• 4 неудобни въпроса за прокурорската атака срещу ПП
• Държавното обвинение вместо да си гледа НК и НПК, се прави на драматург в политически фарс

Може ли да има нещо общо между ретроградния Меркурий, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, ФБР, санкционирания от САЩ Делян Пеевски, политиката изобщо, живота в частност, наказателното право, Корал, митниците, свидетелите, уискито, шампанското и прокурорските мехурчета? Според случващото се през последните дни – да.

Прокурорският залп срещу лидерите на ПП е юридически издържан само в главите на държавното обвинение. Отделно безумни са обясненията как например имунитетът на Кирил Петков е поискан едва сега, защото след две години и половина чудене показания дали началникът на НСО Емил Тонев и шефът на НАП Румен Спецов. В същия момент абсолютно случайно излязла и най-ключова експертиза по дело, свързано с Лена Бориславова. И тотото на прокуратурата ударило шестица, защото пак в този момент били събрани и достатъчно данни срещу шофьора-охранител-съветник-сътрудник на Асен Василев – Лъчезар Ставрев.

Това истинското юридическо „чудо“ от съвпадения на законен повод, достатъчно данни, правни квалификации се представя от държавното обвинение като борба с корупцията и престъпността по висшите етажи. За не малка част от политиците, а и за обществото тази борба е правна пародия.

Прокурорският театър беше допълнен и с пътуване на главния прокурор до САЩ, което трябваше да внуши едва ли не някаква подкрепа за действията на прокуратурата. Според Кирил Петков Сарафов хитро се скрил, след като поръчал показните действия срещу ПП, изпълнявайки волята на санкционирания от същите тези САЩ Делян Пеевски.

Депутатът от ДБ Божидар Божанов описа случващото се артистично – прокуратурата извадила картечницата и започнала да стреля в парламента, искайки имунитети.

Така се забърка юридическа каша с много серии. Но възникват поне няколко въпроса кой какво прави и какво се случва – и пред публиката, и зад сцената.

1. Защо са подбрани точно тези разследвания?

Една от големите изненади с искането на имунитета на Кирил Петков бе разследването, по което беше направено. Сарафов поиска от парламента разрешение лидерът на ПП да бъде разследван точно за превишаване на правата му като премиер при разпореждане на ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова преди две години и половина. Петков също изрази изненадата си от прокурорския подбор. Каза, че е очаквал да бъде ударен по разследването, което се води по твърденията на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, че бившият премиер му е оказвал натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони.

В крайна сметка Петков заключи, че това е направено, за да се стресне самата ГЕРБ. Той не влезе в конкретика, но внушенията бяха, че по този начин от една страна ще последва негативна реакция от страна на Борисов към ПП, а от друга -те ще бъдат предупредени, че и на тях може да им се случи нещо.

Преди време имунитетът на Петков бе искан по друго дело. Направи го предишният главен прокурор Иван Гешев по разследването за двойното му гражданство и по обвинението, че е затаил, че е имал и канадско гражданство, когато е станал служебен икономически министър в правителство, назначено от Румен Радев. След няколкомесечни игрички разследването бе прекратено от самата прокуратура с твърдението, че няма извършено престъпление. И това бе направено, когато и.ф. главен прокурор стана Борислав Сарафов. Очевидно за прокуратурата едно нещо е престъпление един ден, на втория не е, на третия пак е и така според политическата конюнктура.

Изглежда неслучайно е подбрано и разследването срещу Лъчезар Ставрев, който в различни моменти е бил за шофьор, охранител, сътрудник, служител на администрацията на Министерство на финансите и член на политическия кабинет на финансовия министър Асен Василев – другият съпредседател на ПП. От километри прави впечатление, че прокуратурата е някак по-щадяща – поне за момента, спрямо Василев. Удря се само около него. Засега. За Ставрев стана дума още в миналия парламент, когато временна комисия разследваше митническата афера, при която бяха арестувани тогавашната шефка на митниците Петя Банкова, бащата и синът Марин и Стефан Димитрови, както и бе обвинен, но оставен на свобода главният секретар на МВР по онова време Живко Коцев. По време на заседание на комисията бе изслушван и шефът на ДАНС Пламен Тончев, който внушаваше, че и Асен Василев участва в аферата чрез някакви близки нему лица.

После дойдоха показанията на Петя Банкова, която директно навърза Асен Василев и сътрудника му Лъчезар Ставрев. На няколко пъти адвокатите и на Банкова, и на Димитрови, обявиха, че очевидната цел на КПК и прокуратурата всъщност са Василев и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който също фигурира в показанията на бившата шефка на митниците. Самият Рашков обяви, че обмисля дали да не съди Банкова.

Сега очевидно прокуратурата провежда заградителни мероприятия около Асен Василев. Арестуваният Ставрев бе първоначално обвинен за престъпление по служба, после – и за пране на пари, а накрая – и за престъпен сговор с “лице, заемащо публична длъжност”, сещайте се – Асен Василев.

Прокурорският избор за Лена Бориславова с историята около сдружение „Да запазим „Корал“ пак не е случаен и пак е свързан с Кирил Петков. Става дума за разследване дали има фалшифициране на подписи и документи за изваждането на Петков от управата на въпросното сдружение, за да няма проблем да е служебен икономически министър. Бориславова е обект на прокуратурата и по други преписки, включително и за получено възнаграждение от ББР. Но прокуратурата извади именно историята с „Корал“.

2. Защо точно сега?

Безспорно едно от най-забавните неща в прокурорската атака срещу ПП са обясненията на държавното обвинение как само за няколко дни са приключили разпити, разследвания и експертизи, които са се точили години.

Тезата на ПП, че това се случва, защото са внесли закон за съдебната власт, с който се прави опит да се спре назначаването на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор за следващите 7 години. Това трябва да стане на заседание на ВСС на 16 януари, т.е. след по-малко от месец. „Само погледнете как се случва всичко – внесохме законопроект за съдебната власт, който трябва да му прекрати правомощията. След това избираме г-жа Киселова, която казва, че това ѝ е приоритет. И два дни по-късно започват три действия от страна на прокуратурата. Аз бях първият, след това тръгнаха срещу Лена Бориславова и накрая – срещу Лъчо“, твърди Кирил Петков.

Инициатор на питането до КС и на закона за съдебната власт обаче са основно от „Да, България“, а техни представители не се атакуват, независимо че прокуратурата може да извади от чувала нещо и за тях. Очевидно работата е целенесочено срещу ПП.

Може и да има нещо общо с историята с промените в закона, но е наивно да се смята, че със или без имунитети, предложените промени ще минат толкова бързо, че да спрат избора на Сарафов. Същото се отнася и до искането за тълкуване в КС, за което също се твърди, че може да спре Сарафов.

Отговорът защо сега се връзва повече с опитите да се направи редовно правителство. Очевидно се опитва всичко възможно те да се провалят и да се отиде бързо на предсрочни избори, за което сутрин, обед и вечер призовава основно Делян Пеевски.

Има и една друга посока, която волно или неволно, глупаво или целенасочено, прокуратурата трасира – че всъщност с всичките си действия държавното обвинение не вади очи, а изписва вежди на ПП. Превръща ги в жертви, позиционира и ги легитимира като основен противник.

Кирил Петков и останалите от ПП твърдо обясняват, че Сарафов няма да е главен прокурор, благодарение на тях, и той си го знаел. Малко време остава да се разбере дали наистина ще стане така.

Тези версии не пречат и на предположението, че историята между прокуратурата и ПП е предупреждение към Борисов и ГЕРБ. Казвам ти, ПП, сещай се, ГЕРБ. Откакто започна театърът с имунитетите, Борисов е най-неадекватен – първо си изпусна нервите с арестантското одеяло и кофата, после зае покровителска поза за имунитета на Бориславова.

3. Как се пише наръчник за правни шменти-капели?

Всичко казано и показано досега осветява съшити с бели конци наказателни акции. В историята с имунитета на Кирил Петков например прокуратурата твърди, че той, в качеството си на министър-председател, е превишил властта си, като „неправомерно е разпоредил на началника и на зам.-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“. Петков незаконно поискал да бъде разпитан от полиция и така да бъде заобиколена прокуратурата, да се извършат претърсвания и изземвания без съдебно разрешение, както и неправомерно наредил да бъдат задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

По стар прокурорски обичай бързо-бързо изтекоха свидетелските показания, на чиято база е поискан имунитетът на Петков. И добре, че стана така, че да се види що за прокуратура има. Защото куп длъжностни лица обясняват как им нареждал премиерът, как те обяснявали, че не е правилно и дори незаконно да се прави така. Това означава ли, че всички тези лица са извършили също толкова нередни неща, като са изпълнили нарежданията на Петков? Те подведени ли са под отговорност? Защо не са отказали да извършат нередностите, както го позволява всеки закон, включително и наказателните закони, които им дават възможност да не изпълняват незаконни нареждания?

Да не говорим за бъдещото работно обвинение срещу Кирил Петков, което ще е за престъпление по служба, защото превишил правомощията си. Той няма никакви права в наказателния процес, така че не може да ги превишава. Ако премиерът каже на полицейски шеф да се хвърли под автобуса, той ще го направи ли? Прокуратурата внушава, че едва ли не Кирил Петков е дал нареждане на всяка цена да се сложат белезници на Борисов. Но това го няма в нито едни от дадените показания.

Дори не заслужава коментар обстоятелството и как тези, които са събирали материали срещу Кирил Петков, са се интересували повече за това какво уиски и шампанско се е пило и какви са били тържествата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова.

Подобна е правната рамка и при Лъчезар Ставрев, чието работно обвинение при първоначалния му арест беше единствено престъпление по служба – че като длъжностно лица превишил правата си, като издал устни разпореждания към ръководител на митниците какви кадрови промени да направи в агенцията. И за първокурсник в Юридическия факултет е ясно, че такова обвинение не може да издържи в нито един съд – Ставрев също няма никакви правомощия, че да ги превишава.

Още по-забавен е случаят с преписката за Лена Бориславова и сдружението за „Корал“. Тази история беше извадена от „Биволъ“ през април м.г., след години мълчание по темата. Според публикацията Кирил Петков е станал служебен министър на икономиката с цената на фалшифицирани документи и фактическа измама, представени на Агенцията по вписванията от Лена Бориславова. „Биволъ“ твърди, че в случая с изваждането на Петков от управата на „Да запазим Корал“ има документи с фалшифицирания подпис на председателя на сдружението Атанас Русев. Става дума за пълномощно и протокол от заседание на ръководството на сдружението. Русев също хвърли обвинения, а Кирил Петков пък го обвини за връзки с Румен Николов-Пашата. За да се стигне до сегашното предложение на Софийска районна прокуратура до Сарафов да поиска имунитета на Бориславова, за да бъде разследвана.

Разследването се води за документно престъпление – деклариране на неверни обстоятелства. Оправданието на прокуратурата, че се е бавила досега е, че чак сега излязла ключова експертиза. Задачата ѝ е била да изследва положените подписи и кой е авторът. По делото имало и графична експертиза, а намирането на експерти било много трудно.

Веднага след това стана ясно, че прокуратурата още не е сигурна дали има фалшифициране на подписа на Петков и останалите от сдружението. Както и че качеството на документите, които са изследвани, било много лошо и трудно можело да се каже кой е изготвил документа с невярно съдържание. Иначе имало разпити на всички от управителното тяло на сдружението.

4. Какво следва и какво може да се очаква?

Прокуратурата няма не само смислено, но каквото и да е обяснение защо напада само хора от ПП, защо го прави като кампания, като наказателна акция. Може би, ако беше направила същото с Бойко Борисов по някоя от дузината му преписки, или пък срещу санкционирания от САЩ за корупция Делян Пеевски, можеше да има що годе защитна позиция.

Как може да се развие ситуацията? Единият вариант е прокуратурата временно да се прави на умряла лисица. Податки вече има. И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов започна да обяснява как още не е разгледал предложението на СРП за Лена Бориславова, защото има един месец да реши. Последва странно разграничаване, че е своеобразна пощенска кутия, която само внася исканията за сваляне на депутатски имунитети, които редовите прокуратури искат. И заключи, че ако не иска имунитети на предложените от прокуратурите, ще извърши престъплението лично укривателство.

Вторият вариант е прокуратурата съвсем да се разпаше, като атакува директно Асен Василев и вкара в играта и Бойко Рашков. Тя може да им поиска имунитетите например по делото за митническата афера. Както се вижда по другите два случая – последното важно нещо е да има някакви доказателства.

В крайна сметка специално в случая за митниците няма спор, че никой не знае с какви доказателства разполагат службите и какво са дали на прокуратурата. Всеизвестно е, че точно специалните служби почти винаги не изкарват всичко, за да има не осъдени, а зависими хора, които се страхуват.

Има и трети вариант, в който Кирил Петков се оказва прав и Борислав Сарафов не става титулярен главен прокурор. Това може да стане само ако се приемат поправките в ЗСВ, които сега са внесени в НС, или ако президентът Радев се направи два пъти на мъж. Той има право да откаже да издаде указ за Сарафов, но ако ВСС гласува пак същото име, Радев може да играе ва банк, макар и противоконституционно, и да откаже отново да подпише.

Третата възможност е ВСС да спре процедурата за избор на главен прокурор с аргумента, че това трябва да направи нов ВСС или че има искане за тълкуване в Конституционния съд. В този случай Сарафов може не само да е главен прокурор, а да е направо вечен главен прокурор. Защото в момента в Народното събрание няма мнозинство, което да избере нов ВСС.

Едно обаче е сигурно. На България такава прокуратура, която която може да смачка всеки, който не е съгласен например с Пеевски, около която се възпроизвеждат постоянно джуджета, Еврото и Нотариуса, която действа като ощипана при всяка критика, която не закача белите якички и корумпираните по политическите и държавните върхове, не й трябва. Което не е новина.

Александър Александров

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Стремеж към тотално господство. Ротшилд и Рокфелер в битка за глобално влияние

Румяна Генадиева за Труд: Стремеж към тотално господство. Ротшилд и Рокфелер в битка за глобално влияние. Единият клан насърчава либерализма, а другият патриотизма. Путин е главният изпълнител на общия план за преустройство на света. КритичноБГ публикува материала на Генадиева в Труд без съкращения и редакция

Две семейства. Две известни фамилии. Ротшилд и Рокфелер – кой не е чувал за тях? Единствените въпроси без ясен отговор са кой от двата клана успя да развие по-големи и по-впечатляващи пипала на влияние, защо водят ожесточена и тайна борба и какви са плановете им за бъдещето ни?

Дейвид Рокфелер

Според международни анализатори в света отдавна се борят два клана. Първият е доларът, който се пробутва от семейство Рокфелер. Вторият е златото, чието тегло се определя от Ротшилд. Американците са глобалисти и по всякакъв начин се опитват да гарантират, че тяхната валута ще бъде единен световен еквивалент. Рокфелер искат да бъдат създадени международни институции за техния основен актив, поради което почти всички национални държавни банки са обвързани с преизчисляването на валутите чрез долара. Ротшилд се застъпват за изграждането на независими зони, като изолационисти или обменящи, тъй като основният им доход идва от преобразуване. Богатите в Европа не само имат големи запаси от злато, но и контролират цената му чрез своите банки.

Всички средства са позволени

Книгата „Долар срещу злато, или Рокфелер срещу Ротшилд“ подчертава, че за да увеличат влиянието си, американските и европейските магнати финансират промотирането на определени идеологии и възгледи, така че чрез манипулиране на общественото мнение, техните агенти на влияние получават подкрепата на електорат. Основната цел е глобализацията и господството на властта.

Джон Рокфелер

Кланът Рокфелер насърчава идеите на либерализма, тоест култа към личната свобода, и лесно привлича хора от държави с диктатури и тоталитарни режими в своите мрежи. Това е брилянтен инструмент по своята ефективност – няма нищо по-просто от това да обвиняваш друга държава в нарушаване на човешките права и свободи, да заплашваш със санкции и да искаш установяване на собствени норми, за да унищожиш суверенитета на някой друг. И през последните години любителите на американския долар решиха, че мнозинството вече е длъжно да се подчинява на малцинството и установения дневен ред.

Нетрадиционните отношения, субкултурите и сексуалното разединение не се появиха от нищото. Просто Рокфелер бързо осъзна, че ако човек няма принципи на морал и етика, той е лесен за манипулиране.

Благоразумните Ротшилд залагат на въвеждането на националния патриотизъм. По този начин те рекламират своите лидери на регионално ниво. Само преди няколко години техните кандидати доминираха, защото на всички вече им беше писнало от либерални свободи. Основният идеолог на европейското семейство е бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Еиният клан създава валутни зони под формата на съюзи (Европейският съюз, например), другият от своя страна организира контролирани кризи в различни части на света, така че участниците да се дистанцират един от друг. Тоест, ако някъде избухнат етнически, междурелигиозни или териториални спорове, това означава, че американците набиват пръчки в спиците в колелата на европейските пазители на златото. А всяка политическа криза укрепва долара.

Джейкъб Ротшилд

Основният идеолог на европейското семейство е бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

Като ярки примери за резултата от борбата между двата клана милиардери могат да се припомнят Югославия и свалянето на Слободан Милошевич, аферата Строс-Кан и загубата на Хилъри Клинтън на изборите. На руска територия те също водят своята борба за влияние. Авторът на горепосочената книга смята, че Алексей Навални е бил друг проект за водене на уличаващи войни и протеже на Рокфелер. А известният генерал Сердюков, който унищожаваше армията, лобираше за собствените си интереси в името на отслабването на страната. Кланът Ротшилд го извади от играта благодарение на компрометиращи доказателства и спечели битката за административни и военни ресурси. А американците се отърваха от такива европейски поддръжници като Едуард Сноудън и Джулиан Асандж.

Бъдещи планове

Авторът на горепосочената книга смята, че Алексей Навални е бил друг проект за водене на уличаващи войни и протеже на Рокфелер

Въпреки факта, че Ротшилд и Рокфелер водят скрита война, със сигурност е възможно, в решителни моменти, когато много е заложено на карта, те да се обединят. Например на среща на членовете на Билдербергския клуб, неформална организация с огромно глобално влияние. Финансови спекуланти, политици и икономисти се събират на полузакрити срещи и обсъждат въпроси, по които пресата може само да спекулира. Както и за „световното правителство“, което отдавна се е превърнало в реалност.

Според писателят Ерик Форд, президентът на Руската федерация е един от гласовете на позицията на елитите, които включват както Ротшилд, така и Рокфелер. През 2011 г. Владимир Путин публикува статия, посветена на създаването на Евразийския съюз. Анализаторите отбелязаха, че няма нищо необичайно или оригинално в плановете, предложени от президента по отношение на изграждането на нова общност. Идеята за създаване на универсална цивилизация, световна държава и обединено човечество на нашата планета отдавна е прокламирана от определени политически сили, които претендират за лидерство в политиката и управлението на страните. А самият Путин в този случай действа само като изпълнител на общия план за преустройство на света, разработен отдавна.

Според писателят Ерик Форд, президентът на Руската федерация е един от гласовете на позицията на елитите, които включват както Ротшилд, така и Рокфелер. През 2011 г. Владимир Путин публикува статия, посветена на създаването на Евразийския съюз

В книгата „Опасната игра на Путин” става ясно защо руският лидер с действията и думите си показва, че е един от главните изпълнители в създаването на „глобално свръхобщество”. Контактите между президента на Руската федерация и представители на „световното правителство“ имат дълга история и продължават и до днес. В противен случай, според автора на гореспоменатата книга, как Владимир Путин, без опит на ръководни длъжности в министерства или икономическия сектор, както и при липса на очевидни политически връзки, би станал министър-председател и протеже на Борис Елцин?

Сякаш някой определи какво място и ниво трябва да има Русия в световната общност и Путин се съгласи. Остава само да разберем дали той може сега, две десетилетия по-късно и след като затвърди тежестта си в очите на двата клана, да издържи на жестоката задкулисна борба.

от Валентин Кардамски

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Алепо, Идлиб и Дамаск ще се присъединят към Турция: Ердоган направи изявление. Има обаче един нюанс

Ердоган направи смело изявление, като даде да се разбере, че Алепо, Идлиб и Дамаск скоро ще станат Турция. Изглежда, че политическите активисти усърдно не забелязват основния нюанс – Русия все още е „главният агресор“.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви намерението си да направи сирийски градове като Алепо, Идлиб, Дамаск и Ракка част от Турция, сравнявайки ги с вече анексираните провинции Антеп, Хатай и Урфа. Много експерти смятат, че именно Ердоган е основният бенефициент от преврата в Сирия. След свалянето на Башар Асад на власт дойдоха групи, тясно свързани с Анкара, което значително увеличи влиянието на Турция в Близкия изток.

Журналистът, политик и общественик Максим Шевченко в ефира на „Първи руски“ отбеляза, че падането на режима в Сирия е значителна победа за Ердоган, повишавайки рейтинга му с 10% в страната. Той подчерта, че турският президент всъщност се е отървал от 4 милиона сирийски бежанци, които създават проблеми. На последните избори Ердоган загуби около 10% от гласовете поради недоволство от опозицията, водена от Кемал Кълъчдароглу, който упрекна президента, че предполагаемо участва в престъпни дейности в Турция от сирийци. Сега обаче значителен брой сирийци се завръщат в родината си, което е положително развитие за Турция и Ердоган.

Шевченко изрази и мнение, че Русия е постъпила правилно, като не е подкрепила режима на Асад, който и народът, и армията изоставиха. Той вярва, че губещите са били високопоставени военни, които са използвали Сирия за прокарване на амбициите си. Според него Русия се връща към Платформата от Астана, създадена през 2018 г. с участието на Путин.

„Асад падна и Ердоган победи“

Най-големият военен затвор Сейдная, разположен северно от Дамаск, е празен: затворници, излежаващи присъди за тероризъм, са освободени. Сред тях са 33 руски граждани, воювали в редовете на ИД*. Онези, които се оказват свободни, имат нужда от работа: те не могат да правят нищо, освен да се бият.

Ердоган стои зад рухването на режима на Асад , което се потвърждава от Запада. Според Ройтерс преди шест месеца ръководството на терористичните групировки, които нападнаха Сирия, представи на Анкара план за свалянето на Асад. Планът беше одобрен. И както виждаме, тя беше успешно приложена.

Терористите настъпиха от Идлиб, който беше в зоната на отговорност на Турция. В превзетите сирийски градове се развяваха турски знамена. Дъщерята на турския президент Есра написа в социалните мрежи:

Ердоган извърши своя СВО в Сирия само за 10 дни, като не срещна почти никаква съпротива. Турция, която систематично прилага план за пресъздаване на Велик Туран , получи достъп до богата на петрол сирийска земя и очевидно ще отиде по-далеч.

Нюанс, който не беше забелязан

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи изявление, че Алепо, Идлиб и Дамаск могат да станат част от Турция. В резултат на преврати Израел и Турция всъщност завзеха части от територията на съседна държава, но в същото време Русия все още остава агресор и „окупатор“.

Всякакви активисти продължават да дискредитират руснаците, а някои дори успяват да намерят оправдание за зверствата на турските терористи.

* ISIS е терористична организация, чиято дейност е забранена в Русия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail