БЛОГ

Панелни мечти

Тази история не е моя. Не е и ваша, защото е много по-голяма от всички ни, взети заедно, барабар с айфоните ни, кабелните ни мечти и безжичните ни въжделения. Четири джи копнежите ни и селфи моралът ни нацупват засрамено джуки пред нея в поза за снимка. Тази история е нейна и е много повече от това, което някога ще се опитаме да направим в профилите си, в пробитите си слушалки и в показните си парти вселени. Тази история е за поле в сърце. И нищо повече, което да е важно… ама наистина.

ФАЗА ЕДНО – КОГАТО ТРЕВАТА СТАВА ПАНЕЛНА И ДО НЕЯ СЕ СТИГА С АСАНСЬОР

Баба стана на 82 години преди няколко дни, но според мен тя живя до 80. Точно до момента, когато всички заедно превърнахме небето й и полето й в телевизор, диван и гарсониера.

Тя е болна от Алцхаймер, деменция или просто от „страх“, както тя му вика. Най-големият шибаняк сред немците е Алцхаймер, но това едва ли е обяснено точно така в медицинската литература. „Скърбя по ягодовите поляни. Изпадам в дисбаланс. Във обща недостатъчност. Падам в медицината…“ е казал Рахнев. И баба е изпаднала в дисбаланс, в обща недостатъчност по ягодовите полета. Паднала е в медицината. Заболяване на „ума“, на краткосрочната памет и на очите, които стават обятни, за разлика от предишната им необятност, в която можеше да се удави дори косатката Уили от онзи романтичния филм за рибната свобода. Тя – баба, не косатката, не може вече да се оправя сама и затова се наложи нагледно да убием свободата й. Наложи се да спрем душата й да прави топлина, уют и баници и да се опитаме да й покажем колко е прекрасно да мечтае като всички нас – панелно. Комплексно, с такса за мечтите – асансьор, стълбищно осветление и чистачка, да й чисти излишните, защото прекаленото мечтаене излиза скъпо и се прави събрание на входа, ако възникне. И ние го направихме, за да види колко е прекрасно да живее. По градски.

ФАЗА ДВЕ – КАК ДА УБИЕШ ИСКРАТА САМО В ТРИ ЛЕСНИ СТЪПКИ

Ако искате да угасите искрата в човек, живял в кирпичена къща в една далечна махала, почти като по Йовков, отгледал пет деца, ходил бос, присъствал на бомбардировките край София, виждал самодиви, строил къща сам и лекувал всичко с магични билки, не за пушене, представете си, нещата са изключително прости. Трябва да изминете само няколко елементарни стъпки. Може и да си ги купите по Топ Шоп на промоционални цени, но и в домашни условия не е много сложно. Първо – обяснете на свободната му душа, дишала истински въздух и пила планинска вода, че тук доматите са пластмасови, разстоянията непреодолими пеша, а слънцето е луминесцентно, като през зимата има и енергоспестяващо в по-добрите магазини.

Кажете му също, че не знаем имената на всички продавачки в магазина, че не може да пазаруваме на тефтер, че за да се разходи до гората, му трябва лифт или минимум билетче за трамвай и че по полетата около блоковете не растат малини, а ТЕЦ-ове.

Ако това не помогне и обектът все още ухае на борови връхчета, от които се прави най-сладкото сладко на света и на детство, преминете към стъпка две. Създайте му музикална фонова среда, която да е изпъстрена не с шум на река в късна пролет (когато асфалтът ухае на дъжд, а светът е събран в цветовете на вишната пред твоята улица), а такава, наситена с говор от телевизор, бръмчене на компютър, надуване на автомобилни клаксони и звук от миялна машина. И за финал най-важното: мълчете! Когато тя е спряла, а погледът й издава, че е пак там, където има глъчка, където шуми гора, където се живее, ама наистина – вие мълчете. Мълчете, защото имате много работа, защото цъкате фейсбук или проверявате мейли от службата. Мълчете, защото нямате батерия, защото вайбърът ви се ебава, защото сте нервни или кисели. Мълчете. Сега не е времето, когато да чуете мечтите й, спомените й от безкрайни хора, от магични случки, от любов, от страх, от тогава, когато са искали да я откраднат, от погача – топла и вкусна, и от онази нова блуза, която сама си е изплела и е била хит сред всички баби на улицата за месеци напред. Сега не им е времето на нейните истории за оня истинския живот, затова мълчете.

ФАЗА ТРИ – ОБЩА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Когато видите, че обектът е спрял да се усмихва дори когато му предлагате италианска паста с песто, ягодово тирамису или сьомга на пара с черен трюфел и пяна от грах, най-вероятно сте успели да го интегрирате. Най-вероятно ръцете й, събрали в многото си гънки цялото ви детство – босо, рошаво и пълно, са станали по-меки, по-градски и са се научили да пускат дистанционното. Най-вероятно шегите й, диалектът й и благите й думи са се превърнали в емотиконки, а вие най-после може да бъдете спокойни. Не е нужно да обяснявате защо ви няма от сутрин до вечер, защо тук хората не се смеят толкова много, не псуват толкова често и не си ходят в къщите без предупреждение.

Не е нужно вече да разяснявате, че „честната дума“ и отключената врата на апартамента са за глупаците, за оптимистите, а не за столичаните.

Сега вече сте превърнали полето, баирите, дъхавите люляци и изсушената лайка в мазето в култивиран градски джънк.

Сега вече сте затворили жътварските песни, първите целувки до онзи стария орех след моста и звука от преминаващите влакове под звездите в добре стерилизирана зимнина. Стерилизирали сте всичко био, което може да се стерилизира, и доволни, в хармония със себе си закусвате киселото си мляко „Хармоника“ от био ферма за два и петдесет. Сега вече всичко е наред, защото истинският живот е за глупаците и за тези, болни от Алцхаймер. Истинският живот е останал в гънките на ръцете й и в небцето й, на което тя вика небе. „Имам нещо на небето, баба“ – казва, а на вашето небе има ли нещо?! Панелни мечти!

На баба,
която пази полето,
защото дори над балкона има небе… същото.

Post Views: 17

Свързани теми:featured trending блог

Следва

НАТРАПЕНА ТЕМА, КОГА ЖИВЯХМЕ ПО-ДОБРЕ: ПРЕДИ „ДЕМОКРАЦИЯТА“, ИЛИ СЛЕД НЕЯ?

Не пропускай

„Пет пари не струваш“

Продължи да четеш

БЛОГ

Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло

„Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло.

Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща.

Случайно видях разговорите ви в Месинджъра, както и някои снимки в мрежите от места, където сте били заедно на почивки. Предполагам не сте мислили, че ще разбера! Малко се изненадах…

Вижте наистина… лъжата е изкуство, което е майсторство!

Предполагам, че не си изненада, че се свързах с теб, след всичко, което винаги си знаела, а това, което прочетох, за теб никога не е било проблем, за мен вече също!

И така, Надя, иска ми се да знаеш няколко неща за ′′твоя ′′ Ивайло… преди да успеем в живота, живеехме в мъничка къща, спокойна и пълна с мечти.

Сбъднахме ги, благодарение на много работа и безсънни нощи!

Видях, че ти купува подаръци и те води на хубави места.

Какъв хубав живот, нали… ех..?!

Виждам, че е пропуснал да ти каже някой неща, така че:

Знаеш ли, че той нямаше една стотинка, когато се запознахме?

Знаеш колата му, нали?

Тя е моя!

Знаеш бизнеса му, нали?

И той е мой!

Навремето му помогнах, за да сбъдне мечтите си, работех денонощно, за да можем да имаме всичко това!

Знаеш ли истината за пътуванията ви и подаръците, които ти е подарявал? Плащаха се с моите пари, без мое знание разбира се. Да, той е същия този човек, който ти обещава небето и земята!

И на мен ми ги обещаваше, а разликата е там, че аз му ги дадох, а не той на мен!

Никога не съм била от типа жени, които държат мъжа си здраво и винаги е имал свободата си. За мен той беше мой партньор, моето всичко и всичко което правех и толкова много работех е, за да помагам не само на децата ни, но и на него, за да живеят един по-добър живот и да не са лишени от нищо.

Днес осъзнавам, че реално аз не съм познавала съпруга си.

Гарантирам ти едно: аз вече не го искам.

Знам, че си влюбена и вече няма от какво да се притесняваш, всичко е твое.

Веднага ще ти го изпратя, куфарът му вече е събран и е готов.

Надявам се да го направиш по-добър човек, какъвто мислех, че е!

Наслаждавай се на подаръка, който ти правя, безплатен е и вече е опакован, само че без колата, без пътуванията, без подаръците, без статута му в обществото и без всичко, което разполагахте благодарение на мен!

Всеки път, когато се опиташ да съблазниш женен мъж, се запитай.. Кой всъщност е той?… Независимо дали в работата или в личния живот, той е това (понякога всичко) благодарение на жертвите, които жената прави за него!

-Поздрави Виолета“

Post Views: 38

Продължи да четеш

БЛОГ

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии

Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова?

БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в действащото НС и да обясни – кой от народните представители и как е купувал на изборите гласовете на затворниците, които са лишени от правото на глас.

Това бе съобщено преди минути на пресконференция на социалистическата партия от Корнелия Нинова, написа Стоян Тончев на страницата си във Фейсбук, докато вървеше пресконференцията на БСП.

След нейното приключване журналистът от Поморие, който стана жертва на политическа поръчка в началото на 2016 г. и оживя по чудо, изригна с директно обръщение към председателя на БСП Корнелия Нинова:

„Нинова каза, че държавата се управлява от членове на групировките и мутри. Да не би някой това да не го знае?

И да си съдере задника БСП, ако не се захване с кметовете на ГЕРБ, ще го издуха отново и на следващите парламентарни избори, както и на местните.

Другарко Корнелия Нинова, главният прокурор Цацаров няма да Ви помогне да спечелите изборите, нито подчинените му прокурори. Той няма да се изправи срещу Борисов, Пеевски и сие, нито ще разследва приватизационните сделки свързани с тях. Още по-малко корупционните! Но знаете ли, другарко Корнелия Нинова, ГЕРБ са готови да жертват издигнати от тях кметове, както и прокуратурата да ги вкара в съда с обвинения, но за това се иска мощен обществен натиск.

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии. Мълчите, другарко Корнелия Нинова, и за кметовете на ГЕРБ (които са и на ДПС, общи са им). Как искате тогава народът да Ви повярва и да Ви последва?

И да повторя за последно в този коментар, като за дебили: Другарко Корнелия Нинова, ако БСП не започне да говори от парламентарната трибуна за зулумите на кметовете на управляващата партия, на парламентарните избори отново ще сте втора гъдулка, а може и да сте трета! Гласовете винаги тръгват от превърнатите във феодални владения общини, където гласът ви от много години не се чува.

На хората им омръзна, другарко Корнелия Нинова, от кръчмарските ви свади с Борисов!“ – завършва Стоян Тончев.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 54

Продължи да четеш

БЛОГ

Поколение на боклука: Нищо купено не работи

Преди около пет години купих стара сокоизстисквачка за седем долара от магазин втора ръка. Беше от онези малки, старовремски кухненски пособия, изглеждащи все едно са направени да устоят на взрив или удар с чук. Щом включих мотора с металното копче, задвижващият вал завъртя тежка керамична глава, създадена да изкормва вътрешността на разрязани наполовина лимони и портокали. Машината работеше прекрасно, почти като нова, затова погледнах серийния ѝ номер в интернет, за да разбера кога е произведена, предполагайки, че може да е почти на четиридесет години. Грешка. Произведена беше през 40-те години на ХХ век. Упоритото чудовище е на седемдесет и все още предоставя удовлетворение с всяко ползване.

Не мога да кажа същото за кафемелачките ми. Използвам множествено число, защото съм имал много кафемелачки, всички купени с оригиналните опаковки и счупени в рамките на година. Те би трябвало да са от качествените, с брус не с остриета, но отдавна спряха да изпълняват функциите си, завършвайки дълго пътешествие от далечните фабрики до безимените гробове на моето местно сметище. Имам цяла алтернативна кухня на същото сметище и скоро ще ми трябва допълнително място за още. За готиния мини-хладилник, който спря да изстудява след три години и никой не може да поправи. За яката прахосмукачка без торбички, която се запушва, щом мина с нея през килим. За комплекта измерителни чашки, които вече нямат числа и отметки за измерване. За остатъците от пирексовата тенджера, която се счупи, докато я вадя от фурната, и поръси пода с миниатюрни, остри парчета, толкова малки, че ще ги намеря чак когато се забият в нечий бос крак.

Има ли нужда да продължавам? Ще го направя. Важно е да стигнем до дълбокомислената, спекулативна част, където обсъждам какво означава предметите в нашия живот да ни деморализират чрез буря от повреди, но също е важно – за мен от емоционална гледна точка – да погреба читателя в детайли за моите безкрайни материални разочарования. Сладките жълти ръкавици, които жена ми купи от Таргет и се разплетоха на второто носене. Новият куфар, който не иска да стои прав, когато е пълен. Лаптопите, превърнали се в тухли месец след изтичането на гаранцията. Хибридът на 50 000 мили, който също се превърна в тухла, докато се движеше със 120 по магистралата, с отказали спирачки и волан. Оцелях по чудо, заплашвах със съд и производителят поправи колата безплатно. След две седмици, тя се счупи отново.

Същото важи и за малките неща. Телбод, неможещ да защипе пет листа. Кибрит, който дими, но не гори. Хартиени пликове, разцепени по ъглите от зле опаковано и течащо прясно мляко. Странно късите кабели на електроуредите. Две нови химикалки всяка седмица, защото не пускат мастило (поне не непрекъснато в линии), и всъщност не са химикалки, а просто идейни модели за химикалки. Потьомкин химикалки, реквизит. И още и още.

Сащисан как да измеря спада в качеството на простите предмети от ежедневието – развих темата пред моята публика в Туитър, където бързо събрах две хиляди отговора, най-дългата ми дискусия в социалните мрежи. Оплакванията бяха конкретни и оформяха повтарящи се модели. Единият от тях беше омраза към новите перални и сушилни, защото не перат и не сушат добре, след което се чупят. Дрехите, които влизат в тях, също не се харесват. Бивш топ шеф от Levi’s се включи, за да потвърди, че дънките не са това, което бяха. Любимите ми отговори в Туитър обаче са дребнавите. Например някой отбеляза, че съдържанието на сок в сока, спада. Друг наблюдавал, че разпенващият се течен сапун е нормален течен сапун, но разреден.

Много обвиняват правителството за тези проблеми. Смятат, че то е развалило сума продукти чрез екологичните регулации, довеждайки ги до бърза развала и до състояние на пълнеж за сметищата. Някои поставят вината върху търговските ни отношения с Китай и дори върху „злото на капитализма“. Крехките чипове в предмети, които не ги изискват, също попадат под обстрел на коментарите. Един тип философски отговори споменават зловеща обща тенденция към разпад на всичко човешко. „Има война срещу истинската стойност, състояща се от три части: война срещу качеството, война срещу парите, война срещу живота изобщо.“ Високопарна реторика, но разбираема. Когато моят де-електрифициран хибрид се превърна в огромен фучащ камък, в който аз и жена ми сме безпомощно завързани – заради престъплението, че се опитваме да спестим гориво и поражения върху планетата – някак си ми е трудно да не се почувствам измамен, преметнат.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Няколко от моите онлайн събеседници оспориха основната ми теза – че ситуацията се влошава, при това остро. Представиха икономически аргументи. Твърдяха, че нещата са по-лоши, защото ги искаме по-евтини, но ако вземем предвид инфлацията, качеството е каквото е било винаги. Не съм съгласен. Нашата нова пералня с измитите от символи врътки и копчета, с изтъркания в ъглите емайл, е най-скъпият модел, който съм купувал. Що се отнася до по-евтините неща – като жълтите ръкавици на жена ми – те не са евтини, те са без стойност. Всъщност, те имат отрицателна стойност, заради изхабения материал и изхабената енергия да отидем да ги купим, съответно да ги върнем – втора разходка, която просто не си струваше да правим. Вместо това, поехме загубата. И светът пое загубата. Малка, но минусите се натрупват.

През 19 век в Англия пишат Джон Ръскин и Уилям Морис, които вярват, че качеството на материалните предмети отразява и влияе на качеството на едно общество, дори на неговия дух. „Нямайте нищо в дома си“, казва Морис, бащата на движението „Изкуство и занаяти“, „което не знаете, да е полезно или не вярвате, че е красиво.“ Това ще е особено трудно днес. Наскоро жена ми имаше нужда от белачка за моркови. Трябваше ѝ спешно. Тази която купи, единствената в магазина, изглеждаше достатъчно добре, пък и разпознахме марката. За съжаление, белачката се провали в това да е полезна – не беше достатъчно остра, за да обели морков. Като моите химикалки, които не са химикалки, защото истинските химикалки слагат мастило върху хартия, нейната белачка, която не белеше, е недействителност, симулакрум, изображение на нещо, но не самото нещо.

Казват ни, светът става дигитален, и някой ден ще има дигитално недвижимо имущество, населено от хора с дигитални дрехи, пиещи дигитален портокалов сок, изстискан от дигитални сокоизстисквачки. Хората ще играят животите, които някога са приемали насериозно, животи, които някога са имали значение и тежест. Съдържанието на сок в сока ще стане нула, а старата ми физическа изстисквачка ще продължава да работи, докато останалата ми кухненска апаратура – няма. Не и по-голямата част от нея.

Аз също може да не издържа. Опасявам се, че няма. Психологическият дан на стоките, които не устояват, е че човек губи вяра, че бъдещето изобщо ще дойде. След това губи и интерес бъдещето да дойде, защото му се струва, че малко от това, което ползва или цени, ще бъде с нас да го посрещне.

Започваш да се чудиш – чие излизане от употреба се планира, на нашите продукти или на нас самите?

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Post Views: 91

Продължи да четеш