АНАЛИЗ

САЩ си вярват, че могат да създават контролирни конфликти, за да избиват повече хора

Петър Акопов: Завръщането на бумеранга: Щатите са изправени пред ужасен избор

САЩ вярват, че могат да контролират степента на ескалация на конфликтите (както текущи, така и потенциални) навсякъде по света: в Украйна, Близкия изток, около Тайван. Дали да се ескалира някъде, или да се удължи някъде, всичко в крайна сметка се регулира от Вашингтон, дори когато това изисква много сложни комбинации. Да се регулира, не означава непременно да се спечели: в крайна сметка може да се стигне до запазване на своето или дори до понасяне на определени загуби. Да регулираш означава да можеш да определяш хода и скоростта на събитията, а това е най-важният признак на една свръхсила, която се опитва да запази статута си на световен хегемон.

Ето защо на Киев не се разрешава да нанесе удар по Русия с оръжия с далечен обсег – сега държавите трябва да се съобразяват с предупреждението на Владимир Путин, че това ще доведе до ескалация на конфликта между Запада и Русия.

В момента Америка няма абсолютно никаква нужда от това – и предвид зависимостта на Украйна от САЩ, Киев не може да си позволи да не се подчинява на заповедите от Вашингтон.

Ситуацията в Близкия изток обаче е съвсем различна: от една година насам САЩ не могат да повлияят на Израел, който след началото на операцията в Газа заложи на ескалирането на конфликта в целия Близък изток и въвличането на САЩ в него. Разбира се, Израел не е Украйна или дори обикновена част от американския глобален проект.

Всъщност той е клиент на наднационалните световни елити, включително и на САЩ.

Но това не отменя факта, че именно Америка е базата и основната сила на тези елити – и именно на нейната власт и влияние се основава целият англосаксонски проект за глобализация. Ето защо, колкото и високо да се поставят интересите на Израел, американските интереси несъмнено са по-високи – защото ако влиянието на Щатите в света критично намалее,

Израел няма да има бъдеще. Без американска помощ Украйна, както е призната на Запад, ще издържи няколко седмици, но и Израел няма да оцелее дълго.

Ето защо тук не може да става дума за „опашката, която върти кучето“: „Америка е над всичко“, като се изхожда не от идеите на американските изолационисти за необходимостта да се съсредоточи върху решаването на нарастващите вътрешни проблеми и противоречия, а просто като се отчита важността на запазването на позицията ѝ на световен хегемон.

И ако Израел се окопава, загърбвайки фундаменталните интереси на глобалистите, то той би трябвало да бъде поставен на мястото си – особено в такъв критичен за САЩ момент, какъвто са предстоящите след месец президентски избори.

Категорично не е в интерес на американския истаблишмънт да засилва пожара, който гори в Близкия изток от една година, защото това подкопава и без това разклатените позиции на администрацията на Байдън-Харис. Недоволството на различни части от традиционните поддръжници на демократите – от младите хора до мюсюлманите – увеличава шансовете на Тръмп да спечели. А това е категорично неприемливо за глобалисткия елит. И никакви амбиции и планове на Нетаняху не играят роля тук – залозите не са сравними.

Сухопътни части на израелската армия

Сухопътни части на израелската армия на границата с Ливан

Но какво виждаме сега? Израел упорито натиска бутона за ескалация, без да се вслушва в съветите на Вашингтон. Разбира се, Нетаняху не ги слушаше през последната година, като активно играеше върху противоречията в американския елит (където и двете партии трябва да покажат подкрепата си за Израел), но напоследък може да изглежда, че той напълно се е отвързал. След убийството на палестинския лидер на Хамас в Техеран през юли Израел не изчака Иран да отговори – и премина към нова фаза на провокации. Атаката с пейджърите, убийството на лидера на „Хизбула“ и започването на сухопътна инвазия в Ливан – всичко това е заиграване с по-голям огън, който ще бъде прякото въвличане на Иран в конфликта, след което Израел очаква да въвлече във войната и САЩ.

Постигнал ли е Нетаняху целите си? Не – защото дори ирански удар по Израел на 1 октомври не дава на Америка основание да започне операция срещу Техеран. И без това всички израелски терористични атаки, бомбардировки и геноцид не носят нищо на Нетаняху – самият Израел не е в състояние да промени близкоизточната действителност и своята позиция. Америка не иска да се намесва – и тогава Израел започва да я изнудва.

Ето какво пише бившият израелски министър-председател Нафтали Бенет след иранските удари: „Израел има най-голямата възможност от 50 години насам да промени лицето на Близкия изток. Ръководството на Иран, което някога играеше добре шах, направи ужасна грешка тази вечер. Трябва да действаме сега, за да унищожим ядрената програма на Иран, централните му енергийни съоръжения и да нанесем фатални щети на този терористичен режим.“

Това не е само мнението на бившия министър-председател – в навечерието на ударите Нетаняху направи обръщение към иранския народ, в което съчета заплахите с осъждане на „антинародния“ ирански режим и предупреждение, че „Иран ще бъде свободен много по-скоро, отколкото хората си мислят“. Тоест Израел залага, че ударите по Иран ще доведат до вътрешни сътресения и падане на властта на аятоласите, и е ясно, че изчислява, че тези удари ще бъдат извършени не толкова от израелската, колкото от американската армия.

Този налудничав сценарий с нападение срещу Иран се подхранва във Вашингтон и Израел от две десетилетия – и Нетаняху многократно е заявявал (включително от трибуната на ООН), че Иран е само на месеци от това да се сдобие с ядрено оръжие. Ето защо е необходим изпреварващ удар – за да се попречи на „терористичния режим“ да се сдобие с ядрена бомба. Затова, когато Бенет сега открито призовава за удар по иранските ядрени съоръжения, това трябва да се приеме възможно най-сериозно.

Самият Израел няма да иска да удари подземните (ядрени) обекти – и това е безполезно: неговите самолети и ракети няма да могат да унищожат бункерите. А Америка не е готова да участва в това – и дори Байдън вече се изказа по този въпрос. Но самият факт, че тази тема се обсъжда и популяризира с цялата си сериозност от израелското ръководство, показва, че то е решено да постигне максимална ескалация на конфликта. Добре, казват те на американците, няма да ударим ядрени съоръжения, но нека ударим иранската петролна индустрия, да унищожим пристанището, през което се осъществява износът. Дори и тук американците са против, защото това не само ще доведе до повишаване на цените (абсолютно ненужно за администрацията), но може да принуди Иран да затвори Ормузкия проток, т.е. да предизвика срив на енергийния пазар.

Последната възможност за Израел е да удари центровете за контрол на иранските ракети. Това обаче също изисква американско участие – и именно този вариант изглежда се опитва да прокара Нетаняху. Но ако САЩ вземат участие в нападението срещу Иран, те ще се превърнат в пряк агресор и ще отприщят ръцете на Иран срещу американските бази и флоти в региона. Ясно е, че последното нещо, от което Харис се нуждае в момента, са американски военни жертви – те само гарантират преизбирането на Тръмп.

Тоест Израел се е озовал в задънена улица: войната в Ливан, както и в Газа, не води до никаква победа – колкото и цивилни и бойци на Хамас и Хизбула да убие, колкото и техни лидери да унищожи, няма да постигне нищо. Той не може да привлече във войната и Иран – за да го унищожи с американски ръце.

Но САЩ също са в безизходица: те вече не могат да контролират ескалацията, а Нетаняху не ги слуша, осъзнавайки, че Америка все пак ще подкрепи Израел. Фактът, че подкрепата на зверствата и провокациите, както и неуспехът да се стигне до споразумение между страните, ще струва на Америка много скъпо (дори ако вземем предвид само нейното влияние и репутация в ислямския свят), не притеснява Нетаняху. Не защото той е отписал САЩ, а защото самата Америка е създала ситуация, в която вече не може да контролира развитието на събитията.

Това все още работи в Украйна, но не работи в Израел. Засега САЩ имат силата да не се поддават на очевидни провокации, но какво ще стане, когато в самия Вашингтон започне открита борба за власт?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 15

Свързани теми:featured trending анализ война измама конспирация корупция лъжа политика свят

Следва

Бившето момиче на повикване и метреса на черния кмет на Лос Анжелес „запелтечи“ пред микрофоните

Не пропускай

За една година Израел с помоща на САЩ изби са 11 300 деца и близо 6300 жени. Изличи 60% от Газа

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.