Свържете се с нас

БЛОГ

СМЪРТНИКА

Смъртник виждали ли сте? Седи си там, в своята килия. Привел е глава между коленете. Обхванал я е с ръце. Мълчи. Само мълчи. Последните тонове от гамата на живота поема, жаден. Някъде нощна птица буха. Щурецът свири трели като полудял. Вятър с клоните се заиграва. А всъщност чува само звуците от коридора. Утре светлината ще угасне. Слънце повече не ще усети. Цветя, из зелените поля повече не ще цъфтят за него. Изминалият си живот преосмисля. Дали боли, когато човек умира? Съзнанието дали страданието от въжето не притъпява? А, ако заспи, дали в съня си, ей така, няма да се помине? А нощта е толкова кратка. Ето…, стъпки по коридора. Издрънчаване на ключове по вратата желязна. Кой ли ще е палачът? Дали мустакатият или високият отляво? Ако вика дали ще помогне? Палачите едва ли ще се смилят. Ех, да можеше подобно птица да отлети.
Аз познавах Смъртника. Знаеше кога ще умре. На вас какво ви е? Живеете си живота и се надявате всеки ден. Мислите си че ще се събудите и утре. А ако знаехте датата? Дали усмивка щеше да се появи на лицето ви поне веднъж?
Всичко започна, когато се помина третият му по големина брат. Беше на 77 години човечецът. Уж прав и здрав, а на сутринта просто не се събудил. И така става понякога. Обикновено ги наричаме щастливци. Нима не е щастие да починеш без болка? На следващия ден при мен, в службата, дойде Смъртника. Тогава все още никой не го наричаше така.
– Докторе, аз ще умра – изрече едвам.
– Без това си полуумрял – отвърнах и се усмихнах.
– Наистина ли, докторе?
– Поне така изглеждаш. Но ако това ще те успокои, някой ден и аз ще умра.
– Не, ти не разбираш, докторе. Ще умреш, ама, а кажи ми кога?
– Че де да знам аз.
– Не знаеш, я. А аз знам.
– Аре, ве – изрекох и се засмях гръмогласно – Че да те взема тогава при мен. Тъкмо няма да се мъча с тези, които без това ще умрат. Ти ще ми ги посочваш.
– Ще умра на 77 години – изрече нашият пророк, без да обърне внимание на смеха ми.
– И защо точно на 77?
– Защото тати умря на толкова. После бати. Най-големият. След него по-малкият. А вчера и третият по големина, пак на 77.
– Аре, ве – успях да изрека само, този път без да се засмея – Е, значи имаш още десетина години.
– Седем.
– Че, малко ли са?
– Лесно ти е на тебе. Имаш-нямаш 50 години. А питаш ли ме мен?
Тръгна си той с наведена глава, а от следващия ден, изведнъж селото започна да го нарича Смъртник. Де, когото срещнал беше разказал на всички.
Бедата никога не идва сама. За зла участ, на следващата година почина и сестра му, отново на 77, а след още една и последният му брат. Отново на 77. Остана му само една сестра. Били са петима братя и две сестри. Колко е година време? Изтърколи се и тя и не щеш ли почина и последната му сестра. Дори няма да ви спомена, на колко? Да, вече нямаше и капка съмнение. Нашият Смъртник и той щеше да умре на 77. Нямаше такъв на село, който вече не го знаеше, а най-добре от всички го осъзнаваше самият той.
Изведнъж нашият Смъртник изостави всичко и заседна в кръчмата. Изтъпанчваше се пред вратата и чакаше да дойде кръчмаринът и да отвори. Жулеше люта ракия от сутрин до здрач, а да се докосне до някаква работа и през ум не му минаваше. Дворът му скоро буреняса. Докато минаваше по калдъръма бурените вече го удряха по главата, но да ги махне нямаше и намерение.
– То, и какво друго да правиш, докторе? – изричаше прегърнал чашата – И за какво? Като знам, колко малко време ми остава.
Допълнително масло в огъня наливаха и селските зевзеци.
– Колко време остана, брат? – изричаха в кръчмата.
– Че, колко…? – отвръщаше нашият едвам и скоро всички се заливаха в смях.
– Бабата мога ли да взема като се гътнеш – намесваше се дори селския глупак – Че тя млада още, а сам не се живее.
– Може и да не умреш пък – опитвах се да го успокоя понякога.
– Дано, ама надали – обаждаха се веднага от съседните маси.
Дружен смях наставаше и когато някой видеше ходжата да минава по улицата.
– Твоят минава – подмятаха веднага на Смъртника – Купи му кутия цигари на човека че да те изкъпе и опее хубаво. Малко остана и ще те поведе към гробищата.
Така се изтърколиха годините и 77-ата година чукна на вратата на Смъртника. Тогава нашият отиде до гробищата и си изкопа гроба.
– А датата знаеш ли? – увеличиха се подмятанията на зевзеците.
– Зимата ще да е – отвръщаше нашият и изваждаше от джоба си едно оръфано тефтерче, където чинно бе записал датите, на които се бяха поминали братята и сестрите му – Всички умряха зимата. Само най-малката ми кака, не. Есента беше.
После започваше да разгръща тефтерчето. Отваряше го на една страница, където бе си направил нещо подобно на таблица със записаните дати.
– Що не дойдеш да те прегледам – опитах се да го успокоя отново един ден – Да видим как е сърцето, кръвното. Едни изследвания да ти пуснем.
– Докторе, по-голям от Всевишния не си – изсумтя оня и аз повече не се обадих.
Зимата мина и отмина, а нашият оцеля. Редовно ходеше до гробищата за да си разчиства гроба от свляклата се пръст. Отдавна беше си уредил и сметките с ходжата. Беше му платил до последната стотинка за погребалната служба. Дойде пролетта, а после и лятото. Навсякъде се ширна зеленина, а нашият не умираше.
– Някакви новини? – питаха се хората сутрин.
– Не, не е умрял. Ей де е в кръчмата – изричаха други.
Наближаваше рожденият ден на Смъртника, когато щеше да прескочи 77 години и цялото село търпеливо зачака. Като един ден настана и той, а нашият отново го посрещна в кръчмата.
– Довечера ще е – изръси Смъртника – Родил съм се през нощта.
– Че то, вече не остана и за кога – захилиха се отново зевзеците.
После обиколи цялото село и поиска прошка от всеки един. Настана вечер и Смъртника се прибра в къщи.
Цяла нощ седяха пред портите му селяните. Седяха и чакаха, а хъркането на Смъртника се носеше из нощната тишина.
– Навярно умира – предполагаха някои.
– Да бе, цял живот не мога да мигна от хъркането му – изричаше някой комшия.
Настана утро. Слънцето се показа над хълма на гробищата и тогава изведнъж на двора излезе жената на Смъртника.
– Умря ли? – заобаждаха се от тълпата.
– Не, тъкмо се обърна на другата си страна – изрече жена му.
– Само лъже хората – изрече селския глупак и недоволен че няма да може да вземе бабата на Смъртника напусна, ругаейки.
По обяд се показа и самия Смъртник. Беше по-жив от всякога.
– Само Всевишният знае кой кога ще умре – промълви ходжата на всеослушание и тръгна по своите си дела.
На следващия ден в здравната служба цъфна избягалият покойник.
– Докторе, искам да ме прегледаш – изрече притеснен.
Мислех че след като е станал вече на 78 се е поуспокоил, но нищо подобно не видях. Приседна на кушетката и си съблече ризата.
– Докторе, не искам да криеш нищо. Всичко ми кажи в лицето. Умрял съм, нали?
– Моля?
– Докторе, призрак ли съм?
– А бе, какъв призрак сънуваш и ти?
Прегледах го повече за негово успокоение. Беше здрав като канара.
– Имам сянка. Значи не съм призрак, нали докторе. Вървя и я виждам. Ама искам и на рентген да ме сложиш – продължи нашият.
– Да се махаш от главата ми. Ей ся ще ти дам един рентген – не издържах накрая – Още малко и скенер ще поискаш.
– Докторе, защо не умрях? – продължи Смъртника, вместо да се впечатли от заканата ми. Беше абсолютно сериозен – Ти си се срещал с десетки мъртъвци. Много хора са умрели в ръцете ти. Кога умира човек, докторе?
Тогава изведнъж го съжалих и приседнах до него. „Смелият умира само веднъж, а страхливият хиляди пъти“ – изричаше често дядо ми. Този човек пред мен беше умрял милиони пъти, а продължаваше да е жив. По-скоро полужив, полуумрял. Заседнал някъде в пространството между света на живите и мъртвите.
– Искаш да знаеш моето мнение за смъртта ли, приятелю? – попитах тогава с най-благия си тон.
– Да – отвърна той обнадежден – Ти си специалиста. Няма кой друг да питам.
– Аз мисля че умират тези, които са привършили земните си дела – продължих – Тези, които няма повече какво да правят на земята. Не дават вече нищо от себе си, а само взимат. Тогава Всевишният ги прибира. А ти… Навярно има какво още да дадеш.
– Така ли мислиш?
– Сигурен съм в това. Всевишният знае че сърцето ти и душата ти още са пълни. Знае, че можеш още да раздаваш. Да правиш добро някакво за да радваш хората след теб.
– А знаеш ли какво е това добро, докторе?
– Това трябва сам да откриеш.
– А не съм ли стар вече?
– Никой не е достатъчно стар за да спре да прави добро.
Тръгна си той, а на следващия ден отново ме извикаха при него.
– Е, стига вече Смъртник – започнах го още от вратата – Омръзна ми да се занимавам с тебе. Ако ще умираш, лягай и го направи като хората. Имам толкова болни на главата си, които наистина умират.
– Не съм Смъртник вече – ухили се оня – Знам доброто. Затова те извиках.
Приседнах на пейката в двора без покана. Усещах добре че ще се случи нещо важно.
– Знам доброто, докторе – продължи оня – Виждаш ли онази ябълка? Аз съм я засадил. Всяка година ражда стотици ябълки. После, докторе, от семките покълват още стотици ябълки. Така до безкрай. Животът продължава. Няма никакво значение дали аз съм жив или мъртъв. И черешата до нея. И нея аз съм засадил. А също и мушмулата.
11 години още живя Смъртника след това. Почина на 88. През това време залеси цяла гора. През лятото събираше жълъди от гората. Засаждаше ги в двора си. После, като покълнат дръвчетата ги пресаждаше из безплодните места на Делиормана. А такива бяха безброй. След себе си остави цяла гора.
– Докторе, толкова време съм пропилял напразно – изричаше често – Можеше да залеся целия свят през това време. Не, животът не е кратък. Кратко е времето, през което ние го пропиляваме. Можеше да дам кислород на цяло поколение след мен. А сега? Живял съм напразно. Вършим толкова безполезни неща през живота си. А трябва толкова малко за децата ни. За децата ни, докторе. За нашите деца. Заради тях си заслужава да живеем и да им осигурим кислорода на бъдещето. Затова сме на този свят.
– Напротив, приятелю – успокоявах го винаги – Само за 10 години ти направи толкова много, колкото хиляди, дори милиони не са постигали на този свят.
– Така ли мислиш, докторе?
– Сигурен съм в това. Иначе животът ни щеше да бъде толкова хубав. Погледни само, колко паразити наоколо. Трябва да ги е срам че носят името човек, а те се гордеят че са паразити. Дори парадират с това. Само сучат благата, създавани от нас, приятелю. Заради тях ме е срам понякога да се наричам човек.
– Дали няма друг вид, докторе? Аз не искам да съм от същия вид като тях.
– Не, приятелю, няма друг вид. Просто те не са от нашия. Паразити някакви. Останки от миналото. Но съвсем скоро светът ще се отърве от тях. Ние няма да сме живи, но нашите деца, на които осигуряваме кислород ще го направят.
– Така ли мислиш?
– Сигурен съм в това.
Миналата година си отидох на село. Бяха изсекли гората на Смъртника. До последния корен. Седнах на един дънер и дълго плаках. Тихо и кротко. За да не ме видят паразитите, не помръднали и пръста си за тази гора. Не помръднали, но я изсекли. С правото, което им дава законът, измислен от самите тях. Що за свят е това? Нима това е светът на паразитите? Хората роби на паразитите ли са на този свят?
Оттогава не съм същият човек. Дълго седя на двора. Понякога си поплаквам. Навярно остарявам. Усещам се че избягвам хората. Където се те, гледам да не стъпвам. Говорят ми, но не ги чувам. Речта на вечно искащите паразити отдавна ми е чужда. Та аз не съм от техния вид. Не съм паразит. Аз съм от даващите. От вида на отдавна мъртвия Смъртник.
Докато тази година отново не отидох на село.
Знаете ли? Имаше хиляди кълнове. Дори милиони. От гората на Смъртника. Бяха се устремили към небето.
– Няма паразити, които да успеят да спрат кълновте на живота, Смъртник – изрекох, любувайки се на зеленото море – Ще смучат, ще смучат, и колко ще смучат? Някой ден всеки паразит умира от преяждане. Кой да го знае по-добре от мен? Ако не те, децата им ще преядат. Какво друго да прави паразита, освен да яде при това изобилие от кълнове на живота, които ние осигуряваме? На друго той не е научен. Ти откри смисъла на живота, приятелю. Хората винаги го откриват. Останалите просто се страхуват от смъртта. Почивай в мир.
Погледнах в далечината. Някакъв старец се бе навел и бучваше фиданки в земята с маниакална настървеност. Правеше го така сякаш никога нямаше да умре.
Веднага познах.
Беше човек.
Никакъв смъртник.
Ефраимов
24.08.2017

БЛОГ

Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло

„Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло.

Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща.

Случайно видях разговорите ви в Месинджъра, както и някои снимки в мрежите от места, където сте били заедно на почивки. Предполагам не сте мислили, че ще разбера! Малко се изненадах…

Вижте наистина… лъжата е изкуство, което е майсторство!

Предполагам, че не си изненада, че се свързах с теб, след всичко, което винаги си знаела, а това, което прочетох, за теб никога не е било проблем, за мен вече също!

И така, Надя, иска ми се да знаеш няколко неща за ′′твоя ′′ Ивайло… преди да успеем в живота, живеехме в мъничка къща, спокойна и пълна с мечти.

Сбъднахме ги, благодарение на много работа и безсънни нощи!

Видях, че ти купува подаръци и те води на хубави места.

Какъв хубав живот, нали… ех..?!

Виждам, че е пропуснал да ти каже някой неща, така че:

Знаеш ли, че той нямаше една стотинка, когато се запознахме?

Знаеш колата му, нали?

Тя е моя!

Знаеш бизнеса му, нали?

И той е мой!

Навремето му помогнах, за да сбъдне мечтите си, работех денонощно, за да можем да имаме всичко това!

Знаеш ли истината за пътуванията ви и подаръците, които ти е подарявал? Плащаха се с моите пари, без мое знание разбира се. Да, той е същия този човек, който ти обещава небето и земята!

И на мен ми ги обещаваше, а разликата е там, че аз му ги дадох, а не той на мен!

Никога не съм била от типа жени, които държат мъжа си здраво и винаги е имал свободата си. За мен той беше мой партньор, моето всичко и всичко което правех и толкова много работех е, за да помагам не само на децата ни, но и на него, за да живеят един по-добър живот и да не са лишени от нищо.

Днес осъзнавам, че реално аз не съм познавала съпруга си.

Гарантирам ти едно: аз вече не го искам.

Знам, че си влюбена и вече няма от какво да се притесняваш, всичко е твое.

Веднага ще ти го изпратя, куфарът му вече е събран и е готов.

Надявам се да го направиш по-добър човек, какъвто мислех, че е!

Наслаждавай се на подаръка, който ти правя, безплатен е и вече е опакован, само че без колата, без пътуванията, без подаръците, без статута му в обществото и без всичко, което разполагахте благодарение на мен!

Всеки път, когато се опиташ да съблазниш женен мъж, се запитай.. Кой всъщност е той?… Независимо дали в работата или в личния живот, той е това (понякога всичко) благодарение на жертвите, които жената прави за него!

-Поздрави Виолета“

Продължи да четеш

БЛОГ

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии

Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова?

БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в действащото НС и да обясни – кой от народните представители и как е купувал на изборите гласовете на затворниците, които са лишени от правото на глас.

Това бе съобщено преди минути на пресконференция на социалистическата партия от Корнелия Нинова, написа Стоян Тончев на страницата си във Фейсбук, докато вървеше пресконференцията на БСП.

След нейното приключване журналистът от Поморие, който стана жертва на политическа поръчка в началото на 2016 г. и оживя по чудо, изригна с директно обръщение към председателя на БСП Корнелия Нинова:

„Нинова каза, че държавата се управлява от членове на групировките и мутри. Да не би някой това да не го знае?

И да си съдере задника БСП, ако не се захване с кметовете на ГЕРБ, ще го издуха отново и на следващите парламентарни избори, както и на местните.

Другарко Корнелия Нинова, главният прокурор Цацаров няма да Ви помогне да спечелите изборите, нито подчинените му прокурори. Той няма да се изправи срещу Борисов, Пеевски и сие, нито ще разследва приватизационните сделки свързани с тях. Още по-малко корупционните! Но знаете ли, другарко Корнелия Нинова, ГЕРБ са готови да жертват издигнати от тях кметове, както и прокуратурата да ги вкара в съда с обвинения, но за това се иска мощен обществен натиск.

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии. Мълчите, другарко Корнелия Нинова, и за кметовете на ГЕРБ (които са и на ДПС, общи са им). Как искате тогава народът да Ви повярва и да Ви последва?

И да повторя за последно в този коментар, като за дебили: Другарко Корнелия Нинова, ако БСП не започне да говори от парламентарната трибуна за зулумите на кметовете на управляващата партия, на парламентарните избори отново ще сте втора гъдулка, а може и да сте трета! Гласовете винаги тръгват от превърнатите във феодални владения общини, където гласът ви от много години не се чува.

На хората им омръзна, другарко Корнелия Нинова, от кръчмарските ви свади с Борисов!“ – завършва Стоян Тончев.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Продължи да четеш

БЛОГ

Поколение на боклука: Нищо купено не работи

Преди около пет години купих стара сокоизстисквачка за седем долара от магазин втора ръка. Беше от онези малки, старовремски кухненски пособия, изглеждащи все едно са направени да устоят на взрив или удар с чук. Щом включих мотора с металното копче, задвижващият вал завъртя тежка керамична глава, създадена да изкормва вътрешността на разрязани наполовина лимони и портокали. Машината работеше прекрасно, почти като нова, затова погледнах серийния ѝ номер в интернет, за да разбера кога е произведена, предполагайки, че може да е почти на четиридесет години. Грешка. Произведена беше през 40-те години на ХХ век. Упоритото чудовище е на седемдесет и все още предоставя удовлетворение с всяко ползване.

Не мога да кажа същото за кафемелачките ми. Използвам множествено число, защото съм имал много кафемелачки, всички купени с оригиналните опаковки и счупени в рамките на година. Те би трябвало да са от качествените, с брус не с остриета, но отдавна спряха да изпълняват функциите си, завършвайки дълго пътешествие от далечните фабрики до безимените гробове на моето местно сметище. Имам цяла алтернативна кухня на същото сметище и скоро ще ми трябва допълнително място за още. За готиния мини-хладилник, който спря да изстудява след три години и никой не може да поправи. За яката прахосмукачка без торбички, която се запушва, щом мина с нея през килим. За комплекта измерителни чашки, които вече нямат числа и отметки за измерване. За остатъците от пирексовата тенджера, която се счупи, докато я вадя от фурната, и поръси пода с миниатюрни, остри парчета, толкова малки, че ще ги намеря чак когато се забият в нечий бос крак.

Има ли нужда да продължавам? Ще го направя. Важно е да стигнем до дълбокомислената, спекулативна част, където обсъждам какво означава предметите в нашия живот да ни деморализират чрез буря от повреди, но също е важно – за мен от емоционална гледна точка – да погреба читателя в детайли за моите безкрайни материални разочарования. Сладките жълти ръкавици, които жена ми купи от Таргет и се разплетоха на второто носене. Новият куфар, който не иска да стои прав, когато е пълен. Лаптопите, превърнали се в тухли месец след изтичането на гаранцията. Хибридът на 50 000 мили, който също се превърна в тухла, докато се движеше със 120 по магистралата, с отказали спирачки и волан. Оцелях по чудо, заплашвах със съд и производителят поправи колата безплатно. След две седмици, тя се счупи отново.

Същото важи и за малките неща. Телбод, неможещ да защипе пет листа. Кибрит, който дими, но не гори. Хартиени пликове, разцепени по ъглите от зле опаковано и течащо прясно мляко. Странно късите кабели на електроуредите. Две нови химикалки всяка седмица, защото не пускат мастило (поне не непрекъснато в линии), и всъщност не са химикалки, а просто идейни модели за химикалки. Потьомкин химикалки, реквизит. И още и още.

Сащисан как да измеря спада в качеството на простите предмети от ежедневието – развих темата пред моята публика в Туитър, където бързо събрах две хиляди отговора, най-дългата ми дискусия в социалните мрежи. Оплакванията бяха конкретни и оформяха повтарящи се модели. Единият от тях беше омраза към новите перални и сушилни, защото не перат и не сушат добре, след което се чупят. Дрехите, които влизат в тях, също не се харесват. Бивш топ шеф от Levi’s се включи, за да потвърди, че дънките не са това, което бяха. Любимите ми отговори в Туитър обаче са дребнавите. Например някой отбеляза, че съдържанието на сок в сока, спада. Друг наблюдавал, че разпенващият се течен сапун е нормален течен сапун, но разреден.

Много обвиняват правителството за тези проблеми. Смятат, че то е развалило сума продукти чрез екологичните регулации, довеждайки ги до бърза развала и до състояние на пълнеж за сметищата. Някои поставят вината върху търговските ни отношения с Китай и дори върху „злото на капитализма“. Крехките чипове в предмети, които не ги изискват, също попадат под обстрел на коментарите. Един тип философски отговори споменават зловеща обща тенденция към разпад на всичко човешко. „Има война срещу истинската стойност, състояща се от три части: война срещу качеството, война срещу парите, война срещу живота изобщо.“ Високопарна реторика, но разбираема. Когато моят де-електрифициран хибрид се превърна в огромен фучащ камък, в който аз и жена ми сме безпомощно завързани – заради престъплението, че се опитваме да спестим гориво и поражения върху планетата – някак си ми е трудно да не се почувствам измамен, преметнат.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Няколко от моите онлайн събеседници оспориха основната ми теза – че ситуацията се влошава, при това остро. Представиха икономически аргументи. Твърдяха, че нещата са по-лоши, защото ги искаме по-евтини, но ако вземем предвид инфлацията, качеството е каквото е било винаги. Не съм съгласен. Нашата нова пералня с измитите от символи врътки и копчета, с изтъркания в ъглите емайл, е най-скъпият модел, който съм купувал. Що се отнася до по-евтините неща – като жълтите ръкавици на жена ми – те не са евтини, те са без стойност. Всъщност, те имат отрицателна стойност, заради изхабения материал и изхабената енергия да отидем да ги купим, съответно да ги върнем – втора разходка, която просто не си струваше да правим. Вместо това, поехме загубата. И светът пое загубата. Малка, но минусите се натрупват.

През 19 век в Англия пишат Джон Ръскин и Уилям Морис, които вярват, че качеството на материалните предмети отразява и влияе на качеството на едно общество, дори на неговия дух. „Нямайте нищо в дома си“, казва Морис, бащата на движението „Изкуство и занаяти“, „което не знаете, да е полезно или не вярвате, че е красиво.“ Това ще е особено трудно днес. Наскоро жена ми имаше нужда от белачка за моркови. Трябваше ѝ спешно. Тази която купи, единствената в магазина, изглеждаше достатъчно добре, пък и разпознахме марката. За съжаление, белачката се провали в това да е полезна – не беше достатъчно остра, за да обели морков. Като моите химикалки, които не са химикалки, защото истинските химикалки слагат мастило върху хартия, нейната белачка, която не белеше, е недействителност, симулакрум, изображение на нещо, но не самото нещо.

Казват ни, светът става дигитален, и някой ден ще има дигитално недвижимо имущество, населено от хора с дигитални дрехи, пиещи дигитален портокалов сок, изстискан от дигитални сокоизстисквачки. Хората ще играят животите, които някога са приемали насериозно, животи, които някога са имали значение и тежест. Съдържанието на сок в сока ще стане нула, а старата ми физическа изстисквачка ще продължава да работи, докато останалата ми кухненска апаратура – няма. Не и по-голямата част от нея.

Аз също може да не издържа. Опасявам се, че няма. Психологическият дан на стоките, които не устояват, е че човек губи вяра, че бъдещето изобщо ще дойде. След това губи и интерес бъдещето да дойде, защото му се струва, че малко от това, което ползва или цени, ще бъде с нас да го посрещне.

Започваш да се чудиш – чие излизане от употреба се планира, на нашите продукти или на нас самите?

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 6 дни

Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Защо си журналист?

Защо взеха журналистите на подбив? Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна

България влиза във война, чакат ни атентати Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент

Така одиозната мутра от Банкя смятал да приключи политическата си нарцистична кариера и да си осигури пълна неприкосновеност Простака мафиот...

БЪЛГАРИЯпреди 4 седмици

Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци

Главчев подписа „споразумение“ за изпращане на наши войски във бандеровска Украйна Министерският съвет прие решение (по заповед на западните служби),...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 часа

Окончателно! ЦИК обяви по колко депутати ще имат партиите. „Величие” остава извън парламента

Поименният състав на новото 51-во Народно събрание трябва да бъде оповестен до неделя ГЕРБ-СДС има 69 депутати, ПП-ДБ – 37,...

ПОЛИТИКАпреди един ден

Кирил Петков: Няма да приемем Борисов за премиер

Той уточни, че има няколко задачи, които могат да бъдат постигнати Отговорността да се направи правителство е на най-голямата политическа...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Пеевски: Новото начало е необратим факт! И това е окончателно! Благодаря за доверието!

Съзнавам каква огромна отговорност за мен и за новото начало е това доверие и ще я оправдая, казва той Оттук,...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Светът се разцепи на две зони на влияние

И светът се пропука наполовина: длъжниците атакуват кредиторите Десетки световни лидери, представляващи най-влиятелните държави в света, хиляди журналисти, стотици събития...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Ще признаят ли Путин и Русия най-накрая реалността, че запада няма да ги остави на мира?

Украинското нахлуване в Курск, което беше разгромено, промени правилата на играта и вероятно ще доведе до прекратяване на съществуването на...

СВЯТ

СВЯТпреди 23 часа

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“...

СВЯТпреди 3 дни

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат...

СВЯТпреди 4 дни

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП...

СВЯТпреди 5 дни

Балансът на силите в световната икономика се измества от Г-7 към БРИКС

През следващите пет години световната икономика ще разчита повече на страните от БРИКС, отколкото на страните от Г-7, показват данни,...

СВЯТпреди 5 дни

Авиокомпаниите започват да напускат Германия

„Луфтханза“: Авиокомпаниите започват да напускат Германия Заради високите държавни такси и политиката за климата авиокомпаниите намаляват присъствието си в Германия....

Най-четени