Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия​.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото​.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции​.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Дмитрий Баварин: Без надежда: Русия ще трябва да остави Европа на произвола на съдбата

Месец след парламентарните избори австрийските власти най-накрая решиха какво да правят с мнението на народа: да го оплюят и изтрият. Избирателите решиха, че настоящите власти трябва да си тръгнат, а те от своя страна решиха, че няма да си тръгнат, защото в противен случай щял да започне фашизъм и Австрия ще загуби демокрацията си. Хората трябвало да ги разберат.

Президентът на Източния райх (това, между другото, е официалното име на държавата) Александър ван дер Белен възлага съставянето на правителство на досегашния канцлер Карл Нехамер, чиято Австрийска народна партия (АНП) ѝ беше недвусмислено посочена от населението вратата: тя получава само 26,3% от гласовете (на последните избори е получила 37,5%) и е едва втората по големина фракция в парламента.

За първи път в следвоенната история на Австрия победителят в изборите е възпрепятстван да състави правителство.

Баварин: Австрийската партия на свободата (АПС) се разглежда като крайнодясна, профашистка, популистка, неприемлива и некултурна – накратко, тя е австрийският вариант на Алтернатива за Германия или Националното обединение на Марин Льо Пен

Обяснението е следното: никой не иска да бъде приятел с настоящия победител. Австрийската партия на свободата на Кикъл (АПС) се разглежда като крайнодясна, профашистка, популистка, неприемлива и некултурна – накратко, тя е австрийският вариант на Алтернатива за Германия или Националното обединение на Марин Льо Пен. Следователно правителството ще бъде съставено от загубилите партии – най-вероятно АНП, социалистите и либералите.

От политическа гледна точка това е като орел, рак и щука в една каруца. Но каквато и да е каруца (в случая държавата), властта би пожертвала всичко, за да не допусне фашистите до кормилото на държавата.

Знамето на АвстрияСъществува обаче нюанс, който прави поведението на австрийския елит изключително лицемерно. „Фашистката“ АПС на Кикъл два пъти преди това е влизала в правителството с АНП начело, т.е. тя все още е приемлива партия (макар и със скърцане). И изведнъж става напълно неприемлива, след като нейният лидер Херберт Кикъл превърна неутралитета на Австрия в конфликта с Русия във втория най-важен въпрос за партията си (първият, разбира се, е ограничаването на миграцията, което е обичайно за националистите). Никакви санкции, никаква помощ за Киев – това е позицията на АПС в момента.

Въпреки това е важно да не изпитваме твърде дълбоки симпатии към Кикъл, макар че преди това АПС е била известна като „партия на русофилите“.

Австрия е силно зависима от търговията с Русия (Австрия е и на 80% зависима от руския газ, бел.)

В този случай Кикъл се аргументира като нормален политик и национален егоист, който не иска страната му да не плаща сметките в чужда война, още повече че тя има да плаща и така достатъчно много: Австрия е силно зависима от търговията с Русия (Австрия е и на 80% зависима от руския газ, бел. на КритичноБГ). Тази адекватност /на Кикъл /сама по себе си е важна, защото водещата идея в Западна Европа стана да си разбиеш главата в стената напук на Москва, ако Вашингтон поиска. Все пак критиците на Кикъл са прави за нещо – той е истински фюрер.

Партията на свободата има дълга и скандална история, стигаща дотам, че нейните основатели са служили в СС. Оттогава много неща са се променили и АПС няма никакви оплаквания от съвременна Русия. Въпреки това само един десетминутен разговор със средностатистически партиен активист за събитията от 1941-1945 г. може да е достатъчен, за да накара руския човек да му настръхнат косите.

Да се отрича, че АПС наистина прилича на ултрадясна партия, е нечестно, а за руснака е неприемливо. Като оставим настрана похода на Наполеон към Москва, ние нямаме много исторически разногласия с французите от Националното събрание (Льо Пен е голист /последовател на целите на Де Гол/ до мозъка на костите си). Но Кикъл има някои съпартийци, които биха си изболи очите, ако техният лидер стане канцлер, отиде до Москва и положи традиционния венец на Гроба на незнайния воин.

От една дяснопатриотична националистическа партия по принцип е трудно да се очаква това, което очакваме от немскоезичните партии: недвусмислено осъждане, отхвърляне и покаяние за всичко, което нацистите са извършили през ХХ век. Същевременно австрийските социалисти, напротив, биха направили точно това – да се покаят за фашисткото минало. Но те подкрепят съвременна Украйна с цялата си душа.

Като цяло това е разговор за това, че Западна Европа не трябва да търси пророк. Няма такова нещо като адекватни хора, които да се противопоставят на русофобите. Европейският избор почти винаги е избор между няколко злини, между това да стоят между два стола или между различни фашизми, както е в австрийския случай.

Неблагодарна задача е да се сортират разновидностите на кафявото /цветът на фашизма/, но за един австриец фашистите наистина могат да се разделят на добри и лоши.

Режимът, установен в страната през 1932 г. и продължил до аншлуса /анексията на Австрия/ от нацистка Германия през 1938 г., е наричан от противниците си австрофашизъм. Режимът е националистически, милитаристичен, авторитарен – и в същото време изненадващо вегетариански за европейските стандарти.

Хората там предпочитали да не убиват.

Безспорният принцип на австрофашистките канцлери Енгелберт Долфус и Курт Шушниг също е да спасят Австрия от поглъщане от Германия. Ето защо нацистите убиват Долфус при неуспешен опит за преврат през 1934 г., а Шушниг е арестуван при втори опит четири години по-късно. Той прекарва войната в концентрационни лагери, а след това емигрира в САЩ, където преподава политически науки.

Може да се нарече както идеологически фашист, така и виден член на антинацистката съпротива, който от началото до края се изправя срещу Хитлер.

Така че това, което прави ситуацията в Австрия наистина плашеща, не е, че някои от нейните политици почитат фашистите от миналото (а Кикъл Шушниг със сигурност го прави). Страшното е, че алтернативата, наложена на австрийците, напомня и за алтернативата от 1938 г. – тази с Хитлер.

През 1938 г. Австрия искаше да живее самостоятелно – със собствен разум и национални интереси. Тя не искаше да се присъедини към проекта за европейско обединение, да се откаже от суверенитета си, да се замесва в чужди войни и да изпраща войници на Източния фронт. Но тя беше принудена. И сега е принудена отново, а инструкциите са давани отново и отново на немски език (родния език на Урсула фон дер Лайен).

В съвременната история също има Източен фронт, нацистки батальони и реабилитирани бандеровци. Има военни престъпления и преследване на национален принцип. Има психопатичен политик и държава, претендираща да бъде световен хегемон. И може би ще има световна война, ако спиралата на изостряне продължи и Европа не започне да мисли за националните си интереси. Поне по начина, по който го прави Кикъл.

Като го лишиха от възможността да стане канцлер, австрийските елити не поставиха преграда пред фашизма, както твърди европейската преса. Те избраха нечий друг фашизъм. По-лош фашизъм.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes