, които са лишени от правото на глас.

Това бе съобщено преди минути на пресконференция на социалистическата партия от Корнелия Нинова, написа Стоян Тончев на страницата си във Фейсбук, докато вървеше пресконференцията на БСП.

След нейното приключване журналистът от Поморие, който стана жертва на политическа поръчка в началото на 2016 г. и оживя по чудо, изригна с директно обръщение към председателя на БСП Корнелия Нинова:

„Нинова каза, че държавата се управлява от членове на групировките и мутри. Да не би някой това да не го знае?

И да си съдере задника БСП, ако не се захване с кметовете на ГЕРБ, ще го издуха отново и на следващите парламентарни избори, както и на местните.

Другарко Корнелия Нинова, главният прокурор Цацаров няма да Ви помогне да спечелите изборите, нито подчинените му прокурори. Той няма да се изправи срещу Борисов, Пеевски и сие, нито ще разследва приватизационните сделки свързани с тях. Още по-малко корупционните! Но знаете ли, другарко Корнелия Нинова, ГЕРБ са готови да жертват издигнати от тях кметове, както и прокуратурата да ги вкара в съда с обвинения, но за това се иска мощен обществен натиск.

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии. Мълчите, другарко Корнелия Нинова, и за кметовете на ГЕРБ (които са и на ДПС, общи са им). Как искате тогава народът да Ви повярва и да Ви последва?

И да повторя за последно в този коментар, като за дебили: Другарко Корнелия Нинова, ако БСП не започне да говори от парламентарната трибуна за зулумите на кметовете на управляващата партия, на парламентарните избори отново ще сте втора гъдулка, а може и да сте трета! Гласовете винаги тръгват от превърнатите във феодални владения общини, където гласът ви от много години не се чува.

На хората им омръзна, другарко Корнелия Нинова, от кръчмарските ви свади с Борисов!“ – завършва Стоян Тончев.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 56

Продължи да четеш

БЛОГ

Поколение на боклука: Нищо купено не работи

Преди около пет години купих стара сокоизстисквачка за седем долара от магазин втора ръка. Беше от онези малки, старовремски кухненски пособия, изглеждащи все едно са направени да устоят на взрив или удар с чук. Щом включих мотора с металното копче, задвижващият вал завъртя тежка керамична глава, създадена да изкормва вътрешността на разрязани наполовина лимони и портокали. Машината работеше прекрасно, почти като нова, затова погледнах серийния ѝ номер в интернет, за да разбера кога е произведена, предполагайки, че може да е почти на четиридесет години. Грешка. Произведена беше през 40-те години на ХХ век. Упоритото чудовище е на седемдесет и все още предоставя удовлетворение с всяко ползване.

Не мога да кажа същото за кафемелачките ми. Използвам множествено число, защото съм имал много кафемелачки, всички купени с оригиналните опаковки и счупени в рамките на година. Те би трябвало да са от качествените, с брус не с остриета, но отдавна спряха да изпълняват функциите си, завършвайки дълго пътешествие от далечните фабрики до безимените гробове на моето местно сметище. Имам цяла алтернативна кухня на същото сметище и скоро ще ми трябва допълнително място за още. За готиния мини-хладилник, който спря да изстудява след три години и никой не може да поправи. За яката прахосмукачка без торбички, която се запушва, щом мина с нея през килим. За комплекта измерителни чашки, които вече нямат числа и отметки за измерване. За остатъците от пирексовата тенджера, която се счупи, докато я вадя от фурната, и поръси пода с миниатюрни, остри парчета, толкова малки, че ще ги намеря чак когато се забият в нечий бос крак.

Има ли нужда да продължавам? Ще го направя. Важно е да стигнем до дълбокомислената, спекулативна част, където обсъждам какво означава предметите в нашия живот да ни деморализират чрез буря от повреди, но също е важно – за мен от емоционална гледна точка – да погреба читателя в детайли за моите безкрайни материални разочарования. Сладките жълти ръкавици, които жена ми купи от Таргет и се разплетоха на второто носене. Новият куфар, който не иска да стои прав, когато е пълен. Лаптопите, превърнали се в тухли месец след изтичането на гаранцията. Хибридът на 50 000 мили, който също се превърна в тухла, докато се движеше със 120 по магистралата, с отказали спирачки и волан. Оцелях по чудо, заплашвах със съд и производителят поправи колата безплатно. След две седмици, тя се счупи отново.

Същото важи и за малките неща. Телбод, неможещ да защипе пет листа. Кибрит, който дими, но не гори. Хартиени пликове, разцепени по ъглите от зле опаковано и течащо прясно мляко. Странно късите кабели на електроуредите. Две нови химикалки всяка седмица, защото не пускат мастило (поне не непрекъснато в линии), и всъщност не са химикалки, а просто идейни модели за химикалки. Потьомкин химикалки, реквизит. И още и още.

Сащисан как да измеря спада в качеството на простите предмети от ежедневието – развих темата пред моята публика в Туитър, където бързо събрах две хиляди отговора, най-дългата ми дискусия в социалните мрежи. Оплакванията бяха конкретни и оформяха повтарящи се модели. Единият от тях беше омраза към новите перални и сушилни, защото не перат и не сушат добре, след което се чупят. Дрехите, които влизат в тях, също не се харесват. Бивш топ шеф от Levi’s се включи, за да потвърди, че дънките не са това, което бяха. Любимите ми отговори в Туитър обаче са дребнавите. Например някой отбеляза, че съдържанието на сок в сока, спада. Друг наблюдавал, че разпенващият се течен сапун е нормален течен сапун, но разреден.

Много обвиняват правителството за тези проблеми. Смятат, че то е развалило сума продукти чрез екологичните регулации, довеждайки ги до бърза развала и до състояние на пълнеж за сметищата. Някои поставят вината върху търговските ни отношения с Китай и дори върху „злото на капитализма“. Крехките чипове в предмети, които не ги изискват, също попадат под обстрел на коментарите. Един тип философски отговори споменават зловеща обща тенденция към разпад на всичко човешко. „Има война срещу истинската стойност, състояща се от три части: война срещу качеството, война срещу парите, война срещу живота изобщо.“ Високопарна реторика, но разбираема. Когато моят де-електрифициран хибрид се превърна в огромен фучащ камък, в който аз и жена ми сме безпомощно завързани – заради престъплението, че се опитваме да спестим гориво и поражения върху планетата – някак си ми е трудно да не се почувствам измамен, преметнат.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Няколко от моите онлайн събеседници оспориха основната ми теза – че ситуацията се влошава, при това остро. Представиха икономически аргументи. Твърдяха, че нещата са по-лоши, защото ги искаме по-евтини, но ако вземем предвид инфлацията, качеството е каквото е било винаги. Не съм съгласен. Нашата нова пералня с измитите от символи врътки и копчета, с изтъркания в ъглите емайл, е най-скъпият модел, който съм купувал. Що се отнася до по-евтините неща – като жълтите ръкавици на жена ми – те не са евтини, те са без стойност. Всъщност, те имат отрицателна стойност, заради изхабения материал и изхабената енергия да отидем да ги купим, съответно да ги върнем – втора разходка, която просто не си струваше да правим. Вместо това, поехме загубата. И светът пое загубата. Малка, но минусите се натрупват.

През 19 век в Англия пишат Джон Ръскин и Уилям Морис, които вярват, че качеството на материалните предмети отразява и влияе на качеството на едно общество, дори на неговия дух. „Нямайте нищо в дома си“, казва Морис, бащата на движението „Изкуство и занаяти“, „което не знаете, да е полезно или не вярвате, че е красиво.“ Това ще е особено трудно днес. Наскоро жена ми имаше нужда от белачка за моркови. Трябваше ѝ спешно. Тази която купи, единствената в магазина, изглеждаше достатъчно добре, пък и разпознахме марката. За съжаление, белачката се провали в това да е полезна – не беше достатъчно остра, за да обели морков. Като моите химикалки, които не са химикалки, защото истинските химикалки слагат мастило върху хартия, нейната белачка, която не белеше, е недействителност, симулакрум, изображение на нещо, но не самото нещо.

Казват ни, светът става дигитален, и някой ден ще има дигитално недвижимо имущество, населено от хора с дигитални дрехи, пиещи дигитален портокалов сок, изстискан от дигитални сокоизстисквачки. Хората ще играят животите, които някога са приемали насериозно, животи, които някога са имали значение и тежест. Съдържанието на сок в сока ще стане нула, а старата ми физическа изстисквачка ще продължава да работи, докато останалата ми кухненска апаратура – няма. Не и по-голямата част от нея.

Аз също може да не издържа. Опасявам се, че няма. Психологическият дан на стоките, които не устояват, е че човек губи вяра, че бъдещето изобщо ще дойде. След това губи и интерес бъдещето да дойде, защото му се струва, че малко от това, което ползва или цени, ще бъде с нас да го посрещне.

Започваш да се чудиш – чие излизане от употреба се планира, на нашите продукти или на нас самите?

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Post Views: 94

Продължи да четеш