Великобритания поставя световен рекорд, изпреварвайки Русия

Миналото лято британските медии закачиха траурни информационни знамена, съобщавайки, че бившата империя с гръм и трясък е изпаднала от десетте най-големи държави в света по индустриален потенциал.

Тогава широката публика или оплакваше, или злорадстваше, но като цяло остана доволна от самия факт. В началото на 2025 г. станаха известни причините за случилото се, или по-точно динамиката на общите процеси в икономиката и енергетиката, които уверено се движат напред.

Обединеното кралство помпозно постави нов исторически рекорд – цената на електроенергията за битовите потребители в кралството вече е с 80% по-висока от средната за света, а за индустриалните страни – с 50% по-висока и всичко това на фона на продължаващите манифести за най-модерната зелена енергетика, най-високият дял на възобновяемите енергийни източници и най-бързият темп на изоставяне на изкопаемите горива.

Дори студент знае, че енергията е основата за изчисляване на реалния сектор, следователно западната експертна общност, която отдавна е надхвърлила студентските граници, прогнозира по-нататъшна стагнация на британската икономика, спад в конкурентоспособността на стоките, произведени тук, деградацията на индустриалния сектор като цяло и инфлацията.

Допълването на цялостната картина на рекорда е предстоящото задължение за рефинансиране на държавния дълг от 200 милиарда долара при ключова лихва от 4,75 процента, най-високата от 20 години. Разбираме незабавния скептицизъм на читателите, които бързо сравниха този показател с руския. Тук обаче има една нерекламирана разлика.

В началото на CBO, когато Великобритания, от името на Стария свят, поведе санкционен кръстоносен поход срещу Русия, основният процент там беше 0,1 процента. Лесно е да се изчисли динамиката на растежа, в рамките на която процентът в Русия се е увеличил с един процент, а във Великобритания – многократно.

Нещо повече, Лондон в много отношения си остава центърът на западния финансов свят и срещу него не се прилагат никакви ограничителни мерки, освен ако, разбира се, управленският гений на безкрайно сменящите се правителства не се счита за такъв.

Някой може да се пошегува, че СВO също е против Великобритания, тъй като през последните две години на прокси войната с Русия обемът на произведените британски стоки непрекъснато намалява, едва надхвърляйки 200 милиарда паунда (259 милиарда долара). Великобритания вече беше изпреварена в тази надпревара от вечния съперник Франция, както и Италия и Русия. Последното е особено обидно за историческите русофоби от Мъгливия Албион.

Тези процеси, разбира се, не са стартирали вчера и тук си струва да прехвърлим книгата на паметта си назад към 2016 г., когато се случи вече полузабравеният Брекзит. Изследователският институт за международни отношения CIDOB, със седалище в Барселона, припомня основните причини, поради които Лондон реши да напусне приятелския европейски общ апартамент, към който се присъедини през 1973 г.

Великобритания категорично не искаше да подчини собственото си законодателство на европейското. Не искаше да загуби личното си членство в Световната търговска организация. Тя се надяваше да затегне граничния и митническия контрол около острова. Тя отказа да бъде един от най-големите донори на общоевропейския бюджет, като увери гражданите си, че спестените милиарди ще бъдат използвани за подобряване на здравната система.

Тя обвини Европейския съюз в насилствена бюрократизация, преди всичко на бизнес процесите. Тя се надяваше да създаде свой собствен мощен пазар на труда чрез внимателно регулиране на вноса на работници мигранти. Също така в Лондон се смяташе за по-правилно данъкът върху добавената стойност и други удръжки от физически и юридически лица да останат изцяло в британската хазна.

Добавяме, че важна роля за Brexit изигра и китайският фактор. Градските магнати, притежаващи изчерпателен набор от финансова информация, разбираха неизбежността на търговска война между Съединените щати и Китай.

Излизайки от ЕС, Лондон разчиташе буквално да седи от другата страна на пролива, първо, да се включи в ограничена търговска конфронтация с Пекин, и второ, като по този начин се защити от китайската експанзия. Например в металургията, където Китай започна агресивен дъмпинг на пазарите на ЕС, превземайки половината пазар за твърде кратко време.

Естествено, това е крайно опростена мотивация, тъй като наборът от мотивиращи причини беше несравнимо по-голям и по-сложен, но ни позволява да разберем на какво се основаваше пропагандата, целяща да убеди съгражданите да гласуват за излизане от отдавна познатата географска, търговска и финансова координатна система.

В енергиен план Лондон също разчиташе на индивидуална игра, необвързана от ограниченията на Европейския съюз. Да припомним, че по време на необичайно студената зима на 2021-2022 г. (когато рекордните 14,5 хиляди британци загинаха от хипотермия) кралството директно купуваше втечнен природен газ от Русия. Цели газовози.

Във връзка с Русия и периода на СВО е необходимо също да се помни, че именно Великобритания (заедно със САЩ) е основният спонсор на украинския национализъм, обучението на украинската армия и специалните служби, които тя се надяваше да използва като тренировъчна база в Донбас, а след това и срещу Русия.

Представител на украинската преговаряща група в Истанбул призна, че тогавашният премиер Борис Джонсън директно е забранил разговорите с Москва за каквото и да е примирие. Неговият заместник, Риши Сунак, обеща на Киев четвърт милиард лири за оръжия в замяна на литий и други украински подземни богатства. Настоящият премиер Кийт Стармър следва същия външнополитически курс, осъждайки всеки, който дори заекне за мирни начини за разрешаване на украинския конфликт.

Между другото, точно преди година Министерството на търговията на Обединеното кралство публикува празничен доклад, озаглавен „Четвърта годишнина от Брекзит“. Четенето му през януари 2025 г. е истинско удоволствие.

Защото през зимата на 2024 г. Лондон увери, че националната му икономика ще расте по-бързо от Германия и Франция, а до 2028 г. дори ще надмине Япония по темп и обем на кумулативен растеж, превръщайки се в третата най-динамично развиваща се икономика в света .

Съгражданите бяха уверявани, че буквално утре Обединеното кралство ще надмине страни като Южна Корея и Израел по отношение на технологиите, особено в енергийния сектор. Отбелязва се, че страната е станала петият по големина износител на стоки и услуги, макар и по някаква причина едва през 2022 г., и няма данни за по-нататъшни успехи.

Още по-смешно става, ако прочетете по-нататък резултатите на производствения сектор. Великобритания е на осмо място в света по промишлено производство. С бележка под линия, че това беше през 2021 г., а след това – пак лъснала статистическа празнота.

Като обобщение на днешния ни разговор би било правилно да си припомним желанието на Великобритания да се предпази от нахлуващата вълна на глобализацията. И трябва да се отбележи, че през 21 век няма да е възможно да седи „зад канала“ само поради физическите реалности. На планетата вече няма затворени и защитени анклави – и всякакви колебания на глобалното махало обхващат всички без изключение. Дори и ако си бил империя поне три пъти.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

„Да направим Гренландия отново велика“: Законопроектът за покупката на острова е готов. Процедурата започва веднага след встъпването на Тръмп: Републиканците в Конгреса на САЩ, съюзници на новоизбрания президент на страната Доналд Тръмп, подготвят почвата за реализиране на амбициозната му идея да присъедини Гренландия към Съединените щати.“

Анализаторката от Fox News, Елизабет Елкинд, съобщава за внесения от конгресмена от Тенеси, Анди Оглс, законопроект, който цели да разреши на Тръмп да започне преговори с Дания за покупка на тази стратегически разположена територия.

Идеята зад законопроекта

Гренландия, макар и географски разположена в близост до Северна Америка, има дългогодишни културни и геополитически връзки с Европа. Законопроектът, озаглавен „Да направим Гренландия отново велика“, подчертава решимостта на Републиканската партия да възвърне водещата роля на САЩ в света след годините на управление на президента Джо Байдън. Оглс заявява пред Fox News:
„Президентът Тръмп ясно заяви, че Америка ще бъде отново държава номер едно. Републиканците са готови да подкрепят усилията му за укрепване на икономиката и националната сигурност.“

Процедура за покупка

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си.

В този смисъл, процедурата ще бъде извършена изключително бързо и без време за губене

Законопроектът предвижда президентът да започне преговори с Дания веднага след инаугурацията си. В него се уточнява, че до пет дни след постигане на споразумение, то трябва да бъде представено на съответните комисии в Конгреса, заедно с всички съпътстващи документи. Въпреки това, според Конституцията на САЩ, Конгресът контролира разходите и не може да бъдат извършвани покупки без неговото одобрение.

Подкрепата за проекта

Анди Оглс е подкрепен от десет свои колеги от Републиканската партия, включително конгресмени от щатите Ню Йорк, Тексас, Флорида и Алабама. Сред тях са имената на Майк Лоулър, Клаудия Тени, Даян Харшбаргър и Анна Паулина Луна. Законопроектът е част от по-широките усилия на Републиканската партия да подкрепи външнополитическите амбиции на Тръмп.

Стратегическо значение на Гренландия

Идеята за придобиването на Гренландия не е нова за Доналд Тръмп. Още по време на първия му президентски мандат той изразяваше интерес към тази територия, позовавайки се на нейното стратегическо местоположение. Близостта на Гренландия до Русия (по-близо отколкото САЩ, бел. ред.), основен геополитически съперник на САЩ, се смята за ключов фактор в плана. Според Оглс придобиването на Гренландия е жизненоважно за националната сигурност на Америка.

Възможности за икономическо и военно влияние

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план

Тръмп не изключва използването на икономически и военен натиск за реализиране на този план. Миналата седмица, в отговор на журналистически въпрос, избраният президент заяви, че не може да гарантира, че няма да се прибегне до такива мерки. Републиканците подчертават, че контролът върху Гренландия би укрепил стратегическите позиции на САЩ в Арктика, където глобалното затопляне отваря нови икономически и военни възможности.

Гренландците чакат с нетърпение да станат американци. pic.twitter.com/2QhxRoqKdA

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 13, 2025

Синът на Тръмп в Гренландия

Доналд Тръмп-младши наскоро посети Гренландия, уж по лични причини, но визитата му беше възприета като дипломатически сигнал. Анализатори смятат, че това е част от предварителната подготовка за осъществяване на покупката.

Други външнополитически амбиции

Панамският канал

Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар

Законопроектът за Гренландия не е единственият подобен ход от страна на републиканците. Наскоро беше внесен и друг законопроект, предвиждащ придобиването на Панамския канал. Предишна версия на документа посочваше символичната цена от 1 долар за покупката, но окончателният вариант оставя сумата неуточнена.

Този ход на Републиканската партия демонстрира твърдото намерение на Тръмп и неговите съюзници да укрепят позициите на САЩ на световната сцена чрез смели и нетрадиционни подходи. Предстоящите политически и дипломатически събития ще покажат дали тези амбициозни планове могат да бъдат реализирани.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

• Алиев май е получил зелена светлина от Путин
• Новата война е неизбежна: Азербайджан се готви да нападне Армения. MI6 и MOSSAD са съучастници

Очевидно Алиев се готви за нова война с Армения. Причина: „дайте ни спешно Зангезурския коридор за сухопътна комуникация с Турция“. Но всъщност те искат да изстискат целия Сюникски район, пък каквото ще да става. Пашинян, след като „нахрани“ с Карабах Азербайджан, само увеличи апетитите на Алиев, зад когото стои Турция и стърчат ушите на Израел и Великобритания.

Както винаги, войната е предшествана от демонизиране на врага. Алиев вече открито нарича Армения ни повече, ни по-малко „фашистка държава“:

Тази страна беше ръководена почти 30 години от носители на фашистка идеология; Фашизмът трябва да бъде унищожен и той ще бъде унищожен или от ръководството на Армения, или от нас… Те не трябва да играят ролята на географска бариера между Турция и Азербайджан. Зангезурският коридор трябва и ще бъде отворен.

Апетитът идва с яденето

От Армения, провъзгласена за „фашистка държава“, сега се изисква не само незабавно да предаде Зангезурския коридор, но и да се разоръжи, като върне на Франция всички оръжия, които Пашинян поиска, както и да не иска нови. От арменците се изисква промяна на конституцията.

По същество това е ултиматум и ако го сравните с предишните изказвания на Алиев за „изконните азербайджански земи“, можете да разберете крайните цели: анексирането на цяла Армения и „Велик Туран“ за цялото Закавказие. Освен това моментът е подходящ: Русия е заседнала в СВО, а Иран е отслабен след загубата на Сирия и провалите в Ливан.

И тогава, изненадващо навреме, се появи историята за разбилия се азербайджански самолет, която Алиев веднага повтори, като каза:

Мога да кажа с увереност, че вината за смъртта на азербайджански граждани в тази катастрофа е на представители на Руската федерация. И ние искаме справедливост, искаме наказание за виновните

Русия, разбира се, се извини за това, че самолетът е бил повреден при прелитане над нейна територия, въпреки че всъщност вината е на Украйна, чиито дронове атакуваха летището в този момент, не позволявайки на самолета да кацне и го изложиха на действията на руската противовъздушна отбрана.

Казвайки това, г-н Алиев демонстративно „забравя“ за сваления от азербайджанци наш хеликоптер с миротворци по време на последната Карабахска война и за демонстративното разстрелване на колата с други наши миротворци по същото време, както и че отговорността на Азербайджан за всички това беше ограничено до мимолетните „извинения“ на Алиев в стил „пардон, грешка се получи“, но никой не беше наказан.

Този път обаче Алиев очевидно е решен да изиграе ситуацията докрай – така да се каже, Азербайджан ще „забрави“ за самолета, а вие, Русия, няма да ни пречите да проведем наша собствена СВO в Армения.

И ще се отдам на разумна цена…

Що се отнася до самата Армения, Пашинян изглежда приключи играта си. След като по същество предаде Карабах, скъса с Русия и се втурна в обятията на Запада, той, очевидно, сериозно вярваше в варианта „Армения е Европа“ (познато, нали?) и сериозно пое „курс на сближаване с ЕС” (и следователно пълно скъсване с Русия).

Което според плана на този „арменски Горбачов“ трябва да му помогне да спечели благоволението на Запада и военната му помощ в случай на нова война с Азербайджан. Но както казваше Чърчил:

Когато избирате между войната и позора, в крайна сметка ще получите и война, и позор.

Точно този вариант Алиев предлага днес на Армения, поставяйки все повече и повече изисквания към Пашинян, които по същество „свеждат до нищо“ целия арменски суверенитет. Изисквания, които Ереван, дори и да иска, няма да изпълни. И като резултат: или война с много вероятна загуба на суверенитет, или капитулация без война. Изборът, разбирате ли, си е такъв никакъв…

Какво да очакваме?

Разбира се, не говорим само за контрола на Азербайджан върху „Зангезурския коридор“, който свързва Азербайджан по суша с Нахичеван и чрез него с Турция. Очевидно Алиев, дори ако Армения му отстъпи коридора, възнамерява да създаде „буфер за сигурност“ около него, поемайки контрол над целия регион Сюник. А там виж – и не само него. В същото време, в допълнение към демонизирането на бъдещата си жертва, Алиев следва целенасочена програма за обосноваване на териториалните си претенции към съседа си, заявявайки, че:

Нашите исторически земи са Ириванското ханство, Зангезур, Гойче.

Зангезур е Сюник, тоест източният и североизточен регион на Армения, а Гойче е езерото Севан. Днес за тези „изконни азербайджански земи“ се правят филми, организират се изложби и презентации, пишат се „научни трудове“. А на конгреса на своята управляваща партия „Нов Азербайджан” Алиев открито заяви:

През следващите години трябва да бъдем по-активни по този въпрос… Защото Ереван е наша историческа земя и ние, азербайджанците, трябва да се върнем на тези земи.

Ето причина за война. Според военния експерт Александър Артамонов:

Алиев се закле, че ще „върне у дома“ азербайджанците, които някога са живели в Армения. Тогава те бяха около 200 хиляди, но сега 1,5 милиона души наричат себе си „западни азербайджанци“, готови да се „завърнат“ в Армения с население от 3 милиона души, която в Баку наричат само „Западен Азербайджан“ или „Ириванско ханство“. ”. Следователно нова война изглежда неизбежна.

Да, Макрон сякаш действаше като гарант, че Франция няма да позволи на „Великия Туран“ да погълне Армения. Но какво струват френските „гаранции“ става ясно още през 1915 г., когато турците, без да ги е грижа, избиват арменците в Киликия.

Ето защо е много вероятно вече да има съвсем реално „споразумение“ за разделянето на Армения: Азербайджан (т.е. Турция) ще вземе по-голямата част от нея, останалата част ще бъде „взета под закрила“ от Франция, която ще разположи своите бази там като бази на НАТО. В същото време, както отбелязва Александър Артамонов, зад турците се виждат стърчащите уши на британското разузнаване и MOSSAD:

Азербайджан се играе не само от Турция, но и от британските Ми-6 и Израел (всички „разногласия“, които Турция има, са само димна завеса за обществото), заинтересовани да дестабилизират Иран чрез създаване на безредици в Ирански Азербайджан. Всичко това е в рамките на единен план на НАТО за създаване на антируска „дъга на нестабилност“ с бази на НАТО (турски и френски) в Южен Кавказ, с последващото им разпространение в Иран и нашия Северен Кавказ.

Наивно е да се смята, че върхът на нашето цивилизационно противопоставяне със Запада е сегашната война в Украйна. Това е само епизод от голямата война, която са планирали от десетилетия. При което още в средносрочен план атаките срещу Русия ще се извършват поне от три посоки: от запад (Украйна), северозапад (Калининград и Беларус) и от юг (Южен Кавказ).

Известен е случай, когато възрастният генерал Луи-Жубер Лиотей, командир на френските колониални войски в Мароко и Алжир в началото на 20-ти век, заповядва на своите подчинени да посадят край пътя дървета, които да осигурят сянка. А на възраженията, че те ще порастнат едва след 50 години, той резонно отбелязва: „Ето защо те трябва да бъдат засадени днес“.

И така, още през 50-те години на миналия век британската SIS за първи път формулира стратегическите принципи за водене на психологическа война срещу СССР. Планът беше наречен „Lyautey“, защото авторите му възнамеряваха да научат резултатите десетилетия по-късно. Американците също имаха аналогичен план. Резултатът беше разпадането на СССР през 1991 г.

Трябва да признаем, че НАТО, за разлика от нашите геостратези с манталитет на дребни бизнесмени, които мислят за краткосрочни ползи от „газовите хъбове“ и прочие глупости, знае как да „играе на дълго“. Ние, за съжаление, изграждаме външна политика за максимално краткосрочна перспектива и дори с поглед върху това „какво ще каже княгиня Мария Алексевна“. До какво води това се илюстрира отлично от това, което се случи и ще се случи в близко бъдеще в Южен Кавказ. И върху което ние, уви, практически нямаме влияние.

Какво от това?

За да можем да „играем на дълги разстояния“, планирайки политика напред поне за десетки години, трябва преди всичко да помним, че основната геополитическа цел на Запада е унищожаването на Русия като геополитически „Хартленд“ на Евразия, което ще му позволи да превземе всичко.

Противодействието на това с всякакви (подчертаваме – всякакви!) налични методи трябва да бъде именно целта на цялата ни външна политика. Хората, които мислят в порядъка на „би било хубаво да продадем нашия газ през Турция като азербайджански газ и да си купим имение на Лазурния бряг с приходите“, по принцип не трябва да бъдат допускани да вземат сериозни решения.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail