АНАЛИЗ

Новата изборна равносметка (юни 2024)

Току-що преминалите двойни избори са добра възможност да се направят множество анализи, обобщения и политически изводи за българската политическа система и функционирането на партиите. Аксиома в политиката е, че тя е израз на интереси, че всяка държавна и местна власт е изразяване и налагане като доминиращи на определен тип обществени интереси. Друга политическа аксиома е, че всяка политическа партия представлява определена обществена група, изразяваща част от обществените интереси. Не случайно понятието „партия“, произхожда от Франция (фр. parte – част).

Обществото се поделя на две големи части, които влизат в определени обществени отношения – дясна и лява част. Дясната част изразява и защитава интересите на притежателите на капитал (бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти, инвеститори, чорбаджии и т.н.). Лявата политическа част на обществото и левите партии изразяват и защитават интересите на наемните работници, които продават своите сили, труд, умения, способности и сръчности на т.нар. работодатели (бизнесмени и др. притежатели на капитал) или пък работят, трудят се (полагат производителен труд) самостоятелно и сами се осигуряват (занаятчии, свободни професии, семеен бизнес). Има една сравнително по-малка и по-слабо изявена група от хора, които им се иска да са в дясно, в стана на богатите, но често изпадат в положение да са част от стана на бедните, т.е. те плават между лявото и дясното и техните интереси са „плаващи“ между дясното и лявото. Обикновено се наричат „център“. Политическите партии, които в своите програми, стратегии и политически действия сливат дясното и лявото социални либерали, т.е. заемат позицията „няма ляво, няма дясно“ и др. (най-лявата част на дясното). Има и една група от лумпенизирани хора, които не се самоопределят към част на общество са и с лекота преминават от едни към други политически позиции само с моментно, под настроение или външно влияние, решение. Ако през тази призма преценим резултатите от Деветоюнските избори (2024 г.), можем да направим някои предварителни изводи, една приблизително вярна оценка на станалото общо в политическото българско поле „през лето господне 2024 -то“.

Първият извод от резултатите. В страната се утвърждава господството на десния сектор на политическото пространство в неговата най-отвратителна форма – сливане на държавната власт с десните мутренско-олигархически партии, продължаващо свиване и стесняване на лявото политическо пространство, значително съкращаване на влиянието на БСП в българското общество, разширяване на маргинализацията в обществото.На тези избори победи мутренско-олигархическия капитал, дегизиран като дясна неолиберална и евроатлантическа политика, провeждана от партии, които се самоопределят пред избирателите като десни, дясноцентристки, центристки, либерални, националистически и консервативни, в зависимост от прищявката на техните лидери, новобогаташки спонсори и чуждестранни ментори. Но всички тези самообявили се за десни партии са обединени в едно и то е главното – поддържане на крайно дясна икономическа, данъчна и социална политика, маскирана като икономическа и финансово-банкова стабилност – стабилност на огромната бедност, високата смъртност, неравенството, грамадната за мащабите на страната емиграция и обезлюдяване на най-старата европейска държава. И разбира се, това е политика в полза преди всичко на бизнеса, включително и за чуждестранния. Лидерите на всички представени в 49 -тото Народно събрание партии бяха единодушни, че са против промяната на данъчната политика, макар че бизнесът в България, барабар с този в Северна Македония и Монголия, плаща най-ниският корпоративен данък (10% при средно за ЕС 20-30%) и е против повишаване на данъците на богатите и против намаляване на данъците на бедните (несъгласие да се въведе прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум на доходите). Макар и ограничено, мутренско-олигархичните десни са за продължаване на линията на намаляване на данъците на бизнеса, предимно чрез намаляване на ДДС, чрез който ресторантьори, хлебари, книжари и т.н. реализираха огромни допълнителни печалби, без да намалят цените за обикновените българи и без да увеличават заплатите на наетите от тях работници.

В най-бедната държава на Европа тотално и тоталитаристки господства най-дясната социално-икономическа и финансова идеология на най-богатите. На изборите победи и се утвърди крайно дясната идеология, дясната публична демагогия на почти всички български парламентарно представяни досега партии. На тези извънредни парламентарни избори получиха най-много гласове партиите пряко свързани служебно (чрез държавни и общински служители и техните семейства) с ГЕРБ и ДПС, а в София и ДБ), корпоративно (чрез фирмите с държавните и общински поръчки), работещите в фирми-спонсори в кеш на ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, т.е. на тези избори, десните победиха чрез използването на всички финансово, олигархически и служебно-чиновнически свързани с ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН юридически и физически лица. Победиха раздаващите и получаващите „порциите“ блага от службите и фирмите и „обръчите от фирми“, свързани с десните партии. Огромното трудово и бедно мнозинство от народа, мнозинството от работещите бедни и безработните, дори не си направи труда да отиде до изборните урни. Това отрудено и ограбвано българско мнозинство не вижда алтернатива на десните, на провежданата от тях крайно дясна политика, не вижда надежда за излаз от нищетата, и не вижда и най-малък шанс за излаз от положението си в представените в досегашния парламент политически партии. Не вижда алтернатива в тях, понеже те много години вече явно и скрито подкрепят бизнеса и властващата мутренската българска олигархия.

Вторият извод. Деветоюнските парламентарни избори (2024 г.) в България разкриха още веднъж, че политическото поле у нас е безкрайно раздробено, разпокъсано и парчетосано. И то предимно под влиянието на три значими причини. От тях на челно място стои стремежът към публична, предимно телевизионна слава, нагонът към вождизъм и власт над други хора, властогонство като източник на значими лични и групови доходи. „Петте минути“ телевизионна „слава“ са в основата на властовото его на почти всички лидери и ръководни кадри на участващите в изборите политически партии, коалиции и инициативни комитети. Този стремеж за личностно изтъкване и изпъкване пред „простите хорица“ се прикрива зад маската на празните думи за „спасение на България“, за „борба с мафията“ и олигархията, „борба с корупцията“, „евроатлантически“ ценности, за защита на националния интерес и т. н.

Не по-малко значима причина е стремежът на властвалите през последните 15 години да запазят мутроолигархическата си власт в държавните и общински органи и т.нар. „регулатори“, чрез които се изсмукват от хората на труда огромни финансови и материални средства, изземват се собствености, имоти (държавни, общински, фирмени и лични) пряко или чрез концесии, манипулиране на цените, спекулата, таксите на комуникационните оператори и банките и т.н. Малко са изключенията в някои общини, където решаващ е авторитета на кмета.

Длуга значима причина е силното парцелиране на партийно-политическо пространство. Има безброй партии, коалиции, коалиции от коалиции, съюзи, обединения, организации и т.н. – умопобъркващо хаотично мнозинство. Това безкрайно партийно раздробяване е в интерес на т. нар. „европейски партньори“, „евроатлантически партньори“ и „натовски партньори“. На почти всички българи вече им стана ясно, че България в ЕС и в НАТО е със статут на крайно периферна държава, източник на трудови ресурси и на пазар за скъпите и недостатъчно качествени стоки. Това става чрез ръчно управление от „посолството/посолствата“, тържествени групови срещи на Кой? (от групата Магнитски) с чужди дипломати. За чуждестранните ни „благодетели“ е по-лесно да направляват плаването на България в техният политико-държавен неолиберален фарватер чрез силно раздробено политическо пространство и стремеж в България да няма силни и масово поддържани от народа политически партии, които да могат да защитават свои собствени и национално значими интереси. И това те прикриват под маската за демокрация, свобода, равенство („партньорство“) и т.н.

Политическото поле в България се превърна в терен на остра битка между три главни олигархически групи, които водейки словесна война помежду си в определени моменти се съюзяват за решаване на някои общи проблеми – напр. изпирането, спасяването, предпазването на нещо или на някого от международни санкции, предимствата на бизнеса пред интересите на хората на труда. Уж класическите десни се раздробиха и почти изчезнаха, останаха от тях само олгархическите десни партии на ДПС („обръчите от фирми“ по Доган), на ГЕРБ и на кръга „Капитал“. Лявото изчезна, остана само лявата фразеология и определения на мястото в политическото пространство. В ръководството на лявата БСП се окопаха група властогонци, служещи на интересите на бизнеса, не само с трудно прикриван популизъм и демагогия, но и с ляв словоред и изказ. Общуването с хората се превърна в безличната „работа на терен“, със срещи с убедените привърженици, с букетите и микрофоните. А и в лявото вече има „повече вожд, отколкото индианец“.

Това дълбоко политическо и икономическо разделение на българското общество в новите условия се използва, особено в предизборната кампания, от ВМРО и други ултранационалистически партии и организации (БНС и др.) за възраждане на фашисткия принцип за единство на нацията, против класовото и съсловно разделение и борби, против „разделението на българския народ“, т.е. за преодоляването на класовото и политическо делене на леви и десни – няма ляво, няма дясно, т. е. има само крайно антинародно дясно.

Третият извод. Разминаване между думи и дела. В българското общество, в интерес на богатите, на преден план се изтъкват общи морални ценности за демокрация, свобода, справедливост, солидарност, равенство и т.н., но неподплатени и не разкодирани с конкретна политика. Обещават се едни неща, а на власт и в Народното събрание се правят други неща. В либерално-демократичната (капиталистическа) „международна общност“, в която живеем, всичко е въпрос на интереси – груби материални, индивидуалистични (лични или великодържавни), включително спекулативни финансово-парични и имотни интереси. Сега в България, с изключение на бизнес-олигархичните интереси, няма диференциран партиен израз на значими групови интереси, няма класови, няма съсловни, няма групови (на големи социални групи, браншови, професионални), няма национални интереси. Има само един властващ интерес – интересът към лично и групово обогатяване.

Политическият „елит“ на страната се срасна с олигархията. Всички парламентарно представени партии, независимо как се самоопределят (десни, леви, центристки, либерални, националистически, консервативни, социално-консервативни, либерално-консервативни, лявоцентристки и т.н.) изпращат чрез формално демократични избори в Народното събрание депутати, които освен за своите заплати, се грижат за интересите на бизнеса, а интересите на хората на труда и на бедните използват само като политическа демагогия.

Четвъртият извод. Деформация на основни общочовешки ценности. Жадуваната от десните и част от интелигенцията „свобода“ и „демокрация“ настъпи, но не за всички, а само за „каймака“ (елита) на обществото. Настанаха „свобода“ и „демокрация“ предимно за богатите. За бедните и трудовите работещи хора, за бившите работещи хора (сега пенсионери) свободата е свобода да си беден, свободен да бягаш от род и родина и да работиш за чужди господари, свободен да просиш по софийските улици и да ровиш по кофите с боклук, свободен най-демократично да си продаваш гласа на изборите, свободен да бъдеш икономически роб в поробено от мафията и чуждите интереси уж твое отечество. България застана на челните места в почти всички отрицателни социални и демографски класации в света – смъртност, заболеваемост от сърдечно-съдови и ракови заболявания, най-ниска раждаемост, висока спекула и корупция, голям дял на дрогираните, на алкохолиците и т.н. Водещото в българската политика станаха не интересите на труда, на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, а на хората на капитала, (бизнеса, буржоазията, чорбаджийте, далавераджийте, предприемачите, инвеститорите и т.н.), които имат само спекулативно-печалбарски и в много случаи мутренско-олигархични интереси.

Петият извод. Живеем в общество и изборна демокрация, основани на дълбока тотална манипулация на общественото съзнание, обществените нагласи и предпочитания. Без да разглеждаме всички сегменти на масовата изборна манипулация, може и на първо четене да видим някои драстични подходи и методи.

А) Ограничаване на броя и относителния дял на избирателите до този на т.нар. твърди ядра, до хората, които в интерес на принадлежността към определена партия са готови да пожертват идейните и личностни различия в интересите с лидерите „в интерес на общото дело“. Дейците на „сглобката“ явно разбираха, че им предстоят значими щети в общественото възприемане на техните неморални действия, но действаха „в интерес на общото дело“ – налагане приоритетно на „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, „общите европейски интереси“ „европейска солидарност“ – за Украйна и против Русия. На изборите трябваше да отидат само твърдите ядра на политическите партии от 49 -тото Народно събрание.

Б) Властта да е в ръцете на т. нар. „политически елит“ и по-точно в ръцете на олигархическия елит (местен мутренски и вносен харвардско-мошенически). Но никой бандит не твърди пред другите хора, че е такъв, той едва ли не е чист като момина сълза. Желанието на всяка цена сегашните мутроолигарси да останат на власт се внушава на обществото чрез „експерти“ и „анализатори“ и се прикрива под маската на: див популизъм: защо да правим нови избори и само да харчим народна пара?; хората са уморени от избори – няма смисъл отново да ги разкарваме до урните; няма да управляват партиите, а само експерти избрани и назначени от същите партии, т.е. от нашите хора, както и редица други внушения, като това, че на страната е „ултимативно необходимо ново правителство“, а новите избори ще доведат до същото, не ще доведат до промяна. Политическият парламентарен „елит“ се раздели на две групи – олигархичен управляващ и псеводоопозиционен (лишен от реалната възможност да участва във вземането на решенията, независимо, че има право да гласува против).

В) Тенденциозно и манипулативно използване на огромните възможности на социологически изследвания, телевизии, интернет-сайтове, фейсбук, тик-ток и др. Особено внимание заслужават социологическите изследвания. И колкото да се оправдават собствениците и ръководните дейци на социологическите агенции, в обществото доминира, (и то не без основания) мнението, че служат на определени политически партии и правят тенденциозни манипулативни внушения чрез показване на нереални нагласи – повишаване на процентите на платилите, официално или в кеш нелегално, и обратното – намаляването на резултатите от проучванията за определени партии. Това особено пролича в предварителните изследвания на обществените настроения и нагласи преди изборите спрямо две от неудобните за дясноолигархическото статукво партии – „Синя България“, „Справедлива България“ и „Левицата“. Вероятно интуитивно Нинова бързо се ориентира и в последните предизборни дни постави акцент към избирателите – „не си разпилявайте гласовете за партии, които няма да влязат в народното събрание“. И хората не си ги разпиляваха, но вместо за БСП, ГЕРБ-СДС и ДБ, гласуваха за дясно-консервативно-националистическите образувания „Величие“ и „Меч“. Това, вероятно неочаквано развитие се дължи в голяма степен на социологическите волни или неволни мнушения.

По-друга е ролята на телевизиите, особено на т.нар. „масово-гледани телевизии“. В съвременното либерално общество телевизиите и СМИ играят решаваща роля за редица резултати от изборите. Избирателите определят своя избор не само и не толкова по „пълнотата на джоба“, а предимно по „възприемчивостта на образа“ на партийните лидери и въобще на политиците. Тази постмодернистка мода, наложена първоначално в САЩ, а след това и в целия свят, не отмина и България. До около 70% от външните влияния за предпочитанията при гласуването се дължат на телевизионните образи и харизматичността на поведението пред екрана и на публично събрание на партийните лидери и кадри. Почти никой от избирателите не чете дългите и неразбираеми предизборни платформи, особено такива като „Визия за България“ (71 страници). В тази обстановка редица телевизионни водещи от „най-гледаните телевизии“ се държаха като прокурори и палачи спрямо политическите опоненти („противниците“) на ГЕРБ-СДС и ДПС – особено срещу представителите на „Възраждане, на „Справедлива България“, на „Левицата“ и частично на ИТН. Водеше се пред екраните чрез агресивна атака с въпроси и прекъсвания, водещи до изнервяне и отклоняване на разумно-съдържателното участие и своеобразно неглижиране на представителите на партии, неудобни на ГЕРБ-СДС и ДПС. В същото време ДПС, но и ГЕРБ, избягваха телевизионните дискусии. Искат или не искат това, някои журналисти станаха ортаци на българската мутроолигархия. Много често, съвсем произволно редица журналисти интуитивно или сляпо копирайки Макрон втълпяваха на зрителите, че левите и десните консервативните партии са „демагогски“ и „популистки“ (дори „див популизъм“).

Г) Прякото купуване и манипулиране на гласовете на част от бедните и особено малцинствените лица. При крайно ниската избирателна активност това пряко се отразява на крайните резултати и политическата структура на народното представителство в Народното събрание, а чрез нея и върху провежданата политика, променяни и отменяни закони, политически решения дори за мира и войната. В обществото битува мнението, че купувачите на гласове са най-вече ГЕРБ-СДС и ДПС. Това мнение се основа на фактите, че преди и по време на изборите има образувани множество дела за „купуване на гласове“ но почти няма осъдени. Това означава, че МВР симулира дейност за да прикрие дейността на купуване на гласове, на тези които контролират съдебната система – ГЕРБ-СДС и ДПС. Ръководителите на МВР никога не посочват „заловените“ купувачи на гласове от коя политическа партия са. Тази масова манипулация в някои секции променя и териториално резултатите на партиите и тяхното представителство в Народното събрание. Масовото купуване и манипулиране на гласове на изборите води до огромна загуба на доверие в избирателния процес и в крайна сметка в демокрацията.

Д) Принизяване и/или дори ликвидиране на вътрешно-партийната демокрация. Това пряко се отразява върху естествения и качествен подбор на представителите на политическите партии за народното събрание. В много от политическите партии се установи авторитарен стил на ръководство и управление и силно развит вътрешнопартиен клиентелизъм. В това отношение най-силно се изразяват авторитарните процесите в ДПС, но не по-малко силни са те в ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. В БСП и „Възраждане“ след избора на Председател на Столичния общински съвет с решенията си се „простреляха в крака“. В ПП/ДБ има вътрешно партийна борба кое от двете основни авторитарни крила да е свръх авторитарно, т.е. напълно самостоятелно да управлява цялата коалиция. На възловите места в тези партии се поставят „близки“ и „доверени“ хора („мои хора“), които безотказно изпълняват волята на лидера, а той от благодарност им осигурява постове и възнаграждения. Сред този клиентелистки кадрови състав, разбира се настъпват промени, които освежават персоналния състав. В ГЕРБ това се прави при някакви провали или и непостигнати очаквани резултати, но и за освежаване на лицата и преодоляване на обществената умора от телевизионното показване на едни и същи втръснали образи. Промените в БСП се правят почти изключително поради различно от мнението на Председателя друго мнение по някои въпроси и те достигат до кадрови разгром на цели организации като тези в София-град, Бургас, Казанлък, Перник и т.н. При ДПС има съчетаване на двата подхода и поради това там авторитаризмът и е най-значим. Най-послушните клиенти са най-добре наградени.

Всички изложени до тук политологически изводи са основни причини за пълният български погром: национална демографска катастрофа; обслужваща чужди интереси нацонална икономика, не можеща дори да осигури хранителната, отбранителната и др. сигурност на страната, стабилност на демокрацията като начин на функциониране на властта и т.н.

В общи линии резултатите от изборите вече са ясни. Сред преобладаващата част от българския народ настана отвращение от политическата класа, тотално отричане ролята на партиите, силно принизяване на авторитета и ролята на Народното събрание, полицията, прокуратурата, съдебната власт и т.н. Сред огромната част от българите е налице резонно отдръпване от участие в парламентарни и местни избори. Хората не виждат политическа алтернатива за промени чрез държавната власт в България. Разбраха, че действащата у нас либерално-демократична евроатлантическа система прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни и България застана на челно място в света по социално-икономическо неравенство на населението. Всичко това доведе до масов отказ от гласуване (почти две трети от хората не гласуват). Все по-доминираща става личностната нагласа на около половината българско население и граждани – „не ви щем фалшивата изборна демокрация, искаме по-добър живот“. Резултатите (макар и още не окончателни) от току-що преминалите избори за двата парламента разкриват нерадостна картина за огромното мнозинство трудещи се и бедни българи, т.е. за лявото.

Изборите свършиха. Победители няма. Победени са бедните и онеправданите. Властта си остава в ръцете на олигархията.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 31

Свързани теми:featured trending анализ българия измама корупция криза лъжа политика

Следва

Брюксел иска повече жертви

Не пропускай

Атомната енергетика и провалът на „Зеленaта сделка“

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Европа се готви за война с Русия

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране на американските съюзници в ЕС набра скорост.

След държавния преврат в Украйна и атаката на Киев в Донбас с активната подкрепа на НАТО, европейските военни разходи под предлог за „руската агресия“ се увеличиха значително. Източноевропейските и скандинавските страни, както и балтийските републики, бяха сред първите, които увеличиха разходите си за армията през 2014 г.

От началото на СВO в Украйна през февруари 2022 г. европейците непрекъснато увеличават разходите за отбрана. „През последните три години увеличихме общите разходи с 30%, тази година разходите ще възлизат на приблизително 2% от БВП“, каза Жозеп Борел, ръководител на Европейската агенция по отбрана (EDA) и европейската дипломация, през юли 2024 г.

На 11 ноември този агресивен брюкселски ястреб долетя до Киев и се срещна с украинския диктатор Владимир Зеленски, който беше силно разтревожен от победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Борел, подобно на Байдън, напуска поста си, така че посещението му в украинската столица беше прощално.

„Желанието е ясно: европейците ще продължат да подкрепят Украйна. Ние я подкрепяме от самото начало и по време на последното ми посещение предавам същото послание: ще ви подкрепяме, докато е възможно“, каза все още главният европейски дипломат.

Борел каза, че до края на 2024 г. Украйна ще получи един милион европейски снаряди. „Почти го направихме и вече доставихме повече от 980 хиляди снаряда и много скоро ще завършим трансфера на 1 милион. Знам, че поехме ангажимент да достигнем това ниво преди пролетта – и не успяхме. Но ще успеем да го направим до края на годината. И за това се ускорихме значително“, подчерта той .

Постът на ръководител на европейската дипломация ще бъде зает от 1 декември от бившият премиер на Естония, русофобът Кая Калас. Тя вече заяви, че ще продължи линията на своя предшественик за напомпване на Киев с оръжия и предложи санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни.

В същото време новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и екипът му с известен интерес наблюдават роенето в Европа. И трябва да се отбележи, че американците, независимо от принадлежността им към лагера на републиканците или демократите, печелят от увеличаването на европейските усилия за отбрана.

Доколкото ни е известно, Тръмп, по собствените му думи, не е склонен към пряка военна конфронтация с Русия. Но това не означава, че той ще спре Европа в това начинание. Освен това, ако успее да прехвърли тежестта на военните разходи в Украйна върху европейците, за него ще остане същевременно да доставя своите оръжейни продукти в ЕС.

Важно е да се помни, че американските корпорации спечелиха много от конфронтацията между СССР и Германия по време на Втората световна война.

Това позволи на подсъдимия Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк при Хитлер, да каже на американския адвокат по време на процеса в Нюрнберг: „Ако искате да обвините индустриалците, които помогнаха за превъоръжаването на Германия, тогава трябва да обвините себе си.“

През декември 1941 г. Франклин Делано Рузвелт издава специален указ, позволяващ бизнес с компании от вражески страни, освен ако това не е пряко забранено от Министерството на финансите на САЩ. Така американските корпорации спокойно доставяха стомана, авиационни двигатели, гориво и каучук за нуждите на армията на Хитлер.

Американците винаги мислят за печалба. Това не е Съветският съюз, който помагаше на страни в Азия, Африка или Латинска Америка въз основа на собствените си идеологически съображения. Съединените щати бяха и са водени само от жаждата за печалба. Американските елити, които Тръмп нарича „дълбоката държава“, са били и остават роби на своите печалби.

Война между Русия и Европа може да бъде избегната само ако Дълбоката държава прецени, че по някаква причина това не й е изгодно. Засега няма признаци, че европейските отбранителни планове и агресивната политика спрямо Русия ще бъдат преразгледани.

Британският вестник The Financial Times наскоро съобщи, че Европейската комисия може да освободи 392 милиарда евро от бюджета на ЕС за военни разходи. Тези средства бяха предвидени за 2021–2027 г. за финансиране на най-изостаналите региони на ЕС. През последните години обаче са изразходвани по-малко от 5% от тази сума.

Парите ще бъдат инвестирани във военно производство, разработване на технологии с двойна употреба, включително многоцелево оборудване, разработване на безпилотни системи, модернизация на военна техника и др.

На 12 ноември на среща с Еманюел Макрон генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди ангажимента на страните-членки на алианса да продължат курса на конфронтация с Русия и да увеличат военната помощ на Киев.

„Трябва да потвърдим ангажимента си да продължим войната и да направим повече от това просто да помогнем на Украйна да се бие. Трябва да увеличим разходите за Путин и неговите авторитарни заплахи, като предоставим на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да промени траекторията на конфликта“, каза той .

Тези думи, разбира се, допълнително повишават градуса на словесната ескалация между Русия и Европа. Освен това някои политици в Германия, след като разпалиха антируска истерия в страната си, се опитват да разчитат на тази ненадеждна патерица, за да спечелят симпатиите на електората в предизборната надпревара.

Например ултиматумът на кандидата за канцлер на Германия от Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, поставен на руския президент Владимир Путин, изглежда изключително нелеп.

„Ще предложа ултиматум на Путин – или да сложа край на войната за 24 часа, или ще снабдя Украйна с ракети с голям обсег на действие „Таурус“ и ще дам разрешение да атакуват руската територия“, каза Мерц в интервю за списание „Щерн“.

Нека припомним, че администрацията на Байдън идентифицира европейски пристанища и подготви сухопътни коридори за своите военни части, за да достигнат руската граница само с няколко скока.

Победата на Тръмп обаче вероятно слага край на пряката конфронтация между САЩ и Русия до известна степен. Това обаче не засяга изграждането на общ европейски военен контингент от 300 000 души за отблъскване на митичната руска заплаха, споразумение за което беше постигнато във Вилнюс през юни 2023 г. и след това потвърдено във Вашингтон на 9-11 юли 2024 г. .

Но все още има значително препятствие, което предотвратява началото на агресията на НАТО срещу Русия, както се вижда по-специално от изявлението на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. „Абсолютно съм убеден, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, ние отдавна щяхме да сме в Украйна и да ги изхвърлим оттам “ , каза той на среща на върха по въпросите на отбраната в Чешката република.

По този начин военните усилия на Европа са до голяма степен обезсилени от собствения й страх да не получи сериозен руски отговор в случай на настъпателна война.

Post Views: 15

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Макрон също се мазни на Тръмп

Макрон се набира: Европа трябва да е самостоятелна, а не да мисли дали бил добър изборът на Тръмп

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Европа не трябва да се замисля дали победата на новоизбрания президент Тръмп е „добра“, а да помисли как тя ще се отрази на приоритетите на континента.

Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не.

„Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не. Той беше избран от американския народ и ще защитава интересите на американците. Това е легитимно и добро нещо“, казва Макрон в четвъртък в публикуван видеоклип в социалната платформа X. Това пише THE HILL.

„Въпросът е дали сме готови да защитаваме интересите на европейците“, добави той. „Това е единственият въпрос, който ни зададе.“

Сегашните коментари на Макрон са подобни на изявленията, които той направи през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп като президент. Тогава той заяви, че работата му е да се „разбира“ с президента, а не да го съди.

Два месеца по-късно той разкритикува лидера за международните му мита по време на срещите на върха на Г-7, заявявайки, че Тръмп не се интересува от това дали щял да бъде „изолиран“.

Макрон: „Мисля, че имаме силата да напишем историята. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“.

Осем години по-късно Тръмп обещава отново да повиши митата в допълнение към тежкото облагане на вноса на ЕС, припомня американското издание. „Въпросът, който той ни зададе, е дали искаме да четем историята, написана от други, войните, започнати от Владимир Путин, американските избори, изборите, направени от китайците по отношение на технологиите или търговията, или искаме да пишем историята“, каза Макрон в публикацията от четвъртък.

„Мисля, че имаме силата да я напишем. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“, добави той.

В заключение той призова Европейския съюз да се срещне, за да обсъди общите си интереси.

По-късно френският лидер прави още по-мъжествено изказване: „За мен това е моментът, в който решаваме да действаме, да защитаваме едновременно нашите национални и европейски интереси, да вярваме в нашия суверенитет и стратегическа автономия и да кажем, че не искаме да бъдем само клиенти, да бъдем пазар, който е завладян, да делегираме на други нашата икономика, нашия технологичен избор, нашата сигурност, а искаме да схванем изцяло въпроса за мира на наша територия, нашия просперитет и нашия демократичен модел“, каза Макрон.

И, докато Макрон прави тестостеронови изказвания и помпа мускули пред САЩ и Тръмп, ЕК-председателкта Урсула бързо се ориентира в ситуацията и взе завой.

Както вече писахме днес, Урсула, която е известна с недообмислените, а и лишени от елементарна логика популистки изказвания, като това, че руските войници обирали от домовете на украинците чипове, събирани от домакински уреди, които да използват за своето военно оборудване и техника, се похвали, че е провела телефонен разговор с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, по време на който са обсъдили Украйна, въпросите за отбраната, търговията и енергетиката. Това споделите самата тя в профила си в социалната мрежа Х.

„Страхотен разговор с Доналд Тръмп днес, за да го поздравим за изборната му победа. Очаквам с нетърпение да заздравим връзките между ЕС и САЩ и да работим заедно за справяне с геополитическите предизвикателства. Обсъдихме отбраната и Украйна, търговията и енергетиката. Заедно можем да насърчим просперитета и стабилността от двете страни страните на Атлантика“, написа фон дер Лайен.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически изборен резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“, а също и политиките на демократите, които не бяха припознати от повечето американци или по-точно бяха изхвърлени на бунището.

Excellent phone call with @realDonaldTrump today to congratulate him on his election victory.

Looking forward to strengthening EU-US ties and working jointly to address geopolitical challenges.

We discussed defence and Ukraine, trade and energy.

Together, we can foster…

— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) November 7, 2024

Доналд Тръмп винаги публикува кратки постове, нерядко придружени със снимки, когато е разговарял с някой значим политик. Той споделя с няколко думи впечатленията си. Този път явно не е сметнал за нужно да прави и минимално усилие да отрази разговора. В профила му в социалната мрежа Х няма нито ред, даже намек за Урсула. Вярваме, че е чувал за нея, или поне за бузсмислените ѝ изказвания.

Виктор Орбан

За разлика от пълното пренебрежение към председателката на ЕК, постове със снимки с унгарския премиер Виктор Орбан изобилстват в профила на Тръмп. За съжаление унгарският политик е подложен на системен тормоз от страна на Урсула и поверената ѝ Комисия заради позицията му да бъде сложен край на войната в Украйна и постигане на мир. Очевидно подобен изход не е в приоритетите на председателката.

Преди това тя подгря в профила си аудиторията с друг пост, че: „Европа трябва да поеме по-голяма отговорност. За нашата сигурност и отбрана. И за подкрепа на Украйна. Това са въпроси от взаимен интерес със САЩ. Ние ще надграждаме върху тях. В същото време имаме компас – и бъдещето ни е в нашите ръце“.

Това, че Урсула се самопредлага, а с това и цяла Европа, „да надгражда“ интересите на САЩ не е изненада. Тя си е такава – самопредлагаща се на Америка. По-лъбопитното е, откъде германката знае, кои са интересите на Америка и как говори от името на господаря ѝ? Ей, на това няма отговор.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 15

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Урсула с нареждане да вкара Европа във война

Владимир Малишев: Беззъбите спартанци – Европа се готви за война с Русия

Алексей Белов: Либералните политици в Европа изведнъж забравиха провоенното говорене след изборите

Трябва да се подготвим за „агресия от страна на Русия“ – такова войнствено изказване направи на 6 ноември Андриус Кубилюс, кандидатът на Литва за поста европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. Той нарече основната си задача подготовка за евентуален конфликт с нашата страна.

„Както знаете – каза Кубилюс, – отбраната е сред основните приоритети на бъдещия състав на Европейската комисия. В писмото ми за назначаване се посочва, че трябва да подготвя ЕС за най-крайните военни непредвидени ситуации. Това означава да се подготвя за агресия срещу държавите – членки на ЕС, от страна на Русия“.

Кубилюс заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие

Той заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие“. Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и известен като яростен русофоб, не представи никакви доказателства за предполагаемата заплаха от страна на Русия. Както е известно, той беше препоръчан за поста европейски комисар лично от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и всячески се опитва да „оправдае доверието си“.

Изявленията в Европейския съюз за подготовка за военен конфликт с Русия отразяват паническите настроения там след победата на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Така реагира на изказването на Кубилюс депутатът от Думата Алексей Чапа в интервю за Lenta.ru.

„Това – подчерта той – е известна паника на много европейски политици, които не разбират как ще се развият по-нататък събитията на европейския континент“.

Друго отражение на възгледите на безумната „партия на войната“ е докладът „Укрепване на гражданската и военната готовност на Европа“, изготвен от бившия финландски президент Саули Нийнистьо по искане на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто текст е публикуван на уебсайта на организацията.

В доклада се казва, че ЕС и неговите граждани трябва спешно да започнат да се подготвят за „най-тежките събития“, които могат да настъпят в близко бъдеще: от мащабен регионален или глобален военен конфликт до природни бедствия и нова пандемия. „Трябва да признаем една нова, нестабилна реалност“, призовава авторът на доклада.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК и Владимимр Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г.

Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“, която да лиши ЕС от голяма част от доставките му, включително полупроводници. На юг конфликтът в Близкия изток, терористите, бежанците и общата нестабилност отново заплашват да прекъснат доставките на важни ресурси. „Разпадането на световния ред изисква от ЕС да бъде решителен“, твърди авторът на доклада.

И така, какво трябва да направят бедните европейци в такава отчаяна ситуация? Отговорът е един: да се подготвят за война. Военните и бизнесът да се „обединят и да увеличат военния и военнопромишления потенциал“, да възстановят икономиката и инфраструктурата с „двойно предназначение“ /т.е. да може да стане военна във всекимомент, бел. Критично/, да създадат запаси на ниво Европейски съюз, да ускорят вземането на политически решения в Брюксел и т.н. А обикновените граждани – да се запасят с храна, „поне за три дни“, и в същото време да преминат „психологическа подготовка“ с цел оцеляване.

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена?

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена? В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“.

В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“. Особено в такава малка страна като Финландия, която просто ще изчезне от географската карта, ако тези заблуждаващи планове бъдат осъществени

Предложенията на бившия финландски президент включват също така допълнителни правомощия на Брюксел в областта на сигурността, закон в случай на външна агресия и увеличаване на помощта за Украйна.

И, разбира се, многократно се споменава въображаемата заплаха за ЕС от страна на Русия.

Авторът на доклада предлага обществото да се адаптира по съответния начин, така че гражданите в критична ситуация да нямат масови психически проблеми, както беше по време на пандемията COVID-19. А също и да се обучат предварително тези, които ще отидат на фронта в случай на нужда, и тези, които ще ги заместят в критичните сектори на икономиката.

„Подготвеността трябва да се превърне в начин на мислене, планиране и действие, който обхваща всички сектори“, прави илюзорни планове авторът на документа.

Флориан Филипо

„Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X

Мнозина в Европа обаче вече осъзнават какво им обещава прилагането на подобни опасни идеи в доклада, изготвен от Европейската комисия. „Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X. Според него докладът на бившия президент на Финландия за гражданската и военната готовност на Европейския съюз показва, че конфедерацията се готви за мащабна война.

Според Филипо жителите на ЕС са тласнати към пряк конфликт с Русия, която е представена като една от основните предполагаеми заплахи за ЕС. „Трябва спешно да се оттеглим от нея и да я унищожим!“ – призовава той, като категорично осъжда безумните планове на ръководството на ЕС.

Орбан: Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща, вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

По-рано Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в момента председателства ЕС, направи подобно тревожно изявление. „Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща по повод 68-ата годишнина от унгарското въстание от 1956 г. – вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. <…>

Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

Орбан заяви, че съответните планове на Брюксел се потвърждават от продължаващото предоставяне на военна помощ на Киев, както и от „плана за победа“, който украинският президент Владимир Зеленски представи на западните куратори. Според унгарския премиер този план предполага „разширяване на обхвата на конфликта чрез покана на Украйна към НАТО и преместване на фронтовата линия на руска територия“. Той също така подчерта, че Унгария е против подобен сценарий.

Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС.

И словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС. Изявленията за предполагаемата руска заплаха за Европа нямат рационална основа, подчерта той.

В същото време възниква въпросът: в състояние ли е Европа да реализира всичко, което предлага авторът на доклада? Способна ли е да превърне икономиката си във военна икономика и най-важното – способен ли е НАТО, заедно със САЩ, изобщо да се противопостави на Русия?

Стивън Брайън: Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

Както пише Стивън Брайън на страниците на Asia Times, Килският институт в Германия публикува тревожен, но точен доклад за състоянието на германската и европейската отбрана. Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

„Институтът в Кил“, отбелязва Брайън, “е смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Германия.

…Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“ На снимката: Драг кралици с немски войници

През септември институтът публикува изследване, озаглавено „Готовност за война през десетилетията: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“

Според автора на статията бъдещето е особено тревожно, „тъй като на бойното поле все по-често се появяват хиперзвукови оръжия. В Украйна те са представени от руските „Кинжал“ и „Циркон“. Настоящите системи на НАТО като Patriot или IRIS-T (или която и да е друга) едва ли ще могат да им противодействат. Картината далеч не е толкова розова по отношение на безпилотните самолети, които украинците и руснаците пускат на въоръжение с хиляди. Те са трудни за унищожаване, а системи като руските „Ланцети“ успешно унищожават съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.“

„Вместо да разширяваме необуздано НАТО и да разпалваме тревога в Европа и Русия, е време да направим крачка назад и да помислим дали надеждна защита на Европа е възможна по принцип. Точно сега, ако се вярва на доклада на Института в Кил, отговорът е „не“ – заключи Стивън Брайън.

Докладът, пише не без ирония гръцкият информационен портал Pronews, коментирайки документа, поръчан от Европейската комисия, предлага пътна карта за това как Европа може да се превърне във военна икономика, а нейните граждани – в един вид „спартанци на оцеляването“ (както наричат в САЩ тези, които се подготвят за дивите времена след ядрена катастрофа и след това).

Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане

„Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане. Сега на същите тези граждани, които са свикнали с луксозен и суетен начин на живот, изведнъж се предлага да се превърнат в „спартанци““, отбелязва Pronews.

Спартанци, наистина! Както отбелязва „Politico“, социологическите проучвания както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни, да не говорим за това да се застъпват за съюзниците си.

Проучване на общественото мнение в САЩ през 2022 г. установи, че само 55% от американците биха се сражавали в случай на инвазия, а повече от една трета са заявили, че не биха се сражавали. Проучване в Обединеното кралство установи, че макар 54 % от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, няма признаци на боен дух. „Само 29% в групата на 18-24-годишните са заявили, че биха защитавали Обединеното кралство от инвазия.

Родителите на младите хора са на същото мнение – малко под една четвърт от тях искат децата им да се бият за страната си. Континенталните европейци също не са много по-войнствени или патриотично настроени. Според Галъп, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

„Липсата на патриотизъм“, обяснява Politico, „може да се обясни с различни причини: нарастващо недоверие към лицемерните власти, умора и отвращение от „вечните войни“, завършили с поражение, обща загуба на доверие в западните ценности, чувство за самоуважение, което младите хора сега изглежда имат, в повече в сравнение с техните предшественици.“