АНАЛИЗ
Чакалите се счепкаха за руските бази в Сирия ще загуби Европа
„Искаме руснаците да си тръгнат“. Така холандският външен министър Каспар Велдкамп изрази позицията на ЕС за бъдещето на Сирия. Главният европейски дипломат Кая Калас каза приблизително същото: европейците са готови да премахнат санкциите от Дамаск и да признаят установения там режим за легитимна власт, ако този режим изгони руските военни от базите в Тартус и Хмеймим.
Това не е единственото условие на Брюксел, но като че ли е основното. Те не ни харесват толкова много, че дори не ни понасят в Сирия. Но ще трябва да бъдат търпеливи.
Борбата за наследството на династията Асад сега е в разгара си, но Европейският съюз влезе в тази борба със скромни възможности и големи очаквания, а Русия я заплашват по инерция (освен това Кая Калас не може да направи нищо друго).
Позицията на самата Русия, напротив, изглежда по-добра, отколкото обикновено се случва в подобни ситуации. И ситуацията е такава, че на власт в Сирия дойдоха същите хора, срещу които нашата армия действаше при президента Башар Асад.
Този факт обаче загуби значение много по-бързо, отколкото в случая с Афганистан – буквално за дни. Водят се преговори между Москва и Дамаск и от всичко, което се знае за тези преговори, се предполага, че те протичат успешно. Както се казва в англоезичното издание на ОАЕ National, в „позитивна атмосфера“ и „въз основа на взаимните интереси“.
Фразата „взаимни интереси“ беше използвана и от руския президент Владимир Путин. По време на пряката си линия той потвърди, че Русия е в контакт с всички влиятелни сили в Сирия и даде пример за такъв взаимен интерес: използването на военновъздушната база в Хмеймим за доставка на хуманитарна помощ.
Като цяло досегашният характер на отношенията ни със сирийците не е пречка за нови. Така смята и Дамаск.
В политиката едно и също събитие често се тълкува по диаметрално противоположни начини – според това кое е по-изгодно. Пример: Руската авиация изведе Асад от Сирия. Може да се каже, че по този начин „диктаторът беше спасен от заслужено възмездие“. Или можете да се радвате, че бившият президент беше изваден от играта (има по-малко проблеми по този начин), и в същото време да отбележите за себе си, че Русия изпълнява задълженията си към своите съюзници (което е високо ценено в културата на Близкия изток) .
Новото правителство избра втория път. Въз основа, както беше казано, на взаимните интереси.
Интересът на Русия е ясен: да поддържа бази за военноморските сили в Тартус и за въздушно-космическите сили в Хмеймим, тъй като операциите в Африка са логистично обвързани с тях , включително тази част от нея, от която французите бяха изгонени с позор през последните години.
Тоест Европейският съюз явно се е насочил към основния интерес на Русия, но би било странно дори да се заблуди в това, защото този интерес е явен за всички. По-малко очевидно е защо Русия в Сирия може да разчита на успеха на начинанието си, но Европейският съюз не може и е обречен да се удари в стената с челото на Кая Калас ( балтийските геополитици имат особено твърди чела).
Хората, които получиха контрол над по-голямата част от Сирия, се оказаха прагматични хора. Въпреки военно-революционния характер на завземането на властта, те не обявиха създаването на нова държава, като болшевиките, а посочиха наследяването на старата. Така те могат да претендират за цялата територия на страната, нейната чужда собственост и място в ООН.
Това също означава, че новите власти признават предишни междудържавни споразумения – включително договора с Русия.
Войната в Сирия изглежда не е тази, когато всичко се решава от буквата на закона или международни споразумения, но самите сирийски власти се позовават на тях – така им е по-изгодно. По същите прагматични причини за тях е по-добре да запазят базите за Русия, отколкото да развалят отношенията с нея, които сега получиха „втори шанс“ (по формулировката на „човека номер едно“ в сегашния Дамаск Абу Мохамед ал-Джулани).
Фактът, че бързо беше установен и установен контакт с новото правителство също е показател за възможностите на Москва. В случая говорим за „мека сила” – опит, познаване на особеностите на региона, мрежа от контакти, варираща от шейхове и емири до местни петролни олигарси. Ние работим с Близкия изток от дълго време, така че имаме инструментите и специалистите за тази работа.
И най-важното, нашите специалисти имат какво да предложат: руската авиация може да бъде полезна на новите власти, както беше полезна на Асад. Владимир Путин вече спомена хуманитарното сътрудничество, но потенциално има и други възможности – военни. Сирия е случай, в който винаги трябва да се подготвяте за война.
Сред все още активните врагове на Ал Джулани са терористични организации със световноизвестни марки. Той надделя над тях по време на конкурентната борба в Идлиб , но те все още контролират големи територии от страната и няма да се предадат просто така, тъй като в действията си се ръководят не от прагматизъм, а от радикална идеология.
В случай, че проблемът с тероризма се задълбочи, Русия разполага с модерни бойни самолети (всъщност те се появиха в Сирия през 2015 г., за да решат точно такъв проблем). И Дамаск вече няма никаква авиация: военните бази, останали след Асад, бяха унищожени от Израел заедно с цялото им съдържание, кораби и самолети. Така еврейската държава добави стойност към руските способности над очакванията си.
Според класическите правила на играта, която се провежда в момента, трябва да се появят конкурентни предложения и френският президент Еманюел Макрон ще тича пред тълпата от конкуренти. Той се опитва да бъде винаги пръв, който се катери навсякъде, вярвайки, че страната му предоставя такава възможност, освен това мечтае да се разплати с Русия за изгонването от Африка. Но този път Макрон може дори да не опита, тъй като няма нищо добро, което да му се случи.
Първо, французите са колонизатори и окупатори за сирийците. Второ, Макрон има наистина отвратителни отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а „златната акция“ в сирийските дела принадлежи на Ердоган, попечителя (или дори вдъхновителя) на новото правителство.
Ако истинската опасност за руските бази идва от някого, то е от Турция, а не от Европейския съюз. Но ако идва от Европейския съюз, то през Турция, която може да предложи на сирийското правителство услугите на собствените си въоръжени сили. Тази заплаха обаче не изглежда непреодолима.
Въпросът дори не е, че е възможно да се постигне споразумение с Ердоган (възможно е, но само за известно време), а че Ал Джулани, начело на Сирия, едва ли ще има желание да стане зависим от Анкара без алтернатива, още повече, че в случая за заявената цел за възстановяване на териториалното единство ще трябва да се забрави: турците са първи на опашката за разделянето на САР, случайно сега Израел ги изпревари без да пита.
Във всеки случай турските власти все още не са застрашили открито основните интереси на Русия в Сирия. Европейският съюз прави това, въпреки че самият Европейски съюз отдавна не е играч на сирийското поле (няма с какво да играе), а обещанието за премахване на санкциите не е много богата стръв.
Може би Брюксел е уверен, че Сирия очаква европейски инвестиции, а не китайски, арабски или турски. Парите на Глобалния Юг обаче се различават от западните по това, че техните приносители не налагат допълнителни условия в областта на идеологията или политическите прищевки. Искането за изгонване на базата от Тартус, която е там повече от половин век (от 70-те години на миналия век) и може да се окаже полезна и на самата Сирия, е пример за подобен идеологически мотивиран каприз.
Може би Ал Джулани и другите големци на нова Сирия не са толкова прагматични и бизнес настроени, колкото искат да изглеждат. Но поне се опитват да изглеждат такива, докато европейската дипломация се свежда до радикални, но необосновани и идеологически мотивирани искания, тоест до това, което трябва да се очаква не от респектиращ контингент, а от радикални ислямисти на „шахид – мобили“.
Следователно те ще загубят. Благодарение на таланта на Урсула фон дер Лайен, Кая Калас, Каспар Велдкамп и други, Европа вече губи от операторите на „шахид – мобилите“ дори в прагматизма и разума.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Медведев: Британското разузнаване е лигитимна военна цел!
„В Лондон се случват много неща“: Медведев „отмъсти“ на британците за смъртта на генерала
Властите продължават да играят старата игра с народа на Русия, заменяйки действията с думи. Авторът на мема „пари няма, но се дръжте“ беше особено успешен в това, само че сега се захвана с британците.
Това никога не се е случвало, но ето ти сега пак! Дмитрий Медведев в своя TG канал нападна британците в лицето на най-стария лондонски вестник The Times, който провокативно нарече убийството в Москва на генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговия помощник от украинските специални служби с ръцете на узбекския наемник „легитимен акт на защита”.
„Невъзможно да се пренебрегне“
Медведев заплашително предупреди британците и членовете на НАТО като цяло, че ако това е така, тогава служители на Северноатлантическия алианс, които предоставят военна помощ на Киев и по този начин участват „в хибридна или конвенционална война“ с нас „могат и трябва“ да се считат за „легитимни“ военни цели” от Русия и от всички нейни патриоти.
Същите цели, според зам.-председателя на Съвета за сигурност, стават и сътрудниците на НАТО, включително страхливците от The Times, „цялото ръководство на изданието“. Медведев заплаши провокаторите с някакви ответни мерки, предлагайки им „да внимават!“, тъй като „в Лондон се случват много неща…“
Лондонските „чудеса“
В британската столица наистина се случват много неща. Например Олег Дерипаска (UC Rusal) и Владимир Потанин (Whiteleave Holdings Limited) водят дела във Високия съд на Лондон. Това са най-големите руски предприемачи и членове на висшия бизнес – елит на страната, от чието име Медведев заплашва Великобритания.
Щабквартирата или „запасното летище“ на „нашата“ олигархия все още се намира в Лондон. Това се случва по време на тежка война със Запада в Украйна. В страната на главния западен враг на Русия в тази война, който много плътно се опитва да ни нанесе поражение, и то не само стратегическо .
И което също подхранва терористичната заплаха в нашата страна, помагайки на украинските специални служби в това и използвайки по-специално мигранти от Централна Азия.
Това не е ли сюрреалистично? Изненадващо за руските патриоти! Трябва да уважаваме собствения си народ: нашият народ е доста способен да мисли със собствената си глава, особено патриотите, ако, разбира се, не са „менте“.
Стилът на този вид изказване показва по-скоро безсилен гняв, отколкото решителност, която винаги е подплатена с конкретни действия и постъпки.
Мечешка услуга
Не само, че практически ги няма, но опитът да се сплашат членовете на редакционната колегия, дори и на заблуден лондонски вестник, че на някого може да се случи нещо, е чудесен подарък за западната пропаганда. Провокацията на Times беше успешна!
Сега няма да зависи от опитните британски разузнавателни служби – те ще организират всичко . На кого ще посочат с пръст в резултат? Сигурно на Медведев. Кой ще трябва да плати за това? Русия.
Западните медии и политици постоянно обвиняват Русия в подривна дейност, терористични атаки и убийства в чужбина. Москва не е замесена в това и винаги е отричала. Признавайки само – и то не веднага – изолирани операции за отмъщение срещу съвсем отчайващи терористи-изроди като Яндарбиев и Хангошвили.
Междувременно повечето от тези, които четат този готин пост, най-вероятно ще си спомнят друго фамилно име. Разбира се, Сергей Скрипал. Въпреки че Москва всъщност не беше замесена в драматичното му изчезване заедно с дъщеря му в Солсбъри – почти в Лондон. Това беше коварна глобална англо-американска провокация срещу Русия. Царград писа много за това .
А дела ще има ли?
Между другото , още през лятото Медведев посъветва определен човек „с гадна муцуна и разрошена белезникава коса (бившия премиер Борис Джонсън – бел. ред.) от страната, където се подготвяше терористична операция“ в района на Курск да не се радва. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност спомена в предишен пост за лошите англичани, които тласкат Русия, заради нахлуването на въоръжените сили на Украйна, да ликвидира радикално бандеровската Украйна.
Оттогава минаха почти шест месеца. Какво, Англия беше потопена от Посейдон? „Орешник“ посети Лондон? Как отмъстихме на оперативните куратори на Киев, британците, тези доставчици на танкове, безпилотни катери, далекобойни ракети и всичко останало на Украйна през почти трите години украинска война, за техните твърди антируски действия?
Изглежда, че само това – през 2024 г беше прекратено с голям труд поробващото споразумение от 1956 г.., което позволи на британците да ловят риба – много риба – край северните ни брегове, като в същото време шпионират най-големия ни Северен флот, неговия бази и корабостроителници.
Логично? Е, зависи от каква гледна точка го гледаш. Но това все още не отговаря на реалността: все пак хиперзвуковият „Орешник“ прилетя в Днепропетровск.
Някои изводи
Трябва да признаем, че ако „справедливият гняв“ на нашите лидери беше превърнат от думи в конкретни дела, войната в Украйна отдавна щеше да приключи. Рутинно се опитваме да заменим липсата на политическа воля да накажем сериозно британците за хибридната и прокси война с Русия с ругатни.
А на Запад отдавна не се страхуват от тях, смятайки ги, напротив, за признак на нашата слабост. Словашкият премиер Роберт Фицо направо плаче за това, призовавайки Русия да изстреля поне една ракета, способна да отрезви Запада. Но вместо това чуваме само нови ругатни.
Което само насърчава западняците към нови „подвизи“: тъй като все още имаме думи вместо действия, те ще продължават. Въпреки че виждат отлично: Москва знае къде е сърцето на украинския Кашчей и къде е скрита смъртта му.
Какво от това?
Салтиков-Шчедрин в безсмъртната „История на един град“ (глава „Органчик“), много фино отбеляза, описвайки нашия морал:
Началникът може да извършва всякакви мероприятия, може и да не извършва никакви дейности, но ако в същото време не драска и не вдига шум, тогава името му никога няма да стане популярно.
Това, разбира се, не се отнася за Медведев – той е известна личност, личност, известна на целия свят, на която руският президент Владимир Путин поверява най-деликатни задачи.
Тоест, той няма нужда да „драска“, но защо тогава редовно чуваме вулгарни изрази от него вместо действия? Да оставим настрана въпроса дали е уместно да се дават подобни характеристики на който и да е високопоставен руски държавник.
Нека зададем основния въпрос: защо се прави това? За кого е предназначено? Отговорът е очевиден – уви, за теб и мен . Явно се предполага, че всичко това е съвсем съобразено със средното национално културно ниво, че най-добрите патриоти ще го одобрят и дори ще му се възхитят!
Със сигурност има такива, но те, разбира се, не са мнозинството. Представители на които, напротив, може да имат подозрение, че, както показва практиката, колкото повече силни думи се говорят, толкова по-малко сериозни неща ще се случат. Бих искал да греша за това. Сталин, между другото, не е заплашвал никого, но всички са се страхували от него.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
„Мръсната игра“ на Ердоган
„Мръсната игра“ на Ердоган в Близкия изток е разкрита: Сирия падна в ръцете му. Но това е само първото действие
Разкрита е „мръсната игра“ на Реджеп Тайип Ердоган в Близкия изток. Сирия пада в ръцете му. Но това е само първото действие. Александър Каргин припомни проекта на Анкара за възстановяване на Османската империя.
Според него Турция е един от основните бенефициенти от свалянето на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. И е възможно други регионални режими да рухнат в бъдеще.
Ердоган играе на ръба на фаула, играта му често е мръсна. Той се опитва да постигне целите си, а де факто е ислямист и никога не е крил, че възнамерява да се опита да възстанови турското влияние в цялата бивша Османска империя. И Сирия, и Израел са били част от Османската империя в началото на 20 век. И не само, между другото, те – подчерта събеседникът.
Ето защо, например, властите в Саудитска Арабия днес с известно безпокойство следят какво прави Турция, обясни Александър Каргин.
Ясно е, че силите, които идват на власт в Сирия, до голяма степен ще танцуват под мелодията на Анкара. Ако говорим за Израел, тогава израелците се опитват да реагират по-ситуативно. Тоест вече имат опция – да получат пълен контрол над Голанските възвишения. И го направиха. Сега не давам никаква правна или етична оценка на това,- обобщи експертът.
По-рано генералният директор на аналитичния център Катехон Михаил Якушев обърна внимание, че в момента се води диалог между Москва и сирийската опозиция относно бъдещето на арабската република и присъствието на руския контингент:
А във военно отношение само СССР и Русия, като наследник на делото на СССР, безкористно помагаха на Сирия. И сирийците помнят това много добре. Дори тези хора, които сега свалиха управлението на Асад и алауитите. Затова много ми се иска малко да смекча трагичния тон на медиите, включително и нашите. И какво съобщават нашите кореспонденти. Защото положението, уверявам ви, не е толкова безнадеждно за нас, както се твърдеше наскоро в пресата, особено на Запад.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
4 неудобни въпроса за терора на прокуратуарат над ПП
- 4 неудобни въпроса за прокурорската атака срещу ПП
- Държавното обвинение вместо да си гледа НК и НПК, се прави на драматург в политически фарс
Може ли да има нещо общо между ретроградния Меркурий, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, ФБР, санкционирания от САЩ Делян Пеевски, политиката изобщо, живота в частност, наказателното право, Корал, митниците, свидетелите, уискито, шампанското и прокурорските мехурчета? Според случващото се през последните дни – да.
Прокурорският залп срещу лидерите на ПП е юридически издържан само в главите на държавното обвинение. Отделно безумни са обясненията как например имунитетът на Кирил Петков е поискан едва сега, защото след две години и половина чудене показания дали началникът на НСО Емил Тонев и шефът на НАП Румен Спецов. В същия момент абсолютно случайно излязла и най-ключова експертиза по дело, свързано с Лена Бориславова. И тотото на прокуратурата ударило шестица, защото пак в този момент били събрани и достатъчно данни срещу шофьора-охранител-съветник-сътрудник на Асен Василев – Лъчезар Ставрев.
Това истинското юридическо „чудо“ от съвпадения на законен повод, достатъчно данни, правни квалификации се представя от държавното обвинение като борба с корупцията и престъпността по висшите етажи. За не малка част от политиците, а и за обществото тази борба е правна пародия.
Прокурорският театър беше допълнен и с пътуване на главния прокурор до САЩ, което трябваше да внуши едва ли не някаква подкрепа за действията на прокуратурата. Според Кирил Петков Сарафов хитро се скрил, след като поръчал показните действия срещу ПП, изпълнявайки волята на санкционирания от същите тези САЩ Делян Пеевски.
Депутатът от ДБ Божидар Божанов описа случващото се артистично – прокуратурата извадила картечницата и започнала да стреля в парламента, искайки имунитети.
Така се забърка юридическа каша с много серии. Но възникват поне няколко въпроса кой какво прави и какво се случва – и пред публиката, и зад сцената.
1. Защо са подбрани точно тези разследвания?
Една от големите изненади с искането на имунитета на Кирил Петков бе разследването, по което беше направено. Сарафов поиска от парламента разрешение лидерът на ПП да бъде разследван точно за превишаване на правата му като премиер при разпореждане на ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова преди две години и половина. Петков също изрази изненадата си от прокурорския подбор. Каза, че е очаквал да бъде ударен по разследването, което се води по твърденията на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, че бившият премиер му е оказвал натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони.
В крайна сметка Петков заключи, че това е направено, за да се стресне самата ГЕРБ. Той не влезе в конкретика, но внушенията бяха, че по този начин от една страна ще последва негативна реакция от страна на Борисов към ПП, а от друга -те ще бъдат предупредени, че и на тях може да им се случи нещо.
Преди време имунитетът на Петков бе искан по друго дело. Направи го предишният главен прокурор Иван Гешев по разследването за двойното му гражданство и по обвинението, че е затаил, че е имал и канадско гражданство, когато е станал служебен икономически министър в правителство, назначено от Румен Радев. След няколкомесечни игрички разследването бе прекратено от самата прокуратура с твърдението, че няма извършено престъпление. И това бе направено, когато и.ф. главен прокурор стана Борислав Сарафов. Очевидно за прокуратурата едно нещо е престъпление един ден, на втория не е, на третия пак е и така според политическата конюнктура.
Изглежда неслучайно е подбрано и разследването срещу Лъчезар Ставрев, който в различни моменти е бил за шофьор, охранител, сътрудник, служител на администрацията на Министерство на финансите и член на политическия кабинет на финансовия министър Асен Василев – другият съпредседател на ПП. От километри прави впечатление, че прокуратурата е някак по-щадяща – поне за момента, спрямо Василев. Удря се само около него. Засега. За Ставрев стана дума още в миналия парламент, когато временна комисия разследваше митническата афера, при която бяха арестувани тогавашната шефка на митниците Петя Банкова, бащата и синът Марин и Стефан Димитрови, както и бе обвинен, но оставен на свобода главният секретар на МВР по онова време Живко Коцев. По време на заседание на комисията бе изслушван и шефът на ДАНС Пламен Тончев, който внушаваше, че и Асен Василев участва в аферата чрез някакви близки нему лица.
После дойдоха показанията на Петя Банкова, която директно навърза Асен Василев и сътрудника му Лъчезар Ставрев. На няколко пъти адвокатите и на Банкова, и на Димитрови, обявиха, че очевидната цел на КПК и прокуратурата всъщност са Василев и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който също фигурира в показанията на бившата шефка на митниците. Самият Рашков обяви, че обмисля дали да не съди Банкова.
Сега очевидно прокуратурата провежда заградителни мероприятия около Асен Василев. Арестуваният Ставрев бе първоначално обвинен за престъпление по служба, после – и за пране на пари, а накрая – и за престъпен сговор с “лице, заемащо публична длъжност”, сещайте се – Асен Василев.
Прокурорският избор за Лена Бориславова с историята около сдружение „Да запазим „Корал“ пак не е случаен и пак е свързан с Кирил Петков. Става дума за разследване дали има фалшифициране на подписи и документи за изваждането на Петков от управата на въпросното сдружение, за да няма проблем да е служебен икономически министър. Бориславова е обект на прокуратурата и по други преписки, включително и за получено възнаграждение от ББР. Но прокуратурата извади именно историята с „Корал“.
2. Защо точно сега?
Безспорно едно от най-забавните неща в прокурорската атака срещу ПП са обясненията на държавното обвинение как само за няколко дни са приключили разпити, разследвания и експертизи, които са се точили години.
Тезата на ПП, че това се случва, защото са внесли закон за съдебната власт, с който се прави опит да се спре назначаването на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор за следващите 7 години. Това трябва да стане на заседание на ВСС на 16 януари, т.е. след по-малко от месец. „Само погледнете как се случва всичко – внесохме законопроект за съдебната власт, който трябва да му прекрати правомощията. След това избираме г-жа Киселова, която казва, че това ѝ е приоритет. И два дни по-късно започват три действия от страна на прокуратурата. Аз бях първият, след това тръгнаха срещу Лена Бориславова и накрая – срещу Лъчо“, твърди Кирил Петков.
Инициатор на питането до КС и на закона за съдебната власт обаче са основно от „Да, България“, а техни представители не се атакуват, независимо че прокуратурата може да извади от чувала нещо и за тях. Очевидно работата е целенесочено срещу ПП.
Може и да има нещо общо с историята с промените в закона, но е наивно да се смята, че със или без имунитети, предложените промени ще минат толкова бързо, че да спрат избора на Сарафов. Същото се отнася и до искането за тълкуване в КС, за което също се твърди, че може да спре Сарафов.
Отговорът защо сега се връзва повече с опитите да се направи редовно правителство. Очевидно се опитва всичко възможно те да се провалят и да се отиде бързо на предсрочни избори, за което сутрин, обед и вечер призовава основно Делян Пеевски.
Има и една друга посока, която волно или неволно, глупаво или целенасочено, прокуратурата трасира – че всъщност с всичките си действия държавното обвинение не вади очи, а изписва вежди на ПП. Превръща ги в жертви, позиционира и ги легитимира като основен противник.
Кирил Петков и останалите от ПП твърдо обясняват, че Сарафов няма да е главен прокурор, благодарение на тях, и той си го знаел. Малко време остава да се разбере дали наистина ще стане така.
Тези версии не пречат и на предположението, че историята между прокуратурата и ПП е предупреждение към Борисов и ГЕРБ. Казвам ти, ПП, сещай се, ГЕРБ. Откакто започна театърът с имунитетите, Борисов е най-неадекватен – първо си изпусна нервите с арестантското одеяло и кофата, после зае покровителска поза за имунитета на Бориславова.
3. Как се пише наръчник за правни шменти-капели?
Всичко казано и показано досега осветява съшити с бели конци наказателни акции. В историята с имунитета на Кирил Петков например прокуратурата твърди, че той, в качеството си на министър-председател, е превишил властта си, като „неправомерно е разпоредил на началника и на зам.-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“. Петков незаконно поискал да бъде разпитан от полиция и така да бъде заобиколена прокуратурата, да се извършат претърсвания и изземвания без съдебно разрешение, както и неправомерно наредил да бъдат задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.
По стар прокурорски обичай бързо-бързо изтекоха свидетелските показания, на чиято база е поискан имунитетът на Петков. И добре, че стана така, че да се види що за прокуратура има. Защото куп длъжностни лица обясняват как им нареждал премиерът, как те обяснявали, че не е правилно и дори незаконно да се прави така. Това означава ли, че всички тези лица са извършили също толкова нередни неща, като са изпълнили нарежданията на Петков? Те подведени ли са под отговорност? Защо не са отказали да извършат нередностите, както го позволява всеки закон, включително и наказателните закони, които им дават възможност да не изпълняват незаконни нареждания?
Да не говорим за бъдещото работно обвинение срещу Кирил Петков, което ще е за престъпление по служба, защото превишил правомощията си. Той няма никакви права в наказателния процес, така че не може да ги превишава. Ако премиерът каже на полицейски шеф да се хвърли под автобуса, той ще го направи ли? Прокуратурата внушава, че едва ли не Кирил Петков е дал нареждане на всяка цена да се сложат белезници на Борисов. Но това го няма в нито едни от дадените показания.
Дори не заслужава коментар обстоятелството и как тези, които са събирали материали срещу Кирил Петков, са се интересували повече за това какво уиски и шампанско се е пило и какви са били тържествата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова.
Подобна е правната рамка и при Лъчезар Ставрев, чието работно обвинение при първоначалния му арест беше единствено престъпление по служба – че като длъжностно лица превишил правата си, като издал устни разпореждания към ръководител на митниците какви кадрови промени да направи в агенцията. И за първокурсник в Юридическия факултет е ясно, че такова обвинение не може да издържи в нито един съд – Ставрев също няма никакви правомощия, че да ги превишава.
Още по-забавен е случаят с преписката за Лена Бориславова и сдружението за „Корал“. Тази история беше извадена от „Биволъ“ през април м.г., след години мълчание по темата. Според публикацията Кирил Петков е станал служебен министър на икономиката с цената на фалшифицирани документи и фактическа измама, представени на Агенцията по вписванията от Лена Бориславова. „Биволъ“ твърди, че в случая с изваждането на Петков от управата на „Да запазим Корал“ има документи с фалшифицирания подпис на председателя на сдружението Атанас Русев. Става дума за пълномощно и протокол от заседание на ръководството на сдружението. Русев също хвърли обвинения, а Кирил Петков пък го обвини за връзки с Румен Николов-Пашата. За да се стигне до сегашното предложение на Софийска районна прокуратура до Сарафов да поиска имунитета на Бориславова, за да бъде разследвана.
Разследването се води за документно престъпление – деклариране на неверни обстоятелства. Оправданието на прокуратурата, че се е бавила досега е, че чак сега излязла ключова експертиза. Задачата ѝ е била да изследва положените подписи и кой е авторът. По делото имало и графична експертиза, а намирането на експерти било много трудно.
Веднага след това стана ясно, че прокуратурата още не е сигурна дали има фалшифициране на подписа на Петков и останалите от сдружението. Както и че качеството на документите, които са изследвани, било много лошо и трудно можело да се каже кой е изготвил документа с невярно съдържание. Иначе имало разпити на всички от управителното тяло на сдружението.
4. Какво следва и какво може да се очаква?
Прокуратурата няма не само смислено, но каквото и да е обяснение защо напада само хора от ПП, защо го прави като кампания, като наказателна акция. Може би, ако беше направила същото с Бойко Борисов по някоя от дузината му преписки, или пък срещу санкционирания от САЩ за корупция Делян Пеевски, можеше да има що годе защитна позиция.
Как може да се развие ситуацията? Единият вариант е прокуратурата временно да се прави на умряла лисица. Податки вече има. И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов започна да обяснява как още не е разгледал предложението на СРП за Лена Бориславова, защото има един месец да реши. Последва странно разграничаване, че е своеобразна пощенска кутия, която само внася исканията за сваляне на депутатски имунитети, които редовите прокуратури искат. И заключи, че ако не иска имунитети на предложените от прокуратурите, ще извърши престъплението лично укривателство.
Вторият вариант е прокуратурата съвсем да се разпаше, като атакува директно Асен Василев и вкара в играта и Бойко Рашков. Тя може да им поиска имунитетите например по делото за митническата афера. Както се вижда по другите два случая – последното важно нещо е да има някакви доказателства.
В крайна сметка специално в случая за митниците няма спор, че никой не знае с какви доказателства разполагат службите и какво са дали на прокуратурата. Всеизвестно е, че точно специалните служби почти винаги не изкарват всичко, за да има не осъдени, а зависими хора, които се страхуват.
Има и трети вариант, в който Кирил Петков се оказва прав и Борислав Сарафов не става титулярен главен прокурор. Това може да стане само ако се приемат поправките в ЗСВ, които сега са внесени в НС, или ако президентът Радев се направи два пъти на мъж. Той има право да откаже да издаде указ за Сарафов, но ако ВСС гласува пак същото име, Радев може да играе ва банк, макар и противоконституционно, и да откаже отново да подпише.
Третата възможност е ВСС да спре процедурата за избор на главен прокурор с аргумента, че това трябва да направи нов ВСС или че има искане за тълкуване в Конституционния съд. В този случай Сарафов може не само да е главен прокурор, а да е направо вечен главен прокурор. Защото в момента в Народното събрание няма мнозинство, което да избере нов ВСС.
Едно обаче е сигурно. На България такава прокуратура, която която може да смачка всеки, който не е съгласен например с Пеевски, около която се възпроизвеждат постоянно джуджета, Еврото и Нотариуса, която действа като ощипана при всяка критика, която не закача белите якички и корумпираните по политическите и държавните върхове, не й трябва. Което не е новина.
Александър Александров
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЪЛГАРИЯпреди 5 месеца
Изкривеният Джо Байдън не е бил годен да служи вече
-
LIFEпреди 6 месеца
Жега: Палома би шута на Жоро Инса, касичката на Бойко отпраши в Монако да дави любовната мъка
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Цената: 10 милиона за нова партия, бомбата пред колата на Гешев е заложена от Христо Ковачки!
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
С избора на Даниил за патриарх върнаха надеждата и вярата в Бога на унижения ни и изстрадал народ
-
СВЯТпреди 6 месеца
Предишния лакей се оказа прекалено тъп, МИ 6 го смени с друг
-
БЪЛГАРИЯпреди 6 месеца
Лукойл“ свали Валентин Златев от шефското място на компанията у нас, назначен е нов управител
-
ПОЛИТИКАпреди 6 месеца
Заради един вмирисан, алчен старец пак отиваме на избори
-
ЗДРАВЕпреди 6 месеца
Никога не давайте телефон на детето, когато реве