АНАЛИЗ

Урсула с нареждане да вкара Европа във война

Владимир Малишев: Беззъбите спартанци – Европа се готви за война с Русия

Алексей Белов: Либералните политици в Европа изведнъж забравиха провоенното говорене след изборите

Трябва да се подготвим за „агресия от страна на Русия“ – такова войнствено изказване направи на 6 ноември Андриус Кубилюс, кандидатът на Литва за поста европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. Той нарече основната си задача подготовка за евентуален конфликт с нашата страна.

„Както знаете – каза Кубилюс, – отбраната е сред основните приоритети на бъдещия състав на Европейската комисия. В писмото ми за назначаване се посочва, че трябва да подготвя ЕС за най-крайните военни непредвидени ситуации. Това означава да се подготвя за агресия срещу държавите – членки на ЕС, от страна на Русия“.

Кубилюс заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие

Той заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие“. Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и известен като яростен русофоб, не представи никакви доказателства за предполагаемата заплаха от страна на Русия. Както е известно, той беше препоръчан за поста европейски комисар лично от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и всячески се опитва да „оправдае доверието си“.

Изявленията в Европейския съюз за подготовка за военен конфликт с Русия отразяват паническите настроения там след победата на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Така реагира на изказването на Кубилюс депутатът от Думата Алексей Чапа в интервю за Lenta.ru.

„Това – подчерта той – е известна паника на много европейски политици, които не разбират как ще се развият по-нататък събитията на европейския континент“.

Друго отражение на възгледите на безумната „партия на войната“ е докладът „Укрепване на гражданската и военната готовност на Европа“, изготвен от бившия финландски президент Саули Нийнистьо по искане на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто текст е публикуван на уебсайта на организацията.

В доклада се казва, че ЕС и неговите граждани трябва спешно да започнат да се подготвят за „най-тежките събития“, които могат да настъпят в близко бъдеще: от мащабен регионален или глобален военен конфликт до природни бедствия и нова пандемия. „Трябва да признаем една нова, нестабилна реалност“, призовава авторът на доклада.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК и Владимимр Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г.

Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“, която да лиши ЕС от голяма част от доставките му, включително полупроводници. На юг конфликтът в Близкия изток, терористите, бежанците и общата нестабилност отново заплашват да прекъснат доставките на важни ресурси. „Разпадането на световния ред изисква от ЕС да бъде решителен“, твърди авторът на доклада.

И така, какво трябва да направят бедните европейци в такава отчаяна ситуация? Отговорът е един: да се подготвят за война. Военните и бизнесът да се „обединят и да увеличат военния и военнопромишления потенциал“, да възстановят икономиката и инфраструктурата с „двойно предназначение“ /т.е. да може да стане военна във всекимомент, бел. Критично/, да създадат запаси на ниво Европейски съюз, да ускорят вземането на политически решения в Брюксел и т.н. А обикновените граждани – да се запасят с храна, „поне за три дни“, и в същото време да преминат „психологическа подготовка“ с цел оцеляване.

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена?

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена? В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“.

В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“. Особено в такава малка страна като Финландия, която просто ще изчезне от географската карта, ако тези заблуждаващи планове бъдат осъществени

Предложенията на бившия финландски президент включват също така допълнителни правомощия на Брюксел в областта на сигурността, закон в случай на външна агресия и увеличаване на помощта за Украйна.

И, разбира се, многократно се споменава въображаемата заплаха за ЕС от страна на Русия.

Авторът на доклада предлага обществото да се адаптира по съответния начин, така че гражданите в критична ситуация да нямат масови психически проблеми, както беше по време на пандемията COVID-19. А също и да се обучат предварително тези, които ще отидат на фронта в случай на нужда, и тези, които ще ги заместят в критичните сектори на икономиката.

„Подготвеността трябва да се превърне в начин на мислене, планиране и действие, който обхваща всички сектори“, прави илюзорни планове авторът на документа.

Флориан Филипо

„Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X

Мнозина в Европа обаче вече осъзнават какво им обещава прилагането на подобни опасни идеи в доклада, изготвен от Европейската комисия. „Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X. Според него докладът на бившия президент на Финландия за гражданската и военната готовност на Европейския съюз показва, че конфедерацията се готви за мащабна война.

Според Филипо жителите на ЕС са тласнати към пряк конфликт с Русия, която е представена като една от основните предполагаеми заплахи за ЕС. „Трябва спешно да се оттеглим от нея и да я унищожим!“ – призовава той, като категорично осъжда безумните планове на ръководството на ЕС.

Орбан: Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща, вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

По-рано Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в момента председателства ЕС, направи подобно тревожно изявление. „Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща по повод 68-ата годишнина от унгарското въстание от 1956 г. – вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. <…>

Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

Орбан заяви, че съответните планове на Брюксел се потвърждават от продължаващото предоставяне на военна помощ на Киев, както и от „плана за победа“, който украинският президент Владимир Зеленски представи на западните куратори. Според унгарския премиер този план предполага „разширяване на обхвата на конфликта чрез покана на Украйна към НАТО и преместване на фронтовата линия на руска територия“. Той също така подчерта, че Унгария е против подобен сценарий.

Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС.

И словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС. Изявленията за предполагаемата руска заплаха за Европа нямат рационална основа, подчерта той.

В същото време възниква въпросът: в състояние ли е Европа да реализира всичко, което предлага авторът на доклада? Способна ли е да превърне икономиката си във военна икономика и най-важното – способен ли е НАТО, заедно със САЩ, изобщо да се противопостави на Русия?

Стивън Брайън: Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

Както пише Стивън Брайън на страниците на Asia Times, Килският институт в Германия публикува тревожен, но точен доклад за състоянието на германската и европейската отбрана. Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

„Институтът в Кил“, отбелязва Брайън, “е смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Германия.

…Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“ На снимката: Драг кралици с немски войници

През септември институтът публикува изследване, озаглавено „Готовност за война през десетилетията: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“

Според автора на статията бъдещето е особено тревожно, „тъй като на бойното поле все по-често се появяват хиперзвукови оръжия. В Украйна те са представени от руските „Кинжал“ и „Циркон“. Настоящите системи на НАТО като Patriot или IRIS-T (или която и да е друга) едва ли ще могат да им противодействат. Картината далеч не е толкова розова по отношение на безпилотните самолети, които украинците и руснаците пускат на въоръжение с хиляди. Те са трудни за унищожаване, а системи като руските „Ланцети“ успешно унищожават съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.“

„Вместо да разширяваме необуздано НАТО и да разпалваме тревога в Европа и Русия, е време да направим крачка назад и да помислим дали надеждна защита на Европа е възможна по принцип. Точно сега, ако се вярва на доклада на Института в Кил, отговорът е „не“ – заключи Стивън Брайън.

Докладът, пише не без ирония гръцкият информационен портал Pronews, коментирайки документа, поръчан от Европейската комисия, предлага пътна карта за това как Европа може да се превърне във военна икономика, а нейните граждани – в един вид „спартанци на оцеляването“ (както наричат в САЩ тези, които се подготвят за дивите времена след ядрена катастрофа и след това).

Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане

„Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане. Сега на същите тези граждани, които са свикнали с луксозен и суетен начин на живот, изведнъж се предлага да се превърнат в „спартанци““, отбелязва Pronews.

Спартанци, наистина! Както отбелязва „Politico“, социологическите проучвания както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни, да не говорим за това да се застъпват за съюзниците си.

Проучване на общественото мнение в САЩ през 2022 г. установи, че само 55% от американците биха се сражавали в случай на инвазия, а повече от една трета са заявили, че не биха се сражавали. Проучване в Обединеното кралство установи, че макар 54 % от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, няма признаци на боен дух. „Само 29% в групата на 18-24-годишните са заявили, че биха защитавали Обединеното кралство от инвазия.

Родителите на младите хора са на същото мнение – малко под една четвърт от тях искат децата им да се бият за страната си. Континенталните европейци също не са много по-войнствени или патриотично настроени. Според Галъп, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

„Липсата на патриотизъм“, обяснява Politico, „може да се обясни с различни причини: нарастващо недоверие към лицемерните власти, умора и отвращение от „вечните войни“, завършили с поражение, обща загуба на доверие в западните ценности, чувство за самоуважение, което младите хора сега изглежда имат, в повече в сравнение с техните предшественици.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 5

Свързани теми:featured trending измама корупция лъжа политика свят

Не пропускай

Всеки мухльо в света употребява името на Путин за щяло и нещяло, за това да плащат

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Всеки мухльо в света употребява името на Путин за щяло и нещяло, за това да плащат

Каза „Путин“ – плащай: Русия трябва да таксува разните Грузии, Украйни, Америки и други за „използване на президента“

„За Русия! За Путин!“ – това не е само вик, който вдига бойци на щурм. „За Русия! За Путин!“ – това е акаунт, сметка. Сметка, която може да бъде представена на редица чуждестранни служители, политици и политически партии. А понякога и цели държави. Отчитаме използването на нашите марки и държавни символи с цел печалба.

Не е нужно да търсите доказателства надалеч. Дори сега в чужбина, по време на изборите за следващ президент, един кандидат обещава да „спре Путин“, друг кандидат ще гарантира своите „приятелски отношения с Путин“. И двамата се кълнат, че най-важното за тях е да влияят на Русия.

Руската символика се използва изобилно във външната политическа реклама; темата за Русия остава основната информационна причина за позициониране на кандидатите. И дори евентуалните изборни измами се свързват с Русия и Путин. В същото време Русия непрекъснато се обвинява в намеса в предизборната кампания. Доказателството е много честото му споменаване.

Подобни признаци на информационно и политическо пиратство се наблюдават в Грузия и Молдова. В Тбилиси и двете страни изграждат своята идеология около Русия. Някои обещават да отвърнат на агресията на Путин, докато други също толкова упорито обещават „да не позволят да бъдат въвлечени във война с Русия“. В Кишинев риториката е същата, само че там използват и въпроса за руския език, който се говори от мнозинството от населението.

Но Украйна остава лидер в пиратското използване на руски термини и символи. Там политическият паразитизъм върху Русия продължава повече от две десетилетия. Отдавна забравен, като детска мечта, Юшченко обяви всички свои съперници за агенти на Кремъл. И твърдеше, че е единственият кандидат, който не е свързан с Путин. Може би и затова набра само 3%.

Всичко ще бъде като в Русия,- обеща Янукович на своите избиратели.

Ще постигнем отстъпки от Русия,- повтори Тимошенко.

Вървяха рамо до рамо на изборите. Рамото на Янукович се оказа по-голямо. В резултат на това Янукович вкара Тимошенко в затвора за „работа в интерес на Русия“. А по-късно самият той избяга в Русия. Той избяга от Майдана, чиято основна теза беше „освобождение от Русия“.

По-нататък – още. „Ние никога няма да бъдем братя“, „Звездите никога не гаснат над Кремъл – Путин никога не спи“, „Русия е затвор на нациите“, обяви украинската политическа реклама. „Ако искате руския свят, ще получите чеченска война“, „Гласувайте или руснаците ще дойдат“, „Путин ще дойде, той ще въведе ред“, „Където има руски език, има война“. „Сбогом, немита Русия“, възкликваше украинският президент на многохилядни митинги.

А на последните си избори през 2019 г. алкохоликът Порошенко каза: „Или аз, или Путин“. И загуби изборите. В същото време клоунът Зеленски обеща: „Ще коленича пред Путин“. И спечели изборите.

Интересното е, че колкото по-враждебна е държавата към Русия, толкова повече тя паразитира върху руските понятия и символи. Достатъчно е да си припомним балтийските държави, Полша и прочие дребосъци. Колкото са по-враждебни, толкова повече печелят от нашите, да не се плашим от тази дума, марки. А ние… Дори протестна нота няма да им напишем – какво да вземем от болните, мислим си ние.

Но не е правилно

Трябва да се плаща за всичко в този живот. Следователно, след като сме декларирали приоритет на собственото си законодателство пред международното, трябва да приемем закон, който да регулира използването на руските държавни марки.

Трябва да приемем държавните такси за използването на тези марки. Трябва да създадем комисия за преброяване, която стриктно да брои всяко споменаване, всяко използване, всяка фраза, слоган, визуален образ. И ще пускаме сметки. За Русия, за Путин. За използване в негативен контекст – в троен размер.

А при неплащане спираме газта. И нефта.

Ще спираме и тока на злонамерени неплатители. Имаме такъв бутон – да изключва светлината.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Тръмп реши въпроса за властта в САЩ до 2036 г.!

Петър Акопов: Тръмп реши въпроса за властта в САЩ до 2036 г.!

Америка успя да избегне най-лошия сценарий – победа на един от кандидатите с минимална преднина. Доналд Тръмп беше обречен на победа изначално, т.е. след поражението си през 2020 г., а махмурлукът на демократите (с Байдън на мястото на Харис) само увеличи шансовете му да се върне в Белия дом. На 5 ноември обаче Тръмп не просто спечели – той спечели убедително, и то не само в президентската надпревара.

Тръмп взе Сената, горната камара на Конгреса и втория по важност орган в правителството, и сега републиканците имат мнозинство от поне три гласа в него. Остават шансовете, че тръмпистите ще запазят контрола си и върху Камарата на представителите.

Но дори и да не успеят, позицията на Тръмп пак ще бъде несравнимо по-добра, отколкото през 2016 г., когато той за първи път стана президент. Защото сега Тръмп няма фронт в собствената си партия (а по време на първия му мандат дори някои републикански сенатори от време на време не го подкрепяха), а Върховният съд (върхът на третата власт) е с мнозинство от консерватори.

Washington Post

Да, мнозинството от елита (координиран от „дълбоката държава“) и медиите все още са против Тръмп, но тежестта и влиянието на последните са спаднали значително. Резултатите от изборите също бяха доказателство за това – тоталната кампания (просто казано, дискредитиращата кампания) срещу Тръмп не оказа влияние върху много голям брой избиратели. Нещо повече, за първи път Тръмп спечели мнозинството от гласовете на избирателите, а не само на електорите от щатите, които определят изхода от изборите.

Досега той изпреварва Харис с пет милиона гласа, докато изостава от Байдън отт предходната кампания преди четири години със седем, а от Клинтън през 2016 г. – с три милиона. Тази цифра има не електорално, а политическо и психологическо значение – по същество обезсилва възможността на демократите да се опитат да оспорят общия брой на гласовете в съда.

Резултати към 5,30 българско време

Повторното преброяване не би довело до нищо друго, освен до допълнително унижение на демократите.

Разбира се, Демократическата партия може да се опита да подаде съдебни искове в няколко или три от седемте колебаещи се щата (които Тръмп в крайна сметка взе почти всички), но това става безсмислено поради факта, че предимството на Тръмп в много от тях е много по-голямо от няколко десетки хиляди гласа. Повторното преброяване не би довело до нищо друго, освен до допълнително унижение на демократите.

Да определите няколко случая на измами в полза на Тръмп и да започнете да ги разправяте на цялата страна с викове за „покушение срещу демокрацията“?

Също е безперспективно, включително и заради предимството на Тръмп в общия брой гласове. Тоест на Демократическата партия ѝ остава само една възможност, която все още изглежда фантастична – да приеме резултатите от народния вот и тихо да предаде властта на Тръмп на 20 януари.

Да не се опитва да създаде общонационална истерия с викове „Фашизмът идва!“ и „Спрете диктатора!“, като по този начин провокира безредици и бунтове, а да предаде властта на новия-стар президент. И да започне да се подготвя за изборите през 2028 г., защото Демократическата партия трябва да вземе решение за кандидат (или набор от двама или трима) за тях не по-късно от междинните избори през 2026 г., когато ще се проведат изборите за Конгрес.

А те са точно зад ъгъла – значи имат върху какво да работят…

Президентът на САЩ Джо Байдън и вицепрезидентът му Камала Харис

Но проблемът е, че демократите не само нямат силни кандидати – ето защо номинираха откровено слабата Харис – те вече нямат увереност, че времето работи за тях.

Но проблемът е, че демократите не само нямат силни кандидати – ето защо номинираха откровено слабата Харис – те вече нямат увереност, че времето работи за тях. Въпросът с кандидатите така или иначе ще бъде решен – няма очевидни силни идеологически харизматици, но има няколко губернатори и сенатори, които могат да бъдат привлечени към правилното, „кандидатско“ състояние, но въпросът с времето е много по-сложен.

Преди 5 ноември се смяташе (и едва ли не беше общоприето), че демографията работи срещу републиканците. Голямата латиноамериканска имиграция и високата раждаемост сред малцинствата, най-вече сред същите тези латиноамериканци, постепенно, но стабилно увеличават демократичния електорат.

Дори в тръмпистката среда много хора виждаха в тези избори последния шанс – за това говори и Илон Мъск – за победа на републиканския кандидат. Защото тогава времето ще си свърши работата – и винаги ще има по-малко „слонове“, отколкото „магарета“. Резултатът от гласуването за Тръмп обаче противоречи на тази концепция. Първо, Тръмп получи повече гласове в национален мащаб, отколкото Харис (последният път, когато републикански кандидат победи демократ, беше през 2004 г.: Буш-младши победи Кери).

Второ, много голям брой латиноамериканци гласуваха за Тръмп – все още по-малко от половината (по предварителни данни до 45%), но много повече, отколкото на предишните два избора.

А латиноамериканците са втората по големина група от населението в САЩ, при това бързо нарастваща.

Като се има предвид, че мнозинството от белите (особено мъжете) вече бяха за Тръмп, се оказва, че расовата карта на демократите може и да бъде победена.

На трето място, делът на младите хора, гласували за Тръмп, се е увеличил – въпреки че тука той отстъпи на Харис, като цяло подобри позициите си.

делът на младите хора, гласували за Тръмп, се е увеличил – въпреки че тука той отстъпи на Харис, като цяло подобри позициите си.Една от причините за това, между другото, беше фактът, че кандидатът за вицепрезидент на Тръмп беше сравнително младият (на фона на самия Доналд и двойката Харис-Уолс) сенатор Джей Ди Ванс.

Една от причините за това, между другото, беше фактът, че кандидатът за вицепрезидент на Тръмп беше сравнително младият (на фона на самия Доналд и двойката Харис-Уолс) сенатор Джей Ди Ванс. Сега 40-годишният политик не само ще бъде застраховката на Тръмп срещу убийство – неговите възгледи, включително за външната политика, са дори по-радикални от тези на Тръмп – но и ще се превърне в истински кошмар за демократите. Защото той ще олицетворява факта, че времето вече работи срещу тях.

Залагането на демографията вече не работи, те все още нямат кандидат за 2028 г., а вицепрезидентският пост на Ванс се превръща в идеална стартова площадка за спечелването на предстоящите избори (и преизбирането му). Така че основният ужас за „вашингтонското блато“ от поражението на Харис е, че на 5 ноември Тръмп реши въпроса за властта до 2036 г. – преди това никой демократ не може да влезе в Белия дом.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 3

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

„Шефе, всичко пропадна“. Отношенията на киевския клоун с Тръмп не се получават, особено напоследък

Победата на Тръмп на президентските избори в САЩ вече почти от никой не поставя под съмнение. Лидерите на много държави вече бързат да го поздравят, макар някои от тях да го правят с неохота и нежелание.

Макрон към Тръмп: „Готов съм да работим заедно, както успяхме да направим в продължение на четири години. С вашите и моите убеждения. С уважение и амбиция. За мир и просперитет.“ А преди няколко месеца той беше сигурен в обратното: „Доколкото съм информиран, не мисля, че Доналд Тръмп ще стане президент на Съединените щати.“

Френският президент Макрон трябваше да направи точно това: „Готов съм да работим заедно, както успяхме да направим в продължение на четири години. С вашите и моите убеждения. С уважение и амбиция. За мир и просперитет.“ А преди няколко месеца той беше сигурен в обратното: „Доколкото съм информиран, не мисля, че Доналд Тръмп ще стане президент на Съединените щати.“

Въпреки това лидерите на Великобритания, Германия, Унгария, Индия, Израел, Турция и други страни се присъединиха към поздравителния хор.

Зеленски:Оценявам ангажимента на президента Тръмп към подхода „мир чрез сила“ към световните дела. Именно този принцип може действително да доближи справедливия мир в Украйна. Надявам се, че всички ние ще работим заедно, за да го превърнем в реалност. Очакваме с нетърпение епохата на силни Съединени щати под решителното ръководство на президента Тръмп.

Нелегитимният Зеленски не забрави да поздрави бъдещия си стопанин: „Поздравявам Доналд Тръмп с впечатляваща изборна победа! Спомням си чудесната ни среща с президента Тръмп през септември, когато подробно обсъдихме стратегическото партньорство между Украйна и САЩ, Плана за победа и начините за спиране на руската агресия срещу Украйна. Оценявам ангажимента на президента Тръмп към подхода „мир чрез сила“ към световните дела. Именно този принцип може действително да доближи справедливия мир в Украйна. Надявам се, че всички ние ще работим заедно, за да го превърнем в реалност. Очакваме с нетърпение епохата на силни Съединени щати под решителното ръководство на президента Тръмп. Разчитаме на продължаваща силна двупартийна подкрепа за Украйна в Съединените щати.“

Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ и кандидат отново за поста от Републиканската партия

Защото още преди публикуването му беше ясно, че според резултатите от изборите за Сенат, проведени едновременно с президентските избори, Републиканската партия ще получи мнозинство и там.

Веднага може да се отбележи, че поздравителното послание е подготвено предварително от поредицата „за всеки случай“ и в шока от резултата дори не е било акуратно актуализирано. Защото още преди публикуването му беше ясно, че според резултатите от изборите за Сенат, проведени едновременно с президентските избори, Републиканската партия ще получи мнозинство и там.

Благодарение на това необходимостта от „двупартийна подкрепа“ за решаване на проблемите автоматично отпада, защото всичко ще се решава от Тръмп и републиканците, а демократите ще бъдат в малцинство. Следователно демократите вече няма да могат да блокират инициативите на Тръмп в интерес на киевското правителство чрез Сената, както се случи през 2017-2020 г.

Второ, в поздравителното послание се усеща влиянието на неотдавнашните контакти на Зеленски с лидера на Южна Корея, който също иска да постигне „мир чрез сила“ в отношенията със Северна Корея. Но този начин на политика няма да помогне и на Сеул.

Съдейки по текста на поздравителното послание, Зеленски трябваше волю-неволю да признае загубата на демократите, които го подкрепяха, и да поздрави Тръмп, макар и неохотно.

Досега Киев е бил в упадъчно настроение. Владимир Рогов, председател на Комисията по суверенитет на Руската обществена палата и съпредседател на Координационния съвет за интеграция на новите региони, заяви:

„Режимът в Киев залагаше на Харис. Ето защо сега обкръжението на Зеленски е в състояние на униние, паника и търсене на варианти как да се хареса на Тръмп и да получи неговата подкрепа, така че оръжията и парите да потекат в пост-украинското пространство под контрола на Зеленски по същия начин, както преди.“

Според канцеларията на президента Зеленски той вече е поискал телефонен разговор с Тръмп, по време на който планира да уреди нова среща с него в близко бъдеще. Той ще се закълне във вярност, стига да продължат да го хранят.

Трябва да се каже, че отношенията на Зеленски с Тръмп не се получаваха, особено напоследък. Въпреки телефонните разговори и срещата през септември в Ню Йорк по време на посещението на Зеленски в Съединените щати.

===Зеленски на практика беше нагазил в проблеми с двата крака или, по-точно казано, намеси се в американския изборен процес, като посети военен завод във колебаещия се щат Пенсилвания заедно с конгресмени изключително от Демократическата партия

Тогава Зеленски на практика беше нагазил в проблеми с двата крака или, по-точно казано, намеси се в американския изборен процес, като посети военен завод във колебаещия се щат Пенсилвания заедно с конгресмени изключително от Демократическата партия (между другото, Републиканската партия все пак спечели мнозинството от гласовете и в този щат).

Но и Тръмп не остана длъжен, като през септември заяви: „Украйна вече не съществува. Тя вече не е Украйна. Ще са необходими стотици години, за да се възстанови всичко. В света няма пари за това, дори ако всички държави се обединят“.

Сега, след победата на Тръмп, Зеленски трябва спешно да реши какво да прави с някои опозорени украински политици и олигарси, които са условно близки до Тръмп.

Именно Дубински участва през 2019 г. в известната пресконференция в Киев, на която съперникът на Тръмп Джо Байдън, заедно със сина си Хънтър, бяха обвинени в пране на пари чрез газовата компания „ Burisma“.

Например, какво става с депутата Дубински, който е под домашен арест от ноември 2023 г.? Именно Дубински участва през 2019 г. в известната пресконференция в Киев, на която съперникът на Тръмп Джо Байдън, заедно със сина си Хънтър, бяха обвинени в пране на пари чрез газовата компания „ Burisma“.

След като дойдоха на власт, американските демократи наложиха санкции срещу Дубински за това, а Зеленски услужливо намери повод да арестува депутата от своята партия „Слуга на народа“.

Вероятно в знак на отмъщение за това, през юни 2024 г. Дубински подаoe иск в съда с искане да се задължи Върховната рада да определи дата за нови президентски избори. Според него „властта e в просрочие“, а липсата на избори, които трябва да се проведат съгласно конституцията и избирателния закон, само влошава ситуацията.

Зеленски ще трябва да разреши и ситуацията с опозорения олигарх Коломойски, който вече повече от година седи в следствения изолатор, както и по отношение на преследването на друг олигарх, Боголюбов, който напусна страната нелегално това лято. Между другото, те, заедно с друг украински олигарх (Жеваго), дариха 8 млн. долара за предизборната кампания на Тръмп, за да си осигурят преференциално отношение (и защита от киевските власти) при следващата администрация на САЩ.

Що се отнася до украинската криза като цяло обаче, не може да се каже, че победата на Тръмп ще доближи много повече целите на СВО в Украйна. Дмитрий Медведев го каза най-добре, когато посочи „яростния двупартиен антируски консенсус на Капитолийския хълм“.

С това може само да се съгласим, защото независимо от междупартийната борба в САЩ интересите на дълбоката държава ще изискват продължаване на определена линия на американската политика в световния дневен ред.

Дмитрий Медведев:Тръмп има едно полезно за нас качество: като бизнесмен до мозъка на костите си той фатално не обича да харчи пари за разни слуги и подлоги – за глупави съюзници, за лоши благотворителни проекти и за ненаситни международни организации. Токсичната бандеровска Украйна е в същия състав

В същото време Дмитрий Медведев отбеляза и това (ще подчертая главното от моя гледна точка): „Тръмп има едно полезно за нас качество: като бизнесмен до мозъка на костите си той фатално не обича да харчи пари за разни слуги и подлоги – за глупави съюзници, за лоши благотворителни проекти и за ненаситни международни организации. Токсичната бандеровска Украйна е в същия състав. Въпросът е колко ще бъде принуден да даде Тръмп за войната. Той е упорит, но системата е по-силна“.

Досега киевските власти са заграбвали заеми като куче бълхи. В края на краищата Зеленски се нуждае от пари, за да продължи военните действия, като ще продължи да проси от Запада и да изземва такива насила от украинското население.

По всичко личи, че Тръмп ще се опита най-накрая да реши въпроса с Украйна и ще откаже да подкрепя киевските власти. Въпросът е: дали американският истаблишмънт ще му позволи да го направи? Ще разберем от реториката на речите на Тръмп като новоизбран президент.